№ 1120
гр. Плевен, 28.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Светла Илм. Замфирова
при участието на секретаря ДАРИНА В. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от Светла Илм. Замфирова Гражданско дело №
20224430104906 по описа за 2022 година
Делото е образувано от *** ЕООД против И. С. Г., с постоянен адрес: Плевен,
ул. *** .
Съдът е сезиран с искане на основание чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК, да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника И. С. Г.,
ЕГН: **********, с адрес: ГР. ПЛЕВЕН, П. КОД 5800, УЛ. ***, че към него съществува
изискуемо вземане на ищеца *** ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. ПЛЕВЕН, бул./ул. бул. ***, в размер на 1014.70 лв., от които:
1. 800 лв. — представляваща незаплатени вноски по главницата за периода от дата
**.**.****г. до **.**.****г.
2. 214.70 лв. - представляваща незаплатени вноски по договорна възнаградителна
лихва за периода от дата **.**.****г. до **.**.****г. и законната лихва върху главницата по
кредита, дължима от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК до
окончателното погасяване на задължението.
Фактическите твърдения в исковата молба са следните:
Въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 410 от ГПК, против И. С. Г. е образувано ч.гр.д. № ****/2022г.
по описа на PC Плевен. Против длъжника е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение в размер на 1014.70лв. Във връзка с връчване на заповедта за изпълнение на
парично задължение на длъжника и депозираното възражение по смисъла на чл. 414 от ГПК,
от името ищеца е предявен на основание чл. 422, във вр. с чл. 415 от ГПК иск за
установяване на вземането по издадената заповед за изпълнение в размер на 1014.70 лв.
която сума, представлява главница по договор за кредит, незаплатени договорни лихви и
лихва за забава. При така развилата се правна обстановка, не е налице правен интерес от
водене на делото в частта за неустойката. Неустойката не представлява претенция по
настоящото производство. Длъжникът И. С. Г. е сключил индивидуален договор за кредит
№ ************/**.**.**** г. с дружеството *** ЕООД, по силата на който ответникът е
получил в заем сумата в размер на 800 лв. за срок от 14 /четиринадесет/ месеца, като същата
е следвало да бъде издължена до **.**.**** г. Към датата на подаване на заявлението по чл.
410 от ЕПК всички вноски по кредита са падежирали. Договорът между страните е сключен
онлайн, като Кредитополучателят го е подписал в профила си в платформата на Кредитора,
въвеждайки уникален четирицифрен код, изпратен му от системата на *** ЕООД и служещ
1
като потвърждение на желанието му за сключване на договор. На основание чл. 13, ал. 4 от
ЗЕДЕП, правната сила на електронния подпис има силата на саморъчно поставен такъв,
когато това е уговорено от страните. Съгласно т. 3.1.4. от Индивидуалния договор за кредит,
Страните изрично се съгласяват въвеждането на уникалния код, потвърждаващо приемането
на Договора за кредит, да има силата на саморъчен подпис, съгласно чл. 13, ал. 4 от Закона
за електронния документ и електронния подпис. На **.**.**** г. И. С. *** е кандидатствал
за целеви потребителски кредит при *** ЕООД. Договорното правоотношение е договорено
за финансиране на лични нужди на Потребителя и в резултат е сключен Индивидуален
договор за Потребителски кредит под № ************/**.**.**** г. („договора“) между ***
ЕООД, в качеството на Кредитор и И. С. Г., съответно в качеството му на Потребител.
Въз основа сключения договор за кредит № ************/**.**.**** г. на
потребителя е отпуснат паричен кредит в размер на 800 лв. Съгласно предмета на договора
за кредит в чл. 1 от договора, сумата по кредита в размер на 800 лв. е предоставена от
Кредитора на Потребителя по условията заложени в чл. 2, ал. 1 от договора за кредит, в
условията на въвеждане на уникален код, представляващ саморъчен подпис, съгласно чл.
13, ал. 4 от Закона за електронния документ и електронния подпис. Както и в условията по
чл. 2, ал. 2 от договора, а именно по банков път или чрез превод до **** ***. Съгласно
индивидуалния договор за кредит общият размер на задължението, което Потребителят се е
задължил да върне за срока на договора (обща стойност на плащанията) е в размер на 2226
лв. /1 стр. от индивидуален договор за потребителски кредит/, при лихвен процент на заема:
40.10% /1стр. от индивидуален договор за потребителски кредит/ и ЕПР на заема: 48.36%
/1стр. от индивидуален договор за потребителски кредит /. Съгласно уговорения
погасителен план, длъжникът се е задължил да изпълнява, на уговорена дата, сума, в която
са включени пропорционално главница, лихва, а в случай че са дължими такива са включени
и такси и/или неустойка, както и съответната част от годишния процент на разходите по
кредита. Съгласно чл. 27 (2) от договора, Потребителят се задължава да върне получения
паричен заем /главница/, ведно с договорената възнаградителна лихва, съобразно посочения
в чл. 27 (1) от договора погасителен план уговорен с Приложение № 1 - „ПОГАСИТЕЛЕН
ПЛАН“. Срокът, за който е предоставен потребителския кредит е 7 месеца, съгласно
индивидуалния договор за потребителски кредит /стр. 1 от „договора“/, като падежът за
плащане на последната месечна погасителна вноска, съгласно „договора“ е **.**.**** г.
Към настоящия момент кредитът е изцяло падежирал, но сумата не е възстановена
на Кредитора. Неизплатеното задължение до момента на длъжника към „***“ ЕООД за
главница и възнаградителна лихва по договор № ************/**.**.**** г. възлиза на
сумата в общ размер на 1014.70/хиляда и четиринадесет лв. и 70ст./лв., представляващи
следните суми:
1. 800 лв. - представляваща незаплатени вноски по главницата за периода от дата
**.**.****г. до **.**.****г.
2. 214.70 лв. - представляваща незаплатени вноски по договорна възнаградителна
лихва за периода от дата **.**.****г. до **.**.****г.
Длъжникът-ответник не е изпълнил задълженията си към кредитора „***“ ЕООД, по
договор ************/**.**.**** г., до датата на подаване на заявлението по чл. 410 от
ЕПК, както и към настоящия момент на подаването на настоящия иск, което обуславя
правния интерес на кредитора - ищец в настоящото прозиводство, за установяване на
наличието на съществуващо и изискувамо вземане по реда на чл. 415 във вр. с чл. 422 от
ГПК.
Съдът, като съобрази становищата на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за безспорно от правна и
фактическа страна следното:
Не се доказа, въпреки изричното оспорване, че посоченият телефонен номер и ел.
адрес в цитираните договори са на ответника и че цитираните в исковата молба и
приложените по делото съобщения до ответника са получени от него. Това са отрицателни
юридически факти и тежестта на доказване в случая е за ищеца. Недоказването на факта, че
посоченият ел. адрес е на ищеца е достатъчно за отхвърляне на иска. В противен случай
всеки може да се окаже обвързан с договор, изпратен на регистриран от самия кредитор или
от друго лице имеил и посочен като такъв на длъжника. Представените разпечатки за
извършена кореспонденция между ищеца и ответника не представляват годно
2
доказателствено средство, след като са оспорени .
.В тежест на ищеца е да докаже, че е налице валидна облигационна връзка по силата
на твърдения договор за кредит от **.**.****г.
Не са представени и доказателства, че телефонният номер, сочен за такъв на
ответника е в действителност негов.
Отделно липсва и писмено потвърждение на подписване на ОУ към договора и
такива липсват като доказателство към исковата молба, а и не се твърди, че са
предоставени на ответника - длъжника, т.к. е връчена на основание чл.47 ал.5 от ГПК, чрез
залепване на уведомление и след като не е намерен работодател, чрез който да стане
връчването на заповедта за изпълнение, съдът е указал на заявителя, че следва да предяви
иск на основание чл.422 от ГПК.
Оспорено е получаването на парите като заем. Липсват както платежно нареждане
към ответника за сума от 800 лв. като заем. Отделно липсва разписка или друг подписан
от ответника документ, че е получил парите от *** *** . Представената кореспонденция по
имейл и то между *** *** и *** АД не доказва физическото изплащане - предаване на
заемната сума. В този имейл няма дори и не се посочват името на ответника или ЕГН, за да
се установи ответникът като получател на сума. По този начин може да бъде
злоупотребено с всяко лице и да му се вмени получаване на пари, без да са предадени на
него. Липсва линк за активация на този имейл, както и на другите такива. Не се доказва от
ищеца, че ответникът е потвърдил и се е съгласил с цялата тази процедура и най- вече
получаването на парите.
Отделно въпреки изричните указания на съда към ищеца, че не представя
доказателства за фактите, на които основава иска си, такива не са представени.
Не се представи по делото заявление за отпускане на кредит, изходящо от
ответника. Тази „справка от регистър искания“ съдържа имейл, който не е потвърден, че е
на ответника и че този формуляр е попълнен от него . Липсва изобщо доказателство, че
така наречения „Уникален код“ е получен от ответника и че той го е въвел някъде, за да
потвърди сключването на договора за кредит.
Няма представен с исковата молба Договор за кредит, на който се позовава ищеца.
Искането за прилагането на ч.гр.д. № **** / 2022 год. по описа на PC-Плевен само по себе
си не е доказателство. Към исковата молба следва да представят всички доказателства,
приложени към заявлението, за да може ответникът да се запознае и вземе отношения по
тях. Прилагането на ч.гр.дело става в един по-късен етап и не се представя с исковата молба.
Исковата молба макар и по установителен иск следва да отговаря и съдържа всички
доказателства по иска, съгласно чл. 127, ал.2 от ГПК. Приемането на доказателствата в
частност прилагането на ч.гр.дело става с определение по- късно , както и на другите
доказателства. В тази връзка дори исковата молба не отговаря на чл. 127 от ГПК.
Приетата по делото ССЕ дава цифри за размера на задължението, но не доказва
съществуването му. Казано е устно, че сумата е усвоена чрез ***, без да се представя
документ като доказателство.
Следва да се отхвърли исковата претенция като недоказана по гореизложените
съображения.
При този изход на процеса, разноските по делото се възлагат на ищеца.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 415, по реда чл. 422 от
ГПК, за признаване за установено по отношение на ответника И. С. Г., ЕГН: **********,
с адрес: ГР. ПЛЕВЕН, П. КОД 5800, УЛ. ***, че към него съществува изискуемо вземане на
ищеца *** ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. ПЛЕВЕН,
бул. ***, в размер на 1014.70 лв., от които:
3
1. 800 лв. — представляваща незаплатени вноски по главницата за периода от дата
**.**.****г. до **.**.****г.
2. 214.70 лв. - представляваща незаплатени вноски по договорна възнаградителна
лихва за периода от дата **.**.****г. до **.**.****г. и законната лихва върху главницата по
кредита, дължима от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК до
окончателното погасяване на задължението, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението може да се обжалва пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4