Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. С., 02.01.2020 год.

 

 

 

            Софийски окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на втори януари две хиляди и двадесета година в състав :

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ : ИРИНА СЛАВЧЕВА

 ЧЛЕНОВЕ : ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ

 ВАНЯ ИВАНОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Славчева гр.д. № 861 по описа за 2019 година на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

            Производството е по реда на чл.436 и сл. от ГПК.

            Софийският окръжен съд е сезиран с жалба вх. № 05878/23.08.2019 год. от М.П.В. ***7/11.09.2019 год., подадена от А.С.В. *** лично и в качеството на управител на „Б.-007“ ООД, срещу отказа на частен съдебен изпълнител Наталия Дангова с рег. № 793 в КЧСИ да прекрати производството по изп. дело № 20137930400539, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

В срока по чл.436, ал.3 от ГПК е постъпило възражение от ответника „Е.“ АД, *** – взискател по изпълнителното дело.

Със съпроводително писмо ЧСИ е изпратил жалбите, възражението и препис от изпълнителното дело на СОС, като е изложил на осн. чл.436, ал.3 от ГПК мотиви по обжалваното действие.

            Софийски окръжен съд, като обсъди данните в изпълнителното дело и представените от страните доказателства във връзка с изложените в жалбата доводи, намери за установено от фактическа страна следното:

            Изпълнителното дело е образувано основание изпълнителен лист от 01.08.2013 год. по ч.гр.д. № 505/2013 год. на РС-С., съгласно който „Б.-007“ ООД, гр. С., А.С.В. ***, М.П.В. *** и С. Б. С. от гр. С. са осъдени да заплатят солидарно на „С. Ж. Е.“ АД, ***, сумата 109 422 лв.  – главница по договор за кредит, обявен за предсрочно изискуем, сумата 9 286,95 лв. – лихва, такси и разноски; изпълнителен лист от 01.08.2013 год. по ч.гр.д. № 506/2013 год. на РС-С., съгласно който „Б.-007“ ООД, гр. С., А.С.В. ***, М.П.В. *** и С. Б. С. от гр. С. са осъдени да заплатят солидарно на „С. Ж. Е.“ АД, *** сумата 3 750,97 лв. - главница по договор за кредит, обявен за предсрочно изискуем, сумата 33,15 лв. – лихва, както и разноски, както и изпълнителен лист от 01.08.2013 год. по ч.гр.д. № 507/2013 год. на РС-С., съгласно който „Б.-007“ ООД, гр. С., А.С.В. ***, М.П.В. *** и С. Б. С. от гр. С. са осъдени да заплатят солидарно на „С. Ж. Е.“ АД, *** сумата 36 111 лв. - главница по договор за кредит, обявен за предсрочно изискуем, сумата 3138,89 лв. – лихва, както и разноски.

Съдебният изпълнител е образувал изпълнително дело срещу длъжниците, изпратил е покани за доброволно изпълнение и по искане на взискателя изпълнението е насочено върху недвижим имот, находящ се в гр. С., собственост на солидарния длъжник А.В., а именно – жилище /апартамент/ със застроена площ 96 кв.м., представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 65231.908.172.7.8 по кадастралната карта на гр. С. в общински поземлен имот – парцел VII в кв. 80 по плана на гр. С., върху който е учредена договорна ипотека в полза на банката с н.а. № 26/14.07.2011 год. на нотариус с район на действие РС-С.. Съдебният изпълнител е наложил възбрана върху описания имот с вх. рег. № 2472/29.10.2013 год. под № 25, том 2 на Служба по вписвания при РС-С.. На 03.12.2014 год. е извършен опис на имота. Същият е изнесен на публична продан при начална цена в размер на 95 250 лв. Проведени са редица публични продани, обявени за нестанали поради неявяване на купувач. Последната публична продан  е насрочена от 27.12.2016 год. до 27.01.2017 год. при начална цена 48 000 лв. Обявен е купувач – С. В. за сумата 48 000 лв. Постановлението за възлагане е влязло в сила на 07.03.2017 год. Разпределението е предявено на страните на 17.03.2017 год. и  е влязло в сила. Събраната сума от публичната продан е преведена по сметка на взискателя на 23.03.2017 год. С молба от 01.11.2018 год. взискателят е направил искане за извършване на справки в отдел „МДТ“ при община С. за наличието на движими вещи, банкови сметки и недвижими имоти на името на длъжниците, както и за предприемане на последващи действия по принудително изпълнение, в случай че е налице такова имущество, чрез налагане на запори и възбрани. На 02.07.2019 год. взискателят е представил доказателство за заплащане на дължимата такса, както и за актуален размер на задължението, с оглед извършени от длъжниците плащания директно на взискателя. Изпратени са запорни съобщения до третите задължени лица – банки, на 13.08.2019 год., като на длъжниците са изпратени съобщения за наложените запори. С разпореждания от 12.08.2019 год. ЧСИ е оставил без уважение молбите на длъжниците за прекратяване на производството по изпълнителното дело, тъй като не е налице нито едно от визираните в чл. 433, ал. 1 от ГПК основания за това.

            При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:

            Жалбите срещу разпореждането, с което ДСИ е отказал да прекрати производството по изпълнителното дело, са допустими, съгласно чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК /Д.В. бр. 86/2017 год./.

Разгледани по същество, жалбите са неоснователни.

Основанията за прекратяване на изпълнителното производство са изчерпателно посочени в разпоредбата на чл. 433 от ГПК. В случая не е налице нито едно от предвидените в закона основания: не е представен документ, удостоверяващ заплащането от страна на длъжника на сумата по изпълнителния лист; не е налице искане за прекратяване от страна на взискателя; изпълнителният лист не е обезсилен; не е налице отмяна на съдебния акт, въз основа на който е издаден изпълнителния лист. Не е установено по категоричен начин, че липсва имущество на длъжниците, което да може да бъде продадено или че не може да се намери друго секвестируемо имущество. Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. По делото е установено, че на 01.11.2018 год. взискателят е поискал предприемане на изпълнителни действия преди изтичане на двегодишния срок от последното изпълнително действие, каквото е насрочването на публична продан на ипотекирания и описан по-горе недвижим имот. От тази дата е започнал да тече нов двугодишен срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Към момента на постановяване на обжалваното разпореждане не са изтекли повече от 2 години, т.е. не са налице  елементите на фактическия състав по цитираната разпоредба за прекратяване на изпълнителното производство. С оглед това жалбите се явяват неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение.

Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И  :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 05878/23.08.2019 год. от М.П.В. ***7/11.09.2019 год., подадена от А.С.В. *** лично и в качеството на управител на „Б.-007“ ООД, срещу отказа на частен съдебен изпълнител Наталия Дангова с рег. № 793 в КЧСИ да прекрати производството по изп. дело № 20137930400539, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                     ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

          2.