№ 177
гр. София, 15.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Зорница Хайдукова
Валентин Бойкинов
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Зорница Хайдукова Въззивно търговско дело
№ 20221001001088 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 ГПК - чл. 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника „Грийн маркетинг БГ“
ЕООД чрез назначения от съда особен представител срещу решение № 1109
от 07.10.2022г. по т.д. 1384/2022г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VI
– 10 с-в, с което по уважен иск по чл. 155, т. 3 ТЗ, предявен от Прокуратурата
на Република България, съдът е постановил прекратяване на търговско
дружество „Грийн маркетинг БГ“ ЕООД и осъдил последното дружество за
дължимите по делото разноски. Жалбоподателят поддържа обжалваното
решение да е недопустимо, предвид постановяването му по предявен иск при
липса на правен интерес. Излага първоинстанционният съд да е обсъдил
установените по делото обстоятелства досежно смъртта на едноличния
собственик на капитала и липсата на изразено желание за поемане на
предприятието от неговите законни наследници, но да не е приложил
относимата към последните факти норма на чл. 157 ТЗ, която в тази хипотеза
предвижда прекратяване на търговското дружество по силата на закона. Сочи
предвид последната настъпила по силата на закона промяна да е налице липса
на правен интерес по предявения иск по чл. 155, т. 3 ТЗ от Прокуратурата за
1
прекратяване на вече прекратеното търговско дружество. Поддържа да е
неприложима и сочената от първоинстанционния съд норма на чл. 140, ал. 3
ТЗ, доколкото последната касае вписване в ТР на решения на общото
събрание, респективно на едноличния собственик на капитала, като в
хипотезата на чл. 157 ГПК липсва субект, който да изрази валидна воля за
прекратяване на търговското дружество. По изложените доводи моли
обжалваното решение да бъде обезсилено и въззивният съд да прекрати
производството по делото. При условията на евентуалност моли решението да
бъде отменено като неправилно.
Въззиваемата страна, прокурор при Прокуратурата на Република
България, оспорва въззивната жалба като неоснователна. Поддържа да са
налице очертаните с нормата на чл. 155, т. 3 ТЗ предпоставки по предявения
иск, предвид на което и моли обжалваното решение, с което искът е уважен,
да бъде потвърдено като правилно.
Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка
за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а
за правилността му единствено на въведените в жалбата основания и при
съблюдаване правилното приложение на относимите императивни
материалноправни норми.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен
състав намира обжалваното решение за валидно.
Решението е недопустимо по следните мотиви:
Нормата на чл. 2 ГПК урежда задължението на съда да разгледа и
разреши всяка подадена до него молба за защита и съдействие. При
изпълнение на последното си задължение съдът, воден от основния принцип
за служебно начало в гражданския процес – чл. 7 ГПК, следи за
допустимостта и надлежното извършване на процесуалните действия от
страните и в частност за допустимостта на сезиралия го иск – чл. 130 ГПК.
При извършване на последната преценка съдът съобразява всички известни
по делото, общоизвестни и служебно известни му факти и обстоятелства.
В конкретния случай в самата искова молба са изложени факти за
настъпилата смърт на едноличния собственик и управител на ответника
„Грийн маркетинг БГ“ ЕООД – Н. Д. С., на дата 10.07.2021г., за което са
представени и доказателства към исковата молба – удостоверение за
2
наследници изх.н. РВТ22-УФ01-313/30.05.2022г. и справка от НБД.
Изложени са твърдения законният наследник на починалия собственик
на капитала, установим от цитираното с молбата удостоверение за
наследници, да не е заявил желание да продължи дейността на дружеството.
Видно от извършена служебна проверка на вписаните обстоятелства по
партидата на ответното дружество в ТР не е вписана промяна, нито има
отбелязване за постъпило заявление по искане от наследници на починалия
собственик на капитала Н. Д. С. за продължаване дейността на дружеството, а
обявеният актуален учредителен акт на дружеството не съдържа уредба на
правни последици при смърт на едноличния собственик на капитала.
При тези въведени от ищеца факти по делото и общоизвестните вписани
в ТР обстоятелства настоящият състав на съда при дължимата по горните
доводи служебна проверка формира извод за недопустимост на сезиралия
съда иск по чл. 155, т. 3 ТЗ, респективно на постановеното по същия иск
първоинстанционно решение, по следните мотиви:
Предвид нормата на чл. 157, ал. 1 ТЗ дружество, в което капиталът се
притежава от едно физическо лице, се прекратява със смъртта му, ако не е
предвидено друго или наследниците не поискат да продължат дейността.
Законовата разпоредба е специална и урежда хипотеза на прекратяване
на еднолично ООД, стояща извън очертаните общи хипотези за ООД в чл. 154
ТЗ и чл. 155 ТЗ.
Прекратяването с оглед ясната диспозиция на чл. 157, ал. 1 ТЗ настъпва
по силата на самия закон със смъртта на едноличния собственик на капитала,
когато последният е физическо лице и не са налице ясно очертаните
изключения, а именно да е предвидено различно в учредителния акт или в
друг последващ акт на едноличния собственик на капитала, или ако
наследниците не поискат да продължат дейността на търговеца. Никое от
изключенията от правилото на чл. 157, ал. 1 ТЗ не се твърди или установява
по делото, предвид на което и по силата на последната правна норма
ответното еднолично ООД – „Грийн маркетинг БГ” ЕООД, е прекратено със
смъртта на едноличния му собственик Н. Д. С., настъпила на 10.07.2021г.
Практиката на съдилищата за настъпване на прекратяването по силата на
закона, без да се изискват други действия от страна на наследниците, които не
желаят да продължат дейността на дружеството или от страна на държавен
3
орган, е константна и съответна на законовата уредба.
Вписването на настъпилото по силата на закона прекратяване има
съобразно нормата на чл. 7 от ЗТРРЮЛНЦ само оповестително действие по
отношение на третите добросъвестни лица и не изключва възможността
съдът, основан на фактите по делото, да приеме, че прекратяването е
настъпило.
По горните мотиви на съда и от събраните по делото доказателства и
вписаните по партидата на ответното ЕООД обстоятелства се установява, че
същото е прекратено по силата на закона – чл. 157, ал. 1 ТЗ, предвид смъртта
на физическото лице едноличен собственик на капитала му, липсата на друго
уговорено в учредителния акт и липсата на заявено желание от наследниците
на починалия едноличен собственик на капитала да продължат дейността на
дружеството.
Интересът по предявен конститутивен иск по чл. 155, т. 3 ТЗ е да бъде
постигната правна промяна с влизане в сила на съдебното решение, с което
искът се уважава, изразяваща се в прекратяване на ответното дружество.
В конкретния случай правната промяна е вече настъпила през 2021г. на
основание на специалната разпоредба на чл. 157, ал. 1 ТЗ, предвид на което и
предявеният иск по чл. 155, т. 3 ТЗ е лишен от правен интерес и на
последното основание недопустим, доколкото е недопустимо и повторно
прекратяване на вече прекратено ЕООД.
В последния смисъл е и съдебната практика по постановените по реда
на чл. 290 ГПК решение 73/21.06.2019г. по т.д. 2413/2018г. по описа на ВКС, І
ТО и решение № 60117 от 28.10.2021г. по т.д. 1588/2020г., ТК, I ТО и по
определение 295 от 31.05.2018г. по т.д. 1035/2018г. по описа на ВКС, ІІ ТО,
която настоящият състав на съда споделя.
Извън горните, очертани в закона предпоставки за допустимост на
предявения иск по чл. 155, т. 3 ТЗ, е наличието на непълнота в ЗТРРЮЛНЦ и
подзаконовите актове по приложението му досежно субектите, които могат да
подадат заявление за вписване на подлежащото на вписване обстоятелство за
настъпилото по силата на закона прекратяване на ответното ЕООД, като
настоящият състав споделя изводите на ВКС по решение 73/21.06.2019г. по
т.д. 2413/2018г. по описа на ВКС, І ТО, че празнотата в правната уредба на
вписването на подлежащото на вписване обстоятелство следва да бъде
4
преодоляна с прилагането по аналогия на параграф 5а от ПЗР на ЗТРРЮЛНЦ.
Нормите на чл. 155, т. 3 ТЗ и чл. 157, ал. 1 ТЗ, обаче, дават пълна и ясна
уредба на различните хипотези на прекратяване на ЕООД, както и моментът, в
който последното настъпва, предвид на което и необосновани са застъпените
инцидентно в практиката на съдилищата доводи, че с оглед непълнотата в
правната уредба досежно субектите, които могат да инициират вписването на
настъпилото прекратяване на основание чл. 157, ал. 1 ТЗ, и за целите на
правната сигурност следва да се развива едно недопустимо производство по
иск по чл. 155, т. 3 ТЗ само по причина, че е налице правна уредба как
постановеното решение по последния иск следва да бъде вписано по изпратен
препис от решението на съда в ТР.
Както правилно сочи жалбоподателят, цитираната от
първооинстанционния съд норма на чл. 140 ТЗ, видно и от заглавието на
разпоредбата, урежда правните последици от вписване на решения на общото
събрание на ООД и е неотносима към допустимостта и правния интерес от
предявяването на иска по чл. 155, т. 3 ТЗ.
По горните мотиви на съда обжалваният съдебен акт като недопустим
следва на основание чл. 270, ал. 3, изр. 1-во ГПК да бъде обезсилен, а
производството по делото по предявения недопустим иск прекратено.
При този изход на спора и доколкото ищец е прокурор при
Прокуратурата на Република България, разноските следва да останат за
сметка на бюджета на съдебната власт – чл. 83, ал. 1, т. 3 ГПК.
Мотивиран от горното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 1109 от 07.10.2022г. по т.д. 1384/2022г. по
описа на Софийски градски съд, ТО, VI – 10 с-в, и ПРЕКРАТЯВА
ПРОИЗВОДСТВОТО ПО ДЕЛОТО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
5
1._______________________
2._______________________
6