Определение по дело №385/2019 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 1111
Дата: 20 декември 2019 г. (в сила от 29 януари 2020 г.)
Съдия: Ваня Николаева Иванова
Дело: 20191800500385
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 31 май 2019 г.

Съдържание на акта

                                                  О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

                                                  гр. София, 20.12.2019 г.

 

                                                

       Софийски окръжен съд, гражданско отделение, втори въззивен състав в публичното заседание, проведено на девети октомври две хиляди и деветнадесета в състав:

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ

                                                                                             ВАНЯ ИВАНОВА

 

при секретаря Цветанка Павлова, като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. № 385 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

          С решение № 1 от 04.01.2019 г., постановено по гр. д. № 219/2014 г., Елинпелинският районен съд е изнесъл на публична продан допуснатите до делба недвижими имоти, а именно: УПИ ІХ-158 в кв. 7 по плана на с. Г. Е. П., с площ 758 кв.м., заедно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 58,32 кв.м. и гараж със застроена площ 22,40 кв.м., при съседи: улица, УПИ VІІІ-157, УПИ Х-159 и край на регулацията, като получените при публичната продан суми се разпределят между съделителите, както следва: за М.М.М. – ½ ид. част и за Л.Г.С. – ½ ид. част. С решението Л.Г.С. е осъдена да заплати на М.М.М. сумата 9326,30 лева, представляваща направени необходими разноски за поддръжка и запазване на целостта на къщата за периода от 2014 г. до 2017 г., като е отхвърлен иска до пълния му предявен размер от 19230 лева. Съделителите Н.Б.З. и М.М.М. са осъдени да заплатят на Л.Г.С. на основание чл. 31, ал. 2 от ЗС обезщетение за лишаване от ползването на процесния имот в размер на 4165 лева за периода от 07.02.2014 г. до 31.05.2016 г., ведно със законната лихва от влизане на решението в сила до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен иска до пълния му предявен размер от 14600 лева. Съделителите са осъдени да заплатят в полза на РС – Елин Пелин държавна такса съобразно стойността на дяловете им и изхода на делото по предявените искове по сметки.

            Решението е обжалвано от съделителя М.М.М. в частта му, с която е уважен предявения от Л.С. срещу него иск по чл. 31, ал. 2 от ЗС за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на делбения имот, с искане същото да бъде отменено в тази му част и постановено друго, с което се отхвърли така предявения иск по сметки.

            Ответницата Л.С. оспорва въззивната жалба. С отговора на въззивната жалба същата е подала насрещна въззивна жалба срещу постановеното решение в частта му, която не е обжалвана от въззивника М.М..

            Със заявление пред въззивния съд вх. № 8313/07.10.2019 г.  съделителите М.М.М. и Н.Б.З. са заявили, че са постигнали извънсъдебно споразумение със съделителката Л.С., с което са уредили всички спорни въпроси относно делбата по гр.д. № 219/2014 г. на РС- Елин Пелин, и се отказват от предявения иск за делба. Отправили са искане за обезсилване на обжалваното решение и прекратяване на производството по делото. Към молбата е представен нотариален акт № 122, т. V, рег. № 8510, дело № 788/04.10.2019 г. на нотариус Л. Христов с район на действие РС – гр. Елин Пелин, с който Л.Г.С. е продала на М.М.М. ½ ид. част от допуснатия до делба недвижим имот.

            В съдебно заседание съделителката Л.С., чрез процесулния си представител адв. Йоранова, заявява, че страните са уредили отношенията си извънсъдебно, и отправя искане подадената от ищците молба за отказ от иска да бъде уважена,  като делото бъде прекратено и обезсилено решението на районния съд.

            За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

            С влязло в сила решение от 20.02.2015 г. по гр.д. № 219/2014 г. на Елинпелински районен съд е допусната делба между В. П. З. и Л.Г.С. на недвижим имот - УПИ ІХ-158 в кв. 7 по плана на с. Г. Е. П., с площ 758 кв.м., заедно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 58,32 кв.м. и гараж със застроена площ 22,40 кв.м., при съседи: улица, УПИ VІІІ-157, УПИ Х-159 и край на регулацията, при квоти по ½ идеална част за всеки от съделителите. В производството пред ВКС са конституирани наследниците на починалата ищца В. П. З. – Н.Б.З. и М.М.М..

            В първото съдебно заседание след допускане на делбата съделителите М.М. и Л.С. са предявили претенции за възлагане на делбения имот на основание чл. 349, ал. 2 от ГПК, както и претенции по сметки по чл. 346 от ГПК.

            По време на делото във втората фаза на делбата съделителят Н.Б.З. е дарил на съделителя М.М.М. собствената му ¼ ид. част от допуснатия до делба УПИ, заедно с ½ ид. част от втория етаж на жилищната сграда, намираща се в имота.

            Видно от представения във въззивното производство нотариален акт № 122          , т. V, рег. № 8510, дело № 788 от 04.10.2019 г. на нотариус Л. Христов, Л.Г.С. е продала на М.М.М. срещу задължение за издръжка и гледане ½ ид. част от УПИ ІХ-158 в кв. 7 по плана на с. Г. Е. П., заедно с първи етаж от построените в имота двуетажна жилищна сграда и гараж.

При така установеното от фактическа страна съдът намира следното:

За разлика от обикновения исков процес, правото на иск за делба принадлежи на всеки от съсобствениците и участието им в делбата е задължително. Всеки един от ответниците се счита ищец по искането за прекратяване съсобствеността чрез делба. Отказ от иск за делба е недопустим и не може да бъде основание за прекратяване на делбеното производство /ТР № 99 от 9.07.1980 г. на ОСГК на ВС на РБ/. Ако такъв отказ е направен - изявлението има характер на такова за оттегляне на иска. Предприелият го съделител може да предяви наново същия иск за делба, а ако е предявен от друг съсобственик - да участва в производството. В съответствие с така дадените разяснения, съставът на въззивния съд приема, че направеното в настоящото производство изявление на двамата съделители – ищци М.М.М. и Н.Б.З., за отказ от иска за делба, има характер на изявление за оттегляне. Оттеглянето е предприето във втората фаза на делбата във въззивната инстанция, поради което и с оглед заявеното от другата съделителка Л.Г.С. съгласие с оттеглянето, същото десезира съда от разглеждане на делото за делба. Решението по допускане на делбата не може да се обезсили. Оттеглянето на иска за делба в този случай има за последица обезсилване на решението по извършване на делбата, включително и по обективно съединените искове по сметки.

С оглед това обжалваното решение следва да бъде обезсилено, а производство по делото – прекратено, на основание чл. 232 от ГПК.

Следва да се посочи за пълнота на изложението, че с оглед представено от ищците доказателство за настъпване след влизане в сила на решението по допускане на делбата на факт, водещ до прекратяване на съсобствеността между съделителите /прехвърляне от съделителката Л. Симанова на собствената й идеална част от имота на съделителя М.М., извършено с нот. акт № 122/2019 г./, производството по втората фаза на делбата е недопустимо и поради липса на правен интерес. Когато между съделителите вече не съществува съсобственост, съдът е длъжен да отчете правните последици на прекратяването на съсобствеността и да прекрати производството във втората фаза на делбата, включително и по предявените претенции по сметки по чл. 346 от ГПК. Настъпилата след влизане в сила на решението по допускане на делбата промяна сочи на липса на съсобственост между съделителите, която да бъде прекратена по съдебен ред, а оттам и на липса на предмет на делбеното производство във фазата по извършване на делбата. В този смисъл е решение № 387/29.09.2010 г. по гр.д. № 439/2009 г. на ВКС, ІІ г.о., решение № 58/27.04.2016 г. по гр.д. № 6249/2015 г. на ВКС, ІІ г.о.

На основание чл. 9 от Тарифата за държавни такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ищците следва да заплатят държавна такса в размер на 60 лева.

 

       Воден от горното, Софийски окръжен съд

                                                      О П Р Е Д Е Л И:

 

ОБЕЗСИЛВА решение № 1 от 04.01.2019 г. по гр.д. № 219/2014 г. на Елинпелински районен съд.

ПРЕКРАТЯВА производството във фазата по извършване на делбата на следния недвижим имот: УПИ ІХ-158 в кв. 7 по плана на с. Г. Е. П., с площ 758 кв.м., заедно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 58,32 кв.м. и гараж със застроена площ 22,40 кв.м., при съседи: улица, УПИ VІІІ-157, УПИ Х-159 и край на регулацията.

ОСЪЖДА М.М.М., ЕГН ********** и Н.Б.З., ЕГН **********, и двамата с адрес ***, да заплатят по сметка на Софийски окръжен съд сумата 60 лева държавна такса.

 

Определението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                               2.