ОПРЕДЕЛЕНИЕ №72
гр. Варна, 04.02.2020г.
Варненски апелативен съд, в
закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА
МАРИЯ МАРИНОВА
като разгледа докладваното от
съдията Славов в. ч. гр. дело № 52/20г., намира следното:
Производството е образувано по частна жалба на П.Д.П. *** против решение № 179/27.11.19г. по в.гр.д. № 316/19г. на ОС-Търговище, в частта му, с която е оставена без разглеждане негова жалба в качеството му на длъжник по изп.д. № 20169120401423 по описа на ЧСИ Г. С., рег. № 912, насочена против присъединяването на НАП-София като взискател по изпълнителното дело, и производството по тази жалба е било прекратено /в тази част решението има характера на определение и представлява обжалваем съдебен акт, а в останалата част е необжалваемо/. Счита се, че решението е постановено в противоречие на материалния закон и на процесуалните правила, тъй като за да има кредитор, трябва да има и дълг. Качеството на кредитор на НАП е било оспорено. Претендира се отмяна на решението като незаконосъобразно.
В предвидения срок е постъпил отговор на частната жалба от насрещната страна – взискателят „БЪЛГАРСКА БАНКА ЗА РАЗВИТИЕ“ АД, гр. София, подаден чрез юр.к. С.Н.. Счита се, че частната жалба е неоснователна и се претендира решението в обжалваната му част да бъде потвърдено. Споделени са решаващите мотиви на съда, обосновали прекратяването на производството по посочената жалба на длъжника в изпълнението. Претендира се от съда и присъждане на разноските за настоящата инстанция, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение, определено на 150 лв. в представения списък на разноските.
НАП-София не е депозирала отговор на частната жалба.
Подадената частна жалба е в срок и е редовна, изхожда от страна с правен интерес от
обжалването на решението в обжалваемата му част, имаща характера на
определение, поради което е допустима. Разгледана по същество обаче
частната жалба е неоснователна поради следното:
Жалбоподателят е длъжник по по изп.д. № 20169120401423 по описа на ЧСИ Г. С., рег. № 912, което е било образувано по молба на „БЪЛГАРСКА БАНКА ЗА РАЗВИТИЕ“ АД, гр. София, въз основа на изпълнителен лист издаден на 20.12.13г. въз основа на заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 1721/13г. на РС-Търговище, за събиране на парична сума, представляваща неизплатено задължение по запис на заповед от 23.02.09г., ведно с направените разноски в заповедното производство.
Въз основа на полученото на 18.10.17г. удостоверение от ТД на НАП-Варна, в което са отразени задължения на длъжника към държавата за здравни осигуровки и лихви, ЧСИ с разпореждане от 19.10.17г. на осн. чл. 458 от ГПК е присъединил държавата като взискател по изпълнителното дело.
В подадената на 26.09.19г. жалба до съда, длъжникът Панайтов е обжалвал горното действие на ЧСИ с аргумента, че не дължи суми на ТД на НАП-Варна, офис Търговище. Посочил е, че не са му извършвани ревизии и не е подавал декларации пред НАП и не му е известно как този дълг е бил формиран. Освен това юридическо лице е НАП-София, а не ТД на НАП, офис Търговище.
В действащия ГПК за разлика от
отменения, законодателят е ограничил възможността за обжалване действията на
СИ, свеждайки я до лимитативно определените актове, от ограничения кръг лица и
на лимитативно посочените в закона основания, което изключва разширително
тълкуване на разпоредбите относно обжалването. В уредените от законодателя
хипотези с чл. 435 от ГПК са изчерпателно изброени случаите, в които взискателят,
длъжникът и трети за изпълнението лица могат да обжалват незаконосъобразните
действия на СИ. Липсата на оплаквания в посочените от нормата на чл. 435, ал. 2
от ГПК аспекти, води до извода за недопустимост на защитата срещу
незаконосъобразност на атакуваното понастоящем действие на ЧСИ, изразяващо се в
конституирането на държавата като взискател на осн. чл. 458 от ГПК.
Както правилно е отбелязал и
въззивният съд, защитата в тази хипотеза е чрез отричането по съдебен ред на
публичното задължение, посочено в удостоверението, издадено от НАП на осн. чл.
191, ал. 4 от ДОПК.
На осн. чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8
от ГПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на насрещната страна „БЪЛГАРСКА
БАНКА ЗА РАЗВИТИЕ“ АД, гр. София възнаграждение за юрисконсулт за изготвения
отговор на частната жалба, в размер на 50 лв. Размерът е определен по реда на
чл. 27 от Наредбата за заплащане на правната помощ в нормативно посочения
минимум, предвид ниската фактическа и правна сложност на настоящото дело.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 179/27.11.19г. по в.гр.д. № 316/19г. на ОС-Търговище, в частта му, с която е
оставена без разглеждане жалбата на П.Д.П. *** в качеството му на длъжник по
изп.д. № 20169120401423 по описа на ЧСИ Г. С., рег. № 912, насочена против
присъединяването на държавата чрез НАП-София като взискател по изпълнителното
дело на осн. чл. 458 от ГПК.
ОСЪЖДА П.Д.П., ЕГН ********** *** да заплати в полза на „БЪЛГАРСКА БАНКА ЗА
РАЗВИТИЕ“ АД, гр. София, ЕИК ********* сумата в размер на 50 /петдесет/лв., на осн. чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: