ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№………………
Гр.Враца
11.12.2020 година
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Врачанският
окръжен съд, наказателно отделение в публично съдебно заседание на единадесети
декември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИВАН
МАРИНОВ
при участието на секретаря Галина
Емилова и прокурора Цветелин Радойнов, като разгледа докладваното от съдия
Маринов ЧНД № 469 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 437,
ал.2 НПК и е образувано въз основа на молба на осъдения К.С.Н., изтърпяващ
наказание лишаване от свобода в Затвора гр. Враца, с искане да бъде освободен
условно предсрочно от неизтърпяната част от наложеното му наказание. В молбата
се навеждат доводи, че молителят е придобил право за УПО.
Към молбата са приложени писмени
доказателства – становище от началника на Затвора гр. Враца, доклад за оценка
на риска от рецидив и вреди по чл. 155 ЗИНЗС, план на присъдата и личното
затворническо досие на осъдения.
В съдебно заседание защитника на
осъдения - адв. Д.Н. поддържа молбата на Н. с изложените в нея доводи, развива
и допълнителни такива и прави искане доверителят й да бъде освободен условно
предсрочно от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание.
Такова е и становището на осъденото
лице.
С. М.– инспектор "Режимна
дейност" в затвора Враца, упълномощен от Началника на Затвора гр. Враца изразява
становище за неоснователност на молбата, като излага съображения, че осъденият
с поведението си не е дал доказателства за своето поправяне. Представя актуална
справка за изтърпяното наказание лишаване от свобода и размера на неизтърпения
остатък от това наказание.
Участващият в съдебното производство
прокурор от ОП Враца дава становище за неоснователност на молбата, с оглед на
което прави искане за оставянето й без уважение.
Окръжният съд, след като изслуша
страните в процеса и провери представените по делото писмени доказателства,
намира молбата за процесуално допустима, но неоснователна по следните
съображения:
С Присъда № 136/23.06.2020 г., постановена по НОХД № 1799/2020 год., РС Пловдив е признал К.С.Н. за виновен
в извършване на престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 4, вр.чл. 209, ал. 1, вр.чл.
28 , ал. 1, вр.чл. 26, ал. НК, като му е наложил наказание в размер на 1 година
и 4 месеца лишаване от свобода. На основание чл. 59, ал.1 НК, съдът му е зачел
времето, през което Н. е бил задържан, считано от 21.01.2020 г., до 09.07.2020
год. на която дата съдебният акт е влязъл в сила.
Осъденият е постъпил в Затвора в гр.
Пловдив на 21.01.2020 год., като на 09.10.2020 год. е преведен в затвора Враца.
До момента фактически е изтърпял 10 месеца и 20 дни, от които предварителен
арест в размер на 5 месеца и 18 дни. От работа му се зачитат 15 дни или общо
изтърпяно до момента наказание е в размер на 11 месеца и 5 дни.
Остатъка към настоящия момент е 4 месеца и 25 дни.
При тези данни е видно, че осъдения фактически
е изтърпял повече от 1/2 от
определеното му наказание, каквото е изискването на разпоредбата на чл. 70, ал.
1, т. 1 НК.
Приложените към делото доклад за оценка на риска от рецидив и
вреди и индивидуален план за
изпълнение на присъдата на осъдения сочат, че същия е започнал да се поправя и
превъзпитава.
При първоначално изготвената оценка
са отчетени средни стойности на риска от рецидив – 59 т. В профила на
криминогенни нужди с дефицитните стойности са били зоните нагласи - приемал отговорността за собственото си поведение, но не е
разпознавал факторите, допринесли за реализиране на криминалното му деяние.
Считал присъдата за завишена и несъобразена с характера на извършеното
престъпление. Налични са били утвърдени криминални нагласи и несъобразяване със
законовите ограничения; образование и
обучение - с негативно отношение към образованието и професионалното
обучение, не е определял образованието като ценност в живота си; трудова дейност - липсват конкретни професионални умения. В живота
извън МЛС е бил ангажиран с нискоквалифицирана работа; начин на живот и обкръжение - налични са контакти с лица от
криминалните среди. Н. е определен като податлив на отрицателно въздействие,
склонен към прояви на рисково поведение; умения
за мислене - не е разпознавал всичките си проблеми и е създавал ограничен
брой алтернативи за тяхното решаване. Не е предвиждал негативните последствия
от собствените действия. Повтарял допуснати вече грешки.
Рискът от вреди за обществото и за лишените от свобода по време
на изтърпяване на наказанието е бил определен като нисък.
Като цели в плана на присъдата са били заложени разпознаване
на проблемите; формиране на
критично отношение към досегашното криминално поведение; участие в групова
работа, целяща промяна в уменията за мислене; пълноценно оползотворяване на
престоя в затвора.
В условията на контролирана среда, през изтеклия период от изтърпяване на присъдата, рискът от рецидив е запазил средните си стойности. Запазени са стойностите на риска от вреди за обществото.
Според ИСДВР, в резултат на проведената индивидуално - корекционна работа при осъдения все пак са настъпили частични положителни промени – включен в образователен процес през учебната 2020/2021 година като ученик в 5 - ти клас и редовно посещава учебните часове. Записан е и за участие в религиозен курс „Християнски ценности“.
ИДСВР обаче е категоричен, че участието на Н. във всичко е негово моментно положително поведение - не определя образованието като особена ценност в живота си и използва предоставената му възможност да учи в рамките на затвора, за да може да намали срока на наложеното наказание и по негови думи „да направи добро впечатление при подаване на молба за УПО“. По отношение на престъплението и цялостното си криминално поведение е с некритично отношение - омаловажава извършеното деяние като сериозност, а криминалните нагласи са трайно и устойчиво формирани. Налице е утвърден модел на извършване на престъпления. Настоящото деяние и криминалното му минало са свързани с осъждания за множество измами.
Наред с това, в доклада на ИСДВР се посочва, че трайно формираните криминални нагласи, липсата на самокритичност, несъобразяването с установените законови норми и желанието за осигуряване на „бързи и лесни“ финансови средства са фактори, които може да доведат до реализиране на нови престъпления в обществото.
Посочва се също, че макар Н. да има жилище, което да обитава след освобождаването му, то за времето на престоя в затвора не е получавал необходимата материална и морална подкрепа от близките си, като това има вероятност да възпрепятства успешната му ресоциализация в обществото.
Макар Н. към момента да няма наложени наказания, по отношение на него има регистрирана докладна записка с № 8013/13.11.2020 год., с предложение за налагане на дисциплинарно наказание. Не е награждаван поради липсата на системни положителни прояви.
В заключение ИСДВР посочва, че Н. все още не е дал достатъчно категорични доказателства за промяна в нагласите си за водене на законосъобразен начин на живот. Факта, че по отношение на него има изготвена докладна записка сочи липсата на изискуемото примерно поведение. Утвърдените криминални нагласи, контактите с лица от криминалните среди и податливостта му на отрицателно въздействие от близкото обкръжение, липсата на достатъчно социална подкрепа и недостига на финансови средства са фактори, които предопределят в голяма степен вероятността от продължаване на престъпната дейност след освобождаването му от затвора.
Изготвената и приложена по делото оценка е индикатор за частични положителни промени в осъдения, но все преобладаващи са дефицитните зони, които са включени в плана на присъдата и по отношение на които все още не са изпълнени заложените цели.
Законът в нормата на чл.439а от НПК, посочва обстоятелствата, които следва да се приемат като критерии за положителна промяна при осъдения, а именно - доброто поведение, участието в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за въздействие, общественополезни прояви. Тези обстоятелства следва да се установят от оценката за осъдения по чл.155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.156 от ЗИНЗС и всички други източници на информация за поведението на затворника по време на изтърпяване на наказанието.
В тази връзка, следва да се има предвид, че условното предсрочно освобождаване е правна възможност, предоставена от закона на затворници с поведение надхвърлящо обичайно доброто при изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“, а не е институт с автоматично приложение при изтърпяване на определената част от наказанието. Доброто поведение в затвора, участието в трудови мероприятия и липсата на нарушения на реда трябва да е правило при изпълнение на наказанието, а не изключение, водещо задължително до наградата предсрочно освобождаване. Освен това, доброто поведение трябва да свидетелства за съзнателно поправяне на затворника, а не да цели привидно изпълнение на критериите за УПО.
В случая са налице източници на информация за поведението на осъденото лице, от които е видно, че не се е поправил напълно. Налице са данни за изготвена докладна записка от м. ноември 2020 год., с предложение за налагане на дисциплинарно наказание.
Последното навежда на констатацията за липса на желание у осъдения за съзнателна работа по поправянето му. Приложените мерки за корекция не са дали обнадеждаващи резултати за ефективна промяна на мисленето и действията му в контролирана среда. Корекционната работа с него не е осъществена в максимална степен, поради което и следва да бъдат положени допълнителни усилия за постигането на максимално снижаване на риска от бъдещо противоправно поведение. Методите и средствата на използваната спрямо осъденото лице наказателна репресия до момента не са дали нужния поправителен и превъзпитателен ефект, а по-скоро за осъдения институтът на условно предсрочно освобождаване бива разглеждан само като една потенциална възможност за преждевременно напускане границите на местата за лишаване от свобода, за да се завърне отново към обичайния си противоправен начин на живот.
При това положение, от данните
по делото е видно, че е налице само едната от двете законови предпоставки за
УПО, а именно, че Н. е изтърпял фактически повече от 1/2 от наложеното му
наказание. Не е налице обаче втората предпоставка, тъй като с поведението си
същият не е дал достатъчно доказателства за своето поправяне. Необходимо е продължаване
на поправителното въздействие спрямо молителя, за пълното постигане целите на
наложеното наказание, дефинирани в чл. 36 от НК, поради което и следва да бъде
постановен отказ на молбата му за условно предсрочно освобождаване от
неизтърпяната част от наложеното му наказание.
Съгласно разпоредбата на чл.441 НПК,
осъденият не може да подава нова молба за УПО преди изтичане на шест месечен
срок от влизане в сила на настоящето определение.
При
горните съображения и на основание чл. 440 НПК, вр. чл. 70, ал. 1 НК,
Врачанският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
Оставя
без уважение молбата на осъдения К.С.Н., роден на *** год. в гр. ***,
българин, български гражданин, осъждан, ЕГН **********, да бъде освободен
условно предсрочно от изтърпяване на неизтърпяната част от определеното му с Присъда № 136/23.06.2020 г.,
постановена по НОХД № 1799/2020 год., РС Пловдив наказание в размер на 1 година и 4 месеца лишаване от
свобода, с остатък 4 месеца и 25 дни.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред САС в 7-дневен срок от днес.
Препис от определението след влизане
в сила да се изпрати на Затвора гр. Враца.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: