Р Е Ш Е Н И Е
№ 4168/ 10.10.2019г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет и пети състав, в открито съдебно
заседание, проведено на десети септември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА
при участието
на секретаря Олга Желязкова,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 18246 по описа на Варненски районен съд за 2018 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано въз основа на искова
молба с вх. №
79625/ 03.12.2018 г. от В.К.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощник срещу ЗАД „У.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, с искане до съда
да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 100.00 лева - част от претенция,
цялата в размер на 1550.00 лв., представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на детска
количка „*“, причинени в резултат на ПТП, реализирано по вина на водач на МПС рег. №
*, с валидна, към датата на
събитието застраховка „Гражданска отговорност“ в „У.” АД, ЕИК *, ведно със законната лихва
считано от датата на подаване
на исковата молба до окончателното
изплащане на задължението. Претендират се и разноски.
В
исковата молба се излага, че
на 18.09.2017 год. в гр. Варна, при движение по ул. „*“ в посока ул.
„В. К.“, ищцата, придружавана от майка си е бутала бебешка количка. Движението
е осъществявано на пътното платно, поради наличие на паркирали автомобили по
тротоара. Ищцата забелязва приближаването на л. а.
рег. № *, като предприема качване на тротоара
между паркиралите автомобили. При предприемане на
маневра – завиване на дясно, посочения автомобил, удря детската количка.
Водачът на автомобила не спира, а продължава движението си.
В резултат на удара, количката е увредена, като същата е
неизползваема. Резервни части за модела не се
предлагат, поради което и количката следва да се замени с нова. Пазарната стойност на нова количка от същия модел е 1550.00 лева.
За настъпилото ПТП са уведомени полицейските органи, които след предприети
оперативно – издирвателни дейности, установяват, че
водачът причинил произшествието е лицето
К.Р.. Към момента на събитието, лекият автомобил е със
действаща застраховка „Гражданска отговорност“ в
ответното дружество. Твърди се още, че на 21.09.2017 год.
до застрахователя е отправено искане за заплащане на
обезщетение за претърпените имуществени вреди. Застрахователят
отказва изплащането на обезщетение.
Ответникът –
ЗАД „У.“ АД, депозира писмен отговор, в срока по чл. 131 ГПК, в който
излага съображения за неоснователност на претенцията. Не оспорва наличие
на застрахователно правоотношение
с К.С.Р., към 18.09.2017 год., а също и факта на
отправяне на искане от ищцата за заплащане на застрахователно обезщетение, по
което е постановен отказ. Оспорва наведените в исковата молба твърдения относно
настъпване на процесния инцидент, с участие на лицето
К.Р.. В тази връзка, сочи, че по
повод подадения сигнал за произшествието, на последната е съставен АУАН, а
издаденото НП е отменено по силата на съдебно решение, което е влязло в сила.
Възразява относно осъществяване на предпоставките за
изплащане на застрахователно обезщетение, до колкото при завеждане на щетата,
не е представен документ за закупуване на количката. Оспорва
и размера на претенцията, като намира, че същия не отговаря на действителната
пазарна стойност на увреденото имущество. Отправя искане
за отхвърляне на иска и за
присъждане на разноски.
Съдът, след като взе предвид
представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази
становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
Приобщен към доказателствения материал по делото
е КП № */ * год. (л. 9), съгласно който на 18.09.2017 год., в 18.35 часа, в гр.
Варна, на кръстовището между ул. „*“ е ул. „*“ е осъществено пътно –
транспортно произшествие, с участието на МПС рег. № *, управлявано от К.С.Р.. В
протокола е отразено, че произшествието е настъпило при предприемане на маневра
от водача на МПС- то, завиване на дясно, като не пропуска стъпилата на
пешеходна пътека пешеходка с детска количка.
Въз основа на данните от КП на К.Р. е съставен АУАН № */ *, а след това и
НП № */ * год.
С Решение по АНД № 5432/ 2017 год. на ВРС, е отменено НП № *
от *г. на Началник група при
ОДМВР - Варна, сектор П. П.,
за нарушение по чл. 119 ал. 4 от ЗДвП,
на основание чл. 179 ал. 2 вр. ал. 1 т. 5
пр. 4
ЗДвП й е наложено наказание
глоба в размер на 200 лв. и за нарушение на
чл. 123
ал. 1
т. 3 б. "а",
на основание чл. 175 ал. 1
т. 5 ЗДвП - глоба в размер на 200.00 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца.
С протоколно определение от 09.04.2019 год. е обявено за безспорно и
ненуждаещо се от доказване наличието на застрахователно правоотношение между „У.” АД, ЕИК
* и К.С.Р., по отношение на МПС рег. № *, към 18.09.2017 год..
Безспорен
е факта на отправено
отправяне от ищцата искане за заплащане на застрахователно обезщетение, по
което е постановен отказ от ответника.
За изясняване на спора от фактическа
страна, в хода на процеса са изслушани и приобщени към доказателствения
материал три съдебно – технически експертизи, последната от които изготвена от
три вещи лица.
В заключението си вещото лице А.А. приема, че липсва причинно – следствена връзка между
твърдяното от ищцата ПТП и настъпилите вреди. Щетите по детската количка се
изразяват изкривена ос на двете десни колела и дясна втулка на вътрешно, дясно
колело. Според експерта констатираните щети не са настъпили в резултат на
твърдяното ПТП. Увреждането от двете страни на носещата рамка (одраскване) и
изкривяването на оста, са настъпили в резултат на по – продължително ползване.
В заключението си вещото лице Г.Д. приема за възможно описаните
увреждания по детската количка, в предната и част, да са настъпили от прекия
контакт с конкретния автомобил. Увредени са дясна двойка десни колела, с въртящ
механизъм, вкл. и метална ос за монтаж на колелата, пластмасова крепежна втулка и предна долна част на алуминиево шаси. Експертът приема, че е възможно описаните
увреждания да са настъпили в резултат от съприкосновение на лекия автомобил.
В заключението си вещите лица А.В., Л.М. и С.К. приемат, че е настъпване на
ПТП по описания в начин – при завиване на дясно да са реализира удар с намираща
се на тротоара детска количка е възможно, като при това положение е налице
причинно – следствена връзка между ПТП и получените щети.
За изясняване
въпроса относно самоличността на причинителя на вредата, в хода на процеса са
ангажирани гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите К.С.Р. и Е. Ж. Д..
В показанията си свид. Р. излага, че през месец
септември 2017 год. е обвинена за участие в ПТП. През вечерната част от
денонощието, в дома и дошли полицейски служители, с въпроси относно участието и
в ПТП с бебешка количка, реализирано на съседна улица. Свидетелката отрекла,
съставен и акт. Издаденото наказателно постановление е оспорено от нея, а в
последствие – и отменено от съда, поради недоказаност участието и в
произшествието. Свидетелката сочи, че на въпросната дата се е прибрала в дома
си между 17.30 и 18.00 ч., а след това е излязла в морската градина с приятели,
до към 20.30 ч. Свидетелката разяснява, че в този период често е виждала ищцата
с количката в квартала, има спомен да я е видяла и в деня на събитието, в
градинката до улицата.
В показанията си свиделката Д. излага, че познава
ищцата, тъй като живеят на една улица. Спомня си инцидент с Н. през м.
септември 2017 год., след 18.00 ч. – видяла ищцата и майка и, заедно с детето
(в детска количка), и докато преминава бяла кола, те започнали да викат, а
ищцата – тръгнала след колата. В този момент свидетелката тръгва към тях, и
вижда счупената количка. Ищцата и майка и обяснили, че при завиване колата е
ударила количката. След това са подали сигнал на номер 112. По време на инциданта, количката е била с лежащ кош. По време на
събитието, свидетелката е била на около 25 метра от пострадалите. Свидетелката
излага още, че докато колата е завивала, ищцата и количката са били на
тротоара.
Гореизложената фактическа обстановка
налага следните правни изводи:
Предявени са
обективно съединени искове с правно основание чл. 432,
ал. 1 КЗ и 86, ал. 1 ЗЗД.
Разпоредбата
на чл. 432, ал. 1 КЗ регламентира правото на увреденото
лице, спрямо който застрахованият е отговорен, да иска
обезщетение пряко от застрахователя на причинителя на вредата.
Съобразно
правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да
установи, в условията на пълно и главно
доказване, предпоставките визирани в хипотезата на правната норма,
а именно: 1.) наличие на валидно
застрахователно правоотношение
между застрахователя и причинителя на вредата /деликвентът/ по договор за
застраховка на МПС; 2.)
деяние, осъществено от застрахованото лице, в резултата на което на ищеца са причинени
описаните вреди, в посочения обем; 3.) отправена покана
до застрахователя за изплащане на обезщетение.
В
тежест на ответника е да установи възраженията си възраженията си за наличие на основания за отказ за
изплащане на застрахователно обезщетение.
В случая, безспорно е, че към
18.09.2017 год. застрахователно правоотношение между „У.” АД, ЕИК
* и К.С.Р., по отношение на МПС рег. № *.
На следващо място – на датата на твърдяно събитие е съставен е и констативен протокол от служител
на сектор ПП, в който са отразени обстоятелствата
по инцидента.
Протоколът за ПТП, съставен от длъжностно
лице в кръга на служебните му задължения представлява официален документ по смисъла на
чл. 179 ГПК , ползващ се с обвързваща формална доказателствена
сила относно авторството на материализираното в него изявление, както и с
материална доказателствена сила относно самото
удостоверено изявление.
В
хипотезата на съставен е протокола за ПТП, само по данни на
пострадалото лица (каквата е настоящатата), протоколът за ПТП има доказателствена
сила само относно направеното изявление пред длъжностно лице, не и за неговата
вярност. Видно от съдържанието на констативния протокол, същият е съставен след посещение
на мястото на произшествието от дежурен полицейски
служител от „П. П.“ при ОД на МВР – гр. Варна, около два часа след посочения час на осъществяване на
деянието. Протоколът обективира схема на
ПТП, изготвена въз основа на обясненията на пострадалото лице, съгласно която
към момента на удара част от детската количка се намирала на тротоара, а друга
на пътното платно. С подписа си положен в Протокола, под коментираната схема,
ищеца е изразила съгласие с приетата от съставителя фактическа обстановка.
Изнесените в протокола данни се опровергават
от ангажираните гласни доказателства, кредитирани от съда като обективни,
последователни и логични, отразяващи преки и непосредствени впечатления на
лицата, които ги депозират.
На първо място, следва да бъдат
съобразени показанията на свид. Р., съобразно които
момента на премиваване на лекия автомобил през това
кръстовище е по – ранен - около 17.30 часа, а към отразения в ПТП час, същата
се е намирала на съвсем различно място. Изнесените от свидетеля данни, следва
да бъдат кредитирани, до колкото с влязло в сила решение е отменено
наказателното постановление, с което е ангажирана административно -
наказателната и отговорност.
От друга страна, налице е колизия между
изявленията на ищцата пред полицейския служител при съставяне на ПТП и показанията
на свидетелката Д.. Както бе посочено по – горе, изявлението на Н. е за ситуиране на част от детската количка тротоара, а друга на
пътното платно на към момента на удара, а свидетелката Д., категорично заявява,
че е към момента на завиване на лекия автомобил цялата количка е била на
тротоара. Същевременно, свидетелката не е възприела непосредствено твърдения
удар между моторното превозно средство и количката, а само точното
местонахождение на ищцата и маневрата. Предприемането на завиване на дясно, при
наличие в намираща се тротоар,в близост на детска количка, само по себе си, не
означава, че е реализиран удар.
По изложените съображения, следва да се
приеме, че констатациите в КП за ПТП, въз основа на които е съставен АУАН и е
издадено НП, са оборени. Не се установява на посочените дата и част, не се
установява извършване на противоправно деяние,
осъществено от соченото лице (К.Р.), на посочените от ищцата дата, място и час,
по описания механизъм.
Горният извод, по никакъв начин не
оборва от експертните заключения, до колкото същите са съставени въз основа на
изнесени от ищцата данни в ПТП.
По делото не се ангажирани доказателства
годни, да установят по безспорен намин
зтвърдяните от ищцата факти досежно настъпването на пътния инцидент.
Непозволеното
увреждане е елемент от
фактическия състав на застрахователното събитие и последното ще е налице само
дотолкова, доколкото е осъществен деликтът. Ето защо застрахователят по застраховката „Гражданска отговорност“ не отговаря когато
отсъства деликт, извършен от застрахования
и извън обема на гражданската му отговорност, чиито граници са
определени в чл. 51 и чл. 52 ЗЗД - в този смисъл е и
Тълкувателно решение № 1 от 23.12.2015 г. по тълк.
д. № 1/ 2014 г. на Върховен касационен съд, ОСТК. Посоченото задължително
тълкуване е изцяло приложимо и в настоящия случай, в който ищецът, носещ доказателствената тежест, в рамките на съдебното
производство пред гражданския съд не е ангажирал доказателства, установяващи противоправното поведение на застрахования по застраховка
„Гражданска отговорност“ с ответното
дружество.
В
предвид изложеното, следва да се приеме, че не са налице предпоставките за
ангажиране отговорността на застраходателя.
Изложеното обуславя извода, че че фактическият състав на чл. 432, ал. 1 КЗ
не е осъществен, поради което и не са налице
представките за ангажиране отговорността на застрахователя.
Предявеният иск е неоснователен и следва
да бъде отхвърлен, на
основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
С оглед
изхода на спора и отправеното
искане, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 1080 лева, представляваща
извършени по делото
разноски, , на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Водим
от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от В.К.Н.,
ЕГН **********, с адрес: *** срещу ЗАД
„У.” АД, ЕИК *, със седалище
и адрес на управление:***, за осъждане на ответника да му
заплати сумата от 100.00 (сто) лева - част от претенция,
цялата в размер на 1550.00 лв., представляваща обезщетение
за причинени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на детска
количка „*“, причинени в резултат на ПТП, реализирано по вина на водач
на МПС рег. № *, с валидна, към датата
на събитието застраховка „Гражданска отговорност“ в „У.” АД, ЕИК *, ведно със законната
лихва считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението
ОСЪЖДА В.К.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на ЗАД „У.” АД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление:***, сумата от 1080.00 (хиляда и
осемдесет) лева, представляваща извършени в производството разноски, на основание чл. 78, ал.
3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: