Решение по дело №60/2020 на Районен съд - Асеновград

Номер на акта: 260091
Дата: 26 февруари 2021 г. (в сила от 23 март 2021 г.)
Съдия: Мария Атанасова Терзиева
Дело: 20205310100060
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 януари 2020 г.

Съдържание на акта

                           Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е 

 

                                                           26.02.2021 г.                           гр. Асеновград

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори граждански състав на двадесет и пети януари две хиляди двадесет и първа година в публичното заседание в следния състав:

                                                              

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ТЕРЗИЕВА

 

секретар Йорданка Тянева

като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ТЕРЗИЕВА гражданско дело № 60 по описа за 2020 г. и като обсъди:

           

 Иск с правно основание чл. 415 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

          

           БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А“ клон България твърди, че е сключил с ответника Х.Х. договор за кредит за покупка на стоки или услуги № CREX – 16560408 от 24.11.2018 г., по силата на който й е предоставил сумата от 2500 лева като револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта MasterCard, тя се е задължила да заплаща минимална месечна погасителна вноска, представляваща променлива величина, съобразно усвоената сума до пълното погасяване на задължението. Редовното обслужване на кредитната карта е преустановено на 01.02.2019 г., като останалата част от главницата е в размер на 2 493.11 лева, от които: използвана главница в размер на 2340.97 лв., договорна лихва в размер на 152.14  лева за периода от 01.02.2019 г. до 03.04.2019 г. и обезщетение за забава в размер на 124.70 лева за периода от 03.04.2019 г. до 11.10.2019 г. За събиране на горните вземания е издадена заповед за изпълнение, която е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК. Ето защо моли да се постанови решение, с което да бъде признато за установено, че ответникът дължи горните суми, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на главницата. При условията на евентуалност предявява осъдителен иск за същите суми. Ангажира доказателства, претендира направените по делото разноски, както и тези, извършени в заповедното производство.

            В срока по чл.131, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от ответника Х.Х.. Постъпил е отговор от назначения ОП на същата – адвокат М.А., която оспорва иска. Твърди, че липсват доказателства във връзка с размера на задължението, което се претендира с ИМ. Представения договор за кредит и ПДИ установяват възникването на отношенията между страните по делото и условията, при които всяка от страните е следвало да изпълни задълженията. Заявява, че желае ответника да конкретизира дали приложените: „Сертификат за застраховка закрила плащания плюс“, ОУ за застрахова „Закрила плащания плюс“ съставляват неразделна част от договора за кредит – предмет на спора. Прави възражение, че при подписване на договора за стоков кредит са спазени изискванията на чл.10 ал.1 от ЗПК за шрифта, не по-малък от 12. Твърди, че неспазването на императивните норми на ЗПК  при изготвяне и сключване на договора за кредит води до недействителност на договора. Не ангажира доказателства.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

От приложеното ч.гр.д. № 2341/2019 г. по описа на АРС е видно, че по същото е издадена заповед за изпълнение за вземането, предмет на иска, както и че същата е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК.

Настоящият иск е предявен в предвидения едномесечен срок, поради което е допустим.

Не е спорно, че между страните е сключен договор за кредит за покупка на стоки или услуги № CREX – 16560408 (CDRD-16560408) от 24.11.2018 г., по силата на който на ответника е предоставена сумата от 2500 лева като револвиращ потребителски кредит, под формата на кредитна карта MasterCard, а тя се е задължила да върне заемната сума на 12 погасителни вноски – в размер на 204.65 лв., за периода от 01.01.2019 г. до 01.12.2019 г., при ГПР 30.14 % и лихвен процент 26.63 %. Към договора е приложен Сертификат за застраховка „Закрила на плащания Плюс“ №   CREX – 16560408. Няма спор, а и от заключението е видно, че редовното обслужване на картата е преустановено на 01.02.2019 г.

          По искане на съда и в предвид направените от ответника възражения, ищецът е представил в оригинал цялото кредитно досие на ответницата, съдържащо: сключения договор за кредит, общи условия по договора, Сертификат за застраховка „Закрила на плащания Плюс“ и  декларация за предоставяне на лични данни.

От допуснатата по делото ССчЕ на вещото лице А.Д., която съдът кредитира като компетентно изготвена, неоспорена от страните се установява, че на 24.11.2018 г. в магазина на „Технополис България“ ЕАД, бул.“Санк Петербург“ 133, в 15.47 ч. Х.Х. е извършила плащане с кредитна карта на BNP Paribas Personal Finanse, сумата 1949 лв. А видно от представеното извлечение от CARD-16560458 на 24.11.2018 г. е усвоена сумата от 1949 лв. за покупка на смартфон Huawei Mate 20 Pro LyA-L29 DS Biack. Според посочените по горе данни, описаните в констативната част, към момента на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда, дължимите сума са следните: 2340.97 лв. главница и 152.14 лева лихва – или общо 2493.11 лева.

Направеното от ответника възражението е основателно. Безспорно е, че сключения между страните договор е потребителски и следва да отговаря на изискванията на ЗПК. От така приетите писмени доказателства в оригинал е видно, че този договор не изпълнява изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, съгласно който: договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора. Това се отнася и за: „Сертификат за застраховка закрила плащания плюс“, ОУ за застрахова „Закрила плащания плюс“, които са неразделна част от договора. Съдът констатира, че размерът на шрифтът е по-малък от 12, поради което и на основание чл. 22 от ЗПК договорът е недействителен.

Предвид изложеното и на осн.чл.22 ЗПК, сключения между страните договор за потребителски кредит от 24.11.2018 г. е недействителен и като такъв не може да ги обвърже, нито да създаде задължения на ответника. Нормата на чл.10 ал.1 и чл.22 ЗПК са императивни и възможност за отклонение от тях законодателят не е предвидил, а за приложението им съдът следи служебно. Съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК, когато договорът за ПК е обявен за недействителен, потребителят връща чистата стойност на кредита, без да дължи лихва или други разходи по кредита. В настоящият случая отпуснатия на ответника кредит е в размер на 2500 лв., редовното обслужване на картата е преустановено на 01.02.2019 г., а според заключението на вещото лице остатъка от задължението за главница е  2340.97 лв., като ответникът дължи връщане на сумата, представляваща разликата между отпуснатата и платената сума – или сумата 2340.97 лв. Именно за посочената сума е основателен предявения установителния иск, а за претендираната лихва 152.14  лева за периода от 01.02.2019 г. до 03.04.2019 г., както и за претендираната мораторна лихва в размер на 124.70 лв. за периода от 03.04.2019 г. до 11.10.2019 г.  – предявения иск следва да се отхвърли.

          На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът дължи и направените по делото разноски в исковото производство общо в размер на 804.53 лева, от които: 141.28 лв. внесена държавна такса, 100 лева юрисконсултско възнаграждение, 150 лв. депозит за вещо лице и 413.25 лв. депозит за назначения ОП на ответника, както и тези в заповедното: 52.36 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение.

         Мотивиран от гореизложеното съдът

 

Р  Е  Ш  И:

                                  

  ПРИЗНАВА за установено, че Х.С.Х., ЕГН ********** ***, дължи на “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.АПариж, рег.№ ********* чрез БНП „Париба Пърсънъл Файнес С.А“ клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Младост, Ж.К. Младост 4, Бизнес парк София, сгр.14, представлявано от Д.Д., сумата от 2340.97 лева (две хиляди триста и четиридесет лева и деветдесет и седем стотинки) главница, дължими по договор за кредит за покупка на стоки или услуги с № CREX-16560458 от 24.11.2018 г. и Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARD-16560458, ведно със законната лихва от дата на подаване на заявлението 28.10.2019г. до окончателно изплащане на вземането, за събиране на което е издадена заповед за изпълнение № 1308 от 11.11.2019 г. по ч.гр.д.№ 2341/2019 г. по описа на Районен съд – Асеновград, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата 152.14 лева (сто петдесет и два лева и четиринадесет стотинки), представляваща договорна/възнаградителна лихва за периода от 10.02.2019 г. до 03.04.2019 г. и за сумата  124.70 лева (сто двадесет и четири лева и седемдесет стотинки) представляваща мораторна лихва за периода от 03.04.2019 г. до 11.10.2019 г.

         

        

        

             ОСЪЖДА Х.С.Х., ЕГН ********** ***, да заплати на “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.АПариж, рег.№ ********* чрез БНП „Париба Пърсънъл Файнес С.А“ клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Младост, Ж.К. Младост 4, Бизнес парк София, сгр.14, представлявано от Д.Д., сумата от 804.53 лева (осемстотин и четири лева и петдесет и три стотинки) направени в исковото производството разноски и сумата от 102.36 лева (сто и два лева и тридесет и шест стотинки) разноски в заповедното производство.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

      

РАЙОНЕН СЪДИЯ: