Присъда по дело №285/2019 на Районен съд - Раднево

МОТИВИ към присъда № 17/19.11.2019г. по НОХД  № 285/2019г. по описа на Радневския районен съд

Районна Прокуратура – Раднево е повдигнала обвинение против подсъдимия Н.Г.Г. за това, че на 10.10.2018г., в рудник „Трояново 1“, с.Т., обл.С. З., по непредпазливост запалил чужда машина – багер „Rs 2000“, с № 142 и са последвали значителни вреди за „Мини Марица изток“ ЕАД, гр.Раднево, на стойност 488 571,08лв.-престъпление по чл. 331,  ал.3,  във вр. с ал.1,  във вр. с чл. 330, ал.1 от НК.

Представителят на Районна прокуратура – Р. поддържа изцяло така повдигнатото обвинение и предлага на подсъдимия Г. да се определи за престъплението наказание лишаване от свобода една година, което на основание чл. 58а от НК да бъде редуцирано на осем месеца, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК да бъде отложено с изпитателен срок от три години.

Ощетеното юридическо лице „Мини Марица Изток” ЕАД гр.Р. не се явяват и не изпращат представител, редовно призовани.

Подсъдимият Н.Г.Г. се е признал за виновен по обвинението, като при условията на чл. 371, т.2 от НПК изцяло е признал фактите, посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е заявил, че не желае да се събират доказателства за тях. На основание чл. 372, ал. 4 от НПК съдът е обявил, че така направеното самопризнание от подсъдимия ще се ползва при постановяване на присъдата, без да се събират доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

 Защитникът на подсъдимия Г. адвокат С. К.  моли за наказание лишаване от свобода за минимален срок с приложение института на условното осъждане с изпитателен срок три години. Подсъдимият се солидаризира със становището на защитника си.

Съдът като обсъди на основание чл. 14 и чл. 373, ал. 2 и 3 от НПК всички събрани по делото доказателства – самопризнанието на подсъдимия, дадено в съдебно заседание, подкрепено от прочетените и приети на основание чл. 283 от НПК протоколи за разпит на подсъдимия от досъдебното производство, на свидетелите Х. Д., А. А., Н. Н.,М. К., Г. С. и П. И, протоколи за оглед на местопроизшествие от 10.10.2018г.,ведно с фотоалбум, уведомление (л.1), съобщение (л.6), флаш памет с данни от камери (л.9), документи от вътрешна проверка (л.12), счетоводна справка с опис на изгорялото имущество (л.83), трудов договор, анекси и длъжностна характеристика (л.92), доклад (л.108), заповед за извършване на огневи работи (л.118), постановление за привличане на обвиняем и вземане на МН (л.123), протокол за разпит на подсъдимия (л.125), справка за съдимост (л.127), ДСМПИС (л.128), протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум към него (л.129), заключение на съдебно- видео-техническа експертиза и съдебно- пожаротехническа експертиза и всички доказателства приложени по досъдебно производство № 327ЗМ-249/2018г. намери за установено следното:

Подсъдимият Н.Г.Г. е роден на ***г***, български гражданин, със средно образование, неосъждан, неженен, работи като – инженер минни машини при рудник „Трояново 1“ с.Т.,общ.Р, ЕГН **********.

От 01.10.2018 г. багер „Rs 2000“, с № 142 в рудник „Трояново 1“ с.Т. е бил в годишен ремонт. По време на ремонта, на 10.10.2018 г., заедно с други работници подсъдимия Г. е бил назначен първа смяна на 12 часов режим на работа. Всеки от работниците извършвал поставените му задачи, като около 17,30ч., подсъдимия Г. предприел огневи дейности, свързани с отрязване комин на почивна зала на багера с газов резак - оксижен. В следствие на рязането, искри и разтопен метал са попаднали върху омаслен трансформатор и масло в маслосъбирател през компрометиран с много отвори покрив на „зала 6 кV“. Възпламенило се е маслото и наличното количество леснозапалима течност /екстрационен бензин или спирт/ намирали се там. Подсъдимия Г. забелязал, че под зала 6 кV излизал дим, за който му сигнализирал и св.П. Р. И. Подсъдимият започнал гасителни дейности посредством пожарогасители, но не достигал добре мястото от където забелязал дима – ваната с масло под зала 6 кV. В това време св.Г. С. отворил вратата на тази зала, огъня увеличил обема си и се разраснал. Въпреки проведените гасителни дейностти от служителите на „Мини Марица изток“ и пристигналите на място екипи на пожарната служба, голяма част от багера била обхваната от огъня.

Видно от изготвената в хода на разследването пожаротехническа експертиза, причината за възникването на пожара е неспазването на основни правила и норми за осигуряването на пожарната безопасност при извършване на огневи работи. В случая, подсъдимия Г., извършил огневи работи на покрива на ел.залата, в следствие, на което са попаднали искри и разтопен метал върху омасления трансформатор и маслото в маслосъбирателя през компрометирания с много отвори покрив. Като последица от това е възпламеняването на маслото и наличното количество леснозапалима течност /екстрационен бензин или спирт/.

Огнището на пожара е било маслосъбирателя на трансформатора и наличните леснозапалими и горими материали в ел.залата. Пожарът е възникнал около 17,31 ч. При извършването на огневите работи на багера не е създадена необходимата организация за осигуряване на пожарната безопасност при извършване на огневи работи и спазване на изискванията на Наредба  № 8121з-647/01.10. 2014 г., визирани в чл.68, ал.1-3, чл.75, ал.1 и 2, чл.7676, чл.77, т.1-5.

Видно от счетоводна справка на „Мини Марица изток“ ЕАД балансовата стойност на нанесените щети по багер „Rs 2000“, с № 142 вследствие от пожара е в размер на 488 571,08 лв.

Извършеното от подсъдимия Н.Г.Г. деяние, осъществява състав на престъпление по чл.331, ал.3, вр. ал.1, вр. чл.330, ал.1 от НК, като на 10.10.2018 г., в рудник „Трояново 1“, с.Т., обл.С. З, по непредпазливост запалил чужда машина – багер „Rs 2000“, с № 142 и са последвали значителни вреди за „Мини Марица изток“ ЕАД, гр.Р, на стойност 488 571,08 лв.      

Като смекчаващо отговорността обстоятелство, следва да се отчете – чистото съдебно минало, а отегчаващи – значителните материални вреди.

Така описаната фактическа обстановка съдът намира за безспорно и категорично установена от събраните по делото в хода на досъдебното производство доказателства, съгласно разпоредбата на чл.372, ал.4 от НПК, като на базата на тези доказателства съдът приема за напълно установени изложените в обвинителния акт обстоятелства.

Съдът кредитира напълно свидетелските показания на свидетелите Х. Д, А. А., Н. Н.,М. К., Г. С. и П. И. Показанията на тези свидетели съдът възприема като логични, последователни и в съответствие помежду си и със събраните по делото писмени доказателства. В съдебно заседание подсъдимия прави пълно признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, което е съответно на цялата съвкупност от доказателства, събрани в рамките на досъдебната фаза на процеса. Така признанието на подсъдимия намира опора, както в гласните, така и писмени доказателства.

В рамките на събрания доказателствен материал не се установяват такива противоречия и непълноти, които да водят до извод, различен от този, който е приет с внесения в съда обвинителен акт относно наличието на характеризиращите деянието, за които е повдигнато обвинение белези.  При тези доказателства по делото съдът приема, че с деятелността си подсъдимият Г. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 331, ал. 3, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 330, ал.1 от НК- на 10.10.2018 г., в рудник „Трояново 1“, с.Т., обл.С. З, по непредпазливост запалил чужда машина – багер „Rs 2000“, с № 142 и са последвали значителни вреди за „Мини Марица изток“ ЕАД, гр.Раднево, на стойност 488 571,08 лв.

Изпълнителното деяние на престъплението палеж се изразява в запалването на предмета на престъплението, като престъпният резултат настъпва при тази фаза на горенето, при което предмета гори самостоятелно със собствен огън. Изпълнителното деяние на престъплението подсъдимият е осъществил, като е извършил огневи работи на покрива на ел.залата, в следствие, на което са попаднали искри и разтопен метал върху омасления трансформатор и маслото в маслосъбирателя през компрометирания с много отвори покрив. Като последица от това е възпламеняването на маслото и наличното количество леснозапалима течност /екстрационен бензин или спирт/.Огнището на пожара е било маслосъбирателя на трансформатора и наличните леснозапалими и горими материали в ел.залата.

Съществена част от фактическия състав на престъплението палеж се явява значителната стойност на запаления предмет, като в хипотезата на чл. 331, ал.1 НК, препращащ относно предмета на престъплението към чл. 330, ал. 1 от НК и на който годен предмет е вид имущество като процесното, това е достатъчната и необходима предпоставка от обективна страна, за да се осъществи това престъпление, като задължителната съдебна практика на ВС и ВКС под значителна стойност  разбира стойността на предмета да е над 1000 лева/Постановление № 1/17.01.1983 на пленума на ВС/. Към момента на осъществяване на деянието, с оглед промяната на социално- икономическите условия в страната, установената съдебна практика е възприела различен стойностен критерий и съотнася стойността на предмета на престъплението към минималната работна заплата в държавата. За да се приеме, че касае за имущество на значителна стойност, актуалната съдебна практика е възприела тезата, че имуществото следва да надвишава 14 минимални работни заплати към момента на деянието.

Налице е квалификацията на ал. 3 на чл. 331 от НК- от деянието са последвали значителни вреди – на стойност общо 488 571,08 лв.

От субективна страна, подсъдимия Г. е извършил деянието непредпазливо, при форма на вината престъпна небрежност като  не е предвиждал настъпването на обществено опасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. В конкретния случай, подсъдимия Г. е бил длъжен и е могъл да предвиди последиците от действията му. Подсъдимия Г. е взел някакви мерки, с които да потуши огъня, но при конкретните обстоятелства тези мерки са се оказали неефективни и недостатъчни за предотвратяване на вредносния резултат. Обективният признак на небрежността очертава рамките на дължимото, т.е. това, което деецът е бил длъжен да предвиди, а дължимото поведение се определя от правилата, които регламентират съответната дейност. Тези правила очертават границите на грижата, която деецът трябва да прояви, за да избегне общественоопасния резултат. Спазването на всички правила изключва небрежността и изобщо вината. Обратно - нарушаването на правилата за изпълнение на съответната дейност означава, че деецът не е проявил дължимата грижа. При небрежността деецът нарушава правилата за изпълнение на съответната дейност и от това за него възниква задължението да предвиди общественоопасните последици на своето деяние. Субективен признак на небрежността е възможността на дееца да предвиди и предотврати престъпния резултат. Тази възможност се преценява не изобщо, а конкретно за случая, и то в рамките на онова дължимо поведение, което се изисква в подобни случаи, за да може да се прецени, дали конкретният деец (спазвайки правилата) е могъл в конкретните условия да предвиди престъпния резултат. Тези възможности се свеждат до преценка на конкретните обективни условия за извършване на деянието и до индивидуалните възможности на дееца да предвиди общественоопасния резултат. При небрежността липсват конкретни представи за престъпния резултат. Това от своя страна не го оправдава  за възможните опасности. При описаната ситуация няма конкретни правила, които да регламентират дължимото поведение. Подсъдимия Г. лекомислено е сметнал, че не съществува реална опасност от пожар. Това отклонение от дължимото поведение поражда за него задължението да предвиди и предотврати престъпния резултат, тъй като не на последно място е и обстоятелството, че подсъдимия добре познава обстановката и при проявяване на дължимата грижа и взискателност, като внимателно прецени всички обстоятелства, е могъл да изведе в съзнанието си представата за общественоопасните последици от своето деяние.

По тези съображения съдът призна подсъдимия за виновен в извършването на престъпление по чл. 331, ал. 3, във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 330, ал.1 от НК, относим към процесния случая.

Относно определяне на наказанието на подсъдимия, съдът, с оглед приложението на процедурата по чл.372, ал.4 от НПК и предвид императивността на разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, определи същото при условията на чл.58а, вр. с чл. 54 НК.

При определяне вида и размера на наказанието, съдът взе предвид, че за престъплението по чл. 331, ал. 3, във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 330, ал.1 от НК е предвидено налагането на наказание лишаване от свобода до пет години. С оглед спазване принципа на индивидуализация на наказанието съдът отчете степента на обществена опасност на деянието и дееца.

Деянието не е с висока степен на обществена опасност- касае се за непредпазливо престъпление. Подсъдимият Г. не може да се счете за личност с висока степен на обществена опасност. Същият не е осъждан и е с добри характеристични данни, изразил е съжалението за стореното, направил е всичко възможно да потуши пожара. Затова съдът за това престъпление определи на подсъдимия наказание в по-  близък до минималния предвиден размер при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно шест месеца лишаване от свобода. При приложението на чл.58а, ал.1 от НК следва да бъде извършено намаляване на наказанието с една трета, т. е. след посочената редукция полученото наказание е лишаване от свобода за срок от четири месеца, на което именно съдът осъди подсъдимия Г..

По отношение изтърпяването на така определеното наказание съдебният състав е на становище, че не следва да постанови реалното изтърпяване за подсъдимия. Същият не е бил осъждан към момента на извършване на престъплението и са налице формалните основания на чл. 66, ал.1 от НК, като съдът счита, че не се налага за поправянето му да се постанови реално изтърпяване на това наказание. Ето защо и същото бе отложено с изпитателен срок от три години.

Така определеното наказание на подсъдимия съдът счита за справедливо и способстващо за изпълнение целите на наказанието, визирани в чл.36, ал.1 от НК и по-специално ще се въздейства превъзпитателно и възпиращо спрямо подсъдимия към извършване на престъпни деяния  в бъдеще.

        На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимия следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджетна сметка на ОД на МВР С. З. сумата от 86,55  лева, представляващи разноски по делото, направени в досъдебното производство.

По изложените мотиви  Съдът постанови присъдата си.

                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: