Р Е Ш Е Н И Е
№215
гр.Горна Оряховица, 14.07.2020г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Горнооряховският районен съд, втори състав,
в публично заседание нa шести юли през две хиляди и двадесета година, в
състав:
Председател:
Еманоел Вардаров
при секретаря М.Къцаркова и в
присъствието на прокурора ………….........., като разгледа докладваното от съдията
Вардаров гр.дело№1781/2019г. по описа на Горнооряховския районен съд, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Трудов спор. Обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ; чл.344 ал.1 т.2 от КТ; чл.344 ал.1 т.3 ввр. чл.225 ал.1 от КТ и чл.86 ал.1 от ЗЗД.
Ищцата Д.Х.Т.(чрез
адв.Л.П. от ВТАК) твърди в исковата си молба, че е работила при ответника по
безсрочно трудово правоотношение, на длъжност „Ръководител финансов
отдел/Финансово-счетоводен, главен счетоводител”, с място на работа: „******”ЕАД клон Г.Оряховица. След преобразуването му от ****** - поделение
Г.Оряховица в „***“ЕАД не била получавала уведомление по чл.123 от КТ, както и не била подписвала
допълнително споразумение за преминаване на друга длъжност. Със
Заповед№РД-09-24/30.07.2019г. на Изп.директор на „***“ЕАД(връчена на ищцата Т.
на 31.07.2019г.) трудовото правоотношение било прекратено, считано от
02.08.2019г., за длъжността
„Ръководител, финансов отдел/”Финансово-счетоводна дейност, Главен
счетоводител” на „***“ЕАД клон
Г.Оряховица, на основание чл.328 ал.2 от КТ, поради сключване на договор за
възлагане на управление на дружеството за три годишен мандат, считано от
03.05.2019г. Твърди, че не било налице
посоченото в заповедта за прекратяване на трудовото ми правоотношение основание
- чл.328 ал.2 от КТ. На ищцата не и бил
представен договор за управление, сключен с настоящия изпълнителен
директор, а също и ищцата не била служител от ръководството на предприятието.
Твърди се, че и преди преобразуването на дружеството-работодател негов законен
представител бил същият, който е подписал уволнителната заповед, като ищцата
работила под негово ръководство повече от 9 месеца и той, към момента на
преобразуването не се възползвал по чл.328 ал.2 от КТ по отношение на ищцата.
Отрича да и била връчвана, респ.
подписана от нея длъжностна характеристика за длъжността, посочена в заповедта
за уволнение(не било ясно каква е трудовата и функция и дали тя била ръководна
по смисъла на чл.328 ал.2 от КТ). Ищцата заявява, че не изпълнявала ръководни
функции(в т.ч. и мястото на работа не било в предприятието по седалище и адрес
на управление в АВ-ТР). Счита за свой работодател не Изп.директор на „***”ЕАД
гр.София, а Директора на „***”ЕАД - клон Г.Оряховица. Пред Изп.директор на
дружеството не били поставяни за постигане икономически и стопански показатели,
различни от до тогава поставяните пред ръководството. Твърди се, че с течение на времетраене на трудовото
правоотношение, правомощията и - от служител с ръководни функции преминали на такива, изпълнявани от служител
с обикновени изпълнителски функции, т.е. функции на оперативен
счетоводител(подписвала само и единствено приходни и разходни документи).
Следвало да се извърши индивидуален анализ на реално осъществяваните трудови
функции, а не да се цитира названието на заеманата длъжност. Моли съда да
постанови решение, с което: - да се признае уволнението за незаконно и да се отмени
Заповед№РД-09-24/30.07.2019г. на Изп.директор на „***“ЕАД; -да бъде възстановена на заеманата преди уволнението
длъжност „Ръководител финансов отдел/Финансово - счетоводен, главен
счетоводител”, в „***”ЕАД клон Г.Оряховица; -да бъде осъден ответникът да и
заплати обезщетение за времето, през което е останал без работа за периода:
02.08.2019г.-02.02.2020г. в размер на
11080.32лв.(обезщетение по смисъла на чл.225 ал.1 от КТ).
Претендира направените по делото
разноски.
Ответникът
„******”ЕАД с ЕИК:*******(чрез адв.Г.Г. от САК) оспорва предявените искове. Със
Заповед№РД-09-24/30.07.2019г. на Изп.директор на „***“ЕАД трудовото
правоотношение с ищцата било прекратено, считано от 02.08.2018г., на основание
чл.328 ал.2 от КТ ввр. чл.326 ал.2 от КТ, чл.28 ал.4 т.3 от Устава на „***“ЕАД
и било връчено предизвестие с
изх.№1949/30.07.2019г. Счита, че е налице възлагане на управление на
дружеството по смисъла на чл.328 ал.2 от КТ, което е обективирано в
Договор№РД-5/09.05.2019г. за възлагане
на управлението и Договор за възлагане на управлението от
31.05.2019г.(възлагането било вписано в АВ-ТР). По силата на двата договора,
между Изп.директор Б.Н.Д. и член на СД на „***“ЕАД Министъра на ТИТС в
качеството му на възложител(орган упражняващ едноличното право на собственост
на държавата в „***“ЕАД) било възникнало правоотношение за възлагането на управлението
съгласно разпоредбите на КТ чл.12 т.4 от Правилника за реда за упражняване
правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в
капитала/ПРУПДТДЦУК/(приет с ПМС№112/03.06.2003г. обн. ДВ. бр.51/03.06.2003г.)
и чл.19 ал.1 т.4 от Устава на „***“ЕАД. Съгласно цитираните разпоредби
Министъра на ТИТС назначава и освобождава членовете на СД на дружеството, като
в допълнение определя и тяхното възнаграждение. На основание чл.26 от
ПРУПДТДЦУК, чл.21 ал.2 от Устава на „***“ ЕАД и чл. 2 от Договор№РД-5/09.05.2019г. за възлагане на управлението срокът на
възлагането на управлението на дружеството
е три години, считано от датата, определена в протокола на Министъра за
избор на члена на СД. Съгласно протокола за избор на първия Съвет на
директорите на „***“ ЕАД № ПД-96/09.05.2019г. датата, от която започва да тече
срокът е 03.05.2019г.(тригодишният мандат на Б.Н.Д. като член на СД, започнал
считано от 03.05.2019г. и деветмесечният срок по чл.328 ал.2 от КТ изтичал на
03.02.2020г.). На 13.05.2019г. с Протокол№1/13.05.2019г. събрание нa СД Б.Н.Д.
бил избран за първи Изп.директор на „***“ЕАД и му било възложено да управлява и
представлява дружеството, а на 29.05.2019г. „***“ЕАД с ЕИК:******* е вписано в
АВ-ТР. Това било нов работодател, при запазванетo на трудовото правоотношение
при промяната на работодателя по смисъла на чл.123 от КТ(правата и задълженията
на работодателя-прехвърлител преди промяната, които произтичат от трудовите
правоотношения към датата на промяната, се прехвърлят на новия
работодател-приобретател) и съответно т.2.7 от Решение№256/2019г. на МС, като досегашният е бил заличен и не съществувал. Б.Н.Д. се
явявал първи Изп.директор на новообразуваното „***”ЕАД с ЕИК:*******, на когото
е възложено управлението на дружеството и имал право в деветмесечния срок, след
започване на изпълнението по договора му за управление, предоставен ми от КТ,
да подбера своя екип, с който ще реализирам предмета на дейност на дружеството
и целите и задачите, поставени пред същото и лично пред мен. Въпрос на
работодателска целесъобразност е изграждането на структура в дружеството или
съответно възможността/ограничена с разумен срок от девет месеца/ да бъде
сформиран нов ръководен екип. Разпоредбата предоставя на работодателя
възможност да подбере най-необходимите му по негова преценка служители, с които
би бил във възможност да изпълни възложените му стопански задачи. Уволнението
било извършено от Б.Н.Д., придобил качеството на Изп.директор и подписал собственоръчно и заповедта за
уволнение и предизвестието на ищцата . Понятието „служители от ръководството на
предприятието“, за които е приложимо основанието по чл.328 ал.2 от КТ за
прекратяване на трудовото правоотношение, се извеждало от легалната дефиниция
на „ръководство на предприятието“ в §.1 т.3 от ДР на КТ и това са тези
служители, на които е възложено ръководство, управление и контрол на трудовия
процес, включително и в поделение на предприятието, както и колективните
изборни органи за управление. Ищцата, в качеството си на Ръководител, финансов
отдел„Финансово-счетоводен“ - Главен счетоводител в „***“ЕАД - клон
Г.Оряховица, осъществявала дейност по ръководство, управление и контрол на
трудовия процес в предприятието на ответника в звеното, чийто ръководител е
била до уволнението си, видно и от длъжностно/щатно разписание, в сила към деня
на прекратяване на трудовото и правоотношение. Така и преди преобразуването от
м.май.2019г., а и след това, ищцата е била и ръководител на Отдел „Финансово-счетоводен“
и Главен счетоводител на структурното звено на предишния и новия си
работодател(нейните права и задължения останали непроменени по съдържание и
обем и длъжностната и характеристика също е останала непроменена). Според
длъжностната си характеристика ищцата изпълнявала ръководни, управленски и
контролни функции по отношение на трудовия процес в дружеството, клона, така и
в ръководения от нея „Финансово-счетоводен“ отдел и подчинените и служители в
него(ръководи, организира и осъществява предварителен, текущ и последващ
вътрешен финансов контрол по спазването на финансовата и платежната дисциплина,
правилното оформяне на първичните и официалните счетоводни документи, редовното
извършване на инвентаризациите и отразяването на резултатите от тях, като има
права заедно с ръководителя на клона да подписва всички финансово-имуществени
документи, пораждащи права и задължения за дружеството като цяло, разработва
вътрешни нормативни актове на дружеството и снабдява ръководството на
дружеството с финансово-счетоводна информация, както и с достъп до
класифицирана информация съгласно ЗЗКИ). Това обуславяло извод, че ищцата е
ръководен служител с ясно изразени и широки ръководни, управленски и контролни
функции в дружеството и в отдел „Финансово-счетоводен“, които тя упражнява през
времето на заемането на длъжността си и е била служител от ръководството на
предприятието, като е изпълнена и тази предпоставка на основанието за уволнение
по чл.328 ал.2 от КТ, която ищцата оспорва. Самата трудова характеристика била
връчена на ищцата на 10.07.2018г.(лично и с положен подпис) и очевидно била
запозната със съдържанието и. Ищцата не само, че била запозната с трудовите си
функции, но ги е осъществявала и преди преобразуването и след него: в
качеството си именно на Главен счетоводител(от 2001г.) ищцата подписвала както трудови, така и граждански
договори, допълнителни споразумения, платежни, удостоверения, протоколи, молби
за отпуски на нейни подчинени служители, както и баланс, а също и пълномощно за изпълнение на функциите.
Със Заповед№41/13.02.2003г. на
Гл.директор на ДП“***“ на ищцата
било наложено именно в качеството
и на Главен счетоводител дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“.
Съгласно практиката на ВКС Клонът не е юридическо лице, няма собствена
правосубектност и е част от имуществото на търговеца, като е подчинен на главното търговско
предприятие, защото няма правосубектност и юридически е част от
правосубектността на търговеца, като ЦУ и клонът взаимно отговарят за
задълженията си, тъй като има само един търговско-правен субект. Съгласно §.1
т.3 от ДР на КТ „ръководство на предприятието“ са и тези служители, на които е
възложено ръководство, управление и контрол на трудовия процес или на част от
него, в поделение/клон/ на предприятието. Клонът на дружеството, в който е
работила ищцата, е част от структурата на дружеството и управлението му е
подчинено на Изп.директор, който съгласно чл.28 ал.1, ал.4 т.3 от Устава на „***“
ЕАД управлява и представлява дружеството и осъществява оперативното ръководство
на същото. През м.май.2019г. ДП“***“ било преобразувано и заличено в АВ-ТР
заедно с всички негови съществуващи дотогава поделения, които не се вписват в
ТР. Клон „Горна Оряховица“ на „***“ ЕАД е създаден и вписан в АВ-ТР на
12.06.2019г., като до тази дата, а и
след нея, всички служители на заличеното ДП продължили да бъдат служители
единствено на „***“ЕАД. Клон „Горна Оряховица“ не представлявал какъвто и да е
правоприемник на поделението, в което е работила ищцата преди преобразуването,
а изцяло ново териториално звено на единното юридическо лице „***“ЕАД. Оспорва
възраженията на ищцата досежно номера на трудовия договор(представя Трудов
договор№303/07.12.1995г. и Заповед№РД-09-24/30.07.2019г. на Изп.директор на „***“ЕАД,
като и двата съдържали един и същ номер и дата на трудовия договор). На „***“ЕАД
като новообразувано дружество
предходни задачи не са били поставяни пред ръководството му. Такава
бизнес-задача с показатели била поставена на Изп.директор с Договор№РД-5/09.05.2019г.
за възлагане на управлението, сключен на основание чл.24 ал.1 от ПРУПДТДДУК.
Съгласно чл.4 т.2 и чл.10 ал.1 т.9 от договора за управление директорът се
задължавал да изготви бизнес програма на дружеството, определена за целия срок
на договора за управление и поотделно за всяка година в съответствие със
стратегията за развитие на дружеството и да изпълнява нейните показатели.
Съгласно чл.28 ал.2 от ПРУПДТДДУК бизнес програмата съдържа конкретни
икономически показатели като: рентабилност, производителност, обем на продажбите,
печалба или намаляване на загуба, нови пазари, използване на съоръженията,
поддържане на определен брой работни места, финансови задължения, инвестиции и
др. Възнаграждението на директора е
функция от изпълнението на конкретните показатели и задължение на директора
като член на СД на „***“ЕАД било да
представи парична гаранция, които са постановени и в ПРУПДТДДУК и в чл.7 ал.1 и
в чл.9 ал.1 от Договор№РД-5/09.05.2019г. за възлагане на управлението, с
което било изпълнено и това изискване за
законосъобразност на уволнението. Счита, че били налице всички условия, които
законът и съдебната практика поставят като обуславящи за законосъобразността на
уволнение по чл.328 ал.2 от КТ. Моли съда да отхвърли предявените искове.
Претендира направените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищцата. В молба с
вх.№6120/29.06.2020г. ответникът прави възражение
за прихващане на претендираните от ищцата суми, в случай на уважаване на претенцията и, с полученото от
нея от ответника-работодател във връзка с прекратяването на трудовото и правоотношение
обезщетение по чл.220 ал.1 от КТ в размер на 1656.67лв.(отразено като основание
в процесната заповед за уволнение, както и посочено в заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза.
Съдът,
след като изслуша доводите на страните и прецени събраните доказателства
съобразно изискванията на ГПК, приема за установено следното:
Д.Х.Т. е работила при ответника по безсрочно трудово
правоотношение, на длъжност „Ръководител финансов отдел/Финансово-счетоводен,
главен счетоводител”, с място на работа: „******”ЕАД клон Г.Оряховица. Трудовият договор е бил
сключен още с Войските на министерството на транспорта, които по-късно съгласно
Закона за преобразуване на Строителните войски, Войските на Министерството на
транспорта и Войските на Комитета по пощи и далекосъобщения в държавни
предприятия/ЗПСВВМТВКПДДП/ и Правилника за дейността и структурата на Държавно
предприятие „******”/ПДСДП***/(обн.ДВ. бр.3/05.02.2002г.) са се преобразували в
ДП“***“ с ЕИК:*******, което от своя страна през 2019г. е преобразувано в „***“ЕАД
въз основа на Решение№256/03.05.2019г.
на МС. Ищцата Т. е работила непрекъснато последователно във Войските на
Министерството на транспорта, ДП“***“ и „***“ЕАД от 07.12.1995г. до 02.08.2019г.
В тази връзка са и сключени и допълнителни споразумения към трудовия договор за
изменение на трудовото правоотношение, като в последното допълнително
споразумение от 04.02.2019г. са направени изменения: -на размера на основното месечно трудово възнаграждение: -
1428.00лв., както и са били увеличени допълнителни и други трудови
възнаграждения(за придобит трудов стаж и професионален опит – 1.0% за всяка
година 24.00% 342.72лв. придобит трудов стаж и професионален опит - чл.47 ал.1
КТД).
Видно от
чл.1 ал.2, чл.8 ал.4 oт Устава на „***“ЕАД, дружеството е създадено с Решение№256/03.05.2019г. на МС и е правоприемник на ДП“***” с ЕИК:*******,
съществувало, упражнявало дейност и прекратило дейността си по силата на
ЗПСВВМТВКПДДП и ПДСДП***(обн.ДВ бр.13/05.02.2020г.). Извършеното преобразуване
води до прекратяване съществуването на държавното предприятие/преобразуващо се
дружество/, свързано със заличаване на същото в Търговския регистър и
възникване и вписване в регистъра на едно ново капиталово дружество с нов ЕИК,
нов предмет на дейност, капитал, структура и нови органи на управление с нов
мандат. Установи се по делото, че съобразно регистрацията си по TЗ, „***“ЕАД е
търговско дружество с едностепенна система на управление.
На
основание т.1.9 от Решение№256/03.05.2019г.
на МС и в Протокол№ПД-96/09.05.2019г. на Министъра на ТИТС е назначен СД на „***“ЕАД,
като членовете на СД са назначени с нови договори за управление от Министъра, с
нови права и задължения, с нови поставени цели и възнаграждения и с нов срок на
техния мандат. На 13.05.2019г. с Протокол№1/13.05.2019г. на събрание нa СД Б.Н.Д.
бил избран за първи Изп.директор на „***“ЕАД и му било възложено да управлява и
представлява дружеството, а на 29.05.2019г. „***“ЕАД с ЕИК:******* е вписано в
АВ-ТР.
Съгласно Договор№РД-5/09.05.2019г. за възлагане на управлението и Договор за
възлагане на управлението от 31.05.2019г.(възлагането било вписано в АВ-ТР) между Министъра на ТИТС в качеството му на
възложител(орган упражняващ едноличното право на собственост на държавата в „***“ЕАД)
и Изп.директор Б.Н.Д. и член на СД на „***“ЕАД било възникнало правоотношение
за възлагането на управлението съгласно разпоредбите на КТ чл.12 т.4 от
Правилника за реда за упражняване правата на държавата в търговските дружества
с държавно участие в капитала/ПРУПДТДЦУК/(приет с ПМС№112/03.06.2003г. обн. ДВ.
бр.51/03.06.2003г.) и чл.19 ал.1 т.4 от Устава на „***“ЕАД. Съгласно цитираните
разпоредби Министъра на ТИТС назначава и освобождава членовете на СД на дружеството,
като в допълнение определя и тяхното възнаграждение. На основание чл.26 от
ПРУПДТДЦУК, чл.21 ал.2 от Устава на „***“ ЕАД и чл.2 от
Договор№РД-5/09.05.2019г. за възлагане
на управлението срокът на възлагането на управлението на дружеството е три години, считано от датата, определена в
протокола на Министъра за избор на члена на СД. Съгласно
Протокол№ПД-96/09.05.2019г. за избор на СД на „***“ЕАД датата, от която започва да
тече срокът е 03.05.2019г.(тригодишният мандат на Б.Н.Д. като член на СД,
започнал считано от 03.05.2019г. и деветмесечният срок по чл.328 ал.2 от КТ
изтичал на 03.02.2020г.).
Съгласно
чл.7 от Договор за възлагане на управлението от 31.05.2019г. Изп.директор
упражнява правата и изпълнява задълженията на работодател на дружеството, в т.ч.
учредява, изменя и прекратява трудовите правоотношения, определя трудовите
възнаграждения, налага дисциплинарни наказания, стимулира и командирова
персонала на дружеството при спазване на действащата нормативна уредба и Устава
на дружеството.
Според Решение№256/03.05.2019г. на МС преобразуването на ДП“***“ в „***“ЕАД е
постановено без наличие на клонова структура. Така, през м.май.2019г. ДП“***“ е
преобразувано и заличено в ТР заедно с всички негови съществуващи дотогава
поделения, които не се вписват в ТР. На 12.06.2019г. е създаден и вписан в
ТР„клон Г.Оряховица“ на „***“ ЕАД, като до тази дата, а и след нея, всички
служители на заличеното държавно предприятие са продължили да бъдат служители
единствено на „***“ ЕАД. Клон „Горна Оряховица“ не представлява правоприемник
на поделението, а изцяло ново териториално звено на единното юридическо лице „***“ЕАД,
kaто управлението му е подчинено на Изп.директор, който съгласно чл.28 ал.1,
ал.4 т.3 от Устава на „***“ ЕАД управлява и представлява дружеството и
осъществява оперативното ръководство на същото. Трудовите правоотношения са
продължили да съществуват на основание постановеното в т.2.7 от Решение№256/03.05.2019г. на МС ввр. чл.123 от КТ, без да е необходимо
подписването на нов договор, респ. допълнително споразумение. Съгласно Устава
на „***“ЕАД, клонът на дружеството се ръководи от управител(чл.31), а според
чл.32 от същия устав, клоновете се ръководят от дадените им указания и спазват
решенията на органите на дружеството.
Съгласно
чл.4 т.2 и чл.10 ал.1 т.9 от договора за управление директорът се задължил да
изготви бизнес програма на дружеството, определена за целия срок на договора за
управление и поотделно за всяка година в съответствие със стратегията за
развитие на дружеството и да изпълнява нейните показатели. Съгласно чл.28 ал.2
от ПРУПДТДДУК бизнес програмата съдържа конкретни икономически показатели като:
рентабилност, производителност, обем на продажбите, печалба или намаляване на
загуба, нови пазари, използване на съоръженията, поддържане на определен брой
работни места, финансови задължения, инвестиции и др. видно от чл.6 на Договор
за възлагане на управлението от 31.05.2019г. В тази връзка, след изменението му
с Допълнително споразумение№1/10.07.2019г. Изп.директор приема и организира
изпълнението на икономическите показатели, определени по чл.28 ал.2 от
ПРУПДТДДУК и приема и организира изпълнението на одобрената от едноличния
собственик на капитала бизнес програма. Възнаграждението на директора е функция от изпълнението на конкретните
показатели и задължение на директора като член на СД на „***“ЕАД било да представи парична гаранция, които са
постановени и в ПРУПДТДДУК и в чл.7 ал.1 и в чл.9 ал.1 от
Договор№РД-5/09.05.2019г. за възлагане на управлението. С Протоколно решение№ПД-138/20.06.2019г.,
на основание чл.221 ввр. чл.232а от ТЗ и чл.28 от ПРУПДТДДУК Министърът на ТИТС
е одобрил Бизнес програма за управление на СД на „***“ЕАД за периода
01.06.2019г.-30.06.2022г.
По делото
е приложена длъжностната характеристика за длъжност „Главен счетоводител“
структурно звено поделение *** Г.Оряховица(утвърдена от Директор поделение *** Г.Оряховица на
25.10.2017г.), като екземпляр от същата е връчена на Д.Х.Т. на 10.07.2018г.(с положени имена и подпис).
Сред
основните задължения и отговорности на лицето, заемащо тази длъжност са:
1.Ръководи, организира и осъществява предварителен, текущ и последващ вътрешен
финансов контрол по спазването на финансовата и платежната дисциплина,
правилното оформяне на първичните и официалните счетоводни документи, редовното
извършване на инвентаризациите и отразяването на резултатите от тях; 2.Подписва
заедно с ръководителя всички документи от финансово-имуществен характер, от които
произтичат права и задължения за дружеството, подписва баланса и счетоводните
отчети, както и всички отчети и сведения, които произтичат от счетоводни
записвания; 3.Ръководи и организира счетоводната отчетност чрез оптимална
централизация на счетоводните операции и осигурява своевременно отразяване в
счетоводството на всички операции; 4.Полага грижи за осигуряване на
необходимите средства за изпълнение на задачите за всички дейности на
дружеството и осигурява най-рационалното им използване; 5.Организира
своевременното осигуряване на ръководството с финансово-счетоводна информация
на съответните равнища на управление, като извършва системен анализ на
финансовото състояние и на финансовите резултати, а съвместно с ръководителите
на другите функционални звена извършва текущ и последващ анализ за дейността на
поделението; 6.Участва в разработването на вътрешните нормативни актове на
дружеството; 7.Отговаря за състоянието на финансовата дисциплина и недопускане
на условия за разхищения и злоупотреби; 8.Отговаря за достоверността на
финансово-счетоводните документи; 9.Носи отговорност за състоянието на годишния
финансов отчет и приключването му в законоустановения срок, както и за
допуснати в него неточности; 10.Осъществява контакти с представители на банкови,
финансови, данъчни и контролни органи и институции. По отношение на
„организационните връзки и взаимодействия“ е посочено, че при изпълнение на
длъжността се осъществяват организационни връзки и взаимодействия с
ръководството на поделението и всички работници/служители, с ръководителите на
структурни звена и материално отговорни лица, а също осъществява контакти със
специалисти от банки по получаване и внасяне на парични средства и валута.
По
отношение на „организационните връзки и взаимодействия“ е посочено, че при
изпълнение на длъжността се осъществяват организационни връзки и взаимодействия
с ръководството на поделението и всички работници/служители, с ръководителите
на структурни звена и материално отговорни лица, а също осъществява контакти
със специалисти от банки по получаване и внасяне на парични средства и валута.
С Писмено
предизвестие№1949/30.07.2019г. работодателят е отправил предизвестие до Д.Х.Т.,
на основание чл.328 ал.2 от КТ(поради сключване на договор за възлагане на
управление на дружеството за тригодишен мандат, считано от 03.05.2019г.) и сроковете по чл.326 ал.2 от КТ за
прекратяване на трудовото правоотношение, след изтичане на тридесет дни, от
датата на получаване на настоящото.
Със
Заповед№РД-09-24/30.07.2019г. на Изп.директор на „***“ЕАД трудовото
правоотношение с Д.Х.Т. било прекратено, считано от 02.08.2019г., на основание
чл.328 ал.2 от КТ ввр. чл.326 ал.2 от КТ, чл.28 ал.4 т.3 от Устава на „***“ЕАД
и било връчено предизвестие с
изх.№1949/30.07.2019г. В заповедта са били определени и начислени полагаемите
се на служителя обезщетения по чл.220 ал.1 от КТ за неспазен срок на
предизвестие от 28 дни и по чл.224 ал.1 от КТ за неизползван 11 дни платен
годишен отпуск(за 2019г.). Заповедта е подписана лично от Д.Х.Т. на
31.07.2019г.
Представена
е трудова книжка на Д.Х.Т.(със заверено извлечение от същата по делото), според
която ищцата останала без работа след 02.08.2019г.(датата на прекратяване на
трудовото правоотношение). Според издадената регистрационна карта от Д”Бюро по
труда” гр.Г.Оряховица, Д.Х.Т. е регистрирана като безработна от 06.08.2019г. Предвид
заявление с вх.№041-00-1799/06.08.2019г., с Разпореждане№041-00-1799-1/14.08.2019г. НОИ
ТП гр.В.Търново на Д.Х.Т., на основание чл.54ж ал.1 ввр. чл.54а, ал.1. чл.54б ал.1 и чл.54в ал.1 от КСО, е отпуснато
парично обезщетение за безработица, считано от 02.08.2019г. до 01.08.2020г. в
размер на 50.43лв. дневно.
По делото страна на
ответника-работодател са ангажирани гласни доказателства. Св.Д.С.П.(Гл.счетоводител
в „***”ЕАД клон Г.Оряховица) е работила с ищцата от края деветдесетте години в
един счетоводен отдел. До прекратяване трудовия договор на ищцата Т. била
счетоводител, като в периода 2008г.–2019г. била неин заместник. Ищцата била ръководител на отдела(подписвала
авансовите отчети, баланс, РКО, осъществявала контрол на първичните документи,
поставяла на задачи в устен вид в
зависимост от работата). Справките към баланса се изисквали от Гл.счетоводител
на ЦУ и се изготвели от счетоводител и подписват от Гл.счетоводител. Били
подчинени на Гл.счетоводител в ЦУ София. Когато Т. отсъствала свидетелката получавала пощата и „задържала всички писма
при себе си“, докато се върне Т., а каквото можело да се изготви без
ръководителя Т. се е работело. Св.М.Х.М.(„експерт управление „Човешки ресурси”
в „***”ЕАД клон Г.Оряховица) е работила с ищцата Т. от 2009г. Ищцата била
главен счетоводител(подписвала допълнителните
споразумения към трудовите договори на служителите, молби за отпуски,
граждански договори, длъжностни характеристики, а „другите неща съгласувала с
управителя“). Към 02.08.2019г.
Гл.счетоводител имал трима подчинени. Д.Т. присъствала на сутрешните
всекидневни оперативки при директора, където присъствали и ръководителите на районите и ръководителите на
отделите. Съдът кредитира свидетелските показания като непротиворечиви помежду
си и на останалия доказателствен материал и им дава вяра.
По делото
е допусната съдебно-счетоводна експертиза. Вещото лице установило размера на
начисленото брутно трудово възнаграждение, начисленото доплащане за
професионален опит начислените социални разходи,начисления платен отпуск,
начислен неизползван отпуск и начисленото обезщетение по чл.220 ал.1 от КТ на
ищцата Т. за м.юли.2019г. - 3588.39лв. и съответно, размера на обезщетението по
реда на чл.344 ал.1 т.3 ввр. чл.225 ал.1 от КТ при положителен за ищцата изход от спора за 6-месечен период(02.08.2019г.
- 02.02.2020г.) - 10624.32лв. Според вещото лице при осьществяване на трудовата
си функция за длъжността „Ръководител, финансов отдел/„Финансова - счетоводна
дейност. Главен счетоводител" на „***" ЕАД клон Г.Оряховица, Д.Х.Т.
подписвала следните документи: оборотна ведомост към 30.06.2019г. на „***'’ЕАД
клон Г.Оряховица; баланс на „***'’ЕАД клон Г.Оряховица към 30.06.2019г.; складови ведомости към Баланс по разчетни
счетоводни сметки: 411, 412, 401., 402, 441, 442, 442, 444, 445, 495, 498, 499,
към НОИ и т.н.; ОПР на „***'’ЕАД клон Г.Оряховица към 30.06.2019г.; Разшифровки към ОПР за счетоводна сметка 601,
602, 606, 609, 701, 703, 709 и т.п. Справка за наблюдавани разходи; Справка за
намаление и увеличение на запасите; Справка за незавършено производство; Справка за формиране на финансовия резултат; Отчет по труда; Справка за съсгава на работната заплата; Справка ла
дължими суми към персонала и осигурителните фондове(сметка 421, 454, 455); Рекапитулация
за дължими суми към персонала; Справка за вземания и задължения на „***”ЕАД към
НК”ЖИ”; справка за наемания и задължения към „БДЖ”АД; справка за начислен
извънреден труд; ПКО и РКО до 30,07.2019г. вкл.; За м. юни 2019г, дневници за покупки
и продажби за м.юни.2019г.; трудови договори на работниците и служителите;
допълнителни споразумения към трудови договори; граждански договори; молби за отпуск. Съдът кредитира
заключението като обосновано и му дава вяра.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Основанието на всеки иск се определя от ищеца
чрез посочване на белезите, които индивидуализират предмета на спора, а именно
- правопораждащия факт, съдържанието на субективното материално право и
носителите на правоотношението. При иска
по чл.344 ал.1 т.1 от КТ тези правнорелевантни факти обхващат източника на
трудовото правоотношение, страните, между които това отношение е съществувало и
фактическия състав за прекратяването му, законосъобразното приложение, които
уволненият работник/служител/ оспорва. В този смисъл щом при уволнението се установят нарушения на императиви норми,
съдът дължи неговата отмяна. Доказването на правомерността на уволнението с
оглед разпределението на доказателствената тежест в производството по трудовия
спор се възлага на работодателя.
Съгласно
§.1 т.1 от ДР КТ, работодател е всяко организационно и икономически обособено
образование, което самостоятелно наема работници/служители по трудово
правоотношение. В качеството си на работодател, това структурно обособено
образование притежава специална правосубектност да участва като страна в
производство по трудови спорове, а постановеното спрямо него решение обвързва
юридическата личност, в чиято организационна структура е включено.
Представляващият юридическото лице разполага с правомощието да сключва и
прекратява трудовите договори с ръководителите на съответното звено
„работодател“ по смисъла на §.1 т.1 от ДР КТ и да им предоставя правомощия за самостоятелно
сключване и прекратяване на трудовите договори с работниците/служителите от
звеното. Предоставеният им мандат обаче не дерогира правомощията на представляващия
юридическото лице, който винаги може да извърши и сам действието, за което е
упълномощил другиго. Не се оспорва от ответника, че страните са били в трудови
правоотношения, като ответникът е работодател на ищцата, че същата е била
назначена на тази длъжност и че трудовият договор е бил
прекратен, на основание чл.328 ал.2 от КТ ввр. чл.326 ал.2 от КТ, чл.28
ал.4 т.3 от Устава на „***“ЕАД със Заповед№РД-09-24/30.07.2019г. на
Изп.директор на „***“ЕАД. Основанията за прекратяване на трудовия договор по
инициатива на работодателя са посочени в
чл.328 ал.1 т.1-т.12 и ал.2 от КТ. Те представляват определени от закона
юридически факти, при наличието на които уволнението може да бъде извършено. Съгласно
разпоредбата на чл.328 ал.2 от КТ, освен в случаите по чл.328 ал.1 от КТ служителите
от ръководството на предприятието могат да бъдат уволнени с предизвестие в
сроковете по чл.326 ал.2 от КТ и поради сключването на договор за управление на предприятието, като
уволнението може да бъде извършено след започване на изпълнението по договора
за управление, но не по-късно от 9 месеца. Следователно, законността на
едностранното прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328 ал.2 от КТ се предпоставя от
проявлението на следните юридически факти: 1.компетентен орган на
работодателска власт да е прекратил трудовото правоотношение; 2.ищецът да е бил
измежду лицата, които представляват „ръководство на предприятието“ по смисъла
на §.1 т.3 от ДР КТ; 3.преди прекратяването на трудовото правоотношение да е
бил сключен договор за управление на предприятието; 4.да е започнало изпълнението на договор за
управление, като уволнението да е извършено в 9-месечен срок от този момент. Всички тези предпоставки следва да
се установят в процеса на доказване от работодателя, върху когото е тежестта от
доказване законосъобразността на извършеното уволнение. За
да се избегне възможността за злоупотреба с това основание от страна на
работодателя, в съдебната практика е възприето, че за законосъобразното му
прилагане е необходимо наличието на договор за управление със стопански задачи,
обуславящи възможността за смяна на ръководния екип. Съдебният контрол, обаче е
за законосъобразност, поради което не може произволно да се разпростира извън
така очертания обхват(Решение№68/16.05.2018г. по гр.дело№3105/2017г. – IIIг.о.
ВКС).
Съобразно
разпоредбата на чл.244 ал.1 от ТЗ, акционерното дружество при едностепенна
система се управлява и представлява от Съвет на директорите/СД/. Съгласно ТЗ и
устава на ответното дружество, изборът и
освобождаването на членовете на СД, пораждат незабавното си действие след
взимането на решението на ОС, като предвиденият в чл.231 ал.4 от ТЗ конститутивен ефект на
вписването на новите обстоятелства по партидата на дружеството в ТР, намира
проявление само спрямо третите лица. В компетентността на СД е да приема
организационно-управленска структура и да одобрява правилата на вътрешната
организация и другите вътрешни правила на дружеството. Като такъв, той е
делегирал на Изп.директор да осъществява управленски, представителни и
работодателски правомощия по силата на договор за управление. Решенията на СД определят насоката и
съдържанието на дейността на всички органи на ответното дружество, в т.ч. и
дейността на Изп.директор. Това са решения с трайно значение за устройството,
насоките на дейност, движението на капитала и статута на дружеството. Всички
останали въпроси по организацията и ръководството на дружеството са в
компетентността на Изп.директор. Щатът на едно търговско дружество се определя
с оглед нуждите на дейността на дружеството към дадения момент. В рамките на
основните насоки на тази дейност Изп.директор организира и ръководи
предприятието, в т.ч. той е компетентното лице да решава всички въпроси,
свързани с изменението на щата и сключването и прекратяването на трудовите
договори на работниците и служителите.
От
съдържанието на визираната правна норма на чл.328 ал.2 от КТ може да се направи
извод, че законодателят е имал предвид сключването на договор за управление,
който по своята правна природа е гражданскоправен договор за поръчка, като
същественото за всеки договор за управление е да съдържа бизнес задача с
конкретни икономически показатели, които управляващият предприятието трябва да
постигне, а именно производителност, рентабилност, обем на оборота, печалби,
поддържане на определен брой работни места, финансови задължения и инвестиции,
а въз основа на бизнес задачата управляващият е длъжен да разработи бизнес програма,
която да предложи и следва да изпълни по време на действието на договора. Или
договорът за управление трябва да съдържа конкретни икономически параметри и
бизнес задачи, което е предпоставка за надлежно упражняване правото на
уволнение на това основание, а писмената форма е форма за доказване на
съществуването на такъв договор. По силата на договора за управление се предава
управлението на предприятието, като съвкупност от права, задължения и
фактически отношения управителят се задължава срещу определено възнаграждение
да постигне конкретни стопански резултати в рамките на договорения срок(Решение№262/11.05.2011г.
по гр.дeлo№1146/2010г. - IVг.о. ВКС; Решение№144/04.07.2019г. по
гр.дело№4350/2018г. – IVг.о. ВКС). Привнесено към цитирания чл.328 ал.2 от КТ,
то именно - наличието на сключен договор за управление на предприятието, с
който на управителя са възложени задачи за успешно управление на стопанската
дейност и за изпълнение на определената с него бизнес програма, се явявява
основанието за уволнението(Решение№718/21.10.2010г. - по гр.дело№67/2010г. -
IIIг.о. ВКС) и затова под „предприятие” се разбира организация, която развива
стопанска дейност. Целта е да бъде дадена възможност на новия ръководител, при
необходимост, да се освободи от стария ръководен персонал и да подбере екип
кадри, вкл. и да назначи нови, с които най-добре да осъществи набелязаните с
договора за управление бизнес цели. При преценката дали един договор, който при
сключването му е определен като „договор за управление на предприятие“ има
характера на такъв по смисъла на чл.328
ал.2 от КТ и дали въз основа на него могат да бъдат уволнявани служители от
ръководството на предприятието, следва да се съобрази между какви страни се
сключва, какви са възложените с него задачи и дали те са свързани с
осъществяването на конкретна бизнес цел. Същественото е всеки договор за
управление да съдържа бизнес задача с конкретни икономически показатели, които
управляващият предприятието трябва да постигне, а именно: производителност,
рентабилност, обем на оборота, печалби, поддържане на определен брой работни
места, финансови задължения и инвестиции, а въз основа на бизнес задачата,
управляващият е длъжен да разработи бизнес програма, която да предложи и следва
да изпълни по време на действие на договора(Решение№249/04.07.2013г. по
гр.дeло№1358/2012г. - IVг.о. ВКС; Решение№78/12.06.2019г. по
гр.дело№2493/2018г. – IIIг.о. ВКС; Решение№108/27.06.2019г. по
гр.дело№4168/2018г. – IIIг.о. ВКС). Освен това възнаграждението му следва да е
обвързано от постигнатите финансови резултати, като при неизпълнение на
програмата той носи икономическа отговорност, поради което при сключване на
договора се определя и гаранция(Решение№648/17.11.2010г. по гр. дело№1484/2009г.
– IIIг.о. ВКС; Решение№76/27.03.2012г. по гр. дело№937/2011г. – IIIг.о.
ВКС; Решение№108/19.03.2012г. по
гр.дело№819/2011г. - IVг.о. ВКС).
В
конкретния казус се установява, че в представения
Договор№РД-5/09.05.2019г. за възлагане
на управлението(сключен между „***“ЕАД чрез Министъра на ТИТС в качеството му
на възложител и орган упражняващ
едноличното право на собственост на държавата в „***“ЕАД и Изп.директор в
качеството си на член на СД „***“ЕАД) не е поставена конкретна бизнес задача с
ясни финансови и икономически параметри. Дори и да се приеме, че с Договор за
възлагане на управлението от 31.05.2019г.(сключен между „***“ЕАД чрез СД и
Изп.директор) към сключения вече Договор№РД-5/09.05.2019г. за възлагане на управлението е възникнало
ново мандатно отношение, не може да се изведе от договорите конкретна бизнес
задача или цел, която да отговаря на поне един от критериите, посочени в
цитираната по-горе практика. В Договора
за възлагане на управлението от 31.05.2019г.(сключен между „***“ЕАД чрез СД и
Изп.директор) освен инкорпорираните в общ вид „права и задължения“ на страните
и „други условия“, преповторени и в
първоначалния договор от 09.05.2019г. е фиксиран
срока на договора – „3години от датата
на избора на Изп.директор за избор на изп.член на СД, считано от 03.05.2019г.,
поради което не може да се направи извод, че някаква конкретна управленска цел
с икономически характер е поставена с това съглашение. Настоящият състав
констатира също и че в договора, сключен между Министъра на ТИТС и Изп.директор също не фигурира бизнес
задача. В чл.4, където са формулирани задълженията на Изп.директор, не са
предвидени конкретни икономически показатели, които управляващият предприятието
трябва да постигне. В чл.4.3 е предвидено задължение на Изп.директор да
представя бизнес програми за одобрение, но следва да се има предвид, че бизнес
програмата се различава от бизнес задачата. Последната представлява формулирани
между страните и в частност от страна на представляващия дружеството при
сключване на договора, конкретни задания, показатели и цели, които
управляващият предприятието трябва да постигне. Бизнес програмата от своя
страна, е изготвен от управляващия
метод, начин и способ за реализирането на поставената бизнес задача. Правото на
уволнение по чл.328 ал.2 от КТ възниква при кумулативното наличие бизнес план и
на бизнес задача. Липсата на бизнес задача, формулирана в договора или в друг
документ, и отделно на бизнес програма, обуславя незаконността на уволнението
по чл.328 ал.2 от КТ, доколкото изключва необходимостта от сформиране на нов
управленски екип от ръководни служители в предприятието. Това е така, защото
няма поставени цели и икономически показатели, които да бъдат постигнати с
новоназначен управленски екип. Действително е налице приета бизнес програма, но
тя не може да санира липсата на бизнес задача, която да бъде изпълнена с
приложението на изготвената програма. Самата програма от своя страна няма
конкретно формулирани цели за производителност, рентабилност, обем на оборота,
печалби, поддържане на определен брой работни места, финансови задължения и
инвестиции, които да бъдат постигнати с одобрената програма.
Неоснователно
е възражението в отговора на исковата молба, че е налице поставена в договора
за управление бизнес задача, записана в договора за управление като организиране
и осъществяване на стопанската дейност в предприятието, осъществяване на
правоотношенията с трети лица, формиране и изразяване волята на предприятието. Тъй
като „***“ЕАД е „едно новообразувано дружество и предходни задачи не са били
поставяни пред ръководството му никога, като се изисквало според съдебната
практика да е налице бизнес-задача, без значение дали същата е нова или
различна“. Действително, договорът за управление възлага на лицето такива
задължения, но те са свързани с ръководене дейността на юридическото лице и не
представляват бизнес задача с конкретни икономически показатели, които
управляващият предприятието трябва да постигне, в това число производителност,
рентабилност, обем на оборота, печалби, поддържане на определен брой работни места,
финансови задължения и инвестиции. Бизнес задачата предхожда бизнес плана, като
последният се изготвя въз основа на конкретните икономически показатели,
заложени в нея. Необходимо е да се посочи в тази връзка, че право да приложи
специфичното по цел уволнително основание на чл.328 ал.2 от КТ има управителят,
с когото е сключен договор за възлагане на управлението и е необходимо да се
установи, че има сключен договор, с който се предава управлението на
предприятието на управител, задължаващ се срещу възнаграждение да постигне на
свой риск в уговорен срок определен стопански резултат. Достатъчно е или
сключването на нов договор за управление, с нов управител или ако договорът се
сключва с досегашния, както е в настоящия случай, то следва да е налице същата
или друга бизнес задача, съответно бизнес план за осъществяването и. При
сключване на нов по време договор за управление, независимо дали той е с ново
лице или такова, което е имало предходен договор за управление, дали бизнес
програмата следва да е нова, сходна или идентична като съдържание, е без
значение. Поради тези съображения настоящият състав намира, че нито в
Договор№РД-5/09.05.2019г. за възлагане
на управлението, нито в Договор за възлагане на управлението от 31.05.2019г.,
както и в никой друг от представените по делото документи не е формулирана
бизнес задача въз основа на която да се изготви бизнес план.
Правото на
управителя по чл.328 ал.2 от КТ да избере екип, като прекрати трудовите
правоотношения със заварени служители на ръководни длъжности, произтича от
мандатния характер на договора с оглед целите, които са му възложени. Съгласно
цитираната разпоредба се дава възможност на сключилия договора за управление да
прецени доколко работещите в ръководството на предприятието към момента на
сключването на договора са подходящи за осъществяване на задачата, заложена в
договора за управление. Видно от представените доказателства, конкретна цел,
която да бъде постигната не е уговорена, поради което правото на Изп.директор
да уволнява служители на основание чл.328 ал.2 от КТ не е възникнало. Не са
налице доказателства и твърдения за обвързаност на възнаграждението на
управляващия дружеството с конкретни икономически, стопански и бизнес
показатели на юридическото лице. Правото на уволнение по чл.328 ал.2 от КТ по
икономически съображения, без да се излагат мотиви, е дадено на управителя при
сключен договор за управление на дружеството именно с оглед постигането на
определени икономически резултати с нов управленски
екип(Решение№32/25.02.2014г. по гр.дело№4502/2013г. - IIIг.о. ВКС). Когато в договора липсва бизнес задача не може
да се приеме, че е сключен договор по чл.141 ал.7 от ТЗ или чл.244 ал.7 от ТЗ, следователно не е налице
елемент от фактическия състав на чл.328 ал.2 от КТ и извършеното на това
основание уволнение е незаконно. Доколкото в конкретния казус се установи, че
липсва формирана бизнес задача, съдът приема, че не е възникнало правото на
управителя на уволнява служители на основание чл.328 ал.2 от КТ.
Налице е спор между страните и относно
обстоятелството дали ищцата е част от ръководството на предприятието или не.
Неоснователно се явява и възражението на ответника, че длъжността на
ищцата е ръководна. Съгласно чл.328 ал.2 от КТ служителите от ръководството на
предприятието могат да бъдат уволнени с предизвестие в сроковете по чл.326 ал.2
от КТ и поради сключването на договор за управление на предприятието.
Уволнението може да бъде извършено след започване на изпълнението по договора
за управление, но не по-късно от 9 месеца. За да е налице законно уволнение по
този текст е необходимо да се докаже от работодателя, че уволненият служител е
с ръководни функции. В §1 т.3 ДР от KT е посочена легална дефиниция
„Ръководство на предприятието” е ръководителят на предприятието, неговите
заместници и други лица, на които е възложено ръководството на трудовия процес,
включително и в поделение на предприятието, както и колективните изборни органи
за управление(стопански съвет, управителен съвет, изпълнително бюро, оперативно
бюро и други подобни). Ръководна длъжност изпълняват служителите, от които
пряко зависи дейността на предприятието или на отделни негови звена, както и
постигането на определени производствени цели. Наложено е и разбирането, че
ръководният характер на длъжността се определя от длъжностната характеристика,
но и от естеството на длъжността и съдържанието на осъществяваните фактически
трудови функции(Решение№800/22.03.2011г. по гр.дело№776/2009г. - IVг.о. ВКС;
Решение№165/06.07.2011г. по гр.дело№1611/2009г. - IVг.о. ВКС; Решение№259/02.06.2011г.
по гр.дело№1725/2010г. - IVг.о. ВКС), а не от определянето и като ръководна по
Единния класификатор на длъжностите(Решение№250/13.02.2014г. по
гр.дело№2682/2013г. – IIIг.о. ВКС; Решение№442/08.06.2010г. по гр.дело№1621/2009г.
- IIIг.о. ВКС). Достатъчно е на лицето
да са възложени организирането и планирането на трудовия процес,
разпределението на задачи между работниците и служителите, контролиране на
тяхното изпълнение(Решение№68/07.04.2015г. по гр.дело№2712/2014г. - IIIг.о.
ВКС). При преценка дали дадена длъжност е „ръководна“ следва да се преценява
конкретно при всеки случай като критерия за преценка освен задълженията по
длъжностна характеристика следва да включва и мястото на длъжността в общата
структура на длъжностите в предприятието и включените в длъжността трудови
функции. Следва да се има предвид също така, че само по себе си
обстоятелството, че длъжността носи наименованието „ръководител“ не обосновава
извод, че служителят е имал ръководни/управленски функции/ и съответно, че е
имал качеството на служител от ръководството на предприятието(Решение№250/13.02.2014г.
по гр.дело№2682/2013г. - IIIг.о. ВКС; Решение№178/07.11.2016г. по
гр.дело№1838/2016г. - IIIг.о ВКС). Необходимо е осъществяваните дейности от ръководеното
от служителя структурно звено да се отразяват на основната дейност на
работодателя(Решение№123/13.09.2016г. по гр.дело№117/2016г. - IVг.о. ВКС), да
липсва опосреденост от множество други служители, стоящи в
организационно-йерархическата структура между длъжността на служителя и
управителя на дружеството-работодател(Решение№249/04.07.2013г. по
гр.дело№1358/2012г. - IVг.о. ВКС). Необходимо е да не се осъществява
ръководството само на част от трудовия процес в низово звено в поделение на
работодателя(Решение№198/19.12.2016г. по гр.дело№601/2016г. - IIIг.о. ВКС).
От
извършения анализ на длъжностната характеристика и йерархичната подчиненост на
заеманата длъжност не може да се направи извод, че заеманата длъжност е
ръководна. На първо място следва да се посочи, че задълженията по представената
длъжностна характеристика не отговарят на посочените критерии в §1 т.3 ДР от KT.
Отговорностите на ищцата са свързани с изпълнение на текущи задачи по водене на
счетоводството на клон Г.Оряховица към „***“ЕАД, извършване на оперативна
счетоводна отчетност, като естеството на тези задължения обуславя изпълнителен
характер на заемната длъжност, а не ръководен. Вярно е, че на служителя са
вменени редица отговорности, но те са свързани единствено със самото
счетоводство на клона на дружеството, но
не и с ръководенето на трудовия процес и на част от предприятието/клона. Представената
длъжностна характеристика на ищцата, касае трудовата и функция при стария
работодател. Не се установи ищцата да е уведомена от новия работодател каква ще
е трудовата и функция, предвид възникналото ново капиталово дружество, нов
предмет на дейност, капитал, структура и нови органи на управление с нов мандат
и т.н. Приложената трудова функция касае длъжността „Главен счетоводител“(при
стария работодател), а изписаният шифър на длъжността е относим към друга
длъжност, различна от „Главен счетоводител“. Прави впечатление, че в
длъжностната характеристика не намира място задължението да се ръководи
персонал, нито се посочва някаква йерархична подчиненост на други длъжности на
процесната. Не са представени и длъжностни характеристики на други служители от
този отдел, от които да е видно, че същите са подчинени и се ръководят от
ищцата. В тежест на работодателя е да установи, че длъжността е „ръководна“,
като същият не е успял да докаже този факт в условията на пълно и главно
доказване. Следва да се има предвид, че и йерархичната подчиненост на
длъжността Ръководител, финансов отдел„Финансово-счетоводен“ - Главен
счетоводител в „***“ЕАД - клон Г.Оряховица е опосредена. Заеманата от
ищцата длъжност е била подчинена на
Гл.счетоводител и зам.Гл.счетоводител, като взаимодейства с всички дирекции и
отдели в "Централно управление", както и с клоновете на дружеството(такива
клонове са София, Варна, Пловдив и Г.Оряховица). Както се посочи, съгласно чл.31
от Устава на „***“ЕАД, клонът на дружеството се ръководи от управител, а самият
клон на дружеството се ръководи от дадените им указания и спазват решенията на
органите на дружеството, като ръководител
е единствено управителят на клона. В този смисъл няма пряка подчиненост на
ищцата на Изп.директор. Макар и да е била "ръководител",
служителката, съгласно представената длъжностна характеристика, не е имала
никакви задължения и права, свързани с ръководенето на самия отдел, на другите
служители в него, съответно не е имала правомощието да им възлага задачи, да
осъществява контрол върху работата им, да ангажира дисциплинарната им
отговорност, да следи за точното изпълнение на задачите, да задава насоките на
работа, съответно да има отношения към цялото или част от ръководството на
предприятието, съответно за част или още по-малко за целия производствен процес
и за самата дейност на дружеството. Нито трудовите функции, нито мястото на
длъжността в системата на предприятието могат да характеризират длъжността като
ръководна. Няма никакви доказателства и дори индиции по делото, че на лицето да
са възложени организирането и планирането на трудовия процес, разпределението
на задачи между работниците и служителите, контролиране на тяхното изпълнение.
Не се установи и служителката да носи отговорност за координирането и контрола
върху работата във финансов отдел„Финансово-счетоводен“ и от нея да зависи
постигането на определени цели. Отново следва да се посочи, че обстоятелството,
че длъжността носи наименованието "ръководител" не обосновава извод,
че служителят е имал ръководни/управленски функции/ и съответно, че е имал
качеството на служител от ръководството на предприятието. Поради тези
съображения, съдът счита, че не са налице предпоставките за уволнение по чл.328
ал.2 от КТ, съответно уволнението се явява незаконосъобразно, а искът по чл.344 ал.1 т.1 от КТ е основателен.
Предявен е
и иск с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ за възстановяване на заеманата
до уволнението длъжност. Предвид акцесорният характер на този иск,
постановяването на позитивно съдебно решение ще зависи от изхода по главният
иск за отмяната на уволнението, със който иск той е кумулативно съединен.
Изходът по главния иск за законността на уволнението, налага извода, че в полза
на ищеца съществува субективното
преобразуващо право за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност,
поради което предявеният иск в тази насока следва да бъде уважен. Съдът с
решението си следва да възстанови ищцата на въпросната длъжност на заеманата до
уволнението длъжност „Ръководител финансов отдел/Финансово - счетоводен, главен
счетоводител”, в „***”ЕАД клон Г.Оряховица, като
в правомощията на работодателя е
пряко да преведе в изпълнение решението на съда.
Съдът
намира за основателен и доказан и предявеният от ищцата иск с правно основание
чл.344 ал.1 т.3 ввр. чл.225 ал.1 от КТ. В разпоредбата на чл.225 ал.1 от КТ е
уредено субективното право на работника/служителя/, който поради незаконно уволнение е останал без работа, поради незаконното
уволнение, да получи от работодателя
обезщетение в размер на брутното му
трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа,
но не за повече от 6 месеца.
Правото на обезщетение възниква при наличието на три кумулативни
предпоставки: 1.Признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна от
съда или по почин на работодателя; 2.Наличие на подлежаща на обезщетяване
вреда; 3.Причинна връзка между незаконното уволнение и оставането без работа на
работника/служителя/, поради това уволнение. Отговорността на работодателя по
чл.225 ал.1 от КТ е договорна. Тя се поражда в рамките на едно конкретно
трудово правоотношение и произтича от незаконното му прекратяване с едностранно
волеизявление на работодателя. От значение е само наличието на трудово
правоотношение, по силата на което работникът/служителят/ да е получавал
трудово възнаграждение. Kakто беше посочено по-горе, със
Заповед№РД-09-24/30.07.2019г. на Изп.директор на „***“ЕАД трудовото
правоотношение с Д.Х.Т. било прекратено, считано от 02.08.2019г., на основание
чл.328 ал.2 от КТ ввр. чл.326 ал.2 от КТ, чл.28 ал.4 т.3 от Устава на „***“ЕАД
и било връчено предизвестие с
изх.№1949/30.07.2019г.(заповедта е подписана лично от Д.Х.Т. на 31.07.2019г.). По делото като доказателство бе представено
извлечение от трудова книжка на Т., според които ищцата е останала без работа
след 02.08.2019г.(датата на прекратяване на трудовото правоотношение) и не е встъпила в друго трудово правоотношение. Това
мотивира съдът приеме, че действително ищцата е останала без работа в резултат
на уволнението, което прави предявеният от него иск основателен. По отношение
размера на същия, по делото е била допусната и изслушана съдебно-икономическа
експертиза, неоспорена от страните в частта относно определяне на размера на
обезщетението по чл.225 ал.1 от КТ. Съгласно заключението на вещото лице се
установи, че размерът на
обезщетението по реда на чл.344 ал.1 т.3
ввр. чл.225 ал.1 от КТ за периода: 02.08.2019г.-02.02.2020г.
е 10624.32лв., която сума, следва да
бъде присъдена в полза на Д.Х.Т., съгласно чл.162 от ГПК. Следва да се
отхвърли искът за обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ за периода:
02.08.2019г.-02.02.2020г. в останалата част от 10624.32лв. до пълния предявен
размер от 11080.32лв.
В тази
връзка, следва да се посочи предвид възражението за прихващане на ответника,
направено чрез процесуалния му представител във второто по делото проведено
открито съдебно заседание - на 06.07.2020г., че същото е преклудирано - не е заявено своевременно в
преклузивния срок по чл.131 ал.2 т.5 от ГПК, установен за разглеждане на искове
по граждански спорове, какъвто е и настоящият спор по смисъла на чл.357 ал.1 от КТ. Възражението за прихващане
в процесуално средство за защита на ответника срещу предявен иск(в случая иск
по чл.344 ал.1 т.3 ввр. чл.225 ал.1 от КТ), като чрез него последният твърди
факти, които погасяват възникналото право на ищеца или отговорността на
ответника за него, респ. лишават ищеца от правото му. Възражението за
прихващане е правопогасяващо и като такова същото следва да бъде упражнено от
ответника в срока за отговор на исковата молба. От депозирания отговор на
ответникa-работодател в срока по чл.131 от ГПК е видно, че възражение за прихващане с изплатено от него обезщетение по
чл.220 ал.1 от КТ не е заявявано, като по-късното му инвокиране в процеса,
макар да е застъпено в изчисленията на вещото лице, не обуславя надлежното
упражняване на същото и процесуална му допустимост в производството. В този
смисъл е и даденото разрешение в т.4 от
Тълкувателно решение№1/09.12.2013 г. по тълк.дело№1/2013г. на ОСГТК ВКС, според
което възраженията от категорията на процесните се преклудират в срока за
отговор на исковата молба по чл.131 ал.1 от ГПК, доколкото по естеството си не
могат да се основават на нововъзникнали факти. Следва да се отбележи в тази
връзка, че при действието на ГПК(в сила от 01.03.2008г.), постановките на т.6,
т.12 от Тълкувателно решение№1/04.01.2001г. по гр.дело№1/2000г. на ОСГК ВКС,
според които е допустимо пред въззивния съд ответникът да си служи с нови
защитни средства като възражения срещу предявения иск, за да се избегне
преклудирането им от силата на присъдено нещо на съдебното решение, се считат
за изгубили действие и неприложими в настоящия случай, с оглед Тълкувателно решение№1/09.12.2013 г. по
тълк.дело№1/2013г. на ОСГТК ВКС. След срока за отговор по чл.131 от ГПК ответникът
има право да навежда нови факти само при условията на чл.147 от ГПК и чл.266 ал.2 от ГПК, като след
този срок може да навежда само правни доводи, доколкото те не подлежат на преклузия,
и да прави възражения, основани на нови или новоузнати факти(в случая възражението
на ответника, релевирано след срока за отговор на исковата молба, заявено едва
в хода второто съдебно заседание, не е
основано на нови или новоузнати факти, доказателства за които не са и
ангажирани до приключване на устните състезания). Упражненото ненадлежно
възражение за прихващане не поражда задължение за съда да се произнесе по него.
При този
изход на делото, съдът намира за основателна претенцията за присъждане на
дължимото адвокатско възнаграждение съобразно Наредбата за минималните размери
на адвокатските възнаграждения. Налице са предпоставките, визирани в чл.78 ал.1
от ГПК, в процесния случай, а наред с това ищцата Д.Х.Т. е упълномощила редовно
адвокат от ВТАК да го представлява по настоящото дело и последният реализирал
надлежно процесуалното представителство в съдебното производство. Видно от
приложеното по делото адвокатско пълномощно и договор за правна защита и
съдействие от 10.04.2018г., в същите е удостоверено, че заплатеното адвокатско възнаграждение общо 1400.00лв. е
разпределено за предявените искове, съответно: искове по чл.344 ал.1 т.1, т.2
от КТ – 560.00лв.; иск по чл.225 ал.1 от КТ – 840.00лв. В т.3 от Тълкувателно
решение№6/2013г. на ОСГК на ВКС е прието, че при произнасяне по възражение за прекомерност
на договореното и заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл.78 ал.5
от ГПК, съдът е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата
минимален размер, като вземе предвид действителната фактическа е правна
сложност на делото, но в размер но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл.36 от ЗА, която разпоредба
препраща именно към Наредба№1/2004г. минималните размери на адвокатските
възнаграждения, издадена въз основа на законова делегация, регламентираща правото
на органите на адвокатурата да определят минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Няма обаче, законова делегация същите органи да определят
размер на възнагражденията в хипотезите на чл.78 ал.5 от ГПК. Съдът е свободен
да намали възнаграждението до предвидения в същата минимален размер, като вземе
предвид действителната фактическа е правна сложност на делото. Всеизвестно е,
че по принцип общите правни норми, в това число и законовите правни норми,
действат за напред(ex nunc). Последващата редакция на Наредба№1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения е с ДВ бр.45/15.05.2020г. с
Решение№13062/03.10.2019г. по а.дело№3586/2016г. на ВАС и
Решение№5419/08.05.2020г. по а.дело№14384/2019г. на ВАС. Осъществената от
пълномощника на ищеца защита се изразява в изготвяне на искова молба и
процесуално представителство в две съдебни заседания, като е поискано минимално регламентираното възнаграждение по
всички искове(в т.ч. и за
исковете по чл.344 ал.1 т.1 от КТ и чл.344 ал.1 т.2 от КТ – не по-малко
от размера на минималната работна заплата за страната към момента на сключване
на договора за правна помощ - съгласно ПМС№320/20.12.2018г., считано от
01.01.2019г. размерът на минималната
работна заплата е 560.00лв.). За иска за
обезщетение, възнаграждението е съобразено с чл.7 ал.1 т.2 от Наредба№1/2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения(изм. ДВ бр.28/2014г. -
съгласно чл.7 ал.2 т.1 от наредбата(в редакцията към момента на уговарянето на
възнаграждението) при интерес от 10000.00лв. до 100000.00лв. – 830.00лв. плюс
3% за горницата над 10000.00лв. e 862.40лв.(при уговорено и изплатено
възнаграждение – 840.00лв. Съдът намира, че поисканото възнаграждение е към
минимално регламентирания в наредбата размер, като не е прекомерно, с оглед
регламентираните в наредбата размери при съответните хипотези и не следва да
бъде намалявано по смисъла на чл.78 ал.5 от ГПК. Поради това, ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на Д.Х.Т. сумата 1400.00лв., представляваща
направените по делото разноски.
При този
изход на делото на основание чл.78 ал.6 от ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати по сметката на ГОРС сумата 484.97лв.(30.00лв.+30.00лв.+424.97лв.), представляваща ДТ по чл.3 и чл.1 от
Тарифа за ДТССГПК, сумата 80.00лв., представляваща разноски-възнаграждение за
вещо лице; сумата 5.00лв.,
представляваща ДТ по чл.11 от Тарифа за ДТССГПК за служебно издаване на
изпълнителен лист.
На
основание чл.242 ал.1
от ГПК съдът следва да допусне
предварително изпълнение на решението в частта му относно обезщетението за работа.
Водим от
изложените съображения и на основание
чл.258 и сл. от ГПК, чл.315 ал.2 от ГПК и
чл.7 ал.2 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА уволнението на Д.Х.Т. с ЕГН**********,***, от длъжността „Ръководител финансов отдел/Финансово - счетоводен, главен
счетоводител”, в „***”ЕАД с ЕИК:******* клон Г.Оряховица, извършено със Заповед№РД-09-24/30.07.2019г. на Изп.директор на „***“ЕАД,
за НЕЗАКОННО.
ОТМЕНЯВА Заповед№РД-09-24/30.07.2019г.
на Изп.директор на „***“ЕАД, с която на основание чл.328 ал.2 от КТ ввр. чл.326 ал.2 от КТ, чл.28 ал.4
т.3 от Устава на „***“ЕАД и връчено
предизвестие с изх.№1949/30.07.2019г., е било прекратено трудовото
правоотношение между
Д.Х.Т. с ЕГН**********,*** и „***”ЕАД с
ЕИК:*******
за длъжността „Ръководител финансов отдел/Финансово - счетоводен, главен
счетоводител” в „***”ЕАД клон Г.Оряховица, считано от 02.08.2019г., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
ВЪЗСТАНОВЯВА
Д.Х.Т. с ЕГН**********,***, на заеманата до уволнението длъжност „Ръководител
финансов отдел/Финансово - счетоводен, главен счетоводител”, в „***”ЕАД с
ЕИК:******* клон Г.Оряховица.
ОСЪЖДА „******”ЕАД
с ЕИК:*******, със седалище и адрес на управление: гр.С.кв.”И.“ ул.”*****”№14,
представлявано от Изп.директор Б. Н.Д., ДА ЗАПЛАТИ на Д.Х.Т. с
ЕГН**********,***:
сумата 10624.32лв./десет хиляди шестстотин двадесет и
четири лева и тридесет и две стотинки/, представляваща обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ за времето, през което е
останала без работа в резултат на уволнението за периода: 02.08.2019г.-02.02.2020г.; сумата 1400.00лв./хиляда и четиристотин лева/,
представляваща направените по делото разноски.
ОТХВЪРЛЯ
предявения иск от страна на Д.Х.Т. с ЕГН**********,***, против „******”ЕАД
с ЕИК:*******, със седалище и адрес на управление: гр.С.кв.”И.“ ул.”*****”№14,
представлявано от Изп.директор Б. Н.Д., за обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ за времето, през което е останала
без работа в резултат на уволнението за периода: 02.08.2019г.-02.02.2020г. в останалата част от 10624.32лв.
до пълния предявен размер от 11080.32лв.
ОСЪЖДА „******”ЕАД
с ЕИК:*******, със седалище и адрес на управление: гр.С.кв.”И.“ ул.”*****”№14,
представлявано от Изп.директор Б. Н.Д., ДА ЗАПЛАТИ в полза на Горнооряховския районен съд: сумата 484.97лв./четиристотин осемдесет и четири лева и деветдесет
и седем стотинки/, представляваща ДТ по чл.3 и чл.1 от Тарифа за
ДТССГПК; сумата 80.00лв./осемдесет
лева/, представляваща възнаграждение за вещо лице; сумата 5.00лв./пет лева/,
представляваща ДТ по чл.11 от
Тарифа за ДТССГПК за служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от 21.07.2020г., на
основание чл.315 ал. 2 от ГПК.
Да се изпрати препис от решението на страните.
Районен
съдия: