Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260028/ 14.12.2020год., гр. Шумен
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Шуменският окръжен съд,
наказателен състав
На седми декември през две
хиляди и двадесета година
В публично открито съдебно
заседание, в състав:
Председател: София
Радославова
Членове: 1. Нели Батанова
2.
Димчо Луков
Секретар: Даниела Андонова
Прокурор: Румен Рачев
като разгледа докладваното
от съдия Нели Батанова
ВНАХД № 362 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство
по чл. 313 и следващите от НПК.
С Решение №
260049 от 08.10.2020 година по НАХД № 1681/2020
Шуменският районен съд е признал А.В.О. с ЕГН
- **********,
ЗА ВИНОВЕН в това, че на 13.05.19 г. в гр. Шумен потвърдил неистина, а именно, че е установил
обичайното си пребиваване в Република България по смисъла
на §6, т.46 от Допълнителните разпоредби на Закона за
движение по пътищата, в писмена декларация , която по силата на
закон - чл. 151, ал.5 от ЗДП, се дава
пред орган на властта /ОД на МВР - Шумен/, за удостоверяване истинността на някои обстоятелства - престъпление
по чл. 313, ал. 1 от НК, като на основание
чл. 78а, ал. 1 от НК го е освободил от наказателна
отговорност
и му е наложил административно
наказание
“глоба” в размер на 1 000 /хиляда/ лева.
Решението
е обжалвано от А.В.О., чрез процесуалния му представител. Излагат се доводи, че
решението е незаконосъобразно и неправилно. Счита, че не е доказана субективната страна на деянието, с което и
наложеното наказание е несправедливо. Направено е искане за отмяна на решението
и постановяване на ново, с което да бъде оправдан. Жалбата се поддържа в
съдебно заседание.
Представителят
на Окръжна прокуратура гр. Шумен изразява становище, че депозираната жалба е
неоснователна. Счита решението за правилно и законосъобразно. Предлага да бъде
оставено в сила.
Въззивният съд при проверка на решението по посочените основания и изцяло служебно,
съгласно правомощията си по чл. 313 и следващите от НПК, констатира следното:
За да
изгради своите правни изводи относно фактическата обстановка, районния съд е
анализирал доказателствата по делото. Преценявайки ги поотделно и в своята
съвкупност е приел следната фактическа обстановка, която се приема и от
настоящия състав:
Обвиняемият А.О. е правоспособен
водач на МПС - няколко категории. Към началото на 2018 г. той удостоверявал
правоспособността си на водач със СУМПС № 21845, турски образец, издадено от
турските компетентни власти и с два документа, издадени въз основа на това
СУМПС от българските власти - карта за водач и карта за квалификация на водач
на МПС. От м. февруари 2018 г. обвиняемият започнал работа в Кралство Белгия.
От м. март 2018г. заедно с него в Кралство Белгия заживели и съпругата и
малолетното му дете му. От този момент обвиняемият установил обичайното си
пребиваване на територията на Кралство Белгия по см. на §6, т. 46 от
Допълнителните разпоредби на Закона за движението по пътищата.
Това обстоятелство било удостоверено от
белгийските власти, които издали карта за регистрацията му на територията на
Кралство Белгия с валидност от 18.09.18 г. до 18.09.23г. /стр. 57 от делото/.
През м. май 2019г. обвиняемият се завърнал
в Република България с намерение да подмени СУМПС № 21845, издадено от турските
власти със свидетелство за управление на МПС, български образец.
На
13.05.19г. той посетил сектор „ПП" при ОД на МВР гр. Шумен и поискал от
българските власти да му бъде издадено СУМПС - български образец, удостоверяващ
правото му да управлява МПС от съответните категории, като представил на
гишето, на което работела свидетелката В.Б., всички необходими за издаването на
СУМПС документи, включително и декларация, изискваща се от разпоредбата на чл.
151, ап.5 от ЗДП. Тази декларация обвиняемият подписал лично и с нея
декларирал, че е установил обичайното си пребиваване в Република България по
см. на §6, т.46 от Допълнителните разпоредби на Закона за движение по пътищата,
въпреки че така декларираното обстоятелство не съответствало на
действителността и обвиняемият съзнавал това, доколкото по време на подписването и подаването на
декларацията той се запознал с разпоредбата на § 6, т. 46 от ЗДП, която била
дословно цитирана в бланката на декларацията и получил разяснения за смисъла и
приложението на разпоредбата от свидетелката В. Б.. Свидетелката, в качеството
си на служител в cектоp „ПП“, предоставила на обвиняемия
бланката на декларацията и му разяснила устно нейния смисъл с помощта на
специално ангажирано от обвиняемия, трето лице, което му помагало при превода на
направените от служителката разяснения и при запознаването му с текста на
декларацията и попълването й.
В хода на производството е изготвена съдебно-почеркова експертиза, от заключението на която се установява, че почеркът, с
който е положен подписът за „Декларатор“ в Декларация по чл. 151, ал.5 и ал. 7
от ЗДП , подадена на 13.05.19г. от името на А.О., принадлежи на А.О..
Въз основа на
така установената фактическа обстановка първо-инстанционния
съд е приел, че с деянието си обвиняемият
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от
общ характер, наказуемо по чл. 313, ал.1 от НК - на
13.05.19 г. в гр. Шумен потвърдил неистина, а именно, че е установил обичайното
си пребиваване в Република България по смисъла на §6, т.46 от Допълнителните
разпоредби на Закона за движение по пътищата, в писмена декларация , която по
силата на закон - чл. 151, ал.5 от ЗДП, се дава пред орган на властта /ОД на
МВР - Шумен/ за удостоверяване истинността на някои обстоятелства.
Настоящият
състав напълно споделя приетата от Шуменския районен съд фактическа обстановка.
Така възприетата фактическа
обстановка се установява и подкрепя от събраните в хода на досъдебното
производство доказателства: справка за извършена проврка; докладна записка; заявление да издаване
на документ за самоличност на български
гражданин; декларация по чл. 313 от НК, данни за лице
прието за турски гражданин;
справка от системата RESPER; отговор от
Дирекция Международно оперативно сътрудничество на МВР; писмо от ГД“НП“ при
МВР; протокл за вземане на образци; обасненията на А.О. пред съдия в производство по чл.222 от НПК; съдебно графическа експертиза; справка за нарушител; свидетелство за
съдимост; показания на свидителите Р.Х., М.И., И.А, С. О, И.Н., В.Б.; копия на карти на водач на МПС,
карта за квалификация на водач на МПС; справка за пътуване на лице – български
гражданин.
Съгласно
чл. 378, ал.3 от НПК съдът разглежда делото в рамките на фактическите
положения, посочени в постановлението. Когато установи нови фактически
положения той прекратява съдебното производство и връща делото на прокурора. В
случая първоинстанционния съд е разгледал делото в
рамките на фактическите положения приети в постановлението за освобождаване от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание. В съдебно
заседание показанията
на разпитаните в досъдебното производство са приобщени. Приобщена е и изготвената съдебно-почеркова
експертиза. Приети са и останалите материали и доказателства по досъдебното
производство. Т.е. установени са същите
обстоятелства посочени и в постановлението за освобождаване от наказателна
отговорност. Или в разглеждания казус районния съда не е установил нови
фактически положения.
От
обективна страна съдът е приел, че се касае за потвърждаване на неистина в писмена декларация, която по силата на закон -
чл. 151, ал.5 от ЗДП, се дава пред орган на властта.
От
субективна страна съдът е приел, че деянието е извършено при наличие на пряк
умисъл, като деецът е съзнавал общественоопасния
характер на извършеното престъпление и е целял настъпването на вредоносния
резултат.
В резултат на този анализ и събрани
доказателства съдът е приел, че А.В.О. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл.313, ал.1 от НК.
Съдът не споделил становището на защитата
за приложение на чл. 9, ал.2 от НК, тъй като е приел че деянието не е малозначително, нито обществената му опасност е явно
незначителна.
Съдът е обсъдил възможността за приложение на чл. 78-а от НК. За това
престъпление закона предвижда наказание “лишаване от свобода”
до 3 години или „глоба“ от
100 лв. до 300 лв. Чл. 78-а от НК предвижда
възможност за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на
административно наказание в случаите, когато за престъплението се предвижда
наказание лишаване от свобода до 3 години или друго по-леко наказание, когато е
умишлено, при наличието на следните предпоставки - деецът да не е осъждан за
престъпление от общ характер и да не е освобождаван от наказателна отговорност
по реда на този раздел. С деянието няма причинени имуществени вреди. В
разглеждания казус са налице изискуемите се предпоставки. Поради което и
Районния съд е признал обвиняемия за виновен в извършването на посоченото деяние и
го е освободил от наказателна
отговорност. Съдът му е наложил административно
наказание глоба в размер на 1000 лева.
По
отношение на жалбата: Излагат се доводи, че решението
е неправилно и незаконосъобразно. Обвиняемият счита, че не е доказана субективната страна на деянието, с което и
наложеното наказание се явява несправедливо. Направено е искане за отмяна на
решението и постановяване на ново, с което да бъде оправдан. Жалбата се
поддържа в съдебно заседание.
Оплакването е неоснователно.
Както беше посочено и по горе, съдът разглежда делото в рамките на фактическите положения, посочени в
постановлението. Когато установи нови фактически положения той прекратява
съдебното производство и връща делото на прокурора. В случая първоинстанционния съд е разгледал делото в рамките на
фактическите положения приети в постановлението за освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание. В съдебно заседание не са разпитвани свидетелите като показанията на разпитаните в досъдебното
производство са приобщени. Приобщена е и изготвената съдебно-почеркова
експертиза, която страните са приели за пълна,
ясна и обоснована. Приети са и останалите материали и доказателства по
досъдебното производство. Т.е.
установени са същите обстоятелства посочени и в постановлението за
освобождаване от наказателна отговорност. Или в разглеждания казус не са
установени нови фактически положения, които да са основание за прекратяване на
делото и връщането му на прокурора.
Не са
налице и предпоставките за оправдаване на обвиняемия. Шуменският районен съд е събрал всички относими към предмета на доказване доказателства. Направил
е анализ на тези доказателства. Събраните по делото доказателства са обсъдени
поединично и в своята съвкупност. Съпоставил
ги е поотделно и в съвкупност със всички доказателства по делото. Първоинстканционният съд е дал отговор и на поставения от
защитата въпрос относно налице ли е малозначителност
на деянието. Следва да се отбележи, че изложените доводи от районния съд
напълно се споделят. Обстоятелството, че обвиняемия не е прочел всичко, което е
подписал не прави деянието нито несъставомерно, нито малозначително. Ниска степен на обществена
опасност на обвиняемия, неговата възраст и мотиви за извършване на
деянието касаят обстоятелства, които както правилно първоинстанционния съд е посочил,
следва да се преценяват при решаването на въпроса
за размера на наказанието, а не като такива,
изключващи наказателната, респ. административнонаказателната отговорност.
Доводите на
защитата за липса на субективна страна на деянието не се поставят за обсъждане
за първи път. Те са били предмет на анализ и от първоинстанционния
съд и са намерили своя правилен и законосъобразен отговор. Както правилно е отбелязал Шуменския районен
съд правната норма на чл.313, ал.1 НК има бланкетна
диспозиция, като престъпното посегателство по този текст се осъществява чрез
потвърждаване на неистина или затаяване на истина в писмена декларация или
съобщение изпратено по електронен път, които съгласно предписанията на закон,
указ или постановление на Министерския съвет се дават пред орган на властта за
удостоверяване истинността на някои обстоятелства. Конкретно обвиняемия
на 13.05.19 г. в гр. Шумен е
потвърдил неистина, а именно, че е
установил обичайното си пребиваване в Република България по смисъла на §6, т.46
от Допълнителните разпоредби на Закона за движение по пътищата, в писмена
декларация, която по силата на закон - чл. 151, ал.5 от ЗДП, се дава пред орган
на властта /ОД на МВР - Шумен/ за удостоверяване истинността на някои
обстоятелства. В случая е без значение как се казва служителката и дали
е „орган на властта“. Защото
декларацията не се подава пред служителката Б., а пред ОД на МВР /което е орган
на властта по силата на закона/. Б., в
случая, е само служител на този орган, която е оправамощена
да приеме, респк. обработи подадените документи. И за
да е депозирана пред този орган не е необходимо представляващия го, в случая
Директора на ОД на МВР, лично да е там и той да извърши въпросните действия
свързани с приеме на процесната декларация.
Не може да бъде направен извод и за липса на умисъл в действията на
обвиняемото лице. В тази връзка следва да се имат впредвид
и действията свързани със целта на
обвиняемото лице да получи СУМПС, включително и неуспешния опит да замени
турското СУМПС със белгийско такова, потвърден от самия обвиняем. Той е целял да получи СУМПС от България, като
безспорно е бил наясно, че живее в Белгия, а не в България. С тази цел-за да получи СУМПС от страна от ЕС, е
дошъл в България, събрал е всички
документи и ги е отнесъл и представил в Сектор ПП Шумен. В подкрепа на извода
на съда за наличие на субективна страна са и показанията на св.Б.. Заявеното от
обвиняемия, че при подаване на документите е имало суматоха и не му е бил
извършен превод при положение, че именно той сам си е водил преводач за целта,
са твърдения които според съда не водят до извод за липса на субективна страна
в поведението на дееца. Нещо повече, О. е български гражданин, което предполага
владеене на езика, макар и на по ниско ниво. И още нещо – попълването на
декларация, не изисква проверка на лицето от служителя дали владее езика, както
това го изискват някои други действия – като например участие в съдебно
производство, извършване на определение следствени действия и др. Тук лицето
само преценява дали владее езика в достатъчна степен и дали има нужда от
допълнителен превод. В случая О., освен
че е български гражданин, е ползвал и помощ от свой доверен човек. Поради което
и няма нарушение на закона.
Материалният закон правилно е приложен. Този извод изцяло се споделя.
Поради което и искането на обвиняемия за отмяна на осъдителното решение и
постановяване на ново – оправдателно, е неоснователно. Решението е обосновано и
законосъобразно.
Правилно и законосъобразно е приложена
разпоредбата на чл. 78-а от НК. Налице са законовите предпоставки за това. За
престъплението по чл.313, ал.1 от НК закона предвижда наказание “лишаване от свобода”
до 3 години или „глоба“ от
100 лв. до 300 лв. Съгласно чл. 78а, ал.5 от НК когато е предвидено само
наказание глоба или глоба и по леко наказание административното наказание не може
да надвишава размера на тази глоба. В случая наказанието глоба не е предвидено
като самостоятелно наказание или наред с по-леко наказание поради което този
текст е неприложим. Глобата е наложена в размер на 1000 лева. Наложеното
административно наказание глоба е определено на минимално предвиденото. Поради
което не е възможно и неговото по нататъшно намаляване.
Ето
защо въззивната жалба се явява неоснователна. Поради
което и ще следва решението да се потвърди.
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло решение № 260049 от 08.10.2020 год. постановено по НАХД № 1681/2020
г. по описа на Районен съд гр. Шумен.
Решението
да се съобщи на страните.
Решението
е окончателно.
Председател
: Членове:
1.
2.