Мотиви към нова присъда,
постановена по в.н.о.х.д.№ 43/2020 г. по описа на Софийския окръжен съд
Производството е по чл. 318 и сл., вр. чл. 313 НПК, образувано по жалба от защитника на подсъдимия Ц.Н.Н. - адв. Г.Г. от САК,
срещу присъдата, постановена по н.о.х.д. № 706/2018 г. по описа районен съд – И..
С атакуваната присъда подсъдимият Ц.Н.Н. е признат
за виновен в извършване на престъпление по чл. 270, ал. 1 НК, затова че на
31.01.2017 г., около 21,15 ч., на път между гр. И. и с. Ч., обл. С.а,
противозаконно е попречил на орган на власт, като е оказал съпротива на
полицейски служители при РУ на МВР гр. И. – мл. инспектор С. Н. и мл. инспектор
А. М. – да изпълнят задълженията си при осъществяване на контролна дейност по
ЗДвП, за което при условията на чл. 54 НК му е наложено наказание „глоба“ в
размер на 700 лв.
Недоволен от присъдата, постановена от
първоинстанционния съд, e останал подсъдимият, който чрез своя защитник в
срока по чл. 319, ал. 1 НПК е подал жалба, с която предявява искане да се
отмени атакуваната присъда, като се постанови нова, с която подсъдимият да бъде
признат за невинен по повдигнатото му обвинение и оправдан. В писмено
допълнение към жалбата, депозирано по реда на чл. 320, ал. 3 НПК, заявеното
искане се аргументира с твърдения, че фактическите констатации на
първоинстанционния съд не се подкрепят от събраните по делото доказателства.
Твърди се, че първоинстанционният съд е допуснал съществени нарушения при
анализа и оценката на доказателствените източници, което е довело и до
неправилно приложение на материалния закон. Сочи се, че в хода на съдебното
следствие са събрани доказателства, които опровергават обвинителната теза,
които са останали необсъдени от първия съд.
В жалбата се поддържа и довод за неяснота на
обвинението, изразяваща се в липса на ясно и конкретно описание на действията,
с които подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние на престъплението, за
което му е повдигнато обвинението, а именно при изложеното фактическо обвинение
в обвинителния акт не ставало ясно кое е задължението по служба на органите на
властта, на чието изпълнение подсъдимият противозаконно е попречил и кои са
действията му, с които е попречил противозаконно на орган на властта да изпълни
задълженията си по служба.
Не се предявява искане за събиране на
доказателства от въззивния съд.
В
съдебно заседание защитникът адв. Г. поддържа жалбата с доводите, изложени в
нея.
Представителят на СОП взема
становище, че жалбата е неоснователна и моли да се потвърди обжалваната
присъда. Счита че фактическата обстановка е изяснена от първоинстанционния съд
и при установената фактология подсъдимият е осъществил престъплението, за което
му е повдигнато обвинение, а наложеното наказание е съобразено с обществената
опасност на деянието и дееца.
С. о. съд, втори въззивен състав, след
като се запозна с оплакванията в жалбата, с доказателствата по делото, с
доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 314, ал. 1, вр. чл. 313 НПК на обжалвания съдебен акт, установи следното:
Първоинстанционният съд е събрал
значимите за правилното решаване на делото доказателства и доказателствени
средства при съблюдаване на процесуалните правила за събиране и проверка на доказателствата
в наказателното производство, и е направил верни и обосновани от
доказателствата по делото изводи по фактите, значими за правилното решаване на
делото.
От събраните и надлежно проверени в
хода на проведеното съдебно следствие в първоинстанционния съд доказателства се
установява следното:
На 31.01.2017 г., около 21,15 ч.
подсъдимият Н. управлявал лек автомобил м. „Ф. Ш.“ с рег. № . АТ, като се
движил по пътя от с. Ч., община И. към гр. И.. Наближавайки жп-прелез в района
на жп-гара И. той бил спрян за проверка от свидетелите А. М. и С. Н. –
полицейски служители при РУ-И., които извършвали обход на малките населени
места в изпълнение на служебните си задължения. Свид. Н. поискал от подсъдимия
личните му документи и документи за управлявания от него автомобил. Подсъдимият
представил само своите лични документи. Докато разговарял с подсъдимия, свид. Н.
усетил, че той лъха на алкохол и го попитал дали е употребил алкохол, на което
подсъдимият отговорил утвърдително. Тогава двамата полицейски служители преценили,
че подсъдимият следва да бъде изпробван с техническа средство за употреба на
алкохол. Подсъдимият излязъл от автомобила, като двигателят на автомобила
продължавал да работи, а походката му била несигурна. Свид. М. направил няколко
опита да извърши проверка с техническо средство „Д.“ за употреба на алкохол, на
което подсъдимият не се противопоставил, но не успял да изземе годна проба.
Свид. М. се пресегнал, загасил двигателя на автомобила и взел контактния ключ,
като разпоредил на подсъдимия да представи документите на автомобила. Тогава
подсъдимият влязъл в автомобила, заключил вратите отвътре, казал на
полицейските служители, че няма да излезе и отправил към тях неприличен жест с
ръка.
При създалата се ситуация
полицейските служители преценили, че подсъдимият следва да бъде отведен до ФСМП
– И., за да му бъде взета проба кръв за изследване за употреба на алкохол.
Свид. М., у когото бил ключа от автомобила, отключил вратите и разпоредил на
подсъдимия да излезе, но той прекрачил с единия си крак към седалката до
шофьора, очевидно с намерение да излезе през другата врата. Свид. Н. му
препречил пътя. Така подсъдимият се озовал между двете седалки, като отказвал
да излезе от автомобила, противопоставил се на полицейските служители при опита
им да го изведат принудително от колата, отправял обиди към тях. Двамата
полицейски служители успели да му поставят белезници, захващайки едната му ръка
за волана, а другата – за дръжката на дясната врата.
Междувременно полицейските служители
извикали подкрепление от ОДЧ – И.. На място пристигнали свидетелите Г. В. и Д.
П.. Подсъдимият вече бил се успокоил, били свалени белезниците от ръцете му и бил
отведен във ФСМП – И., където отказал да даде кръвна проба.
Изложената фактическа обстановка се
установява от събраните и проверени в съдебното следствие пред
първоинстанционния съд доказателства и доказателствени средства: частично от
обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите А. М., С. Н., Г. В.и Д.
П..
При оценката и анализа на събраните
гласни доказателства първият съд основателно е дал вяра на събраните
свидетелски показания, които без съществени противоречия установяват по
несъмнен начин обстоятелствата, свързани със спирането на автомобила,
управляван от подсъдимия, направените няколкократно неуспешни опити за проверка
с техническо средство за употреба на алкохол от подсъдимия като водач на
моторно превозно средство и последващите му действия, свързани с отказа му да
излезе от автомобила, за да бъде отведен за вземане на кръвна проба в
най-близкия филиал на СМП, последващото му отвеждане във ФСМП-И. и отказът му
да даде кръвна проба.
Обясненията на подсъдимия частично
подкрепят изложената по-горе фактическа обстановка. Неговите обяснения остават
изолирани в частта им, че при възникналата ситуация е поискал да се обади по
телефон на съпругата си, поради което влязъл в колата, за да вземе телефона си;
че единият полицейски служител му казал, че не може да се обажда по телефон и
че това е полицейско разпореждане, а той продължил да настоява да проведе
обаждането по телефон и поради това му били поставени белезници - тъй като не
се съгласявал да изпълни полицейското разпореждане да не се обажда по телефона.
В посочените части тези обяснения не се подкрепят от други доказателства и
остават голословни. В останалата част дадените от подсъдимия обяснения напълно
кореспондират на събраните свидетелски показания и подкрепят изложената
фактическа обстановка.
При така установеното
първоинстанционният съд е направил извод, че подсъдимият е осъществил състава
на престъплението по чл. 270, ал. 1 НК, като противозаконно е попречил на орган
на власт – полицейските служители Нейчев и М.в – да изпълни задълженията си при
осъществяване на контролна дейност по ЗДвП.
Този извод на първия съд не намира
фактическа и правна подкрепа. Най-напред при установената фактическа
обстановка, възприета и от първоинстанционния съд, не се установява подсъдимият
като водач на МПС да е попречил на полицейските служители да изпълнят
задълженията си при осъществяване на контролна дейност по ЗДвП. Напротив, в
случая се установява, че при подадения сигнал от полицейските служители подсъдимият
е спрял управлявания от него лек автомобил, представил е личните си документи
за проверка и след като двамата полицейски служители усетили, че подсъдимият
лъха на алкохол и възприели, че походката му е нестабилна, предприели
извършването на проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол. И конкретно свид. М. направил няколко опита да извърши проверка с
техническото средство дали подсъдимият е употребил алкохол, които се оказали
неуспешни, което пък събудило у него съмнения, че подсъдимият напълно
съзнателно компрометира работата на техническото средство. По същество тези
действия на подсъдимия биха могли да се приравнят на отказ да му бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и самостоятелно
съставляват административно нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП, като с тях
съставът на административното нарушение се изчерпва, без да реализират
обективните и субективни признаци на престъплението по чл. 270, ал. 1 НК, за
което е повдигнато обвинение срещу подсъдимия. Изпълнителното деяние на
престъплението по чл. 270, ал. 1 НК – противозаконно пречене – се осъществява
чрез такова поведение на дееца, което в нарушение на законови норми обективно
затруднява, възпрепятства, създава спънки при осъществяване на служебните
задължения на органи на властта. В случая подсъдимият по никакъв начин не е
попречил на полицейските служители да изпълнят задълженията си по контрол на
движението по пътищата – спрял е на подадения сигнал, представил е документите,
които са му били поискани от полицейските служители и по същество е отказал да
бъде проверен с техническо средство за употреба на алкохол, при което не е
съществувала никаква обективна пречка полицейските служители да упражнят
правомощията си по служба и да съставят срещу подсъдимия акт за установяване на
административно нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП, което те не са сторили и
конкретно подсъдимият не им е попречил да го сторят.
Последващите действия на подсъдимия
също са несъставомерни по чл. 270, ал. 1 НК. Въпреки че техническото средство
не е отчело положителен резултат, полицейските служители предприели действия за
принудителното отвеждане на подсъдимия до най-близкия филиал на СМП за вземане
на кръвна проба, на които той се противопоставил, като влязъл в автомобила си и
отказал да излезе, отправил неприличен жест с ръка към полицейските служители и
ги обиждал. При липса на отчетен годен положителен резултат от техническото
средство за употреба на алкохол от страна на водача на МПС, последният не може
да бъде задължаван от полицейските служители да даде проба кръв за химическо
изследване за наличие на алкохол, поради което и полицейските служители в
случая са действали извън правомощията си по закон, отвеждайки принудително
подсъдимия до ФСМП – И. за вземане на кръвна проба. Освен това противозаконното
препятстване по смисъла на чл. 270, ал. 1 НК може да се реализира преди или по
време на изпълнението на задълженията на органа на власт. Създаването на спънки
и затруднения по повод вече упражнени от него правомощия по служба не
представлява противозаконно пречене по смисъла на посочената разпоредба.
Неправомерното поведение на дееца във всички случаи трябва да затруднява
нормалното осъществяване на задълженията на органа, като след изпълнението им
препятстване обективно няма. Затова и последващите действия на подсъдимия могат
да бъдат разглеждани на плоскостта на хулиганство, но не и на чл. 270, ал. 1 НК.
С изложение съображения въззивната
инстанция счете, че деянието на подсъдимия не съставлява престъпление по чл.
270, ал. 1 НК и в рамките на
своите правомощия по чл. 334, т. 2 НПК съд отмени обжалваната присъда и на
основание чл. 336, ал. 1, т. 3, вр. чл. 304 НПК постанови нова присъда, с която
призна подсъдимият Ц.Н.Н. за невинен и го оправда по обвинението за
престъпление по чл. 270, ал. 1 НК.
В този случай въззивната инстанция
не разполага с процесуална възможност за налагане на административно наказание,
тъй като правомощията на съда, визирани в изменените разпоредби на чл. 301, ал.
4 НПК и чл. 337, ал. 2, т. 4 НПК, са приети след извършване на деянието на 31.01.2017
г. Независимо, че се касае за процесуални норми, които действат занапред и по
отношение на неприключилите процесуални правоотношения, несъмнено е че
разпоредбите имат и своите материалноправни измерения. Щом към момента на
извършване на деянието е било невъзможно съдът да наложи административно
наказание за извършеното административно нарушение, това правомощие на съда е
недопустимо да се приложи с обратна сила и по този начин да се достигне до
по-неблагоприятното третиране на дееца.
С оглед разпоредбата на чл. 190 НПК
разноските по наказателното производство остават за сметка на държавата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.