№ 619
гр. Русе, 09.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ивайло Ас. Йорданов
при участието на секретаря Радостина Ил. Станчева
като разгледа докладваното от Ивайло Ас. Йорданов Административно
наказателно дело № 20214520201521 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Р. АТ. АТ., депозирана против
наказателно постановление № 21-1085-001570/08.06.2021г., издадено от
Началник Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР - Русе, с което на
жалбоподателя, са наложени административни наказания, както следва: по т.
1 на основание чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5, пр. 4 ЗДвП му е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 200,00 лева, за нарушение по
чл. 25, ал. 2 ЗДвП и по т. 2 на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП му е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева и
„Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от три месеца, за нарушение
по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ ЗДвП.
С жалбата се ангажират твърдения, че АУАН и НП са
незаконосъобразни и неправилни и се моли да бъде постановено решение, с
което издаденото наказателно постановление да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез пълномощника си,
поддържа депозираната жалба. В хода и по реда на съдебните прения,
релевира доводи, че не е безспорно установено, че жалбоподателят е виновен,
а причината за настъпилото ПТП е, че другият автомобил се е движил
прекалено близо до автомобила, управляван от жалбоподателя. По отношение
1
на второто нарушение, касаещо напускането на ПТП, се заема становище, че
същото е безспорно извършено, но наложеното наказание за това нарушение е
несъразмерно тежко. Във връзка с това се релевират доводи, че
жалбоподателят работи по трудов договор като водач на товарен автомобил и
отнемането на свидетелството му за правоуправление за такъв дълъг срок би
довело до прекратяване на трудовото му правоотношение. Моли се да бъде
съобразено оказаното от жалбоподателя съдействие в хода на
административнонаказателното производство и на същия да бъде наложено
минималното предвидено в закона наказание.
Административнонаказващият орган, редовно призован не изпраща
представител.
Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща
представител.
Жалбата изхожда от процесуално легитимирана страна в процеса, по
отношение на която е ангажирана административнонаказателна отговорност.
Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо на
обжалване наказателно постановление, поради и което се явява процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната
основателност.
СЪДЪТ‚ след като обсъди ангажираните от жалбоподателя
фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства, и
извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление,
съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Административнонаказателното производство е започнало със
съставянето на АУАН № 21-1085-001570/26.05.2021г. против жалбоподателя,
за това, че на 26.05.2021г., около 08,00 часа, в град Русе, бул. „България“ – в
района на бензиностанция Шел, посока град Бяла, като водач на лек
автомобил БМВ 530Д, с рег. № Р 81 89 КВ, в условията на ясно време и суха
пътна настилка, управлявайки посоченото МПС е извършил следните
нарушения: 1. На еднопосочен път с три ленти за движение в една посока,
при престрояване от средна в крайна лява лента, блъска движещия се попътно
на него лек автомобил Мерцедес, с рег. № Р 25 60 КК, причинявайки ПТП с
материални щети и 2. Като участник в ПТП с материални щети, не е оказал
съдействие за установяване на щетите от произшествието и е напуснал
2
същото без да уведоми службата за контрол, на чиято територия е настъпило.
Въз основа на така приетите за осъществили се факти,
актосъставителят е субсумирал същите като нарушения по чл. 25, ал. 2 ЗДвП,
чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ и „в“ ЗДвП.
АУАН е подписан от жалбоподателя като същия е отразил като
възражения в него, че „автомобилът не се е престроявал от средна в лява
лента, а е избегнал неравност в лентата. Карал съм непосредствено до
маркировката в средна лента..
В срока и по реда на чл. 44, ал. 1 ЗАНН не е било депозирано
допълнително възражение срещу съставения АУАН от страна на
жалбоподателя.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното
наказателно постановление, с което жалбоподателят е санкциониран за
нарушение на чл. 25, ал. 2 ЗДвП, а именно за това, че при извършване на
маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна лента,
не пропуска ППС, които се движат по нея и реализира ПТП, за което
нарушение на основание чл. 179, ал 2, вр. ал. 1, т. 5, пр. 4 ЗДвП му е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева и за нарушение по
чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ ЗДвП, а именно за това, че не е оказал съдействие за
установяване на вредите от ПТП, за което нарушение, на основание чл. 175,
ал. 1, т. 5, пр. 4 ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба” в
размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3
месеца.
Посочената фактическа обстановка съдът прие за безспорно
установена въз основа на събраните в хода на производството по издаване на
наказателно постановление гласни и писмени доказателства и писмени
доказателствени средства – показанията на разпитаните в процесуалното
качество на свидетели актосъставител МЛ. Р. ИВ. и свидетелят - очевидец
ДЖ. Н. ЮС., АУАН № 21-1085-001570/26.05.2021г., Протокол за ПТП №
1769772/26.05.2021г., Заявление за издаване на протокол за ПТП, ведно със
снимки към същия, Докладна записка, справка за нарушител, Трудов договор
и допълнително споразумение към трудов договор.
От показанията на свидетеля ДЖ. Н. ЮС., съдът намира за
безспорно установено и доказано, че на посочената в АУАН дата и час
действително е имало настъпило ПТП между посочените в АУАН моторни
3
превозни средства. Свидетелят лично и непосредствено е възприел,
извършената от жалбоподателя маневра – частично навлизане в пътната
лента, в която се е движил управлявания от свидетеля автомобил, в резултат
на което е настъпило ПТП при което са били причинени материални щети по
моторното превозно средство, управлявано от този свидетел, изразяващи се в
охлузване на предна и задна врата – десни, дясно огледало и заден десен
калник. Свидетелят лично и непосредствено е възприел и поведението на
жалбоподателя след произшествието, изразяващо се в отказ да остане, за
установяване на щетите от настъпилото ПТП. Съдът кредитира показанията
на този свидетел, доколкото същите напълно се подкрепят от съставения от
полицейските служители протокол за ПТП. Показанията на този свидетел са
и житейски правдиви и логични, тъй като ако беше вярно твърдението на
жалбоподателя, че именно този свидетел е навлязъл в неговата пътна лента за
движение, то в противоречие с правилата на формалната и житейска логика е
този свидетел да е сигнализирал за настъпило ПТП.
Показанията на този свидетел, напълно се подкрепят и от
констатациите на съставения протокол за ПТП, който по своята
доказателствена сила има характер на официален свидетелстващ документ.
По изложените доводи, касаещи оценката на събраните в хода на
производството доказателствени източници, съдът намира, че от събраните в
хода на производството доказателства не само не е опровергана
доказателствената сила, която законодателят е придал на съставения АУАН,
съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП, а напротив безспорно са установени и доказани
съдържащите се в същия фактически констатации.
Въз основа на събраните в хода на производството доказателства и
извършената им оценка се налагат следните правни изводи.
АУАН и НП са съставени при спазване императивните изисквания
на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от
формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В акта за
установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено
оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно
постановление, са отразени датата, мястото и часа на всяко едно от
нарушенията. Както в акта, така и в издаденото въз основа на него НП са
4
намерили отражение всички обективни признаци на съставите на
нарушенията, за които е ангажирана отговорността на жалбоподателя, а така
също и конкретните законови разпоредби, под която са субсумирани фактите,
установени от административния орган и санкционните норми, въз основа на
която е ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя. При издаване на наказателното постановление
административнонаказващият орган е упражнил правомощията си по чл. 52,
ал. 4 ЗАНН като е прецезирал правната квалификация на установените факти.
По гореизложените мотиви, съдът намира за неоснователни
наведените с жалбата твърдения, че при съставянето на АУАН и издаването
на НП са допуснати съществени процесуални нарушения, имащи за
последица отмяна на наказателното постановление.
Във връзка с материалната законосъобразност на оспореното
наказателно постановление, съдът намира следното:
По т. 1 от наказателното постановление, с което на жалбоподателя,
на основание чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 4 ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 200,00 лева, за нарушение по
чл. 25, ал. 2 ЗДвП, съдът намира, че от събраните в хода на производството
гласни и писмени доказателства и писмени доказателствени средства и
извършената им оценка, следва да бъде изведен единственият възможен от
правна страна извод, а именно че жалбоподателят е осъществил състава на
това нарушение, както от обективна, така и от субективна страна.
От обективна страна на 26.05.2021г., около 08,00 часа, в град Русе,
бул. „България“ – в района на бензиностанция Шел, посока град Бяла, като
водач на лек автомобил БМВ 530Д, с рег. № Р 81 89 КВ, в условията на ясно
време и суха пътна настилка, управлявайки посоченото МПС на еднопосочен
път с три ленти за движение в една посока, при престрояване от средна в
крайна лява лента, блъска движещия се попътно на него лек автомобил
Мерцедес, с рег. № Р 25 60 КК, причинявайки ПТП с материални щети.
От субективна страна нарушението е извършено умишлено. В
съзнанието на жалбоподателя са намерили отражение представи, че съгласно
правилата за движение по пътищата – чл. 25, ал. 2 ЗДвП, при извършване на
маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна
лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се
движат по нея и въпреки това във волево отношение е извършил маневрата,
5
като е навлязъл частично в пътната лента, по която се е движил лекия
автомобил Мерцедес, с рег. № Р 25 60 КК, без да пропусне същия и с това е
причинил ПТП, с имуществени вреди. Причината, изнесена от
жалбоподателя, че се касае за заобикаляне на препятствие на пътя, по своята
същност не представлява изключващо вината обстоятелство, тъй като
задължението на водачите на МПС е при възникнала опасност на пътя да
спрат. Без опора в доказателствата са твърденията на жалбоподателя, че не е
напуснал своята пътна лента и не е станал причина за настъпилото ПТП.
Липсва житейска логика в тезата, че жалбоподателят от една страна е
извършил маневра, свързана с избягване на неравност на пътното платно в
лентата му за движение и едновременно с това именно другият автомобил е
навлязъл в неговата пътна лента и въпреки това, че другият водач е допуснал
нарушение на правилата за движението по пътищата според жалбоподателя и
е причинил настъпилото ПТП, то жалбоподателят не е спрял за да установи
щетите и не е уведомил органите на пътна полиция за неправомерното
поведение на другия водач.
Както АУАН, така и съставеният протокол за ПТП по своята
доказателствена същност представляват официални документи, върху които
съдът може да формира своето вътрешно убеждение, в който смисъл е
Решение № 547 от 14.01.2009 г. на ВКС по н. д. № 580/2008 г., III н. о., НК,
докладчик съдията Вероника Имова.
Както бе посочено по-горе в мотивите от събраните в хода на
производството доказателства не само не е опровергана доказателствената
сила, която законодателят е придал на съставения АУАН, съгласно чл. 189,
ал. 2 ЗДвП, а напротив безспорно са установени и доказани съдържащите се в
същия фактически констатации.
В същият смисъл, досежно доказването на нарушението са и
Решение от 21.07.2016г. на Административен съд - Русе, постановено по
КАНД № 219 по описа на съда за 2016г. и Решение от 03.05.2016г.
постановено по КНАХД № 116 по описа на съда за 2016г.
Правилно е издирена и приложена санкционната разпоредба за това
нарушение, като на жалбоподателя е наложена санкцията предвидена в чл.
179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 4 ЗДвП, която е в абсолютен размер – 200
лева, какъвто именно размер на административното наказание „Глоба“ е
наложен и на жалбоподателя с наказателното постановление.
6
По т. 2 от наказателното постановление, с което на жалбоподателя
на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 3 месеца, за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а” ЗДвП, съдът
намира, че от събраните в хода на производството гласни и писмени
доказателства и писмени доказателствени средства и извършената им оценка,
следва да бъде изведен единственият възможен от правна страна извод, а
именно че жалбоподателят е осъществил състава на това нарушение, както от
обективна, така и от субективна страна.
От обективна страна жалбоподателят е причинил пътнотранспортно
произшествие, покриващо легалната дефиниция, съдържаща си в § 6, т. 30 от
ДР на ЗДвП, съгласно която „Пътнотранспортно произшествие“ е събитие,
възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и
предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно
средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. В
случая, причинените увреждания по другото превозно средство са възникнали
в процеса на движението на моторното превозно средство, управлявано от
жалбоподателя, поради и което е налице настъпило пътнотранспортно
произшествие.
Жалбоподателят има качеството „Участник в пътнотранспортно
произшествие“, съгласно легалната дефиниция на § 6, т. 27 ДР на ЗДвП,
доколкото именно със своето поведение при управлението на МПС е станал
причина за неговото настъпване. Именно с факта на пътнотранспортното
произшествие, за жалбоподателя, в качеството му на участник в него са се
породили и задълженията му по чл. 123, ал. 1, т. 3 ЗДвП, уреждащи
поведението на водачите на МПС при настъпило ПТП с имуществени вреди,
като същият е нарушил задължението си по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ ЗДвП да
окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието.
Факта, че след настъпилото ПТП жалбоподателят е напуснал същото
не се и оспорва от последния.
От субективна страна деянието е извършено виновно, при форма на
вината пряк умисъл. Въпреки, че в съзнанието на водача са били намерили
отражение представи, че е участник в ПТП, в резултат на което са причинени
материални щети, не е оказал съдействие за установяване на вредите от
7
произшествието, а е напуснал същото.
Безспорно с поведението си, изразяващо се в напускане на
пътнотранспортното произшествие, от страна на жалбоподателят, в
качеството му на водач на МПС, който е участник в ПТП с материални щети,
същият е осъществил съставът на нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“
ЗДвП, тъй като с това си свое поведение, същият не е изпълнил задължението
си, в качеството на участник в ПТП да окаже съдействие за установяване на
вредите от произшествието, поради и което съдът намира за напълно доказан
съставът на нарушението по т. 2 от наказателното постановление.
По отношение на наказанията „Глоба“ и „Лишаване от право да
управлява МПС“, наложени на жалбоподателя, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5
ЗДвП за нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ ЗДвП, доколкото в
наказателното постановление не са изложени мотиви, обусловили налагането
на санкциите в максималния предвиден в санкционната разпоредба размер на
наказанието „Глоба“ и към средата на наложеното наказание „Лишаване от
право да управлява МПС“, то наказателното постановление в неговата
санкционна част следва да бъде изменено, като размерът на наложените
наказания „Глоба“ и „Лишаване от право да управлява МПС“, следва да бъдат
намалени от 200,00 лева на минимално предвидения в закона размер на
наказанието „Глоба“, а именно 50,00 лева, а наказанието „Лишаване от право
да управлява МПС“ за срок от 3 месеца, бъде намалено до минимално
предвидения в закона размер на това наказание, а именно „Лишаване от право
да управлява МПС“ за срок от 1 месец.
В този смисъл, за необходимостта да бъдат изложени мотиви в
наказателното постановление, при определяне размера на наложените
административни наказания е и практиката на Административен съд – Русе,
намерила израз в Решение от 27.02.2019г., постановено по КАНД № 8/2019г
Решение от 07.03.2016г. постановено по КАНД № 7/2016г. и Решение от
14.04.2015г. постановено по КНАХД № 90 по описа на съда за 2015г. и др.
Отделно от това и при преценката на обстоятелствата по чл. 27, ал. 2
ЗАНН, релевантни при определяне на административното наказание, касаещи
тежестта на нарушението, смекчаващите отговорността обстоятелства и
имотното състояние на дееца, следва да бъде направен извод, че по
отношение на нарушителя, следва да бъдат наложени минималните размери
на предвидените в санкционната разпоредба кумулативни наказания. За да
8
достигне до тези си изводи, на първо място съдът съобрази по-ниската тежест
на извършеното нарушение, с оглед вида и характера на причинените
увреждания и оказаното впоследствие съдействие от страна на жалбоподателя
в хода на протеклото административнонаказателно производство. На
следващо място съдът съобрази имотното състояние на дееца, като същият
полага труд по трудово правоотношение и реализира доходи в размер на
минималната работна заплата за страната и на последно място, но не и по
значение, съдът отчете, че нарушителят полага труд, на длъжност „шофьор на
товарен автомобил“ и едно наказание „Лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от три месеца, би се явило несъразмерно тежко, съотнесено с
конкретните особености, които разкрива извършеното нарушение, тъй като
това би довело до прекратяване на трудовото правоотношение на
жалбоподателя и би лишило същият и неговото семейство от средства,
необходими за тяхната издръжка.
По изложените мотиви, съдът намира, че наказания макар и в
минималните предвидени в санкционната разпоредба на закона размери, биха
постигнали целите на наказанието по чл. 12 ЗАНН по отношение на дееца.
Не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото никое от
извършените и доказани нарушения не разкрива белезите на маловажен
случай, съгласно легалната дефиниция съдържаща се в чл. 93, т. 9 НК,
приложим на основание чл. 11 ЗАНН. В конкретния случай не се установиха
изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства,
въз основа на които да бъде направен извода, че някое от извършените от
жалбоподателя нарушения, разкрива по-ниска степен на обществена
опасност, в сравнение с обикновените случай на нарушения от този вид, още
повече, че се касае за осъществени състави на две нарушения, което само по
себе си също изключва, приложението на чл. 28 ЗАНН.
Разноски не са претендирани от страна на жалбоподателя и не са
представени доказателства за извършването на такива, поради и което
разноски в негова полза не следва да бъдат присъждани, въпреки уважаването
на искането за изменение на наказателното постановление в частта му по т. 2.
По гореизложените мотиви и на основание чл. 63 от ЗАНН‚ съдът
РЕШИ:
9
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-1085-
001570/08.06.2021г., издадено от Началник Сектор „Пътна полиция“ към
ОДМВР - Русе В ЧАСТТА МУ по т. 1 , с което на Р. АТ. АТ. , ЕГН:
**********, с адрес *****, на основание чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5,
пр. 4 ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на
200,00 (двеста) лева, за нарушение по чл. 25, ал. 2 ЗДвП.
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 21-1085-
001570/08.06.2021г., издадено от Началник Сектор „Пътна полиция“ към
ОДМВР - Русе, В ЧАСТТА МУ по т. 2 , с което на Р. АТ. АТ. , ЕГН:
**********, с адрес *****, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП, за
нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява
МПС за срок от 3 месеца“, като НАМАЛЯВА размера на административното
наказание „ГЛОБА“ от 200,00 лева на 50,00 лева (петдесет лева) и намалява
размера на наказанието „ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА
МПС“ от 3 (три месеца) на 1 (един) месец.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе
в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
10