Решение по дело №818/2022 на Административен съд - Стара Загора

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

№         419                                      30   11.2023г.                              гр. Стара Загора

 

В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

            Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в състав:

 

СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА

 

при секретар  Стефка Христова

и с участието на прокурор Г. Николов

като разгледа докладваното от съдия Ирена Янкова административно дело № 818 по описа за 2022г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

            Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК и чл. 145 и сл. от АПК във връзка с §2 от ДР на ДОПК.

            Образувано е по жалба на „ЕГЕЛ КОРПОРЕЙШЪН“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Цар Калоян“ № 8, ет. 3, офис 8, представлявано от управителя Д.Д.К., против Ревизионен акт /РА/ № Р-16001621004680-091-001/ 22.07.2022г., издаден от А.А.Д.на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и В.Г.К. на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 493/13.10.2022 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП относно допълнително установения корпоративен данък за 2019г. в размер на 412 272.36 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 86 133.83 лв., както и допълнително установените задължения по ЗДДС за периоди 01.01.2019 г. – 31.07.2020 г. в резултат на непризнат данъчен кредит в размер на 518 900.73 лв. с прилежащи лихви в размер на 205 310.33 лв.

            Жалбоподателят излага доводи за незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт, по съображения за неговата необоснованост; за издаването му в нарушение и при неправилно приложение на материалния и процесуалния закон.

Сочи, че ревизията е повторна, но органите по приходите не са съобразили със задължителните указания на решаващия орган, съдържащи се в решението, с което е отменен предходния РА. Намира за неправилни, незаконосъобразни, необосновани и противоречащи на събраните в хода на ревизията доказателства съображенията на органите по приходите, мотивирали направения извод за наличие на основание да бъде отказано правото на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от доставчиците „СЕВЕИ” ЕООД, „БОСОЛАР“ ЕООД, „БРЕК“ ЕООД, „НЕВРОННИ ТЕХНОЛОГИИ“ ЕООД, „НЮ ЕНЕРДЖИ ГРУП“ ЕООД, ЕТ „СТАРТ - АНТОН ВУКОВСКИ“, „ЕМ БГСОЛАР“ ЕООД, „АПК-ПАВЛИКЯНОВ“ ЕООД, „АДРИ-М.“ ЕООД и „ЕНВИВО“ ЕООД. Поддържа, че от представените в хода на проведеното ревизионно производство доказателства по несъмнен начин се установява реалността на спорните доставки. Според жалбоподателя, повечето доставки изобщо не са свързани с обекта в с. Разделна, противно на приетото в РД, а представляват търговски сделки с доказана последваща реализация към клиенти на дружеството, приходите от които са признати. Оспорва в тази връзка и направените констатации, че не била налице пълна проследимост на получените и извършените доставки на материали и услуги. Счита, че ревизиращите органи напълно са пренебрегнали и фактът, че плащането по всички процесни фактури е било извършено изцяло и по банков път. Освен това, твърди, че данъчно задълженото лице не може да бъде държано отговорно за действията на преките си доставчици, и въз основа на тях не може да му бъде ограничавано правото на приспадане на данъчен кредит. Позовавайки се на практиката на Съда на Европейския съюз обосновава, че отказване право на приспадане на данъчен кредит може да бъде извършено само ако въз основа на обективни данни се установи, че това право е упражнено с измамна цел или с цел злоупотреба с право, какъвто настоящият случай не е. Оспорва се и извършеното преобразуване на счетоводния финансов резултат за 2019г., като се твърди, че не е налице основание за увеличаването му за данъчни цели, тъй като сделките от цитираните доставчици са реални и са налице достатъчно документи доказващи това. По отношение на непризнатите разходи за амортизации на ДМА се сочи, че тези активи са налични, противно на приетото с РА. Изложени са и доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаването на ревизионния акт, като се твърди, че в нарушение на регламентираните в ДОПК принципи на служебно начало и право на защита в административното производство, органите по приходите необосновано са изискали представянето на документи, които вече са били представени с жалбата по предходния РА. По подробно изложени в жалбата съображения е направено искане Ревизионен акт № Р-16001621004680-091-001/ 22.07.2022г., потвърден с Решение № 493/ 13.10.2022г. на Директора на Дирекция ОДОП – Пловдив, да бъде изцяло отменен, като незаконосъобразен.

            Ответникът - Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив, чрез процесуалния си представител по делото гл. юрисконсулт Б. и в представеното писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Претендира в полза на Дирекция ОДОП Пловдив да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер, определен по Наредба № 1 на ВАС от 09.07.2004г г за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

            Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за неоснователност на жалбата и предлага Ревизионен акт № Р-16001621004680-091-001/22.07.2022 г. да бъде потвърден като правилен и законосъобразен.

            Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

            Ревизията е повторна след отмяна на предходния ревизионен акт с решение № 429 от 04.08.2021 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Пловдив. В изпълнение на това решение, със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16001621004680-020-001 от 17.08.2021г., издадена от А.А. Д., на длъжност Началник сектор в отдел Ревизии при ТД на НАП – Пловдив, на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК, е възложено извършването на ревизия на „ЕГЕЛ КОРПОРЕЙШЪН“ ЕООД, ЕИК *********, с обхват задължения за корпоративен данък за периода от 01.01.2019г. до 31.12.2019г. и за данък върху добавената стойност за периода от 01.01.2019г. до 31.07.2020г. Ревизията е възложена на екип от ревизори в състав: В.Г.К. – главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията) и Виолета Стефанова Вътева – главен инспектор по приходите /л.283, т.V от делото/. Срокът за извършване на ревизията е определен до три месеца, считано от датата на връчване на заповедта, което е сторено на 19.08.2021г. по електронен път/л.285, т.V/. Срокът за извършване на ревизията е удължен със Заповед за изменение на ЗВР № Р-16001621004680-020-002/ 18.11.2021г./л.279, т.V/ до 22.12.2021г. Производството по извършване на ревизията е било спряно със Заповед № Р-16001621004680-023-001/ 09.12.2021г./л.273, т.V/, на основание чл.34, ал.1, т.5 от ДОПК –по молба на ревизираното лице, считано от 09.12.2021г. до 08.03.2022г. Със Заповед № Р-16001621004680-143-001/ 09.03.2022г./л.266, т.V/, на основание чл.35 от ДОПК производството е било възобновено, като срокът за завършване на ревизията е определен на 21.03.2022г. Този срок е бил удължен със Заповед за изменение на ЗВР № Р-16001621004680-020-003/ 21.03.2022г. /л.263, т.V/, издадена и подписана от А.А. Д., Началник сектор, като е определено ревизията да завърши до 15.04.2022г. Заповедта за възлагане на ревизия, заповедите за изменение на ЗВР, както и заповедите за спиране и възобновяване на производството за извършване на ревизия, са издадени в електронен вид и подписани с квалифициран електронен подпис на А.А.Д.в посоченото й длъжностно качество - Началник сектор в отдел „Ревизии“ в ТД на НАП – Пловдив.

            С цел установяване на факти и обстоятелства от значение за данъчното облагане, в хода на ревизията, са предприети действия по събиране на доказателства, вкл. въз основа на отправени искания за представяне на документи и писмени обяснения от данъчно задълженото лице, с които са изискани първични и вторични счетоводни документи, счетоводни регистри и търговска документация, извършени са справки и са съставени протоколи за извършени насрещни проверки, присъединени са доказателства и са предприети действия по налагане на предварителни обезпечителни мерки. Извършените процесуални действия и събраните в хода на производството доказателства, са подробно описани в РД.

            Въз основа на извършената на дружеството ревизия и на основание чл.117 от ДОПК, от определения със ЗВР ревизиращ екип – В.Г.К. на длъжност главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията) и Виолета Стефанова Вътева на длъжност главен инспектор по приходите е съставен и подписан Ревизионен доклад № Р-16001621004680-092-001/ 27.05.2022г. /л.200, т.I-л.41, т.II от делото/. С Ревизионния доклад, в резултат на извършените процесуални действия, приетите за установени факти и обстоятелства и направените изводи, ревизиращият екип е предложил по отношение на ревизираното лице „ЕГЕЛ КОРПОРЕЙШЪН“ ЕООД да бъдат установени размери на задължения и лихвите за просрочие към тях, изчислени към 27.05.2022г. за корпоративен данък по ЗКПО за 2019г. и за данък върху добавената стойност по ЗДДС за периода от м.01.2019 до м.07.2020г. в общ размер на 1 207 987.06 лева. Ревизионният доклад е издаден чрез ИС „Контрол“ като електронен документ и е подписан с електронни подписи от Ваня Ковачева и от Виолета Вътева, като доказателства за датата и начина на подписване и такива за удостоверяване валидността на сертификатите към тази дата, са представени по делото като разпечатка и на оптичен носител.

            В хода на ревизионното производство от фактическа страна е установено, че декларираната от „ЕГЕЛ КОРПОРЕЙШЪН“ ЕООД дейност пред НАП и НСИ е „Консултантска дейност по информационни технологии“ (КИД 2008 код 62022) и „Други дейности по разработване на софтуер“ (НКИД 2003 код 7222). Посочено е, че според предмета на издадените фактури, фактически извършваната през ревизираните периоди дейност от дружеството е: доставки по договори, ДМА, машини, софтуер, услуги - проучване, ноу-хау и други.

            С цел установяването на факти и обстоятелства от значение за коректното определяне на данъчните задължения на „ЕГЕЛ КОРПОРЕЙШЪН“ ЕООД на основание чл.37, ал.3. чл.53 и чл.56, ал.1 от ДОПК, са му били връчени 3 бр. искания за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице /ИПДПОЗЛ/, както следва: ИПДПОЗЛ № Р-16001621004680-040-001/ 07.09.2021г./л.75, т.III от делото/, ИПДПОЗЛ № Р-16001621004680-040-002 / 01.12.2021г./л.53, т.III/ и ИПДПОЗЛ № 16001621004680-040-003/ 15.04.2022г./л.46, т.III/. С тях са изискани цялата заведена счетоводна отчетност за периода от 01.01.2019г.-31.07.2020г., счетоводен и данъчен амортизационен план, индивидуален сметкоплан, инвентаризационни описи, счетоводни регистри, оборотни ведомости, главна книга, първични и вторични счетоводни документи - фактури за покупки и за продажби; приемо-предавателни протоколи, банкови извлечения, оригинали и заверени копия на документи за разплащане по фактурите, копия на договори с контрагенти и анекси към тях, справка за счетоводно отразяване на фактурите и др.; декларация за притежавани търговски обекти, от които се осъществява дейността – документи за собственост или договори за наем; всички документи, с които разполага ревизираното лице във връзка с получени доставки по фактури, издадени от доставчиците „СЕВЕИ” ЕООД, „БОСОЛАР“ ЕООД, „БРЕК“ ЕООД, „НЕВРОННИ ТЕХНОЛОГИИ“ ЕООД, „НЮ ЕНЕРДЖИ ГРУП“ ЕООД, ЕТ „СТАРТ - АНТОН ВУКОВСКИ“, „ЕМ БГСОЛАР“ ЕООД, „АПК-ПАВЛИКЯНОВ“ ЕООД, „АДРИ-М.“ ЕООД и „ЕНВИВО“ ЕООД, както и доказателства за последващата им реализация и др.

            В изпълнение на тези искания, от ревизираното лице, са представени документи и писмени обяснения, подробно описани в РД.

            Освен това, с Протокол № Р-16001621004680-ППД-001/ 05.11.2021г./л.24-л.44, т.III/, за целите на ревизията са приобщени описаните в него доказателства, събрани по реда на ДОПК при предходната ревизия, включително и тези от извършените насрещни проверки на доставчиците на ревизираното лице.

            Въз основа на така присъединените доказателства и тези събрани в хода на настоящото ревизионното производство органите по приходите, са направили следните относими към предмета на делото фактически констатации:

            В хода на ревизията от дружеството е било изискано/л.53, т.III/ да предостави достъп до обектите си, да докаже наличие на стоки и дълготрайни активи, заведени в счетоводството, и да осигури компетентно лице, което да предостави информация за същите. В тази връзка в РД е отбелязано, че посещенията до обектите са отлагани поради здравословни проблеми, а след изискване по надлежния ред на писмена декларация относно местонахождението на обектите на дружеството, уточняване кога може да бъде предоставен достъп до същите и осигуряване на компетентен да предостави информация за обектите представител/служител на дружеството, е подадена молба/л.56 и л.58, т.III/ за спиране на ревизията, поради карантина на управителката и семейството й. В тази молба е било посочено също, че не може да се осигури компетентно лице, което да покаже активите на дружеството. След възобновяване на ревизията, въпреки проведената кореспонденция с дружеството/л.85-л.96, т.II/, достъп до обектите не е бил осигурен, поради което ревизиращият екип е извършил посещения в с. Разделна, област Стара Загора, община Гълъбово, където според представените счетоводни документи дружеството стопанисва фотоволтаична електроцентрала (ФЕЦ) и ***********, където се намира счетоводната документация на „ЕГЕЛ КОРПОРЕЙШЪН“ ЕООД. При извършеното посещение в с. Разделна, документирано с Протокол № 1521046/01.04.2022г./л.108, т.II/, са установени налични само стойки за фотоволтаични панели и не е налице фотоволтаична електроцентрала. Посочено е, че не са установени извършени продажби на произведена електрическа енергия от ФЕЦ. При посещение на адреса в гр. София, който, считано от 08.03.2022 г., е адрес на управление и адрес за кореспонденция на дружеството, документирано с Протокол № 1521049/07.04.2022 г./л.97, т.II/, е установено, че няма нает от „ЕГЕЛ КОРПОРЕЙШЪН“ ЕООД офис. От счетоводството на „КОРЕКОМ ПРИНЦЕС“ АД (собственик на сградата) е уточнено, че има подготвен договор за наем, но все още не е подписан и реално дружеството все още не е наемател и не ползва офис в сградата. В РД е отбелязано, че при ревизията не са установени данни за обекти, от които е извършвана дейността на дружеството.

            По отношение на задълженията по ЗДДС в РД са направени констатации, въз основа на които е прието, че се следва отказ на упражнено от ревизираното дружество право на данъчен кредит по конкретно посочени доставки в ревизирания период с доставчици „СЕВЕИ” ЕООД, „БОСОЛАР“ ЕООД, „БРЕК“ ЕООД, „НЕВРОННИ ТЕХНОЛОГИИ“ ЕООД, „НЮ ЕНЕРДЖИ ГРУП“ ЕООД, ЕТ „СТАРТ - АНТОН ВУКОВСКИ“, „ЕМ БГСОЛАР“ ЕООД, „АПК-ПАВЛИКЯНОВ“ ЕООД, „АДРИ-М.“ ЕООД и „ЕНВИВО“ ЕООД, по които регистрираното лице „ЕГЕЛ КОРПОРЕЙШЪН“ ЕООД е получател, като съответно на тези изводи са направени корекции относно декларираните задължения за съответните данъчни периоди, в които правото на данъчен кредит по тези доставки, е било упражнено. Прието е, че на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, следва да бъде отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер 518 900.73 лева за доставките по фактури, подробно описани в констативната част на съставения РД, издадени от посочените доставчици, с получател „ЕГЕЛ КОРПОРЕЙШЪН“ ЕООД, по съображения, че няма реално извършени доставки с предмета, посочен в тези фактури. Конкретно, по доставчици е установено следното:

            Относно доставчика „СЕВЕИ“ ЕООД, гр. София с ЕИК ********* е констатирано, че това дружество е издало фактура № **********/26.09.2019 г./л.89, т.III/ с предмет на доставката „сървърна и мрежова обезпеченост“. Данъчният кредит по фактурата е упражнен от ревизираното дружество през м.09.2019 г.

            В хода на предходното ревизионно производство на „СЕВЕИ“ ЕООД е била извършена насрещна проверка, приключила е Протокол № П-22221020182610-141-001/ 14.12.2020г./л.7, т.IX/. По повод връчено при проверката ИПДПОЗЛ/л.191, т.VI/ са представени копия на процесната фактура, Договор от 04.03.2019 г./л.197, т.VI/, Протокол за приемане на извършена работа от 25.09.2019 г./л.198, гръб, т.VI/, банково извлечение от 20.05.2020 г., служебна бележка за доходи от друга стопанска дейност от 29.01.2020 г./л.200, т.VI/, издадена на Т. Д. И. за изплатен доход в размер на 200 000.00 лв. и авансово удържан данък 12 000.00 лв., хронологичен регистър на с/ка 411, извлечение от гр. 20, писмени обяснения/л.215, т.VI/ от управителя на „СЕВЕИ“ ЕООД - Михаил Цоков. Посочено е, че според представения договор „ЕГЕЛ КОРПОРЕЙШЪН“ ЕООД възлага, а „СЕВЕИ“ ЕООД приема да извърши услуги във връзка с предоставянето на сървърна и мрежова обезпеченост за дейностите на възложителя, вкл. мрежова администрация, мониторинг, осигуряване на необходимия капацитет, конфигурация и сигурност на оборудването и мрежата за срок от 6 месеца срещу цена от 25 000.00 лв. (без ДДС). С протокола за приемане на извършената работа „СЕВЕИ“ ЕООД декларира, че изпълнителят е изпълнил в срок всички поставени от възложителя задачи във връзка с предмета на сключения договор и няма забележки относно изпълнението. Според представените от управителя на доставчика писмени обяснения/л.215, т.VI/, Т. И. е извършила дейности по мониторинг, администрация и мрежово и компютърно обезпечаване на подробно описаните елементи на фотоволтаична централа на възложителя; реализирани са дейности по мрежово обезпечаване на активите на възложителя. Уточнено е, че мрежовото обезпечаване и мониторинг са извършени дистанционно през специализиран софтуер (Opti Neg Gen 2 0) за дистанционна работа, наблюдение и дистанционна диагностика и анализ на елементите на фотоволтаичната централа, който е собственост на възложителя. При извършена проверка в ИС на НАП е установено, че „СЕВЕИ“ ЕООД е декларирало процесната фактура в дневника си за продажби за съответния данъчен период с получател ревизираното дружество; установени са декларирани данни по реда на чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ за изплатен доход на горепосоченото лице и в посочения размер; през периода в дружеството е имало едно наето лице по трудови правоотношения. В протокола от извършената проверка е отразено, че от проверяваното дружество не са представени документи, описващи вида и характера на извършените услуги, място на извършване, както и граждански договор с Т. И. и документи за нейната квалификация. Констатирано е още, че през разглеждания период Т. И. е назначено по трудови правоотношения в друго дружество на длъжност „специалист продажби“.

            По повод на процесната доставка, в хода на настоящата ревизия от „ЕГЕЛ КОРПОРЕЙШЪН“ ЕООД са представени допълнително писмени обяснения/л.79 и сл., т.III/, към които са приложени документи, предоставени от „СЕВЕИ“ ЕООД: Договор от 15.04.2019 г./л.95, т.III/, сключен с Т. Д. И. за проектиране и разработка на софтуер и приемо-предавателни протоколи към него от 08.05.2019 г. и 25.09.2019 г./л.98 и л.99, т.III/, опис на ДМА на „СЕВЕИ“ ЕООД към м.01.2020г./л.102, т.III/. Според представения договор, на посоченото лице е възложено проектиране и изграждане на разработка на модул „Наблюдение, известяване, авариен контрол, защита и изключване на точки“ към AMI софтуер за енергиен мениджмънт (1 етап) и имплементиране на така разработения модул в мрежово и сървърно оборудване в поне един функциониращ обект (2 етап). Сочи се, че работата е приета на два етапа от „СЕВЕИ“ ЕООД, като с приемо-предавателния протокол от 08.05.2019 г. се предава, респ. приема разработка, ведно със сорс код на софтуерния продукт, а с приемо-предавателния протокол от 25.09.2019 г. е прието извършеното имплементиране на модула в инсталацията за производство на ел. енергия в собствената на ревизираното лице ФЕЦ и извършването на настройките по договора със „СЕВЕИ“ ЕООД. В писмените си обяснения ревизираното лице уточнява, че съобразно даденото му от доставчика обяснение, тази разработка е била имплементирана от подизпълнителя и в обекти на други негови клиенти, осигурявайки им сървърна и мрежова обезпеченост, поради което и уговореното с Т. Д. И. възнаграждение е много по-високо от дължимото към „СЕВЕИ“ ЕООД. Към писмените обяснения, допълнително са представените документи относно квалификацията на лицето – Т. И.: удостоверение от 07.06.2019 г„ издадено от „КЮРЪП“ ЕООД гр. София/л.101, т.III/ за положен през периода 03.06.2019 г. - 07.06.2019 г. курс за повишаване на квалификацията, систематизиране и опресняване на знанията и уменията в ИТ, подписано от Д. М., с положен печат на горепосоченото дружество и вписан ЕИК на НАП и сертификат № 76782766 от 15 април 2010 г. от WWW Academy (WWW Академия) Париж/л.100, т.III/ за обучение по кодиране с javascript(документът е на френски език без превод на български език). „ЕГЕЛ КОРПОРЕЙШЪН“ ЕООД пояснява също, че реализираните дейности са извършени дистанционно чрез специализиран софтуер. В тази връзка посочва, че в представен от „СЕВЕИ“ ЕООД опис на ДМА са налични 2 бр. сървъри и 2 бр. софтуери за енергиен мениджмънт, които е използвало физическото лице за осъществяване на връзка и настройване на елементите на ФЕЦ на „ЕГЕЛ КОРПОРЕЙШЪН“ ЕООД. Обяснено е още, че с такъв софтуер, имплементиран във ФЕЦ, разполага и ревизираното дружество. Именно, за да поддържа в изправност и да увеличи капацитета и свойствата на собствената си сървърната конфигурация „ЕГЕЛ КОРПОРЕЙШЪН“ ЕООД е сключило договор със „СЕВЕИ“ ЕООД, в изпълнение на който е издадена и процесната фактура.

            С оглед изясняване на обстоятелството относно квалификацията на подизпълнителя – Т. И., в хода на ревизията на „КЮРЪП“ ЕООД, ЕИК ********* е връчено искане за представяне на документи, сведения и писмени обяснения от трети лица/ИПДСПОТЛ/, с което е изискана информация, придружена с доказателства, относно проведения през м.06.2019 г. курс, списък на участниците, на кои дати е проведен и в какъв часови диапазон, какви документи се издават след приключване на курса и други, подробно описани в РД. По повод връченото искане са представени единствено писмени обяснения/л.23, т.III/ от Валентина Дерменджиева, представляващ дружеството, съгласно които в периода 03.06.2019 г. - 07.06.2019 г. е проведено вътрешнофирмено обучение за повишаване на квалификацията, систематизиране и опресняване на знанията и уменията в областта на информационните технологии; участници в обучението са програмисти и ИТ експерти, с които дружеството работи по софтуерни разработки: курсът не е бил обявяван публично, а е бил насочен към повишаване на уменията на екипа на дружеството - експерти, наети на трудов договор и експерти, които в бъдеще да бъдат ангажирани за изпълнение на конкретни задачи и софтуерни разработки; обучението не представлява стопанска дейност на дружеството. Посочени са основните теми, засегнати при осъществяване на обучението. След приключване на курса на участниците са били издадени удостоверения за участие, в част от които е допусната техническа грешка при изписване на ЕИК на дружеството. Обяснено е, че същите не са обвързани с постигането на квалификационна степен или полагане на изпит. Това вътрешнофирмено обучение е било проведено в офиса на дружеството в гр. София, ул. „Три Уши“ № 6Б, ет. 6 от Д. М. - старши програмист на дружеството. Сочи се, че Т. И. е участвала в проведеното обучение, за което дружеството е издало удостоверение. Уточнено е, че не са провеждани анкети и тестове, а издаденото удостоверение не е правно обвързващ документ, а служи като референция или препоръка на участниците за придобити умения по конкретните теми на обучението.

            При така установените факти, ревизиращите органи са приели, че представените единствено писмени обяснения не доказват, че лицето Т. И. е преминала обучение и придобила знания, необходими и достатъчни за изпълнение на услугите по договора със „СЕВЕИ“ ЕООД. Изтъкнато е, че въпросният сертификат не е издаден в резултат на организиран курс от лице, което организира образователни и квалификационни курсове, няма положени изпити, доказващи усвоени знания и умения. Освен това се сочи, че този документ не е бил представен при насрещната проверка и в хода на извършената предходна ревизия, а едва в хода на административното обжалване на РА № Р-16002420006195-091-001/05.05.2021г. Посочено е още, че дружеството не е с предмет на дейност провеждане на образователни и квалификационни курсове и в този смисъл не са приложени документи, доказващи организиране на легитимно обучение, а удостоверението няма стойност на документ за придобита квалификация. Отбелязано е, че въпросният курс е проведен в периода от 03.06.2019 г. до 07.06.2019 г., а на 08.05.2019 г. (преди провеждането му) има приемо-предавателен протокол, с който разработката със сорс кода на софтуерния продукт е приета от „СЕВЕИ“ ЕООД, в резултат на което дружеството е следвало да заплати възнаграждение от 200 000.00 лв. Направен е извод, че дори да е легитимен, този курс на обучение е неотносим към конкретния случай. С оглед на изложеното е прието, че представените сертификати не могат да се кредитират като годни доказателства за наличие на образование и квалификация за извършване на проектиране и програмиране на софтуер от горепосоченото лице, респ. не е доказано „СЕВЕИ“ ЕООД да притежава кадрови ресурс за изпълнение на процесната доставка с предмет услуга. Освен това, акцентира се, че според представените от ревизираното дружество обяснения, с приемо-предавателния протокол от 25.09.2019г. е прието извършено имплементиране на модула в инсталацията за производство на ел. енергия във ФЕЦ на „ЕГЕЛ КОРПОРЕЙШЪН“ ЕООД и извършване на настройки. В тази връзка се отбелязва, че от извършеното в хода на ревизията посещение в с. Разделна, документирано с протокол, е установено, че в този обект има само стойки за соларни панели и фактически няма ФЕЦ. Изтъкнато е, че при ревизията от дружеството не са представени доказателства за наличие на активи, вкл. и на ФЕЦ и не е оказано съдействие да се установи на място наличие на ДМА и софтуер.

            Предвид гореизложеното и събраните в хода на ревизията доказателства ревизиращите органи са формирали заключение, че така представените документи не доказват по безспорен начин, че е налице реално извършена доставка на услуга по процесната фактура. Поради това и на основание чл.70, ал.5 ЗДДС във връзка с чл.68, ал.1, т.1 ЗДДС при ревизията не е признато упражненото по обследваната фактура право на данъчен кредит в размер на 5 000.00 лв.

            По отношение на доставките от „БОСОЛАР“ ЕООД, гр. Годеч, с ЕИК *********: Това дружество е издател на 3 бр. фактури/л.109-111, т.III/, подробно описани в констативната част на издадения РД, издадени на 30.06.2019г. Като предмет на доставката в съставените първични счетоводни документи е посочено: „система за отчитане на данни“, „инвертори“ – 2 бр., „енерго-измерващо устройство“ и „табло за предаване на данни“. Данъчният кредит по фактурите в общ размер на 10 350.00 лева е упражнен от ревизираното дружество през м.06.2019г.

            На доставчика - „БОСОЛАР“ ЕООД, при предходната ревизия, е била извършена насрещната проверка, приключила с протокол № П- 22002320182471-141-001/18.12.2020 г./л.284, т.VI/. В констативната част на протокола от извършената насрещна проверка/ПИНП/ е отразено, че по повод връчено ИПДПОЗЛ с № П-22002320182471-040-001/03.11.2020г. /л.10, т.IX/ от доставчика са били представени копия на процесните фактури; договор от 25.06.2019г. за доставка на енергийни модули и компоненти/л.27, гръб, т.IX/; банкови извлечения; пътен лист серия А № 374057/09.07.2019 г./л.21, т.IX/ за товарен автомобил „Сеат Леон“ ТСИ с per. № СА6499ХН с водач Б. Г. - едноличен собственик на капитала и управител на дружеството, маршрут с. Княжевско - с. Разделна, товар: инвертори - 2 бр., табло, енерго-измерващо устройство и система за отчитане на данни, с посочен час на на тръгване 11:30 ч. и час на пристигане 12:45 ч.; договор за финансов лизинг № НООЗ/15.12.2017 г. с лизингодател „Аутотехника“ ООД с ЕИК по ЗТР/Булстат ********* и лизингополучател „БОСОЛАР" ЕООД с предмет - отдаването на автомобил „Сеат Леон“ 1.2 ТСИ. per. № СА6499ХН при условията на финансов лизинг; приемо-предавателен протокол от 09.07.2019г./л.31, т.IX/, с който е декларирано фактическо предаване на активите; писмени обяснения/л.17, л.33 и л.36, т.IX/; счетоводни регистри. Посочено е, че според представения договор доставката на енергийните модули ще бъде извършена с МПС на доставчика от с. Княжевско до с. Разделна. Отбелязано е, че доставчикът, в представените писмени обяснения, заявява че разполага с 3 бр. фотоволтаични централи, една от които в с. Княжевско, област Стара Загора и потвърждава, че ревизираното дружество е получател на фактурираните от него доставки.

            В ПИНП органите по приходите са посочили допуснати технически грешки и поправки при част от представените за целите на ревизията документи - договора от 25.06.2019 г., приемо-предавателния протокол и пътния лист, в които е посочен грешен ЕИК на доставчика. Отразено е, че тези документите са били поправени от управителя на „БОСОЛАР“ ЕООД и отново са представени с извършените корекции. Посочено е още, че според даденото от последния обяснение/л.36, т.IX/, грешката е допусната по причина, че е ползвана готова бланка на „ЕГЕЛ КОРПОРЕЙШЪН“ ЕООД. Заявява също така, че не знае кой е написал договора, съответно кой е допуснал посочената грешка в изписването на данните, което довело до пренасянето й върху другите два документа – ППП и пътния лист.

            Във връзка с доставките от „БОСОЛАР“ ЕООД и по повод цитираното по-горе ИПДПОЗЛ/л.75, т. III/, в хода на настоящата ревизия, от ревизираното лице - „ЕГЕЛ КОРПОРЕЙШЪН“ ЕООД, са представени писмени обяснения/л.79 и сл., т.III/, според които с един и същи транспортен курс, шофьор и МПС „БОСОЛАР“ ЕООД е доставило системата за отчитане на данни, инверторите и енерго-измерващото устройство, предмет на процесните фактури, и е превозило в обратната посока метална решетка, предмет на издадена от „ЕГЕЛ КОРПОРЕЙШЪН“ ЕООД фактура към „БОСОЛАР“ ЕООД. Посочено е, че се предоставят технически данни за габаритите на най-големия актив - мрежови инвертори, въз основа на които не би следвало да има съмнение, че инверторите са превозени с лекия автомобил, притежаван от доставчика. От ревизиращия екип е отбелязано, че такива данни не са приложени. В представените обяснения се сочи също, че изграждането и стопанисването на ФЕЦ е в рамките на основната дейност на дружеството, а както инверторите, така и системата за отчитане на данни и енерго-измерващото устройство са модули на ФЕЦ, които се развалят чупят и прочие и често се налага да бъдат заменяни.

            Въз основа на така установените факти и обстоятелства органите по приходите са приели, че доставките на процесното оборудване са недоказани, предвид следните съображения: установени са технически грешки и поправки при част от представените документи, които влияят пряко върху установения фактически състав. Посочва се, че неубедително е изградена тезата за транспортиране на въпросните машини и съоръжения с лек и неголям като габарити автомобил; Изтъква се, че оборудването е отразено по дебита на сметка 206, която в началото на годината е с нулево салдо, а към 31.12. е с дебитно салдо 301 050.00 лв., като общо дебитните салда на всички сметки от гр. 20 възлизат на 1 430 750.00 лв., което според ревизиращия екип не кореспондира с дейността и продажбите на дружеството, тъй като приходите му през 2019г. и 2020г. са свързани с продажба на машини и плащания по договори, консултантски и други услуги, но не и с производство на ел. енергия. Направен е извод, че така формираният патримониум не води до предпоставки и изводи за осъществяване на релевантни облагаеми доставки, свързани с основната дейност на фирмата, още повече, че не е установен и кадрови ресурс за производство и продажба на ел. енергия и техническо управление на ФЕЦ. В тази връзка е прието, че фактурираните от БОСОЛАР ЕООД машини, заприходени като основни средства, нито водят до последващото извършване на облагаеми доставки, нито пък „ЕГЕЛ КОРПОРЕЙШЪН“ ЕООД доказва убедително, че притежава или изгражда реален потенциал и ресурс за извършването им в обозримо бъдеще. Сочи се още, че от събраните данни се установява, че дружеството по документи придобива ФЕЦ в с. Разделна, но такава централа или система фактически не е установена; не са установени панели, инвертори, системи за наблюдение, ел. табло, не е установено и присъединяване към електропреносната мрежа. Не са установени служители, както и обект, в който да се съхраняват съответните съоръжения, поради което не могат да се кредитират и представените доказателства за извършен транспорт. Като допълнителен мотив в РД е посочено, че „ЕГЕЛ КОРПОРЕЙШЪН" ЕООД купува и продава стоки и услуги основно в един ограничен кръг от фирми, извършващи сделки помежду си във връзка с финансиране по ОПИК. По тези съображения е прието, че ревизираното лице не документира реално извършени облагаеми доставки и начислен данък по чл. 69, ал. 1 от ЗДДС и поради неизпълнението на условията на чл. 68, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДДС и на основание чл.70, ал.5 от с.з. при ревизията не е признато упражненото по обследваните фактури право на данъчен кредит, възлизащо на обща стойност 10 350.00 лв.

            По отношение на доставките от „БРЕК" ЕООД гр. София, с ЕИК *********: Дружеството е издател на 2 бр. фактури/л.103-104, т.III/, както следва: факура № **********/ 30.06.2019г. и № **********/ 30.06.2019г. с предмет „енерго-измерващо устройство“ и „инвертори“ - 2 бр. Данъчният кредит по фактурите в общ размер на 2 960.00 лева е упражнен от ревизираното дружество през м.06.2019г.

            На „БРЕК“ ЕООД е била извършена насрещна проверка, приключила с протокол № П-22220520182570-141-001/04.12.2020г./л.67, т.VI/, приобщен за целите на настоящата ревизия от предходното ревизионно производство. В този протокол е отразено, че процесните фактури са включени в отчетните регистри на „БРЕК" ЕООД по ЗДДС за м.06.2019 г. с получател ревизираното лице. Във връзка с ИПДПОЗЛ/л.102, т.VI/, по електронен път от доставчика са представени копия на процесните фактури; приемо-предавателен протокол от 02.07.2019г. за фактическо предаване на оборудването и съгласно който транспортът по маршрут с. Разделна - с. Бяло поле - с. Разделна е извършен с МПС на купувача; банкови документи за плащания от 08.10.2019 г. за 8 800.00 лв. и от 19.11.2020 г. за 8 960.00 лв./л.106 - л.108, т.VI/.

            По повод фактурите, издадени от доставчика „БРЕК“ ЕООД, в хода на настоящата ревизия, от страна на ревизираното лице са представени писмени обяснения/л.79 и сл., т.III/, според които инверторите и енерго-измерващото устройство са транспортирани от управителя на „ЕГЕЛ КОРПОРЕЙШЪН" ЕООД със семейния автомобил марка „БМВ 520“, peг. № *****, за който е посочено, че се представя талон за регистрация. В тази връзка в РД е посочено, че такъв не е приложен. Пояснява се още, че изграждането и стопанисването на ФЕЦ е в рамките на основната дейност на дружеството, а инверторите и енерго-измерващото устройство са модули на ФЕЦ, които често се налага да бъдат заменяни.

            Органите по приходите са посочили, че от страна на доставчика не са представени достатъчно данни и доказателства относно доставките. Изложените в тази посока доводи са, че дружеството е неоткриваемо при извършено посещение на адрес, не са представени счетоводни регистри и оборотни ведомости, не са представени изисканите при насрещната проверката обяснения, както и че липсва информация за използваното за транспортиране на оборудването МПС. Отбелязано е, че талон за регистрация на посочения лек автомобил/БМВ 520/ не е представен. Освен това не са приложени пътни листи и други доказателства за реалното доставяне на фактурираното оборудване. Сочи се още, че обяснението на ревизираното дружество, че изгражда ФЕЦ, част от която са и закупените инвертори и енерго-измерващо устройство, не кореспондира с установените факти и обстоятелства при ревизията.

            С оглед изложеното е прието, че извършването на доставките не е доказано убедително и категорично. Направен извод, че доставчикът е посочил неправомерно косвен данък в издадените от него фактури, тъй като в случая се касае за формално фактуриране на доставки, без реално осъществяване на такива, поради което на основание чл.70, ал.5 ЗДДС във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС и чл. 69, ал. 1 ЗДДС за „ЕГЕЛ КОРПОРЕЙШЪН“ ЕООД не са налице условията и предпоставките за упражняване правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 2 960.00 лв. по процесните 2 бр. фактури.

            По отношение на доставките от „НЕВРОННИ ТЕХНОЛОГИИ“ ЕООД гр. София, с ЕИК *********: Това дружество е издател на 5 бр. фактури, подробно описани в констативната част на РД, издадени през периода от 06.03.2019г. до 10.06.2019г. Като предмет на доставката в съставените първични счетоводни документи е посочено: „специализиран софтуер за обработка на данни“, „разработка на електронно измерващо устройство“, „табло за пренос на данни“- 2бр., „система за отчитане на данни“, „табло за предаване на данни“, „фотоволтаична централа“, „наем земя“. Данъчният кредит по фактурите в общ размер на 186 244.00 лева е упражнен от ревизираното дружество, както следва: през м.03.2019 г. в размер на 92 540.00 лв., през м.04.2019 г. - 92 000.00 лв. и през м.06.2019 г. - 1 704.00 лв.

            На „НЕВРОННИ ТЕХНОЛОГИИ“ ЕООД е била извършена насрещна проверка, документирана с протокол № П- 22220420182450-141-001/03.12.2020 г./л.299, т.VI//, в който е отразено, че по повод на връчено ИПДПОЗЛ/л.71, т.VI/, от страна на проверяваното дружество са представени документи и писмени обяснения, както следва/л.75-л.96, т.VI/: копия на фактури № 87/06.03.2019 г. и № 88/12.03.2019 г., заедно с приемо-предавателен протокол от 12.03.2019 г.; фактура № 89/22.03.22019 г., списък на ДМА и НДМА към март 2019 г., договор № 19-09/21.03.2019 г. за покупко-продажба на софтуер и приемо-предавателен протокол от 26.03.2019г.; фактура № 92/15.04.2019 г., договор за продажба на фотоволтаична централа от 15.04.2019 г. и Приложение № 1 към него; фактура № 93/10.06.2019 г., договор за отдаване под наем на земя от 10.06.2019 г. и Анекс към него от 10.10.2019 г.; 5 бр. банкови извлечения за частично и цялостно плащане по процесните фактури, като лицето декларира, че с последната сума са платени частично и документи, извън посочените по-горе фактури; фактура № 102/10.03.2020 г., банково извлечение от 28.04.2020г. за плащане по нея, договор № 2036/13.02.2020 г. за покупко-продажба на система за мониторинг и адаптивно дозиране за производство на бетонови смеси и приемо-предавателен протокол от 10.03.2020 г., съставен в гр. София. Представен е също и актуален списък на ДМА и НДМА към септември 2020 г. При проверката е установено, че дружеството е имало 16 бр. регистрирани трудови договори, в т.ч. 4 бр. действащи към момента на проверката. Според представени обяснения/л.96, т.VI/ от управителя на „НЕВРОННИ ТЕХНОЛОГИИ“ ЕООД, компанията е активна в областта на електроизмерванията, енергийната ефективност и промишлени решения, използващи технологии за изкуствен интелект, партньор и изключителен представител за България и региона е на Китайския Институт за електромерни разработки в Нанджинг.

            Органите по приходите са посочили, че в хода на ревизията ревизираното дружество също представя доказателства за извършените доставки на ДМА, машини, оборудване и наем на земя от посочения контрагент/л.289, т.III-л.1-л.34, т.IV/ - фактури и тяхното осчетоводяване, платежни документи, договори, приемо-предавателни протоколи. По отношение на „НЕВРОННИ ТЕХНОЛОГИИ“ ЕООД в РД е отбелязано, че това дружество е доставчикът, от който ревизираното лице придобива основния си ДМА и търговски обект - фотоволтаична централа (ФЕЦ), оборудването за производство на бетонови смеси, което продава на „ПРИМАБИЛД“ ООД, както и част от оборудването и машините, предмет на доставка към други клиенти.

            В представените от „ЕГЕЛ КОРПОРЕЙШЪН“ ЕООД при настоящата ревизия писмени обяснения/л.79 и сл., т.III/, е посочено, че след придобиване на ФЕЦ с необходими за функционирането й модули и софтуер, следват изпитващи тестове и подмяна на нефункциониращи модули, кабели и резервни части и едва след разрешение от енергийните дружества може да се пристъпи към присъединяване към електропреносната мрежа на страната, след което може да се очакват приходи от производство на ел. енергия. Заявено е, че ФЕЦ е изградена от ревизираното дружество по проект за безвъзмездна финансова помощ, като е следвало ел. енергията от нея да бъде продавана по преференциална цена. През 2016г. „НЕВРОННИ ТЕХНОЛОГИИ“ ЕООД отправя изгодно предложение за закупуване на ФЕЦ и земята под нея, което е прието. Сочи се, че впоследствие „ЕГЕЛ КОРПОРЕЙШЪН“ ЕООД отново придобива ФЕЦ (на по-ниска цена, поради понижаване цената на изкупуване на ел. енергията), като земята остава в собственост на горното дружество, за което се заплаща наем по Договор от 10.06.2019 г./л.23, т.IV/. Пояснява се, че притежаваната ФЕЦ, вкл. и към момента, би могла по всяко време да бъде включена в електропреносната мрежа и да произвежда ел. енергия, но икономически нецелесъобразно е да се ползва за продажба на ел. енергия., затова се използва, като се тестват върху елементите й имплементирани допълнителни разработки на софтуер и измерващи устройства, начини на свързване и наладка, преди дружеството да предложи тези решения на свои клиенти. Относно системата за мониторинг и адаптивно дозиране за производство на бетонови смеси се посочва, че е доставена на „ПРИМАБИЛД“ ООД, за което се представят и съответните доказателства.

            При така установените факти и представените документи, органите по приходите са посочили, че придобитите с процесните фактури активи са осчетоводени основно по дебита на счетоводни сметки от гр. 20, описани подробно на стр. 83 от РД, с изключение на фактурирания наем на земя, върху която е разположена ФЕЦ (фактура № 93), осчетоводен по дебита на с/ка 602 и фактурираната система за мониторинг и адаптивно дозиране за производство на бетонови смеси, осчетоводена въпреки стойността си (фактура № 102) като текущ разход по дебита на с/ка 601. В тази връзка се изтъква, че от така изградения енергетичен комплекс - фотоволтаична централа, заедно със земята под нея, енерго-измерващи и отчитащи устройства, специализиран софтуер за управление, не се извършва икономическата дейност, за която се претендира, че е изграден. Констатирано е, че ревизираното дружество не осъществява дейност и не е декларирало облагаеми доставки, произтичащи от функционалното и технологично предназначение на ФЕЦ и допълващите я като система компоненти, предвид че съществуването й установено от 2014г. Ревизиращият екип е отбелязал, че въпросната ФЕЦ е обект на прехвърляния и плащания между двете дружества — „НЕВРОННИ ТЕХНОЛОГИИ“ ЕООД и ревизираното лице от м.11.2016 г., когато „ЕГЕЛ КОРПОРЕЙШЪН“ ЕООД го продава на посоченото дружество за 1 240 731.61 лв. без ДДС, като част от сумата в размер на 1 232 175.01 лв. без ДДС е заплатена авансово на 04.09.2014г. по фактура № 1/04.09.2014 г. и доплатена, съгласно фактура № **********/17.11.2016 г. със сумата от 8 556.60 лв. без ДДС. Същата ФЕЦ отново се прехвърля на „ЕГЕЛ КОРПОРЕЙШЪН“ ЕООД на 15.04.2019г. със значително по-ниска цена - 460 000.00 лв. (без ДДС). Акцентира се, че при извършеното в хода на настоящата ревизия посещение в с. Разделна е установено безспорно, че в имота на горепосоченото дружество няма монтирана ФЕЦ, налични са само стойки за соларни панели и паднал на земята метален шкаф от табло от годините, когато е имало ФЕЦ (2011г. - 2013г.). Според съставителите на РД, горните констатации се потвърждават и от получени отговори и предоставените с тях данни от трети лица - „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД/л.218-234, т.II/, „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД/л.150-л.169, т.II/, Община Гълъбово, кметски наместник на с. Разделна/л.177-л.190, т.II/.

            Относно доставката на система за мониторинг и адаптивно дозиране за производство на бетонови смеси по фактура № 102/10.03.2020 г. с данъчна основа 205 000.00 лв. и ДДС 41 000.00 лв. в РД констатирано, че същата е свързана с последваща продажба към „ПРИМАБИЛД“ ООД във връзка с проект на ОПИК; системата е описана като налична във формуляра за посещение на място, в който е записано, че е доставена от „ЕГЕЛ КОРПОРЕЙШЪН“ ЕООД с Приемо-предавателен протокол от 09.07.2020 г. Предвид това ревизиращият екип е приел, че за тази доставка не е налице основание за отказване на право на приспадане на данъчен кредит.

            По отношение на останалите 5 бр. фактури и с оглед гореизложеното ревизиращите органи са счели, че спазването на формалните изисквания на закона, залегнали в чл. 71 от ЗДДС, е необходимо, но не и достатъчно условие, доказващо реалното изпълнение на фактурираните доставки, като е прието, че ревизираното лице не документира реално извършени облагаеми доставки и начислен данък по чл. 69. ал. 1 от ЗДДС и поради неизпълнението на условията на чл. 68, ал.1, т.1 и т.2 от ЗДДС и на основание чл. 70, ал. 5 от с.з. не са признали упражненото по обследваните фактури право на данъчен кредит, възлизащо на обща стойност 186 244.00 лв.

            Относно доставчика „НЮ ЕНЕРДЖИ ГРУП“ ЕООД с. Борец, с ЕИК ********* е констатирано, че това дружество е издало фактура № **********/ 25.10.2019г./л.275, т.III/ с предмет на доставката „услуги по договор от 14.10.2019г.“ Данъчният кредит по фактурата в размер на 10 600.00 лева е упражнен от ревизираното дружество през м.10.2019 г.

            В хода на предходното ревизионно производство на „НЮ ЕНЕРДЖИ ГРУП“ ЕООД е било връчено ИПДСПОТЛ/л.58,гръб, т.VIII/, приобщено, ведно с представените доказателства за целите на настоящата ревизия. По повод на това искане са били представени документи и писмени обяснения/л.331-349, т.IX/, както следва: копие на процесната фактура, писмено обяснение, платежно нареждане, счетоводно отразяване на фактурата, ведомост за работни запрати, договор с РЛ и приложение към него, копия на дипломи на две физически лица - на трудов и на граждански договор, които са посочени за ангажирани с фактурираните услуги.

            След преглед на представените от дружеството документи, органите по приходите са счели, че не са представени безспорни доказателства за реалното и фактическо извършване на услугите, в т.ч. приемо-предавателни протоколи, спецификации и пр. В допълнение е прието, че не е доказана кадровата, технологична и материална обезпеченост на доставчика, като е посочено, че представените от доставчика дипломи на ангажираните с услугите лица (на инженер по радиотехника и по автоматика), не са относими към извършените услуги и не доказват тяхното реално изпълнение.

            По повод на обследваната фактура ревизираното дружество е представило копие на същата, документ за извършено плащане/л.275, т.III/, Договор от 14.10.2019г./л.276, т.III/ за свързване на машини и оборудване в ел. мрежа и други услуги, съгласно Приложение № 1 към него, Протокол за приемане на извършена работа от 01.11.2019 г./л.279, т.III/, според който изпълнителят е извършил описаните дейности от договора, които са приети без забележка от възложителя. В РД е отбелязано, че посочения протокол е от дата, следваща датата на издаване на фактурата – 25.10.2019г.

            В хода на настоящата ревизия от „ЕГЕЛ КОРПОРЕЙШЪН“ ЕООД са представени обяснения/л79 и сл., т.III/ с приложени документи/л.279, гръб - 283, т.III/, в т. ч. предоставени му от доставчика диплома за бакалавър по автоматика, информационна и управляваща техника на Д.К., наета на граждански договор от 10.10.2019 г., констативен протокол към него от 04.11.2019 г., сметка за изплатени суми от 04.11.2019 г., ведомост за изплатени заплати на М.Р.(образование информатика), Вяра И. (сертификат за тридневно обучение на тема „Управление на енергийната ефективност в предприятията...“) и Ц.Х.(образование инженер по радиоелектроника), които са извършили услугите по горецитирания договор. В обясненията е посочено още, че в изпълнение на Договор от 02.10.2019г./л.286, т.III/ с „АЙСБЕРГ ГРУП“ ЕООД ревизираното дружество впоследствие е извършило инсталация, пуск и настройки, обучение на персонал, съгласно Приложение № 1 към договора и Протокол за приемане на извършената работа от 01.11.2019г./л.286, гръб, т.III/ , като са издадени и фактури.

            В хода на предходното ревизионно производство на „АЙСБЕРГ ГРУП“ ЕООД е извършена насрещна проверка по повод издадените от ревизираното дружество фактури, вкл. и по фактури № **********/18.10.2019 г. и № **********/21.10.2019 г. с предмет - по договор за извършване на инсталация, пуск, настройки, обучение на персонала и оптимизация на процесите. В хода на настоящата ревизия в отговор на връчено ИПДПОЗЛ от ревизираното дружество са представени имейли с фактури, договори и съпътстващи документи/л.112 – л.126, т.IV/. В представените писмени обяснения/л.88, т.III/ е посочено, че назначените на трудов договор в дружеството двама инженери и управителя са извършили настройката и пускането в действие на оборудването, като са използвали множество мерители, оптимизатори, термокамери, компютри и софтуер, собственост на дружеството/л.88, т.III/. Въз основа на събраните доказателства и предоставените обяснения, органите по приходите са приели, че в случая липсват данни какви конкретни дейности са извършени, дата и място на извършване, кой обучава персонала, заповеди за командирован персонал и т.н. Изтъкнато е, че не може да се установи дали конкретно фактурираните услуги/стоки, вкл. от визирания по-горе доставчик на „ЕГЕЛ КОРПОРЕЙШЪН" ЕООД, участват при фактуриране на доставки на услуги/стоки към „АЙСБЕРГ ГРУП“ ЕООД. По тези съображения е прието, че данъкът по издадените от ревизираното дружество фактури е дължим на основание чл. 85 от ЗДДС.

            Във връзка с гореизложеното, на основание чл. 70, ал. 5 във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС на „ЕГЕЛ КОРПОРЕЙШЪН“ ЕООД е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 10 600.00 лева по спорната фактура, издадена от „НЮ ЕНЕРДЖИ ГРУП“ ЕООД.

            По отношение на доставките от „ЕМ БГСОЛАР“ ЕООД гр. Кюстендил, с ЕИК **********: Това дружество е издател на 2 бр. фактури/л.238, т.III/, както следва: факура № **********/ 24.07.2020г. и № **********/ 29.07.2020г. с предмет „трошачка“ и „настройка и наладка на трошачка“. Данъчният кредит по фактурите в общ размер на 39 500.00 лева е упражнен от ревизираното дружество през м.07.2020г.

            На „ЕМ БГСОЛАР“ ЕООД е била извършена насрещна проверка, документирана с протокол № П-22001020182575-141-001/11.12.2020 г./л.90, т.IX/, приобщен за целите на настоящата ревизия. При проверката е установено, че дружеството е с предмет на дейност: строителство на други съоръжения, некласифицирани другаде и е регистрирано по ЗДДС на 20.01.2020 г. Във връзка с осъществяваната дейност са представени 2 бр. удостоверения, издадени от Камара на строителите в България с валидност до 30.09.2021 г., описани в констативната част на РД. По повод връчено за целите на проверката ИПДПОЗЛ/л.10, т.VI/, от дружеството са представени копия на процесните фактури; банкови извлечения за извършено плащане на 24.09., 25.09., 28.09. и 01.12.2020 г.; договор № 20-39/24.09.2020 г. за доставка, настройка и накладка на трошачка за бетон със срок за изпълнение до 10.09.2020 г. и цена 237 000.00 лв. с ДДС; протокол за приемане на извършената работа от 10.09.2020г./л.14-л.20, гръб, т.VI/. Относно извършен транспорт е представена инвойс фактура № 5248/09.09.2020 г. на стойност 2 045.00 евро, платена на 10.09.2020 г. от сметка на „ЕМ БГСОЛАР” ЕООД в ПИБ АД/л.23, гръб – л.24, т.VI/. В РД е отбелязано, че не са представени пътни листи. В ПИНП е отразено, че са представени и заповеди за командировка, сметка за полагащи се пътни, дневни и квартирни пари и дипломи за завършено висше инженерно образование на С. В. Г. и М. В. Г.. При извършена проверка в ИС на НАП е установено, че лицата имат сключени трудови договори с горепосоченото дружество от 26.11.2018 г. на длъжност „строителен инженер“ и „инженер електрообзавеждане“. По отношение придобиване на машината е посочено, че от „ЕМ БГСОЛАР“ ЕООД е представена инвойс фактура, издадена от „RED RHINO CRUSHERS“ с VIN № GB970389586 и протокол по чл. 117 от ЗДДС № 9/09.09.2020г./л.21 и л.22, т.VI/. Органите по приходите са посочили, че при проверка в ПП “VIES“ е установено съответствие в декларираните от контрагентите данни. Същевременно е посочено, че при ревизията е установено, че британската компания „RED RHINO CRUSHERS“ е с невалиден VIN номер; че е дерегистрирана за целите на ДДС и е била регистрирана за времето от 01.05.2019 г. до 31.12.2020г. В РД се сочи, че е налице несъответствие в датите на доставки от британското дружество към „ЕМ БГСОЛАР“ ЕООД на дата 09.09.2020 г. и от него към РЛ на 24.07.2020 г., като е направен извод, че трошачката е продадена, преди нейното закупуване, т.е. към датата на фактуриране към РЛ не е доказан нейния произход.

            От органите по приходите е коментиран представен от ревизираното дружество Приемо-предавателен протокол от 24.07.2020г./л.210, гръб, т.IV/, съгласно който същото предава трошачката на „ПРИМАБИЛД“ ООД като доставка по проект, финансиран от ОПИК. Представен е формуляр за посещение на място за проверка във връзка с проекта, като относно трошачката в него е записано, че същата е доставена с доставчик „ЕГЕЛ КОРПОРЕЙШЪН“ ЕООД и с протокол от 24.07.2020 г. Формиран е извод, че според документите „ЕМ БГСОЛАР“ ЕООД е фактурирал на 24.07.2020 г. стока на РЛ, която още не е била закупена, а ревизираното дружество е доставило трошачка на „ПРИМАБИЛД“ ООД на 24.07.2020 г., видно от представения протокол и формуляр за посещение на място. Прието е, че посочените обстоятелства не доказват реално осъществена доставка на трошачка, предмет на последваща реализация, именно от „ЕМ БГСОЛАР“ ЕООД.

            С оглед изложените обстоятелства и предвид установените несъответствия е прието, че доставките са недоказани и съответно недействителни. Обосновано е заключение, че „ЕГЕЛ КОРПОРЕЙШЪН“ ЕООД не документира реално извършени облагаеми доставки и начислен данък по чл. 69, ал. 1 от ЗДДС, поради което и на основание чл.70, ал.5 от ЗДДС във връзка с чл.68, ал.1, т.1 от ЗДДС на ревизираното лице не е признато упражненото по процесните фактури право на данъчен кредит в размер на 39 500.00 лв.

            По отношение на доставките от „АПК-ПАВЛИКЯНОВ“ ЕООД гр. Ловеч, с ЕИК *********: Това дружество е издател на 2 бр. фактури/л.119 и л.127, т.III/, както следва: факура № **********/ 30.09.2019г. и № **********/ 21.10.2019г. с предмет „наладка на електро-механично оборудване“ и „разработка на софтуер за интелигентно управление на електроенергийни потоци в производството и съхранението на хранителни продукти“. Данъчният кредит по фактурите е упражнен от ревизираното дружество през м.09.2019 г. в размер на 2 610.00 лв. и през м.10.2019г. в размер на 15 000.00 лв.

            На „АПК-ПАВЛИКЯНОВ“ ЕООД е била извършена насрещна проверка, документирана с протокол № П-04001120182483-141-001/ 03.12.2020г./л.55, т.VI/, приобщен за целите на настоящата ревизия. В отговор на връчено за целите на проверката ИПДПОЗЛ/л.40, т.IX/, по електронен път са представени: процесните фактури, издадени на РЛ; банкови извлечения за извършени плащания от дата 24.10.2019 г. за 90 000.00 лв. и от дата 11.11.2020 г. за 15 660,00 лв.; договор за софтуерни услуги от 13.05.2019 г.; техническо задание към договора от 23.05.2019 г.; протокол за приемане на извършена работа от 07.10.2019 г.; договор за услуги от 23.09.2019 г.; протокол за приемане на извършена работа от 30.10.2019 г.; споразумение от 31.10.2019 г.; разчетно-платежна ведомост за м.09.2019 г.; заповеди за командировки; хронологичен регистър на с/ка 609/2 от 01.09.2019 г. до 31.10.2019 г. /л.45-59, т.IX/. В ПИНП е посочено, че не са представени: обяснение за това къде и от кои лица са извършени услугите, за какъв период, не е конкретизиран характера на извършените дейности, не е изяснено къде е доставено оборудването и как е транспортирано, не са представени счетоводни регистри, трудови договори на лицата, заети с осъществяване на доставките, информация за предходни доставки и пр.

            В хода на настоящата ревизия от ревизираното дружество са представени писмени обяснения/л.79 и сл., т.III/ и документи/л.119-140, т.III/, като е посочено, че разработката на софтуера е извършена от управителя на дружеството Б. Г., а настройката на оборудването на ФЕЦ е извършено от инж. М. Г., на трудов договор в ,,АПК ПАВЛИКЯНОВ“ ЕООД. Сочи се още, че софтуерът е необходим за изпълнение на задължението по договор с „АЙСБЕРГ ГРУП“ ЕООД, за което са издадени фактури 29/18.10.2019 г. и № 31/21.10.2019г.

            Според ревизиращите органи представените от двете дружества документи не доказват кадрова и ресурсна обезпеченост за извършване на фактурираните доставки. С оглед на изложеното е прието, че извършването на доставките е недоказано, поради което и на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС във връзка с чл.68, ал.1, т.1 ЗДДС не е признато упражненото по фактурите право на данъчен кредит в общ размер на 17 610.00 лв.

            Относно доставчика „АДРИ-М.“ ЕООД гр. Кюстендил с ЕИК ********* е констатирано, че това дружество е издало фактура № **********/ 11.03.2019г./л.143, т.III/ с предмет на доставката „услуга“. Данъчният кредит по фактурата в размер на 29 700.00 лева е упражнен от ревизираното дружество през м.03.2019 г.

            На дружеството доставчик е извършена насрещна проверка, документирана с протокол № П-22001020182503-141-001/18.12.2020 г./л.183, т.VIII/, приобщен за целите на настоящата ревизия. Във връзка с връченото по електронен път ИПДПОЗЛ/л.358, т.IX/ са представени копие на фактура № 000000010/20.03.2019 г. с данъчна основа 140 000,00 лв. и ДДС 28 180,00 лв. с предмет на доставка „термопомпа, изправно-отрезна машина, генератор и соларна система“; приемо-предавателен протокол от 20.03.2019 г. за фактическо прехвърляне на собствеността между дружествата: фактура за предходна доставка № **********/22.03.2019 г„ издадена от „ПРИМАБИЛД“ ООД с ЕИК по ЗТР/Булстат *********, ведно с приемо-предавателен протокол от 22.03.2019 г.; тристранен протокол от 29.03.2019 г. между ревизираното дружество, „АДРИ-М.“ ЕООД и „ПРИМАБИЛД“ ООД/л.362-366, т.IX/. Според тристранния протокол/л.366, гръб, т.IX/, продадените елементи на соларна система от „ПРИМАБИЛД“ ООД на „АДРИ-М." ЕООД и впоследствие на РЛ, остават на отговорно пазене в „ПРИМАБИЛД“ ООД; със същите може да се разпорежда единствено собственикът „ЕГЕЛ КОРПОРЕЙШЪН“ ЕООД и по негово нареждане и посочване на място за доставка и монтаж, „ПРИМАБИЛД“ ООД ще осъществи транспортирането на елементите със свой транспорт, за което ще издаде фактура; транспортните и товаро-разтоварните разходи са за сметка на РЛ. В ПИНП, изрично е отбелязано, че други документи, в т.ч. фактури № **********/11.03.2019 г. и № **********/20.03.2019 г. не са представени.

            В хода на настоящата ревизия от страна на „ЕГЕЛ КОРПОРЕЙШЪН“ ЕООД са представени фактура № 9/11.03.2019г./л.143, т.III/ с предмет услуга и ДДС 29 700.00 лв. и № 10/20.03.2019г./л.150, т.III/ с предмет термопомпа, изправно-отрезна машина, генератор и соларна система с ДДС 28 180.00 лв.; документи за разплащане по банков път; Договор от 11.03.2019 г. за монтаж на соларна система; Анекс от 05.09.2019 г., Анекс № 2 от 20.03.2020 г. Посочено е, че фактура № 10 е отразена в дневника за покупки под № 13, което е техническа грешка; към нея има приемо-предавателен протокол за закупените активи и тристранен протокол за прихващане на задълженията между фирмите. Представени са допълнително изискани документи от доставчика по повод извършената му насрещна проверка, вкл. три граждански договора за монтаж на соларна система. Посочва се, че активите са препродадени на „ДЕКСЛАБ“ ЕООД.

            При преглед и анализ на представените документи ревизиращите органи приемат, че относно фактура № 10/20.03.2019 г. не са налице основания за корекция на данъчен кредит. Относно фактура № 9/11.03.2019 г. е установено, че съгласно представен договор от същата дата/л.145, т.III/ същата е с предмет услуги по монтаж на комплектована соларна система на посочено от „ЕГЕЛ КОРПОРЕЙШЪН“ ЕООД място и нейната поддръжка за три години след датата на пускане в действие. С Анекс от 05.09.2019г./л.148, т.III/ е определено за място на монтаж на системата - с. Разделна, а срокът се променя на 8 месеца, но не по-късно от 30.04.2020 г. С Анекс № 2 от 20.03.2020г./л.149, т.III/ е договорено монтажът да започне в началото на м.07.2020 г. Доказателства за извършване на договорената услуга не са представени, още повече, че при посещението в с. Разделна не е установено наличие на ФЕЦ. Ревизиращите органи посочват, че при посещението е установено наличие на друга ФЕЦ със собственик „НЕЛИ ФЕШЪН 2011“ ЕООД, което дружество няма сделки с ревизираното лице, видно от доказателствата/л.140-л.148, т.II/ представени от това дружество по повод връчено ИПДСПОТЛ/л.137, т.II/

            С оглед на изложеното и установените факти е счетено, че процесната фактура не документира реално осъществени доставки, поради което на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС и на основание чл. 70, ал. 5 от с.з. не е признато упражненото по фактурата право на данъчен кредит в размер на 29 700.00 лв.

            По отношение на доставчика „ЕНВИВО“ ЕООД гр. София, с ЕИК ********* е констатирано, че това дружество е издател на 2 бр. фактури, както следва: фактура № **********/ 12.03.2019г./л.35, т.IV/ и № **********/ 21.03.2019г./л.256, т.VI с предмет „услуга“. Данъчният кредит по фактурите в общ размер на 55 600.00 лева е упражнен от ревизираното дружество през м.03.2019г.        На „ЕНВИВО“ ЕООД е била извършена насрещна проверка, документирана с протокол № П- 22221020182532-141-001/14.12.2020 г./л154, т.IX/, приобщен за целите на настоящата ревизия. При проверката са изследвани освен процесните фактури и 7 бр. фактури с предмет задатък по предварителен договор, подробно описани в РД. В хода на тази проверка, по повод на ИПДПОЗЛ/л.252, т.VI/ от страна на дружеството са представени изисканите документи, в т.ч. фактури, банкови извлечения, счетоводни регистри, предварителен договор за покупко-продажба от 17.09.2019 г. и съответните анекси/л.264, гръб и сл., т.VI/, уведомително писмо до РЛ от 04.05.2020 г./л.270, т.VI/, обяснение/л.260, т.VI/, счетоводни регистри. При извършена проверка в ИС на НАП е установено, че дружеството е отразило обследваните фактури в отчетните си регистри по ЗДДС. По двете фактури за услуги, въз основа на обясненията, представени от „ЕНВИВО“ ЕООД е констатирано, че дружеството е оказало помощ при настройката и пускането на самата централа и при настройката на измерващото устройство и табло за пренос на данни; представено е банково извлечение за извършено плащане. С останалите фактури са фактурирани първоначалните задатъци, съгласно предварителен договор от 17.09.2019 г. и съответните анекси за закупуване на 5 бр. ФЕЦ, заедно със земята; представени са банкови извлечения. С писмо от 04.05.2020 г. РЛ е уведомено, че на 30.04.2020 г. е изтекъл срокът за плащане на втория транш по предварителния договор и ако до 14 дни не се получи сумата, сделката ще бъде развалена и според клаузите на договора полученият задатък ще бъде задържан. В представеното писмено обяснение е посочено, че до края на м.05.2020 г. сумата не е платена и сделката е развалена. Получените задатъци са осчетоводени през 2019 г. като приходи за бъдещи периоди по с/ка 751 и съответно признати от ,.ЕНВИВО“ ЕООД за приход по с/ка 703 през 2020 г.

            В хода на настоящата ревизия от „ЕГЕЛ КОРПОРЕЙШЪН" ЕООД са представени документи и обяснения/л.79 и сл., т.III/, според които по издадените фактури за услуги по настройка на самата централа и измерващото устройство, същите са реално извършени с оглед очакваното придобиване на ФЕЦ. Към фактурите с предмет „задатък по предварителен договор“ са издадени приложените кредитни известия, които след получаването им били отразени в дневника за покупки на ревизираното лице за м.04.2021г.

            По отношение на фактурираните услуги органите по приходите са посочили, че е представено единствено обяснение, че същите са реално извършени с оглед очакваното придобиване на ФЕЦ. Конкретни доказателства за реално извършени услуги не са представени; не е представена и достатъчно информация от технически и технологичен характер, вкл. за трудова и ресурсна обезпеченост за извършването им. Сочи се също, че въпросните услуги касаят монтаж и въвеждане в експлоатация на ФЕЦ, договорът за покупка на които не е влязъл в сила и предметът на същия на практика не е изпълнен, с което обстоятелство е свързан задатъка, дължим от ревизираното дружество.

            С оглед на това е прието, че фактурите са издадени неоснователно, с тях ревизираното дружество не документира реално извършени облагаеми доставки и начислен данък по чл. 69, ал. 1 от ЗДДС и поради неизпълнението на условията на чл. 68, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДДС и на основание чл. 70, ал. 5 от с.з. не е признато упражненото по фактурите право на данъчен кредит в размер на 55 600.00 лв.

            По отношение на останалите фактури за задатък по предварителен договор е посочено, че до края на м. май 2020 г. не е получена сумата по втория транш, съгласно клаузите на договора сделката е развалена и ще бъде задържан получения задатък. Посочено е, че според разпоредбите на чл. 78, ал. 2 от ЗДДС регистрираното лице е длъжно да коригира размера на ползвания данъчен кредит при изменение на данъчната основа или при разваляне на доставката, както и при промяна на вида на доставката. А според ал. 4 на чл. 78 от закона, регистрираното лице е длъжно да коригира размера на ползвания данъчен кредит при разваляне на доставката, за която е издадена фактура за авансово плащане в данъчния период, през който се разваля доставката, независимо дали авансово платената сума му е възстановена, прихваната или уредена по друг възмезден начин и дали доставчикът му е издал кредитно известие. Визирани са разпоредбите на чл. 66, ал. 1 и 2 от ППЗДДС, определящи реда за коригиране. Ревизиращите органи са посочили още, че „ЕНВИВО“ ЕООД не е издало кредитни известия, поради което е следвало РЛ да извърши корекция на посочените основания през м.05.2020 г. в размера на ползвания по фактурите данъчен кредит 584 640.00 лв. За дата на разваляне на сделката е приета 14.05.2020 г., а съобразно разпоредбите на ППЗДДС дружеството е следвало до 19.05.2020 г. да издаде протокол, в който да посочи размера на данъка със знак и да го отрази в отчетните регистри по ЗДДС за м.05.2020г. Предвид факта, че през м.04.2021 г. от доставчика са издадени кредитни известия, които са декларирани и от ревизираното лице, за неправомерно ползвания данъчен кредит при ревизията е начислена лихва за периода от 15.06.2020г. до 14.05.2021г. в размер на 54 245.94 лв.

            По отношение на доставчика ЕТ „СТАРТ - АНТОН ВУКОВСКИ“ гр. Кюстендил, с ЕИК *********: Дружеството е издател на 3 бр. фактури, както следва: фактура №**********/25.11.2019г./л.257, т.III/, ф-ра № **********/ 16.12.2019г./л.262, т.III/ и ф-ра № **********/ 19.12.2019г./л.264, т.III/. Като предмет на доставката в съставените първични счетоводни документи е посочено: „череши СОЛО“ и „череши ПУЛП“. Данъчният кредит по фактурите в общ размер на 161 336.73 лева е упражнен от ревизираното дружество както следва: през м. 11.2019 г. в размер на 42 033.87 лв., през м. 12.2019 г. — 86 090.48 лв. и през м.01.2020 г. - 33 212.38 лв.

            На доставчика - ЕТ „СТАРТ - АНТОН ВУКОВСКИ“ е била извършена насрещна проверка, документирана с протокол № П-22001020182505-141-001/18.12.2020 г./л.31, т.VI/ По повод връченото за целите на проверката ИПДПОЗЛ/л.191, т.VIII/, са представени копия на обследваните фактури; банкови извлечения за извършени частични плащания по фактурите; договори за покупко-продажба на преработени селскостопански продукти - череши тип „Соло“ и „Пулп“ от 03.07.2019 г. и от 12.07.2019 г.; приемо-предавателни протоколи; данни за счетоводно отразяване на фактурите и плащанията по счетоводни сметки от гр. 41, гр. 70 и гр. 50/л.203-л.219, т.VIII/. Според представена справка за актуалното състояние на действащите трудови договори/л.202, гръб, т.VIII/ ЕТ има регистрирани 11, наети по трудови правоотношения лица. Във връзка с транспортиране на стоките е представен лиценз за превоз на товари № 11259/05.06.2019 г., издаден на ЕТ, валиден до 04.06.2029 г., свидетелства за регистрация на МПС и полици за застраховка „Каско“/л.195-л.202, т.VIII/.

            В ПИНП и съответно в РД, органите по приходите са посочили, че не са представени документи, доказващи транспортиране на стоките - пътни листи, заповеди за командировки, идентификационни данни на шофьорите, експедиционни бележки, кантарни бележки, справка за датите на които са транспортирани стоките; не са представени документи за наемане или възлагане на транспортирането на трети лица; не са представени товарителници; не са представени данни от кой обект/адрес е натоварена и на кой обект/адрес е доставена стоката; не е установено в какъв вид и опаковка е транспортирана стоката; не са представени нотариален акт или договор за наем на земя, в случая черешови градини и доказателства за произход на фактурираната стока; не са представени хронология на с/ки от гр. 60 и гр. 20 за начислени изплатени възнаграждения на персонала; документи за извършени разходи, свързани с използването на техника и т.н., като такива не са установени да са отразени в дневниците за покупки на доставчика за съответния период; не е представена информация къде са съхранявани черешите от брането им до фактурирането им, предвид периода на зреене, съпоставен с датите на фактурите. Посочено е, че „ЕГЕЛ КОРПОРЕЙШЪН“ ЕООД също не е представило информация за транспортиране на стоките, тяхното складиране и последваща реализация или използването на фактурираните значителни количества череши, както и че същите не кореспондират с дейността и извършваните от ревизираното лице доставки през ревизираните периоди.

            В хода на настоящата ревизия от „ЕГЕЛ КОРПОРЕЙШЪН“ ЕООД са представени обяснения и документи/л.257-л.270, т.III/, вкл. Договор от 01.05.2019 г./л.27, гръб, т.III/ между „ЧАКРИНИ 1991“ ЕООД и ЕТ „СТАРТ-АНТОН ВУКОВСКИ“ за санитарна беритба на череши, три договора за преотдаване под наем на земеделска земя от 01.10.2018 г., справка за дейността на ЕТ „СТАРТ - АНТОН ВУКОВСКИ“ от 08.04.2019 г. от МЗХГ, Договор от 14.12.2017 г. за наем на стопански сгради и скица на имот в с Динката, обл. Пазарджик/л.271, гръб- л.274, т.II/I. В обясненията си/л.79 и сл., т.III/ РЛ посочва, че видно от представените договори, доставчикът е обработвал като наемател поне 30 дка черешови градини и е имал право да събере реколтата от още 300 дка, а според представеното удостоверение-справка от ОД „Земеделие“ Кюстендил през периода обработва 3,7783 ха череши, което според дружеството показва източникът на черешите. Сочи се също, че доставчикът е регистриран като земеделски производител, участва в множество проекти, вкл. в изграждане на система за замразяване на плодове, във връзка с което е наел имот в „Зона за преработка и съхранение на плодове“, представляващ сграда I със застроена площ 1 545 кв. м. в с. Динката, обл. Пазарджик с Договор за наем на стопански сгради от 14.12.2017 г„ сключен с ЕТ „АДРИ - А. М.“, в който е обработвал и съхранявал черешите. Относно обстоятелството, че черешите са събирани през м. юни, а фактурите са издадени през м. ноември 2019 г. от дружеството се пояснява, че същите са обработени по специална технология - дълбоко замразени и до ниво полуфабрикат, като така могат да се съхраняват продължителен период от време. Допълнително, с ИПДПОЗЛ №Р-16001621004680-040-002/01.12.2021г./л.53, т.III/ и ИПДПОЗЛ № Р-16001621004680-040-003/15.04.2021г./л.46, т.III/ от дружеството е изискана информация къде се съхраняват въпросните череши, с данни за вида на обекта, адрес, лице за контакт, за да бъде осъществено посещение и проверка на наличните количества. Изискани са също инвентаризационни описи, съставени документи за бракуване и др. В тази връзка, са представени счетоводни справки, обяснения и документи/л.49-л.52, т.III/, описани подробно в РД, в т.ч. заповед за формиране на комисия по преглед на физическото състояние на черешите в с. Динката (от 03.12.2021 г.), протокол за бракуване (от 09.12.2021 г.), заповед за унищожаване на количества замразени череши (от 10.12.2021 г.), осчетоводяване на протокола. Посочено е, че всички документи към 15.12.2020 г. са предоставени на ревизиращите екипи и са налични в НАП, като след тази дата дружеството е блокирано да осъществява някаква стопанска дейност.

            Органите по приходите са обсъдили така представените документи и са приели, че същите не следва да се кредитират. Изложените доводи са свързани с това, че в комисията, извършила преглед на физическото състояние на черешите липсва представител на дружеството; дружеството не е декларирало и не е посочило данни за обекта, в който се съхраняват черешите в представен от него отговор с вх. № 70-00-12157/05.04.2022г./л.57, т.III/, поради което се приема, че новопредставените документи за брак са съставени за целите на ревизията и с тях не са реално бракувани 368 т. замразени череши.

            Предвид събраната информация е счетено, че фактурите за покупки не отразяват реално извършени доставки, тъй като липсват документи за бране, транспорт, разходи за консумативи (ел. енергия, вода) за обекта, в който са обработвани и съхранявани черешите; в представения от дружеството договор за наем, като доказателство за наличие на обект, където се съхраняват черешите, не е установена клауза, касаеща разходите за консумативи; в отчетните регистри на доставчика не са установени декларирани получени услуги по договор за наем на стопански сгради с наемодател ЕТ „АДРИ - А. М.“. С оглед изложеното е прието, че „ЕГЕЛ КОРПОРЕЙШЪН“ ЕООД не документира реално извършени облагаеми доставки и начислен данък по чл. 69, ал. 1 от ЗДДС и поради неизпълнението на условията на чл. 68, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДДС и на основание чл. 70, ал. 5 от с.з. ревизиращите органи не са признали упражненото по обследваните фактури право на данъчен кредит в общ размер на 161 336.73 лв.

            В частта по ЗКПО, констатациите на органите по приходите са направени въз основа на фактическите установявания за липса на реално осъществени доставки по фактурите, издадени от доставчиците „АДРИ-М.“ ЕООД, „ЕНВИВО“ ЕООД, „БРЕК“ ЕООД, „СЕВЕИ“ ЕООД, „АПК-ПАВЛИКЯНОВ“ ЕООД, „НЮ ЕНЕРДЖИ ГРУП“ ЕООД, „БОСОЛАР“ ЕООД и „НЕВРОННИ ТЕХНОЛОГИИ“ ЕООД, подробно описани в РД. В тази връзка е прието, че тези фактури не отразяват вярно посочените в тях стопански операции, с което е нарушено изискването за документална обоснованост и същите не може да се приемат като първични счетоводни документи, които да доказват разходите. Обоснован е извод, че разходите за услуги, стоки и ДМА, отразени в счетоводството на дружеството въз основа на описаните фактури, не следва да бъдат признати за данъчни цели. Посочено е, че изложените мотиви се отнасят и за начислените от „ЕГЕЛ КОРПОРЕЙШЪН“ ЕООД данъчни амортизации. Отбелязано е, че в конкретния случай, по фактурите, издадени от посочените доставчици от ревизията не са установени реално придобити активи, както и доказателства за въвеждане на такива активи в експлоатация. С оглед на изложеното е прието, че на основание чл. 26, т. 2, чл.10, ал.1, чл. 77, ал. 1 и чл. 54, ал. 1 от ЗКПО с тези разходи следва да бъде преобразуван счетоводния финансов резултат на дружеството за 2019г. в посока увеличение със сумата 3 531 040.00 лв., в т.ч. 3 449 270.00 лв. разходи за външни услуги, отразени по счетоводна сметка 602 и начислените амортизации в общ размер на 81 770.00 лв., осчетоводени по сметка 603.

            Отделно от това, в РД се съдържат и констатации, че освен с посочените разходи, на основание чл.78 от ЗКПО, се следва и допълнително увеличение на счетоводния финансов резултат за 2019г., със сума в общ размер на 591 683.62 лева, представляваща неотчетени текущи приходи, осчетоводени от ревизираното лице като приходи за бъдещи периоди, по фактури за продажби към „АЙСБЕРГ ГРУП“ ЕООД. Органите по приходите са приели, че въпросните приходи, платени по банков път през 2019 г. са текущ приход, а не приходи за бъдещи периоди. Посочено е, че при извършената насрещна проверка от „АЙСБЕРГ ГРУП“ ЕООД, по повод връчено ИПДПОЗЛ/л.220, т.VIII/, са представени договори за доставки и за услуги, приемо-предавателни протоколи от 30.10.2019 г. и 01.11.2019 г., счетоводни справки на сметки 402, 401, 611, фактури и документи за плащания, оборотна ведомост и писмени обяснения/л.224 – л.248, т.VIII и л.1-л.3, т.IX/. При насрещната проверка са представени счетоводни справки за отчитане на разходи за материали и услуги по всички, получени от „ЕГЕЛ КОРПОРЕЙШЪН“ ЕООД фактури и разчетите с ревизираното дружество по сметки 401 и 402, са приключени и със нулеви салда към 31.12.2019г. Въз основа на представените от „АЙСБЕРГ ГРУП“ ЕООД счетоводни справки - оборотна ведомост, хронологии на сметки, приемо-предавателни протоколи е направен извод, че сделката е приключена към края на 2019г. Констатирано е, че е извършено 100% плащане по доставките, а при получателя няма отчетени разходи за бъдещи периоди. Отбелязано е, че от ревизираното лице не са представени документи, доказващи основание за отчитане на приходи за бъдещи периоди, още повече, че през следващите години по издадените от „ЕГЕЛ КОРПОРЕЙШЪН“ ЕООД 2 бр. фактури/стр. 13 от РД/ няма последващо изпълнение. По тези съображения в РД е прието, че са налице неотчетени приходи за 2019 г. в размер на 591 683.62 лв., отразени като приходи за бъдещи периоди.

            Ревизионният доклад е връчен по електронен път на ревизираното лице на 30.05.2022г., съгласно удостоверение за извършено връчване по електронен път /л.42, т.II от делото/. Срокът за подаване на възражение и представяне на доказателства е бил удължен по молба на ревизираното лице до 13.07.2022г., видно от уведомление № Р-16001621004680-РУС-001/ 13.06.2022г./л.183, т.I/

            На основание и в срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК от ревизираното лице по електронен път е подадено възражение вх. № Р-16001621004680-ВЗР-001-И от 12.07.2022г./л.169 и сл., т.I/ срещу констатациите в РД.

            Въз основа на съставения Ревизионен доклад № Р-16001621004680-092-001/ 27.05.2022г. и на основание чл.119, ал.2 от ДОПК, от А.А.Д.на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и В.Г.К. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, е издаден Ревизионен акт № Р-16001621004680-091-001/22.07.2022г., с който на „ЕГЕЛ КОРПОРЕЙШЪН“ ЕООД, не е признат данъчен кредит в размер на 518 900.73 лв., с прилежащи лихви 205 310.33 лв. и допълнително са установени задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2019г. в размер на 412 272.36 лв. и прилежащи лихви в размер на 86 133.83 лв. В ревизионния акт е обсъдено подаденото от „ЕГЕЛ КОРПОРЕЙШЪН“ ЕООД възражение срещу съставения Ревизионен доклад № Р-1601621004680-092-001/ 27.05.2022г., като същото е прието за неоснователно. След преценка на извършените при ревизията действия и на установените факти и обстоятелства и на направените изводи и основанията за тях, изцяло са потвърдени констатациите в ревизионния доклад, като са приети направените в РД фактически и правни изводи и предложенията за установяване на задължения по видове и периоди. Ревизионният акт е издаден чрез ИС „Контрол“ като електронен документ и подписан с квалифицирани електронни подписи от А.Д. и Ваня Ковачева, като доказателства за датата и начина на подписване и такива за удостоверяване валидността на сертификатите към тази дата, са представени по делото като разпечатка и на оптичен носител.

            Ревизионен акт № Р-16001621004680-091-001/ 22.07.2022г. е връчен на „ЕГЕЛ КОРПОРЕЙШЪН“ ЕООД на 26.07.2022г., съгласно удостоверение за извършено връчване по електронен път /л.139, т.I от делото/.

            В срока по чл.152, ал.1 от ДОПК, „ЕГЕЛ КОРПОРЕЙШЪН“ ЕООД е обжалвало издадения ревизионен акт по административен ред с подадена на 09.08.2022г./по електронен път – л.120, т.I/ до Директора на Дирекция ОДОП гр. Пловдив жалба/л.101 и сл., т.I/, регистрирана с вх.№ Р-16001621004680-ВЗР-002/ 09.08.2022г.

            С Решение № 493/ 13.10.2022г. на Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив/л.82-л.99, т.I от делото/ на основание чл.155, ал.2 от ДОПК, е потвърден изцяло РА № Р-16001621004680-091-001/ 22.07.2022 г., за непризнат по отношение на „ЕГЕЛ КОРПОРЕЙШЪН“ ЕООД данъчен кредит в размер на 518 900.73 лв., ведно с начислените прилежащи лихви в размер на 205 310.33 лв., както и допълнително установения корпоративен данък за 2019г. в размер на 412 272.36 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 86 133.83 лв. След обсъждане на всички оплаквания на ревизираното лице за издаване на РА в нарушение на материалния закон, с решението на Директора на Дирекция ОДОП – Пловдив са потвърдени констатациите, с които е отказано правото на данъчен кредит в общ размер на 518 900.73 лева по фактури, издадени от доставчиците „СЕВЕИ” ЕООД, „БОСОЛАР“ ЕООД, „БРЕК“ ЕООД, „НЕВРОННИ ТЕХНОЛОГИИ“ ЕООД, „НЮ ЕНЕРДЖИ ГРУП“ ЕООД, ЕТ „СТАРТ - АНТОН ВУКОВСКИ“, „ЕМ БГСОЛАР“ ЕООД, „АПК-ПАВЛИКЯНОВ“ ЕООД, „АДРИ-М.“ ЕООД и „ЕНВИВО“ ЕООД, подробно описани в констативната част на съставения ревизионен доклад. Решаващият орган напълно е споделил доводите и аргументите, въз основа на които е оспорена реалността на процесните доставки на стоки и услуги. По отношение доставките на стоки е посочено, че формалното наличие на фактури и съпътстващи документи не може да доведе до категоричен извод, че е налице реално осъществена доставка. Акцентира се, че превес следва да се даде на изводите от съвкупната преценка на всички факти и обстоятелства. Именно в тази връзка е отбелязано, че не е установено използването на фактурираните стоки (като напр. череши) в независимата икономическа дейност на жалбоподателя. Допълнително представените документи за бракуване на същите, обстойно анализирани и обсъдени от ревизиращите органи, според решаващия административен орган не могат да удостоверят по безспорен начин фактическото получаване на предмета на доставка по фактурите. Напротив, представянето им на по-късен етап навежда доводи за съставянето им единствено за целите на ревизията. Все в тази насока се сочи, че за някои от фактурираните стоки (напр. трошачка) се установява, че според представените документи стоката е предадена на клиент на ревизираното дружество, преди да е закупена от неговия доставчик, което не доказва твърдяната от жалбоподателя идентичност на същата при последваща реализация. По отношение на фактурираните услуги, в решението е посочено, че от събраните в хода на ревизията доказателства, подробно анализирани и коментирани от органите по приходите не може да бъде направен категоричен извод, който да обоснове реалното изпълнение на различни по вид услуги, конкретно от посочените за доставчици лица. С решението са потвърдени и констатациите по Закона за корпоративното подоходно облагане, въз основа на които е прието, че следва да бъде извършено преобразуване на счетоводния финансов резултат на „ЕГЕЛ КОРПОРЕЙШЪН“ ЕООД за 2019г. по реда на чл.26, т.2 от ЗКПО, във връзка с чл.10 от ЗКПО, чл.77, ал.1 и чл.54, ал.1 от ЗКПО със сума в размер на 3 531 040.00 лв. в т.ч. 3 449 270.00 лв. разходи за външни услуги отразени по счетоводна сметка 602 и начислените амортизации в общ размер на 81 770.00 лв., осчетоводени по сметка 603, отразени в счетоводството на дружеството въз основа на фактури, издадени от доставчиците „АДРИ-М.“ ЕООД, „ЕНВИВО“ ЕООД, „БРЕК“ ЕООД, „СЕВЕИ“ ЕООД, „АПК-ПАВЛИКЯНОВ“ ЕООД, „НЮ ЕНЕРДЖИ ГРУП“ ЕООД, „БОСОЛАР" ЕООД и „НЕВРОННИ ТЕХНОЛОГИИ“ ЕООД, подробно описани в РД. Въз основа на фактическите установявания и по аргументите, изложени в частта за ДДС е прието, че тези доставки не са реално извършени. Посочено е, че реалното наличие на доставка не се доказва само с издаване на първичен счетоводен документ и включването му в дневниците за покупки и продажби или счетоводни регистри за съответния период. Изтъкнато е, че за целите на ЗКПО доказването на реалността на сделките е от съществено значение, тъй като само при действително осъществени такива, могат да се признаят разходи за дейността при получателя по фактурите. Излагат се и съображения, че само наличието на фактури не може да бъде основание за признаване на разходите по тях, след като действителното извършване на същите не е установено по безспорен начин. Изцяло са споделени и доводите на издателите на РА, досежно извършеното преобразуване на счетоводния финансов резултат за 2019 г. с неотчетени според тях текущи приходи в размер на 591 683.62 лв., осчетоводени като приходи за бъдещи периоди, по фактури за продажби към „АЙСБЕРГ ГРУП“ ЕООД. Обосновано е, че в случая от органите по приходите законосъобразно са приложени и правилата на НСС – 18 „Приходи“, уреждащи счетоводното третиране на приходите, получени при определени видове сделки, както и тяхното признаване, по отношение на извършените сделки с „АЙСБЕРГ ГРУП“ ЕООД. По тези съображения е прието, че обжалваният РА е постановен при изяснена фактическа обстановка в частта по ЗКПО, мотивиран е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърден.

            Решение № 493/ 13.10.2022г. на Директора на Дирекция ОДОП Пловдив е връчено „ЕГЕЛ КОРПОРЕЙШЪН“ ЕООД по електронен път на 19.10.2022г./л.81, т.I от делото/.

            По делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в административната преписка по издаването и обжалването по административен ред на ревизионния акт; доказателства във връзка с компетентността на органа, възложил ревизията; удостоверения за валидност на електронни подписи на лицата, подписали с квалифициран електронен подпис в съответното длъжностно качество РА, РД, ЗВР и ЗИЗВР, ведно с оптичен носител, на който се съдържат електронните документи и файловете, генерирани при подписването им с квалифициран електронен подпис, както и събраните по искане на оспорващото дружество доказателства.

            За изясняване на обстоятелствата по делото, по искане на жалбоподателя, е назначена, изпълнена и приета Съдебно – счетоводна експертиза - основно/л.503-л.511, т.X/ и допълнително заключение/л.514-л.517, т.X от делото/. Съобразно поставените му задачи, вещото лице в табличен вид е описало, за какви доставки са били издадени процесните фактури, по които е отказан данъчен кредит, като за всяка една е посочило налице ли са данни за последваща реализация на полученото. В тази връзка изрично е посочено, че за получените доставки от „ЕНВИВО“ ЕООД, „НЕВРОННИ ТЕХНОЛОГИИ“ ЕООД, „АДРИ-М.“ ЕООД, „БРЕК“ ЕООД, „СЕВЕИ“ ЕООД, „БОСОЛАР“ ЕООД и ЕТ „СТАРТ-АНТОН ВУКОВСКИ“ няма данни за последваща реализация на придобитите стоки(активи) и услуги./Заб. В експертизата са описани две фактури, както следва: фактура 102/10.03.2020г., издадена от „НЕВРОННИ ТЕХНОЛОГИИ“ ЕООД и ф-ра №10/20.03.2019г., издадена от „АДРИ-М.“ ЕООД, за които вещото лице е коментирало, че са налице данни за последващи доставки. В тази връзка следва да бъде уточнено, че и в РД е прието, че не е налице основание за корекция на приспаднатия данъчен кредит по тези две фактури./ По отношение на доставките от останалите трима доставчика – „АПК-ПАВЛИКЯНОВ“ ЕООД, „НЮ ЕНЕРДЖИ ГРУП“ ЕООД и „ЕМ БГСОЛАР“ ЕООД, в заключението е отбелязано, че са налице издадени фактури за тяхната последваща реализация. За доставките от „АПК-ПАВЛИКЯНОВ“ е уточнено, че независимо от наличието на документи за последващи доставки не се установява проследимост между тях. В тази връзка, експерта е посочил, че съгласно писмените обяснения от дружеството-жалбоподател, получената услуга от този доставчик се отнася за собствената ФЕЦ, а относно придобития софтуер отбелязва, че не е ясно какви са неговите функции и приложението му в последващите доставки. На следващо място, вещото лице посочва, че всички процесни фактури, са намерили отражение в счетоводството на „ЕГЕЛ КОРПОРЕЙШЪН“ ЕООД, като подробно е описало и начина на осчетоводяването им. Изтъкнато е, че всички разплащания са извършени по банков път, като задълженията към доставчиците са заплатени изцяло, с изключение на сума в размер на 221 978.00 лева към „НЕВРОННИ ТЕХНОЛОГИИ“ ЕООД, за която не е представен платежен документ. По отношение редовността на заведеното от жалбоподателя счетоводство, вещото лице е констатирало допуснати нарушения, изразяващи се в липса на аналитичност в счетоводните регистри при отчитането на извършените разходи за материали и външни услуги срещу реализираните приходи. Пояснено е, че за да бъде коректно отчитането е необходимо извършените разходи да бъдат отнесени към съответния приход, което в случая не било сторено. Според вещото лице, в нарушение са отчетени като текущ разход през 2019г. и извършените авансови плащания към „ЕНВИВО“ ЕООД за придобиване на дълготрайни активи. Относно непризнатите разходи за амортизации, в заключението е посочено, че за целите на експертизата от жалбоподателя са били предоставени опис на ДА и справка за начислени амортизации за периода 2018г. - 2021г., в които липсват данни за датата на въвеждане в експлоатация, както и определената амортизационна норма, които са задължителни елементи за данъчния амортизационен план. Въпреки това, според вещото лице, при направените в тази връзка изчисления, не се установява превишение на уредените в чл.55, ал.2 ЗКПО данъчни амортизационни норми. По отношение на въпроса, дали правилно е осчетоводена от „ЕГЕЛ КОРПОРЕЙШЪН“ ЕООД през 2019г. сумата от 591 683.62 лева като приход за бъдещи периоди, в заключението е посочено, че не може да се даде отговор, тъй като не става ясно по какъв начин, точно тази сума е определена като такава.

            По искане на оспорващото дружество, по делото е приета и съдебно-техническа експертиза/л.458 и сл., т.X/. От извършено посещение в базата на „ПРИМАБИЛД“ ЕООД – клиент на жалбоподателя, вещото лице е установило, че процесната трошачка е налична на място и съответства на представения договор и приемо-предавателен протокол, съставени между двете дружества. По отношение наличието на изправно-отрезна машина е посочено, че такава е налична, но няма технически спецификации по договора за покупко-продажба, за да се извърши сравнение дали същата отговаря с предмета на доставката. Вещото лице заявява, че останалите активи – генератор, термопомпа и соларна система, не са налични в посетения обект, като тяхното местонахождение, въпреки проведените разговори с представител на „ПРИМАБИЛД“ ЕООД, не е установено. Относно техническото оборудване – система за отчитане на данни, 2бр. инвертори и енерго-измерващо устройство, в заключението е посочено, че в процесния договор и приложения анекс към него има само частични данни за техническите им параметри, като липсват приложени серийни номера, поради което не може да се потвърди, че е налице съответствие с процесните. Според заключението това оборудване е могло да бъде транспортирано с посочения лек автомобил Сеат Леон 2014г. По отношение извършените услуги от „НЮ ЕНЕРДЖИ ГРУП“ ЕООД по договор от 14.10.2019г., вещото лице потвърждава, че лицата с посочената квалификация, ако активно упражняват професията си, са напълно способни да изпълнят качествено работата и да пуснат в експлоатация машините, описани в Приложение 1 към цитирания договор. На въпроса какъв е срока на годност на обработени череши тип „СОЛО“ и „ПУЛП“, вещото лице посочва, че производителите на плодове и зеленчуци сами определят срока на годност на тяхната продукция, на базата на одобрена техническа документация чрез доказани проби в динамика. Направен е извод, че в случая срокът на годност на черешите е две години и е изтекъл към датата на бракуването им.

            Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността и обосноваността на оспорения Ревизионен акт № Р-16001621004680-091-001/ 22.07.2022г., на основание чл.160, ал.2 от ДОПК и чл.168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК във вр. с §2 от ДР на ДОПК, намира за установено следното:

            Оспорването на РА № Р-16001621004680-091-001/ 22.07.2022г., потвърден с Решение №493/ 13.10.2022г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив, като направено в законово установения срок по чл.156, ал.1 от ДОПК, от легитимирано лице с правен интерес и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

            Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

            Ревизионното производство е образувано и проведено, съответно ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени от компетентни органи в рамките на определените им правомощия. Съгласно представената и приета като доказателство по делото Заповед № РД-09-2433/ 16.12.2019г. на Директора на ТД на НАП - Пловдив, на основание чл.11, ал.3 от ЗНАП и чл.112 ал.2, т.1 от ДОПК, като органи, компетентни да издават заповеди за възлагане на ревизии съгласно чл.112 от ДОПК, както и заповеди за изменение на първоначално издадени заповеди за възлагане на ревизии, съгласно чл.113, ал.3 от ДОПК, са определени началниците на сектори в отдел „Ревизии“, с месторабота в гр. Пловдив и тези с изнесено работно място в офисите в градовете Стара Загора, Хасково, Пазарджик, Смолян и Кърджали /л.65-л.68, т.I от делото/. В случая издателят на заповедта за възлагане на ревизия – А.А. Д., с оглед на заеманата длъжност /Началник сектор в отдел „Ревизии“ в ТД на НАП – Пловдив/, е сред органите, посочени в т.2 от Заповед №РД-09-2433/16.12.2019г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив, определени като компетентни да издават ЗВР и ЗИЗВР. Следователно Заповед за възлагане на ревизия № Р-16001621004680-020-001 от 17.08.2021г. и заповеди за изменение на ЗВР № Р-16001621004680-020-002/ 18.11.2021г. и № Р-16001621004680-020-003/ 21.03.2022г., са издадени от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, като съдържанието им отговаря на изискванията по чл.113 от ДОПК, при подписване на заповедите с валиден към датите на издаването им квалифициран електронен подпис на Началник сектор в отдел „Ревизии“ в ТД на НАП – Пловдив – А.Д..

            Възложената ревизия на „ЕГЕЛ КОРПОРЕЙШЪН“ ЕООД е извършена от определените със ЗВР и ЗИЗВР органи по приходите – В.Г.К. - главен инспектор по приходите /ръководител на ревизията/ и Виолета Стефанова Вътева – главен инспектор по приходите, които с оглед на заеманата длъжност и определянето им за ревизиращи органи по чл.113, ал.1, т.2 от ДОПК, са разполагали с необходимата материална компетентност за провеждането на ревизията и за съставянето на Ревизионен доклад № Р-16001621004680-092-001/ 27.05.2022г. /чл.117 ал.1 от ДОПК/.

            Съгласно разпоредбата на чл.119, ал.2 от ДОПК, ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията /определен за това с акт на директора на компетентната териториална дирекция - чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК/ и от ръководителя на ревизията /определен със заповедта за възлагане на ревизия - чл.113, ал.1, т.2 ДОПК/. Оспореният Ревизионен акт № Р-16001621004680-091-001/ 22.07.2022г. е издаден от А.Д. на длъжност Началник на сектор, възложила ревизията на „ЕГЕЛ КОРПОРЕЙШЪН“ ЕООД и от Ваня Ковачева на длъжност главен инспектор по приходите, определена за ръководител на ревизията със заповедта за възлагане на ревизия. Издателите на РА са разполагали с материална компетентност и такава по степен, налице е и териториална компетентност на същите, тъй като са част от териториалната дирекция на НАП гр. Пловдив, която е компетентна териториална дирекция по критериите на чл.8, ал.1, т.1 от ДОПК.

            Посочените по-горе, заповед за възлагане на ревизия, заповеди за изменението й, съставения въз основа на ревизията Ревизионен доклад № Р-16001621004680-092-001/ 27.05.2022г. и РА № Р-16001621004680-091-001/ 22.07.2022г., са издадени чрез информационна система „Контрол“ като електронни документи, подписани с електронен подпис. Представянето на електронните документи на хартиен носител като заверен от страната препис, е допустимо по силата на чл.184, ал.1 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, като самите електронни документи са представени по делото и на електронен носител /приложения с административната преписка CD-R/. От представените електронни документи се установява, че подписалите ги лица са имали валидни електронни подписи. С оглед на изложеното съдът приема, че ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са подписани от лицата, които са посочени като техни издатели и съответно не са налице основания да се считат за нищожни.

            Оспореният ревизионен акт е издаден в предвидената в чл.120 от ДОПК във вр. с чл.3, ал.2 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги форма и при спазване на изискванията за неговото съдържание, като съставеният Ревизионен доклад, е неразделна част от него.

            Не се установяват при извършената служебна проверка допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила в хода на проведеното ревизионно производство. При съобразяване на заповедите за спиране и възобновяване на производството по извършване на ревизия/л.273 и л.266, т.V от делото/, се установява, че ревизията е приключила в срока по чл.114, ал.2 от ДОПК, а РД е съставен от ревизиращите органи на 27.05.2022г. В тази връзка, съдът констатира, че не е бил спазен срока по чл.117, ал.1 от ДОПК за съставяне на РД. Следва де се има предвид обаче, че този срок е инструктивен и с изтичането му не се изчерпва по време надлежно делегираната материална компетентност за издаването му. В своята практика ВАС безпротиворечиво приема, че срокът по чл.117, ал.1 от ДОПК не е преклузивен, а изтичането му се отразява единствено на годността на събраните след този момент доказателства. В случая, РД съдържа предвидените в чл.117, ал.2 ДОПК реквизити, при прилагане на събраните в хода на ревизионното производство доказателства, на база на които е извършена проверка на релевантните за облагането на жалбоподателя обстоятелства. Съответно спазен е и срока по чл.119, ал.2 от ДОПК за издаването на ревизионния акт.

            В жалбата се сочат допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в нарушение на регламентираните в ДОПК принципи на служебно начало и право на защита в административното производство, което възражение на жалбоподателя е обосновано с твърдения, че органите по приходите неоснователно са изискали представянето на документи, които е следвало да присъединят служебно, тъй като същите били вече представени с жалбата на дружеството срещу предходния РА.

            Съдът намира тези възражения за неоснователни. Видно от Протокол № Р-16001621004680-ППД-001/ 05.11.2021г./л.24-л.44, т.III/, всички доказателства ведно със жалбата против РА, като приложения са били присъединени към настоящото ревизионно производство. Обстоятелството, че същите са били изискани отново, т.е. били са посочени във връченото ИПДПОЗЛ/л.75, т.III от делото/ при новата ревизия, по никакъв начин не може да обоснове заключение, че е нарушен някой от цитираните принципи. В случая, не се установява соченото действие на приходните органи или негово конкретно проявление да е довело до нарушения, които съществено да са ограничили правото на защита на жалбоподателя или такива, които ако не бяха допуснати, органът би постановил акт с различно съдържание. От административната преписка по категоричен начин се установява, че жалбоподателят е бил запознаван с всички действия и актове на приходната администрация, при предоставена възможност да реализира защитата си. Ревизиращите органи са събрали по надлежния ред предвидени в ДОПК доказателства, като относимостта и значението им за установените публични държавни вземания, е въпрос на материална законосъобразност на РА. Няма основание да се приеме и че някое от действията на органите на приходната администрация, извършени за изясняване на правнорелевантните факти и обстоятелства, не е в съответствие с реда и средствата, предвидени в ДОПК за тяхното установяване. Правото на защита на данъчно задължения субект не е накърнено, съответно не е налице съществено процесуално нарушение, което може да обуслови отмяната на РА на това основание.

            Неоснователно е и възражението, че органите по приходите не са съобразили със задължителните указания на решаващия орган, съдържащи се в решението, с което е отменен предходния РА. Настоящият съдебен състав счита, че при извършване на ревизията органът по приходите е изпълнил дадените му задължителни указания с решение № 429/04.08.2021г. на директора на дирекция ОДОП Пловдив/л.287-л.300, т.V/, относно мотивиране на направените констатации и ангажиране на доказателства, посредством които така направените фактически констатации да бъдат подкрепени, а направените въз основа на тях правни изводи да са аргументирани. В хода на ревизионното производство, завършило с издаване на обжалвания РА органите по приходите, с цел пълното изясняване на фактическата обстановка, са събрали допълнителни доказателства, подробно описани в съставения РД. Обсъдили са и са анализирали обстойно всички представени счетоводни записвания и документи, и са изложили конкретни мотиви. Обстоятелството, че оспорващият не е доволен от анализа на доказателствата и формираните фактически и прави изводи, не може да обуслови извод за неизпълнение на дадените задължителни указания

            Относно съответствието на оспорения ревизионен акт с материалния закон:

            По ЗДДС:

            С обжалвания РА № Р-16001621004680-091-001 от 22.07.2022г. на „ЕГЕЛ КОРПОРЕЙШЪН“ ЕООД не е признат данъчен кредит в общ размер на 518 900.73 лева, по фактури, издадени от „СЕВЕИ” ЕООД, „БОСОЛАР“ ЕООД, „БРЕК“ ЕООД, „НЕВРОННИ ТЕХНОЛОГИИ“ ЕООД, „НЮ ЕНЕРДЖИ ГРУП“ ЕООД, ЕТ „СТАРТ - АНТОН ВУКОВСКИ“, „ЕМ БГСОЛАР“ ЕООД, „АПК-ПАВЛИКЯНОВ“ ЕООД, „АДРИ-М.“ ЕООД и „ЕНВИВО“ ЕООД. На основание чл.70, ал.5 от ЗДДС, във връзка чл.68, ал.1, т.1 от ЗДДС и чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС е отказано право на приспадане на данъчен кредит за процесните доставки по фактурите, издадени от посочените доставчици, с получател „ЕГЕЛ КОРПОРЕЙШЪН“ ЕООД. От фактическа страна отказът се основава на съображения, че не е доказано реалното извършване на доставките, съответно че не е доказано възникнало данъчно събитие и право на приспадане на данъчен кредит съгласно чл.68, ал.2 от ЗДДС за ревизираното лице.

            Съгласно разпоредбата на чл.68, ал.1, т.1 от ЗДДС, данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка. Легална дефиниция за „доставка на стока“ по см. на ЗДДС се съдържа чл.6, ал.1 от ЗДДС, съгласно която норма доставка на стока по смисъла на този закон е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката, съотв. услуга по см. на ЗДДС е всичко, което има стойност и е различно от стока, от парите в обращение и от чуждестранната валута, използвани като платежно средство /чл.8 от ЗДДС/, а „доставка на услуга“ е извършване на услуга /чл.9, ал.1 от ЗДДС/. Облагаема, според чл.12, ал.1 ЗДДС, е доставката на стока или услуга, извършена от данъчно задължено лице с място на изпълнение на територията на страната. Извършаването на доставката е данъчно събитие (чл.25, ал.1 ЗДДС), което в съответствие с нормата на чл.25, ал.2 ЗДДС възниква на датата, на която собствеността на стоката е прехвърлена, а услугата е извършена. Тогава, съгласно чл.25, ал.6, т.1 ЗДДС, данъкът за извършената облагаема доставка става изискуем и възниква задължение на регистрираното лице да го начисли.

            Едновременно с настъпване на изискуемостта на данъка, на основание чл.68, ал.2 ЗДДС и чл.167 от Директива 2006/112/ЕО, възниква правото на приспадането му. Съгласно чл.68, ал.1, т.1 ЗДДС данъчният кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон, за получени от него стоки или услуги по облагаеми доставки. Определяйки предпоставките за възникване на право на приспадане на данъчен кредит, националният законодател, транспонирайки чл.168, б. „а“ от Директива 2006/112/ЕО, в нормата на чл.69, ал.1, т.1 ЗДДС е уредил право на регистрирано лице да приспадне данъка за стоките или услугите, използвани за целите на извършваните от него облагаеми доставки, които стоки или услуги са му доставени или предстои да му бъдат доставени от доставчик, регистриран по този закон.

            По аргумент от чл.25, ал.2 ЗДДС без реално извършване на доставка на стока или услуга по смисъла на чл.6 и чл.9 ЗДДС данъчно събитие по чл.25, ал.1 ЗДДС не настъпва, респективно – не възниква изискуемост на данъка в хипотезата на чл.25, ал.6, т.1 ЗДДС, а оттам – по аргумент от чл.68, ал.2 ЗДДС не възниква и функционално свързаното право на приспадане на данъчен кредит по чл.68, ал.1, т.1 ЗДДС, поради което същото не може да бъде упражнено дори при наличие на хипотезата на чл.71, ал.1, т.1 ЗДДС (аналогична на чл.178, б. „а“ от Директива 2006/112/ЕО).

            От така очертаната правна уредба следва извода, че наличието на действително осъществена доставка с предмет прехвърляне собствеността върху стока, респ. с предмет извършване на услуга, е условие /предпоставка/ за възникване на правото на данъчен кредит, като изпълнението на тази предпоставка следва да бъде проверено за извършването на преценка дали ревизираният субект има право да приспадане данъчния кредит, който е декларирал в подадената справка-декларация. При липса на реално осъществена доставка на стока не е налице една от предпоставките за възникване на правото на данъчен кредит по чл. 68, ал.1, т.1 във вр. с чл. 69, ал.1, т.1 във вр. с чл.6, ал.1 и чл.9, ал.1 от ЗДДС респ. по чл.168 б. „а“ от Директива 2006/112/ЕС, съответно такова право не възниква по доставка, която съществува само документално, но не е реална. Основание за този извод следва и от практиката на СЕС, според която за да се признае правото на приспадане, е необходимо съдът в съответствие с правилата на доказване, установени в националното законодателство, да провери дали доставките на стоки /услуги/ са реално осъществени и дали тези стоки са използвани от получателя за извършваните от него облагаеми сделки/ т.31 и т.32 от Решение от 06.12.2012г. на СЕС по дело С-285/11/. Ако след преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по делото, не може да се направи извод за действително предадени и получени от доставчика на получателя стоки и услуги, то правото на приспадане не следва да се признае. В същото време СЕС нееднократно е посочвал, че не е възможно приспадане на данък, който е дължим единствено поради вписване във фактурата, тъй като упражняването на това право се ограничава само до действително дължимите данъци, като трябва да се държи сметка, че реалността на доставката като правно релевантен факт подлежи на доказване със средствата, предвидени в националния закон. Реалното извършване на доставка е положителен факт от обективната действителност, който при осъществяването си оставя следи и за него съществуват преки и косвени доказателства. Всяка доставка на стока или услуга представлява стопанска операция, която има две страни: доставчик и получател. Всяка от страните трябва да притежава счетоводни и търговски регистри за осъществени сделки, както и писмени доказателства за осъществяването им, съответно с вида и естеството на доставките. Липсата на такива доказателства може да обоснове извод за липса на реално извършени доставки по смисъла на чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС.

            В ДОПК не се съдържат особени правила относно разпределението на доказателствената тежест в производство при ревизия по общия ред на чл.112–120 ДОПК, поради което субсидиарно приложение намират правилата за доказване, установени в АПК и ГПК (арг. от § 2 ДР на ДОПК). „ЕГЕЛ КОРПОРЕЙШЪН“ ЕООД черпи право на приспадане на данъчен кредит от спорните фактури, претендирайки го по съдебен ред след отказ за признаването му с ревизионния акт, поради което на основание чл.154, ал.1 ГПК и чл.170, ал.2 АПК вр. § 2 от ДР на ДОПК негова е тежестта да докаже всички факти, на които основава искането си за признаване на това право, за да установи, че са изпълнени условията за възникването и упражняването му. Жалбоподателят носи тежестта да докаже реалността на доставките по процесните фактури, тъй като той твърди положителния факт, че такива доставки са осъществени и именно в това твърдение се състои възражението му срещу незаконосъобразността на РА. Същият следва да проведе пълно доказване на своето оспорване, като създаде сигурно убеждение у съда в съществуването на фактите и връзките между фактите. В съответствие с разпределението на доказателствената тежест, както административният решаващ орган, така и съдът, имат правото, но и задължението да приемат за ненастъпили тези правни последици, чийто юридически факт е останал недоказан. Доказателствената тежест в производството е указана от съда с разпореждане от 20.01.2023г., като на страните е предоставена възможност да предприемат съответните процесуални действия.

            В съдебното производство жалбоподателят не доказа наличието на материалноправните предпоставки за възникване на правото на данъчен кредит по фактурираните доставки на стоки и услуги от посочените по-горе доставчици – не се събраха достатъчно преки или косвени доказателства, установяващи реалността на доставките.

            По отношение на отказаното право на данъчен кредит по фактура № **********/ 12.03.2019г./л.256, гръб т.VI/ и фактура № **********/ 21.03.2019г./л.256, т.VI/, издадени от „ЕНВИВО“ ЕООД с предмет „услуга“, съдът намира, че правилно органите по приходите са приели, че с представените доказателства - фактури, банкови извлечения, счетоводни регистри/л.256-л.258,т.VI/, не може да се установи реалността на доставките.

            Принципно, относно доставките на услуги от значение е обезпечеността на доставчика за извършването им, надлежното предаване и приемане изпълнението на услугите, наличието на краен обективно установен резултат от тях. Договорените услуги – дори без изричен писмен договор, следва да са конкретни и да е определен способът за предоставянето им на възложителя. Необходимо е да има доказателства за извършването им от изпълнителя и съответното им прехвърляне на получателя.

            В случая от обясненията дадени от доставчика – „ЕНВИВО“ ЕООД/л.260, т.VI/ и от ревизираното лице /л.79, т.III/, се установява, че услугите са свързани с настройка и пускането на ФЕЦ, както и настройка на измерващото устройство и таблата за пренос на данни. В тази връзка следва да се посочи, че от доказателствата по делото не се установява „ЕГЕЛ КОРПОРЕЙШЪН“ ЕООД да е разполагало с ФЕЦ към датата на извършване на фактурираните услуги. Действително, между посочените две дружества е бил сключен предварителен договор от 17.09.2019г./л.264, гръб, т.VI/ за придобиването на 5/пет/ броя фотоволтаични електроцентрали, който впоследствие обаче е бил развален. Налице са и данни за придобиване на ФЕЦ от друго дружество – „НЕВРОННИ ТЕХНОЛОГИИ“ ЕООД/на 15.04.2019г./, което също е станало след датата на фактуриране на процесните услуги. Следователно, по никакъв начин не се установява в кой обект/ФЕЦ/, са били извършени услугите. От ангажираните доказателства не се установява и в какво точно се изразяват фактурираните услуги. Не са представени договори, приемо-предавателни протоколи или друга съпътстваща доставките информация. Такива данни липсват и в представените фактури, които са непълни. В тях, освен, че не е индивидуализиран обекта, за който са предназначени услугите, не се съдържа посочване чрез необходимата конкретизация на вида на самите услуги и как е определена единичната им стойност. Това не позволява да се установи начина на калкулиране на цената на услугите и нейните елементи – материали, вложен труд и пр. От изложеното следва, че от доказателствата по делото не може да се установи реалността на доставките. Освен представените писмени обяснения, липсват убедителни доказателства за извършване и предаване на фактурираните услуги. Касае се за твърдяно извършване на услуги, но няма никакви данни къде са извършени и разполага ли доставчикът на услугите с необходимия кадрови и технически ресурс за изпълнение на фактурираните от него доставки на услуги.

            На следващо място, правилно с РА е начислена лихва в размер на 54 245.94 лева за неправомерно ползван данъчен кредит по 7 бр. фактури/л.261-л.264, т.VI/, издадени от „ЕНВИВО“ ЕООД, за които впоследствие са били издадени кредитни известия/л.40 и сл., т.IV/, поради разваляне на сделката. С посочените фактури, са документирани първоначалните задатъци съгласно предварителен договор от 17.09.2019 г./л.264, гръб, т.VI/ и съответните анекси/л.264, гръб и сл., т.VI/ за закупуване на 5 бр. ФЕЦ, заедно със земята. Видно от уведомително писмо от 04.05.2020г/л.270, т.VI/, „ЕГЕЛ КОРПОРЕЙШЪН“ ЕООД е уведомено, че на 30.04.2020г. е изтекъл срокът за плащане на втория транш по предварителния договор и ако до 14 дни не се получи сумата, сделката ще бъде развалена и според клаузите на договора полученият задатък ще бъде задържан. В представеното писмено обяснение/л.260, т.III/ е посочено, че до края на м.05.2020 г. сумата не е платена и сделката е развалена. Посоченото уведомително писмо за разваляне на сделката е представено в хода на ревизията, както от доставчика/л.270, т.VI/, така и от ревизираното лице/л.70, т.IV/, което налага извода, че последното е надлежно уведомено за развалянето на предварителния договор. Съгласно разпоредбите на чл.78, ал.2 от ЗДДС регистрираното лице е длъжно да коригира размера на ползвания данъчен кредит при изменение на данъчната основа или при разваляне на доставката, както и при промяна на вида на доставката. А според ал. 4 на чл. 78 от закона, регистрираното лице е длъжно да коригира размера на ползвания данъчен кредит при разваляне на доставката, за която е издадена фактура за авансово плащане в данъчния период, през който се разваля доставката, независимо дали авансово платената сума му е възстановена, прихваната или уредена по друг възмезден начин и дали доставчикът му е издал кредитно известие. В този смисъл и предвид на обстоятелството, че „ЕНВИВО“ ЕООД не е издало кредитни известия към посочения момент, обосновано е прието, че жалбоподателят е следвало да извърши корекция на посочените основания през м.05.2020г. в размера на ползвания по фактурите данъчен кредит 584 640.00 лв. Не е спорно, че кредитни известия за посочените фактури, са издадени едва на през м.04.2021г. и същите са декларирани и от ревизираното лице. Следователно, правилно и законосъобразно в случая е начислена дължимата лихва за периода от 15.06.2020г. до 14.05.2021г. в размер на 54 245.94 лв.

            По отношение отказаното правото на данъчен кредит и по 5 бр. фактури, издадени от „НЕВРОННИ ТЕХНОЛОГИИ“ ЕООД с предмет „специализиран софтуер за обработка на данни“, „разработка на електронно измерващо устройство“, „табло за пренос на данни“- 2бр., „система за отчитане на данни“, „табло за предаване на данни“, „фотоволтаична централа“ и „наем земя“: Във връзка с тези доставки от ревизираното лице са били представени/л.289, т.III-л.1-л.34, т.IV/ - фактури и тяхното осчетоводяване, платежни документи, договори, приемо-предавателни протоколи. От така представените доказателства обаче, съдът счита, че не може да се установи реалността на доставките на фактурираните активи и услуги.

            По отношение доставката на ФЕЦ, основателно органите по приходите са се позовали протокола/л.108 и сл., т.II/ за извършеното в хода на ревизията посещение в с. Разделна, при което безспорно е установено, че в описания имот няма монтирана ФЕЦ. Констатирано е, че са налични само стойки за соларни панели и паднал на земята метален шкаф от табло от времето, когато е имало такава централа(2011г.-2013г.). Не са установени панели, инвертори, системи за наблюдение, ел. табло, не е установено и присъединяване към електропреносната мрежа. В тази връзка по делото не се ангажираха каквито и да било доказателства, че придобития с договор от 15.04.2019г./л.18, т.IV/ енергетичен комплекс - фотоволтаична централа е наличен, ведно с описаните в Приложение №1/л.20, т.III/ към този договор, негови компоненти. Не е опровергана констатацията, че ревизираното дружество не е осъществявало дейност и не е декларирало облагаеми доставки, произтичащи от функционалното и технологично предназначение на ФЕЦ и допълващите я като система компоненти. Така установените факти се потвърждават и от приложената по преписката кореспонденция с трети лица - „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД/л.218-234, т.II/, „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД/л.150-л.169, т.II/, Община Гълъбово и кметския наместник на с. Разделна/л.177-л.190, т.II/. В този смисъл и предвид липсата на данни за приемане и предаване на ФЕЦ, както и данни този обект да е извършвал икономическата дейност, за която се претендира, че е изграден, се налага извода, че не може да се установи реалността на процесната доставка. Касае се за доставка на актив, с определени параметри и функционалност, който ако е бил придобит, както се твърди, следва да е наличен, като комплекс и/или отделни елементи, нещо което не се установява от доказателствата по делото. В тази връзка е нужно да се посочи, че не се констатира и последваща реализация на някои от така придобитите компоненти/съоръжения, включени във ФЕЦ, което се потвърждава и от заключението на вещото лице по назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза. Изложените до тук съображения, за липсата на реална доставка на ФЕЦ, важат изцяло и за издадената от „НЕВРОННИ ТЕХНОЛОГИИ“ ЕООД на „ЕГЕЛ КОРПОРЕЙШЪН фактура, с предмет наем на земя за ФЕЦ. Освен издадената фактура и договор за наем/л.22 и сл., т.IV/, доказателства за реалното извършване на сочената услуга не са представени. Освен това, от събраните доказателства, не се установи и жалбоподателят да е придобил ФЕЦ в посочения имот, още по-малко да са отчитани продажби на електроенергия.

            По отношение на доставките, обективирани във фактура №87/06.03.2019г. и фактура №88/12.03.2019г. с предмет „разработка на електронно измерващо устройство“, „табло за пренос на данни“- 2бр., „система за отчитане на данни“ е представен единствено приемо-предавателен протокол от 12.03.2019г./л.1, т.IV/, в който липсва конкретна информация за това какво точно се предава и приема. В него е посочено, че се прехвърля собствеността на „табло за пренос на данни – 2бр.“, „система за отчитане на данни -1 бр.“ и табло за предаване на данни – 1 бр.“ Не е налице каквато и да било индивидуализация на посочените активи, като такава липсва и в издадените фактури. Налице е пълна неопределеност на предмета на доставката. Не е представена и информация от технически и/или технологичен характер. Освен това като предмет във фактура №87/06.03.2019г./л.289, т.III/ е посочено и извършването на услуга, изразяваща се в „разработка на електронно измерващо устройство“. Доказателства обаче за извършването й – напр. протоколи за извършена работа, съответно за предаването на резултата на така фактурираната услуга не са представени. В приемо-предавателния протокол от 12.03.2019г., в който е посочено, че е съставен към фактура №87/06.03.2019г. и фактура №88/12.03.2019г. не е налице отбелязване за посочената услуга. Липсват, каквито и да било информационни източници в тази насока. Това не позволява да се установи начина на калкулиране на цената на услугата и нейните елементи – материали и вложен труд. Следователно, в конкретния случай, от представените по делото доказателства, не може да се установи както реалното договаряне на услуга с необходимата яснота и конкретика, относно вида й и начина на формиране на договорната цена, така и приемо-предаване на резултата от тази услуга.

            Идентични са изводите на настоящата инстанция и по отношение на отказаното право на данъчен кредит по фактура № 89/22.03.2019г./л.9, т.IV/, издадена от сочения доставчик с предмет „специализиран софтуер за обработка на данни“. В представените договор от 21.03.2019г./л.10, т.IV/ и приемо-предавателния протокол от 26.03.2019г./л.16, т.IV/ не се съдържа информация в какво се изразява посочената услуга и какво конкретно е договорено, съответно предадено.

            На следващо място, правилно с РА е отказано правото на данъчен кредит в размер на 5 000.00 лева по издадената от „СЕВЕИ“ ЕООД фактура № **********/26.09.2019 г./л.89, т.III/ с предмет на доставката „сървърна и мрежова обезпеченост“. Обосновано органите по приходите са приели, че от представените от ревизираното лице и от доставчика доказателства, не може да се установи реалността на доставката. Според представения договор от 04.03.2019г./л.91, т.III/, „ЕГЕЛ КОРПОРЕЙШЪН“ ЕООД възлага, а „СЕВЕИ“ ЕООД приема да извърши услуги във връзка с предоставянето на сървърна и мрежова обезпеченост за дейностите на възложителя, вкл. мрежова администрация, мониторинг, осигуряване на необходимия капацитет, конфигурация и сигурност на оборудването и мрежата за срок от 6 месеца срещу цена от 25 000.00 лв. без ДДС. От обясненията на ревизираното лице/л.79, т.III/, както и от тези дадени от доставчика му - „СЕВЕИ“ ЕООД/л.218, т.VI/, се установява, че договорените услуги касаят собствената на „ЕГЕЛ КОРПОРЕЙШЪН“ ЕООД фотоволтаична електроцентрала/ФЕЦ/. От събраните по делото доказателства обаче по категоричен начин се установи, че ревизираното лице не разполага с функционираща ФЕЦ, което обосновава извод за компрометиране на възможността сочената услуга да бъде извършена реално. Още повече, че в дадените обяснения се сочи, че мрежовото обезпечаване и мониторинг са извършени дистанционно през специализиран софтуер (Opti Neg Gen 2.0) за дистанционна работа, наблюдение и дистанционна диагностика и анализ на елементите на фотоволтаичната централа, собственост на възложителя – „ЕГЕЛ КОРПОРЕЙШЪН“ ЕООД. В този смисъл, за да е възможно извършването на посочените действия, това предполага и изисква обективно да съществува ФЕЦ. Отделно от това, нито в представения договор, нито в протокола за приемане на извършена работа от 25.09.2019г./л.94, т.III/ е налице конкретно посочване в какво се изразява фактурираната услуга, какви са нейните параметри, което не позволява да се установи начина на калкулиране на цената на услугата и нейните елементи. В представения договор, общо са описани задълженията на изпълнителя „СЕВЕИ“ ЕООД, поради което е невъзможно да се индивидуализира това, което е фактурирано и впоследствие предадено на възложителя. Още по-малко може да се приеме, че процесната услуга е извършена от сочения подизпълнител – Т. И.. В случая, предвид неустановения предмет на фактурираната услуга не може да се установи и идентичност с предмета на сключения договор от 15.04.2019г. между „СЕВЕИ“ ЕООД и Т. И./л.95, т.III/. С оглед на изложеното, съдът намира, че в конкретния случай, е налице пълно несъответствие в съдържанието на представените документи, което не позволява по никакъв начин да се определи предмета на услугата, посочен в издадената фактура, още по-малко да се установи дали същият е изпълнен и от кого.

            По отношение отказаното право на данъчен кредит по 3 бр. фактури/л.109-111, т.III/, издадени от „БОСОЛАР“ ЕООД с предмет „система за отчитане на данни“, „инвертори“ – 2 бр., „енерго-измерващо устройство“ и „табло за предаване на данни“. Във връзка с тези доставки от страна на ревизираното лице и от доставчика са представени процесните фактури, ведно с договор от 25.06.2019г. за доставка на енергийни модули и компоненти/л.27, гръб, т.IX/ и приемо-предавателен протокол от 09.07.2019г./л.31, т.IX/. От така представените доказателства обаче не може да се установи реалността на доставките на фактурираните активи. Издадените от „БОСОЛАР“ ЕООД фактури са непълни. В тях не се съдържа необходимата информация, поради което е неясно какъв точно е бил предмета на доставките. Липсващата индивидуализация на това което е фактурирано не може да се извлече нито от представения договор, нито от представения към фактурите приемо-предавателен протокол/л.456-л.471, т.II/, които имат еднотипно съдържание и отразяват приемането и предаването на посочените във фактурите активи, без каквато и да било конкретика и описание на това което се предава/ приема - неговия вид, марка, модел, спецификации, сериен/партиден номер и пр. Принципно при родово определените вещи дължимата престация е определена по общи, абстрактни белези, поради което собствеността върху престацията преминава в момента на нейната индивидуализация. Определянето на престацията във фактурата и приложения договор е твърде общо и абстрактно, поради което не може да се приеме, че е извършено прехвърляне на собствеността върху същите по смисъла на чл.24, ал.2 от ЗЗД. При липса на доказателства за фактическото предаване на стоката и за нейното отделяне не би могло да се установи доставка по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС. Не е без значение и факта, че процесните активи не са установени като налични в собствената на жалбоподателя ФЕЦ, за чието функциониране се твърди, че са били закупени, предвид безспорния факт, че такава централа не съществува. Не води до друг извод и заключението на изпълнената по делото ССчЕ, която е установила, че не са налице данни и за последваща доставка на посочените активи. С оглед на изложеното без значение е обстоятелството, дали посоченото техническо оборудване е било възможно да бъде транспортирано с процесния лек автомобил „Сеат Леон“. Още повече, че и вещото лице по назначената по делото съдебно-техническа експертиза заявява, че липсва техническа спецификация на това оборудване, която е задължителна за такъв тип сделки. Що се касае до представения като приложение към експертизата анекс от 27.06.2019г./л.473, т.X/, в който се съдържат частични данни за техническите параметри на процесното оборудване, съдът намира, че същото не следва да бъде кредитирано. Освен, че се представя за първи път едва в съдебното производство, както основателно е отбелязало и вещото лице, в този анекс липсват приложени серийни номера, което прави невъзможно да се потвърди, че се касае именно за процесните активи.

            По отношение на отказания данъчен кредит по 2 бр. фактури/л.103-104, т.III/, издадени от „БРЕК“ ЕООД с предмет „енерго-измерващо устройство“ и „инвертори“ – 2 бр. По повод тези доставки, освен процесните фактури е представен към тях единствено приемо-предавателен протокол от 02.07.2019г./105, т.III/, в който е отразено фактическото предаване на „енерго-измерващо устройство“-1бр. и „инвертори“ – 2 бр. В тази връзка, съдът констатира, че начинът, по който са оформени посочените документи, разкрива пълна идентичност със съдържанието на документите, с които са били документирани и доставките от „БОСОЛАР“ ЕООД. В случая, освен, че в приложения по делото приемо-предавателен протокол, не се съдържа конкретна информация, позволяваща индивидуализирането на стоките, не са налице и други данни за действия на страните, съставляващи отделяне на стоките. Поради това, изцяло по изложените в предходния абзац мотиви, съдът приема, че така представените доказателства не установяват реалност на доставките на фактурираните стоки. Не са представени и документи за транспортирането на стоките от обекта на доставчика до такъв на ревизираното лице. Според дадените обясненията/л.79, т.III/, инверторите и енерго-измерващото устройство са транспортирани от управителя на „ЕГЕЛ КОРПОРЕЙШЪН" ЕООД със семейния автомобил марка „БМВ 520“, peг. № *****, но доказателства в тази връзка не са ангажирани – пътни листи, данни за направени разходи и пр.

            На следващо място, съдът счита, че правилно от ревизията е отказан данъчен кредит в размер на 29 700.00 лева по фактура № **********/ 11.03.2019г./л.143, т.III/, издадена от „АДРИ-М.“ ЕООД с предмет „услуга“. Във връзка с тази доставка е представен договор от същата дата/л.145, т.III/, според който изпълнителят „АДРИ-М.“ ЕООД следва да извърши монтаж на комплектована соларна система на посочено от „ЕГЕЛ КОРПОРЕЙШЪН“ ЕООД място и нейната поддръжка за три години след датата на пускане в действие. Приложен е и Анекс от 05.09.2019г./л.148, т.III/, с който е определено за място на монтаж на системата - с. Разделна, а срокът се променя на 8 месеца, но не по-късно от 30.04.2020 г. С Анекс № 2 от 20.03.2020г./л.149, т.III/ е договорено монтажът да започне в началото на м.07.2020г. В тази връзка, следва да се посочи, че доказателства за извършване на договорената услуга - напр. протоколи за извършена работа, съответно за предаването на резултата на така фактурираната услуга не са представени. Освен това, че при посещението в с. Разделна, обективирано в протокол №1521046/01.04.2022г. също не е установено наличие на соларна система. Не се установяват и данни за извършена последваща доставка на фактурираната услуга, което се потвърждава и от заключението на вещото лице.

            По отношение на отказаното право на данъчен кредит в размер на 10 600.00 лв. по фактура № **********/ 25.10.2019г./л.275, т.III/, издадена от „НЮ ЕНЕРДЖИ ГРУП“ ЕООД с предмет „услуги по договор от 14.10.2019г.“. Правилно органите по приходите са приели, че с представените доказателства – фактури, документ за извършено плащане/л.275, т.III/, Договор от 14.10.2019г./л.276, т.III/ за свързване на машини и оборудване в ел. мрежа и други услуги, съгласно Приложение № 1 към него и Протокол за приемане на извършена работа от 01.11.2019 г./л.279, т.III/, не може да се установи реалността на доставката. Процесната фактура е непълна – в нея не се съдържа посочване чрез необходимата конкретизация, в какво изразяват фактурираната услуга „по договор от 14.10.2019г.“ и какви са нейните параметри. Това не позволява да се установи начина на калкулиране на цената на услугата и нейните елементи – материали и вложен труд. Липсващата във фактурата индивидуализация на вида на услугата не може да се извлече и от представения към нея приемо-предавателен протокол от 01.11.2019г., в който най-общо е посочено, че изпълнителят е извършил описаните дейности от договора, които са приети без забележка от възложителя. От посочения протокол, съставен в гр. София(без да е посочен конкретен обект или място) не става ясно къде са извършени услугите, къде и по какъв начин конкретно е приета работата, и какво точно е прието. Не е ясно и как посочените, в приложение №1/л.278, гръб, т.III/ към договора, активи се отнасят към извършената услуга. Липсват каквито и да било данни за реалното движение/транспорт, приемане и предаване/ на тези активи, по отношение на които се твърди, че е извършена фактурираната услуга. Не се установява как, къде и по какъв начин описаните активи са предадени на изпълнителя – „НЮ ЕНЕРДЖИ ГРУП“ ЕООД и съответно върнати на възложителя. Извършването на твърдяната услуга, предполага наличието на документи, удостоверяващи сочените обстоятелства. Такива обаче в хода на ревизията и при разглеждане на делото не са представени. От изложеното следва, че ангажираните от ревизираното лице доказателства не могат да установят реалността на процесната доставка. В тази връзка неотносими са доводите, дали доставчика е разполагал или не, с техническа и кадрова обезпеченост да извърши услугата. По отношение твърдяната последваща реализация на посочената услуга към „АЙСБЕРГ“ ЕООД, съдът намира, че доказателствата по делото не я установяват. Както основателно е отбелязало и вещото лице/стр. 14 от заключението, съотв. на л.509, гръб, т.X/, потвърждавайки констатациите на органите по приходите, макар да са налице издадени фактури и сключени договори с контрагента „АЙСБЕРГ“ ЕООД, от заведената счетоводна отчетност не може да се обоснове извод, че извършените разходи за получените услуги от „НЮ ЕНЕРДЖИ ГРУП“ ЕООД могат да бъдат отнесени към съответния приход, свързан с последващата доставка към „АЙСБЕРГ“ ЕООД.

            По отношение на отказаното право на данъчен кредит по факура № **********/ 30.09.2019г./л.119, т.III/ и фактура № **********/ 21.10.2019г /л.127, т.III/, издадени от „АПК-ПАВЛИКЯНОВ“ ЕООД, с предмет „наладка на електро-механично оборудване“ и съответно „разработка на софтуер за интелигентно управление на електроенергийни потоци в производството и съхранението на хранителни продукти“.

            Във връзка с доставката на услуга „наладка на електро-механично оборудване“, освен процесната фактура са представени договор за услуги от 23.09.2019г./л.121, т.III/; протокол за приемане на извършена работа от 30.10.2019 г./л.126, т.III/ и споразумение от 31.10.2019 г./л.125, т.III/ за прекратяване на договора по взаимно съгласие, поради изпълнението му. От така представените доказателства, обаче не се установява по никакъв начин в какво се изразява фактурираната услуга. Не е ясно за какво конкретно електро-механично оборудване, вид параметри и пр. се отнася услугата и в какво конкретно се изразява. В този смисъл, представените документи не удостоверяват конкретно извършена услуга и прехвърлянето й на получателя. От обясненията дадени от доставчика – „АПК-ПАВЛИКЯНОВ“ ЕООД/л.45, т. IX/ и от ревизираното лице /л.79, т.III/, се установява, че услугата е свързани с настройка на оборудването на ФЕЦ в с. Разделна. Категорично обаче, от доказателството по делото, се установи, че такава фотоволтаична централа и оборудване в нея не съществува. Следователно и услуга свързана с него няма как да е била извършена.

            По отношение доставката, касаеща „разработка на софтуер за интелигентно управление на електроенергийни потоци в производството и съхранението на хранителни продукти“, са представени договор за софтуерни услуги от 13.05.2019г./л.129, т.III/; техническо задание към договора от 23.05.2019 г./л.135, т.III/ и протокол за приемане на извършена работа от 07.10.2019г./л.140, т.III/. От съдържанието на така представените доказателства обаче не се установява за какъв софтуер става въпрос, какви са неговите функции и какво е неговото конкретно предназначение. Не е посочено нито за какво предприятие е предназначен, нито какви процеси ще управлява. От съставения протокол за приемане на извършената работа не става ясно какъв конкретен резултат се предава, къде е тестван и съответно внедрен. С оглед на изложеното, съдът намира, че в конкретния случай, е налице несъответствие в съдържанието на представените документи, което не позволява по никакъв начин да се определи предмета на услугата, посочен в издадената фактури, още по-малко да се установи дали същата е изпълнена. Освен това, липсват и документи, установяващи възможността на доставчика да извърши фактурираната услуга/създаване на приложен софтуер/, която предвид спецификата си, предполага наличие на нает квалифициран персонал. Доказателства в тази връзка, относно квалификацията и образованието на лицата, извършили процесната услуга, не са представени. Това обстоятелство обосновава извод за липса на кадрова обезпеченост на „АПК-ПАВЛИКЯНОВ“ ЕООД, да извърши услугата в обема, в който това се претендира. Даденото от ревизираното дружество писмено обяснение /л.79 и сл., т.III/, че разработката на софтуера е извършена от управителя на „АПК-ПАВЛИКЯНОВ“ ЕООД, не се подкрепя от доказателствата по делото. По отношение на твърденията, че така придобития софтуер е бил необходим за изпълнение на задължение по договор с „АЙСБЕРГ ГРУП“ ЕООД, за което към това дружество са издадени фактури 29/18.10.2019 г. и № 31/21.10.2019г./л.141 и л.142, т.III/, следва да се посочи, че от представените по преписката доказателства не се установява последваща реализация, свързана с посочения софтуер. Видно от съдържанието на цитираните фактури, същите са с предмет „по договор за извършване на инсталация, пуск, настройки, обучение на персонала и оптимизация на процесите“. Договор или други съпътстващи доставката документи, не са представени, поради което по никакъв начин не може да се обвърже процесната доставка с тази към „АЙСБЕРГ“ ЕООД. Това е констатирано и от вещото лице, според което не е ясно какво е приложението на софтуера в последващи доставки.

            Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че органите по приходите основателно са отказали да признаят на жалбоподателя право на данъчен кредит по фактурите, издадени от „АПК-ПАВЛИКЯНОВ“ ЕООД.

            По отношение на отказаното право на данъчен кредит по 2 бр. фактури/л.238, т.III/, както следва: фактура № **********/ 24.07.2020г. и № **********/ 29.07.2020г., издадени от „ЕМ БГСОЛАР“ ЕООД с предмет „трошачка“ и „настройка и наладка на трошачка“. Във връзка с тези доставки е представен договор № 20-39/24.07.2020 г./л.241, т.III/ и протокол за приемане на извършена работа от 10.09.2020г./л.243, т.III/. Видно от съдържанието на договора, същият има за предмет доставка, настройка и наладка на трошачка за бетон със срок за изпълнение до 10.09.2020г. Правилно органите по приходите са приели, че с представените доказателства, не може да се установи реалността на доставката. В практиката си ВАС многократно е подчертавал, че за да е налице реална доставка на стоки не е достатъчно само наличието на фактура и счетоводното й отразяване при страните по доставката. С оглед характера на процесната стока като родово определени вещи, то индивидуализацията й се извършва чрез предаването, съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 2 ЗЗД, за което в конкретния случай не са ангажирани безспорни доказателства. По отношение на процесната доставка на трошачка на бетон следва да се посочи, че за да възникне право на данъчен кредит следва да бъде установено прехвърляне на собствеността на стоките от доставчик към получател, т.е. да бъдат индивидуализирани същите. За установяване на тези факти ревизираното лице може да ангажира различни доказателства – приемо-предавателни протоколи, стокови разписки и пр. Нито при ревизията, нито в хода на съдебното производство е представен приемо-предавателен протокол, който да удостоверява предаването, съответно приемането на конкретна машина/трошачка/, определена с модел, технически параметри и сериен номер. В случая е представен единствено протокол за приемане на извършена работа от 10.09.2020г./л.243, т.III/, с който се декларира, че изпълнителят – „ЕМ БГСОЛАР“ ЕООД „е извършил качествено, точно и в срок всички необходими дейности и задачи, които са му били поставени, във връзка с настройка и наладка на технологично оборудване, а именно трошачка на бетон“. С посочения протокол обаче не може да се удостовери възникването на релевантния факт по прехвърляне на собствеността на стоката. В него не се съдържат данни, установяващи мястото на предаване/приемане на стоката, на коя дата и между кои лица, както и липсва означение на превозното средство, което ги е доставило. Освен, че в приложения по делото протокол, не се съдържа конкретна информация, позволяваща индивидуализирането на стоката/трошачка/, не са налице и други данни за действия на страните, съставляващи отделянето й. Това означава, че стоката не е била индивидуализирана по съгласие на страните, за да се счете, че получателят им е придобил правото на фактическо разпореждане върху нея. Видно е също така, че самата фактура е непълна, тъй като в нея липсва информация за вида и количеството на стоките, а в представения договор стоката, за която се твърди да е предмет на доставката, е описана само по най-общ начин, без конкретен модел и пр. Принципно при родово определените вещи дължимата престация е определена по общи, абстрактни белези, поради което собствеността върху престацията преминава в момента на нейната индивидуализация. Определянето на престацията във фактурата и приложения договор е твърде общо и абстрактно, поради което не може да се приеме, че е извършено прехвърляне на собствеността върху същите по смисъла на чл.24, ал.2 от ЗЗД. При липса на доказателства за фактическото предаване на стоката и за нейното отделяне не би могло да се установи доставка по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС. Не са представени нито от ревизираното лице, нито от доставчика документи за транспортирането на стоката от обект на съответния доставчик до склад на ревизираното лице. Представената инвойс фактура № 5248/09.09.2020 г. на стойност 2 045.00 евро, платена на 10.09.2020 г. от сметка на „ЕМ БГСОЛАР” ЕООД в ПИБ АД/л.23, гръб – л.24, т.VI/, не може да бъде отнесена към процесната доставка, тъй като липсват данни за конкретна транспортна услуга. С оглед на така установените факти, съдът намира, че не е налице реално осъществена доставка на трошачка от посочения във фактурата доставчик. При това положение следва да се приеме, че и фактурираната съпътстваща услуга, за която се претендира, че свързана с процесната трошачка на бетон, също не е извършена реално.

            Неоснователни са твърденията в жалбата, че именно процесната трошачка е била обект на последваща доставка към „ПРИМАБИЛД“ ЕООД – клиент на ревизираното дружество. Видно от представения Приемо-предавателен протокол от 24.07.2020г./л.210, гръб, т.IV/, на същата дата конкретна трошачка, с посочен модел и сериен номер е предадена от ревизираното лице на „ПРИМАБИЛД“ ООД като доставка по проект, финансиран от ОПИК. В същия този протокол е отразено, че към тази дата описаните в него артикули са доставени, инсталирани и тествани в производствената база на „ПРИМАБИЛД“ ЕООД, т.е. много преди процесната доставка от „ЕМ БГСОЛАР“ ЕООД/м.09.2020г./.

            По отношение отказаното право на данъчен кредит по 3 бр. фактури, както следва: фактура №**********/25.11.2019г./л.257, т.III/, ф-ра № **********/ 16.12.2019г./л.262, т.III/ и ф-ра № **********/ 19.12.2019г./л.264, т.III/, издадени от ЕТ „ СТАРТ – АНТОН ВУКОВСКИ“. В посочените фактури са обективирани доставки на общо 368 тона замразени череши „соло“ и „пулп“. Във връзка с тези доставки от ревизираното лице, освен процесните фактури и данни за тяхното осчетоводяване, са представени договори за покупко-продажба на преработени селскостопански продукти - череши тип „Соло“ и „Пулп“ от 03.07.2019г./л.258, т.III/ и от 12.07.2019г./л.266, т.III/, 9 бр. приемо-предавателни протоколи/л.260-л.261, гръб и л.268-л270, т.III/ и платежни нареждания. Правилно органите по приходите са приели, че от така представените доказателства не може да се установи реалността на доставката на фактурираната стока. В цитираните приемо-предавателни протоколи, които са с идентично съдържание е посочено, че ЕТ „СТАРТ – АНТОН ВУКОВСКИ предава на „ЕГЕЛ КОРПОРЕЙШЪН“ ЕООД определено в кг/тона количество череши тип „Пулп“, съответно череши тип „Соло“, като е отбелязано, че продуктите се приемат без забележки.

            Реалността на доставката, която в процесния случай е на замразени череши, като родово определени вещи, предполага представяне на доказателства за предаването им, по смисъла на чл.24,ал.2 от ЗЗД и тъй като основният довод на ревизията за отказа е бил нереалност на процесната доставка, то доказването от страна на жалбоподателя следва да бъде насочено в тази насока. За да се приеме, че процесната стока, която е определена само по своя род, е индивидуализирана и че собствеността върху нея е прехвърлена, следва да се докаже по определен начин отделянето на тази стока от останалата стока от същия род, което може да стане чрез приемо-предавателни протоколи, стокови разписки, доказателства за претегляне, транспортни документи и т.н. В тази връзка следва да се посочи, че представените по делото приемо-предавателни протоколи не установяват предаване на фактурираното количество замразени череши. Съдът констатира, че според съставените 9 бр. приемо-предавателни протоколи, представени както от ревизираното лице, така и от доставчика, са предадени общо 345.9 тона череши, а договореното и фактурирано количество е общо 368 тона. Също така, от съдържанието на протоколите е видно единствено, че страните декларират предаването и приемането на определено количество замразени череши, без са налице данни за тяхното измерване. В случая липсват кантарни бележки, не са представени доказателства за това откъде са натоварени стоките, къде са разтоварени, от кои лица, липсват складови разписки и товарителници. В този смисъл, съдът счита, че по никакъв начин не се установява механизма и начина на отделянето на големите количества стоки, с оглед на което не може да се изведе и обоснован извод за реалното им прехвърляне. Сочените обстоятелства следва да са установени по несъмнен начин, като във всички съставени документи от участниците в стоковия поток да е налице съответствие в посочените параметри. В представените договори за покупко-продажба на череши е посочено, че продуктите ще се съхраняват в складовите помещения на продавача за срок от 12 месеца от приемането им от страна на купувача. В тази връзка липсват съставени документи за това как са съхранявани стоките и как същите, предвид изложеното до тук, са били отделени от тези на доставчика. Освен това, предвид на обстоятелството, че договореният срок за съхранение от 12 месеца е изтекъл, не се представиха доказателства за договарянето на по-дълъг срок, нито за евентуално заплатени разходи в тази връзка. Независимо от горното, следва да се изтъкне, че за доставчика, не се представят, нито в хода на ревизията, нито пък в хода на това съдебно производство категорични доказателства за това, че същия притежава хладилна база, каквато в случая е необходима съхраняването на черешите. От представения в тази връзка договор за наем на стопански сгради от 14.12.2017г./л.273, гръб, т.III/, не се установява стопанисването на такъв хладилен склад от ЕТ „СТАРТ – АНТОН ВУКОВСКИ“. От договора е видно, че доставчика на жалбоподателя е наел имот, представляващ сграда, със застроена площ от 1545 кв.м., находяща се в „Зона за преработка и съхранение на плодове“ и който имот, съгласно чл.4 от този договор, ще се използва за изграждане на преработвателни мощности.

С оглед на изложеното съдът счита, че в конкретния случай, не е установено по безспорен начин прехвърляне на правото на разпореждане със съответните родово определени вещи чрез тяхното отделяне или предаване, което налага извода, че единствено счетоводното отразяване на доставките не е основание да се приеме, че същите са реално осъществени. В допълнение следва да се посочи, че от събраните по делото доказателства не е установена и разполагаемостта със стоките предмет на доставките от страна на доставчика ЕТ „СТАРТ – АНТОН ВУКОВСКИ“, т.е. не е доказано физическото съществуване на стоката като обект на правото на разпореждане към датите на съставяне на приемо-предавателните протоколи, респ. към датите на издаване на процесните фактури. Не са представени документи за бране на череши, транспорт, вкл. разходи за консумативи (ел. енергия, вода) за обекта, в който се твърди да са обработвани и съхранявани черешите.

            По отношение представения протокол за брак на замразени череши № 010/ 09.12.2021г./л.50, гръб, т.III/, само за пълнота на изложението, следва да се посочи, че същият е неотносим към реалността на процесните доставки. Също така, този протокол освен, че представлява частен документ, който не се ползва с материална доказателствена сила и няма достоверна дата, той не кореспондира и с другите събрани по делото доказателства. Както се отбеляза, количеството череши по приемо предавателни-протоколи е по малко от фактурираното, съответно и от бракуваното.

Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че органите по приходите основателно са отказали да признаят на жалбоподателя право на данъчен кредит по фактурите, издадени от ЕТ „СТАРТ – АНТОН ВУКОВСКИ“.

            Констатациите на органа по приходите, досежно всяка една от процесните доставки, не се оборват и със заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза, доколкото отговорът от експертизата е даден само при изследване на формалните предпоставки, които следва да се налице, за да се признае правото на приспадане на данъчен кредит, но не и на материалните такива. Само въз основа на заключението по назначената ССчЕ, че фактурите са осчетоводени при получателя и е доказано извършването на плащания по тях, не следва извод за реалност на фактурираните стоки и услуги. Плащането по фактурите, което е изследвано от вещото лице е ирелевантно обстоятелство за осъществяването на доставките, тъй като същото не е елемент от фактическия състав по настъпване на данъчно събитие съгласно чл. 25, ал. 2 ЗДДС при доставката на стока. Осчетоводяването на фактурите при получателя само по себе си също не доказва реалното извършване на доставката, защото представлява удостоверяване на това обстоятелство от самото ревизирано лице, което черпи благоприятни правни последици от осъществяването на твърдения факт. В тази връзка, неоснователни са доводите в жалбата, че самата фактура и счетоводното й отразяване при получателя по доставката, установено със заключение по назначената ССчЕ, доказва реалността на фактурираните доставки. Счетоводството е производно и отразява предходно съставени първични документи. При наличие на данни по делото за съставени документи, които не отразяват реални стопански операции, заключението на ССЕ, което е изготвено на база на същите документи, обсъдено съвкупно с другите обстоятелства по делото, не доказва реалност на доставките на стоки и услуги по смисъла на чл.6 и чл. 9 от ЗДДС. Още повече, че вещото лице също не е установило наличие на други писмени документи, касаещи изпълнението на доставките, освен представените по делото.

            С оглед на изложеното, съдът намира за необосновано твърдението в жалбата, че от представените в хода на проведеното ревизионно производство доказателства по несъмнен начин се установява както реалността на осъществените доставки, така и фактическото извършване на услугите, посочени е издадените фактури. В случая, представените от ревизираното лице документи не отразяват надеждна одитна следа, която да свързва фактурата и доставката по смисъла на чл.114 от ЗДДС. Надеждната одитна следа е налице, когато връзката между отделните документи и осчетоводени операции е лесно и бързо установима и осигурява намиране на търсената връзка между издадена фактура и извършена доставка. С оглед на установените при ревизията факти и обстоятелства, които не се опровергаха от събрани в хода на съдебното производство доказателства, съдът приема, че в настоящия случай не е налице надеждна одитна следа между процесните фактури и сочените доставки. Фактурата не е самостоятелен отделен документ, а част от документите, които се съставят в рамките на търговския и счетоводен процес, а за процесните стоки и услуги съдът приема, че в счетоводната документация на ревизираното лице и неговите доставчици липсва документален поток на сделките, който да позволява да се провери дали тези доставки са действително извършени.

            На следващо място, противно на твърденията в жалбата, отказът за признаване на правото на данъчен кредит не е обоснован с обстоятелства, които според практиката на СЕС са неотносими към правото на данъчен кредит, а именно: непредставянето от страна на доставчика на доказателства за реално извършване на доставките и за наличието на кадрова и материална обезпеченост за извършване на фактурираните доставки. В случая правото на данъчен кредит е отказано поради обстоятелството, че самото ревизирано дружество не разполага и не представя доказателства, от които да се установи конкретния предмет на фактурираните услуги и реалното им извършване, а посочените обстоятелства относно, непредставянето на доказателства от страна на доставчиците и недоказаната им възможност да извършат фактурираните услуги са само косвени доказателства в подкрепа на фактическия извод, че процесните фактури не отразяват реални доставки от посочения в тях издател.

            В тази връзка, следва да бъде отбелязано, че трайната практика на СЕО и СЕС приема, че за да се признае право на приспадане на данъчен кредит получателят следва да разполага с фактури за доставка, която е реално осъществена. В този смисъл е решението по дело С-152/02 на СЕО и т. 49 от решението по дело С-285/09 на СЕС. Позоваването на практиката на СЕО и СЕС не освобождава съда от задължението да прецени доказателствата за наличие на предпоставките за признаване на данъчния кредит по ЗДДС, първата от които е осъществяване на доставките на стоки и услуги по спорните фактури. От значение за признаване право на данъчен кредит е данъкът да е начислен правомерно, което означава да е налице данъчно събитие, т. е да е прехвърлено правото на собственост върху стоките или да са извършени услугите. Изводите на органите по приходите не са в противоречие с цитираните решения на СЕС, както и с други в същия смисъл, тъй като в своята константна практика СЕС приема, че право на данъчен кредит е налице само когато са извършени доставки, които обстоятелства подлежат на доказване с допустимите доказателствени средства, както в хода на ревизионното, така и в хода на съдебното производство.

            Доколкото не може да се направи несъмнен извод, че процесните доставки на стоки и услуги по издадените от „СЕВЕИ” ЕООД, „БОСОЛАР“ ЕООД, „БРЕК“ ЕООД, „НЕВРОННИ ТЕХНОЛОГИИ“ ЕООД, „НЮ ЕНЕРДЖИ ГРУП“ ЕООД, ЕТ „СТАРТ - АНТОН ВУКОВСКИ“, „ЕМ БГСОЛАР“ ЕООД, „АПК-ПАВЛИКЯНОВ“ ЕООД, „АДРИ-М.“ ЕООД и „ЕНВИВО“ ЕООД фактури, са осъществени, следва извода, че по тези фактури ДДС е неправомерно начислен и е налице хипотезата на чл.70, ал.5 от ЗДДС – за „ЕГЕЛ КОРПОРЕЙШЪН“ ЕООД не е възникнало правото на приспадане на данъчен кредит.

            По ЗКПО:

            Във връзка с изложените мотиви, касаещи неправомерно начислен ДДС по фактурите, издадени от доставчиците „АДРИ-М.“ ЕООД, „ЕНВИВО“ ЕООД, „БРЕК“ ЕООД, „СЕВЕИ“ ЕООД, „АПК-ПАВЛИКЯНОВ“ ЕООД, „НЮ ЕНЕРДЖИ ГРУП“ ЕООД, „БОСОЛАР“ ЕООД и „НЕВРОННИ ТЕХНОЛОГИИ“ ЕООД съдът намира, че жалбата е неоснователна и в частта срещу РА, с която е определен корпоративен данък по Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/. Съгласно чл. 18 от ЗКПО, данъчен финансов резултат е счетоводният финансов резултат, преобразуван по реда на този закон. Положителният данъчен финансов резултат е данъчна печалба, а отрицателният данъчен финансов резултат е данъчна загуба. Данъчната основа за определяне на корпоративния данък е данъчната печалба. Според чл. 22 от същия закон, данъчният финансов резултат се определя, като счетоводният финансов резултат се преобразува по ред и начин, определени в този закон, с данъчните постоянни разлики, данъчните временни разлики и други суми предвидени в тази част.

            В разглеждания случай, за оспорващия е извършено преобразуване на счетоводния финансов резултат за 2019г. в посока увеличение със сумата 3 531 040.00 лв., в т.ч. 3 449 270.00 лв. разходи за външни услуги, отразени по счетоводна сметка 602 и начислените амортизации в общ размер на 81 770.00 лв., осчетоводени по сметка 603, във връзка с фактурите издадени от посочените доставчици.

            Според чл.10, ал.1 от ЗКПО счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по ЗСч, отразяващ вярно стопанската операция. В случая по изложените в частта по ЗДДС мотиви, съставените по спорните доставки документи не отразяват вярно стопанските операции, след като доставките не са реално осъществени. При недоказаност на извършване на доставките, осчетоводяването на разходи във връзка с тях, както и начисляването на амортизации за активи, които реално не са придобити и съответно въведени в експлоатация е незаконосъобразно, поради което обосновано с РА е увеличен счетоводния финансов резултат на дружеството с непризнатите на основание чл.26, т. 2 ЗКПО разходи по спорните фактури и е установен корпоративен данък за внасяне.

                В допълнение следва да бъде посочено, че въз основа на фактическите установявания за липса на реално осъществени доставки по фактурите за услуги, издадени от посочените доставчици, съдът приема, че е осъществена и хипотезата на отклонение от данъчно облагане по чл. 16, ал.2, т.4 от ЗКПО. Тази норма предвижда че възнаграждението, платено за услуги, които не са реално извършени, се счита за отклонение от данъчно облагане. За да може плащането по дадена доставка да бъде признато като разход по реда на ЗКПО и съответно да бъде намален финансовия резултат, е необходимо доставката да бъде реално извършена, какъвто настоящият случай не е. С отчитането на разходи за услуги, които не са осъществени, дружеството е целяло заобикаляне на данъчния закон и избягване на данъчно облагане.

            По отношение на констатациите в РА, направени по реда на чл.78 от ЗКПО, се касае за извършено преобразуване на счетоводния финансов резултат за 2019г. със сума в общ размер на 591 683.62 лева, представляваща неотчетени текущи приходи, осчетоводени от ревизираното лице като приходи за бъдещи периоди, по фактури за продажби към „АЙСБЕРГ ГРУП“ ЕООД. Няма спор, че посочените фактури с № **********/ 16.10.2019г./л.119, т.IV/ и № **********/ 17.10.2019г./л.120, т.IV/, издадени от „ЕГЕЛ КОРПОРЕЙШЪН“ ЕООД с предмет „по договор за доставка на машини и оборудване“, са декларирани в дневника за продажбите за м.10/2019г., но по тях е отчетен текущ приход в размер на 408 316.38 лв., а разликата в размер на 591 683.62 лв. е отчетена като нефинансови приходи за бъдещи периоди. Правилно в случая ревизиращите органи са приели, че приходът в размер на 591 683.62 лева във връзка с продажбата на машини и оборудване от жалбоподателя на „АЙСБЕРГ ГРУП“ ЕООД е следвало да бъде отчетен през 2019г., съгласно изискванията на ЗСч. и СС 18 „Приходи“. В чл.26, ал.1, т.4 от ЗСч., който в случая е приложим, е регламентирано, че предприятието изготвя финансовите си отчети, с изключение на отчетите, свързани с паричните потоци, на базата на принципа на начисляването – ефектите от сделки и други събития се признават в момента на тяхното възникване, независимо от момента на получаването или плащането на паричните средства или техните еквиваленти, и се включват във финансовите отчети за периода, за който се отнасят. Приходът от продажба на продукция и стоки/вкл. активи/ се признава според правилата на т. 6.1. от СС 18, когато са изпълнени едновременно следните условия: а) продавачът е прехвърлил на купувача значителни рискове и изгоди, свързани със собствеността на продукцията и стоките; б) продавачът не запазва участие в управлението или ефективен контрол върху продаваните продукция и стоки; в) сумата на прихода може да бъде надеждно изчислена; г) продавачът има икономическа изгода, свързана със сделката по продажбата; д) направените разходи или тези, които ще бъдат направени във връзка със сделката, могат надеждно да бъдат изчислени. Дружеството – жалбоподател, в условията на насрещно доказване не е опровергало, основаващите се на обективно установени факти констатации на ревизиращите органи за наличието на всички, кумулативно изброени в т. 6.1. от СС 18 условия. Още повече, при положение, че в случая стоката – предмет на доставката, се твърди да е предадена на получателя, с приемо-предавателен протокол от 30.10.2019г./л.125, гръб, т.IV/ и да е изцяло заплатена. Обстоятелството, че сделката е приключена към края на 2019г., се потвърждава и от представените счетоводни регистри и документи от получателя „АЙСБЕРГ ГРУП“ ЕООД/л.224 – л.248, т.VIII и л.1-л.3, т.IX/, при който няма отчетени разходи за бъдещи периоди. Липсват данни, които да сочат и на последващо изпълнение през следващите години във връзка с процесните две фактури.

            Каза се, че процесната сума е била осчетоводена като нефинансови приходи за бъдещи периоди. В тази връзка, следва да се посочи, че нефинансовите приходи за бъдещи периоди са приходи, които се реализират през текущия отчетен период, но се отнасят за следващи отчетни периоди. Те са свързани с извършването и на разходи през следващи отчетни периоди и не влияят върху финансовия резултат за текущия период, а оказват влияние върху ФР за бъдещи периоди. Такива са например, включените в продажната цена суми за последващо обслужване след продажбата на стоката, които се разсрочват като приход за бъдещ период и се признават за текущ приход през периода, през който са извършени услугите, свързани с това последващо обслужване, тъй като съгласно принципа на съпоставимост между приходите и разходите, така разсроченият приход следва да се признае за периода, през който са направени разходите за неговото получаване, т. е. при извършването на услугата, свързана с поддръжката на продадената стока. Действително, както е отбелязало и вещото лице, от представения договор за доставка от 26.08.2019г./л.121, гръб и сл., т.IV/ е видно, че е било предвидено гаранционно обслужване на доставените машини и оборудване за срок от 24 месеца. В конкретния случай обаче, по никакъв начин не се доказва от страна на дружеството нито при извършване на ревизията, нито при разглеждане на делото, че приходът от конкретната продажба е приход за бъдещ период, тъй като е свързан с разходи, които ще бъдат направени в бъдещи периоди. Не се установява подобни разходи да са включени/калкулирани/ в продажната цена. В този смисъл, заключението на вещото лице, че не е ясно как осчетоводената сума в размер на 591 683.62 лева е определена като приход за бъдещ период е обосновано и в съответствие на доказателствата по делото. Дружеството дори не обяснява, защо именно посочената сума следва да бъде отнесена като приход за бъдещи периоди.

            По тези съображения жалбата „ЕГЕЛ КОРПОРЕЙШЪН“ ЕООД против процесния РА, се явява изцяло неоснователна.

            При този изход на спора, жалбоподателя следва да бъде осъден на основание чл.161, ал.1 от ДОПК да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 42 989.26 лева на основание чл.8, ал.1, във връзка с чл.7, ал.2, т.7 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

            Водим от горните мотиви и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК   Старозагорският административен съд

 

Р     Е     Ш     И :

 

            ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ЕГЕЛ КОРПОРЕЙШЪН“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Цар Калоян“ № 8, ет. 3, офис 8, представлявано от управителя Д.Д.К., против Ревизионен акт № Р-16001621004680-091-001/ 22.07.2022г., издаден от А.А.Д.на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и В.Г.К. на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 493/13.10.2022 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП относно непризнат данъчен кредит в размер на 518 900.73 лв., с прилежащи лихви в размер на 205 310.33 лв. и допълнително установените задължения за корпоративен данък за 2019г. в размер на 412 272.36 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 86 133.83 лв., като неоснователна.

            ОСЪЖДА „ЕГЕЛ КОРПОРЕЙШЪН“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Цар Калоян“ № 8, ет. 3, офис 8, да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП сумата 42 989.26лв. /четиридесет и две хиляди деветстотин осемдесет и девет лева и двадесет и шест ст./, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

 

            Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

СЪДИЯ: