Р Е
Ш Е Н
И Е №215/12.3.2021г.
Гр.Пазарджик, 12.03.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПАЗАРДЖИК, девети състав, в открито съдебно заседание, проведено на
двадесет и трети февруари , две хиляди двадесет и първа година,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛИНА ПОПОВА
При
секретаря А.Метанова и с участието на
прокурора Паун Савов като разгледа докладваното от съдия Попова
административно дело номер № 1298 по описа
за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.203 ал.2 АПК
,във връзка с чл. 204 и сл. от АПК и чл.
1 ал.1 от ЗОДОВ.
Образувано е по искова молба
предявена от Л.А.В. ЕГН ********** *** , със съдебен адрес ***, офис № 12 ,
чрез адв. П.К. ***, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление : гр.Б..,
ул. „О..“ № … представлявана от кмета К.. Г… В. с цена на иска от 60000,00 лв.,
като в хода на съдебното производство на основание чл. 214 ГПК е допуснато
изменение на предявения иск чрез увеличение на неговия размер на 90000,00 лв.
В обстоятелствената част на тази искова молба се
поддържа, че ищецът е собственик на недвижим имот
в село Голямо Белово, община Белово, находящ се на ул. „Ю..“ №.., представляващ
имот с пл. № 402 по отменения кадастрален план на с. Голямо Белово, общ.Белово,
обл.Пазарджик, целият с площ от 472
кв.м. , ведно с построените в него жилищна сграда и две стопански
постройки.Въпреки, че този поземлен имот никога не е бил разделян на части и е
ползван винаги като едно цяло дворно място, при изготвянето на действащата в
момента кадастрална карта на с. Голямо Белово, имотът му неправилно бил заснет и без основание бил разделен на две части: а/.имот с идентификатор
15802.504.402, в който попада жилищната сграда, с площ от 265 кв.метра, и
б/.имот 03592.5.28, в който се намирали стопанските постройки, с площ от 234
кв.метра. Ищецът твърди , че кметът на общината бил негов роднина и
първоначално при избора му за такъв , той се зарадвал, тъй като се надявал, а
и жителите на общината очаквали неговото
успешно управление на град Белово и на
цялата община. Не такива обаче се оказали плановете на кмета на общината К..
В.. През 2015 година, няколко месеца преди да приключи мандата му, той подписал
договори за продажба, с които прехвърлил на две частни дружества около 31 000
/тридесет и една хиляди/ декара общински земеделски земи.С тези договори земите
на общината били продадени от кмета без търг, на няколко пъти по-ниска цена от
реалната им пазарна цена, като дни след
това били ипотекирани от новите собственици за кредит от около 11
000 000,00 лв. Двете дружества, които тихомълком придобили общинските земи
станали собственици и на всички общински пасища и мери, където както ищеца,
така и останалите животновъди от беловската община пасели животните си.
Разочарованието на хората от кмета В. било голямо. Ищецът и други жители на общината не можели да
останат равнодушни и подали жалби срещу незаконните продажби на земите на
общината.Заради подадените жалби прокуратурата започна разследване за умишлена
безстопанственост на кмета В.. Било образувано и гражданско дело за
установяване незаконността на продажбите.Техните жалби привлекли вниманието
на обществеността върху тези незаконни действия, но ищецът не
предполагал , че тези негови действия, с които изразил гражданската си и
човешка позиция, и се възпротивил срещу неправдата, и отказът му да подкрепи
Костадин В. като кандидат за втори мандат, ще доведат до крайно неблагоприятни
за него и за семейството му последици - дни след преизбирането му за кмет на
общината/на 01.11.2015 г./.
Ищецът
поддържа, че през 2015 година, освен че се занимавал с животновъдство, работел
на смени и по трудово правоотношение в град София. На 20.11.2015г./петък/ бил
на работа в София, когато около 10,00 ч. разбрал при разтревожен разговор
по мобилния телефон със съпругата му П. Н.В., че
в дома им са пристигнали служители от Община Белово, за да събарят двете
стопански сгради в имота им, където отглеждали животните си, както и че вече са
започнали да изнасят съхраняваните в тези постройки бали сено и избичен дървен
материал. Ищецът казал на съпругата си да помоли да не събарят, а да го изчакат
да се върне, за да им покаже документите за собствеността върху сградите и да ги убеди да не извършват
незаконосъобразни действия в имота му. Веднага напуснал работното си място и
тръгнал от София за с.Голямо Белово.
Отправените
от съпругата на ищеца молби за спиране
на подготвителните действия за събарянето не били дали резултат. Когато след
около два часа пристигнал в дома си, установил, че служителите на Община Белово
били изнесли вече 150 бали сено и 2 куб.метра избичен широколистен дървен
материал /на талпи/, били ги натоварили в камион и ги закарали в някакъв склад
в гр.Белово. Общинските служители заявили и на него, че изпълняват заповед за
събаряне на двете стопански постройки, но не му връчили препис от нея, отказали
дори да му покажат тази заповед. В отговор на представените от него документи
за собствеността на имота му, те
заявили, че на тях не им влиза в работата да четат нотариални актове.
Виждайки с очите си как вече започва събарянето, в отчаян опит да спре това да
се случи и да спаси животните си, ищецът се качил се на покрива на едната от
двете сгради /сграда №2/ и стоял там въпреки студа и лошото време, докато
изпълнителите на заповедта за събаряне не си тръгнали в края на работния ден.
Рано
сутринта на 23.11.2015г. /понеделник/ отишъл в гр.Пазарджик, където потърсил
съдействието на Директора на ОДМВР-Пазарджик Й. Р... По негов съвет подал жалби
до РУ на МВР-гр.Септември, до Районна прокуратура- Пазарджик, до кмета на
Община Белово и до Общински съвет Белово. Подал жалба в Административен съд
Пазарджик срещу заповедта на кмета на Община Белово за събаряне на стопанските
ми постройки, по която жалба било образувано адм.дело №900/2015г. по описа на
AC-Пазарджик. Подал и отделно искане за спиране изпълнението на заповедта за
събаряне. Веднага след подаването на жалбите си побързал да се върне в с.
Голямо Белово, защото в дома му отново били дошли общинските служители с
техника за събаряне. Обяснил им за подадените от него жалби и ги помолил да си
тръгнат, но това отново не дало никакъв резултат. Разбирайки, че няма друга
възможност да ги спре, докато органите до които подал жалби вземат отношение,
отново се качил върху покрива на сграда № 2, за да не я разрушат и да не
затрупат животните в нея. Повече от половин ден стоял на покрива на сградата в
студа, преди да си тръгнат за втори път служителите, без и този път да успеят
да съборят стопанските постройки.
На
следващия ден обаче
24.11.2015г./вторник/, за трети път бил изпратен екипа
за събаряне в имота. Този ден
освен общинските служители с техниката за събаряне, били дошли и десетина
полицаи, като направили опити да започнат събарянето на сградите пред ищеца и
пред съпругата му. Виждайки нежеланието на тези служители дори да погледнат
представените от ищеца доказателства за собствеността на имота му и за
образуваното вече съдебно производство за отмяна на заповедта за събаряне,
ищецът отново бял принуден да се качи на покрива на сградата, за да осуети
извършването на незаконно събаряне на собствените му постройки и през този
ден.През вечерите, след като се стъмвало, ищецът започнал да обикаля из къщите
в селото , опитвайки се да търси свободни обори , където да премести животните
си. Не
намерил , защото там където имало свободни , хората не се съгласявали да му ги
отстъпят за ползване защото се бояли да
не си навлекат гнева на кмета на общината. Търсейки отчаяно изход от
ситуацията, в която бил поставен, на 25.11.2015г./сряда/ се срещнал със зам.-областния управител на
Пазарджишка област Г.К., която след като се запознала с представените от него
писмени доказателства и след като изслушала становището на юристите на
областната управа , разпоредила да бъде изготвено и предадено писмено становище
до кмета на Община Белово с указания за спиране на действията по събарянето на
постройките до произнасянето на съда по основателността на жалбата му срещу
заповедта за събаряне. Кметът Костадин В. не пожелал да вземе предвид и това
становище на зам.областният управител на Пазарджишка област и не спрял
действията по събарянето.
Така
на 25.11.2015г., пред очите на ищеца и
на съпругата му П. В. и на пълнолетния
ни син К.В., били съборени двете им стопански сгради. Единственото, което
можали да направят преди да съборят сградите, било да развържат животните си и
да ги пуснат в двора, за да не бъдат затрупани при събарянето. От силния шум на
машините и на падащите строителни материали при разрушаването, животните
съборили телената ограда с циментови колове в края на имота и се разбягали из
селото.
Селото не било голямо и хората бързо разбрали за започналото събаряне. За да изразят
съчувствието си и подкрепата си към семейството на ищеца, докато траело
събарянето дошли немалко техни съселяни
и познати. На част от тях дори били съставени актове от полицията за това, че с
присъствието си пречели на събарянето. Малко след като било започнало
събарянето, пристигнал на място и
зам.областния управител на Пазарджишка област Г.К., която лично поискала да й
бъде показана заповедта на кмета за събаряне, но и на нея такава заповед не
била показана.
На
следващият ден /26.11.2015г./, заедно със зам.областния управител Г.К. и с
Омбудсмана на РБългария М. М. провели среща с кмета на Община Белово К.. В., на
която поскали той да предостави препис заповедта за събарянето на сградите , но
той отново отказал.
При
извършеното на 25.11.2015 г.събаряне на стопанските постройки, не била напълно съборена част от
бетонната плоча на стопанска сграда №2, но около две седмици след събарянето на
сградите, след като ищецът отново продължил да пътува до София, за да работи по
трудовото си правоотношение, кметът К.В. отново бил изпратил групата си за
събаряне в дома му в с. Голямо Белово, която в отсъствието на ищеца и на
съпругата му досъборила с багер и тази
несъборена част от бетонната плоча на стопанска сграда № 2 - така, че да не
може да бъде използвана по никакъв начин занапред дори и част от плочата на
тази съборена вече сграда.
Ищецът
твърди, че с Решение №583 от 02.11.2016 г. по адм.дело №900/2015г. по описа на
АС- Пазарджик, съдът отменил като неправилна и незаконосъобразна Заповед №
197/16.07.2015г. на кмета на Община Белово, като с решение №
8722/05.07.2017г.по адм. дело №881/2017г. ВАС оставил в сила решението на АС-
Пазарджик. Предвид оспорването от страна на Община Белово на собствеността ми
върху имота в с.Голямо Белово, в който се намирали двете съборени стопански
постройки, предявил за разглеждане и установителен иск за собственост срещу
Община Белово в Районен съд –Пазарджик, като с
Решение № 932 от 09.11.2017г. по гр.д. № 1039/2017 г.по описа на PC-Пазарджик,
съдът уважил искът му за собственост и го признал за собственик на реална част
с площ 234 кв.м. от имот с пл. №402 по отменения кадастрален план на с.Голямо
Белово, общ. Белово. целият с площ от 472 кв.м., която реална част неправилно е
нанесена в действащата кадастралната карта на гр.Белово, , което било
потвърдено с Решение № 121 от 27.03.2018 г. по въз. гр. дело № 178/2018г. по
описа на Окръжен съд /ОС/- Пазарджик, а касационната жалба от Община Белово
срещу въззивното решение по делото не бе допусната до разглеждане от ВКС.
Ищецът
поддържа, че от изпълнението на
незаконната Заповед № 197/16.07.2015г. на кмета на Община Белово претърпял
значителни имуществени и неимуществени вреди.
Исковете срещу Община Белово за причинените
му имуществени вреди завел в АС -Пазарджик, по които предявени искове било образувано адм.дело № 1150/2019г.
по описа на AC-Пазарджик. Постановеното Решение № 562 от 07.08.2020г. по
адм.дело №1150/2019г. по описа на AC-Пазарджик не било влязло в законна сила
поради обжалването му от Община Белово.
В
настоящото производство ищецът претендира репариране на претърпените от
него неимуществени вреди от различен
характер.
Ищецът
поддържа, че още от 20.11.2015 год.започнали трудните и напрегнати дни за него
и за семейството му. Опитите за събаряне
на стопанските сгради - в изпълнение на
заповед, която никой не искал дори да им покаже - предизвикали състояние на
силно безпокойство , от което никой не можел нито да спи , нито да се
храни. Всяка от сутрините след
20.11.2015 г. още преди да се
развидели,съпругата и сина на ищеца излизали на двора, в очакване на екипа за
събаряне, за да не ги изненадат събарящите преди да са успели за изведат
животните извън постройките. Ищецът
тръгвал за град Пазарджик, където
отчаяно обикалял по всички възможни органи и институции, за да се опита да
търси съдействие и да спре незаконното събаряне.Направил всичко което било
възможно, за да се спре събарянето на сградите в имота им, но задвижената от
кмета на общината машина на местната /и на държавната/ власт не можела да бъде
спряна.Дори полицията оказвала съдействие за изпълнението на незаконната
заповед за събаряне.
По
време на събарянето на стопанските сгради /на 25.11.2015г./,на съпругата на
ищеца изведнъж й прилошало, някой от
присъстващите се обадил да дойде лекар за нея. Ищецът си спомня , че дошъл лекар, който й дал да пие хапчета за
успокояване.И той самият по време на
събарянето треперел целия от вълнение, но стискал зъби, защото трябвало да
издържи на това, което се случвало, а от стреса и напрежението през деня бил
вдигнал високо кръвно налягане, нито можел да разговаря с хора около него ,
нито можел да заспи през нощта. Мислите от безизходната ситуация ,в която се
намирал след събарянето на постройките не му давали спокойствие, тъй като вече
нямал условия да отглежда животните и въпреки положените усилия вероятно
трябвало да ги изколи.
Ищецът
поддържа, че събитията по събаряне на строителство били отразени в повечето медии в областния град Пазарджик ,
поради което за това събаряне разбрали не само жителите на община Белово , но и
жителите на цялата Пазарджишка област. Пред всички тях ищецът и семейството му
били представени като закононарушители. След събарянето и след медийното му отразяване , всички хора
от общината , които го познавали, гледали вече на ищеца като на човек , на
който проблемите са му дошли от неспазването на закона и те не можели да
разберат , че то е извършено поради личното отношение на кмета към ищеца.
Хората ,с които общувал, започнали до го отбягват и да странят от него. Ищецът започнал да се
чувства подтиснат от това, което се случило , започнал да отбягва срещи с
хората. Спрял да ходи на лов и на разходки, и дори с приятели не искал да се
вижда. Ищецът безвъзвратно загубил вярата си в справедливостта и не вярвал на нито една от институциите в
държавата. Преживявал отново и отново всичко, което се случило през
ноемврийските дни на 2015 г. Станал раздразнителен и лесно избухлив , както в
отношенията със своята съпруга , така в отношенията си с другите хора. Това негово
емоционално състояние правило впечатление и на колегите му , с което работел в
гр. София.
Действията
по изпълнение на незаконната заповед , го лишили от възможността да отглежда
животни и да развива бизнеса заедно с
неговия син К., а поради смъртта на четири животни загубил и част от полагащите
му се субсидии от МЗХГ. Ищецът поддържа, че техният син К. преживял всичко
заедно с тях.Ищецът усещал огорчението и разочарованието му и гледали с тревога , както и той страда и се
затваря в себе си. Затова когато след тези събития той решил да замине в
чужбина да живее и работи, след като бил крайно разочарован от случващото се –
ищецът и неговата съпруга не могли да го спрат. Ищецът се чувствал отговорен
пред съпругата и децата си , че не успял да предотврати незаконното събаряне на
двете постройки. За разлика от широкото разгласяване на събарянето на
незаконите постройки , отмяната на заповедта на кмета не намерила никакъв
отзвук в публичното пространство. И до сега много от неговите съграждани
вярвали , че ищецът е наказан справедливо от Кмета В..
Воденото
на всички тези съдебни дела , било свързано с напрежение и безпокойство за
ищеца и семейството му, но това била единствената възможност да установи
незаконосъобразността на заповедта на кмета за събаряне. Ищецът поддържа, че
преживения стрес му причинил постоянно главоболие и започнал да вдига високо
кръвно налягане, даже на няколко пъти се наложило съпругата му да вика в дома
му екип на „Бърза помощ“. Силният стрес и постоянното безпокойство се отразили
и на съня му трудно заспивал ,будел се
през нощта и не можел да заспи с часове. Постоянно му пресъхвала устата и му се
пиела вода, като някои от тези симптоми го накарали да си направи изследвания,
при които се установило , че има високи нива на кръвната захар. Поддържа , че
вече пет години от тези събития , в него често се връщат спомените от които не
може да избяга. Видял как един кмет на община без законово основание може да
разруши собствените му сгради и да поругае
пред всички хора , неговото достойнство и достойнството на неговите близки.
Видял как държавата и институциите , не могат да помогнат на човек, който иска да защити със законни
средства собствеността и семейния си бизнес. Не могли да спрат и сина си ,
който искал да избяга далече от това място , където цари беззаконие и където не
вижда надежда , че може да се помени нещо.
Водим
от изложеното ищецът моли съда да постанови съдебно решение, с което бъде
осъдена ответната община да му заплати сумата в размер на 90000,00 лв. ,
представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди от изпълнението на Заповед № 137 /16.07.2015
г. на кмета на Община Белово, ведно със законната лихва считано от 25.11.2015
г. /датата на изпълнение на заповедта / до окончателното изплащане. Сочат се
доказателства и се претендират съдебно- деловодни разноски.
В съдено заседание, ищецът чрез своят процесуален представител поддържа
исковите претенции и моли същите да бъдат уважени.
Ответникът чрез своят процесуален представител е представил писмен отговор,
в който както и в съдебно заседание оспорва редовността на исковата молба ,
както и основателността на предявените
искови претенции , като моли същите да бъдат оставени без уважение. Оспорват се
всички изложени в исковата молба обстоятелства . Поддържа се , че от
представените по делото доказателства не може да се установи наличието на
влошено здравословно състояние у ищеца, както и причинно- следствена връзка със
отменената като незаконосъобразна
заповед. Твърди се , че иззетите
от служители на общината сено и дървен материал , били съхранявани на склад и
вече били върнати на ищеца. Освен това се поддържа , че самият ищец имал
неиздължени задължения към Община Белово. Оспорват се твърденията в исковата
молба, че ищецът селектирал животни , тъй като той ги гледал за месо, а се
оспорва и твърдението , че в резултат на събарянето , има починали крави.
Оспорва твърдените по вид и продължителност болки и страдания , които да
са в пряка и непосредствена причинна връзка с незаконосъобразната заповед.
Поддържа се , че претенцията е силно завишена , не е справедлива и клони към
неоснователно обогатяване.
Поддържа се , че ищецът сам е допринесъл за настъпване на вредите , поради
което неговото поведение също ще следва да бъде взето предвид на основание чл.
5 ЗОДОВ. Оспорва се и началния момент ,от който ищецът претендира лихва за забава, тъй като това може да бъде
момента на отмяната на административния акт като незаконосъобразен. Твърди се ,
че ищецът е водел и друго дело за обезщетение за имуществени вреди , където
отново се позовавал на същите обстоятелства , поради което това следва да се
има предвид от съда при определяне на обезщетението в настоящото производство. Сочат се доказателства
и се претендират съдебно- деловодни разноски. В съдебно заседание, се поддържат
изложените възражения, като в защитата по същество , пълномощникът на ответника
заявява и бланкетно възражение за
изтекла погасителна давност.
Представителят на ОП Пазарджик
дава мотивирано заключение за основателност на предявените искове , като
по отношение на техния размер , моли съдът да се произнесе по
справедливост.
Административен
съд Пазарджик , след като прецени допустимостта на исковата молба и изложените
в нея доводи, както и възраженията на ответната страна и на представителя на
прокуратурата и след анализ на данните
по делото, приема следното:
По
делото не са спорни обстоятелствата , че
ищецът е собственик на недвижим имот
в село Голямо Белово, община Белово, находящ се на ул. „Юндола“ №151,
представляващ имот с пл. № 402 по отменения кадастрален план на с. Голямо
Белово, общ.Белово, обл.Пазарджик,
целият с площ от 472 кв.м., ведно
с построените в него жилищна сграда и две стопански постройки. При изготвянето
на действащата в момента кадастрална карта на с. Голямо Белово, имотът бил заснет и
бил разделен на две части. Безспорно е , че с влязло в
сила съдебно Решение № 932 от 09.11.2017г., постановено по гр. дело № 1039 по
описа на Районен съд Пазарджик за 2016г. е прието за установено, че Л.А.В. е
собственик на реална част с площ 234,00кв.м. от имот с пл. №402 по отменения
кадастрален план на с. Голямо Белово, общ. Белово, обл. Пазарджик, одобрен със
Заповед №8 от 11.01.1994г., целият с площ от 472,00кв.м., която реална част
неправилно е нанесена в действащата кадастралната карта на гр. Белово, като самостоятелен имот с идентификатор
03592.5.28 с площ 234,00кв.м., местност „С.. П..“, трайно предназначение на
територията: земеделска земя, при съседни поземлени имоти: 03592.5.126,
03592.5.112, 03592.5.18, 15802.504.402 и 15802.504.9563 и неправилно е записана
в кадастралния регистър като имот собственост на Община Белово.
Безспорно е също така, че
на 06.07.2015г., от Главния архитект на
Община Белово и от служител „УТС, НС и архив“ в Община Белово е била извършена
проверка на въпросния имот и построените в него сгради. Съставен е Констативен
акт № 1 от същата дата, в който е посочено , че
извършителя на строежа е неизвестен, а констатираното нарушение е по чл.
225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, тоест сградите са осъществени без одобрени
инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж.
Въз основа на тези
констатации е издадена Заповед № 197 от 16.07.2015г. на Кмета на Община Белово,
с която е наредено да се премахне незаконен строеж : Едноетажна сграда № 1
(03592.5.28.1) с размери 6,00м./4,00 м.двуетажна сграда № 2 (03592.5.28.2) с
размери 8,00м./4,60 м., намиращи се в поземлен имот с идентификатор 03592.5.28
по кадастралната карта на гр. Белово, землище Белово, местност „С. П..“.
С Решение № 583 от
02.11.2016г., постановено по адм. дело № 900 по описа за 2015г., ПзАС е отменил
изцяло оспорената пред него заповед. Този съдебен акт е оставен в сила с
Решение № 8722 от 05.07.2017г., постановено по адм. дело № 881 по описа на
Върховния административен съд за 2017г.
Видно от писмените
доказателства по делото , ищецът е водил още едно съдебно дело, а именно НД №
389 / 2016 г. по описа на ПзРС, като първоначално съдът е оставил без уважение
неговата жалба и е потвърдил НП № МВР
-86 / 08.12.2015 г., с което на Л.В. е
наложена глоба в размер на 150,00 лв. за нарушение на чл. 64 ал.4 ЗМВР , на
основание чл. 257 ал.1 ЗМВР, но с решение № 602/10.11.2016 г. по КНАХ дело №
713 / 2016 г. на ПзАС , обжалваното от
В. решение на ПзРС е било отменено , както и постановеното НП.
Не е спорно и се установява, че ищецът Л.В. и неговият
син К.Л.В. са регистрирани като
земеделски производители считано от от 21.03.2015 г. Според представеното по
делото удостоверение изх. № 5785Р-11620/12.05.2020 г., ищецът Л.В. работи в
дирекция на МВР по трудово
правоотношение от 19.04.2010 г.
По делото е представен
План – разстановка на силите и средствата по обезпечаване на обществения ред
при оказване на съдействие по принудителното премахване на незаконен строеж в
с. Г.. Б.., утвърден от Директора на ОДМВР, Пазарджик на 25.11.2015г., според
заявената цел на който е оказване на съдействие от органите на МВР при
изпълнение на Заповед № 197 от 16.07.2015г. на Кмета на Община Белово, за
премахване на незаконен строеж в с.
Голямо Белово : Едноетажна сграда № 1 и двуетажна сграда № 2, в местността „С..
П..“, община Белово. Посочения период за изпълнение на плана е на 25.11.2015г.
от 14:00 часа до приключване.
Представен е протокол от
04.12.2015 г. за загробване на четири броя говеда полуразложени с посочени в
протокола номера на ушни марки , съставен в присъствието на четиричленна
комисия и с участието на собственика Л.В..
От представените по делото
писмени доказателства – три броя етапни епикризи и от показанията на
разпитаната като свидетел д-р М. Г. – посочена като техен автор- се установява
че, във връзка с процесните събития
ищецът Л.В. развил хипертонична
болест І към ІІ степен , както и завишени стойности на кръвна захар и
преддиабетно състояние, което изисква лечение и специален диетичен режим. Свидетелката твърди, че научила за случая със
събарянето на постройките от месната преса. Това станало известно и на жителите
на селото, което било малко и всички се познавали. Твърди, че преди тези
събития , ищецът се ползвал с уважение сред съселяните си , тъй като се е родил
, създал семейство в това селище, но след това нещата се променили. Поддържа,
че мненията на хората се разделили, а дори и сега имало хора , които не знаели,
че заповедта на кмета била отменена , тъй като е била незаконна. Свидетелката
твърди, че при прегледите на В. забелязала промяна в неговото поведение ,
станал асоциален, не желаел комуникации, не желаел лечение , не желаел помощ.
Свидетелката го насочила за консултация със специалисти – кардиолог и
психиатър. Част от горните обстоятелства се установяват и от разпита на
свидетелката П.Н.В. – съпруга на ищеца. Свидетелката разказва като очевидец за
събитията при събарянето на тентите постройки. Твърди, че тези сгради са
строени още от нейния свекър и всички знаели – дори и кмета и неговите близки ,
с които били роднини – че сградите и замята са техни. Твърди, че преди
събарянето , никой не им показал копие на заповедта на кмета , а направо дошли
машините за събаряне. В този момент
нейният съпруг отсъствал , тъй като работел в гр. София. Съпругът й подал
жалба срещу заповедта , но въпреки че уведомил за това служителите на община ,
не могъл да спре събарянето. Това не било предотвратено дори и от намесата на
зам. Областния управител и Омбудсманът на републиката. Свидетелката поддържа,
че през тези дни съпругът й не бил на себе си , нито се хранел, нито чувал
какво му се говори. Нямал сила да се бори , за да докаже , че е прав, като
виждал, че и хора , които са на високи постове не могат да му помогнат.
Съпрузите имали деца в чужбина, които разтревожени се обаждали по телефона през
цялото време, а единият им син който бил в България също преживял тежко тези
събития. Ищецът бил изнервен, разсеян,
изобщо не можел да спи. Преди имал много приятели, а след това много от тях
се отдръпнали, защото се притеснявали от отношението на кмета на общината.
Твърди, че преди тази ситуация съпругът й бил здрав и не пиел никакви
медикаменти, но след това здравословните му проблеми започнали един след друг.
Преки впечатления от събитията при изпълнение на заповедта на кмета на община
споделят и свидетелките Г.К. и Е.П. . Първата свидетелка дава показания , че
към този момент изпълнявала длъжността на Зам. Областен управител и по жалба на ищеца се запознала случая.
Написала писмо до кмета , след като разбрала, че ищецът е подал жалба в съда ,
за да не се пристъпва незабавно към събаряне, още повече , че било зимен сезон
и ищецът отглеждал животни , които нямало къде да се подслонят. Тези нейни
действия нямали никакъв резултат. Твърди, че в качеството си на представител на
държавната власт , отишла и на място и видяла,
че там имало вече машини за събаряне. Видяла , че съпругата на ищеца плачела и
била застанала пред багера. Ищецът бил
изключително притеснен и през цялото време наричал кравите с техните имена.
Имало и полиция, която не се намесвала. В момента на пристигането й ,
действията по събарянето се преустановили, но след като тя си заминала ,
разбрала, че те продължили. После разбрала, че четири от кравите на ищеца
починали, тъй като той нямал храна за да ги храни. Животните били пуснати от
оборите в гората , а балите със сено били конфискувани. Свидетелката Е.П.
твърди, че с Вареви са семейни приятели и тя била една от присъстващите на събарянето. Още първия ден
ищецът пристигнал от София и показал нотариален акт, че е собственик и че си плаща данъците , но служителите на
община си тръгнали едва когато изтекло работното им време. Ситуацията била толкова напрегната, че даже
на багериста му станало лошо и трябвало да доведат друг човек. Пуснали
животните докато се събаряла сградата. Ищецът още първия ден се качил на
покрива на сградата и там престоял до 17,00 ч. когато служителите си тръгнали.
Твърди, че вечерта била повикана линейка и д-р Гераксксиева дошла да бие
инжекции и на двамата съпрузи за сваляне
на кръвното. Твърди , че след тези събития , ищецът се променил коренно, всичко
го дразнело, получавал тикове с краката нощем. Две от трите деца на В.. в този
момент били в Англия и те вместо да работят,
се притеснявали за родителите си
и звънели непрекъснато по телефоните. Показания в тази посока депозира и
свидетелят В.. С.. А. , който твърди , че познавал ищеца и неговите родители от
дълги години. Всички били земеделски производители и животновъди. Твърди, че
присъствал първия ден , когато станало ясно , че няма необходимите документи за
събарянето, поради което и зам. Областната управителка заявила молба да се
спре. Въпреки това се съборила постройката от южна страна. Свидетелят поддържа,
че преди тези събития Л.В. бил свободна и волна душа , бил душата на
компанията. Тежко понесъл тези санкции към семейството му. Разболял се, вдигнал
високо кръвно, пиел хапчета , имал диабет. Две от децата на В. преди това се
били установили да живеят в Англия, но след тези събития и в резултат на
разочарованието и другия му син
емигрирал при тях. В. бил ловец , но след това преустановил хобито си за
няколко години. Свидетелят е категоричен ,че сцената на събарянето била
неприлична и грозна. Все едно гледал
филми,в който се палела къща.
В съдебно заседание са разритани и
свидетели посочени от ответната страна. Свидетелят М.В. твърди , че лично бил участвал при изпълнение
на заповедта на кмета на общината. Твърди, че още първия ден ищецът бил
предупреден да си изводи животните от постройката определена за събаряне.
Ищецът участвал и при товаренето на сеното и дървения материал в камион
ангажиран от общината. След това те били закарани в склад, а впоследствие
всичко било върнато на ищеца. Свидетелят твърди , че не е имало възражения от
страна на ищеца и затова не му било
известно да е имало подгизнали бали със сено или намокрен дървен материал.
Единия ден съборили дървената конструкция на плевнята , а на другия ден част от
гаражите , които били на нивото на пътя. Животните били пуснати по пътя.
Свидетелят изразява несигурност относно това дали В. е бил предупреден
предварително от общината , дали са му показали заповедта за събарянето.
Свидетелят Т.. поддържа, че в качеството си на шофьор и домакин на общината
присъствал на действията по изпълнение на заповедта, тъй като той превозил част
от служителите на общината. Твърди, че в края на лятото на 2015 г. извозвал и
други служители, които мерили някаква сграда , намираща се до тази на ищеца.
Ходили няколко пъти да оразмеряват помещенията. На място при събарянето имало
малка купчина дървен материал и сено, които
после били прибрани на склад. Поддържа, че ищецът не гледал животните си
в тези помещения, а при събарянето на
място имало само едно прасе. Поддържа, че впоследствие много пъти му звънели
хора , да му се оплакват , че ищецът пускал животните си безстопанствени по
пътя. Съборен бил само малък ъгъл от сградата. Децата на В.. постоянно отивали
и се връщали от Англия , не знае за починали животни. Твърди , че не му е
известно тази заповед да е незаконна или да е отменена като незаконосъобразна.
Същите показания дават и свидетелите Д.. Д.. – архитект на общината и П. С..
- служител в общината – тогава на
длъжност „незаконно строителство и архив „ . Твърди, че не им е известно тази
заповед да е отменена като незаконна. И двамата свидетели твърдят , че имотът
бил самостоятелен по кадастралната карта и в него били построени сгради, но св.
Стойкова твърди, че те не успели да установят кой е собственика на тези сгради.
Твърди , че се съставил констативен акт и тъй като собственикът бил неустановен
, било залепено уведомление в сградата на общината. Впоследствие този имот се
променил в урбанизирана територия и станал част от имота на Л.В.. Свидетелката
С.. поддържа, че присъствала на всички 4 или 5 дни , през които продължили тези
действия. В. действително представил нотариален акт, но той бил за друг съседен
имот на този , в който били постройките.
Свидетелят Д.. твърди, че за този имот бил издаден акт за частна
общинска собственост.Присъствал само единия ден на събарянето , но на него В.
не бил представил нотариален акт .
За изясняване на спора от
фактическа страна по делото е изслушано заключение на изготвената съдебно-
ветеринарна експертиза. От заключението на ВЛ Я. , във връзка и с представена и
неоспорена от страните метеорологична справка
и документи за земеделски производител, безспорно се установява, че
наличните към процесните събития животни отглеждани от ищеца са били десет
крава и два бика с ушни идентификационни марки. За процесния период 25.11.2015
г. до 28.11.2015 г. денонощните температури не са падали под нула градуса и не
е бил регистриран силен вятър , но е валяло непрестанно. Заключението на
експерта е, че животните са преживели стрес от събарянето на селскостопанските
постройки , оставайки на открито под дъжда без възможност да се аклиматизират и
без храна и това е дало негативно влияние върху физеологичното им състояние. От
заключението на вещото лице К. ,което съдът цени като компетентно изготвено и
надлежно мотивирано се установява, че
предприетите от Община Белово действия са довели ищеца В. до постоянен стрес от
психосоциален характер. Той искал да обясни на всички , че постройките му са
законни и притежава документи за тях , но разбирал, че хората които го познават
не знаят , в какво да вярват. Усетил, че другите не желаели да общуват с него,
особено семейства, които имали близки работещи в ответната община. Така и той самият започнал да ги избягва и да
се затваря в себе си .Не искал да разговаря с тях. След събарянето на
постройките , В. изпаднал в състояние на стрес с богата невротична
симптоматика- подтиснат , с депресивни мисли, не може да спи, събужда се нощем,
често получава главоболие. Многократното преработване на събитието, засилвало
цялата симптоматика. В. бил изживял и протрахирани във времето психотравмиращи емоции,
изводими от водените съдебни дела. Премахването на притежаваните от него
стопански постройки и умирането на част
от отглежданите от него животни , довело до хиподепресивно състояние на
личността. Преживявал тревожност, която включва всички степени на усещането за
несигурност – нервна напрегнатост , угриженост без видими причини, чувство на
безпомощност , стегнатост, неопределено усещане за неблагоприятен изход.
Промяната на авторитета му създаван в продължение на години , довело до
негативен обществен резонанс, променило отношението на социалното обкръжение и
редуцирало контактите, както и влошило значими за индивида семейни взаимоотношения.
По делото са представени и
други доказателства, които съдът не
подлага на подробен анализ, тъй като същите нямат доказателствено значение по
настоящия правен спор.
При тези фактически данни от правна
страна съдът приема следното :
Така предявените обективно
съединени искове от Л.А.В. *** - са процесуално допустими, тъй като са
подадени от надлежна активно процесуално- правно легитимирана страна.
Неоснователно е възражението на
ответната страна за нередовност на исковата молба, тъй като отговорността по
чл.1 ал.1 ЗОДОВ е безвиновна ,
гаранционна отговорност. Тя е въведена от специална разпоредба на закона имаща
за цел да гарантира на увредени от незаконосъобразни административни актове
лица , да получат обезвреда за причинените им вреди, които се намират в
причинно-следствена връзка с противоправното поведение на администрацията. В
исковата молба са изложени доводи, за виновно поведение / под формата на
умисъл/ на законния представител – кмета на Община Белово, но тези доводи не
променят основния твърдян от ищеца правопораждащ факт, а именно настъпили вреди
от незаконосъобразен административен акт. При увреждане от такъв характер, от
волята на ищеца в крайна сметка зависи, дали ще реализира своята защита , чрез
предявяване на иск лично против твърдения от него причинител на ведата или ще
предпочете да ангажира гаранционната отговорност на ЮЛ , в чиято структура е
административния орган издал незаконосъобразния акт. В случая ищецът е
предпочел втората възможност и изложените в исковата молба обстоятелства за
виновно поведение на кмета на общината, не променят основанието на тази
претенция и нейната правна квалификация по чл.1 ал.1 ЗОДОВ. Освен това , обстоятелството , че ищецът е
претендирал от ответника репариране на имуществени вреди , не го лишава от
възможността и правния интерес да иска също така да бъде обезщетен и за
претърпени от него неимуществени вреди, тъй като се касае до искова претенция
защитаваща други субективни права ,
макар тези права да са накърнени от същия противоправен акт.
Искът по чл.
1 ал.1 ЗОДОВ е осъдителен и интересът от него е налице , всякога когато ищецът
твърди, че притежава изискуемо притежание против ответника , което последният
не удовлетворява. Истинността на това твърдение не може да се проверява по
повод възражение на ответника за липса на интерес. Дали вземането на този ищец против този
ответник съществува и дали то е изискуемо, е въпрос не на допустимост , а на
основателност на неговия иск. На този въпрос
ще се отговори при разглеждане на исковата претенция по същество, за
което в настоящия случай са налице необходимите процесуално- правни
предпоставки.
По същество .
За да се
ангажира отговорността на общината по
реда на чл.
203 и сл. от АПК, следва да са налице кумулативно предвидените от законодателя в
разпоредбата на чл. 1, ал. 1
от ЗОДОВ предпоставки,
а именно: 1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административен
орган на държавата/общината или длъжностно лице ; 2. незаконосъобразните
актове, действия или бездействия да са извършени при или по повод
административна дейност; 3. вследствие актовете, действията или бездействията
на административните органи или длъжностните лица да са причинени вреди на
граждани или юридически лица ; 4. вредите да са в пряка причинна връзка с
незаконосъобразния акт, респ. поведение на администрацията.
В настоящото
производство е безспорно установено наличието на първия от елементите на
посочения по-горе фактически състав – а именно – незаконосъобразен акт ,
признат за такъв и отменен с влязло в сила съдебно решение.
Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата
и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това,
дали са причинени виновно от длъжностното лице . От цитираната разпоредба се
налага извод, че елемент от състава на отговорността по чл. 1, ал. 1
от ЗОДОВ е
наличието на причинна връзка между действието и бездействието и настъпилата
вреда. Причинната връзка следва да е пряка и непосредствена. Съдебната практика
на ВАС приема, че пряката последица означава директно въздействие върху
правната сфера на увредения, тоест увреденото лице не би претърпяло
вредите, ако не бе незаконосъобразния административен акт и ако административния
орган или длъжностните лица бяха действали съобразно закона. Под вреди следва
да се разбират само тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима
последица от вредоносния резултат. Освен преки, вредите следва да бъдат и
непосредствени, тоест да са настъпили на място и по време, следващо
противоправния резултат.
В
настоящия случай с исковата молба се претендира обезщетение за претърпени
неимуществени вреди. След анализ на събраните в настоящото производство
доказателства , съдът намира тези доводи за доказани по отношение на основанието на заявената
осъдителна искова претенция. Безспорно се установява, че поради
незаконосъобразна заповед на кмета на общината, ищецът е претърпял
неблагоприятни последици от морален , емоционален, социален и не на последно
място – здравословен характер.
Справедливостта, като критерии за определяне
паричния еквивалент на моралните вреди , включва винаги конкретни факти ,
относими към стойността, която засегнатите права са имали за своя притежател.В
този смисъл справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие ,
а тя следва да се изведе от преценката на конкретните обстоятелства. В случая
съдът счита , че следва да вземе предвид следните обективни характеристики – характер и степен
на увреждане, начин и обстоятелства , при които е получено, последици ,
продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения , обществено и
социално положение.
В случая всички обсъдени
по-горе доказателства сочат недвусмислено за увреждане с висока степен на интензивност – по преценката на странични
наблюдатели на събарянето и разпиляването на имуществото и животните на ищеца –
случващото се е било драматично и е оставило силни емоционални спомени в тях. За ищеца тези негативни преживявания са
били с още по-голяма интензивност , тъй като той е бил лично и непосредствено
засегнат , а е бил известен човек в
селото , със собствен бизнес и многочленно семейство, което се издържа с дейност
от отглеждането на животни и земеделска дейност. Публичното му унижение и
безрезултатните му опити да защити собствеността и семейството си , са станали
известни на широк кръг от лица, тъй като по необходимост , ищецът е направил
всичко по силите си , за да се противопостави на тези действия на
администрацията , включително и като се е обърнал за помощ към обществото и
институциите, на които е разчитал. Резултатите от преживения от него стрес са
обективно последвали и са доказани в настоящото производство – депресия ,
тревожност , несигурност, раздразнителност , постепенна изолация и
самоизолация. Към стреса и тревогите от преживяното унижение и безсилие ,
се е прибавило и притеснението за
имуществото – животни които е отглеждал
и не на последно място – притеснението и тревогата за членовете на неговото семейство – деца и
съпруга. Отделно от това на ищеца се е
наложило да търпи тези неблагоприятни последици в един продължителен
период от време / до отмяна на заповедта около две години , но с продължаващо
във времето действие и до настоящия момент /
и по време на няколкото съдебни дела, които бил принуден да води, за да
защити своите законни права. Вземайки предвид посочените по-горе критерии и
установените по делото факти за вида , интензитета и
продължителността на претърпените от В. неимуществени вреди и като съобрази , че ищецът е бил личност известна в обществото, с
множество контакти и социални връзки ,
което неизбежно е довело до накърняване на доброто му име и професионалния му
авторитет сред широк кръг от лица, както и фактът , че допълнителен стрес в
живота на ищеца е настъпил вследствие на влошаване на здравословното му
състояние наложило медикаментозно лечение
съдът намира , че за репариране на причинените му неимуществени вреди, ответната
община следва да му заплати обезщетение в размер на 11000,00 лв. Като база за
определяне на паричния еквивалент на неимуществените вреди според установеното
съдебна практика следва да служат още икономическите условия , стандарта за
живот и средностатистическите показатели
за доходите и покупателните
възможности в страната към датата на увреждането. От друга страна размерът на
обезщетението не следва да бъде и източник на обогатяване на пострадалия.От
значение е и създаденият от съдебната практика ориентир, относим към аналогични
случаи. Вземайки предвид доказателствата по делото и ръководейки се от тези
критерии за справедливост съдът приема , че над
този размер исковата претенция се явява недоказана и поради това
неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
Неоснователни
са твърденията на ответника, че е налице
хипотезата на чл. 5, ал. 1 от ЗОДОВ с оглед твърдяното обстоятелство, че ищецът
с поведението си е допринесъл за настъпване на
вредите. Съгласно чл. 5, ал. 1 от ЗОДОВ ако увреждането
е причинено поради изключителна вина на пострадалия, обезщетение не се дължи, а съгласно ал.2 на същия текст, ако
пострадалият виновно е допринесъл за увреждането обезщетението се намалява. В конкретния случай не се установява нито изключителна вина на
пострадалия, нито пък негово виновно поведение допринесло за вредата. Както в
административното производство водено срещу незаконосъобразната заповед, така и
в настоящото производство не се събраха категорични доказателства да е била
спазена точно административната процедура и ищецът да е бил уведомен надлежно
за започването на тази процедура. Това е било и едно от основните процесуални
нарушения, които е констатирал и състава на ПзАС , отменил заповедта. Затова
съдът не споделя изложените от защитата на ответника доводи, че ищецът не е
представил своевременно документите си за собственост. Напротив – събраните в
настоящото производство сочат, че ищецът е направил всичко по силите си за да
спре предварителното изпълнение на заповедта за събаряне, като е представял
тези документи, както пред служителите на общината , така и в областната управа
и пред съда. Не се установи поведение на ищеца , с което той виновно да е
съпричинил претърпените от него вреди.
Затова липсват основания за изключване отговорността на ответника или за
нейното намаляване.
С оглед
частичната основателност на главния иск,
съдът установява частична основателност
и на акцесорната претенция на ищеца за заплащане на лихва за забава ,като
според Тълкувателно Решение № 3 от 22.04.2005 г., по гр. д. № 3/2004 г., ОСГК
на ВКС при незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и
съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението,
както и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за
неговото заплащане е влизане в сила на решението, с което се отменят
унищожаемите административни актове, при нищожните - това е моментът на тяхното
издаване. В разглеждания казус отмяната на заповедта на кмета на общината като незаконосъобразна , е станало с решението на ПзАС , влязло в законна сила
на 05.07.2017 г. , т.е. това е началната
дата, от която може да се търси обезщетение за забава. Извън този период – или
считано от датата на увреждането така както се претендира в исковата молба – от
25.11.2015 г. – исковата претенция се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена. В защита по
същество , процесуалният представител на ответника е направил бланкетно
възражение за погасителна давност , на съдът намира, че това възражение е
преклудирано с изтичането на срока за отговор
на исковата молба / чл. 133 ГПК във
връзка с чл. 131 ал.2 ГПК във
връзка с чл. 144 АПК и указанията дадени в Тълкувателно решение №
1 / 09.12.2013 г. по тълк. д. № 4/2012 г. на ОСГТК на ВКС /. Независимо от това , разглеждано по същество
същото възражение ще е неоснователно,
тъй като както беше посочено по-горе според тълкувателната съдебна практика,
давностния срок за такова обезщетение започва да тече от дата на отмяната на
незаконосъобразния акт , поради което от този момент до датата на подаване на
настоящата искова молба / 16.11.2020 г.
/не е изтекъл предвидения петгодишен давностен срок за погасяване на вземането.
С оглед на изхода
от делото, на ищцовата страна се дължат
разноски съразмерно на уважената част от исковите претенции на основание чл. 78
ал.1 ГПК във връзка с чл. 144 АПК. Според доказателствата по делото тези
разноски са в размер на 3520,00 лв. за заплатен адвокатски хонорар и внесени
държавни такси. Според разпоредбата на
чл. 10 ал.3 ЗОДОВ , тези разноски следва да бъдат присъдени съразмерно с уважената част от претенциите , като същите
се равняват на 429,79 лв. В тази връзка
съдът намира за неоснователно възражението на ответника за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение от ищеца, тъй като това възнаграждение е
съобразено с фактическата и правна сложност на делото и е в границите на
минималния размер по чл. 8 т.4 от Наредба № 1 МРАВ. Освен това ищцовата
страна ще следва да бъде осъдена да
заплати разноски за възнаграждението на ВЛ , вносими по сметка на ПзАС –
съразмерно на отхвърлената част от
претенциите в размер на 632,38 лв. На основание чл. 10 ал.4 ЗОДОВ, ответникът
представляван от адвокат също има право на разноски , които са доказани в общ
размер от 2100,00 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, а съразмерно на
уважената част от исковата претенция , ще са дължими в размер на 1842,10 лв. Ответникът също ще следва да бъде осъден да
заплати по сметка на ПзАС разноски за възнаграждение на вещи лица съобразно уважената част от исковите претенции в размер на
88,52 лв.
Воден от горното Административен съд
– град Пазарджик, девети състав :
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ОБЩИНА БЕЛОВО, обл.Пазарджик, ЕИК … със седалище и
адрес на управление : гр.Б.., ул. „О..“ ..представлявана от кмета К. Г.. В. да
заплати на Л.А.В. ЕГН ********** *** , със съдебен адрес ***, офис № .. , чрез
адв. П.К. от ПАК сумата в размер на
11000,00 лв. представляваща обезщетение за претърпяна от него неимуществена
вреда , причинена му от постановения незаконосъобразен административен акт материализиран в заповед № 197 / 16.07.2015
г. на Кмета на Община Белово , ведно със законната лихва , считано от
05.07.2017 г. до окончателното изплащане, както и сторените в настоящото
производство разноски в размер на 429,79 лв. ,като ОТХВЪРЛЯ претенциите над
размера от 11000,00 лв. до претендирания в исковата молба размер от 90000,00
лв. , както и за лихва за забава извън посочения по-горе период – като
неоснователни.
ОСЪЖДА Л.А.В. ЕГН ********** *** , със съдебен адрес ***,
офис № .. , чрез адв. П.К. ***, ЕИК … със седалище и адрес на управление :
гр.Б.., ул. „О..“ № .. представлявана от кмета К. Г. В. сторените по делото
разноски в размер на 1842,10 лв.
ОСЪЖДА Л.А.В. ЕГН ********** *** , със съдебен адрес ***,
офис № .. , чрез адв. П.К. от ПАК да
заплати по сметка на ПзАС разноски за възнаграждение на вещи лица в размер на 632,38
лв., както и ОБЩИНА БЕЛОВО, обл.Пазарджик, ЕИК … със
седалище и адрес на управление : гр.Б.., ул. „О.“ № .. представлявана от кмета
К. Г. В. да заплати по сметка на ПзАС разноски за възнаграждение
на вещи лица в размер на 88,52 лв.
Решението
е неокончателно и подлежи на касационно обжалване пред ВАС в
14-дневън срок от съобщаването му на
страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /П/
Решение
от 19.5.2022г. по Административно дело 11359/2021 Върховен административен съд
РЕШЕНИЕ № 4861 ОТ
19.05.2022 Г. НА ВАС СОФИЯ, ТРЕТО ОТД. ПО АДМ.Д. № 11359/2021 Г. - ОТМЕНЯ
решение № 215 от 13.03.2021 г., постановено по адм.д. № 1298/2020 г. по описа
на Административен съд - Пазарджик град В ЧАСТТА МУ, в която Л. А. В. е осъден
да заплати по сметка на АС – Пазарджик разноски за съдебното производство в
размер на 632,38 лв. представляващи възнаграждение на вещи лица и, вместо него,
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Община
Белово да заплати по сметка на АС – Пазарджик разноски за съдебното
производство в размер на 632,38 лв., представляващи възнаграждение на вещи лица.
ОСТАВЯ В СИЛА
решение № 215 от 13.03.2021 г., постановено по адм.д. № 1298/2020 г. по описа
на Административен съд - Пазарджик в останалата му част.
ОСЪЖДА П. Н. В., Н.
Л. В., К. Л. В. и Р. Л. В. да заплатят на Община Белово сумата от 2 200 /две
хиляди и двеста/ лв. съдебни разноски в касационното производство за адвокатско
възнаграждение
Решението е
окончателно.