РЕШЕНИЕ
№ 1799
гр. Пловдив, 19.10.2022 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXVII състав в публично заседание на деветнадесети септември
през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР КАСАБОВ
при
секретаря ПЕТЯ ДОБРЕВА, като разгледа докладваното от
Председателя адм. дело № 1665 по описа за 2022 год., за да се произнесе взе предвид следното:
І. Производството и исканията на
страните:
1. Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс АПК във връзка с чл. 220 от Закона за митниците /ЗМ/.
2. Образувано е по жалба на И.Т.П.,
ЕГН **********, адрес: ***, чрез адвокат А.Ш., срещу решение
№ 32-176662/31.05.2022г., издадено от директор на Териториална дирекция Митница Бургас при
Агенция „Митници“, с която по Митническа декларация /МД/ MRN 20BG001008021199R6/18.06.2020г.,
за стока, поставена под режим допускане за свободно обращение, са определени:
митническа стойност в размер на 8014,36 лева; вносно митническо задължение в
размер на 801, 44 лева; данъчна основа по ЗДДС в размер на 8815,80 лева; данък
върху добавената стойност в размер на 1763,16 лева.
В
жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на оспорения административен акт
и се иска неговата отмяна. Поддържа се, че административният орган не е обосновал
предпоставките за определяне на митническата стойност на внесената стока по
вторичен метод. Необосновано митническите органи отрекли декларираната от
оспорващия договорна стойност на
стоката, без да съобразят състоянието й както и обстоятелството, че вносителят
не е директен купувач. Твърди се, че оспорващият не е бил запознат с мотивите
на органа да пристъпи към определяне на нова митническа стойност. Сочи се
допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като процедурата е стартирана
без да е издадена заповед по 84, ал. 2 от Закона за митниците. Претендира се
присъждане на сторените съдебни разноски.
3. Ответникът – директор на Териториална дирекция
Митница Бургас при Агенция „Митници“, чрез процесуалния си представител –
юрисконсулт Стамова - Стайкова, поддържа становище за неоснователност на
жалбата и моли да бъде отхвърлена. Претендира са присъждане на юрисконсултско
възнаграждение и се възразява срещу размер на разноските на другата страна.
4. Окръжна прокуратура - гр. Пловдив,
редовно уведомена за възможността за встъпване в настоящото производство, не
взема участие.
ІІ. По
допустимостта:
5. Жалбата е подадена в предвидения процесуален
срок при наличието на правен интерес срещу акт, подлежащ на съдебен контрол,
поради което се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. Фактите
по делото:
6. На 18.06.2020г. в Митница Бургас Свободна зона е приета МД с MRN
20BG001008021199R6/18.06.2020г. с вносител в ел. д. 3/15 и декларатор в ел. д.
3/18 И.Т.П., и пряк представител в ел. д. 3/19 и ел. д. 3/21 „МИРАМАР” ООД, ЕИК
***, за режим допускане за свободно обращение на стока с описание в ел.д. №
6/8: „употребяван пътнически автомобил-катастрофирал“, марка: MAZDA модел:СХ-5, тип:СХ-5,
първа рег: 01/01/2016; цвят:0, раб.
обем: 2500 ; д-тел: няма данни, шаси: ***; В ел. д. №2 5/14 „Код на Държавата
на изпращане/износ” - САЩ; в ел. д. № 4/1„Условие на Доставка” FOB - Франко – борд; в ел. д. № 6/14
„Код на стоката - код по Комбинираната номенклатура“ /№ 6/15/ „код на стоката -
код по ТАРИК“ - 8703 23 90 00; в ел. д. № 4/16 „Метод за определяне на стойността” - „1 - Договорна
стойност на внасяните стоки (чл.70 от Кодекса)”; в ел. д. № 4/14 „Цена на
стоката” - 1400,00; в ел. д. 4/10
„Валута“ – USD;
Определените, взети под отчет и заплатени вземания
са: мито – 321, 27 лв. и ддс – 706,80
лв.
7. На основание чл. 48 от Регламент (ЕС) № 952/20 13 във вр. с чл. 84, ал.
1, т. 1 от ЗМ митническите органи са извършили проверка на декларацията и на
придружаващите я документи, при която е установено, че митническата стойност на
стоката е определена на база цената й, съгласно приложена към декларацията
Фактура № 2136 от 21.02.2020г. При проверката е анализирана наличната информация за автомобил със същите
характеристики и идентичен VIN (номер на шаси). На електронна страница https://autoauctions.io e открита информация
за обявена продажна цена на аукцион с дата 05.02.2020г. със статус „продадена”
(SOLD) за автомобил със същия VIN (номер на шаси) *** в страната на износа. Публикуваната продажна цена е в
размер на 4100,00 USD и превишава декларираната пред митническите органи цена в
размер на 1800,00 USD при допускане за свободно обращение.
Във връзка с посочената информация възникнали
основателни съмнения относно действителната цена на стоката, както и
елементите, които се прибавят към нея при определяне на митническата стойност.
На основание чл. 48 от МКС и чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ, с писмо рег. №
32-318459/07.10.2021 г. от вносителя - И.Т.П., са изискани надлежно заверени
доказателства в потвърждение на декларираните цени, извършените плащания във
връзка със стоката (кореспонденция, заявки, поръчки, извлечения от хронологичен
счетоводен регистър, първични счетоводни документи), както и писмени обяснения.
Същият е уведомен чрез телефонен разговор на 29.12.2021 г., а писмо рег. №
32-318459/07.10.2021 г. му е изпратено на посочената от него електронна поща.
Тези действия са отразени в Протокол № 32-422540/30.12.2021 г.
8. От страна на П. е подаден отговор с рег. № 32-790/04.01.2022г., в който е
заявено, че няма други документи освен тези, които е представил пред Агенция
„Митници” - фактура № 2136 от 21.02.2020г.
9. До И.Т.П. е изпратено съобщение рег. № 32-2775/05.01.2022г., с което на
основание чл. 22, пар. 6 вр. чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. на
Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013г. за създаване на
Митнически кодекс на Съюза е уведомен, че предстои издаване на решение на
директора на ТД Митница Бургас, с което ще се определи нов размер на
митническата стойност за стоката по МД с MRN 20BG001008021199R6/18.06.2020г.,
при конкретно посочени мотиви.
10. П. е представил становище с рег. № 32-95819/23.03.2022г., в който е
оспорил правомощието на митническите органи по извършване на последващ контрол
по реда на чл. 48 от Регламент (ЕС) № 952/2013г., тъй като стоката по МД с MRN
20BG001008021199R6/18.06.2020г. не попада под митнически надзор. Възразено е,
че тъй като митническите органи не са изразили съмнения по данните в МД към
момента на подаването й, то към настоящия момент нямат основания за извършване
на последващ контрол въз основа на недостоверни източници, които не дават пряка
информация по условията на продажбата и транзитната операция.
11. Ответният административен орган е издавал решение № 32-176662/31.05.2022
г. като е прел, че липсват доказателства в подкрепа на точността на
декларираната цена съгласно приложената фактура, като например: договор,
поръчки, оферти, кореспонденция или др. подобни, предшестващи сделката.
Отбелязано е, че приложената фактура не съдържа реквизити, удостоверяващи
договорни условия по сделката, като условия и начин на плащане и т.н.
Вносителят не е приложил доказателства за плащания или копия на разписки с
частен характер, удостоверяващи реално плащане, доказващо достоверността на стойността,
посочена във фактурата и на декларираните данни в МД.
От фактическа страна, по данни от ел. страница https://autoauctions.io, органът е приел за
безспорно установено, че на 05.02.2020г. процесният автомобил с VIN *** е
продаден на проведен аукцион на цена от 4100 USD, с продавач PROGRESSIVE
CASUALTY INSURANCE. Същото дружество се явявало и издател на приложен към МД
„CERTIFICATE OF TITLE“ с дата 16/01/2020г., удостоверяващ претърпяна щета на
моторно превозно средство с ***.
Поради липсата на подписи върху фактура № 2136 от
21.02.2020г. митническите органи поставили под съмнение данните, че И.Т.П. е
закупил стоката от „GLOBAL AUTO EXCHANGE“ LLC, което дружество не фигурирало в
справката за проведения аукцион като купувач. Съдържанието на фактурата
предполагало, че вероятно е осъществена препродажба, но липсвали доказателства
в тази насока, поради което не можела да послужи за митнически цели.
Ответникът приел, че ако е налице такава
препродажба, в цената на автомобила, би следвало да са включени, както сумите
за печалба, така и разходите за посредничество и/или такси от проведен аукцион
или др. подобни, тъй като при определяне на митническата стойност към
действително платената цена или подлежаща на плащане цена за внасяните стоки се
прибавят в степента, в която са направени от купувача, но не са включени в
действително платената или подлежаща на плащане цена, разходите за комисионни и
възнаграждения за посредничество. Въпреки, че тези разходи следва да се добавят
към митническата стойност на стоките, към преписката не били налице
доказателства, че са извършени, нито какъв е техният размер.
Съпоставяйки данните от „CERTIFICATE OF TITLE“ с
дата 16.01.2020г. и данните от ел. страница https://autoauctions.io,
контролният орган приел, че последните удостоверяват мястото на продажбата на
автомобил с VIN ***, техническото му състояние, отразено в 11 бр. изображения (повреден
- видими следи от удар по бронята и стъклото на автомобила) и изминатия пробег.
Намерената информация се потвърждавала и от описанието на автомобила към датата
на деклариране за свободно обращение, съдържащо се в ел. д. 6/8 на митническата
декларация - „Употребяван пътнически автомобил – катастрофирал …“. Във връзка с
това и липсата на доказателства за промяна в състоянието на автомобила в
периода 05.02.2020г. (датата на
аукциона) – 18.06.2020г. (датата на
допускане за свободно обращение), митническите органи приели, че действителната
цена на стоката, платена при продажбата му за износ, е в размер на 4100 USD,
поради което същата следва да послужи за определяне на неговата митническа
стойност съгласно чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013г.
V. От правна страна.
12. Спорът между страните се
концентрира по това дали митническите органи са обосновали наличието на
"основателни съмнения" по смисъла на чл. 140, § 2
от Регламент (ЕС) № 2015/2447 и спазена ли
е процедурата по чл. 141 от същия Регламент, вр. чл. 71 от Регламент №
952/2013г. /Митически кодекс на Съюза/ за определяне на митническата стойност по
процесния внос, съобразно договорната стойност на стоката.
Съгласно чл. 70, § 1 и 2 от МКС митническата стойност на внасяните стоки е
договорната им стойност, т.е. действително платената или подлежащата на плащане
цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначения в митническата
територия на Съюза, коригирана при необходимост /в съответствие с чл. 71 и чл.
72 от МКС/. Действително платената или подлежащата на плащане цена е общата
сума, която купувачът е платил или трябва да плати на продавача или която
купувачът е платил или трябва да плати на трета страна в полза на продавача за
внасяните стоки, и включва всички суми, които са платени или трябва да бъдат
платени като условие за продажбата на внасяните стоки.
Митническата стойност следва да отразява реалната икономическа стойност на
внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа
стойност (така Решение от 16
ноември 2006 г., Compaq Computer International Corporation, C-306/04,
EU: C: 2006: 716, т. 20).
Според чл. 74, § 1 от МКС, когато митническата стойност на може да се
определи съгласно чл. 70, тя се определя като се прилагат последователно букви
от а)до г)от § 2, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да
се определи митническата стойност на стоките.
Съгласно чл. 74, § 3 МКС, когато митническата стойност не може да се
определи по § 1, тя се определя въз основа на наличните данни на митническата
територия на Съюза като се използват разумни способи, съответстващи на принципите
на общите разпоредби на Споразумението за прилагане на чл. VII от Общото
споразумение за митата и търговията; чл. VII от Общото
споразумение за митата и търговията и Глава 3 от Дял II
на МКС. Предвидените критерии се прилагат последователно и само когато
митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено
правило, следва да се приложи следващото правило в установената поредност.
Когато митническите органи имат основателни съмнения дали декларираната
договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по
чл. 70, § 1 от МКС, те могат да поискат от декларатора да представи
допълнително информация – съгласно чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение, а
ако съмненията им не отпаднат и след представяне на тази допълнителна
информация, съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за изпълнение митническите
органи могат да решат, че стойността на стоките не може да се определи по реда
на чл. 70, § 1 от Кодекса.
В такива хипотези следва да се приложат вторичните методи за определяне на
митническата стойност по чл. 74 от МКС, като в тежест на митническите органи е
при условията на приложимото общностно право да докажат основателността на
съмненията и разликите в стойността, което може да обоснове увеличаване
стойността на внасяните стоки.
Разпоредбата на чл. 141, § 1 от Регламента за изпълнение, при определяне на
митническата стойност на внасяните стоки по реда на чл. 74, § 2, букви а) или
б) от МКС се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които
са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества
като стоките, чиято стойност се определя. Когато не може да се установи такава
продажба, митническата стойност се определя като се взема предвид договорната
стойност на идентични или сходни стоки, продавани на различно търговско равнище
или в различни количества. Тази договорна стойност следва да се коригира, за да
се вземат предвид разликите, дължащи се на различното търговско равнище и/или
на разликите в количествата. Съгласно § 2 но чл. 141 от Регламента за изпълнение
прави се корекция, за да се вземат предвид значителните разлики в разходите и
таксите между внесените стоки и въпросните идентични или сходни стоки, дължащи
се на разликите в разстоянията и видовете транспорт.
Според чл. 1, § 2, т. 4 от Регламента за изпълнение, идентични стоки в
рамките на определянето на митническа стойност означава – стоките, произведени
в същата държава, които са еднакви във всяко отношение, включително физическите
им характеристики, качеството и репутацията им. Незначителните различия във
външния вид не изключват стоките, които в друго отношение отговарят на
определението, от третирането им като идентични.
Съгласно чл. 1, § 2, т. 4 от Регламента за изпълнение, "сходни
стоки" означава – в рамките на определянето на митническата стойност –
стоки, които са произведени в същата държава, и които, въпреки че не са еднакви
във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали,
което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат
взаимозаменяеми в търговско отношение. Сред факторите, които определят дали
стоките са сходни, се отнасят също качеството на стоките, репутацията им и
съществуването на търговска марка.
В обобщение на обсъдения правен режим следва да се заключи, че правомощието
на митническите органи да отхвърлят договорната стойност на стоките по чл. 70, пар. 1 от
Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и да определят митническата стойност по
методите, предвидени в чл. 74 от същия
регламент възниква при наличието на основателни съмнения по смисъла
на чл. 140 от регламента за изпълнение, които подлежат на доказване във всеки
конкретен случай.
Съгласно правилото на чл. 22 § 7 от МК митническите органи имат
задължението да мотивират всяко неблагоприятно за заявителя решение и именно
мотивите имат за задача да създадат убеждение за правилността по определяне на
различна митническа стойност от декларираната, въз основа на която възниква
правното задължение за внасяне на допълнителни митни сборове.
В настоящия случай административният орган е определил различна от
декларираната митническа стойност на стоката като се е позовал на справка от
база данни, поддържана от трето лице - https://autoauctions.io,
без доказателства тези данни да са част от официален публичен регистър; да
подлежат на съответен режим на съхранение, и да имат характер на официален
документ, т.е. на такъв, издадени от орган на власт или друг упълномощен с
правомощието орган, който да е оправомощен да съхранява, обработва и предоставя
тези данни. При това положение съдът намира, че ползваната от митническите
органи справка има характер на частен документ, чиято доказателствена стойност
следва да се цени съобразно съвкупния доказателствен материал. Със същата
тежест се ползва и представената от вносителя неподписана фактура № 2136 от
21.02.2020г. При това положение напълно необосновано митническите органи са
заменили посочената в този документ договорна цена с цената, отразена в
справката от трето лице - https://autoauctions.io.
Съдът намира, че подобен подход, основан единствено на съпоставка между данните
от интернет и издадения от предходния собственик сертификат за стоката, не
обосновава по никакъв начин заявената от административния органи нова митническа
стойност на стоката. В този аспект изискването на чл. 70 от МК е ясно и не може
да има никакво съмнение, че за договорна стойност може да се приеме единствено
тази стойност, която действително е платена или е подлежа на плащане като цена
на стоките при продажбата. Служебно набавената в хода на проверката справка не
съдържа данни, които да сочат, че оспорващият като купувач е участвал в
проведения аукцион и в заплатил или е трябвало да заплати именно сумата от 4100
USD. При това положение съждението на митническите органи, че това е
договорната цена на стоката се явява до толкова достоверно, колкото и
отречената продажна цена по представената фактура. Иначе казано, при липсата на
съпътстващи продажбата документи, които да доказват по несъмнен начин условията
на продажбата, договорената и заплатена/дължима цена като условие за продажбата на
внесената стока, подходът на митническия орган за определяне на нова митническа
стойност по реда на чл. 70 от МК се явява незаконосъобразен.
Липсата на достатъчно данни за установяване на несъмнената договорна
стойност на стоката е следвало да бъде преодоляна от административния орган
чрез прилагане на вторичните методи по чл. 74 от МКС чрез извършване на
съответни анализи и сравнения, каквито в случая липсват.
След като митническите органи са обосновали наличието на съмнения за цената
на стоката са дължали и необходимата грижа, за да установят действителната,
респ. справедливата стойност на стоката, а не произволно да определят такава на
базата на предположения.
На това принципно положение е основана и процедурата по чл. 140, § 1 от
Регламента за прилагане, като се има предвид, че за да не изглежда намесата на
администрацията непропорционална, съмненията в справедливостта на декларираната
митническа стойност следва да са надлежно мотивирани и изисканата от
декларатора допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения и да е
съобразено с възможностите му – арг. От Решение от 28
февруари 2008 г., Carboni, C-263/06q EU: C: 2008: 128, т. 52.
Зачитането на правото на защита е основен принцип на правото на Съюза,
който принцип следва да се прилага във всеки случай, когато административен
орган възнамерява да приеме акт, увреждащ лицето, към което е насочен – Решение от 18
декември 2018 г., Soprop, С-349/07, EU: C: 2008: 746, т. 36.
В тежест на митническия орган е да обоснове определената по чл. 141, § 1 от
Регламента за изпълнение 2015/2447 стойност на внасяните стоки.
Лицата, които са адресати на решенията за неприемане на декларираната договорна
стойност, следва да имат възможност да представят по надлежен и подходящ начин
становището си досежно елементите, на които административният орган възнамерява
да обоснова своето решение. За целта следва да е надлежно уведомен адреста за
обстоятелствата, на които се основават съмненията и именно в тази връзка да е
изискана обосновка на договорната стойност. Нарушаването на правото на
изслушване е особено съществено процесуално нарушение и води до незаконосъобразност
на постановеното решение – Решение от 13 март
2014 г., Глобал Транс Лоджистик, по обединени дела С – 29/13 и С – 30/13,
EU: C: 2014: 140, т. 49.
В случая обсъдените изисквания не са спазени. Макар формално със съобщението
по чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013 вносителят да е бил уведомен, че
предстои издаване на решение, с което ще се определи нов размер на задължение
по митническата декларация, правото му на защита не е било осигурено, тъй като
органът не е посочил въз основа на кои фактически и правни основания възприема
за меродавни данните, въз основа на които възнамерява да определи съответната
митническа стойност. Срещу това обстоятелство е подадено изрично възражение,
което органът е пренебрегнал и в резултат е издал административен акт в
условията на неизяснена фактическа обстановка.
По реда на чл. 188 от Регламента (ЕС) 2015/2447, органът е дължал
извършване на допълнителната проверка по прилагането на вторичните методи за
определяне на митническата стойност и излагане на конкретни фактически
съображения.
Мотивиран от горното при проверката
по чл. 168 от АПК съдът намира, че оспореният административен акт е валиден, но
издаден при допуснати съществени процесуални нарушения в противоречие с
материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което подадената срещу
него жалба се явява основателна.
V. По съдебните разноски.
13. Предвид изхода на делото на жалбоподателя следва да се присъдят
сторените съдебни разноски, които се доказват в размер на 310 лева, от които 10
лева за държавна такса и 300 лева за адвокатска защита. На основание чл.
143, ал. 1 във вр. § 1, т. 6 от ПЗР на АПК разноските следва да бъдат поставени
в тежест на юридическото лице, в структурата на което е ответният
административен орган.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 32-176662/31.05.2022 г., издадено от
директор на Териториална дирекция Митница Бургас при Агенция „Митници“.
ОСЪЖДА Агенция митници да заплати на И.Т.П., ЕГН **********,
адрес: ***, сумата от 310 (триста и десет) лева, представляваща направени по
делото разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок
от съобщаването на страните за неговото постановяване.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: