Решение по дело №338/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е образувано по жалба на Е.П.П., ЕГН **********, срещу Заповед № ЗД/Д-РВ-003 от 03.01.2024 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Пловдив, с която на основание чл.27, ал.1 и чл.4, ал.1, т.4 вр. чл.25, ал.1, т.1 и т.2 от Закона за закрила на детето е наредено временно насТ.ване на детето Д.Е.П. в професионалното приемно семейство на Т. и К.Ч., с.Ягодово, общ.Родопи, до произнасяне на съда с решение по чл.28 от Закона за закрила на детето. В жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразна, за което се излагат съображения, съответно се иска отмяната и. В СЗ страната не се представлява.

Ответникът по жалбата – Директор на Дирекция “Социално осигуряване” - Пловдив е на становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

Жалбата е процесуално допустима – подадена в срок и от лице с правен интерес, но разгледана по същество е неоснователна.

От доказателствата в административната преписка се установява, че жалбодателката дошла за празниците от гр.София, в гр.Пловдив, за да гостува на сестрата на С.Г., който се самоопределял като биологичен баща на детето и с когото живеела. На 02.01.2024 г. между двамата възникнал скандал и жалбодателката се прибрала в гр.София, като оставила детето /което към този момент е било на малко повече от два месеца/ при С.Г.. На 03.01.2024 г. ОЗД при ДСП – Пловдив се самосезирал по отношение на малолетното дете и била предприета полицейска закрила за срок от 48 часа. Преценено било, че е удачно детето да бъде временно настанено в приемно семейство и е издадена процесната заповед. От доказателствата е видно също, че С.Г.е заявил, че жалбодателката е заминала за гр.София след възникнал скандал, заради това че проституирала, а Г. не бил съгласен с това. Самата жалбодателка заявила в проведената беседа, че проституира, тъй като имала нужда от пари за ремонт на жилището,в което живеела. Освен това видно от писмо, изпратено от личния лекар на детето по искане на административния орган, детето е довеждано само два пъти за детска консултация, като лекарят е установил, че не наддава както трябва, има данни да е било прегледано от друг лекар, който е установил „вродена хипертрофична пилорна стеноза“ /което било видно от електронната система/, но нямало данни дали е изпратено някъде и какво е препоръчано, а от направени изследвания бил установен анемичен синдром, което кореспондирало с посочената диагноза, като след изследванията и консултациите майката не била водила детето на друг преглед.

При така изложеното съдът намира, че насТ.ването в приемно семейство е в най-добър интерес за детето и обжалваната заповед е издадена в съответствие с принципите на закрила на детето, установени в чл.3 от ЗЗДет, а именно - осигуряване най-добрия интерес на детето, специална закрила на дете в риск, незабавност на действията по закрила на детето, грижа в съответствие с потребностите на детето, временен характер на ограничителните мерки, като в същото време от доказателствата се установява, че лицата от приемното семейство имат възможност и желание да полагат адекватни грижи за детето. Именно най-добрият интерес на детето е бил в основата на постановяване на процесната заповед. В случая е важно да се съхрани физическото и психично здраве на детето, а с оглед поведението на майката, и по-конкретно изоставянето на детето, данни за проституиране, неглижиране на здравните грижи, от които детето очевидно се нуждае и т.н., се налага извод, че целта на наложената временна мярка е именно тази - да съхрани живота и здравето на детето и да елиминира във възможно най-голяма степен риск от изоставяне и риск от неглижиране.

Следва да се има предвид също така, че наложената със заповедта мярка за закрила е временна, като в друго производство по чл.28 ЗЗДет в правомощията на компетентния районен съд е да прецени налице ли са нови факти, които да налагат промяна на взетата мярка. В тази връзка, разпоредбата на чл.27, ал.2 ЗЗДет задължава административния орган, т.е. Директора на ДСП Пловдив, в едномесечен срок от издаването на заповедта, да направи искане до районния съд по настоящия адрес на детето /което според представеното становище вече е направено и е образувано гр.д., насрочено за 12.03.2024 г./ за насТ.ване по съдебен ред на детето. В рамките на настоящото бързо производство по чл.27а ЗЗДет настоящият съдебен състав приема, че предпоставките за насТ.ване в приемно семейство са били налице, поради наличието на безспорни доказателства за необходимостта от това.

Съдът приема, че посредством предприетата мярка е постигната и целта на закона да бъдат защитени интересите на детето и неговото, на първо място, физическо здраве, като правилна е преценката на ответния административен орган към датата на постановяване на обжалваната заповед за защита интересите на детето, които имат приоритет пред желанията или интересите на родителя. Понятието „висши интереси на детето“ не е легално дефинирано, като според съда то намира израз в прогласените и защитени от международните актове и закона права на детето - в принципите на Декларацията за правата на детето, провъзгласена с резолюция 1386 (X.) на Общото събрание на ООН от 20.11.1959 г. и в чл.10, ал.1 ЗДДет. В конкретния случай, приоритетно значение има правото на детето да се развива физически и социално по здравословен и нормален начин, както и на защита на неговите интереси. Тези права и интереси са изцяло спазени с издаването на обжалваната заповед, с която е и постигнато най-доброто осигуряване на посочените права на детето.

Както вече се посочи и по-горе, правните последици от оспорената заповед са временни, а дали да бъде налагана мярка за закрила и къде да живее детето за в бъдеще, е предмет на производството по чл.28 ЗЗДет, като в правомощията на компетентния районен съд е да се произнесе по този въпрос.

По изложените аргументи и след извършената служебна проверка на оспорения акт по реда на чл.168 АПК, настоящият съдебен състав констатира, че заповедта отговаря на всички изисквания за законосъобразност по чл.146 АПК, при което жалбата е неоснователна и същата следва да бъде отхвърлена.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е.П.П., ЕГН **********, срещу Заповед № ЗД/Д-РВ-003 от 03.01.2024 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Пловдив.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС в четиринадесетдневен срок от съобщаването му.

Съдия: