РЕШЕНИЕ
№ 988
гр. Бургас , 13.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LV СЪСТАВ в публично заседание на девети
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Красен Пл. Вълев
при участието на секретаря РАДОСТИНА В. ТАВИТЯН
като разгледа докладваното от Красен Пл. Вълев Гражданско дело №
20212120101752 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕАД, с която се моли съда да приеме за установено, че ответникът М. А. Ч.,
ЕГН:**********, с адрес: ГР. Б. ***дължи на ищеца, следните суми, произтичащи от
Договор за кредит „Бяла карта" с № *** от 08 февруари 2019 г. сключен между М. А. Ч. и
„Аксес Файнанс" ООД, прехвърлен от „Аксес Файнанс" ООД в полза на „Агенция за
контрол на просрочени задължения" ЕООД с Рамков договор за прехвърляне на парични
задължения (цесия) от 11. 11. 2016 г. и Приложение № 1 към него от 29 октомври 2019 г.:
-500 лева главница;
- 56.18 лева - мораторна лихва върху непогасената главница за периода от 07 юни 2019
г. - денят, следващ датата на настъпване и респективно обявяване предсрочната изискуемост
до 27 ноември 2020 г. - датата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение,
- законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл. 410
от ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми,за които суми е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК по гр.д. №7892/2020 г. на БРС.
Твърди се, че е сключен Договор за кредит „Бяла карта“ с № *** от 08 февруари 2019
г. между „Аксес Файнанс" ООД като кредитор и М. А. Ч. като кредитополучател.
Подписвайки договора за кредит кредитополучателят удостоверява, че е получил и е
запознат предварително с всички условия на индивидуалния договор и Общите условия
приложими към него, както и че е получил от Кредитодателя Стандартен европейски
формуляр по чл. 5 от Закона за потребителския кредит със съдържание съгласно
Приложение № 2 от ЗПК, посочващ индивидуалните условия по кредита. С подписването на
процесния договор, „Аксес Файнанс" ООД, се задължава да предостави на М. А. Ч.
револвиращ кредит в максимален размер на 500 лева - главница, под формата на разрешен
кредитен лимит, който се усвоява чрез международна кредитна карта Access
Finance/iCard/Visa, a кредитополучателят се задължава да го ползва и върне съгласно
условията на сключения договор. Сочи се, че с разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Договора е
1
предоставена субективната възможност на кредитополучателя по всяко време да усвоява
суми до максималния размер на кредитния лимит. В тази връзка настъпването на падежа - 2-
ро число от месеца, съобразно чл. 3, ал. 2 от Договора зависи изцяло от поведението на
кредитополучателя - би настъпил единствено в случай, че същият усвои част или в цялост
максималния кредитен лимит. Заедно с подписване на договора за кредит, кредитодателят е
предоставил на кредитополучателя платежен инструмент - кредитна карта издадена от
„Интеркарт Файнанс" АД /Картоиздател/ ведно със запечатан плик, съдържащ ПИН кода за
ползване на картата, като кредитополучателят може да усвои изцяло максималния размер на
кредита веднага след активиране на картата и влизане в сила на договора за кредит, което
съставлява изпълнение на задължението на кредитодателя да предостави заемната сума.
Страните са подписали и Приложение № 1 към договора за кредит - Условия за ползване на
международна платежна карта Access Finance/iCard/Visa, които съдържат и Тарифа за
дължимите такси за ползване на кредитна карта Access Finance/iCard/Visa. М. А. Ч. е усвоил
сума в общ размер на 500 от предоставения максимален кредитен лимит, като вследствие на
извършените операции по картата, дължимата към настоящия момент непогасена главница е
в размер на 500 лева.
Поддържа се, че поради забава и виновно неизпълнение на договорните задължения от
страна на ответника, цялото му задължение е станало предсрочно изискуемо, като
предсрочната изискуемост е обявена на 06 юни 2019 г. г. Считано от тази дата съгласно чл.
22, ал. 3 от Договора М. А. Ч. дължи заплащането на мораторна лихва върху главницата в
размер на 56.18 лева за периода от 07 юни 2019 г. - денят, следващ датата на настъпване и
респективно обявяване на предсрочната изискуемост до 27 ноември 2020 г. г. - датата на
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, ведно със законната лихва
върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
дължимите суми.
Сочи се, че е сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия)
от 11.11. 2016 г. на основание чл. 99 от ЗЗД, Приложение № 1 към него от 29 октомври 2019
г. между „Аксес Файнанс“ ООД, ЕИК ********* и „Агенция за контрол на просрочени
задължения" ЕООД, ЕИК *********, по силата на който вземането е прехвърлено в полза на
„Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД изцяло с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности. Твърди се, че „Аксес Файнанс" ООД е упълномощило
„Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД, в качеството си на цесионер по
договор за прехвърляне на вземания/цесия/ от името на цедента и за своя сметка да уведоми
длъжниците за извършената цесия. Към исковата молба се прилага Уведомление за
извършена цесия от името на „Аксес Файнанс" ООД чрез „Агенция за контрол на
просрочени задължения" ЕООД.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответната страна е депозирала отговор на исковата молба, чрез
назначения особен представител. Оспорва се иска по основание. Сочи се, че не е установено
кредитодателят фактически да е предоставил, а кредитополучателя да е усвоил отпуснатия
му кредит в твърдения размер. Оспорва се твърдението, че ответникът е бил уведомен за
извършената цесия и тя е породила действие спрямо него.
Като съобрази доказателствата по делото и закона, съдът намира следното:
Между „Аксес Файнанс“ ООД като кредитодател и ответника М. А. Ч. като
кредитополучател на 08.02.2019 г. е сключен Договор за кредит „Бяла карта“, по силата на
който „Аксес Файнанс“ ООД се задължава да предостави на Кредитополучателя револвиращ
кредит в максимален размер на 500.00 (петстотин лева) лева, под формата на разрешен
кредитен лимит, който се усвоява чрез международна кредитна карта Бяла карта/Access
Finance/iCard, а кредитополучателят се задължава да го ползва и върне. В договора е
посочено, че кредитодателят предоставя на кредитополучателя от името на „Айкарт“ АД
(Картоиздател), в качеството си вписан представител/агент на последното платежен
2
инструмент - Кобрандирана кредитна карта с № ***, както и запечатан плик с ПИН-код за
ползвана на картата.
Съобразно чл. 21, ал. 1 от договора в случай че кредитополучателят изпадне в забава за
плащане, на което и да е парично задължение по договора с повече от 10 дни или не е
заплатил минимум 15 % от одобрения си кредитен лимит, в рамките на два последователни
месеца, като в поне един месец да бъдат внесени общо 15 % от сумата по одобрения
кредитен лимит, кредитодателят има право да обяви цялото му задължение по договора за
предсрочно изискуемо. Обявяването на предсрочната изискуемост се извършва по някой от
начините по чл.27 от договора. Съгласно ал. 2 на чл. 21 след настъпване на предсрочна
изискуемост, договорната лихва по чл.4, ал. 1, т.2 спира да се начислява, а според ал. 3 на
същата договорна клауза при забава за плащане, на което и да е парично задължение по
договора, кредитополучателят дължи законна лихва за забава за всеки ден забава.
В чл. 27 от договора са посочени средствата за кореспонденция между страните по
същия- с писмо по посочения в договора физически адрес, чрез SMS, по e-mail или чрез
личния акаунт на кредитополучателя на интернет страницата www.bialakarta.bg.
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която – Г.Г. е
представил писмено заключение, поддържано в съдебно заседание и прието по делото.
Вещото лице е посочило, че кредитополучателят М. А. Ч. е изтеглил/усвоил/ с вальор
13.02.2019. целият лимит от 500,00 лева, като след тази дата няма никакви постъпления.
Посочило е, че съгласно счетоводните записвания на ищеца към 29.10.2019 под пореден №
994 М. А. Ч., ЕГН : **********, има неплатени задължения, по пера както следва : Главница
-500,00лв.; Договорна лихва -32,40 лв.; Неустойка за неизпълнение по договора- 100,00
лв.; Разходи по събиране на задължението чл.22, ал.4 - 75,00лв.; Разходи по събиране на
задължението по чл.22,ал.5 -120,00 лв. и Законна лихва по чл.22, ал.3 -20,44 лв.
Представено по делото е копие на Рамков договор за прехвърляне на парични
задължения(цесия) от 11.11.2016 г., сключен между „Аксес Файнанс“ ООД– цедент и
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД –цесионер. Представено е и извадка
от Приложение № 1 към него от 29 октомври 2019 г., с което между „Аксес Файнанс“ ООД
е прехвърлило на вземането си към различни длъжници, индивидуализирани в
приложението. Видно от същото е цедирано вземане под №994 по договор *** с длъжник М.
А. Ч..
Съгласно т.5.6. от Рамковия договор, цесионерът е изрично упълномощен за
уведомяване на длъжниците, чиито вземания се прехвърлят, за цесията.
Представено е и пълномощно, с което цедентът „Аксес Файнанс“ ООД е упълномощил
цесионера „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД да уведоми от името на
цедента всички длъжници по всички вземания на дружеството, които то е цедирало
съгласно Рамков договор за прехвърляне на парични задължения(цесия) от 11.11.2016 г. и
Приложение № 1 станало неразделна част от него.
По делото е представено и едно уведомително писмо с адресат ответника М. А. Ч., с
които заемодателят „Аксес Файнанс“ ООД чрез „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ООД го уведомява за извършеното на 29 октомври 2019 г., в полза на
Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД прехвърляне на вземанията си по
договора за кредит.
Не са представени доказателства това уведомително писмо да е връчено на ответника
преди завеждане на делото. Независимо от това уведомителното писмо е връчено, ведно с
3
исковата молба, в която са направени изявления за уведомяване за цесията и обявяване на
кредита за предсрочно изискуем.
Установява се от приложеното ч.гр.д. №7892/2020 г. на БРС, че по заявление от
цесионера „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, против ответника е
издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК № 261316 г. за изпълнение на парично
задължение за: сумата 500 лева /петстотин лева/, представляваща главница, сумата 56, 18
лева /петдесет и шест лева и осемнадесет стотинки/, представляваща лихва за забава,
начислена за периода от 07.06.2019 година до 27.11.2020 година, ведно със законната лихва
върху главницата от 500 лева /петстотин лева/, представляваща, считано от датата на
подаване на заявление на 07.12.2020 година до окончателното й плащане,
При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на Районен съд-
Бургас достига до следните правни изводи:
Правната квалификация на предявените искове е чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, чл.
240, ал. 1 и 2 ЗЗД във вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД във вр. с чл. 422 ГПК във вр. чл. 415 ГПК.
Предявеният установителен иск по чл.422 от ГПК е допустим предвид издадената в
полза на ищеца заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, която е връчена на
длъжниците, които са подали възражение по чл. 414 от ГПК, а исковата молба е предявена в
едномесечния срок по чл.415, ал.1 от ГПК.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че „„Аксес
Файнанс“ ООД и ответника М. А. Ч. са били в облигационни отношения, възникнали по
силата на договор за потребителски кредит. Спрямо този договор се прилагат разпоредбите
на ЗПК и ЗЗП. Ответникът е усвоил изцяло сумата от 500 лева, което се установи от
изводите на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза.
С цесията кредиторът прехвърля вземането си на трето лице. За да е налице сключен
договор за цесия и вземането да премине върху третото лице е достатъчно постигане на
съгласие между него и кредитора. Приемането на цесията от длъжника и неговото участие
при сключването на договора не е необходимо. За да породи действие по отношение на
длъжника, цесионният договор следва да му бъде съобщен от предишния кредитор - чл. 99,
ал. 3 и ал.4 от ЗЗД. Установеното в чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД задължение на цедента има за
цел да обвърже длъжника с договора за цесия и да го защити срещу ненадлежно изпълнение
на неговото задължение. Уведомяването създава достатъчна сигурност за длъжника за
извършената замяна на стария кредитор и гарантира точно изпълнение на задължението му
спрямо лице, легитимирано по смисъла на чл. 75, ал. 1 от ЗЗД. Това не означава, че
предишният кредитор няма право да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението
до длъжника, като негов пълномощник, каквото е налице в настоящия случай, предвид
приложените към договорите пълномощни. Съгласно разпоредбата на чл. 36 от ЗЗД
представителната власт възниква по волята на представлявания, като нейният обем се
определя според волеизявлението на упълномощителя /чл. 39 от ЗЗД/ и не са предвидени
никакви изрични ограничения посредством императивни правни норми на тази власт,
свързани с уведомяването за цесията. По силата на принципа за свобода на договаряне няма
пречка старият кредитор да упълномощи новия за извършване на уведомлението. Това
упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД.
Предвид изложеното, установеното в чл. 99, ал. 4 от ЗЗД задължение на цедента да съобщи
на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането има за цел да защити длъжника
срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т.е. срещу изпълнение на лице,
което не е носител на вземането. Ненадлежното уведомяване или липсата на такова, за
4
прехвърляне на вземането, би имало значение, само при условие, че ответникът е платил
своето задължение по договора за кредит. В случая, няма твърдение че ответникът е платил
преди връчване преписа от исковата молба на различно от цесионера-ищец лице. Не се
твърди по делото да е извършено плащане на стария кредитор /цедента/, в който случай
неуведомяването на длъжника за извършената цесия би имало значение.
Още с Решение № 123 / 24.06.2009 год. по т.д.№ 12 / 2009 год. на ІІ т.о. на ВКС е
прието, че уведомление, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на
цесионера и достигнало до длъжника със същата , съставлява надлежно съобщаване за
цесията, съгласно чл. 99 ал.3 пр. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда
действие за длъжника , на основание чл.99 ал.4 ЗЗД. Същото следва да бъде съобразено като
факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска , на основание чл.
235 ал.3 ГПК. В този смисъл е константната практика на върховната инстанция: Р. №
3/16.04.2014 г., т. д. № 1711/2013 г., I т. о., Р. № 78/09.07.2014 г., т. д. № 2352/2013 г., II т. о.,
Р. № 114/07.09.2016 г., т. д. № 362/2015 г., ІІ т. о, Р. №46/25.05.2017 г., т.д.№572/2016 I т.о. и
др.
Връчването на материалноправно изявление/в случая съобщаване за цесията/ на
особения представител, представлява надлежно уведомяване на длъжника - ответник. В този
смисъл е Решение № 198 от 18.01.2019г. по т.д. № 193/2018 на Първо т.о. ВКС
Ето защо в процесния случай с оглед доказателствата за връчване на съобщението като
част от преписката към исковата молба на особения представител на ответника, както и
поради изричното изявление, инкорпорирано в исковата молба, е изпълнено изискването
длъжникът да е уведомен за цесията Следователно цесията на осн. чл.99, ал.4 ЗЗД е
породила своето действие спрямо кредитополучателя и ищецът има качеството кредитор
спрямо ответника.
Въз основа на гореизложеното съдът намира, че предявеният иск е основателен за
сумата от 500 лева - главница по Договор за кредит „Бяла карта" с № *** от 08 февруари
2019 г.
В исковата молба се твърди настъпване на предсрочна изискуемост на кредита на
06.06.2019 г. Това твърдение остава недоказано в производството, доколкото не са
представени доказателства уведомително писмо с изявление за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем да е връчено до ответника, нито са представени доказателства
ответникът да е уведомен за твърдяната предсрочна изискуемост по някой от начините
посочени в чл. 27 от договора за кредит.
Обявяването на кредита за предсрочно изискуем може да бъде извършено в хода на
исковото производство, образувано по реда на чл. 415, ал. 1 и чл. 422, ал. 1 ГПК.
Изявлението за обявяване на кредита за предсрочно изискуем може да бъде инкорпорирано
в исковата молба или в отделен документ, който е представен като приложение към исковата
молба. В тези случаи изявлението поражда правни последици с връчването на препис от
исковата молба с приложенията към нея на ответника – кредитополучател, ако са налице и
предвидените в договора за кредит обективни предпоставки за загубване преимуществото на
срока. Упражняването на това потестативно право и в този смисъл настъпването на
предсрочната изискуемост на кредита в хода на исковото производство представлява факт
от значение за съществуването на претендираното право на вземане за главница и
възнаградителни лихви, който следва да бъде взет предвид от съда на основание чл. 235, ал.
3 ГПК. При положение, че правното основание на заявената претенция е договорът за
кредит, и поради това, че решението следва да отразява материалноправното положение
5
между страните по делото, каквото е то към момента на приключване на съдебното дирене,
липсва основание да се отрече настъпилата в хода на исковото производство предсрочна
изискуемост на кредита./ Решение №10 от 25.02.2020 г. по т.д. №16/2019 г. на ВКС,II ТО.
Доколкото не се установява обявяване на предсрочната изискуемост на кредита,
съответно изискуемост на усвоената чрез платежния инструмент главница в размер на 500
лева към 06.06.2019 г. , то за периода от 07 юни 2019 г. - денят, следващ твърдяната дата на
настъпване и обявяване предсрочната изискуемост до 27 ноември 2020 г. не е дължима
претендираната мораторна лихва във връзка с настъпилата предсрочна изискуемост
съгласно чл. 22, ал. 3 от договора. Дължима е уговорената възнаградителна лихва, но такава
не се претендира.
Ето защо искът в частта относно сумата от 56.18 лева за периода от 07 юни 2019 г до
27 ноември 2020 г. следва да бъде отхвърлен.
Върху главницата се дължи законна лихва едва от 23.06.2021 г.- датата на обявяване на
кредита за предсрочно изискуем с връчване на препис от исковата молба на особения
представител.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на „Агенция за контрол на просрочени задължения“
ЕАД се следват деловодни разноски за настоящото производство, чийто размер, съобразно
основателната част от исковете, възлиза на 606.82 лева /от общ размер 675 лева- 75 лева
държавна такса, 200 лева- депозит за вещо лице, 200 лева-депозит за особен представител и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева, определено от съда по реда на чл.78,
ал.8 от ГПК, вр. с чл.37, ал.1 от ЗПрП вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на
правната помощ /.Дължими са частично и разноските, сторени от ищцовото дружество в
производството по ч.гр.д. № 7892/ 2020 год., до размера от 42.44 лв.
Мотивиран от гореизложеното Районен съд-Бургас
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. А. Ч., ЕГН:**********, с адрес:
гр. Б. ***, че дължи на ищеца „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕАД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С. ***, представлявано от И. Ц. К. и Я. Б.
Я. сумата от 500 /петстотин/ лева - главница по Договор за кредит „Бяла карта" с №
*** от 08 февруари 2019 г., сключен между М. А. Ч. и „Аксес Файнанс" ООД, вземанията
по който са прехвърлени от „Аксес Файнанс" ООД в полза на „Агенция за контрол на
просрочени задължения" ЕООД с Рамков договор за прехвърляне на парични задължения
(цесия) от 11. 11. 2016 г. и Приложение № 1 към него от 29 октомври 2019 г., ведно със
законната лихва от 23.06.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, за които
вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №7892/2020 г. на
БРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 56.18 лева -мораторна лихва за периода от 07 юни
2019 г до 27 ноември 2020 г., както и за законната лихва върху главницата за периода от
07.12.2020 г. до 22.06.2021 г.
ОСЪЖДА М. А. Ч., ЕГН:**********, с адрес: гр. Б. ***, да заплати на „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. С. *** сумата от 606.82 лева- съдебно деловодни разноски за настоящото производство и
42.44 лева- съдебно деловодни разноски за ч.гр.д. №7892/2020 г. на БРС.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в
6
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Вярно с оригинала: РТ
Съдия при Районен съд – Бургас: /п/
7