МОТИВИ ПО НОХД № 725/2020г. НА ДнРС
Районна прокуратура Дупница е предявила обвинение
срещу А.Г.Г. , за престъпления по чл.144, ал.3 във вр. с ал.2 НК.
В обвинителния акт се сочи,че на 22.04.2020 г.
около 16.00 ч. в с. Бадино, общ. Бобошево, на ул. „ Цар И. Шишман“ се е заканил
с убийство на Г.И. *** в качеството му на длъжностно лице - кметски наместник
на село Бадино, общ. Бобошево по повод изпълнение на службата му, като е
насочил нож към него, замахнал няколко пъти и изрекъл думите „ Сега че те
утепам“, „Сега че те изкормим“, „ Ти че видиш, че те утепаме, нема да караш
много дълго“ и тази закана е възбудила у Г.И.Г. основателен страх за
осъществяването и.
Прокурора
поддържа обвинението и предлага на подсъдимия да се наложи справедливо наказание.
Подсъдимият не се признава за виновен. Дава обяснения,че
пострадалия Г., като кметски наместник на с.Бадино постоянно му създава
проблеми във връзка с отглеждането на
кравите и настоящото обвинение е по повод негово поредно неоснователно оплакване.
Защитника на същия
излага доводи за недоказаност на обвинението и предлага подсъдимия да бъде оправдан.
Съдът, като взе предвид събраните по
делото доказателства- показанията на разпитаните свидетели и писмените такива, преценени по отделно и в съвкупност, прие за установено
следното от фактическа и правна страна.
Пострадалият Г.Г. е назначен за
кметски наместник на с.Бадино, обл-Кюстендил.
Подсъдимият А.Г., заедно с брат си-И.Г.,
отглеждат крави в стопански постройки в същото село.
На 22.04.2020г.след обяд , свид.И.Г.
пасял стадото с крави в землището на с.Бадино в ливада, непосредствено до
къщата на свид. Г.Г.. Кравите започнали да пасат лозовите насаждения, които последният бил
посадил покрай оградата. Помолил свид.И.Г. да прибере животните,като той
отказал, обяснявайки му,че пасат тревата. Г.Г. се обадил на пострадалия в
качеството му на кметски наместник и поискал съдействие. Последният тръгнал
веднага да провери и видял,че
действително кравите са в близост до имота на Г.Г. и тъй като пътя бил
преграден със сезал, заобиколил и видял
свид.И.Г. да разговаря със свид.М.. Тръгнал към тях и в това време пристигнал
подсъдимия с лекия си автомобил.При слизането му от автомобила, пострадалият се
приближил до него и му направил забележка за животните, които чупели огради и
пасели насажденията на хората. Това явно разгневило подсъдимия,взел нож, който
се намирал в автомобила и започнал да замахва към пострадалия, заканвайки се,че
„ сега ще го утепа“,“ изкорми“ и че“няма
да изкара дълго“. Въпреки,че бил изплашен от заканите и действията на
подсъдимия, пострадалия успял да избие ножа от ръката му, след което го дръпнал
за крака и същият паднал.След като се
изправил, прибрал ножа в джипа и тръгнал заедно с брат си-свид.И.Г. с кравите,
а пострадалият сигнализирал на тел.112.на място пристигнали служители на
полицията -свид.А. и П., които заварили само
пострадалия, които им разказал за случая.
Съдът прие за установена горната
фактическа обстановка като даде вяра на показанията на разпитаните свидетели,
съобразявайки отношенията на част от тях с подсъдимия. Съдът кредитира изцяло
показанията на свид.Г. Ив.Г./ пострадалия/, Г. Стр.Г. , С.М. и М./ имайки
предвид влошените отношения на последния с подсъдимия/.Пострадалия и М. са
преки очевидци на случая и двамата установяват, както действията на подсъдимия-
който е замахвал с нож срещу кметския наместник, така и отправените закани.
Свид.Г.Стр.Г. установи повода ,от който са възникнали събитията- подаденото от
него оплакване за неупражняване на контрол върху животните,което съответства с
времето и мястото на реакция от страна на пострадалия.Свид.М., макар и отдалече
е видял,че подсъдимия замахва към пострадалия, разправяйки се за нещо, което
кореспондира с показанията на свид.М..
Съдът кредитира показанията на
свид.Ив.Г./ брат на подсъдимия/ в частта, в която сочи,че действително е имало
оплакване от животните му, както и че пострадалият, като кметски наместник е
реагирал на това оплакване,като не даде
вяра в частта, в която твърди,че подсъдимият изобщо не е идвал този ден в
с.Бадино и забележките за животните са били отправени към него, тъй като
противоречат на показанията на свид.М. и пострадалия, явно целят оневиняване на
брат му.
Показанията на свид.А. и П./ служители
на полицията/ установяват обстоятелства, след деянието,във връзка с проверка
,извършена от тях, по повод подаденото
оплакване на пострадалия и не противоречат на останалите гласни и писмени
доказателства.
Показанията на свид.А. и Д.
установяват действията на подсъдимия преди извършване на деянието/ че в същия
ден след обяд е бил във фитнес салон,заедно с тях/, което съдът кредитира, но
не дава вяра на показанията им в частта, в която сочат часа, в който
подсъдимият си е тръгнал/ след 16,30/,тъй като противоречат на показанията на
свид.М., М. и пострадалия, които сочат,че около 16ч. подсъдимият е пристигнал в
с.Бадино. Предвид приятелските им отношения с подсъдимия,съдът счита,че
последният се е възползвал от обстоятелството,че действително на въпросната
дата са били заедно във фитнес салона, манипулирайки възприятията им за часа на
тръгването му.
С оглед на така установеното, съдът прие,че подсъдимият е осъществил следното от обективна и
субективна страна:
Обективна страна.
Обект на престъплението,са обществени
отношения ,свързани с формирането на свободна воля на личността. Събраните по
делото доказателства, установиха,че подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние на престъплението- закана с убийство на пострадалия
с
думите „Сега
че те утепам“, „Сега че те изкормим“, „ Ти че видиш, че те утепаме, нема да
караш много дълго“..
Тези думи, съпроводени със замахване с нож в ръка са реализирали противоправния резултат-възбуждане на
основателен страх от осъществяване на заканата . Същата е отправена към
пострадалия в качеството му на длъжностно лице по см. на чл.93,т.1б.“б“
/предл.І/- кметски наместник,във връзка с възложената му работа по управление
на с. Бадино. Следва да се отбележи,че за да е налице осъществяване на
обективната страна на това престъпление, не е необходимо дееца да е имал
намерение да изпълни отправената закана/ в каквато насока е вътрешното
убеждение на съда,доколкото се касае за обтегнати отношения,във връзка с
отглеждане на животни/, а е достатъчно
да възбуди основателен страх у потърпевшия, че може да я осъществи.
От субективна страна деянието е извършено
умишлено- при пряк умисъл.Последният се обективира от действията на подсъдимия
по осъществяване на изпълнителното деяние, които действия в случая
установиха,че същият е съзнавал
обществената опасност на деянието и е искал настъпването на противоправните
последици, а именно да възбуди основателен страх у пострадалия ,с цел да
предотврати евентуални действия на последния в качеството му на кметски
наместник, да сигнализира контролни органи във връзка с дейността му по
отглеждане на животни.
С оглед на изложеното, съдът прие,че подсъдимият
А.Г. е осъществил състава на
престъплението по чл.144, ал.3 във вр. с ал.2 НК , както от
обективна, така и от субективна страна, призна го за виновен и му наложи наказание.
Съдът определи наказанието, съобразно
изискванията на чл.5 НК, като взе предвид вида и пределите,предвидени в
чл.144,ал.3във вр. с ал.2 НК, степента
на обществена опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на
престъплението, както и останалите смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства.
Степента на обществена опасност на
деянието е сравнително по-ниска от характерната такава за този вид
престъпления. Съдът направи този извод, имайки предвид най-вече подбудите за
извършване на престъплението-обтегнати отношения във връзка с осъществяваната
от подсъдимия дейност по отглеждане на животни.
Степента на обществена опасност на подсъдимия
също не е висока - не е осъждан за друго
престъпление към момента на деянието.
Смекчаващо вината
обстоятелство-чистото съдебно минало.
Отегчаващи вината обстоятелства-няма.
С оглед изложеното, съдът определи
наказанието при превес на смекчаващите вината обстоятелства и наложи
такова от осем месеца „лишаване от свобода“.
С оглед размера на наказанието, както и ,че подсъдимият не е
осъждан, съдът прие,че са налице предпоставките на чл.66,ал.1 НК и отложи
изтърпяването на наказанието за срок от 3 години.
Съдът счете,че с така наложеното наказание,ще се
постигнат целите на същото, визирани в чл.36 НК- да се поправи и превъзпита
подсъдимия, като му се отнеме възможността да извърши друго престъпление, както
и да се въздейства възпитателно и предупредително на останалите членове на обществото,
без да необходимо ефективното изтърпяване.
По
горните съображения, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: