РЕШЕНИЕ №1297
гр.
Пловдив, 10.08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд, VIII н.с, в
публично съдебно заседание на единадесети юни две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
В. ТАСЕВ
при секретаря ВАНЯ КОЙЧЕВА, като разгледа АНД №
2139/2020 год. по описа на ПРС, VIII наказателен състав, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Обжалвано е Наказателно постановление №
НП-4 от 24.04.2019г. издадено от Началник на РУ – ТРУД при ОД на МВР - Пловдив,
с което на В. С. Т., ЕГН:**********, с адрес ***, на основание чл.45, ал.3 от
Закона за закрила на детето /ЗЗДет/ е наложено административно наказание глоба
в размер на 300 /триста/ лева за нарушение разпоредбите на чл.8, ал.3 от същия
закон.
В жалбата се навеждат съображения в насока
незаконосъобразност на атакуваното НП, като се сочи, че В. С. Т. не е нито
настойник, нито попечител на малолетното лице, а последното си има живи
родители, при които то живее и които отговарят за него. В съдебно заседание,
редовно призован, В.Т. не се явява, а се представлява от адв. Б., който
поддържа жалбата.
Въззиваемата страна — редовно призована, не изпраща
представител и не взема становище по делото.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено
следното:
Жалбата е основателна.
С акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ с бланков № 917810 от 14.04.2019г. год., било
констатирано, че на същата дата, около 00:30 часа в с. Труд, В. С. Т., като
попечител-настойник не е придружил ненавършилия си 14 години внук В. С. Т., ЕГН
**********,***, на обществено място след 22:00 часа, а именно в нощен клуб
"Б-2", находящ се на ул. „Братя Чапликови“ № 1.
Записано било от проверяващите,
че по този начин са били нарушени разпоредбите на чл. 8, ал. 3 от Закона за
закрила на детето.
Актът би съставен в присъствието на жалбоподателя Т.,
който се запознал със съдържанието на акта и го подписал без възражения.
Получил и препис от него.
Въз основа на съставения АУАН е издадено и атакуваното
наказателно постановление, в което административнонаказващият орган е възприел
залегналата в акта фактическа обстановка и е подвел нарушението под разпоредбите
на чл.8, ал.3 от Закона за закрила на детето, поради което и на основание
чл.45, ал.3 от същия закон е наложил и глоба в размер на 300 лева.
Горната фактическа обстановка се установява въз основа
на приложените по делото писмени доказателства.
Съгласно чл. 8, ал. 3 от Закона за закрила на детето -
родителите, настойниците, попечителите или другите лица, които полагат грижи за
дете, са длъжни да го придружават на обществени места след 20:00 ч., ако детето
не е навършило 14-годишна възраст, съответно след 22:00 ч., ако детето е
навършило 14, но не е навършило 18-годишна възраст.
Родител, настойник, попечител или друго лице, което
полага грижи за дете, което наруши чл. 8, ал. 3, или родител, попечител или
друго лице, което полага грижи за дете, което не осигури придружител по чл. 8,
ал. 4, се наказва с глоба или имуществена санкция от 300 до 500 лв., а при
повторно нарушение - с глоба или имуществена санкция от 500 до 1000 лв.
При издаване на наказателното постановление, предмет
на съдебен контрол пред въззивната инстанция, съдът констатира, че е нарушена
императивната разпоредба на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, която предвижда като
задължителен реквизит на наказателното постановление посочване на
доказателствата, потвърждаващи извършеното нарушение. С оглед на това
изискване, видно от самото НП в него липсва каквото и да е било описание в
подкрепа на извършеното административно нарушение. Това е така, тъй като от
него не става ясно, на какво основание именно В. С. Т. е имал задължението да придружава
малолетния си внук на обеществени места след 22:00 часа, как е установено това
задължение и въз основа на какви доказателства той е бил вписан като
попечител-настойник на В. С. Т., ЕГН **********. Отделно от това от съдържанието
на АУАН и на НП по никакъв начин не става ясно какво се случва с родителите на
детето и има ли то изобщо такива. От обясненията дадени от малолетното лице в
РУ – Труд при ОДМВР-Пловдив, приложени по делото, също не се установяват тези
съставомерни признаци, а видно от съдържанието на преписката актосъставителят и
административнонаказващият орган не са представили никакви допълнителни и
категорични доказателства в тази насока. А следва да се отбележи, че актовете
за установяване на административно нарушение нямат обвързваща доказателствена
сила, т. е. посоченото в акта не се счита за доказано. Това произтича и от
разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, който препраща към НПК, а съгласно чл. 16 НПК,
обвиняемият (в случая нарушителят) се счита за невиновен до доказване на
противното. Това означава, че в тежест на административнонаказващия орган (по
аргумент от чл. 84 ЗАНН, във връзка с чл. 103, ал. 1 НПК), тъй като именно той
е субектът на административнонаказателното обвинение, е да докаже по безспорен
начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно
нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител (т.7
от Постановление № 10/1973 г.-Пленум на ВС на РБ ). Това не бе сторено в
процесния казус. Следва административнонаказващите органи да се стремят да
спазват задължителните изисквания на чл.42 и чл.57 от ЗАНН при издаване на АУАН
и НП, които изисквания към формата са предпоставка съставените административни
актове да могат да обосноват административнонаказателната отговорност. В случая
това не е изпълнено и е довело до незаконосъобразност на съставения АУАН. Тази
незаконосъобразност на издадения АУАН не е била отстранена в последствие от
административнонаказващия орган съобразно възможностите на чл.52, ал.4 и чл.54
от ЗАНН и той неправилно е възприел жалбоподателя като нарушител, осъществил
едно административно нарушение. В конкретният случай от представените писмени
доказателства не може да се направи съответният извод за безспорност на
извършено административно нарушение по
чл.8, ал.3 от ЗЗДЕТ, а гласни док. средства не са ангажирани. Следователно приложените
по делото доказателства не сочат по несъмнен начин, че жалбоподателя е
осъществил въобще административно нарушение. Такова административно нарушение
не е доказано. Налице е съществен порок на административнонаказателния процес,
свързан с доказване по несъмнен и категоричен начин извършване на
неправомерното деяние, който порок съществено ограничава правото на защита на
жалбоподателя и е предпоставка за отмяна на наложеното административно
наказание. Административнонаказващият орган не е преценил наличните спорни
обстоятелства и неправомерно е ангажирал административнонаказателна отговорност
от страна на жалбоподателя, защото деянието не е доказано. С оглед
гореизложеното, съдът счита, че административния орган е допуснал съществено
процесуално нарушение, което води до незаконосъобразност на обжалваното
наказателно постановление и като такова същото следва да бъде отменено.
Мотивиран от гореизложеното, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № НП-4 от
24.04.2019г. издадено от Началник на РУ – ТРУД при ОД на МВР - Пловдив, с което
на В. С. Т., ЕГН:**********, с адрес ***, на основание чл.45, ал.3 от Закона за
закрила на детето /ЗЗДет/ е наложено административно наказание глоба в размер
на 300 /триста/ лева за нарушение разпоредбите на чл.8, ал.3 от същия закон.
Решението не е окончателно и подлежи на
обжалване пред Административен съд гр.Пловдив в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/
Вярно с оригинала!
Е. К.