РЕШЕНИЕ
№ 381
гр. Пловдив, 07.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Николай Д. Голчев
при участието на секретаря СТЕЛА ГР. ГРОЗЕВА
като разгледа докладваното от Николай Д. Голчев Гражданско дело №
20215330108964 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от С. Ф. К., ЕГН: ********** против
Община Пловдив, БУЛСТАТ: *********, с която е предявен иск с правно основание
чл. 439, ал. 1 ГПК, за признаване на установено в отношенията между страните, че
ищецът не дължи на ответника като погасена по давност, сумата по Акт за
установяване на задължение по декларация № **********/ 29.07.2019г., а именно:
сумата от общо 1186,02 лева - главница, включваща публични общински вземания по
Акт за установяване на задължения по декларация № ********** от 29.07.2019 г. за
данък за недвижими имоти за периода от 01.01.2009 г. до 31.12.2013 г. в размер на
339,13 лева, както и начислените лихви за забава за периода от 01.01.2009 г. до
29.07.2014 г. в размер на 250 лева, както и начислената такса битови отпадъци за
периода от 01.01.2009 г. до 31.12.2013 г. в размер на 346, 89 лева и начислените лихви
за забава за периода от 01.01.2009 г. до 29.07.2014 г. в размер па 250 лева, за
принудителното събиране на които е образувано изп. дело № *****/*****г., по описа
на ЧСИ **********, район на действие Окръжен съд- Пловдив.
В исковата молба ищцата посочва, че с Акт за установяване на задължения по
декларация № ********** от 29.07.2019 г., влязъл в законна сила на 23.08.2019г. са й
определени за заплащане местен данък върху недвижими имоти и такса битови
отпадъци за 1/ 3 идеална част от жилище на 1- ви етаж и 1/3 идеална част от жилище на
2- ри етаж, находящи се в ************************. Поддържа, че в цитирания акт
1
за установяване на задължения, Община Пловдив неправилно е включила
задълженията за местен данък и такса битови отпадъци за периода от 01.01.2009г. до
31.12.2013г. Поддържа се, че посочените вземания са публични общински, които се
погасяват с изтичането на период от пет години, отброявано от 1- ви януари на
годината, следваща тази, през която е следвало да се заплати задължението. Сочи се, че
Община Пловдив е следвало да отпише вземанията за горепосочения период, а не да ги
включва в акта за установяване на задължения по декларация. Ищцата изтъква, че след
като не съществува главното вземане за посочения период, то не се дължи и лихва за
забава за периода 01.01.2009г.- 29.07.2014г. Въпреки това, въз основа на влезлия в
законна сила акт за установяване на задължения, Община Пловдив е образувала
изпълнително производство за събиране на вземанията. Доколкото ответникът е избрал
да събере сумите чрез частен съдебен изпълнител, то приложими са правилата на ГПК.
Съдебният изпълнител не може да прецени служебно дали вземанията са погасени по
давност и поради това за ищцата съществува интерес от предявяване на настоящия иск
с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК. Моли се исковата претенция да бъде уважена.
Претендират се сторените разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответната
страна. Оспорва иска по основание. Сочи се, че актът за установяване на задължения,
издаден от Община Пловдив е подлежал на самостоятелно обжалване пред
Административен съд- Пловдив. След връчването му на ищцата, последната не го е
обжалвала, поради което и същият е влязъл в сила на 23.08.2019г. Предвид това,
възразява се, че всички доводи на ищцата, касаещи неправилното включване в акта на
задължения, погасени по давност преди издаването му, е следвало да бъдат релевирани
при оспорването му по административен ред. След като актът не е оспорен пред
Административен съд- Пловдив, то недопустимо е да се разглежда въпросът дали
публичните вземания, включени в него са били погасени по давност към датата на
съставянето му. Ответникът акцентира върху обстоятелството, че в настоящото
производство е допустимо да се разгледат единствено възражения за погасяване на
вземането по давност след като е издаден актът за установяване на задължения ( тоест,
след дата 29.07.2019г. ). Изтъква се, че от дата 29.07.2019г. до подаване на исковата
молба в съда не е изтекъл период от повече от пет години, поради което и вземанията
не са погасени по давност. Ответникът посочва и редица изпълнителни действия, с
извършването на които счита, че давността е прекъсвана. Предвид изложеното, моли се
предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендират се сторените разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, счита за установено следното от
фактическа и правна страна:
2
В рамките на настоящото производство не се спори между страните, а и се
изяснява от представените доказателствени материали, че подлежащият на изпълнение
акт, по повод на който е образувано изп. дело №****/******г., по описа на ЧСИ
**********, район на действие ОС- Пловдив, е Акт за установяване на задължения по
декларация № ********** от 29.07.2019 г. Същият е влязъл в законна сила на дата
23.08.2019г., което е и надлежно удостоверено върху него ( л. 11 от делото ).
Безспорно, на основание чл. 163, ал. 4 ДОПК, Община Пловдив е пристъпила към
принудително събиране на вземането по реда на ГПК, поради което и защитата на
длъжника – ищец, при твърдения за наличие на обстоятелства препятстващи
принудителното изпълнение, се реализира именно чрез предявяване на иск по реда на
чл. 439 ГПК.
С предявяването на иска по чл. 439 ГПК длъжникът оспорва изпълнението, като
съгласно чл. 439, ал. 2 ГПК искът може да се основава само на факти, настъпили
след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание ( в случая факти, настъпили след издаването на акта за
установяване на публичното вземане- арг. чл. 172, ал. 2 ДОПК ). Искът по своя
предмет е отрицателен установителен и има за цел за отрече съществуването на
изпълняемо право. В това производство ищецът може да навежда всички
правопогасяващи, правоотлагащи, правопрекратяващи възражения, основани на факти,
непреклудирани в производството по издаване на изпълнителното основание.
Претенцията на длъжника следва да се основава на ново твърдение за настъпил факт, а
не на липса на такъв, доколкото основанието на ответника вече е било доказано и
удостоверено с изпълнителното основание.
Както вече бе посочено, ответникът базира своето вземане на влязъл в законна
сила на 23.08.2019г. Акт за установяване на задължения по декларация № **********
от 29.07.2019 г. За да бъде изяснен процесният казус, то следва да се направи следното
разяснение досежно правната природа на посочения акт. Задълженията за местни
данъци, представляват публични общински вземания, съгласно чл. 162, ал. 2, т. 1 от
ДОПК във вр. с чл. 1, ал. 1, т. 5 от ЗМДТ, а според чл. 166, ал. 1 от ДОПК
установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен
в съответния закон. Относно вземанията за процесния данък този ред е предвиден в чл.
4, ал.1 от ЗМДТ, в актуалната редакция, според който установяването, обезпечаването
и събирането на местните данъци се извършва от служители на общинската
администрация по реда на ДОПК, като обжалването на свързаните с тях актове се
извършва по същия ред. Според алинея трета от чл. 4 на ЗМДТ, в производствата по
ал. 1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на
органи по приходите, а според алинея четвърта от същия член, тези служители се
определят със заповед на кмета на общината. Последният, съгласно чл. 4, ал. 5 от
ЗМДТ, упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 ДОПК, а
3
ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община - на териториален
директор на Националната агенция за приходите. Тоест в процесуалния закон са
установени специални правила за оспорване, които са приложими в случая и имат
приоритет, и от които ищцата не се е възползвала своевременно (процесният акт за
установяване на задължения е влязъл в законна сила, с което се е стабилизирал
окончателно ). Разпоредбата на чл. 156, ал. 1 от ДОПК определя, че на обжалване пред
съда подлежи актът в частта, която не е отменена при обжалването по
административен ред, което предвид нормата на чл. 144, ал. 1 ДОПК означава, че на
обжалване пред съда подлежи самият акт за установяване на задължение.
Гореизложените принципни съображения, касаещи естеството на процесния акт
за установяване на задължение са от съществено значение, тъй като доводите,
релевирани от ищцата в исковата молба е следвало да бъдат наведени при евентуално
обжалване на издадения акт по административен ред. В тази връзка, при влязъл в
законна сила акт за установяване на задължения, за настоящият съдебен състав не
съществува възможност да обсъжда дали включените в него вземания, към момента
на издаването му, са били погасени по давност. Това би означавало настоящият съд да
се произнесе по законосъобразността на издадения акт за установяване на задължения
и то след като същият е влязъл в законна сила. Предвид това, в рамките на настоящото
производство може да се разгледа единствено въпросът дали след издаване на акта
на дата 29.07.2019г. са настъпили обстоятелства, които препятстват възможността за
принудително събиране на вземанията инкорпорирани в него, но не и дали към
момента на издаването му същите са били погасени по давност и Община Пловдив
неправилно ги е включила за събиране. След като ищецът счита, че Община Пловдив
не е следвало да включва в акта вземанията за данък за недвижими имоти и такса
битови отпадъци за периода 01.01.2009г. – 31.12.2013г., то е следвало да го обжалва в
срока посочен в него. След като това не е сторено и актът е влязъл в сила, настоящият
съдебен състав следва да се съобрази с включените в него вземания и да обсъди
единствено въпроса дали след издаването му са настъпили обстоятелства, които
отричат съществуването на изпълняемо право.
В процесния случай, Акт за установяване на задължения по декларация №
********** е издаден на дата 29.07.2019 г. Съобразно нормата на чл. 172, ал. 2 ДОПК,
давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане.
Отброявано от дата 29.07.2019г. до датата на приключване на съдебното дирене в
настоящия процес ( 18.01.2022г. ) не е изминал период от повече от пет години,
поради което и процесните вземания не са погасени по давност. Доколкото в
горепосочения период не са изтекли повече от пет години, то безпредметно е
настоящият съдебен състав да подлага на обсъждане въпроса, касаещ осъществените
по изп. дело №****/******г., по описа на ЧСИ ********** изпълнителни действия и
дали същите прекъсват давността.
4
Предвид гореизложеното се налага изводът, че ответникът не е загубил
възможността да търси принудително изпълнение на вземането по процесния Акт за
установяване на задължение по декларация № ********** от 29.07.2019г. Съобразно
изложеното, искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По отношение на разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски се
поражда в полза на ответната страна. Ответникът се представлява от юрисконсулт,
поради което на основание чл. 78, ал. 8 ГПК има право на присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда. Съгласно посочената разпоредба
размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер
на съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ.
Съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ за защита по
дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 лв. до 360 лв. Съдът
счита, че с оглед фактическата и правна сложност на делото, следва да се определи
възнаграждение в размер на 100 лв. Предвид изложеното, ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответника разноски в размер от 100 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Ф. К., ЕГН ********** срещу Община Пловдив,
БУЛСТАТ: ********* иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, за признаване на
установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника като
погасена по давност, сумата по Акт за установяване на задължение по декларация №
**********/ 29.07.2019г., а именно: сумата от общо 1186,02 лева - главница,
включваща публични общински вземания по Акт за установяване на задължения по
декларация № ********** от 29.07.2019 г. за данък за недвижими имоти за периода от
01.01.2009 г. до 31.12.2013 г. в размер на 339,13 лева, както и начислените лихви за
забава за периода от 01.01.2009 г. до 29.07.2014 г. в размер на 250 лева, както и
начислената такса битови отпадъци за периода от 01.01.2009 г. до 31.12.2013 г. в
размер на 346, 89 лева и начислените лихви за забава за периода от 01.01.2009 г. до
29.07.2014 г. в размер па 250 лева, за принудителното събиране на които е образувано
изп. дело № *****/*****г., по описа на ЧСИ **********, район на действие Окръжен
съд- Пловдив.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК С. Ф. К., ЕГН ********** да заплати
на Община Пловдив, БУЛСТАТ: ********* сума в размер от 100 лв., представляваща
сторени разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок считано
5
от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд- Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ____/п/___________________
6