№ 185
гр. гр. Добрич, 10.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на десети юни през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана Г. Дякова
Членове:Галина Д. Жечева
Жечка Н. Маргенова Томова
като разгледа докладваното от Диана Г. Дякова Въззивно гражданско дело №
20223200500338 по описа за 2022 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е образувано по реда на чл. 435 ал.2 т.7 от ГПК
въз основа на жалба рег.№ 11088/17.03.2022 год. , подадена от
„Водоснабдяване и канализацияД.“АД с ЕИК *********,със седалище и адрес
на управление гр.Д., бул“Т.м.**, представлявано от изп.директор Т.Г., чрез
юрисконсулт К.К.,длъжник по изп.д. №2022***0400128 по описа на ЧСИ Л.Т.
с рег.№*** и район на действие ОС-Д., срещу отказа на ЧСИ, обективиран в
разпореждане от 01.03.2022 год. за намаляване на разноските на взискателя-
адвокатско възнаграждение от 400лева. Адвокатско възнаграждение в размер
над 400лева длъжника намира за прекомерно с оглед факта, че ден след
получаване на поканата за доброволно изпълнение на 16.02.2022 год. е
погасил задължението си по изпълнителния лист от 03.02.2022 год. в размер
на 50 лв.Единственото действие,извършено от адвоката се заключавало в
подаване на молба за образуване на изпълнителното с посочване на
изпълнителен способ.
При данни,че обжалваното разпореждане е било връчено на
жалбоподателя на дата 04.03.2022 год., жалба рег.№ 11088/17.03.2022 год. е
подадена в срока по чл.436 ал.1 от ГПК и е процесуално допустима.
1
Взискателят Н. Д. Н.,ЕГН **********,от гр.С.,ул.“Л.*** и ЧСИ Л.Т. с
рег.№*** и район на действие ОС-Добрич ,в писмен отговор и мотиви,
подаден и изготвени по реда на чл. 436 ал.3 от ГПК, изразяват становище за
неоснователност на подадената жалба,обосновани с доводи,че
възнаграждение по делото е дължимо,както за образуване на делото ,така и за
извършване на действия с цел удовлетворяване на парично вземане ,поради
което заплатеното такова в размер от 400 лв. е минимално предвиденото по
чл.10 т.2 и 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Жалбата е основателна въз основа на фактически констатации и правни
изводи ,както следва :
Изпълнително дело №2022***0400128 по описа на ЧСИ Л.Т. с рег.
№*** е образувано по молба на Н. Д. Н., подадена чрез адв.Д.К.-САК и
представен изпълнителен лист от дата 03.02.2022 год.,издаден по гр.д.№
18866/2020 год. на СРС за осъждането на жалбоподателя да заплати сумата от
50 лв.,представляваща разноски за държавна такса в производството пред
СРС.Към молбата са представени пълномощно и договор за правна защита и
съдействие, удостоверяващ договарянето и плащането от взискателя на
пълномощника му на адвокатско възнаграждение от 400лева. С договорът е
възложено на адвоката оказване на правна защита и съдействие, изразяващи
се в събиране на сумите по изпълнителния лист. Учредената представителна
власт е за образуване и водене на делото. В молбата е посочен изпълнителен
способ-запор на банкови сметки в „ЦКБ“ЕАД.На датата на образуване на
делото-11.02.2022 год.,ЧСИ е разпоредил налагането на запор върху
банковите сметки на длъжника,съобщение за което е връчено на банката на
дата 18.02.2022 год.Преди това, на 16.02.2022г. на длъжника е връчена и
покана за доброволно изпълнение, в която е посочен размера на задължението
, както и 400лева приет в производството адвокатски хонорар. На 18.02.2022
год. е входирано възражение на длъжникът за прекоменост на адвокатския
хонорар от 400лева, към което е приложено платежно нареждане за плащане
на главното парично задължение, извършено на 17.02.2022 год. ЧСИ се е
произнесъл по възражението на длъжника за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, като с разпореждане от 01.03.2022 гОД. е постановил отказ
да намали същото по съображения, че платеното от взискателя адвокатско
2
възнаграждение е съобразено с Наредба №1.
Предмет на настоящото производство са действия на ЧСИ по повод
възлагането в тежест на длъжника на разноски за адвокатско възнаграждение
в ненамален от ЧСИ и прекомерен според длъжника размер от 400лева. С
тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 год. по тълк.д. № 3/2015 год. на
ВКС е прието, че на обжалване по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК подлежи всеки
акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на
длъжника за разноските по изпълнението, като в мотивите към същото
решение е посочено, че в изпълнителното производство няма изискване за
конкретен момент, в който съдебният изпълнител трябва да се произнесе за
разноските. Това се дължи на особеностите на производството по
принудително изпълнение. Изпълнението може да бъде реализирано чрез
един или няколко изпълнителни способа. По съществото си всеки такъв
способ представлява самостоятелен изпълнителен процес, който се урежда
както от важащите само за него правила, така и от тези, които са общи за
всички изпълнителни способи. От друга страна, всеки изпълнителен способ
представлява съвкупност от изпълнителни действия, които се извършват в
определената от закона последователност, като за всяко едно от тези действия
се дължи такса, ако това е предвидено в съответната тарифа. Затова размерът
на разноските по изпълнението се променя с извършването на всяко
подлежащо на таксуване изпълнително действие. Разпоредбата на чл. 78, ал. 5
ГПК предвижда, че при прекомерност на заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат, съдът може да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Съобразно утвърдената съдебна
практика разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК е приложима не само в съдебните
производства, но и в изпълнителните – в този смисъл е определение №
403/01.12.2008 год. по ч.гр.д. № 1762/2008 год. на ВКС, V ГО. Въпросът за
разноските в изпълнителното производство е уреден в част І, глава VІІІ,
раздел ІІ, чл.71-84 от ГПК и като норми от общата част на процесуалния
закон тези правила на общо основание са приложими и за изпълнителното
производство . Безспорно длъжника отговаря за сторените от взискателя
разноски по изпълнението, вкл. за адвокатско възнаграждение, освен в
хипотезите на чл.79, ал.1, т.1 и 2 от ГПК, които в случая не са налице. Фактът,
че плащането е извършено в срока за доброволно изпълнение не освобождава
3
длъжника от дължимостта на разноските. Когато се касае за разноски за
адвокатско възнаграждение, които са за сметка на длъжника, същият дължи
плащането им в удостоверения размер или в намаления в хипотезата на чл.78,
ал.5 от ГПК, в която попада разглеждания случай. Адвокатското
възнаграждение, платено от взискателя е за образуване и водене на делото. В
случая обаче единствените извършени от пълномощника на взискателя
действия са подаване на молба за образуване на изпълнително дело с
посочване на начин за изпълнение, съобразно изискванията за редовност на
молбата за образуване на изпълнителното производство (чл.426,ал.2 от ГПК),
за което не се дължи отделно адвокатско възнаграждение от това, дължимо за
образуването на изпълнителното дело, ако след изтичане на срока за
доброволно изпълнение не е било необходимо да се извършват действия по
принудително събиране на дълга. След получаване на поканата за доброволно
изпълнение, длъжникът е внесъл сумата по изпълнителния лист и
процесуалният представител не е имал основание да извърши други действия
за защита на интересите на взискателя, насочени към удовлетворяване на
вземането му. При това развитие на изпълнителното производство
уговореното и внесено възнаграждение от 400 лева е прекомерно и не следва
да се заплаща от длъжника в пълния му размер, тъй като са извършени само
действия по образуване на изп.дело. Действително, взискателят при
сключване на договора за правна защита и съдействие не би могъл да знае
кога и чрез какъв способ (принудителен или чрез доброволно плащане) ще
бъде удовлетворено вземането, както и дали това ще стане преди или след
изтичане на срока за доброволно изпълнение. Уговарянето в този момент на
хонорар и за водене на делото с цел удовлетворяване на паричното вземане е
на риск на възложителя. Този извод се подкрепя от факта, че не съществува
пречка да се уговаря възнаграждение за адвокатска защита и съдействие само
за образуване на изпълнително дело и в случай, че не се погаси дългът в
срока за доброволно изпълнение, да се уговори допълнително
възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие с цел
удовлетворяване на паричните вземания. Поради изложеното взискателят има
право на адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнителното дело
по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения в размер на 200 лева, но не и за процесуално
представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело и извършване
4
на действия с цел удовлетворяване на парични вземания по чл. 10, т. 2 от
Наредбата. Налице са основанията за прилагане на нормата на чл. 78, ал.5
ГПК. При така установеното, обжалваното от длъжника
постановлениеразпореждане от 01.03.2022 год. следва да се отмени.
Независимо от постигнатия по жалбата резултат разноски в настоящото
производство не следва да се присъждат. Отговорността за разноските по
правило се разпределя съобразно изхода от съответния спор, но тя зависи от
това доколко с поведението си другата страна по спора е станала причина за
постановяване на незаконосъобразния акт, подлежащ на отмяна. В случая се
касае за проверка на действията на самия ЧСИ, за чиято незаконосъобразност
страните по изпълнението не носят отговорност, поради което не могат да
бъдат отговорни и за разноските в настоящото производство.
По изложените съображения,съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ отказа на ЧСИ Л.Т. с рег.№*** и район на действие ОСДобрич,
обективиран в разпореждане от 01.03.2022г. по изп.д. №2022***0400128, да
намали адвокатското възнаграждение от 400 лв., платено от взискателя Н. Д.
Н. на пълномощника му -адв.Д.Д. .
НАМАЛЯВА на основание чл.78 ал.5 от ГПК и поради прекомерност
размера на адвокатското възнаграждение на адв.Д.Д., пълномощник на Н. Д.
Н., взискател по изпълнително дело №2022***0400128 по описа на ЧСИ Л.Т.
с рег.№*** и район на действие ОС-Добрич от 400 лева на 200лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5