№ 3272
гр. София, 10.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 130-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СТАНИМИР Б. МИРОВ
при участието на секретаря ДЕЛИНА ИВ. ГРИГОРОВА
като разгледа докладваното от СТАНИМИР Б. МИРОВ Административно
наказателно дело № 20231110206763 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Производството е образувано по жалба на М. К. С. срещу Наказателно постановление №22-
4332-029171/27.03.2023г., издадено от Началник Група към ОПП – СДВР, с което на
жалбоподател са наложени административни наказания "глоба" в размер на 200 лева и
"лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца за извършено административно
нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
В жалбата се сочи, че атакуваното наказателно постановление издадено при съществени
нарушения на материален закон и процесуални правила. Счита, че АУАН е съставен при
съществени процесуални нарушения, свързани с липса на описание на място на извършване
на нарушение, докато в издадено НП се твърди, че нарушението е извършено на
кръстовище, без да се сочи коя е другата улица. Моли да се отмети обжалваното наказателно
постановление и присъдят направени разноски по делото.
В съдебното заседание жалбоподател е редовно призован, не се явява. Представя молба в
която взема отношение по същество/ изготвена от процесуален представител/, като моли да
се отмени обжалваното НП и присъдят направени разноски по делото.
В съдебното заседание административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща
процесуален представител и не изразява становище по основателността на жалбата. След
изискване, предоставили заверено копие от съставен на жалбоподател АУАН.
От събраните писмени и гласни доказателства, съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
1
Жалбата на М. К. С. срещу Наказателно постановление №22-4332-029171/27.03.2023г. е
подадена в законово установения срок и от лице, което има право на жалба, поради което е
процесуално допустима.
Съдът, след като обсъди доводите в жалбата и след като в съответствие с разпоредбата на
чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното наказателно
постановление, констатира, че не са налице основания за неговата отмяна. Съображенията
на съда за това са следните:
На 27.11.2022г., около 15: 25 часа в с.Световрачане, по ул.Войнешки път с посока на
движение от ж.п.прелез към Околовръстен път жалбоподателя е управлявал товарен
автомобил "Пежо" с рег. № ********. Същият бил спрян за извършване на полицейска
проверка от екип на СДВР – ОПП ж.п. прелез, при която се установило, че автомобилът е с
прекратена регистрация по чл.143, ал.10 ЗДвП от дата 05.05.2022г.
По случая била извършена проверка, която приключила с постановление на СРП от
13.03.2023г. с отказ да се образува наказателно производство, като материалите по
преписката били изпратени на ОПП – СДВР за преценка наличието на предпоставки за
образуване на административно наказателно производство и налагане на административно
наказание на жалбоподател.
В изпълнение на правомощията си, Началник Група към СДВР, отдел "Пътна Полиция" на
27.02.2023г. издал атакуваното наказателно постановление, с което жалбоподателят е
санкциониран за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, като на основание чл. 175, ал. 3,
предл. 1 от ЗДвП му е наложена "глоба" в размер на 200 лева и "лишаване от право да
управлява МПС" за срок от 6 месеца.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото доказателства и доказателствени средства, а именно: постановление на прокурор при
СРП по пр. пр. № 8412/2023г. по описа на СРП, справка картон на водача, Заповеди касаещи
компетентност на наказващ.
Настоящият съдебен състав счита, че възприетата фактическа обстановка е безспорно
доказана от събраните по делото доказателства. Съдът кредитира и приложените по делото
писмени доказателства, приобщени от съда на основание чл. 283 НПК, като относими към
предмета на доказване по делото.
Съдът намира, че НП е издадено от материално компетентно лице по смисъла на закона,
доколкото по делото е приложен документ, удостоверяващ компетентността му – Заповед на
министъра на вътрешните работи. Същевременно, НП е издадено при съблюдаване на
визирания в разпоредбата на чл. 34, ал. 3 ЗАНН давностен срок, като съдържа всички
реквизити, посочени в нормата на чл. 57, ал. 1 ЗАНН, поради което последното е съобразено
с изискванията на процесуалния закон, респективно и доводите на въззивника в
противоположния аспект не могат да бъдат споделени.
Следва да се посочи, че НП е издадено в хипотезата на чл. 36, ал. 2 ЗАНН, доколкото с
постановление от 13.03.2023г. СРП е постановила отказ за образуване на досъдебно
2
производство и е изпратила преписката на ОПП СДВР за преценка наличието на
предпоставки за ангажиране административнонаказателната отговорност на жалбоподател.
Посочената разпоредба въвежда изключение от императивното изискване преписката да се
образува със съставянето на АУАН, единствено, когато производството е прекратено от съда
или прокурора или прокурорът е отказал да образува наказателно производство и е
препратено на наказващия орган. В случая приложена е втората хипотеза на чл. 36, ал. 2 от
ЗАНН. От събраните по делото доказателства се установява, че в хода на образуваното
наказателно производство санкционираното с НП лице не е привлечено в качеството на
обвиняем. След като не е предявено обвинение, същото е следвало да бъде направено от
административно наказващия орган със съставяне на АУАН. Привлеченият към
административно наказателна отговорност не е имал качеството на лице, спрямо което е
образувано наказателно производство и на което се търси отговорност за престъпно деяние.
Безспорно, при прекратяването на наказателното производство, когато нарушителят вече е
бил обвиняемо лице, не е необходимо да се издава акт за установено административно
нарушение на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, тъй като възбуденото наказателно
преследване се трансформира в административно. При тази законова хипотеза се облекчава
правното положение на дееца, като от евентуалното реализиране на наказателна
отговорност му се налага наказание за административно нарушение. В хипотезата на В
настоящия казус категорично се установява, че на инкриминираната дата 27.11.2022г., около
15: 25 часа в с.Световрачане, по ул.Войнешки път с посока на движение от ж.п.прелез към
Околовръстен път жалбоподателя е управлявал товарен автомобил "Пежо" с рег. №
********. Същият бил спрян за извършване на полицейска проверка от екип на СДВР –
ОПП ж.п. прелез, при която се установило, че автомобилът е с прекратена регистрация по
чл.143, ал.10 ЗДвП, с което от обективна страна е осъществил състава на вмененото му
нарушение. В тази насока са и показанията на разпитан свидетел А., който заявява, че
АУАН е съставен след справка с дежурна част.
Същевременно, съгласно чл. 6, ал. 1 ЗАНН, административно нарушение е това деяние,
което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е
обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. В
конкретиката на процесния случай, съдът намира, че не би могъл да се релевира извод, че
поведението на жалбоподател което се субсимира под състава на административно
нарушение по чл. 175, ал. 3, пр.1 от ЗДвП, е извършено виновно. В тази връзка е
необходимо да се има предвид, че превозното средство, управлявано от жалбоподателя, е
било служебно дерегистрирано в резултат на получено уведомление от Гаранционния фонд,
поради липса на сключена застраховка Гражданска отговорност.когато не е била сключена
задължителна застраховка. Когато в срока по ал. 10 не са били предоставени доказателства
за сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилиститекогато не е била сключена задължителна застраховка. Когато в срока по ал.
10 не са били предоставени доказателства за сключен договор за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилиститекогато не е била сключена задължителна
застраховка. Когато в срока по ал. 10 не са били предоставени доказателства за сключен
3
договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилиститекогато
не е била сключена задължителна застраховка. Когато в срока по ал. 10 не са били
предоставени доказателства за сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите
По делкогато не е била сключена задължителна застраховка. Когато в срока по ал. 10 не са
били предоставени доказателства за сключен договор за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилиститеото доколкото липсват данни за служебната
дерегистрация да е издаден какъвто и да е административен акт, който да е връчен някой –
било то собственик /посочен в издадено НП/ или ползвател на автомобила, въпреки
изричното указание на чл. 143, ал. 10 ЗДвП, не може да се вмени в чиято и да е вина,
управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред (в този смисъл Решение №
7423 от 21.12.2020 г. по адм. д. № 8338/2020 г. по описа на АССГ и други). В настоящия
случай, доколкото се касае за формално нарушение, т. е. такова лишено от
общественоопасни последици, по дефиниция вината е възможна само под формата на
умисъл. Незнанието на част от обективните елементи на състава на нарушението обаче, а
именно –прекратяването на регистрацията по служебен път, налага извод за липса на
виновно поведение, доколкото нарушителят е действал в условията на фактическа грешка
по смисъла на чл. 14 НК вр. чл. 11 ЗАНН, която всякога изключва умисъла. По делото няма
доказателства и такива не са ангажирани от наказващия орган, извършената дерегистрация
да е била съобщена на собственика, при което не може да се твърди и че същата е известна
на лицето. В административно наказателното производство тежестта на доказване е на
административния орган. От страна на последния не са ангажирани доказателства, които да
обосноват субективната страна на деянието, а именно - наличието на знание у страна на
дееца за обстоятелството, че управляваното от него МПС е с прекратена регистрация. Не е
имало и обективни признаци, от които деецът да си направи този извод, тъй като
автомобилът е бил с регистрационните си табели към датата на извършване на проверката.
По изложените аргументи съдът приема, че атакуваното наказателно постановление е
неправилно, поради което следва да бъде отменено.
По въпроса за разноските, каквото искане се съдържа в становището на процесуален
представител на жалбоподателя, съдът намира, че оглед изхода на делото, с право на
присъждане на разноски разполага жалбоподателя, чийто процесуален представител е
представил по делото доказателства за изплащането на адвокатско възнаграждение в размер
на 700 лв. Съобразявайки правната и фактическа сложност на делото и обема на указаната
от защитника правна помощ, съдът намира, че в полза на жалбоподател следва да бъдат
присъдени съдебно-деловодни разноски в размер на 700лв. – сума.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
4
Отменя Наказателно постановление №22-4332-029171/27.03.2023г., издадено от Началник
Група към ОПП – СДВР, с което на жалбоподател са наложени административни наказания
"глоба" в размер на 200 лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца за
извършено административно нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
ОСЪЖДА въззиваемата страна – СДВР, отдел ПП да заплати на жалбоподателя М. К. С.
ЕГН ********** сумата от 700.00 лв. представляваща направени по делото разноски за
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
София, в 14-дневен срок от получаване на съобщение, че решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5