Р Е Ш Е Н И
Е №261271
гр. Пловдив, 21.04.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, VI-ти граждански състав, в
публично заседание на двадесет и пети март две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАТЯ БОЕВА
при секретаря Елена Неделчева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 19621 по
описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид
следното:
В исковата молба се твърди, че през
2013г. ищецът предоставил паричен заем в размер на 13 000 лв. на ***** на
ответницата – А. Т. Б., със задължение последният да върне заетата сума до …..г.
На …г. страните оформили отношенията си с договор с нотариална заверка на
подписите, рег.№ …/…г. по описа на Нотариус рег.№ **** с район на действие
Районен съд ****. В т.2 от договора заемателят заявил, че получил посочената
сума през 2013г. и се задължава да я върне до 31.12.2014г. по посочената в
договора банкова сметка ***. В договора било посочено, че същият служи като
разписка за получаването на сумата. Твърди се, че през 2014г., преди настъпване
на падежа на задължението по заемния договор, заемателят починал, като до
смъртта си не върнал заетата сума. Последният оставил двама наследници по закон
– ответницата – негова *** и М.А.Б. – преживяла ***, които били уведомени за
дължимите суми, но изпълнение от тяхна страна не последвало. На *****г.
преживялата *** направила отказ от наследството, оставено от покойния й ***г.
Посочено е, че по силата на констативен
нотариален акт № ***, том ***, № *** от вх.рег. и № *** от дв.вх.рег., от дата ***г.
от вх.рег. на СВ гр.***, наследодателят бил придобил 406/8400 ид.ч. от
описаните в справката иглолистни гори, с обща площ 532847 кв.м. От справка за
вписани актове се установявало, че върху същите имоти, останали за Д.Б. в
наследство от **** й, била наложена възбрана – акт № **, том **, № ***, в полза
на кредитора „***“ ЕООД. Твърди се, че с участието си като длъжник в
производството по изпълнителното дело, по което била наложена възбрана върху
наследствените имоти, без да оспорва качеството на наследник и придобиването на
наследството, ответникът бил приел наследството на покойния си *** – с
конклудентни действия. Законните наследници носили отговорността си по чл.60 ЗН
от откриване на наследството, поради което ответницата следвало да отговаря за
задълженията, част от наследството.
Твърди се, че срокът за връщане на
заетата сума е изтекъл, като заемателят е изпаднал в забава още на 01.01.2015г.
Посочено е, че при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, в размер на
6488.17 лв. Обезщетението за забавено плащане на процесната главница, считано
от началото на 3-годишния период преди предявяване на исковата молба –
02.12.2016г. възлизало на 3954.15 лв. Поради това е направено искане за
осъждане на ответницата, в качеството й на наследник на А. Т. Б. да заплати на
ищеца сумата от 13 000 лв. главница по договор за заем и 3954.15 лв.
обезщетение за забавено плащане за периода от 02.12.2016г. до подаване на
исковата молба в съда, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. С исковата молба са
претендирани направените по делото разноски.
В законоустановения едномесечен срок по
чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от Д.А.Б., със становище за
недопустимост на предявения осъдителен иск, като заведен срещу ответник, който
няма пасивна процесуална легитимация. Посочено е, че на *****г. ответницата е
депозирала молба пред Районен съд Пловдив за отказ от наследството, оставено от
покойния *** А. Т. Б., като по образуваното в тази връзка ч.гр.дело № ***/**г.
било издадено съдебно удостоверение, съгласно което направеният отказ бил
вписан в особената книга на Районен съд Пловдив. Посочено е, че към датата на
отказа не било налице знание у ответницата за предявения иск срещу нея. Поради
това ответницата счита, че няма качеството на наследник на А. Б., с оглед на
което исковата претенция била неоснователна и следвало да бъде отхвърлена. Не
били представени доказателства, от които да било видно, че ответницата е приела
изрично или мълчаливо наследството, оставено от ***, поради което не можела да
отговаря за задължението по паричния заем. Претендирани са направените по
делото разноски.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и
доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, счита за установено
следното от фактическа страна:
По делото е представен Договор за заем от *** г. между
ищецът Г.С. Т. в качеството му на заемодател и А. Т. Б. в качеството му на
заемател /л.5/, в който било отразено, че през 2013 г. заемодателят предоставил
на заемателя сумата в размер на 13 000 лева, която последният следвало да
върне в срок до 31.12.2014 г. В договора било посочено, че същият има характер
на разписка за заетата сума. Договорът бил заверен на *** г. със заверка на
подписите рег. № *** на нотариус с район на действие – Районен съд ***.
От приложеното по делото извлечение от Агенция по вписванията
за вписвания, отбелязвания и заличавания на името на Д.А.Б. /л.10, 65/, се установява,
че по отношение на нея е вписана наложена възбрана върху недвижим имот от ****
г. От представеното писмо до Служба по вписванията гр. **** /л.66/, се
установява, че същата е наложена по изпълнително дело **/** г. на ЧСИ с район
на действие Окръжен съд ***. Имотът, върху който е наложена възбраната, е бил
предмет на Нотариален акт за собственост на недвижим имот № **, том **, дело № **/***
г. на Служба по вписванията *** /л.68-69/, с който А. Т. Б. е признат
собственик на посочения имот.
Видно от препис-извлечение от акт за смърт на А. Т. Б.,
издадено от Община *** /л.36 гръб/, същият е починал на *** г. в гр. ***.
Представено е и Удостоверение за наследници изх. № ***/*** г., издадено от
Община ***, от което се установява, че призовани към наследявани на лицето А. Б.
са били първоначално М.А.Б. – ***, и Д.А.Б. – ***, но по отношение и на двете е
вписан отказ от наследство.
По делото е приобщено изп. дело № ***/** г. по описа
на ЧСИ ***, рег. № **, с район на действие – Окръжен съд *** /л.90-351/.
Установява се, че същото е образувано по молба на „**“ АД срещу А. Т. Б. въз
основа на издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист. Впоследствие вземането е прехвърлено на *** г. с договор за
цесия на „****“ ЕООД. По изпълнителното дело също е приложено Удостоверение за
наследници на А. Б. /л.179/. Поради тази причина е изпратена Покана за
доброволно изпълнение до ответницата Д.Б. /л.192/, с която е указано, че на
основание чл. 429 ГПК участва в производството като наследник на А. Б.. С молба
от *** г. /л.228/ взискателят „****“ ЕООД е поискал налагане на възбрана върху
идеални части от право на собственост на имущество, придобито от Д.Б. въз
основа на универсално правоприемство от А. Б.. Поради тази причина е изпратено
съобщение до Служба по вписванията гр. **** за вписване на възбрана /л.252/.
Покана за доброволно изпълнение до Д.Б. е връчена на *** г. чрез нейната *** – М.Б.
/л.255/. До ответницата Д.Б. е изпратено съобщение за насрочен опис на движими
вещи, което е получено лично от нея на **** г. /л.279/. С молба от **** г.
/л.280/, ответницата Б. е уведомила съдебния изпълнител, че е предприела правни
и фактически действия по вписване на отказ от наследството на А. Б.. С молба от
*** г. /л.281/, удостоверението за отказ от наследство е представено на
съдебния изпълнител. Поради изложеното с Постановление по *** г. по изп. дело №
***/*** г. по описана ЧСИ **** /л.283/, изпълнителното производство е
прекратено.
По делото са представени и Декларация за отказ от
наследство на Д.Б. от наследството на нейния *** – А. Б. с нотариална заверка
на подпис рег. № **/***г. на нотариус с Район на действие Районен съд ****
/л.37/ и Съдебно удостоверение, издадено по ч. гр. д. № 108/2020 г. по описа на
Районен съд Пловдив, в уверение, че Д.Б. се е отказала от наследството на А. Б.
По делото са разпитани двама свидетели – Д. Я. и М.Б..
Свидетелката Я. си спомня, че познава ответницата от
2014 г., като към настоящия момент живеят заедно. Посочва, че същата не е в
добри отношения както със своята ***, така и със своята ****. Последно живяла с
тях през 2016 г., като от този момент не поддържала връзка с тях. Свидетелката
Я. контактувала с *** и *** на ответницата, когато те я търсили, за да разберат
какво се случва с нея.
Свидетелката М.Б., *** на ответницата, си спомня за
образувано дело срещу нейния ***. Последният починал **** г., поради което след
това търсили именно свидетелката. След консултация с адвокат, същата се
отказала от наследство. Свидетелката си спомня, че е получава съобщение от
името на своята ****. Към този момент обаче двете не живеели заедно.
Свидетелката я търсила, звъняла й, но ответницата не искала да разговаря със
своята ****. Поради тази причина и свидетелката Б. не й предала съобщението.
Съдът дава вяра на показанията на разпитаните
свидетели. Действително, свидетелката М.Б. се явява *** на ответницата, поради
което нейните показания следва да бъдат преценяни съобразно разпоредбата на чл.
172 ГПК с оглед евентуалната й заинтересованост от изхода на спора. Въпреки
изложеното показанията на свидетелката са преки, непосредствени и съответстват
на изложеното от другата свидетелка – Д. Я., чиито показания съдът цени като
обективни.
В настоящото производство бяха изготвени две
съдебнопочеркови експертизи – единична и потвторна трайна СПЕ.
От съдебнопочерковата експертиза, обективирана в
Протокол № **/*** г. /л.577-579/, се установява, че ръкописният текст „Д.А.Б.“
в Известие за доставяне с дата на получаване *** г., не е изписан от Д.А.Б..
Подписът за „Получател“, положен от името на Д.А.Б., в същото известие, е
изпълнен от Д.А.Б.. Посочените констатации на вещото лице се потвърждават и от
изготвената трайна съдебнопочеркова експертиза, обективирана в Протокол № **/***
г. /л.599-604/. Съдът кредитира приетите по делото експертизи като изготвени с
необходими знания и умения и обосновани. В тази връзка между двете приети
експертизи от различни, независими едно от друго вещи лице, не се установиха
противоречия, като същите са категорични, че подписът на съобщението е положен
именно от Д.Б.. Посоченото съответства и на поредността на извършените действия
от същата, доколкото почти месец след получаване на съобщението, ответницата е
депозирала молба по изпълнителното дело, че е предприела действия по отказ от
наследство.
При
така изясненото от фактическа страна, съдът счита следното по правните аспекти
на спора:
Съдът е сезиран с кумулативно съединени искове с
правна квалификация чл. 240 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Несъмнено по делото се установи, че между ищеца и ***
на ответницата – А. Б., е сключен договор за заем, въз основа на който
последният е получил сумата в размер на 13000 лева, които е следвало да върне в
срок до *** г. Установи се и че преди настъпването на срока за изпълнение на
задължението, на **** г. А. Б. е починал и е оставил за свои наследници: М.Б. –
***, и Д.Б. – ***. От изложеното следва, че със смъртта на А. Б., в
наследството, оставено от него, като съвкупност от права и задължения, се
включва и задължението към ищеца по сключения договор за заем.
Съобразно нормата на чл. 48 ЗН, наследството се
придобива с неговото приемане. Следователно, изявяването на воля от призования
към наследяване, че желае да придобие наследството, е предпоствка за осъществяване
на правоприемство спрямо него. Несъмнено, наследството може да бъде прието
както изрично, така и мълчаливо – с конклудентни действия. В настоящия случай
няма спор, че изрично приемане на наследство от ответницата липсва. Основният
спорен въпрос в производството е прието ли е от същата мълчаливо – с
конклудентни действие, респ. произвел ли е действие извършеният от нея отказ от
наследство.
Според текста на чл. 49, ал.2 ЗН, за приемане на
наследството е достатъчно едно действие, стига то да сочи недвусмислено
намерението за приемане на наследството. В тази връзка е и посоченото в ППВС
4/30.10.1964 г., а именно, че приемането на наследството може да стане
мълчаливо, когато от действията на наследника се разбира непоколебимото му
намерение да приеме наследството. В Постановлението е застъпено разбирането, че
следва да се даде възможност на съдилищата за по-свободна преценка на всички
обстоятелства, от които може да се направи извод за мълчаливо приемане на
наследството, респ. преценката е във всеки конкретен случай.
От нормата на чл. 58 ЗН следва, че до приемане на
наследството, лицето, което има право да наследява, може да управлява
наследствените имущества. Следователно, за да е налице мълчаливо приемане на
наследството, следва наследникът да извърши такива действия, които не могат да
бъдат приети за временно управление на чуждо имущество, а се касае основно за
разпоредителни действия.
С оглед всичко изложено от правна страна, съдът
намира, че в настоящия случай ответницата не е извършила действия по приемане
на наследството. Така, от приложеното към настоящото дело изпълнително
производство се установи, че ответницата е изпратена покана за доброволно
изпълнение, но същата е получена от нейната ***. Съобщението обаче не е
предадено от свидетелката Б. на нейната ***, поради обтегнатите отношения, в
които същите са се намирали, поради което последната е била в невъзможност да
разбере за образуваното по отношение на нея изпълнително дело. Дори да се
дискредитират показанията на свидетелката Б. за обстоятелството, че не е
предала съобщението до нейната ****, настоящият съдебен състав намира, че
получаването на покана за доброволно изпълнение не съставлява действие, от
което може да бъде направен извод, че наследството е придобито с конклудентни действия.
Същото се отнася и до получаването на съобщение за насрочен опис на движими
вещи по изпълнителното дело, доколкото и двете посочени действия касаят не
активно поведение на ответницата по участие в изпълнителното производство, а
пасивно такова. Още повече, че малко след като същата е получила съобщението за
насрочен опис на движими вещи, са предприети действия по вписване на отказа от
наследство.
Изложеното, според съдебния състав, обуславя извод за
действителност на отказа от наследството на А. Б., извършен от ответницата,
поради което същата не се легитимира като негов наследник, респ. не отговаря за
задълженията по наследството.
Не може да бъде споделено залегналото в исковата молба
съображения, че наследството е прието, доколкото по партидата в Имотния
регистър към Агенция по вписванията на името на ответницата е вписана възбрана
върху наследствен имот. Посоченото действие е инициирано от кредитор на
наследодателя А. Б., като ответницата дори не е била уведомена за неговото
извършване. Доколкото същата не е участвала в посоченото действие, то се
изключва въпросът за приемане на наследството чрез конклудентни действия.
Поради всичко изложено настоящият съдебен състав
намира, че предявеният иск следва да бъде отхвърлен, доколкото ответницата не
се явява материално легитимирана да отговаря по предявения иск поради извършен
отказ от наследството на А. Б. от същата.
По
разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал.3 ГПК
ответницата има право на разноски в производството. Такива следва да бъдат
присъдени съобразно приложения по делото списък на разноските /л.610/ в размер
на 1602,40 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Г.С.Т., ЕГН: **********, срещу Д.А.Б., ЕГН: **********,
обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 240,
ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответницата в качеството и на
правоприемник на А. Т. Б., ЕГН: **********, да заплати на ищеца следните суми: 13 000
лева, представляваща главница по договор за паричен заем с нотариална заверка
на подписите рег. № ***/*** г. по описа на нотариус на ****, рег. № ***, с
район на действие – Районен съд ****, сключен между ищеца и А. Т. Б., ЕГН: **********,
починал на **** г. в гр. ***, и сумата в размер на 3954,15 лева – обезщетение
за забава върху главницата за периода 02.12.2016 г. – 01.12.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба в
съда – 02.12.2019 г., до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал.3 ГПК Г.С.Т., ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ на Д.А.Б., ЕГН: **********, сумата в размер на 1602,40 лева /хиляда шестстотин и два лева и
четиридесет стотинки/, разноски в настоящото производство.
Решението може да бъде обжалвано от страните
в двуседмичен срок от съобщаването му, с въззивна жалба пред Окръжен съд
Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Катя Боева
Вярно с оригинала.
ЕН