Решение по дело №1991/2024 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 10264
Дата: 25 ноември 2024 г. (в сила от 25 ноември 2024 г.)
Съдия: Мария Златанова
Дело: 20247180701991
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 9 септември 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 10264

Пловдив, 25.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - XXV Състав, в съдебно заседание на единадесети ноември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА

При секретар СТАНКА ЖУРНАЛОВА като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ЗЛАТАНОВА административно дело № 20247180701991 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 172, ал.4 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба на И. Д. Р., с [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], ет. 6, ап. 16, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-1030-000484, издадена от началник група към ОД на МВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, с която е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 4 от ЗДвП – отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство на водача.

Жалбоподателят твърди, че заповедта е неправилна и незаконосъобразна и моли да бъде отменена, като алтернативно моли за намаляване на наложеното наказание. Излага твърдения, че наказателните постановления, с които са му отнемани контролни точки не са му били връчвани лично, макар и наложените глоби от съответните постановления да са били заплатени.

Ответникът - началник група към ОД на МВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, редовно призован, не се явява, не изпраща представител.

Съдът, като разгледа направените възражения и приложената административна преписка, намери за установено следното:

Жалбата е подадена от легитимно лице в срока по чл. 84 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Издателят на оспорвания акт разполага с компетентност, видно от представената Заповед № 317з-3162/15.04.2022г. на директора на ОД на МВР Пловдив.

Заповедта съдържа и изискуемите по чл.172 от ЗДвП и чл.59,ал.2 от АПК реквизити.

Като правно основание за налагане на принудителната административна мярка в заповедта е посочен чл. 171, т.4 от ЗДвП. Съгласно тази разпоредба „За осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се изземва свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл. 157, ал. 4“. Съгласно разпоредбата на чл. 157, ал. 4, водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на Министерството на вътрешните работи. Съгласно ал. 5 лицата загубили правоспособност да управляват моторно превозно средство по ред на ал. 4, могат да бъдат допуснати до изпит за придобиване на правоспособност най-рано 6 месеца от датата, на която са върнали своето свидетелство.

Следователно, за да бъде законосъобразно приложена посочената ПАМ, е необходимо наличието на следните предпоставки: отнемане на всички контролни точки на водача и неизпълнение от страна на този водач на задължението да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР.

В разпоредбата на чл. 157, ал. 3 от ЗДвП е предвидено, че Министърът на вътрешните работи с наредба определя максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, както и списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение. За процесния период и към днешна дата действа Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение /Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. /. Съгласно посочената Наредба, максималният размер на контролните точки за отчет на извършваните нарушения на ЗДвП е 39 /чл. 2, ал. 1/; при първоначално издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство притежателят му получава 26 контролни точки за отчет на извършваните от него нарушения на ЗДвП /чл. 2, ал. 2/; след придобиване на 24 месеца стаж като водач на моторно превозно средство притежателят на свидетелството за управление на моторно превозно средство получава допълнително 13 контролни точки за отчет на извършваните от него нарушения на ЗДвП /чл. 2, ал. 3/; контролни точки се отнемат въз основа на влязло в сила наказателно постановление /чл. 3, ал. 1/.

На оспорващия е издадено първоначално СУМПС на 17.05.2004 г. Следователно към тази дата е получил 26 контролни точки. След две години стаж е получил допълнителни 13 точки.

Към 17.07.2020г. водачът е бил с възстановени точки след 2 години без наказания. Видно от НП на лист 14 от делото от 29.06.2020г. същият е бил към тази дата с 33 контролни точки.

По делото е установено, че с влезли в сила наказателни постановления, на оспорващия за периода от 29.06.2020г. до 07.06.2024г. са отнети общо 44 контролни точки. От изчерпателно изброените в оспорената заповед НП, всички са платени, като последното плащане по НП от 07.06.2024г. е с дата 13.06.2024г.

От изложеното следва, че към датата на издаване на оспорената ПАМ, с влезли в сила наказателни постановления, на оспорващия Е. са отнети всички контролни точки.

Съгласно чл. 158, ал. 1 от ЗДвП, броят на контролните точки за отчет на извършваните нарушения се възстановява: 1. чрез частично увеличаване с 1/3 от максималния брой точки след преминато допълнително обучение, но не повече от веднъж за срок от 1 година, при условие че водачът е изпълнил задълженията си по чл. 190, ал. 3, което удостоверява със съответните платежни документи; 2. служебно, след изтичане на две години, считано от датата, на която е влязло в сила последното наказателно постановление, с което на водача са отнети контролни точки. В ал. 2 на чл. 158 от ЗДвП е предвидено, че броят на контролните точки по ал. 1 се възстановява до максималния размер, а за новите водачи – до две трети от максималния брой контролни точки. Съгласно чл. 157, ал. 5 във връзка с ал. 4 от ЗДвП, лице, което е загубило правоспособност да управлява МПС в резултат на отнемане на всички контролни точки, има право отново да бъде допуснато до изпит пред съответните органи за придобиване на такава правоспособност, но не по-рано от 6 месеца от датата, на която е върнато свидетелството.

От анализа на разпоредбите следва извод, че възстановяване на контролните точки е допустимо само при частичното им отнемане, но не и в случаите на пълно изчерпване на определения им лимит. При пълно изчерпване на определения лимит контролни точки, водачът губи придобитата правоспособност, като възстановяването й може да стане единствено по реда на чл. 157, ал. 5 от ЗДвП – с полагане на изпит за придобиване на правоспособност, а не посредством някой от способите за възстановяване на частично отнети контролни точки, тъй като липсва основание за възстановяване на частично отнети контролни точки. Това е така, тъй като в разглеждания случай от влизане в сила на всяко едно от наказателните постановления до издаване на следващото, не е изминал изискуемият от разпоредбата период от две години без извършени нарушения с отнемане на контролни точки.

По отношение на твърдението на жалбоподателя за липсата му на знание относно влизането в сила на наказателните постановления, с които са му отнемани контролни точки, се констатира от приложената административна преписка, че всички издадени наказателни постановления, с които на И. Р. са били отнети контролни точки са му били лично връчени и заплатени от същия в кратък срок. С факта на плащане, с оглед разпоредбата на чл.186а, ал.6 от ЗДвП за връчени се считат и тези наказателни постановления, глобата или имуществената санкция по които са заплатени, като за дата на връчване се счита датата на плащането. Затова и дори и да не са били редовно връчени, наказателните постановления, с които са отнемани контролни точки на жалбоподателя, по силата на посочената фикция, се считат за връчени, поради което и възражението в тази насока е неоснователно.

С оглед на изложеното, по делото е установено наличието на кумулативно предвидените от закона предпоставки за налагане на процесната ПАМ, което обуславя извод за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт. Приложената от административния орган ПАМ е законосъобразно наложена.

По изложените съображения, оспорената заповед е законосъобразна, а подадената срещу нея жалба е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

Видим от изложеното, Съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ оспорването на И. Д. Р., [ЕГН] от [населено място], [улица], ет. 6, ап. 16, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-1030-000484, издадена от началник група към ОД на МВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, с която е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.4 от ЗДвП – отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство на водача.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Съдия: