Р Е Ш Е Н И Е   

                                                                                                                                                                

Номер

Година

16.10.2020

Град

Мездра

В ИМЕТО НА НАРОДА

	Мездренски районен		съд			І-ви наказателен	Състав
На		Седми октомври				Година	2020

В публичното заседание в следния състав:

Председател								АНЕЛИЯ ДИМИТРОВА
Съдебни заседатели
Секретар		Е.Г.
Прокурор
Като разгледа докладваното от					Съдия ДИМИТРОВА
	АНХ		Дело номер	244		По описа за			2020	година

ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

 

                           Р      Е       Ш       И :

 

ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 20-0967-000824 от 26.05.2020 год. на ВПД Началник Сектор към ОД на МВР гр.В., сектор „Пътна полиция” гр.В., упълномощен да издава Наказателни постановления със Заповед № 8121з-515/14.05.2018 год. на Министъра на вътрешните работи, с което на нарушителя И.К.Д. ***, е наложено АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ - ГЛОБА в размер на 3 000 /ТРИ ХИЛЯДИ/ ЛЕВА и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от 12 /ДВАНАДЕСЕТ/ МЕСЕЦА за нарушение на чл.104б т.2 от ЗДвП като незаконосъобразно на основание чл.63 ал.1 ЗАНН.

ОСЪЖДА на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН, вр. с чл.144 от АПК, вр. с чл.18 ал.2, вр. с чл.7 ал.2 т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения ОД на МВР гр.В. ДА ЗАПЛАТИ на И.К.Д. *** направените по делото разноски за адвокат, в размер на 300 лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните пред ВрАС.

 

 

 

 

                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: 

 

 

 

 

МОТИВИ: 

И.К.Д. ***, е обжалвал в срок Наказателно постановление № 20-0967-000824 от 26.05.2020 год. на ВПД Началник Сектор към ОД на МВР гр.В., сектор „Пътна полиция” гр.В..

Жалбоподателят редовно призован, не се явява, а се представлява от адв. Г.П. от ВАК. Последният взема становище да бъде отменено атакуваното НП като неправилно и незаконосъобразно. Подчертава се, че е нарушено правилото „nе bis in idem”, а именно нарушаване принципа за и забрана за налагане на санкция два пъти за едно и също провинение. Акцентува се, че на жалбоподателя са наложени две административни наказания, които нe се явяват при условията на идеална съвкупност по смисъла на чл.18 от ЗАНН. Изложени са подробни мотиви, които ще бъдат обект на коментар в по-долните абзаци. Моли се присъждане на адвокатски хонорар.

Ответникът редовно призован, представител не е изпратил и не е ангажирал становище по делото. В съпроводителното писмо по делото е отразено, че при явяване на защитник и в случай на претендиране на адвокатско възнаграждение са прави възражение за прекомерност на същото, с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Производството по делото е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима и разгледана по същество се явява основателна. От приложената по делото разписка е видно, че жалбоподателя е получил препис от атакуваното НП на 08.06.2020 год. Жалбата е входирана в деловодството на ответника на 11.06.2020 год., съответно е изпратена на 10.06.2020 г., като в тази насока е приложения пощенски плик с клеймо от същата дата. Безспорно срокът, в който е имал право да депозира жалба нарушителя е спазен.

Съдът след като се запозна с депозираната по делото жалба, изложените в нея доводи и материалите по делото, намира за установено следното от фактическа срана:

Акт за установяване на административно нарушение № 43/27.04.2020 год. е съставен на жалбоподателя затова, че на 12.04.2020 год. около 12.10 часа в гр.Р., по бул. „Х.Б.” срещу блок 7, в посока от кръстовище с  кръгово движение, в посока центъра на града, е управлявал собственият си лек автомобил „Б.” с рег.№ ХХХХ. Водачът е управлявал автомобила като преднамерено извежда същия извън контрол, чрез пренавиване, като го довежда до загуба на сцепление на гумите /дрифт/, като преминава от дясната пътна лента в лявата и от лявата пътна лента в дясната. Така създава опасности за движението и впоследствие предизвиква ПТП на лек автомобил „М.” с рег.№ ХХХ и създава опасности за другите участници в движението. С това е отразено, че е нарушена разпоредбата на чл.104б т.2 от ЗДвП. Въз основа на така съставения акт е и издадено и атакуваното НП.

По делото са събрани гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: АУАН № 43/27.04.2020 г., НП № 20-0967-000824/26.05.2020 г., Сигнал за извършено нарушение на ЗДвП под вх.№ 334000-987/22.04.2020 г., писмо под рег.№ 334000-1127/07.05.2020 г., пощенски плик в оригинал с клеймо от 10.06.2020 г., Покана № 2/22.04.2020 г., неподписана Разписка, Справка за нарушител/водач, Заповед под рег.№ 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи, заверен препис от НП № 20-0967-000702/11.05.2020 г. и Разписка № 0600011016582133 от 31.05.2020 г. за заплатената глоба по НП № 20-0967-000702/11.05.2020 г., Справка от ВПД Началник на Сектор „ПП“ гр.В. под рег.№ 967000-7634/31.07.2020 г., ведно с заверени копия от АУАН № 40/12.04.2020 г., Протокол за ПТП № 1492132/12.04.2020 г., Удостоверение на Директора на ОД на МВР гр.В. под рег.№ 369000-6882 от 11.05.2020 г., Справка от Директора на ОД на МВР гр.В. под рег.№ 369000-12020 от 10.08.2020 г., ведно с копие на Заповед № 8121К-5738 от 13.04.2020 г. на Министъра на вътрешните работи. Съответно е прието като веществено доказателствено средство по делото 1 брой компактдиск и са разпитани свидетелите С.А., М.Н. и В.П., всички служители в РУ гр.Р..

От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че на 12.04.2020 г. жалбоподателя е извършил ПТП, като местопроизшествието е било посетено от свидетеля М.Н., който е и актосъставител по настоящето дело. На жалбоподателя бил съставен АУАН № 40/12.04.2020 г., съответно Протокол за ПТП № 1492132/12.04.2020 г. и впоследствие издадено НП № 20-0967-000702/11.05.2020 г. затова, че на 12.04.2020 год. около 12.10 часа в гр.Р., по бул.„Х.Б.” срещу № 204, в посока от кръстовище с кръгово движение, в посока центъра на града, е управлявал собственият си лек автомобил „Б.” с рег.№ ХХХХ, като водача се е движел с несъобразена скорост с пътните условия, вследствие на което е загубил контрол на автомобила и се е блъснал вляво по посока на движението в правилно паркирания лек автомобил „М.” с рег.№ ХХХ, като причинява ПТП с материални щети. Отразено е, че водача не носи и Контролен талон към СУМПС. С Наказателното постановление на жалбоподателя са наложени глоба в размер на 200 лева за нарушение по чл.20 ал.2 от ЗДвП и глоба в размер на 10 лева за нарушение по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП. По делото е приложена Разписка № 0600011016582133/31.05.2020 г., от която се установява, че жалбоподателя е заплатил наложената глоба по посоченото Наказателно постановление. Видно от приложената по делото Справка за нарушител/водач Наказателно постановление № 20-0967-000702/11.05.2020 г. е влязло в сила на 03.06.2020 г. След посоченото влязло в сила НП в РУ гр.Р. постъпил сигнал за извършено нарушение на ЗДвП под вх.№ 334000-987/22.04.2020 г. от К.Й.С., участник в реализираното на 12.04.2020 г. ПТП. Именно въз основа на подадения сигнал и приложения към него 1 брой компактдиск със запис от камера е бил съставен атакувания АУАН № 43/27.04.2020 г. и издаденото въз основа на него НП № 20-0967-000824/26.05.2020 г., с което е вменено нарушение на жалбоподателя по чл.104б т.2 от ЗДвП. Посочените писмени доказателства намират опора и в гласните доказателства, в лицето на разпитаните свидетели Н., П. и А.. От своя страна свидетелите констатират, че процесния акт е съставен на база постъпилия сигнал и факта, че същите са изгледали записа от камерата и на него са установили , че жалбоподателя като водач на лекия автомобил извършва нарушение, като извежда автомобила извън контрол, чрез пренавиване и преминаване от едната лента в другата многократно, като е загубил сцепление на гумите и с това свидетелите приемат, че той е извършил дрифтове. Именно вследствие на тези дрифтове той е загубил контрол и е блъснал паркирания автомобил на пътното платно, надлежно описан в акта. За посоченото нарушение актосъставителя М.Н. съставил акт на 27.04.2020 г. на жалбоподателя в сградата на РУ гр.Р., като нарушителя бил запознат със съдържанието на акта и заявил, че няма да го подписва и няма да получава екземпляр от акта. Отказът на жалбоподателя да подпише акта не е оформен по надлежния ред, но настоящия съдебен състав намира, че това процесуално нарушение не е съществено по своя характер, тъй като видно от показанията на свидетелите по делото жалбоподателя е бил запознат със съдържанието на акта и на следващия ден е получил препис от акта по собствена воля, запознал се е отново с неговото съдържание и е реализирал правото си на защита като го е атакувал.

При тези данни от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

От приложените по делото Заповед под рег.№ 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи, Удостоверение на Директора на ОД на МВР гр.В. под рег.№ 369000-6882 от 11.05.2020 г., Справка от Директора на ОД на МВР гр.В. под рег.№ 369000-12020 от 10.08.2020 г., ведно с копие на Заповед № 8121К-5738 от 13.04.2020 г. на Министъра на вътрешните работи по един безспорен и категоричен начин се установява, че както АУАН, така и издаденото въз основа на него Наказателно постановление са издадени от оправомощени и съответно компетентни лица. Тук е мястото да се отбележи, че Началника на Сектор „Пътна полиция” гр.В. е длъжност към Областна Дирекция на МВР гр.В. с компетентност на територията на цялата област, като безспорно същият не е с териториална компетентност за територията на определено Районно управление. Ето защо, безспорно издалият Наказателното постановление П.Ц.е компетентен да издава Наказателни постановления на територията на Община Р..

При съставяне на акта за административно нарушение и издаване на атакуваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения. Актът за установяване на административно нарушение е съставен при спазване на процедурата, предвидена в чл.40 и чл.43 от ЗАНН. АУАН и Наказателното постановление съдържат изискуемите в чл.42 и чл.57 ал.1 от ЗАНН реквизити. И в акта и в наказателното постановление пълно и точно са описани нарушението, датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при които то е било извършено и законовите разпоредби, които са били нарушени. АУАН и НП са съставени в сроковете по чл.34 ал.1 и ал.3 от ЗАНН.

Въпреки тези констатации съдебния състав намира, че атакуваното НП е незаконосъобразно по следните съображения: Безспорно по делото е установено, че по отношение на жалбоподателя е реализирана наказателна отговорност в рамките на първо по време образувано и приключило административнонаказателно производство по НП № 20-0967-000702/11.05.2020 г., с което е налице категорична забрана и процесуална пречка за образуване на повторно такова, каквото се явява НП № 20-0967-000824/26.05.2020 г.

Настоящият съдебен състав намира, че е налице нарушение на принципа „ne bis in idem”, което се явява процесуална пречка за развитие на наказателното производство при приключило с влязъл в сила акт административнонаказателно производство. Тази постановка  на въпроса произтича от  практиката на ЕСПЧ по тълкуването и приложението на чл.4, §1 от Протокол № 7 към КЗПЧОС и задължението на националната юрисдикция да осигури на територията на Б. защитата на правата по Конвенцията, включително протоколите към нея. Република Б. е страна по Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи /КЗПЧОС/. Последната е ратифицирана със закон, приет от НС на 31 юли 1992 г. - ДВ, бр.66 от 14.08.1992 г., обн., ДВ, бр. 80 от 2.10.1992 г., в сила от 7.09.1992 г. Поради това на основание чл.5, ал.4 от Конституцията на Република Б. този международен договор, ратифициран по конституционен ред, обнародван и влязъл в сила за Република Б., е част от вътрешното право на страната. При това нормите на Конвенцията имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат. Като договаряща държава Б. е приела да прилага Конвенцията на своя територия, съгласно чл.1 от същата и да се подчини на юрисдикцията на Европейския съд по правата на човека /ЕСПЧ/, съгласно чл.32 от Конвенцията, върху всички въпроси, засягащи тълкуването и прилагането на конвенцията и на протоколите към нея. Протокол № 7 към Конвенцията е подписан от Република Б. на 3 ноември 1993 г., ратифициран е със закон, приет от ХХХVIII Народно събрание на 12 октомври 2000 г. - ДВ, бр. 87 от 2000 г., в сила е за Република Б. от 1 февруари 2001 г., обнародван е в ДВ, бр. 76 от 30 септември 2011 г. Следователно и Протоколът е част от вътрешното право на страната. „ne bis in idem е класически принцип на наказателнопроцесуалното право и по същността си е забрана за повторно съдене и наказване на едно и също лице за същото деяние. Прилага се в националната ни правна система. Съдържанието на разпоредбата на чл.17 от ЗАНН  и чл.24 ал.1 т.6 от НПК е гаранция, че едно и също лице за едно и също деяние не може да понесе два пъти наказателна или административнонаказателна отговорност. Според действащото законодателство в Б. към 22.12.2015 г., хипотезата, когато преди образуването или приключването на наказателното производство, спрямо същия деец за същото деяние е проведено окончателно приключило административнонаказателно производство, не е изрично уредена нито в ЗАНН, нито в НПК. С Тълкувателно решение № 3 от 22.12.2015 г. на ОСНК на ВКС по Тълкувателно дело № 3/2015 г. е изяснено, че националното законодателство не допуска такава конкуренция, защото чл.33 от ЗАНН дава приоритет на наказателната отговорност над административната. Спазването на предписанията на чл.33 ал.1 и ал.2 от ЗАНН е механизъм за предотвратяване на нарушения на принципа „ne bis in idem”. Но в практиката има случаи на дублиране на административнонаказателни и наказателни производства срещу едно и също лице по повод едно и също деяние. В тези случаи при отчитане на  критериите, приети в практиката на ЕСПЧ по приложението на чл.4, §1 от Протокол № 7 към Конвенцията се констатират нарушения на принципа „ne bis in idem”. Всъщност нормата на чл.4, §1 от Протокол № 7 към Конвенцията закрепва същия принцип „ne bis in idem“, като дава по-широка защита на субекта на отговорността. Обусловена от преценката дали производството е с характер на наказателно по автономния смисъл на чл.6, §1 от Конвенцията,  т.е. независимо от правната квалификацията на деянието по националното право. Нормата чл.4, §1 от Протокол № 7 гласи, че никой не може да бъде съден или наказан от съда на една и съща държава за престъпление, за което вече е бил оправдан или окончателно осъден, съгласно закона и наказателната процедура на тази държава. С Тълкувателно решение № 3 от 22.12.2015 г. на ОСНК на ВКС по Тълкувателно  дело № 3/2015 г. бе изяснено,  след анализ на практиката на ЕСПЧ, че  разпоредбите на чл.4 от Протокол № 7 се прилагат единствено на национално ниво; правилото „ne bis in idem” забранява окончателно осъденото или оправдано лице не само да бъде наказвано повторно за същото деяние, но и да бъде съдено и да подлежи на риск от наказателно преследване въобще; дублирането на наказателни процедури е недопустимо, когато някоя от тях започва или продължава развоя си, след като другата е приключила с влязъл в сила акт; принципът препятства повторението на наказателно производство, приключило с окончателно решение; принципът се активира при идентичност на субекта в двата наказателни процеса; действието на правилото се проявява само в наказателното производство, по смисъла на Конвенцията. В същото тълкувателно решение е изтъкнато, че чл.4, §1 от Протокол № 7 поначало не забранява паралелното протичане на отделни наказателни процеси срещу едно и също лице по повод същото деяние, ако по никой от тях не е постановено окончателно решение. Закрилата на принципа действа от момента на влизане в сила на първото решение, а от началото на новото преследване, когато деецът вече е "съществено засегнат" от дейността на властите, възниква състояние на нарушение на правилото. В тази връзка, като отчитат тълкуването, дадено от ЕСПЧ, върховните магистрати в посоченото ТР изясняват, че според изискванията на чл. 4 от Протокол № 7 към Конвенцията, приключилото първо по ред административнонаказателно производство, ако е с наказателен характер по смисъла на чл.6, § 1 от ЕКПЧ, съставлява процесуална пречка за образуване и провеждане на последващо наказателно производство срещу същото лице за същото деяние, дори когато то осъществява признаците на престъпление по НК, т.к. се нарушава забраната „ne bis in idem”.

Наличието на влязло в сила наказателно постановление за налагане на административна санкция за едно деяние, съставлява абсолютна пречка за същото деяние да се образува и проведе повторно административнонаказателно производство с издаването на ново наказателно постановление. При действащата регламентация на ЗАНН и НПК, прекратяването на второто по ред производство се явява единствения съобразен с правозащитните стандарти на ЕКПЧ процесуален инструмент за ефективно преодоляване на последиците от нарушението на едно от основните човешки права - никой да не бъде подлаган на повторно наказателно преследване за едно и също деяние. Фактът на идентичност на обстоятелствата от обективна страна на деянието, за което деяние два пъти е ангажирана административнонаказателната отговорност на дееца, водят до нарушение на чл.4, ал.1 от Протокол № 7 към ЕКПЧ, който забранява след приключване на едно наказателно производство с окончателен акт за едно деяние, да се образува друго производство с наказателен характер за същото деяние. В този смисъл прекратяването на второто административнонаказателно производство, образувано и проведено срещу дееца след приключване на първото и съответно отмяната на издаденото второ Наказателно постановление, са породени от допуснатото нарушение на принципа „nе bis in idem”, който принцип   препятства повторението на наказателно /вкл. административнонаказателно/ производство, приключило с окончателен акт, като правилото въвежда изискване постановеният първи по време наказващ акт да има окончателен характер.   

 

 

Съгласно разпоредбата на чл.17 от ЗАНН никой не може да бъде наказан повторно за административно нарушение, за което е бил наказан с влязло в сила наказателно постановление. В случая, след влизането в сила на Наказателното постановление № 20-0967-000702/11.05.2020 г., издадено от ВПД Началник Сектор към ОД на МВР гр.В. жалбоподателя повторно е бил санкциониран с Наказателно постановление № 20-0967-000824/26.05.2020 г., издадено от същия ВПД Началник, като идентичността на субекта на юридическата отговорност и фактическата идентичност от обективна и субективна страна на деянието, предмет и на двете административнонаказателни производства, обуславят извод за нарушение на чл.17 от ЗАНН и на принципът „nе bis in idem”,  което нарушение следва да бъде преодоляно с отмяната на Наказателно постановление №  20-0967-000824/26.05.2020 г.

Настоящият съдебен състав намира за основателно да отбележи, че  разпоредбата на чл.104б т.2 от ЗДвП предвижда, че на водача на моторно превозно средство е забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Така формулираното изискване ползването на пътищата по неразрешен начин да бъде винаги целенасочено, т.е. да е желано от дееца, означава, че от субективна страна е необходимо нарушението по посочения текст да бъде извършено при пряк умисъл като форма на вината – чл.11, ал. 2, пр. 1 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН

За да ангажира отговорността на водача, въз основа на посочените правни норми административнонаказващия орган е приел, че на 12.04.2020 г. на посоченото в НП време и място същият използва пътищата отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, изразяващо се в извършване на "дрифт". ЗДвП не съдържа легално определение на това понятие, но в съдебната практика същото е било обект на анализ. В съответствие с чл.46 ал.1 от Закона за нормативните актове разпоредбата на чл.175а ал.1 от ЗДП следва да се тълкува в смисъла, който най-много отговаря на целта на нормата – осигуряване на безопасността на движението по пътищата, чрез превенция и наказване на поведение от страна на водачите, което поставя в опасност живота, здравето и имуществото на гражданите. В този смисъл под "дрифт" се разбира техника на шофиране, включваща рязко подаване на газ, рязко завъртане на волана, изпускане на съединителя, активиране на ръчната спирачка или други подобни действия в резултат на които се постига движение на автомобила напречно на завоя, задържане на задните гуми на автомобила възможно най-дълго, докато в същото време автомобилът странично се приплъзва.

Принципно рязко ускоряване на движението с ускоряване на оборотите, при навлизане в кръстовище и завой наляво, съпътствано от рязко завиване на волан и латерално (странично) движение на автомобила, косо на оста на пътя, ползвайки своята тежест и инерционен момент, не може да бъде предизвикано само от обстоятелството, че даден автомобил е със задно предаване или има/ няма ESP система за блокаж на диференциала, която не позволява на автомобила да поднася, тъй като системата спира и отнема газта, когато има поднасяне при навлизане в завой, като целта е загуба на сцепление, именно за да се постигна поднасянето на автомобила.

Доказателства за това в хода на въззивното производство липсват. В тази насока събраните такива гласни и писмени доказателства не сочат, че  жалбоподател е предприел действия по ненужно и демонстративно поднасяне на автомобила, боравейки с уредите за управление или спирачната система. Дори полицейските служители не твърдят да са възприели умишлено форсиране на двигателя, преминаване последователно от едната в другата лента за движение, косо движение на автомобила,подаване на рязко повече газ,боравене със съединителя или спирачната система.

При този изход от спора, основателно се явява и искането на жалбоподателя за присъждане на направените разноски по делото съобразно уважената част от жалбата. Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН указва, че съдът присъжда разноските по реда на АПК. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК, разноските следва да бъдат възстановени от бюджета на органа, издал отменения акт, в случая наказателното постановление. По делото са направени и доказани разноски за платено адвокатско възнаграждение на пълномощника на жалбоподателя в производството пред Районния съд в размер на 300 лева. Този размер не е прекомерен, тъй като по въззивното производство са проведени две заседания ,при което процесуалният представител на жалбоподателя е взел активно участие. Направеното възражение за прекомерност от страна на ответника е свързано с измененията на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения от ДВ бр.45 от 15.05.2020 г. Последните изменения обаче са от 31.07.2020 г. /изм. и доп. ДВ бр.68 от 31 юли 2020 г./. Възнаграждението съответства на чл.7 ал.2 т.2, вр. чл.18 ал.2, вр. чл.8 т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения /изм. и доп. ДВ бр.68 от 31 юли 2020 г./, като тук е мястото да се отбележи, че заплатения адвокатски хонорар е под минимума, т.е. при интерес от 3 000 лева, какъвто е настоящия случай, дължимият адвокатски хонорар е бил в размер на 440 лева, докато видно от приложения по делото Договор за правна защита  и съдействие уговореното и изплатено възнаграждение е в размер на 300 лева. Органът издател на НП е от структурата на ОД на МВР В., поради което именно това юридическо лице следва да заплати разноските в полза на жалбоподателя. Присъждането на разноските следва да бъде съобразено с уважената част от жалбата, в случая напълно.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът ОТМЕНИ Наказателно постановление № 20-0967-000824 от 26.05.2020 год. на ВПД Началник Сектор към ОД на МВР гр.В., сектор „Пътна полиция” гр.В.

По гореизложените съображения съдът постанови решението си.

 

 

 

 

                                                 РАЙОНЕН  СЪДИЯ: