№ 346
гр. Бургас, 14.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на осемнадесети март
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Дарина Анг. Костова
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Дарина Анг. Костова Гражданско дело №
20232100100017 по описа за 2023 година
Постъпила е искова молба от Н. М. М., ЕГН ********** от гр. ******, ул.
„*******“№ ** чрез адв. Елена Вълканова, съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Шейново“ № 94 е
предявила иск против Етажната собственост на блок 46, Вх. 1, ж.к. „Славейков“,
представлявана от „Комплексна поддръжка ТТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. „Славейков“ бл.125, Вход А, представлявана от
управителя Чавдар Тошков Трифонов за приемане на установено, че на основание
недобросъвестно давностно владение , упражнявано лично от ищцата и от наследодателя й ,
продължило повече от 10 години е собственик на следния недвижим имот: Апартамент, с
площ от 77,87кв.м., представляващ СОС с идентификатор 07079.602.242.1.113, с
административен адрес: гр. Бургас, ж.к. „Славейков“, бл. 46, ет. 17, ап. 113, вид собственост
– частна, тип жилище, апартамент – в жилищна сграда, съгласно Заповед за одобрение на
КККР № РД-18-9/30.01.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 77,87кв.м.
Претендират се и направените по делото разноски. Представя и ангажира доказателства.
Първоначално делото е било образувано пред БРС, но с Определение
№7059/12.12.2022г. постановено по гр.д. № 6763/2022г. съдът е прекратил делото и го е
изпратил по подсъдност на БОС.
Преписи от исковата молба на основание чл.131 от ГПК са изпратени на ответника,
на който е указано да подаде писмен отговор в едномесечен срок, задължителното му
съдържание и последиците от неподаването му и неупражняването на права. Видно от
книжата по делото призовкар е посещавал многократно адреса на управление на
дружеството-ответник, като е констатирал, че на адреса няма офис на дружеството.
Настоящият съдебен състав е приел, че ответното дружество е уведомено на основание чл.
50, ал. 2 ГПК, като е указал, че същото следва да бъде уведомено по телефона, че срокът за
1
отговор започва да тече от 03.02.2023г. С изтичане на законоустановения срок за отговор на
исковата молба, такава не е постъпила в съда. В последствие по молба на ответника и след
извършена проверка на действията на връчителя , съдът е възстановил срока за подаване на
отговор на исковата молба, като е съобразил, че отговор е подаден ведно с молбата за
възстановяване на срока.
Ищцата твърди, че е собственичка на процесния имот, който придобил като
единствен наследник на М.Н.М., починал на 02.07.2021г. в гр. Бургас на основание свое
недобросъвестно давностно владение и присъединено давностно владение на наследодателя
й.
Бащата на ищцата владеел явно имота от 1990година до смъртта си, а след това
имотът го владеела тя. Приживе баща й в продължение на 30 години поддържал
апартамента, правел ежегодни ремонти, сменял дограма, измазвал стените, изградил баня и
санитарен възел, каквито до момента нямало. Правил ремонти на покрива на сградата на
всеки 3-4 години, тъй като апартаментът бил на последния 17 етаж и имало постоянни
течове, като живущите във входа не желаели да участват с парични средства в поддръжката
и ремонта на общите части, в случая на покрива. Всички средства били покривани от
ищцата, а преди нея – от покойния й баща.
След смъртта на баща си ищцата получила няколко покани от ответното дружество
да заплаща наем на етажната собственост, с претенциите, че е собственик на имота. Ищцата
дори твърди, че е била заплашвана от ответника, че ще разбият вратата на апартамента и ще
й изхвърлят вещите й. Предоставена й била месечна таблица за задълженията към Етажната
собственост, разгласена и чрез обявяване във входа на блока, според която ищцата дължала
1815, 84 лв. за неуточнен период от време за наем на имота.
Ищцата не приемала тези претенции, като заявила, че не дължи наем, баща й също
не дължал наем. За спорния имот никога не бил сключван договор за наем, нито от баща й,
нито от ищцата.
Баща й владеел имота спокойно и явно, с намерение да го свои, като бил вписан и в
партидите на енергото.
Приживе бащата на ищцата бил собственик на дружество „Миро Кар“ ЕООД, което
от създаването си - 15.01.2002г. било със седалище и адрес на управление – адресът на
процесния апартамент. След смъртта ми дружеството било наследено от ищцата, като
адресът отново бил същият.
Ответната етажна собственост оспорва иска, посочва, че подпокривното
пространство, в което бащата на ищцата е направил промени, състоящи се в обособяването
на отделни помещения, които е обитавал като жилище, представлява обща част на етажната
собственост. Посочва се , че бащата на ищцата е заплащал наем на етажната собственост за
ползването на обитаваното от него помещение, като независимо , че не е заплащал наемната
цена редовно , го е правил в течение на по-голямата част от периода , за който ищцата
твърди, че е налице владение. Оспорва твърденията на ищцата , че баща й , както и тя са
2
владели имота.Оспорва твърдението на ищцата , че имотът представлява самостоятелен
обект на правото на собственост и може да бъде придобит чрез давностно владение.
Представя доказателства в подкрепа на твърденията си.
Искът е предявен съобразно правилата за родова и местна подсъдност. Налице са
активна и пасивна легитимация за предявяване на настоящия иск. Не са направени от
страните възражения, нито до настоящия момент са станали служебно известни на съда
други факти или обстоятелства, които след проверка за възникването им, да водят до извода,
че са налице процесуални пречки или не са налице положителни процесуални предпоставки
за разглеждане на иска, поради което съдът приема , че предявеният иск е допустим.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид, че са налице процесуалните
предпоставки за допустимост на предявения иск и липсват процесуални пречки за
разглеждане на същия, като по отношение на правния интерес съобрази и наличието на
оспорване в съдебно заседание на правото на ищците, счита че предявеният иск е допустим
.
Съдът, като взе пред вид становищата на страните и събраните доказателства по
делото, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание в чл. 79 ЗС във вр. с чл. 124 ГПК от Н. М. М.,
ЕГН ********** от гр. ******, ул. „*******“№ ** чрез адв. Елена Вълканова, съдебен
адрес: гр. Бургас, ул. „Шейново“ № 94 е предявила иск против Етажната собственост на
блок 46, Вх. 1, ж.к. „Славейков“, представлявана от „Комплексна поддръжка ТТ“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. „Славейков“ бл.125,
Вход А, представлявана от управителя Чавдар Тошков Трифонов за приемане на установено,
че на основание недобросъвестно давностно владение , упражнявано лично от ищцата и от
наследодателя й , продължило повече от 10 години е собственик на следния недвижим имот:
Апартамент, с площ от 84,80 кв.м., представляващ СОС с идентификатор
07079.602.242.1.113, с административен адрес: гр. Бургас, ж.к. „Славейков“, бл. 46, ет. 17,
ап. 113, вид собственост – частна, тип жилище, апартамент – в жилищна сграда, съгласно
Заповед за одобрение на КККР № РД-18-9/30.01.2009г. на Изпълнителния директор на
АГКК.
Ответната етажна собственост оспорва иска, посочва, че процесният имот е
подпокривно пространство, което е обща част и не може да бъде придобито чрез давностно
владение. Оспорва, че ищцата и наследодателят й са владели имота, като посочва, че бащата
на ищцата е сключил с етажната собственост договор за наем и в продължение на над десет
години е заплащал наем за ползването на имота.
От представените по делото и неоспорени писмени доказателства, както и от
оспорените такива , чието оспорване е неуспешно, както и от събраните гласни
доказателства и от приетите заключения на съдебно-техническата/основно и допълнително/
и съдебно почерковата експертизи се установява следното :
3
Процесният имот представлява техническо помещение на последния етаж в
осемнадесететажна жилищна сграда. През помещението преминават общи инсталации на
сградата, чиито тръби преминават на 40 см. над пода на помещението. Помещението е
обособено като жилище и му е даден идентификатор през 2009 год. Част от помещението е
ремонтирано , а друга част е на мазилка и шпакловка. На етажа няма други жилищни
помещения, при изграждане на сградата целият етаж е предназначен за общо подпокривно
пространство без обособени тавански складови помещениял Складовите помещения,
принадлежащи на отделните етажни собственици са избени, а не тавански помещения. При
одобряване на КККР през 2009 год. на 17 жилищен етаж са заснети шест жилища и
процесния имот, но процесния имот не е включен в ценообразуването на сградата. Съгласно
одобрения проект на сградата към момента на построяването й под № 113 са заснети две
помещения – общи части за сушилня и пералня. Към помещение № 113 няма предвидено
складово помещение, такова не съществува на място и този имот не е предвиден за
жилищен, а за обща част, която да бъде използвана от всички етажни собственици за
пералня и сушилня.
От събраните писмени доказателства – касови книги и приходни ордери и бележки
за събиране на текущи разноски за издръжка на етажната собственост се установява, че в
периода от 2002 год. до смъртта си М.М. е заплащал на етажната собственост наем за
заеманото от него помещение. Установява се, че е нанесъл да живее в същото през 1991 год.
и е живял в него до смъртта си през 2021 год. От заключението на съдебно-почерковата
експертиза се установява, че подписите в папката за приходни и разходни документи за 2015
год. и 2016год. за платени наемни цени на помещението са положени от М.М. следователно
може да бъде направен извод, че през тези години той е заплащал доброволно наемна цена
за помещението, което опровергава твърдението на ищцата, че го е държал за себе си.
Не се спори , че бащата на ищцата е извършвал ремонти и преустройства в
помещението, състоящи се в оформяне на санитарен възел и поставяне на врати –
интериорни и входна врата, като не е спорни и че при тези преустройства не са засегнали по
какъвто и да е начин общите инсталации на сградата, които преминават през помещението,
включително тези, които преминават на ниво 40 см. от пода на помещението. Горното е
индиция, че починалият баща на ищцата е бил с ясното съзнание, че обитава помещение,
което е обща част на сградата, а не самостоятелен жилищен имот.
Обстоятелството, че имотът има самостоятелен идентификатор не води до извод, че
е променено предназначението му и от обща част на етажната собственост, същият е
придобил статута на самостоятелен имот – жилище. Предвиденият в закона ред за промяна
на предназначението на общи части на ЕС в самостоятелни обекти, които да са годни да
бъдат отчуждавани, включва преценка дали общите части са такива по предназначение или
по естеството си и в случай, че са такива по предназначение – решение на етажните
собственици за промяна на статута на имота. Такава промяна не може да бъде постигната по
административен ред чрез даване на идентификатор на имота и описването му като жилище
в кадастралната карта.
4
Съдът приема, че предявеният иск е неоснователен със следните аргументи :
При предявен иск по чл. 79 ЗС в тежест на ищцата е да установи правопораждащите
правото й на собственост върху процесния имот факти, в рамките на очертаното в исковата
молба придобивно основание – давностно владение от 1990г. до предявяване на исковата
молба. Следва да се установи и че се упражнява постоянно, непрекъснато, спокойно, явно и
несъмнено с намерение да се свои вещта.
За да бъдат установени владение, годно да породи последиците на чл.79 от Закона за
собствеността имотът следва да представлява самостоятелна вещ , която да бъде годен обект
на прехвърлителна сделка , съответно да бъде годен обект за придобиване.
Съдът счита, че процесният имот е обща част по предназначение на етажната
собственост на основание чл.38 от Закона за собствеността и като такъв не може да бъде
придобит чрез давностно владение или чрез сделка, освен ако не се промени
предназначението му. Ищцата не твърди, нито доказва да е налице промяна на
предназначението на имота по предвидената в ЗУЕС и ЗУТ процедура.
Обстоятелството , че бащата на ищцата е извършил преустройство в имота и го е
обитавал в продължение на около двадесет години не променя статута на имота като обща
част на етажната собственост. Съдът счита , че наследодателят на ищцата с голяма степен на
вероятност е съзнавал, че държи чужд имот по договор за наем, а не , че свои имота, поради
обстоятелството , че е заплащал наем през различни периоди , доказано през 2015-2016 год. ,
което изключва да е владял за период от над 10 години до смъртта си от 2016 год. до 2021
год., поради окето дори имотът да беше годен да бъде придобит по давност , то отново не
биха били налице предпоставките на чл.79 от Закона за собствеността.
Според Решение № 95 от 24.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 524/2015 г., I г. о., ГК,
подпокривното пространстнство между покривната плоча на втория етаж и покривната
конструкция представлява обща част на сграда по естеството си, когато в нея не могат да
бъдат обособени тавански помещения, а когато с оглед височината му това е възможно, но
такива не са изпълнени то е обща част по предназначение. В този смисъл са и разясненията
дадени в т. 1 на ТР № 34 от 01.08.1983 г. на ОСГК на ВС. Следователно процесният имот
представлява обща част по предназначение на ответната етажна собственост..
В Решение № 136 от 26.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 5115/2008 г., IV г. о., ГК, е
прието, че за да се промени характера му на обща част по предназначение и съсобствеността
върху него от принудителна и неделима да се превърне в обикновена съсобственост, е
необходимо съгласието на всички собственици. Отдаването под наем на портиерското
жилище не променя статута му на обща част по смисъла на чл. 38 ЗС. Съгласно чл. 37 ЗС,
етажи или части от етажи, заедно с придадените към тях помещения в тавана или зимника
могат да принадлежат както на отделни граждани, така и на държавата, общините и други
юридически лица. Характерът на собствеността върху отделните обекти е без значение за
режима на общите части. От значение за определяне статута на помещението като
самостоятелен обект на правото на собственост или като обща част по смисъла на чл. 38 ЗС
5
е предназначението, което то е имало към момента на възникване на етажната собственост.
Следователно статутът на обща част на процесния имот не е в зависимост от промяната в
кадастралната карта и кадастралните регистри и същият не е се е превърнал в самостоятелно
жилище в резултата на описанието му като такова в КККР.
Не е възможно обща част от сграда да бъде придобита по давност , освен ако е
принадлежност към основния имот , който е собствен на владелеца или е придобит по
давностно владение от него , което не е настоящия случай. В този смисъл е Решение № 394
от 22.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 185/2010 г., II г. о., ГК
Съгласно Решение № 159 от 02.01.2019 год. на ВКС по гр.д. № 4622 /2017 Общите
части по естеството си не могат да променят предназначението си дори със съгласието на
етажните собственици. Като обща част по естеството си, сушилнята, през която се
осигурява достъпът на етажни собственици до таваните им не може да се придобие нито
чрез сделка с държавата, нито по давност.
С Решение № 734 от 14.03.2011 г. по гр. д. № 1270/2009 г. на ВКС-I г. о. и Решение
№ 211 от 13.09.2011 г. по гр. д. № 1940/2009 г. на ВКС-I г. о., се приема, че общите части
на сграда, в режим на етажна собственост, определяни като такива по предназначение или
по естеството си, макар и да нямат самостоятелно значение и следват главната вещ, могат да
бъдат предмет на съдебна делба, доколкото са обособени като самостоятелни обекти в
подпокривното пространство, без то да е загубило изцяло или отчасти характера на обща
част по предназначение. Така, „когато подпокривното пространство е обща част по
предназначение т. е. има нужната височина, обем и в него могат да се изградят спомагателни
помещения на всеки един от собствениците на обекти в етажната собственост, или има
изградени такива, те могат да преминат в самостоятелна собственост на някои от
собствениците или трети лица или да се придобият по давност“. Горното означава , че при
общо решение на етажните собственици, ако има изградени имоти за всеки от тях, би могло
да се промени предназначението на общата част – подпокривно пространство, но в
настоящия казус няма твърдения или доказателства за такива правни действия на етажните
собственици.
С аргументи, изложени по-горе съдът приема, че процесният имот е обща част на
ответната етажната собственост и не е придобит по давност от ищцата , лично и като
наследнит к на М.М..
Поради гореизложеното съдът приема искът за неоснователен и недоказан .
С оглед отхвърлянето на предявения иск, съдът намира, че направените от
ответника разноски, съобразно представения списък на разноските по чл. 80 от Гражданския
процесуален кодекс, доказани в размер на 2009,50 лв. следва да бъдат понесени от ищцата.
Мотивиран от изложените съображения, Бургаският окръжен съд,
РЕШИ:
6
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Н. М. М., ЕГН ********** от гр. ******, ул.
„*******“№ ** чрез адв. Елена Вълканова, съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Шейново“ № 94
против Етажната собственост на блок 46, Вх. 1, ж.к. „Славейков“, представлявана от
„Комплексна поддръжка ТТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Бургас, ж.к. „Славейков“ бл.125, Вход А, представлявана от управителя Чавдар Тошков
Трифонов, иск с правно основание в чл. 79 от Закона за собствеността във вр. с чл. 124 от
Гражданския процесуален кодекс, за приемане на установено, че на основание
недобросъвестно давностно владение упражнявано лично от ищцата и от наследодателя й
М.Н.М. и продължило повече от 10 години, е собственик на следния недвижим имот:
Апартамент, с площ от 84,80 кв.м., представляващ СОС с идентификатор
07079.602.242.1.113, с административен адрес: гр. Бургас, ж.к. „Славейков“, бл. 46, ет. 17,
ап. 113, вид собственост – частна, тип жилище, апартамент – в жилищна сграда, съгласно
Заповед за одобрение на КККР № РД-18-9/30.01.2009г. на Изпълнителния директор на
АГКК, като неоснователен.
ОСЪЖДА Н. М. М., ЕГН ********** от гр. ******, ул. „*******“№ ** чрез адв.
Елена Вълканова, съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Шейново“ № 94 да заплати на Етажната
собственост на блок 46, Вх. 1, ж.к. „Славейков“, представлявана от „Комплексна поддръжка
ТТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к.
„Славейков“ бл.125, Вход А, представлявана от управителя Чавдар Тошков Трифонов
сумата от 2009,50 лв., представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му пред Апелативен съд Бургас.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
7