№ 8021
гр. София, 13.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20211110138467 по описа за 2021 година
Предявени са от „.” ЕАД, ЕИК ., седалище и адрес на управление гр. София,
ул. Ястребец № 23Б, представлявано от . – изпълнителен директор, срещу М. М. М., ЕГН
**********, ГР.СОФИЯ, Ж.К ХРИСТО СМИРНЕНСКИ, БЛ. 37, ВХ. А, ЕТ. 3, АП. 8, със
съдебен адрес: гр. Ботевград, ул.Свобода № 3В, ет. 1, чрез адвокат ИЛ. АС. Н., и П. ХР. М.,
ЕГН **********, с адрес ГР.СОФИЯ, Ж.К. ХРИСТО СМИРНЕНСКИ, БЛ. 37, ВХ. А, ЕТ. 3,
АП. 8, със съдебен адрес: гр. София, ул. Владайска № 35, ет. 3, офис 1, чрез адвокат
Снежанка Кирилова, иск с правна квалификация чл.422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1, пр.1
от ЗЗД, вр. с чл.150 от ЗЕ - за признаване за установено в отношенията между страните, че
ответникът М. М. М. дължи на ищеца сумата от 645,08 лв., ведно със законна лихва от
17.3.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 106,88 лв. за периода
от 15.9.2018 г. до 9.3.2021 г., а ответникът П. ХР. М. дължи на ищеца сумата от 645,08 лв. ,
ведно със законна лихва от 17.3.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в
размер на 106,88 лв. за периода от 15.9.2018 г. до 9.3.2021 г.
Ищецът твърди, че ответниците са клиенти на топлинна енергия за битови нужди за
процесния топлоснабдяем имот, находящ се в ГР. СОФИЯ, ЖК ХРИСТО СМИРНЕНСКИ,
БЛ. 37, ВХ. А, ЕТ. 3, АП. 8, аб.№ 249469, но не са изпълнили задължението си да заплатят
доставената в имота топлинна енергия за битови нужди в процесния период. Моли за
присъждане на разноски.
Ответникът П. ХР. М. е подал в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата
молба, като оспорва иска като неоснователен. Оспорва основанието за дължимост на
сумите, размера в погасителна давност и основанието за лихви и дялово разпределение, а в
другата част не оспорват размера на задължението. Прави възражение за изтекла
погасителна давност. Моли съда да отхвърли иска и да му присъди разноски.
1
Ответникът М. М. М. е подал в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата
молба, като оспорва иска като неоснователен. Оспорва основанието за дължимост на
сумите, размера в погасителна давност и основанието за лихви и дялово разпределение, а в
другата част не оспорват размера на задължението. Оспорва качеството си на потребител на
топлинна енергия в имота като собственик или вещен ползвател. Прави възражение за
изтекла погасителна давност. Моли съда да отхвърли иска и да му присъди разноски.
Третото лице-помагач на страната на ищеца фирма „Техем Сървисис“ ЕООД не
оспорва предявените искове, представя писмени доказателства.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема
за установено следното:
Ищецът е депозирал заявление по чл. 410 от ГПК на 17.03.2021 г., по което е
образувано ч.гр.д. № 15046/2021 г. по описа на СРС, 120 състав. Заповедта е връчена на
длъжниците, които в законовия срок са възразили срещу задължението по заповедта, поради
което съдът е дал указания на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си.
От Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 108, том III, рег.
№ 6199, нот.дело № 428 от 31.03.2015 г. се установява, че ответниците са придобили
Апартамент № 8, находящ се в гр. София, ж.к. Христо Смирненски, блок 37, вх. А, ет. 3.
Представени са всички относими към исковия период съобщения към фактури, от които е
видно, че ответницата е титуляр на партидата, разкрита при ищеца.
Приетата по делото съдебно-техническа експертиза установява, че на адреса, на
който се намира сградата в етажната собственост, в която се намира и апартаментът на
ответника, количеството топлинна енергия за абонатната станция се измерва и отчита
съгласно ЗЕ от средство за търговско измерване общ топломер, монтиран в абонатната
станция. Топломерът се отчита от служители на ищеца в началото на всеки месец по
електронен път чрез преносим терминал на първо число на месеца. Фирмата за дялово
разпределение (ФДР) е извършвала разпределението на топлинна енергия след отчет на
уредите за дялово разпределение и водомерите за топла вода, монтирани в имотите на
абонатите в СЕС. През процесния период ФДР е извършила отчет на водомерите в имота,
като са попълнени документи за главен отчет, подписани от потребител, коректно отразени в
изравнителните сметки, с изключение на отоплителния период 2017 – 2018 г., когато не е
бил осигурен достъп. По време на процесния период в процесното жилище не е имало
монтирани отоплителни тела и топлоразпределители, но има монтирана щранг-лира за
отопление в банята, за която се изчислява служебна топлинна енергия, отдадена от щранга
по НТ. Ползваната в имота топла вода се отчита по два броя водомери за топла вода.
Вещото лице е установило, че за процесния период сумата за изразходвана топлинна енергия
за отопление е 649.45 лв. и сума за подгряване на топла вода в размер на 1231.25 лв., или
общо сумата от 1880.70 лв. Експертизата е установила, че топломерът в абонатната станция
е периодично метрологично тестван и същият отговаря на одобрения тип, с изключение за
2020 г. Тези изводи на експертизата се подкрепят и от представените от третото лице-
помагач.
2
Изслушаната и приета по делото ССЕ установява, че към момента на проверката в
счетоводството на ищеца исковата сума не е погасена. Вещото лице е установило, че
дължимата главница възлиза на 1298.14 лв. и лихви в размер на 213.75 лв. Вещото лице е
установило и размера на непогасените по давност суми.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема следните правни
изводи:
От ангажираните по делото доказателства може да се достигне до единственият
възможен извод, че ответниците са потребители на топлинна енергия в качеството си на
собственици на процесния топлоснабдяем имот, съгласно чл.150 от ЗЕ. Неоснователни са
възраженията на ответната страна, че не са в облигационни отношения с ищеца. Стойността
на потребената от ответниците топлинна енергия в имота им се установява чрез изслушаната
и приета като неоспорена съдебно-техническа експертиза, която се подкрепя и от
доказателствата, представени от ТЛП. С оглед горното, съдът приема, че исковете са
доказани по основание и размер.
Следва да се разгледа възражението за погасяване на вземането по давност.
Предвид това, че се касае за периодично вземане, същото се погасява с кратката тригодишна
давност, предвидена в чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. Същата е спряла с подаване на заявлението по
чл. 410 от ГПК на 17.03.2021 г., като всички вземания, станали изискуеми три години преди
тази дата се явяват погасени по давност. Вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза,
приета като неоспорена, обективна и компетентно изготвена, е установило размера на
главницата, претендирана и дължима за периода до месец февруари 2018 г., която възлиза
общо на 266.31 лв. и лихви върху нея в размер на 67.10 лв. Следва да се приеме, че
вземанията в посочените размери са погасени по давност, а непогасени се явяват вземанията
за главница за топлинна енергия в размер на 1023.85 лв. и лихви върху тях в размер на
146.65 лв. Именно до този размер следва да бъдат уважени исковите претенции, а над този
размер да бъдат отхвърлени, като погасени по давност.
При този изход от спора ищецът има право на разноски, съразмерно на уважената
част от исковете, като същият е направил такива, както следва: за държавна такса в исковото
производство е заплатена сума в размер на 30.08 лв., депозит за вещо лице по ССЕ и по СТЕ
в размер на 400 лв. общо, а съдът определя юрисконсултско възнаграждение в исковото
производство в размер на 100 лв., поради което разноските в същото възлизат общо на
530.08 лв., а в заповедното – на 80.08 лв., в това число с юрисконсултско възнаграждение в
размер на 50 лв. На ищеца му се следва общо сумата от 475.92 лв. за двете производства.
Ответниците са били представлявани от процесуален представител в двете
производства, като са поискали присъждане на адвокатски хонорар в полза на адвокатите,
осъществили процесуално представителство в съответното производство по реда на чл. 38
от Закона за адвокатурата. С оглед цената на вземането и съгласно Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения на Висшия адвокатски съвет, на
пълномощниците на всеки един от двамата ответници следва да се определи възнаграждение
3
в размер на 300 лв. за всяко едно от двете производства, като съразмерно на отхвърлената
част от исковете по 60 лв. за исковото и по 60 лв. за заповедното, или общо по 120 лв. за
процесуалните представители на всеки ответник. Ответниците не са извършили разноски по
делото и такива не им се присъждат.
С оглед на горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено в отношенията между страните “.” ЕАД, ЕИК ., със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец № 23Б, представлявано от . и М. М. М., ЕГН
**********, ГР.СОФИЯ, Ж.К ХРИСТО СМИРНЕНСКИ, БЛ. 37, ВХ. А, ЕТ. 3, АП. 8, със
съдебен адрес: гр. Ботевград, ул.Свобода № 3В, ет. 1, чрез адвокат ИЛ. АС. Н., и П. ХР. М.,
ЕГН **********, с адрес ГР.СОФИЯ, Ж.К. ХРИСТО СМИРНЕНСКИ, БЛ. 37, ВХ. А, ЕТ. 3,
АП. 8, със съдебен адрес: гр. София, ул. Владайска № 35, ет. 3, офис 1, чрез адвокат
Снежанка Кирилова, на основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с
чл.150 от ЗЕ, че ответниците М. М. М., ЕГН ********** и П. ХР. М., ЕГН **********
дължат на ищеца “.” ЕАД, ЕИК . при условията на разделност, както следва: сумата от по
511.93 лв. (петстотин и единадесет лева и деветдесет и нли стотинки), представляваща
главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия в имота на ответника за периода от
месец март 2018 г. до месец април 2020 г., ведно със законна лихва от 17.03.2021 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на по 73.32 лв. (седемдесет и три лева и
тридесет и две стотинки), като отхвърля исковете за главница за топлинна енергия и лихви
върху нея над тези суми и до пълните размери от 1290.16 лв. за главницата от всеки
ответник и от 213.75 лв. за лихви върху нея от всеки ответник, като погасени по давност,
съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.
ОСЪЖДА М. М. М., ЕГН **********, ГР.СОФИЯ, Ж.К ХРИСТО СМИРНЕНСКИ,
БЛ. 37, ВХ. А, ЕТ. 3, АП. 8, и П. ХР. М., ЕГН **********, с адрес ГР.СОФИЯ, Ж.К.
ХРИСТО СМИРНЕНСКИ, БЛ. 37, ВХ. А, ЕТ. 3, АП. 8, да заплати всеки от тях на “.” ЕАД,
ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец № 23Б, представлявано
от . сумата от по 237.96 лв. (двеста тридесет и седем лева и деветдесет и шест стотинки) за
разноски в двете производства, съразмерно на уважената част от исковете, на основание
чл.78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК.
ОСЪЖДА “.” ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. Ястребец № 23Б, представлявано от . да заплати на адвокат ИЛ. АС. Н. от САК с адрес
на упражняване на дейността: гр.Ботевград, ул. Свобода № 3В, ет. 1, офис 6, сумата от
120.00 лв. (сто и двадесет лева) за предоставена безплатна правна помощ на ответника М. М.
М., на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата.
4
ОСЪЖДА “.” ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. Ястребец № 23Б, представлявано от . да заплати на адвокат Снежанка Кирилова
Кирилова от САК, с адрес на упражняване на дейността: гр.София, ул. Владайска № 35, ет.
3, офис 1, сумата от 120.00 лв. (сто и двадесет лева) за предоставена безплатна правна
помощ на ответника П. ХР. М., на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице-помагач на страната на
ищеца фирма „Техем Сървисис“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5