Р Е Ш Е Н И Е
№……..../ .11.2021г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLVI състав, в открито съдебно заседание, проведено на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа
година,
в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДЕНИЦА ДОБРЕВА
при участието на секретаря
Росица Чивиджиян, като разгледа докладваното
от съдията гр.д. № 73 по описа
за 2021 година на Варненския районен
съд, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от „Енерго – Про
Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** Тауърс – Г срещу М.Р.М.,
ЕГН ********** с адрес: *** кумулативно обективно съединени искове
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.79, и чл. 86 ЗЗД за приемане
за установено спрямо ответника съществуване на вземане за сумата от 260,88 лева - представляваща главница за незаплатена ел.енергия по фактури
№№ ФП0276395471/13.02.2019г., ФП0277556217/13.03.2019г.,
ФП0279880833/14.05.2019г., ФП0281027984/13.06.2019 г. и ФП0282191951/15.07.2019
г. и сумата от 29,38 лева мораторна лихва върху вземанията по горните фактури, начислена за периода от 01.03.2019
г. до 21.08.2020
г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д №11546/2020г.,
на ВРС, 47-ми състав, ведно
със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението в съда-17.09.2020
г. до окончателното изплащане на задълженията.
Навежда се в искова молба, че ответникът е
потребител на ел. енергия за обект на потребление, находящ се в гр.Варна, ул. „Д-р Иван Селименски“ №71 с абонатен №*********. Сочи се, че ответникът не е заплатил цената за доставената му и
потребена ел. енергия по фактурите, издадени за периода 13.02.2019
г. до 15.07.2019г. в общ размер на сумата от 260,88 лева. Тъй като сумите не са заплатени в
срока по чл. 26 от ОУПЕЕ, потребителят е изпаднал в забава и следователно дължи
обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки ден на забавата, на
осн. чл. 38 от ОУДПЕЕ. Моли се за уважаване на предявените искове поради
изложените аргументи. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор,
с който оспорва иска. Възразява се ответникът да има качеството на потребител
на ел. енергия за посочения обект на потребление, поради липса на валидно
облигационно отношение по договор за доставка на ел. енергия. Оспорва се
ответникът да е собственик или ползвател на имот, намиращ се на посочения адрес
на потребление. Оспорва реалната доставка на твърдявното количество ел.
енергия. Настоява се за отхвърляне на исковите претенции.
В съдебно заседание
„Енерго – Про Продажби” АД, чрез юк. Иванова поддържа исковете.
Ответната страна се
представлява от особен представител-адв. Н., която поддържа възраженията по
отговора.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното от
фактическа и правна страна:
Предявеният установителен иск с правно основание 422, ал.1 ГПК възлага в тежест на ищцовото дружество да установи, че
ответника има качеството потребител на ел. енергия, на когото е доставено количеството
ел.енергия, за което са начислени задължения по процесните фактури, вкл. че
количеството ел.енергия е правилно отчетено.
Първият спорен въпрос по делото е има ли ответникът
качеството на потребител на ел. енергия:
Видно от справка №
126459/28.08.2020г. за отделечен достъп по данни на Агенция по вписванията за
физическо лице /л. 18/ по партида на ответника е М.М.
е вписана възбрана върху недвижим имот, находящ се в гр.Варна, ул. “Д-р Иван Селимински“ № 71.
Съгласно ОУ на „Енерго –
Про Продажби” АД потребител на ел.енергия за битови нужди е физическо лице-
собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната
мрежа (чл. 4 от ОУ). При промяна обстоятелствата, свързвани със собствеността и
ползването на обекта потребителят има задължение да уведоми „Е.П.“ АД в
тридесетдневен срок от настъпване на обстоятелството за това (чл.17, т.3 вр.
чл. 12, ал.1, т. 1 ОУ ). Облигационната връзка по договор за доставка на
ел.енергия възниква или въз основа на заявление за присъединяване от съответния
потребител (чл. 11 от ОУ) или се счита за възникнала по силата на заварения
факт на присъединяването на обекта на потребление към електропреносната мрежа
(чл. 4 от ОУ). За разлика от различните основания за възникване на
облигационното отношение, в ОУ е
предвидено само едно основание за прекратяване на договорната връзка и това е
едностранното изявление на потребителя, с което по установения в чл. 17, т. 3
от ОУ ред последният декларира промяна в обстоятелствата, свързани с ползването
на имота на потребление. До направата на такова изявление от потребителя
облигационната връзка не може да се счита за прекъсната на друго основание,
съответно ответникът не би следвало да
черпи възражения от неизпълнение на собственото си задължение да уведоми
доставчика за промяна в обстоятелствата.
В случая от представената
справка от СВ се установява, че по партида на ответника за имота на потребление
е вписана възбрана. Следователно може да се
направи извод, че ответникът е собственик на имота, представляващ обект на
потребление. Доколкото липсват твърдения и доказателства за прекратяване на
договорната връзка между страните, следва да се приеме, че
на осн. чл. 4 от ОУ ответникът М.Р. Митков има качеството на потребител на ел.
енергия като собственик на имота.
Относно реалното потребление на твърдяното за доставено
количество ел. енергия по делото е допусната
съдебно-техническа експертиза, заключението по която се кредитира като
обективно и компетентно дадено. От същото и обясненията на вещото лице Д.К.,
дадени в съдебно заседание се установява, че средството за търговско измерване,
чрез което е измерено потреблението за процесния период е метрологично годно.
Техническите параметри на присъединителните съоръжения и техния допустим
продължителен ток на захранващите проводници сочат, че начисленото количество
ел. енерги от 1253 kWh за период от 23.12.2018г. до 22.06.2019г. е в рамките на
допустимото и че може да премине през съоръженията. Заключението на вещото лице
е, че претеднираното количество ел. енергия е реално доставено и потребено от
абоната.
При тези данни съдът
намира, че по делото безспорно се установи, че за периода 23.12.2018г. до
22.06.2019г. чрез метрологично годно СТИ е измерено и следователно е доставено
и потребено количеството ел. енергия, за което са издадени фактури №№ ФП0276395471/13.02.2019
г., ФП0277556217/13.03.2019г., ФП0279880833/14.05.2019г., ФП0281027984/13.06.2019г.
и ФП0282191951/15.07.2019 г. на стойност 260,88 лева.
Следователно предявеният главен иск се явява основателен и доказан и подлежи на
уважаване в цялост .
Поради уважаване на
главния иск, следва да се уважи и акцесорната претенция по чл. 86 ЗЗД и осн.
чл. 38 от ОУДПЕЕ за лихва в размер на 29,38 лева. за периода от 1.03.2019
г. до 21.08.2020
г.,
По разноските:
С оглед изхода от
спора, на ищеца следва да
се присъдят сторените по делото
разноски. На осн.чл.78,
ал.8 ГПК съдът определя юрисконсултско възнаграждение
на ищеца в размер на 120 лева, в пределите по чл. 25, ал.
2 от Наредбата за заплащането на правната помощ, като съобразява цената на иска, броя на проведените съдебни заседания и
процесуалната активност на представителя.
На ищеца се следват и разноски за държавна такса в размер на 75 лева, разноски за особен представител в
размер на 300 лева, разноски за провеждане на СТЕ в размер на 250 лева, или общо 745 лева
Съобразно
даденото разрешение в ТР №
3/2014г. на ОСГТК в настоящото
производство следва да се присъдят
на ищеца разноски в заповедното производство съобразно прието за установено
вземане в настоящото производство, или 75,00 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че М.Р.М., ЕГН **********
с адрес: *** дължи на „Енерго
– Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление *** Тауърс – Г сумата от 260,88 лева - представляваща главница за незаплатена ел.енергия по фактури
№№ ФП0276395471/13.02.2019 г., ФП0277556217/13.03.2019г.,
ФП0279880833/14.05.2019г., ФП0281027984/13.06.2019 г. и ФП0282191951/15.07.2019
г. и сумата от 29,38 лева мораторна лихва върху вземанията по горните фактури,
начислена за периода от 01.03.2019
г. до 21.08.2020
г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д №11546/2020г.,
на ВРС, 47-ми състав, ведно
със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението в съда-17.09.2020
г. до окончателното изплащане на задълженията, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.79, и
чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА М.Р.М., ЕГН **********
с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „Енерго – Про
Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** Тауърс – Г сумата от 745 лева,
представляваща сторените в исковото производство разноски и сумата от 75 лева –
разноски за заповедното производство, на осн. чл. 78,
ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на
обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: