Решение по дело №70/2022 на Административен съд - Перник

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 16 май 2022 г.
Съдия: Силвия Иванова Димитрова
Дело: 20227160700070
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 април 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

№ 65

 

гр. Перник, 16.05.2022 г.

 

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

 

 

Административен съд – Перник, в открито съдебно заседание на двадесети април две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТЕЛИНА ГОЦОВА

          СИЛВИЯ ДИМИТРОВА

 

при съдебния секретар Наталия Симеонова и с участието на прокурор Бисер Ковачки от Окръжна прокуратура - Перник, като разгледа, докладваното от съдия Силвия Димитрова КАНД № 70/2022 г. по описа на Административен съд – Перник, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по реда чл.208чл.228 от АПК, във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на М.И.Е. с ЕГН ********** и адрес: ***1, чрез адв. Я.С. ***, против Решение № 131/18.02.2022 г., постановено по АНД № 1856/2021 г. по описа на Районен съд – Перник, с което е потвърден Електронен фиш серия К, № 3846664, издаден от ОДМВР – Перник, с който на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв. за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Касаторът излага оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на закона - касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН. Твърди, че при постановяване на обжалваното решение, районният съд не е събрал всички относими към спора доказателства, които е следвало да приобщи и изследва, и поради това е издал акта си при неизяснена и непълна фактическа обстановка. Прави искане за отмяна на решението и на потвърдения с него електронен фиш.

В съдебно заседание касационният жалбоподател не се е явил. Представлява се от адв. Я.С. с пълномощно по делото, която поддържа жалбата и доводите в нея, моли за отмяна на решението на районния съд и на електронния фиш, прави искане за присъждане на направените по делото разноски и представя списък на същите по чл.80 от ГПК.

Ответникът по касационната жалба – ОДМВР – Перник, редовно призован, се представлява от главен юрисконсулт З.В., която счита жалбата за неоснователна и моли за оставянето й без уважение.

Окръжна прокуратура – Перник, чрез прокурор Бисер Ковачки, изразява становище за неоснователност на жалбата и предлага решението на Районен съд – Перник да бъде оставено в сила.

Настоящият касационен състав, на основание чл.218 от АПК, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди изложените от страните съображения и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение със закона, намери следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от лице по чл.210, ал.1 от АПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. С оглед на това тя е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

За да постанови обжалваният съдебен акт, районният съд е приел за установено, че на 29.07.2020 г., в 14:20 ч, в с. Д., общ. Перник, път ****,****, пред ****, жалбоподателката е управлявала моторно превозно средство – лек автомобил с рег. ****, със скорост от 78 км/ч при ограничение от 50 км/ч, валидно за населено място, и по този начин е превишила максимално допустимата скорост за съответния пътен участък с 28 км/ч. Това било установено и заснето с Автоматизирано техническо средство № 11743d0. За извършеното административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, срещу жалбоподателката бил издаден Електронен фиш серия К, № 3846664/29.07.2020 г. на ОДМВР - Перник, с който на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП й е наложено административно наказание глоба от 100 лева. Електронният фиш е връчен на нарушителката на 01.07.2021 г. Срокът за обжалване на същия е възстановен от Районен съд – Перник по нейна молба и жалбата й е приета за разглеждане с Разпореждане № 1253/22.11.2021 г.

При горните данни районният съд е достигнал до извода, че заснемането на административното нарушение е извършено с одобрен тип техническо средство, което към момента на заснемането е било технически изправно. Приел е, че установяването на нарушението е извършено при спазване на правилата за това и от изготвените веществени доказателства по безспорен начин се установяват елементите от фактическия състав на административното нарушение, за санкционирането на което е издаден електронният фиш. Посочил е, че деянието правилно е квалифицирано като административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, за което на извършителя е наложено предвиденото за него наказание в чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП, а именно: глоба в размер на 100 лв.

Настоящият състав намира, че обжалваното решение е постановено от компетентен съд, в рамките на правомощията му, при надлежното му сезиране с допустима жалба, поради което е валидно и допустимо.

Същото е и правилно. Фактическата обстановка по делото е установена при спазване принципите на чл.13 и чл.14 от НПК, във вр. с чл.84 от ЗАНН. Събрани са всички необходими и относими към предмета на доказване писмени и веществени доказателства. Направените въз основа на тях изводи за осъществяването на правно релевантните факти са направени след обективно, всестранно и пълно обсъждане на приобщения доказателствен материал в неговата съвкупност. В решението е обективирана извършената от съда дейност по оценка на доказателствата като са посочени фактите, които са приети за установени и доказателствата, въз основа на което е направено това. Изложени са аргументи и становище по заявените от жалбоподателя възражения. При провеждане на съдебното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Не се споделя оплакването на касационния жалбоподател, че оспорваното решение е постановено при неизяснена и непълна фактическа обстановка, тъй като не са били събрани всички относими към спора доказателства, както и възраженията му, че не е категорично установено, че контролът на скоростта е осъществен с АТСС от одобрен по реда на Закона за измерванията и притежава съответното удостоверение, както и че липсват доказателства за скоростния режим в пътния участък, където е извършено нарушението. Тъкмо обратното, районният съд е направил пълен и задълбочен анализ на представените и приобщени писмени доказателства, като е взел предвид, че нарушението е установено с АТСС № 11743d0, с което видно от Протокол за използване на АТСС рег. № 1158р-7097 от 03.08.2020 г., на 29.07.2020 г., във времевия интервал между 13:00 и 15:00 ч. се е осъществявал контролът за спазване на скоростния режим в пътния участък, посочен в електронния фиш. Взел е предвид и, че същото е от одобрен тип и към момента на заснемането е било технически изправно, основавайки се на представените по делото: Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 , издадено от БИН на 07.09.2017 г., Протокол от проверка № 248-ИСИ/11.12.2017 г. и Протокол от проверка № 55-С-ИСИС/30.09.2019 г., издадени от БИН. Обсъдено е възражението на жалбоподателката относно мястото на извършване на нарушението като са изложени убедителни аргументи.

Електронният фиш отговаря на изискванията за съдържание на чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП - отразени са данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Оформен е в съответствие с образеца, утвърден със заповед № Із–305/04.02.2011 г. на министъра на вътрешните работи.

Отразената в електронният фиш фактическа обстановка е безспорно установена от събраните по делото доказателства. Същата се субсимира от състава на нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДвП. Административното наказание за него е предвидено в нормата на чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП по абсолютен начин – глоба в размер на 100 лв. В посочения в закона вид и размер, то е наложено на касатора на основание чл.188, ал.1 от ЗДвП, в качеството на собственик на МПС, с което е извършено нарушението.

Предвид всичко гореизложено, настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон. Не са налице релевираните в касационната жалба касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК за отмяната му. Затова на основание чл.221, ал.2 от АПК следва да бъде оставено в сила.

При горния извод, претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски, е неоснователна и не следва да се уважава. Ответникът не е направил искане в този смисъл, поради което разноски не му се дължат.

Така мотивиран, касационен състав на Административен съд – Перник, на основание чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 131/18.02.2022 г., постановено по АНД № 1856/2021 г. по описа на Районен съд – Перник.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

 

 

ЧЛЕНОВЕ:  1./п/

 

 

                                                             2./п/