№ 395
гр. София, 21.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело
№ 20211000503776 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 262799 от 28.04.2021 г., постановено по гр.д. № 14963/2019 г. по описа на
СГС, „Бул Инс“ АД е осъден да заплати на основание чл. 432, ал. 1 КЗ на П.В. Т. от гр. ***
/действаща чрез своята майка и законен представител В. П. Т./ сумата от 20 000 (двадесет
хиляди) лева обезщетение за неимуществени вреди със законната лихва от 31.10.2019 г. във
връзка с ПТП, реализирано на 19.03.2019 г., при което тя е пострадала по вина на водач на
МПС, застрахован в същото дружество. Искът за обезвреда на болките и страданията е
отхвърлен за разликата над 20 000 лв. до пълно предявения размер от 35 000 лв. Изцяло е
уважен иск за сумата от 1925 лева, представляваща застрахователно обезщетение за
претърпени имуществени вреди, изразяващи се в разходи за медицински услуги,
медицински изделия и битови условия за провеждане на лечението на причиненото
увреждане в резултат от посоченото пътнотранспортно произшествие, заедно със законната
лихва върху тази сума от 31.10.2019 г. до окончателното й изплащане Въз основа на този
изход в производството е разпределена и отговорността за разноски по реда на чл. 78 ГПК,
както и е определено възнаграждение по чл. 38 от Закона за адвокатурата (ЗА) на
процесуалния представител на ищцата – адв. Н.-Т. от САК.
Първоинстанционният съдебен акт е атакуван само от ищцата и единствено в
отхвърлителната му част. Въвеждат се доводи, че обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 20 000 лв. не е справедливо и адекватно, а към САС се отправя искане за частична
1
отмяна на решението на градския съд – за сумата от 15 000 (петнадесет хиляди) лева –
разликата над 20 000 лв. до 35 000 лв. Не се правят други оплаквания, освен по
приложението на чл. 52 ЗЗД. Претендира се възнаграждение по чл. 38 ЗА.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, „Бул Инс“ АД (чрез процесуален представител) е подал
отговор на въззивната жалба, с който същата се преценява като неоснователна. Претендира
разноски, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение.
Софийски апелативен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, взе предвид наведения във въззивната жалба порок на
атакувания съдебен акт, както и при липсата на нови доказателства във въззивното
производство, приема следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд следи служебно за валидността и допустимостта на
обжалваното решение, а за останалото - е обвързан от оплакванията в жалбата.
Решението на Софийския градски съд е валидно и допустимо, а оплакванията в жалбата на
пострадалата ищца, са свързани само с преценката на СГС за справедливостта на
обезщетението за неимуществени вреди. Съответно, САС дължи произнасяне само по този
въпрос, тъй като между страните няма спор, че исковата претенция е основателна, като се
спори само по размера на обезвредата за морални щети. Решението на градския съд е влязло
в сила за сумите от 20 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и 1925 лв. обезщетение
за имуществени вреди като необжалвано.
В процесното ПТП, реализирано на 19.03.2019 г. в гр. София по вина на водач на
автомобил, чиято гражданска отговорност е застрахована при „Бул Инс“ АД, ищцата-
въззивник П.Т. е получила следните травматични увреждания според приетата в първата
инстанция СМЕ:
В резултат от настъпилото ПТП поради внезапен силен удар в областта на лакътя или в
зоната над него, въззивницата П.Т. е получила травматично увреждане, изразяващо се в
супракондилна фрактура на лявата раменна кост, довела до трайно затруднение на
движенията на левия й горен крайник за срок по-дълъг от 30 дни (в случая 4 месеца) и
представляваща сериозна травма при деца поради близостта на фрактурата до долната
растежна зона на костта, която ако не се възстанови напълно, може да доведе до ъглова
деформация или нарушение на растежа на костта. За лечението на увреждането на
пострадалата е оказана спешна медицинска помощ и проведено болнично лечение в Детска
травматология на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“. Тя е постъпила в задоволително общо
състояние след произшествието и по спешност са й били извършени различни изследвания и
консултации, от които се установило увреждането и придружаващо заболяване Варицела.
Вещото лице изяснява, че под анестезия и под мониторен контрол на П.Т. била извършена
оперативна намеса относно фрактурата на лявата раменна кост и обездвижването й с две
Киршнерови игли, като допълнително й била поставена и моделирана гипсова лонгета.
Детето било изписано на 23.03.2019 г. , като лечението е продължило амбулаторно с
назначени контролни прегледи, а след сваляне на гипсовата превръзка и Киршнеровите
2
игли, започнало провеждането на рехабилитация за премахване на контарктурата на лявата
лакътна става. Раменната кост е зараснала за срок до 2 месеца, след което Киршнеровите
игли били оперативно отстранени и детето започнало да провежда рехабилитация, като
общо лечението е приключило за срок до 4 месеца, през които тя е изпитвала болки и
страдания - интензивни през първите няколко седмици непосредствено след произшествието
и проведената операция, впоследствие за около 3-4 седмици - по време на рехабилитацията,
а извън посочените периоди само периодично явяващи при преумора на левия лакът и рязка
промяна на времето, а движенията на лявата лакътна става са почти в норма. Поради
възрастта на детето – 9 години, и придружаващото й инфекциозно заболяване правилно
детето било изолирано в отделно осигурена персонална стая по време на стационарното
лечение, а поради невъзможността му да се обслужва само се е нуждаело и от придружител,
което несъмнено се отразявало върху психическото му състояние.
При обсъждане на горната експертиза, САС намира обезщетението за неимуществени
вреди за занижено и неотговарящо на критерия по чл. 52 ЗЗД. Не е преценено, че според в.л.
д-р Б. Б. /на л. 60/ се касае за сериозна травма при деца, поради това, че фрактурата е в
близост до долната растежна зона на костта и при непълно възстановяване, това счупване
може да доведе до ъглова деформация или нарушаване на растежа на костта. Вещото лице,
сочи още /на л. 61/, че дете на възраст около 9-10 години, претърпяло ПТП, е нормално да
получи леко психично разстройство, да има страх от пътуване, да има влошен сън, да загуби
апетит, да се изнервя от болката. От показанията на свидетелката В. Т. /разпитана в първата
инстанция/ се установява, че детето е било много изплашено от произшествието и същото е
довело до нарушаване на съня му, като и понастоящем то не можело да спи само и се
страхувало да пътува. Състоянието й след ПТП-то налагало постоянното й обгрижване в
ежедневието за около 2 месеца, тъй като гипсовата лонгета обхващала ръката от китката до
рамото, и то се отразило върху възможността й да спортува, което тя правела преди
произшествието. Рехабилитацията на ръката продължила около 15 дни след сваляне на
превръзката и иглите. Тези показания следва да бъдат кредитирани.Следователно, налице е
известно подценяване на страданията при едно малко дете, като в случая, те би следвало
поради изложените по-горе нюанси, да бъдат обезщетени с по-голяма сума в сравнение с
това, ако същата травма бе претърпяна от по-възрастен човек.
Апелативният съд намира, че исковата сума от 35 000 лв. е в състояние да
обезщети пострадалото лице и е справедлива по смисъла на чл. 52 ЗЗД, вкл. като има
предвид и обстоятелството, че ПТП е реализирано през 2019 г., социално-икономическата
обстановка в страната през тази година и изложените мотиви, свързани с възрастта на
детето.
Ето защо, жалбата се явява основателна. Решението на СГС следва да се отмени в
частта, в която е отхвърлена исковата претенция за обезвреда на неимуществени вреди за
сумата от 15 000 лв. (разликата между 20 000 лв. и 35 000 лв.) и вместо това да се постанови
друго, с което посочената сума да се присъди ведно с мораторна лихва от 31.10.2019 г. В
останалата част, решението на СГС е влязло в сила като необжалвано.
3
По разноските.
„Бул Инс“ АД нямат право на разноски за втората инстанция, но следва да се осъдят на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплатят сумата от 400 лв. държавна такса за въззивното
производство. На процесуалния представител на въззивницата следва да се присъди
възнаграждение по чл. 38 ЗА в размер на 1356 лв. с включен ДДС за втората инстанция.
За първата инстанция, решението следва да се отмени в частта, в която пострадалата е
осъдена да заплати на „Бул Инс“ АД разноски в размер на 926.20 лв., а на процесуалния й
представител адв. Н.-Т. да се присъди допълнително дължимо възнаграждение от 798.36 лв.
с ДДС, извън вече присъдените от СГС 1166.94 лв.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 262799 от 28.04.2021 г., постановено по гр.д. № 14963/2019 г. по
описа на СГС, в частта, в която е отхвърлена исковата претенция по чл. 432, ал. 1 КЗ от П.В.
Т. от гр. *** /действаща чрез своята майка и законен представител В. П. Т./ против „Бул
Инс“ АД за обезщетяване на неимуществени вреди за сумата от 15 000 (петнадесет хиляди)
лева, представляваща разликата между присъдените от първата инстанция 20 000 лв. и
35 000 лв. които вреди са претърпени в резултат на ПТП от 19.03.2019 г. в гр. София ведно
със законната лихва от 31.10.2019 г. до окончателното изплащане, както и в частта, в която
П.В. Т. от гр. *** /действаща чрез своята майка и законен представител В. П. Т./ е осъдена да
заплати на „Бул Инс“ АД разноски в размер на 926.20 лв. и ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Бул Инс“ АД да заплати на основание чл. 432, ал. 1 КЗ на П.В. Т. от гр.
*** /действаща чрез своята майка и законен представител В. П. Т./ сумата от още от 15 000
(петнадесет хиляди) лева, представляваща разликата между присъдените от първата
инстанция 20 000 лв. и сумата от 35 000 лв. които вреди са претърпени в резултат на ПТП от
19.03.2019 г. в гр. София ведно със законната лихва от 31.10.2019 г. до окончателното
изплащане.
В останалата му част, решение № 262799 от 28.04.2021 г., постановено по гр.д. №
14963/2019 г. по описа на СГС е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА „Бул Инс“ АД да заплати на адв. М. Н.-Т. от САК на основание чл. 38 от
Закона за адвокатурата сумата от 2 154.36 лв. /две хиляди сто петдесет и четири лева и
тридесет и шест стотинки/ адвокатски хонорар с ДДС, представляваща сбор от
допълнително дължимо възнаграждение за първата инстанция и възнаграждение за втората
4
инстанция
ОСЪЖДА „Бул Инс“ АД да заплати на Софийски апелативен съд на основание чл.
38 от Закона за адвокатурата сумата от 400 лв. държавна такса за въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5