Р Е Ш
Е Н И Е
№…………18.10.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ХХХІІІ състав, в открито съдебно заседание на двадесет и първи септември
две хиляди и двадесет и втора година в състав :
Административен съдия : Мария Ганева ,
като разгледа докладваното от
съдията административно дело № 1681/2022 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
186 , ал. 4 от ЗДДС.
Образувано е по жалба на „ Храна
за любов „ ООД, ЕИК ********* , с адрес на управление гр.///, ул. „///“ № ///,
представлявано от управителя С.Д.В.
, срещу заповед №115- ФК/11.07.2022, г.
на началника на отдел „Оперативни дейности “ – Варна при ГД „ Финансов контрол
„ при ЦУ на НАП , с която на основание
чл. 186, ал.3 от ЗДДС му е наложена принудителна административна мярка / ПАМ/
„запечатване на обект“ – кулинарно ателие , находящо се в гр.///, ул. „///“ №
///за срок от 14 дни .
Подателят на жалбата отправя
искане за отмяна на атакуваната заповед с довод за бланкетен характер на
изложените мотиви относно продължителността на наложената принудителна
административна мярка.
В съдебно заседание жалбоподателят
, редовно призован, се представлява от адв. С , който поддържа жалбата на
изложените в нея основания .
Ответникът- началник на отдел
„Оперативни дейности “ – Варна при ГД „ Финансов контрол „ при ЦУ на НАП ,
редовно призован, не се явява или представлява в съд. заседание , но депозира писмен отговор с теза за
неоснователност на оспорването , която
обосновава подробно . Претендира се присъждане на юриск. възнаграждение.
Съдът,
след като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и
събраните доказателства, приема за установено следното:
Съдът се е
произнесъл по допустимостта на жалбата / л. 10 от делото/. При изследване на нейната основателност се установи
следното:
На 10.07.2022 г., 14.00 ч. инспектори по приходите при отдел „Оперативни дейности“ на ГД“
Фискален контрол“ на НАП са
посетили кулинарно ателие , находяща се
в гр.///, ул. „///“ № ///, стопанисвано от „Храна за любов “ ООД . При
контролна покупка на стойност 13.40 лв. , платена в брой, не е била издадена
фискална касова бележка от работещо в обекта фискалното устройство. При
последвала проверка на разчетена и
фактическа парична наличност в
обекта е установена разлика от 0.90 лв.. Бил е съставен писмен протокол за
извършената проверка / л.9-11 от преписката . Същите фактически данни се
обективират и в съставен АУАН от
14.07.2022 г./л.13-14/
Контролните органи са събрани
като писмено доказателство дневен отчет .
Описаните факти в констативния
протокол за неиздаден фискален касов бон са посочени като фактическо основание
в издадената заповед № 115-ФК/11.07.2022 г. от началника на отдел „Оперативни
дейности “ – Варна при ГД „ Финансов контрол „ при ЦУ на НАП , с която на основание чл. 186, ал.3 от ЗДДС на
жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка / ПАМ/ „запечатване
на обект“ – кулинарно ателие и забрана за достъп до него за срок от 14
дни.
Като мотиви относно продължителността на постановената мярка се сочат тежестта на извършеното нарушение , засягаща утвърдения ред на данъчна дисциплина и която свидетелства за създадена организация в
обекта по неспазване на данъчното
законодателство ; стойността на неотчетената търговска продажба; вид,
големина и местоположение на обекта , а
именно кулинарно ателие, находя се в централната част на Варна с 14 места на закрито.
Със заповед ЗЦУ –1148/25.08.2020 г. на изп. директор на
НАП на основание чл. 186, ал.3 и 4 от ЗДДС на началниците на отдели
„Оперативни дейности “ при ГД „ Фискален контрол “ при ЦУ на НАП е делегирано правомощие по издаване на
заповеди за налагане на ПАМ „ запечатване на
обект“ по чл. 186 от ЗДДС /л.1 от преписката/.
Изложената фактическа
установеност налага следните правни
изводи:
С атакувания индивидуален адм.
акт е разпоредено налагането на принудителна мярка по запечатване на обект ,
нормативно предвидена в чл. 186 от ЗДДС.
Съгласно алинея трета на цитираната правна норма ПАМ по
ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от
оправомощено от него длъжностно лице. Законодателят е предвидил правна
възможност по делегиране на правомощието
по налагане на подобна мярка . Представената по делото заповед №ЗЦУ
–1148/25.08.2020 г. на изп. директор на НАП
сочи за подобно прехвърляне на правомощие в
полза на началниците на отдели „Оперативни дейности“ при ГД „ Фискален контрол
“. В случая оспорената заповед изхожда
именно от такъв адм. орган. В обобщение заповедта по налагане на ПАМ изхожда от
компетентен адм. орган.
Оспореният адм. акт е постановен в писмена
форма съобразно правилото на чл. 59 от АПК като съдържа не само фактическото, но и правно основание
на взето решение по налагане на мярката. В достатъчна степен на яснота в
разпоредителната част на акта има информация за вида на принудителната мярка ,
за нейния срок на правно действие и за
адресата на правното задължение. В обстоятелствена част подробно са описани
фактическите данни, въз основа на които
е упражнено публичното право по налагане на мярката на държавна принуда с
отразяване на информация за дата, място
на извършено правонарушение , с данни за търговския обект и за
неотчетената посредством издадена фискална бележка търговска продажба .
В обстоятелствена част на заповедта като
мотиви относно срока на правно действие на ПАМ са изброени тежестта на извършеното нарушение , стойността на
неотчетената търговска продажба; вид, големина
и местоположение на обекта , но според съдебната практика на ВАС и
по-специално решение № 5167/31.05.2022 г. простото изброяване на тежест на
нарушението, вид на търговския обект и вида на предлаганата стока не могат да
бъдат разглеждани като конкретни мотиви. В случая липсват данни какви обороти
има магазина, каква печалба декларира годишно, за да се прецени в каква степен
от нарушението са засегнати обществените отношения, свързани с фискалната
дисциплина. Посочването в заповедта, че е спазен принципа на съразмерност също
не води до извод, че този принцип е спазен.
Идентично разбиране се обективира и в
решение № 4765/18.05.2022 г. ВАС, според което общите и лишени от конкретност
мотиви на органа относно
продължителността на запечатването се приравняват на липса на мотиви, а това
съставлява нарушение на изискването на чл.59, ал.2, т.4 АПК и е самостоятелно
основание за незаконосъобразност на административния акт, което обосновава
отмяната му. При липсата на мотиви относно срока на мярката е невъзможно да се
прецени съответствието на целта на административния акт с целта на закона, като
критерий за законосъобразност на акта.
В контекста на изложеното съдът
приема, че при издаване на оспорената
заповед не са спазени изискванията за форма на акта , което рефлектира върху
действителността на заповедта.
При проверка за
материалната законосъобразност на заповедта съдът се съобрази с разпоредбата на
чл. 186, ал.1 , т.1 от ЗДДС , която
гласи, че принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до
30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на
лице, което:
1. не спази реда или
начина за:
а) издаване на
съответен документ за продажба, издаден по установения ред за
доставка/продажба;
б) въвеждане в
експлоатация или регистрация в Националната агенция за приходите на фискалните
устройства или интегрираните автоматизирани системи за управление на
търговската дейност;
в) ежедневно отчитане
на оборотите от продажби, когато това е задължително.
В чл. 25 от Наредба
Н-18/13.12.2006 г. е разписан реда за издаване на фискален касов бон като се
предписва , че независимо от документирането с първичен счетоводен документ
задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от
ИАСУТД за всяка продажба на лицата по
чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането
се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен
превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод
по чл. 3, ал. 1. Фискалната касова бележка в случаите по ал. 1 се издава при
извършване на плащането. Лицата по чл. 3
са длъжни едновременно с получаване на плащането да предоставят на клиента
издадената фискална касова бележка.
Фискалната касова бележка от ФУ или касовата бележка от ИАСУТД се издават в
един екземпляр за клиента. Копие на всяка отпечатана бележка се съхранява на
контролна лента на електронен носител (КЛЕН).
Лицата по чл. 3 са длъжни
едновременно с получаване на плащането да предоставят на клиента издадената
фискална касова бележка. Фискалната касова бележка от ФУ или касовата бележка
от ИАСУТД се издават в един екземпляр за клиента. Копие на всяка отпечатана
бележка се съхранява на контролна лента на електронен носител (КЛЕН).
Твърденията в жалбата не опровергават
достоверността на посочения в заповедта факт по неиздаване на фискална касова
бележка при извършена търговска продажба .
На следващо място , безспорен
факт е съставянето на АУАН за същите факти , описани в мотивите на оспорената заповед . Според правната теория такъв актът има три функции:
установителна / служи като доказателство
за извършено нарушение: , обвинителна /
обвинява лицето, посочена в акта като нарушител/ и сезираща / служебно донесение до органа
,овластен да наложи адм. наказание/ / виж Л, К.
Административен процес ,Фенея 2000, стр. 41/ . Първата от тях придава
характеристика на акта на удостоверително изявление за факти на орган на
държавна власт, с което съдът е длъжен да се съобрази .
В контекста на
гореизложеното съдът приема, че е осъществен
фактическия състав по упражняване публичното право за налагане на
нормативно предвидената форма на държавна принуда „запечатване на търговски
обект „.
В производство по чл. 186 от ЗДДС
административният орган действа при
условията на обвързана компетентност .
Ако установи съществуването на
описаните в хипотезата на правна норма факти, е длъжен да
наложи посочената принудителна
административна мярка , а по отношение на нейният срок на правно действие той
действа при оперативна самостоятелност. Подобно тълкуване на правната уредба се съдържа в решение №
13650/08.11.2018 на ВАС по адм. дело №
9808/2018 г. /. Тази юридическа конструкция на
„преплитане“ на обвързана компетентност и оперативна самостоятелност е
възможна/ виж ЛК. , Обвързана компетентност и оперативна самостоятелност ,
Фенея, 2000, с. 40/.
Обстоятелството, че ответникът
при условията на дискреция определя продължителността на ПАМ, не изключва провеждане на съдебен
контрол върху тази му деятелност , тъй като изрично с разпоредбата на чл. 169
от АПК е вменено задължение за съда да
проверява дали административния орган е
разполагал с оперативна самостоятелност
и спазил ли е изискването за законосъобразност на административните
актове.
Нормативното предписание на чл.
186 от ЗДДС въвежда възможен срок на действие на мярката по запечатване на
търговски обект до 30 дни , което навежда на съждение за законово очертани
рамки на продължителност на ПАМ като адм. орган има право на избор за всеки
конкретен случай какъв срок да определи. По настоящия казус е определен срок от
14 дни, който попада в нормативно въведените граници.
След като съдът установи , че ответникът е
разполагал с оперативна самостоятелност
, е длъжен да определи дали с избрания
от органа период на действие на мярката се постига целта на закона и дали са спазени изискванията за
съразмерност / решение № 1206/25.01.2011 г. на ВАС , определение №
5023/05.04.2012 на ВАС ; решение №
2098/13.02.2013 г. на ВАС / .
Постановеното
запечатване на търговски обект е принудителна
адм. мярка по смисъла на чл.22 от ЗАНН . Съгласно предписанието на тази
правна норма целта на адм. мярка е предотвратяване и преустановяване
на адм. нарушения и техните вредни
последици. Подобна форма на
държавна принуда , реализирана поради неспазване на разписаните правила за поведение,
цели предотвратяване на последващи правонарушения под формата на адм.
нарушения.
Предвид описаните в
заповедта белези на неправомерно поведение
конкретната преследва цел с ПАМ е спазване реда и начина за издаване на
съответен документ за продажба, издаден по установения ред за
доставка/продажба. Въвеждането на адм. санкция при противоправно бездействие
обслужва правомерната цел по съблюдаване на нормативните правила относно
регистрирането на търговски продажби и е гаранция за изпълнение на правна
регламентация, регулираща тези
обществени отношения , но при определяне на продължителност на
срока на мярката ответникът е нарушил
принципа за съразмерност .
Административните
органи упражняват правомощията си по
разумен начин , добросъвестно и
справедливо / чл. 6, ал.1 АПК/ .
Административният акт и неговото
изпълнение не могат да засягат
права и законни интереси в
по-голяма степен от най- необходимото за
целта , за която актът се издава / чл. 6, ал.2 АПК/.
При въведена от
законодателя максимална продължителност на мярката по запечатване на търговски
обект до 30 дни ответникът е определил такава
от 14 дни с неубедителни общи разсъждения. Административният орган се е
задоволил да цитира необходимостта от „защита на обществения интерес“, но
подобно основание има отношение към законосъобразността на постановеното
предварителното изпълнение на мярката предвид правилото на чл. 60, ал.1 АПК .
Изложените мотиви за
срока на мярката , както бе посочено по-горе в изложението , имат балнкетен
характер и не убеждават в правилността на взетото решение . Органът изтъква
характера на правонарушението – стойността на неотчетената търговска продажба,
но в случая тя е 13.40 лв. и тази стойност не е била анализирана в единство с
отсъствието на предходни нарушения на търговеца. Изложените данни свидетелстват
за инцидентна неправомерна дейност , която обаче според ответника следва да
получи справедлива форма на държавна принуда със запечатване на обекта за срок
от две седмици т.е. за срок , който не е към минималния , а към средния
размер.
Органът посочва в
подкрепа на своята теза местонахождението на обекта в централната част на гр.
Варна , респ. голям поток от клиенти ,
но същевременно не ангажира никакви
доказателства за дневен оборот, седмичен
или месечен оборот на този обект, още повече, че в същия се предлагат органичен асортимент от
стоки - сладки , торти, безалкохолни напитки .
Съдът счита, че е
нарушен чл. 6, ал.2 от АПК, тъй като с определеният срок на правно действие на
мярката от 14 дни се засягат в по-голяма степен от необходимото за целта на
закона не само правото на жалбоподателя на стопанска дейност, но и на
законния му интерес по реализиране на
доходи от разрешена търговска деятелност. Временното преустановяване за половин
календарен месец на дейността на обекта, който с оглед предмета на продажби и
ограничения брой клиенти не реализира големи
приходи , има сериозни финансови последствия за търговеца , защото въпреки липса на
приходи за него възникват разходи по изплащане на работни заплати,
възникват задължения за данъци и
задължителни осигурителни вноски . Тези обстоятелства застрашават същия да
изпадане в несъстоятелност , респективно пряко рефлектират върху неговото
съществуване като правен субект . В този смисъл периодът на действие на ПАМ не
може да се определя произволно и при отсъствие на цялостен и задълбочен анализ
на всички относими факти и обстоятелства относно продължителността на мярката.
Изрично в чл. 6, ал.5 от АПК е разписано ,че административните органи трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят
вреди, явно несъизмерими с преследваната цел.
Всички изложени по-горе правни съображения предполагат
заключение за допуснато нарушение на принципа на съразмерност при определяне
срока на наложената ПАМ . С оглед законодателното решение по чл. 169 АПК изборът на административния орган е
правно регулиран от регламентацията на
чл. 4 , ал.2 и чл. 6 от АПК. Неспазването на някое от тях представлява
несъответствие на издадения административен акт с целта на закона , а
неспазването на целта на закона е самостоятелно основание за отмяна на акта по
аргумент на чл. 146 , т.5 АПК.
В контекста на
изложеното има допуснато нарушение от дружеството-жалбоподател , което да обуславя
налагане на ПАМ „ запечатване на търг. обект“, но незаконосъобразно е
определена продължителността на тази мярка. Съдът не може да измени срока на
ПАМ предвид съдебната практика на ВАС по
адм. д. № 3490/2018 г.; адм. д. № 14530/2018 г.; адм. д. № 5051/2020 г.;
адм. д. № 9785/2020 г.
Предвид
гореизложеното оспорената заповед подлежи на отмяна, поради което и на
основание чл. 173 АПК Варненският административен съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ заповед
№115- ФК/11.07.2022, г. на началника на отдел „Оперативни дейности “ – Варна
при ГД „ Финансов контрол „ при ЦУ на НАП ,
с която на основание чл. 186, ал.3 от ЗДДС му е наложена принудителна
административна мярка / ПАМ/ „запечатване на обект“ – кулинарно ателие , находящо
се в гр.///, ул. „///“ № ///за срок от 14 дни .
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от неговото съобщаване на страните.
Административен съдия: