№ 392
гр. Русе , 26.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и четвърти юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Явор Д. Влахов
при участието на секретаря Албена Асп. Соколова
като разгледа докладваното от Явор Д. Влахов Административно
наказателно дело № 20214520201009 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от ПЛ. В. Ш., от гр.Русе, до Русенския Районен съд
против Наказателно постановление № 21-1085-001054/29.04.2021 г. на
Началник Сектор ПП към ОД на МВР гр.Русе, с което за нарушение по чл.20,
ал.1 от ЗДвП и на осн. чл.185 от ЗДвП на Ш. било наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 20.00 лв., а за нарушение по чл.123, ал.1, т.2,
б.”е” от ЗДвП и на осн. чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП му било наложено наказание
“Глоба” в размер на 200.00 лв. и наказание “Лишаване от право да управлява
МПС” за срок от 6 месец.
Жалбоподателят моли Съда да отмени наказателното постановление,
като необосновано и незаконосъобразно.
За административнонаказващия орган, редовно призовани, не се явява
законен или упълномощен представител.
Русенската Районна прокуратура редовно призована, не изпраща
представител и не взема становище по жалбата.
1
Жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с упълномощен
процесуален представител, който моли Съда да отмени наказателното
постановление, като излага аргументи за нарушение на процесуалните
правила, както и за наличие на предпоставки, нарушенията да бъдат
преценени като маловажен случай.
Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено
от фактическа страна следното:
На 07.09.2020 г., около 03.40 ч., жалб. П.Ш. управлявал л.а. „Хонда
Акорд“, с рег. № Р 6298 КК по път RSE-1051 /от с. Бъзън към гл.път I-2/.
Непосредствено преди да излезе на главния път, по неустановени в хода на
делото причини, автомобила управляван от жалбоподателя напуснал пътното
платно, преобърнал се в крайпътния земен терен, а Ш. изхвръкнал от
автомобила, паднал на земята и изгубил съзнание. След известно време Ш. се
свестил и понеже автомобила му не бил в движение, се обадил на свой
приятел – свид. Х.Х., като му обяснил, че е претърпял ПТП и го помолил да
дойде и го прибере. Докато изчаквал Х., жалб. Ш. намерил бутилка ракия в
автомобила и започнал да пие от нея. След пристигането на Х.,
жалбоподателя се качил в автомобила му и продължил да консумира алкохол.
Около 30 минути след като се прибрал в дома си, Ш. започнал да изпитва
силни болки в тялото, поради което отново се свързал със свид. Х. и го
помолил да го отведе в болницата. Х. се съгласил и откарал жалбоподателя в
Спешно приемно отделение на УМБАЛ Канев-Русе. При извършеният му
преглед било установено, че жалбоподателя има множество фрактури по
тялото си, а след като се изяснило, че същите са резултат от ПТП, на място
пристигнал екип на Сектор ПП-Русе, сред които и С.Г. – младши
автоконтрольор в Сектора. Доколкото физическото състояние на Ш. не
позволявало да бъде тестван с техническо средство за употреба на алкохол, Г.
издал талон за медицинско и химическо изследване на Ш.. Лекар от спешното
отделение извършил медицински преглед на Ш. и му взел кръвна проба за
изследване. На 08.09.2020г. кръвната проба била изследване в
специализираната химическа лаборатория на БНТЛ при ОД МВР-Русе, при
което в нея било установено наличието на алкохол в концентрация от 2.08 на
2
хиляда.
Междувременно, с оглед на местопроизшествието от 07.09.2020г.,
извършен от разследващ полицай, на осн. чл.212, ал.3 от НПК било поставено
началото на досъдебно производство № 336-391/20г. на РРП, за извършено
престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“, вр. чл.342, ал.1 от НК.
С оглед установеното наличие на алкохол в кръвта на жалб. П.Ш., свид.
С.С. – началник група в Сектор ПП-Русе, съставил против Ш. АУАН с бл.№
578454/10.09.2020 г. за извършено нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. След
като се запознал с преписката по акта, с резолюция върху последния,
началника на Сектор ПП-Русе изпратил материалите на РРП на осн. чл.33,
ал.2 от ЗАНН, поради наличието на данни за престъпление по чл.343б, ал.1 от
НК.
След проведеното разследване по ДП № 336-391/20г. на РРП, с
Постановление от 16.03.2021г. наблюдаващият прокурор прекратил
наказателното производство на осн. чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.1 от
НПК. След връчване препис от това постановление на П.Ш. и необжалването
му в законоустановения срок, РРП изпратила материалите по делото на
Сектор ПП-Русе за преценка наличието на административно нарушение.
Въз основа на материалите от досъдебното производство,
Началника на Сектор ПП при ОД на МВР гр.Русе преценил, че жалб. П.Ш. е
допуснал две нарушения - по чл.20, ал.1 от ЗДвП и по чл.123, ал.1, т.2, б.“е“
от ЗДвП и издал обжалваното наказателно постановление, с което съответно
на осн. чл.185 от ЗДвП наложил на Ш. наказание „Глоба“ в размер на 20 лв., а
на осн чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП - наказание “Глоба” в размер на 200.00 лв. и
наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месец.
Горната фактическа обстановка Съдът намери за установена въз основа
на събраните по делото доказателства, в това число и приложените и
приобщени материали по досъдебно производство № 336-391/20 г. на РРП и
издаденото въз основа на тях наказателно постановление.
Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от
легитимното за това действие лице и при наличието на правен интерес,
3
поради което се явява допустима, а разгледана по същество се явява частично
основателна.
Съдът констатира, че при издаване на наказателното постановление, не
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са
самостоятелна предпоставка за отмяна на НП само на това основание.
В обжалваното наказателното постановление, нарушенията били
описани пълно и ясно, като били посочени всички елементи от обективната
страна на състава им, както и допълнителните относими към тях
обстоятелства. По този начин, била осигурена възможност на нарушителя да
разбере за извършването на какви конкретни нарушения е ангажирана
административнонаказателната му отговорност, респективно да организира
пълноценно защитата си, което той в крайна сметка сторил в развилото се
съдебно производство.
Както става ясно от съдържанието на обжалваното наказателно
постановление, същото законосъобразно било издадено в хипотезата на чл.36,
ал.2 от ЗАНН, на основание постановлението на Районна прокуратура Русе, с
което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство
№ 336-391/20г. на РРП по описа на РРП, както и предвид материалите,
събрани по това досъдебно производство.
По отношение нарушението по т.1 от НП:
Съдът констатира, че в тази му част е налице незаконосъобразен
административен акт, тъй като отговорността на жалбоподателя е ангажирана,
за нарушение, което не е доказано нито от обективна, нито от субективна
страна. Основанията за това са следните:
Безспорно се установява от доказателствата по делото, че на 07.09.2020
г., около 03.40 ч., при управления на собственият си лек автомобил, жалб.
П.Ш. претърпял пътно-транспортно произшествие на път RSE-1051 /от с.
Бъзън към гл.път I-2/, при което получил телесни увреждания, с медико-
биологични признаци на средна телесна повреда.
По делото обаче не бяха представени и събрани категорични
4
доказателства, че това пътно-транспортно произшествие е резултат от
нарушаване нормата на чл.20, ал.1 от ЗДвП, въвеждаща задължение на
водачите да контролират непрекъснато превозните средства, които
управляват. В принципен план загубата на контрол може да се дължи на
различни причини от субективен характер, като: неправилно боравене с
уредите за управление на автомобила, заспиване, отклоняване на вниманието,
липса на всеобхватно наблюдение на пътната обстановка и пр. Такива
обстоятелства обаче нито са описани в обстоятелствената част на
обжалваното наказателно постановление, нито са представени доказателства
за наличието на някое или някои от тях, които да са в причинна връзка с
настъпилото ПТП. Нещо повече, загубата на контрол може да се дължи и на
скоростта, с която водачът управлява автомобила, при което обаче ще налице
друго нарушение на правилата за движение по пътищата, а именно
управление на превозното средство с несъобразена скорост, за което по
делото също липсват доказателства.
Поради изложеното дотук, Съдът намира, че в административно-
наказателното производство не бяха установени и представени
безпротиворечиви и несъмнени доказателства за съществени елементи от
обективната страна на състава на описаното и санкционирано нарушение, а
имено, че жалб. П.Ш. управлявайки лек автомобил е изгубил контрол върху
управлението му, в резултат от което е настъпило ПТП с пострадал човек.
Това прави наказателното постановление, в тази му част, незаконосъобразно
поради противоречието му с материалния закон.
Несъмнено, установяването на всички правнозначими факти, касаещи
извършването на нарушението, дееца, смекчаващите и отегчаващи
обстоятелства, следва да се извърши служебно от наказващия орган,
съобразно вменената му за изпълнение правораздавателна дейност.
Налагането на административно наказание без да е доказано осъществяването
съставът на съответното административно нарушение е в пряко противоречие
с принципа на законоустановеност на основанията за ангажиране на
административно-наказателна отговорност /чл.6 от ЗАНН/.
По тези съображения Съдът намира, че в тази му част, обжалваното
наказателно постановление следва да бъде отменено, като неправилно и
незаконосъобразно.
5
По отношение на нарушението по т.2 от НП:
Разпоредбата на чл.123, ал.1, т.2, б.“е“ от ЗДвП, възприета от АНО, като
нарушена от жалб. Ш., въвежда за водачите на пътни превозни средства,
които са участници в пътнотранспортно произшествие, при което са
пострадали хора, да не консумират алкохолни напитки до пристигането на
контролните органи.
В настоящият случай безспорно е установено, че от възникналото ПТП
били причинени телесни увреждания на жалб. П.Ш.. След произшествието
жалб. Ш. започнал да консумира алкохол, като не уведомил контролните
органи за настъпилото ПТП. Последните били уведомени едва, когато
жалбоподателя бил приведен в УМБАЛ Канев, при което било установено, че
телесните му увреждания за настъпили в резултат от ПТП. Т.е., Ш. е
консумирал алкохол в периода след възникване на пътно-транспортното
произшествие и до пристигането на контролните органи, които се явили и
предприели действия за установяване на фактическата обстановка по
възникналото ПТП. Употребата на алкохол от страна на Ш. през този период
от време се установява по делото по безспорен и категоричен начин, както от
показанията на свид.Х., така също и от заключението на химическата
експертиза, която установила наличието на алкохол в кръвта на
жалбоподателя.
От изложеното дотук става ясно, че са налице всички елементи от
обективната страна на състава на нарушението по чл.123, ал.1, т.2, б.”е” от
ЗДвП.
По мнение на Съда административнонаказващият орган правилно
приложил относимата за това нарушение санкционна норма на чл.175, ал.1,
т.5 от ЗДвП.
При определяне обаче размера на наказанията „Глоба“ и “Лишаване от
право да управлява МПС” за това нарушение, административнонаказващият
орган е следвало да има предвид целите на наказанието, определени в чл.12
от ЗАНН, както и изискванията на чл.27 от ЗАНН - да отчита тежестта на
конкретното нарушение, подбудите за неговото извършване и други
6
смекчаващи или отегчаващи обстоятелства, както и обществената опасност на
този вид административно нарушение.
Това означава, всяко наказание да бъде конкретно определено и
съобразено с отделния нарушител, с различните смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства, довели до извършване на нарушението.
В конкретния случай административнонаказващият орган наложил
наказанията в техния максимален размер, без да са изложени аргументи в
подкрепа на необходимостта от такъв размер на наказания.
При така определените наказания, по мнение на Съда, наказващия орган
е отчел наличието на предходни наказвания на Ш., с влезли в сила НП и ЕФ,
за нарушаване правилата за движение по пътищата, но не отчел съществено
смекчаващо отговорността обстоятелства, а именно, че единственото
пострадало лице от процесното ПТП е именно жалбоподателя.
Предвид това Съдът намира, че размера на наказанията „Глоба“ и
“Лишаване от право да управлява МПС” се явяват необосновано завишени и
следва да бъдат намалени около средните на предвиденото в санкционната
норма, а именно за глобата – в размер на 100лв., а лишаването от право да се
управлява МПС – за срок от 3 месец.
С оглед изложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Съдът :
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-1085-001054/29.04.2021г.
на Началник Сектор ПП към ОД на МВР гр.Русе, в частта му, с която за
нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП, на осн. чл.185 от същия закон на ПЛ. В.
Ш., от гр.Русе, ЕГН-********** било наложено наказание “Глоба” в размер
на 20.00 лв.
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 21-1085-001054/29.04.2021г.
на Началник Сектор ПП към ОД на МВР гр.Русе, в частта с която за
нарушение на чл.123, ал.1, т.2, б.“е“ от ЗДвП и на основание чл.175, ал.1, т.5
от ЗДвП на ПЛ. В. Ш., от гр.Русе, ЕГН-********** били наложени наказание
“Глоба” в размер на 200 лв. и наказание “Лишаване от право да управлява
7
МПС” за срок от 6 месеца, като
НАМАЛЯВА размера на наказанието „Глоба“ на 100.00 /сто/ лв., а
размера на наказанието “Лишаване от право да управлява МПС” - на
срок от 3 /ТРИ/ МЕСЕЦА.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-1085-
001054/29.04.2021 г. на Началник Сектор ПП към ОД на МВР гр.Русе, в
останалата му част.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
пред Административен съд гр.Русе.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
8