№ 9000
гр. София, 08.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДИМИТРИНКА ИВ.
КОСТАДИНОВА-М.А
при участието на секретаря РУМЯНА П. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ИВ. КОСТАДИНОВА-М.А
Гражданско дело № 20211110129474 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК
Образувано е по искова молба на В. КР. МЛ. срещу Т. ЦВ. Ц., с която се иска
местоживеенето на детето на страните – Валентин Валериев М., роден на 16.05.2008 г., да
бъде определено при ищеца, който да упражнява родителските права, като ответницата да
бъде осъдена да заплаща месечна издръжка в размер на 250 лева от 26.05.2021 г., и по
насрещен иск на първоначалната ответница Т. ЦВ. Ц., с който се иска местоживеенето на
детето да бъде определено при нея, като тя да упражнява родителските права и да не се
изменя определената за заплащане от ищеца издръжка за детето в размер на 250 лева
месечно съгласно Решение № 10034494/05.02.2021 г. по гр. дело № 56089/2020 г. на
Софийския районен съд, 86. състав, а на ответника да се определи режим на лични контакти,
който да е ограничен в първите шест месеца до три пъти по час месечно, а след това – два
пъти седмично в събота и неделя с едно преспиване, и през ваканциите.
В първоначалната искова молба ищецът (за назоваване на страните съдът ще
използва качествата им по първоначално предявения иск) В. КР. МЛ. твърди, че от своя
небрачна връзка страните имат малолетен син – Валентин Валериев М., роден на 16.05.2008
г., който живеел преди образуване на делото при майка си. Между страните започнало дело
за издръжка и синът на страните разказал на ищеца, че ответницата Т. ЦВ. Ц. била станала
агресивна към него и го биела, поради което от 17.05.2021 г. детето пожелало да отиде да
живее при ищеца, като последният го взел от дома на майката. Поради това се твърди, че
желанието на детето е да живее при баща си и се прави искане за съответно изменение на
местоживеенето му.
В законоустановения срок е подаден отговор от ответницата – Т. ЦВ. Ц., с който
предявеният иск се оспорва, като се твърди, че синът на страните е бил по-привързан към
майка си, а ответникът е заявил по делото за издръжка, че е с намалели финансови
възможности да отглежда детето си и не може да заплаща издръжка в достатъчно висок
размер. Твърди се, че причината синът на страните да избере баща си е това, че той е
започнал да проявява по-грижовно отношение към него, както и че е говорел против
майката.
1
В подадената насрещна искова молба от първоначалната ответница Т. ЦВ. Ц. се
твърди, че основните грижи за детето са били поемани от ответницата, преди на 16.05.2021
г. синът да реши, без да дава обяснения, че желае да живее с баща си. Твърди се, че
ищецът подал сигнал за насилие, който бил лъжлив и на 17.05.2021 г. при пристигане на
полиция синът на страните сам е заявил, че не е бил бит. Твърди се, че ищецът отчуждава
детето от ответницата. Поради това се иска детето да живее с нея.
Всеки един от родителите намира себе си за по –пригодния родител, оспорва
капацитета и годността на другия да родителства и пледира упражняването на родителските
права върху детето Валентин да бъде предоставено на него, респ. при него да бъде
определено местоживеенето му, а на другия родител да бъде определен режим на лични
контакти с него.
Разноски по делото се претендират и двете страни.
С определение № 6809 от 20.10.2021г. , съдът на основание чл. 127, ал. 3 СК е
определил привременни мерки както следва: предоставил е упражняването на родителските
права върху детето Валентин на бащата, при която е определил местоживеенето му, а на
майката е определили режим на лични контакти с последното, майката е осъдена да заплаща
издръжка за детето Валентин чрез неговия баща в размер на 177.50 лв.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
По делото се установява, че страните В. КР. МЛ. и Т. ЦВ. Ц., са родители на детето
Валентин Валериев М., род. на 16.05.2008г.
При съвкупен и задълбочен анализ на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, чрез разпит на свидетелите Даниела Владимирова Истаткова (братовчедка на
бащата) и Даниел Лазаров Иванов (лицето, с което майката живее на семейни начала) се
установява, че страните живеят разделено от средата на лятото на 2018г., като между тях не
е налице спор досежно това обстоятелство. Установява се също така, че до края на 2019г.
преките и непосредствени грижи за детето Валентин се полагали от неговата майка, като
бащата регулярно се вижда с детето. Отношенията между страните се влошили след като
майката завела иск за издръжка срещу ищеца М.. Постепенно влошените отношения на
страните се отразили и на отношението им с детето Валентинн. Конфликтът ескалирал след
рождения му ден на 15.16.05.2021г. когато ответника изгонила детето от дома си, при което
бил прибран и от тогава живеел с баща си. След определяне на привременни мерки по
делото отношенията между страните и между страните и детето постепенно се
нормализирали и към момента на изслушване на детето от съда то контактува свободно с
двамата си родители. Към момента и двамата родители са жилищно и трудово устроени.
Страните по делото са изслушани в съдебно заседание. Ищецът М. заявява, че
откакто се е родил Валентин живее при него, с изключение на времето през което бащата е
бил в чужбина. След определяне на привременните мерки синът му редовно се виждал с
майка си, като сам си организирал времето. Ответникът Ц. заявява, че има редовни контакти
с детето си, идвал всяка седмица при нея, дори и през седмицата. Не изпитвала затруднения
когато е при нея. Склонна е на споразумение с бащата за уреждане на отношенията помежду
им по повод на детето.
На основание чл. 15 ЗЗД е изслушано и детето Валентин, който заяви, че към
настоящия момент живее с баща си и желае да продължи да живее с него, защото той му
осигурява спокойствие, прекарват заедно свободното си време, купува му необходимите
неща. Детето разказва, че понякога баща му ставал сутрин, правел му закуска, случвало се да
му носи в училище храна. При баща си детето имало собствена стая, който ползвал сам,
обзаведена според неговите нужди, като в момента правели ремонт на апартамента. В
същото време детето споделя, че при майка си не ес чувства добре, защото тя се държи лошо
с него, когато е в нетрезво състояние, а това се случвало често, освен това пушела, а в дома
2
и имало само една стая, в която живеели заедно с приятеля й. Той се опитвал да се държи
добре с детето, но винаги защитавал майка му и се опитвал да му влияе по повод на делата.
По времето, което бил с майка си, когато баща му отсъствал в чужбина, бил при дядо си по
майчина линия в квартал Овча купел или на село, защото майка му не се интересувала от
него. При изслушването детето Валентин разказа случката в деня след рождения му ден през
месец май 2021г., когато майка му го изгонила. Твърди, че майка му била отново пияна и
търсела с кого да се заяжда, затова позвънила на баща му, скарали се и започнала да обижда
и детето. При последвалия конфликт майката хвърлила вещи по него, счупила му телефона и
тонколонка, която била подарък от баща му. След това майка му го изгонила от вкъщи и
заключила вратата на жилището си. Баща му дошъл да го прибере и оттогава живее с него
като детето желае и за в бъдеще да е така. Според детето бащата не го ограничава в срещите
с майка му, дори го насърчава да я търси.
Социалният работник, присъстващ на изслушването на детето заяви, че пред съда
Валентин е разказал това, което е споделил и с него. Според социалния работник, детето
контактува свободно и редовно с майка си и в случая не са налице данни за наличие на
синдром на родителско отчуждение.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетели. Свидетелката
на ищеца – Даниела Владимирова Истаткова разказва, че за детето винаги се е грижил
бащата- ищецът М., с изключение на два периода от по три месеца, когато работил в Малта.
Свидетелката разказва, че жилището, в което живее бащата разполага с всички удобства за
отглеждане на детето, като ищецът е поел всички разходи по подготовката на детето за
матурите в края на седми клас. В същото време при майката нямало условия за отглеждане
на голямо дете. Тя живеела в една стая с кухня заедно с приятеля си. Според свидетелката
майката често злоупотребявала с алкохол, когато ставала агресивна, като в такива състояния
освен, че вдигала скандали посягала и на детето - биела го, заклещвала го и го тормозела по
различни начини. Съдът кредитира показанията на свидетелката Истаткова, защото същите
са резултат от лични възприятия, а по делото не е установи същата да е заинтересована от
изхода на делото, а проявява загриженост, защото е кръстница на детето.
В съдебно заседание е разпитан и свидетелят Даниел Лазаров Иванов, с когото
майката живее на семейни начала от месец октомври 2018г. Свидетелят разказва, че майката
е грижовен родител, понякога била строга, защото държала на образованието, за разлика то
бащата. Когато детето било при тях, в неговото жилище двамата с майка му спели в хола, а
свидетелят на походно легло в кухнята. През последните месеци детето често идвало при
майка си, хранело си при тях, минавал след училище. Наблюденията на свидетеля са от
времето, когато е в жилището, защото работел на смени и от три денонощия през седмицата
бил извън дома си. Твърди, че майката не употребява алкохол. Според свидетеля детето
манипулира двамата си родители, за да постигне изгодни за него резултати. Тези изводи на
свидетеля са изградени на база лични наблюдения и на основата на личен опит като
родител на две деца, за които не се грижи непосредствено. Съдът кредитира тази част от
показанията на свидетеля Иванов в условията на чл. 172 ГПК, които са резултат на лични
впечатления.
По делото е приет социален доклад, изготвен от ДСП В., отразяващ че в момента
детето Валентин живее при баща си, при когото има много добри битови условия, разполага
със собствено стая. Грижите, които полага бащата са много добри, като са съобразени с
възрастта на детето и неговите потребности. При посещение на социалните работници в
дома на майката е установено, че тя и настоящия й партньор обитават едностайно жилище,
състоящо се от хол, кухня и санитарни помещения, разполагащо с всички условия за
отглеждане на дете. Добавено е, че в интерес на Валентин е да има пълноценни и редовни
контакти с двамата си родители, като и двамата родители да са ангажирани със задоволяване
на потребностите на детето.
При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни
изводи.
3
Предявени са насрещни искове за определян е на местоживеенето и начина на
упражняване на родителските права на ненавършилото пълнолетие дете Валентин,
определяне на режим на лични отношения, с родителя, при когото не живее, както и за
определяне на издръжка с правна квалификация чл. 127, ал 2 вр. с чл. 143, ал. 1 СК.
Съгласно чл. 127, ал. 1 от СК, когато родителите не живеят заедно, те могат да
постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските
права, личните отношения с него и издръжката му. Ал. 2 на цитираната разпоредба
предвижда, че ако родителите не постигнат споразумение, спорът се решава от районния съд
по настоящия адрес на детето, който се произнася относно местоживеенето на детето,
упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му.
В настоящия случай са безспорни обстоятелствата, че страните са родители на детето
Валентин Валериев М., роден на 16.05.2008г., както и че не живеят заедно. Те не са
постигнали споразумение по чл. 127, ал. 1 от СК и не живеят съвместно, което поражда
разногласия между тях относно упражняването на родителските права. От събраните по
делото доказателства се установи, че и двамата родители притежават родителски и
възпитателски качества да полагат адекватни грижи за общото им дете. И двамата родители
са изявили желание за се грижат за детето, установено е, че имат и възможностите, средата,
обкръжението и подкрепата на близките си. Желанието им е ясно изразено не само в
писмените им молби, но и при изслушването им пред съда.
Съдът счита, че с оглед данните по делото, установения капацитет и годност на
родителите, емоционалната и доверителна връзка на детето с всеки от тях, както и
жилищната и материалната им обезпеченост, и най – вече възрастта и емоционалната
състояние, в която се намира Валентин, поради предходни конфликти с неговата майка, от
които то е дълбоко огорчено и разочаровано, налагат упражняването на родителските права
да се концентрира у личността на бащата, при когото детето да живее. Бащата познава в
дълбочина и се отнася изключително внимателно и грижовно към нуждите на детето –
материално обезпечаване, образование, здраве, забавления и почивка, режим на живот,
осигуряване на емоционален комфорт. Освен това при определяне на кого от родителите
следва да се предоставят родителските права следва да се вземе предвид и мнението на
изслушаното дете. Самият Валентин е на възраст /14 години/, когато може да прави оценка
на поведението на своите родители и да изразява становище при кого от двамата се чувства
по-добре. Следователно в случая при решаване на въпросите по чл. 127, ал. 2 вр. с чл. 1 от
СК съдът е длъжен да съобрази категорично изразената воля на детето, според което то
желае да живее при баща си, при когото се чувства добре и е дълбоко привързан (в този
смисъл решение по делото Laylle v. Germany).
В производството по чл.127, ал.2 от СК съдът следва да определи и местоживеенето на
детето. Съдът в настоящия си състав намира, че под „местоживеене” в посочената
разпоредба се има предвид определяне при кое лице ще живее детето (при единият от
родителите, при роднина, близък или трето лице), а не конкретен адрес на пребиваване,
доколкото в нормата не употребен термина „адрес”, чието съдържание е определено от
Закона за гражданската регистрация. Този извод следва и от редакцията на чл. 59, ал. 2 от
СК, където за решаване на същия въпрос при развод между родителите законът сочи, че
съдът решава „при кого от родителите да живеят децата”, а не „къде”. Съгласно чл. 126, ал. 1
от СК „родителите и ненавършилите пълнолетие деца живеят заедно, освен ако важни
причини налагат да живеят отделно”. Не се установиха важни причини детето да живее
отделно от своя баща, който ще упражнява родителските права, поради което
местоживеенето на детето следва да се определи при него.
С оглед изградената в хода на настоящия процес след определяне на привременните
мерки близка връзка между детето и неговата майка, на последната следва да се определи
по-разширен режим на лични отношения, съобразно диспозитива на решението. Целта на
този режим на лични отношения е да се гарантира пълноценни и регулярни контакти, чрез
които да се запази така изградената връзка на детето с майката. За яснота на страните следва
4
да бъде отбелязано, че за да обоснове горните си изводи, съдът съобрази поведението на
двете страни в хода на делото, демонстрираното от бащата желание да насърчава връзките
на детето с неговата майка с оглед запазване на правилното емоционално състояние на
детето. Умението да се дава емоционална и психологична подкрепа, особено на най-
близките, е от съществено значение и в отношенията между родител и дете. Подкрепата към
децата започва с подкрепа към възрастните, а личният пример създава модел на
подражание, който у подрастващите е много важен.
Съдът намира за необходимо да отбележи още, че за изграждането на всяко дете като
личност двамата родители имат не само правно, но и нравствено задължение. Отношенията
между родителите не следва по никакъв начин да рефлектират върху психическото и
емоционалното състояние на детето им. Те са хората, които следва да осигурят нормална и
спокойна среда за развитието на детето си, тъй като то съществува по волята и тяхното
желание.
Съдът намира за необходимо да отбележи, че предвид характера на производството –
спорна съдебна администрация, в което не се разрешава правен спор със сила на пресъдено
нещо, а се осъществява съдебна намеса при уреждане на граждански правоотношения,
предпоставена от невъзможността за постигане на съгласие между страните, не е обвързан
от исканията на страните, а само и единствено от интереса на детето, поради което не дължи
нарочно отхвърляне на техни искания свързани с родителската им отговорност.
Съгласно чл. 127, ал .2, изр. І от СК в настоящото производство съдът следва да
определи и издръжка на детето, каквато няма доказателства да е определяна. Съгласно чл.
143, ал. 2 от СК „родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца
независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си”, като
размерът на дължимата издръжка се определя „според нуждите на лицето, което има право
на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи” съгласно чл. 142, ал. 1 от СК, но
издръжката на едно дете не може да бъде по-ниска от ¼ от минималната работна заплата
(чл. 142, ал. 2 от СК). Изискването на чл. 139 СК претендиращия издръжка да е
неработоспособен и да не може да се издържа от имуществото си не се прилага спрямо
ненавършилите пълнолетие деца, доколкото чл. 143, ал. 2 от СК е специална норма по
отношение на чл.139 от СК и изключва неговото приложение. Освен това детето с оглед
възрастта си е дефинитивно неработоспособно, поради което има право на издръжка от
родителите си, които са лица от втори ред на задължените да дават такава (чл. 140, ал. 1, т. 2
от СК) поради липса на лица от първи ред.
Нуждите на детето Валентин от издръжка са обичайни за дете на неговата възраст
(за храна, дрехи, обувки, за обучение, медицински грижи, спортни занимания и т.н.), както и
общите разходи за издръжката на домакинството на бащата, в което то ще се отглежда, се
установява от самия факт на биологичното му съществуване и не е необходимо да се
обосновава специално. По делото не се установяват специални здравословни и
образователни потребности на детето. Установява се, че детето посещава държавно учебно
заведение, тренира активно футбол по желание на родителите му. Извършвайки преценка за
нуждите на детето - обичайни и възможностите на майката – декларирани месечни доходи
около 800 лева, обстоятелството, че живее в жилище на настоящия си партньор и не плаща
наем, както и че не съществува друго лице, на което да плаща издръжка, съдът намира, че
той следва да заплаща на детето си месечна издръжка в претендирания размер на 250 лева,
считано от датата на депозиране на исковата молба – 26.05.2021г. ведно със законната лихва
за забава върху всяка просрочена вноска.
Съгласно чл.242, ал.1, хип.І ГПК съдът постановява предварително изпълнение на
решението, когато присъжда издръжка, като това се отнася и за исковете по чл.127, ал.2 от
СК. Поради това съдът е длъжен да допусне, служебно предварително изпълнение на
решението в частта за издръжката на детето, дори и без искане на страните.
При този изход на делото майката следва да бъде осъден да заплати държавна такса
по сметка на СРС върху присъдените издръжки на детето в общ размер от 360 лева, на
5
основание чл. 78, ал. 6 ГПК, вр. чл. 69, ал.1, т. 7 ГПК и чл. 1, предл. 1 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
С оглед характера на настоящото производство – спорна съдебна администрация
разноски на страните не се дължат, респ. претенцията на последните за присъждане на
такива, следва да бъдат оставени без уважение, като неоснователни.
Водим от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА по отношение на детето ВАЛЕНТИН
ВАЛЕРИЕВ М., ЕГН **********, на бащата В. КР. МЛ. , ЕГН **********, с адрес гр.
София, ж.к. „Света Троица“ бл. 302Б, вх. Б, ет. 2, ап. 31, при когото определя
местоживеенето на детето.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на майката Т. ЦВ. Ц., ЕГН **********, с
ВАЛЕНТИН ВАЛЕРИЕВ М., ЕГН **********, както следва: майката има право да вижда
и взема детето при себе си всеки нечетен вторник и четвъртък от месеца за времето след
приключване на учебни занятия, а ако съответният ден е неучебен в 17:00 часа до 20:00 часа
и всяка четна според поредния й номер в годината седмица, за времето от 18:00 ч. в петък до
20:00 часа в неделя, с преспиване, с изключение на един месец през лятото, по време на
платения годишен отпуск на бащата (през което време не се прилага режима и в дните
вторник и четвъртък); един месец през лятото, който не съвпада с платеният годишен
отпуск на бащата; всяка четна година - по време на пролетната ваканция, с време и
продължителност определена от МОН за съответната година, за времето от 10.00ч. на
първият ден от ваканцията до 18.00ч. на последният ден, и за част от Коледната ваканция,
включваща Коледните празници, за времето от 10.00ч. на 24-ти декември до 15.00ч. на 29-ти
декември, а всяка нечетна година - за част от Коледната ваканция, включваща и
Новогодишни празници, за времето от 10.00ч. на 28-ми декември до 18.00ч. на последният
ден от ваканцията, както и по време на Великденските празници за времето от 10.00ч. на
Разпети петък до 18.00ч. на Понеделника, след Великден;
ОСЪЖДА майката Т. ЦВ. Ц., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. Овча купел,
бл. 602, вх. „В“, ет. 7, ап. 70 на основание чл.143, ал.2 от СК, ДА ЗАПЛАЩА на
непълнолетното си ВАЛЕНТИН ВАЛЕРИЕВ М., ЕГН **********, чрез неговия баща и
законен представител В. КР. МЛ., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на по
250.00лв. (двеста и петдесет лева), платима до 10-то число от текущия месец по следната
банкова сметка на бащата, с iban: BG75UNCR70001523227550 считано от 26.05.2021г. до
настъпване на причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната
лихва за забава върху всяко просрочена вноска.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта за присъдената
издръжка, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК
ОСЪЖДА Т. ЦВ. Ц., ЕГН ********** , с адрес гр. София, ж.к. Овча купел, бл. 602,
вх. „В“, ет. 7, ап. 70 да заплати на СРС сумата в размер на 360.00 лева – държавна такса
върху присъдената издръжки на детето, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, вр. чл. 69, ал.1, т. 7
ГПК и чл. 1, предл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК.
Оставя без уважение исканията на страните за присъждане на разноски по делото,
като неоснователни.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7