Р Е Ш
Е Н И Е
№ 211
гр.
Велико Търново, 16.01.2023
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново,
касационен състав в публично заседание на шестнадесети декември две хиляди
двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА
КОСТОВА ЕВТИМ БАНЕВ
при секретаря М.Н.и в присъствието на
прокурора от Великотърновска окръжна прокуратура – Весела Кърчева, разгледа
докладваното от съдия Банев касационно НАХД
№ 10227/ 2022 г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с
чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Делото е
образувано по касационна жалба, подадена от ***Т.И. от ВТАК, като пълномощник
на Т.З.М. с ЕГН ********** адрес ***, срещу Решение № 403 от 13.10.2022 г. по
АНД № 20224110200263/ 2022 г. по описа на Районен съд – Велико Търново. С
решението на районния съд е потвърдено Наказателно постановление №
21-1275-002173/ 15.12.2021 г., издадено от Началник сектор „Пътна полиция“ към
ОД на МВР – Велико Търново, с което на Т.З.М. за извършено нарушение по чл.
174, ал. 3, предл. второ от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и на
основание същата законова норма, са наложени административни наказания „глоба”
в размер на 2 000,00 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24
месеца, и Т.М. е осъден да заплати на ОД на МВР – Велико Търново, разноски в
размер на 150,00 лева..
Касаторът твърди
неправилност на обжалваното решение, като издадено в нарушение на закона и при
допуснати съществени нарушения на процесуални правила - отменителни основания
по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН. Счита че при
постановяването му съдът не е отчел допуснати процесуални нарушения при
съставяне на АУАН и в производство по издаване на НП, а по същество – че
наличните в преписката и събрани в хода на съдебното следствие доказателства не
установяват по безспорен начин нарушението, са което е санкциониран. От
настоящата инстанция се иска да отмени обжалваното решение и да се постанови
ново, с което се отмени наказателното постановление, алтернативно да върне
делото за ново разглеждане от друг състав на ВТРС. В съдебно заседание
касаторът, лично и чрез пълномощника си по делото, поддържа жалбата с
направените искания, по съображенията изложени в нея и такива, развити в хода на
устните състезания. Претендира присъждане на разноските, извършени в
производството пред районния съд.
Ответникът по касационна жалба – началникът
на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Велико Търново, редовно призован, не се явява и не изпраща представител в съдебно
заседание, не ангажира становище по спора.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Велико Търново заема становище за неоснователност на
касационната жалба. Намира, че решението на ВТРС е постановено при правилно
приложение на закона, при напълно изяснена фактическа обстановка и след анализ
на събраните доказателства. Предлага същото, като правилно и законосъобразно,
да бъде оставено в сила.
Съдът, след като
се запозна с представените по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното
съдебно решение, установи следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно
чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия
кодекс, приложими към момента на подаването й на основание чл. 63, ал. 1, изр.
второ от ЗАНН. Като такава същата е процесуално допустима за разглеждане в
настоящото производство.
При извършената
на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН
проверка, съдът не установи наличието на пороци, засягащи валидността и
допустимостта на обжалвания съдебен акт.
Въз основа на
събраните в хода на административнонаказателното и съдебното производство
доказателства, се установи, че обратно на твърдяното от касатора, фактическата
обстановка по делото е правилно изяснена от районния съд. На 06.11.2021 г.,
около 9:30 часа, в гр. Велико Търново, при движение на полицейски патрулен
автомобил с двама служители /А.И. и С.С./, по ул. „Стоян Коледеров“, на
кръстовището с ул. „Народни будители“, Т.З.М.
е бил забелязан да управлява собствения си лек автомобил „Хонда Сивик“, цвят
черен металик, регистрационен номер ***. Тъй като автомобилът бил служебно
известен на служителите, същите го последвали, като включили специалния
светлинен и звуков режим на полицейският автомобил. В 9:35 часа атомобилът е
бил спрян за проверка на ул. „Краков“, на паркинг до спортен клуб „Преслав“,
срещу магазин „Кауфланд“. При проверката полицейските служители поискали на водача
да бъде извършена проверка за наркотични вещества с тест за установяване
употребата на наркотични вещества или техните аналози, чрез техническо средство
„Дрегер Дръгтест“ с фабричен номер ARHJ-0011 в сградата ня РУ – Велико Търново,
но такава била отказана от Т.М., с твърдения, че автомобилът не е бил
управляван от него, а от друго лице – междувременно пристигналият на място И.К.Ц..
На Т.М. бил издаден талон с № ***, за изследване в СО при МОБАЛ – Велико
Търново, връчен на 06.11.2021 г., в 11:23 часа, няма данни в определения от
полицейския служител период /30 минути от връчването/ или на някакъв по-късен
етап, М. да се е явил за медицинско изследване и вземане на проби за
установяване употребата на наркотични вещества или техните аналози. От участващ
в проверката служител в сектоп „ПП“ при ОД на МВР – Велико Търново е съставен
АУАН серия GA, № 455249/ 06.11.2021 г., за извършено
нарушение по чл. 174, ал. 3, предл. второ от ЗДвП. Междувременно на мястото на
проверката дошла и Л.Л.- майка на касатора, а поради пререкания на Т.М. с
проверяващите го, на място е бил извикан втори полицейски екип. От служителите
в този екип е бил извършен личен обиск на М. и Ц., и проверка на лекия
автомобил на касатора, като не са установени вещи и предмети, забранени за
притежание. Била е издадена и заповед за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б.
„б“ от ЗДвП – временно отвнемане на СУМПС на Т.М. до решаване на въпроса за
отговорността му, но не повече от 18 месеца. Актът за установяване на
административно нарушение е връчен на нарушителя на датата на съставянето, като
в същия няма вписани възражения. Писмени възражения /с неправилно посочване
номера на АУАН/, са направени от Т.М. в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН /в
приложимата редакция/, като същият отново е посочил, че на датата и часа,
отразени в акто, автомобилът му не е бил управляван от него, а от И.Ц., с цел
проба преди закупуване. След събиране на допълнителни сведения от участвалите в
проверката полицейски служители, възраженията са били приети за неоснователни и
въз основа на съставения АУАН, от началника на сектор „ПП“ при ОД на МВР е
издадено НП № 21-1275-002173/ 15.12.2021 г., с което на Т.З.М. за извършено
нарушение по чл. 174, ал. 3, предл. второ от ЗДвП и на основание същата
законова норма, е наложено наказание „глоба” в размер на 2 000,00 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца. Наказателното
постановление е връчено на санкционираното лице на дата 09.02.2022 г. и е
обжалвано пред ВТРС в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН.
Горната
фактическа обстановка районният съд е установил въз основа на събраните в
производството пред него писмени доказателства от административната преписка,
на допълнително представени от или по искане на страните документи и веществени
доказателства, както и на показанията на свидетелите А.И./актосъставител/, С.С.,
В.Н., Я.А., И.Ц. и Л.Л.. В производството пред ВТРС нарушителят е оспорил от
фактическа страна констатациите в издадения АУАН, с твърдения, че не е извършил
описаното в него нарушение, тъй като не той е управлявал автомобила
непосредствено перди извършената проверка. Районният съд е приел за недоказани
тези твърдения, тъй като не са били подкрепени от събраните в хода на съдебното
следствие доказателства. При така установеното от фактическа страна, районният съд е намерил подадената пред него
жалба за неоснователна, като е формирал извод за законосъобразност на
проведената процедура по издаването на АУАН и на НП и съответствие на същите с
установените в ЗАНН формални изисквания. Съдът е преценил като доказано извършването
на санкционираното административно нарушение, при правилна квалификация от АНО на деянието и законосъобразно
проведена дейност по индивидуализиране на наказанието, като е изложил и нарочни
мотиви за неприложимост на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
Постановеното от
Районен съд – Велико Търново решение е правилно.
Обратно на
заявеното в касационната жалба оплакване, при постановяване на обжалваното
решение не са допуснати нарушения на процесуални правила. Съдът е формирал
изводите си, след като е обсъдил значимите обстоятелства по делото, както и
всички наведени от страните доводи и възражения, излагайки мотиви, относно
тяхната преценка. В тази връзка съдът е изпълнил задължението си за
изясняване на обективната истина чрез приобщаването на допустими и относими
доказателства. В мотивите на съдебното решение са посочени фактите, подкрепящи
решаващите изводи на съда и установяващите тези факти доказателства. Делото
пред въззивната инстанция е било приключено и решението е било постановено от
законен състав и в границите на вменената му компетентност. Не се установява
при постановяването на обжалваното решение да е била нарушена тайната на
съвещанието.
Решението
на районния съд е постановено в съответствие с разпоредбите на материалния
закон.
Касацинната
инстанция възприема изводите на районния съд за безспорна доказаност на
нарушението и нарушителя, липса на съществени нарушения на процесуалните
правила при издаването на АУАН и НП, и правилна правна квалификация на
нарушението. Изложените в тази насока мотиви в решението на ВТРС, се споделят в
пълнота от настоящия съдебен състав и е ненужно да бъдат подробно преповтаряни.
Обстоятелството, че непосредствено преди извършването на проверката на
06.11.2022 г., в 9:35 часа, именно Т.М. е управлявал собствения си автомобил
„Хонда Сивик“ с рег. № *** се установява от данните в АУАН и показанията на
очевидците А.И. и С.С., като в хода на съдебното следствие тези доказателства
не са били успешно оборени от касатора. Единственото пряко противопоставимо
доказателство са свидетелските показания на И.Ц., които правилно не са
кредитирани от въззивния съд, като изолирани и неподкрепени от останалите
събрани по делото доказателства. Нещо повече, самите показания на Цокев са
насочени основно към фактите, настъпили след пристигането му на мястото на
започналата проверка /извършения личен обиск/, като същевременно са взаимно
противоречиви относно множество факти, настъпили преди и по време на тази
проверка /напр. относно това дали към момента, в който твърди, че е излязъл от
автомобила на касатора, на мястото на проверката вече е имало полицейски служители
или не, кога и откъде на място е дошла майката на касатора и т.н./.
Същевременно свидетелите И., С., Н., А. еднопосочно и категорично твърдят, че
макар да е пристигнал на място след започване на проверката, тогава Цокев не е
твърдял да е управлявал автомобила на Т.М.. Заедно с обсъдените в обжалваното
решение, изброените обстоятелства допълнително разколебават доказателствената
стойност на свидетелските показания на И.Ц., при което същите праилно не са
били кредитирани от районния съд. Обратно на соченото в касационната жалба,
решаващият състав е обсъдил и подложил на анализ всички останали доказателства,
относими към ангажиране административнонаказателната отговорност на М., като
правилно е достигнал до извод, че те установяват по достатъчно категоричен
начин извършването на наказуемото деяние и дееца. Всъщност, извън твърденията,
че не той е управлявал собствения си автомобил на процесните дата и място, Т.М.
не е оспорил от фактическа страна останалите релевантни за санкционираното
нарушение констатации на полицейските служители, вкл. че е отказал извършването
на проверка за наркотични вещества с тест чрез техническо средство, както и че
не се е явил за медицински изследвания и не е дал биологична проба за такива.
Останалите сочени от касатора обстоятелства – продължителност на проверката,
позвънявания на ЕЕН 112 от страна на М., несъхраняването на индексирани
видеофайлове от извършената служебна дейност на автомобила с който са се
движели полицейските служители И. и С., макар и доказани, евентуално биха могли
да са предмет на други производства, но са неотносими към разглеждания от
въззивния съд спор, и правилно са били преценени като такива.
В крайна сметка
по делото е доказано, че на 06.11.2021 г. Т.М. е управлявал собствения си лек
автомобил, като при проверка е отказал изследване за употреба на наркотични
вещества или техни аналози, при което правило е ангажирана
административнонаказателната му отговорност за нарушение на чл. 174, ал. 3,
предл. второ от ЗДвП. Нарушение е формално, т.е. такова на просто извършване и
за осъществяването му не се изисква да са настъпили някакви вредни последици.
Налице е пълно съответствие между описанието на нарушението от фактическа
страна и посочената като нарушена законова разпоредба, а приложената от
административно наказващия орган санкционна норма съответства на установеното
нарушение. Това формално нарушение не се отличава с някаква по-ниска степен на
обществена опасност от други нарушения от същия вид, поради което и няма
основание за приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Случаят не е
маловажен, а наложените административни наказания са в предвидения от закона
абсолютен размер, т.е. следва да се приеме, че отговарят на тежестта на
нарушението, както и на значимостта на нарушените обществени отношения.
По изложените
съображения съдът намира касационната жалба за неоснователна. Обжалваното
решение е валидно, допустимо и правилно,
без нарушения на материалния и процесуалния закон и следва да бъде оставено в
сила.
При този изход
на делото неоснователно е искането на касатора за присъждане на разноски за
производството пред въззивната инстанция.
Водим от горното
и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН,
съдът
Р
Е Ш И :
Оставя в сила
Решение № 403 от 13.10.2022 г. по АНД № 20224110200263/ 2022 г. по описа на
Районен съд – Велико Търново, с което е потвърдено Наказателно постановление №
21-1275-002173/ 15.12.2021 г., издадено от Началник сектор „Пътна полиция“ към
ОД на МВР – Велико Търново.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.