РЕШЕНИЕ
№ 2578
гр. Пловдив,10.12.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХXVІІІ състав в открито заседание на трети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
при секретаря Таня
Костадинова, като разгледа административно дело № 1071 по описа на съда за 2019год.,
докладвано от съдия председателя,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на
чл. 145 от АПК вр чл. 118 от КСО.
Образувано е по жалба на З.Д.М. ЕГН**********,*** срещу Решение № 2153-15-44/07.02.2019г.,
издадено от Директора на ТП на НОИ-гр.Пловдив, с което е погасено по давност
задължение за периода 01.01.2008г до 31.12-2012г. в
размер на 19369.59 лева и е оставено в сила Разпореждане №********** /протокол
№3045-15-143/17.12.2018г./ на Ръководител „ПО“при ТП на НОИ-Пловдив за събиране
на сумата от 22196.65 лева. Жалбоподателят,
в подадената до съда жалба счита, че издадения административен акт е в
противоречие с материалноправните разпоредби и при
съществено нарушение н административнопроизводствените
правила. Редовно призован, в съдебно заседание се представлява от процесуалния
си представител адв.Б., който поддържа жалбата и
ангажира доказателства. По същество на спора счита, че жалбата е доказана по
своето основание, поради което счита, че следва да бъде уважена. Претендира разноски.
Ответникът по жалбата - Директорът на ТП на НОИ-Пловдив, редовно призован, в
съдебно заседание се представлява от юрисконсулт В., която оспорва жалбата и
ангажира писмени доказателства. По същество дава мнение, че атакувания
административен акт е законосъобразен, издаден съобразно доказателствата по
административната преписка и затова счита, че следва да бъде потвърден.
Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като се запозна със становищата на
страните, съобразно доказателствата по делото, приети по реда на съдебното
следствие, прие за установено следното от фактическа страна:
Предмет на проверка за законосъобразност в настоящото производство е Решение
№ 2153-15-445/07.02.2019г., издадено от Директора на ТП на НОИ-гр.Пловдив, с
което е оставено в сила Разпореждане №********** /протокол № 3045-15-143/17.12.2018г.
на Ръководител „ПО“ в ТП на НОИ-Пловдив в частта, касаеща събиране на публично
задължение към НОИ за неоснователно получени суми в размер на 22196.65 лева, от
които главница за периода 01.01.2013г до 31.08.2016г.
в размер на 15612.18 лева и лихва за тях в размер на 6584.47 лева начислена към
17.12.2018г.. Не се спори между страните, че е имало издадено Разпореждане №**********
№159 /протокол № N01027/08.04.2004г./ за
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателят,
считано от 19.09.2003година, при приет осигурителен стаж от 20г10м20дни втора
категория труд, осигурителен стаж от 12г06м16дни трета категория труд и
осигурителен стаж по чл.104 ал.3 от КСО в размер на 2г02м17дни, превърнат в общ
стаж от трета категория труд в размер на 45г03м17дни. Така издаденото
разпореждане след служебна проверка на органите по пенсиониране е било отменено
с Разпореждане №********** /протокол № 2141-15-33/08.08.2016г./
на ръководител „Пенсионно осигуряване“- Пловдив, като е бил постановен отказ да
и бъде отпусната нова лична пенсия за прослужено време и старост поради липса
на навършена възраст. Така издаденото
разпореждане е било обжалвано
пред горестоящият административен орган, като същият
с Решение №2153-15-270/09.11.2016г е оставил жалбата без уважение. След съдебно
обжалване е било образувано съдебно производство, приключило със съдебно
решение №1146/27.06.2017г., постановено по адм. дело
№2888/2016г. по опис на Административен съд-Пловдив, потвърдено с Решение
№14960/06.12.2017г по адм. дело №8358/2017г на
ВАС-шесто отд., е отхвърлена жалбата срещу
административният акт. В изпълнение на тези съдебни решение е прието от органа
по пенсиониране, че неправилно начислената и изплатена пенсия на за периода от 01.01.2008г.-31.08.2016г.
подлежи на връщане като неоснователно получени суми, при наличие на
доказателства за недобросъвестност, свързани с използване от нейна страна на
документи с „недоказано съдържание“. В тази връзка е издадено Разпореждане №**********
/протокол №3045-15-143/17.12.2018г./ на ръководител „ПО“ при ТП на НОИ-Пловдив,
което е било частично потвърдено с процесното решение
на Директор на ТП на НОИ-Пловдив. Недоволен от него жалбоподателят е инициирал
и настоящото съдебно производство. В хода на неговото провеждане се установява,
че подлежащите суми за възстановяване в размер на 15612.18 лева са формирани от
разликата между изплатената лична пенсия за ОСВ и получаваната наследствена
пенсия по чл.82 от КСО за периода 01.01.2013г.-
31.08.2016г.. Липсват основания, от които да се направи съпоставка между
отпусната с Разпореждане от 06.12.2018г. лична пенсия за ОСВ, считано от
18.09.2017г. и изплатената пенсия за ОСВ, която подлежи на връщане съобразно
атакувания административен акт.
Горната фактическа обстановка се установява от приобщените по делото писмени доказателства: пълната
административна преписка по обжалвания административен акт, получена с вх. №8026/23.04.2019г.
на Административен съд –Пловдив, заключение на проведената ССчЕ,
което съдът кредитира изцяло като компетентно, обосновано, методологически
правилно изготвено, без възникнали съмнения в неговата правилност. Същото е
оспорено от ответника в частта, касаеща изчислените
лихви за тригодишен период от 01.01.2015г. до
17.12.2018г. в размер на 2326.35 лева. Установява се и от приобщените в хода на
съдебното производство писмени доказателства: 2бр. протокол за подадени
заявления в НОИ от дата 12.03.2004г., 30.03.2004г., както и справка за
задължения на жалбоподателя към НОИ, както и извлечение за внесени осигурителни
вноски за периода 31.05.2017г -31.12.1998г..
На база така изяснената фактическа обстановка и събраните по делото
доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът направи
следните правни изводи:
При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че жалбата е допустима, като е подадена в срока по
чл. 118, ал.1 от КСО и от лице, което има право на оспорване по смисъла на чл.
147, ал. 1 от АПК.
Разгледана по същество, тя е неоснователна поради следните съображения:
Обжалваното решение представлява индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК. Същото е оспорено от
страна с активна процесуална легитимация – участник в административното
производство, чийто права и интереси са пряко засегнати. Директорът на ТП на
НОИ- Пловдив е компетентният административен орган, притежаващ законовото
правомощие да издава актове от вида на процесния по силата на разпоредбата на
чл. 117 ал.3 вр. ал.1 , т. 2 б. д от КСО. Оспореното
решение е издадено в предвидената от
закона писмена форма и съдържа реквизитите на чл. 59, ал. 1 от АПК. Актът
формално е мотивиран, като за фактическо основание за издаването му са посочени и обсъдени всички налични доказателства,
като липсват основания за неговата нищожност.
При преценка на съда за законосъобразност на акта с материалноправните разпоредби и административно
производствените правила, съдът установи следното:
Законосъобразно с обжалвания административен акт е
прието, че са налице правни основания за връщане на неоснователно получени суми
за изплатена лична пенсия за ОСВ на жалбоподателят за периода 01.01.2013г.- 31.08.2016г.. Изводите на административният
орган в тази връзка са изградени на достатъчно по обем доказателства, които са
необорими. Така с посочените по – горе съдебни решения –Решение
1146/27.06.2017г по адм. дело №2888/2016г на
Административен съд-Пловдив, потвърдено с Решение 14960/06.12.2017г по адм. дело №8358/2017г на ВАС е изяснено, че от страна на
жалбоподателят не е доказано, че за него е налице осигурителен стаж от
II категория труд в размер на 20г. 10 м. 20 дни, както и такъв, положен по
условията на чл. 104, ал. 3 от КCO - 02 г. 02 м. 17 дни, при които параметри му
е била е отпусната и изплащана от 2004г личната пенсията за осигурителен стаж и
възраст. Не е удостоверено и наличието на осигурителен стаж от първа и втора
категория труд, даващ право на лицето на ранно пенсиониране. Установен е само
стаж от трета категория в общ размер на 27 г. 03 м. и 28 дни. Прието, че
правилно е приложена от административният орган разпоредбата на чл.99, ал.1, т.5
от КСО в относимата и редакция, като влязлото в сила
разпореждане по чл. 98 КСО законосъобразно е отменено от органа, който го е
издал когато пенсията е неправилно отпусната. Посочено е, че в хипотезата на
това основание правилно е прието от съда и административния орган, че следва да
бъде извършена проверка по пенсионното досие относно фактите и доказателствата,
въз основа на които е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Служебната проверка на данните от различни осигурители, на данните от самия
жалбоподател и събраните в хода на проверката доказателства са дали основание
за категорични от фактическа и правна страна изводи, че пенсията, отпусната на З.
Матушева на основание §4, ал.1 от ПЗРКСО е неправилно
отпусната, тъй като не се установява необходимия стаж от втора и трета
категория към 12.03.2004г.. При така установените фактически и правни основания
правилен е извода и на административния орган, че има недобросъвестно получени
плащания от бюджета на държавното обществено осигуряване, които подлежат на
възстановяване. В тази връзка направените възражения от жалбоподателят, че
изводите на органите по приходите за негова недобросъвестност за получените
плащания, подлежащи на възстановяване са неоснователни и не съответстват на
събраните по делото писмени доказателства. По отношение на възражението, че той
няма възможност да влияе за изчезналите досиета и преценките на
административният орган, това е така. Същевременно обаче негово право и задължение
е да представи всички съотносими доказателства,
касаещи положеният от него осигурителен стаж. В тази връзка тя се е ползвала от
възможността с декларация от 12.08.2013г.
да посочи места, където същата е работила. Оригиналните документи за
стаж, послужили за първоначалното решение за отпускане на лична пенсия за ОСВ
не са част от задължителното съдържание на пенсионната преписка и се връщат на
лицата, съгласно изискванията на НПОС. В указания от органите по пенсиониране
срок исканите документи не са представени от жалбоподателя. От тук и извода на
административният орган, че се касае за установена недобросъвестност на лицето
са обосновани с оглед събраните доказателства. В настоящият случай даденото описание
относно първоначалното отпускане на пенсия за ОСВ на М. и констатираното
несъответствие на първоначално описаното с действително установения при последващите проверки за действителен осигурителен стаж,
съобразно който е следвало да се прецени и правото му на пенсия към 2004г.,
което дава достатъчно основание за недобросъвестност, което е обективната мярка
да се иска връщане на получени суми за осигурителни плащания. Действително не
всяка неправилно изплатена сума за такъв разход се явява винаги и
недобросъвестно получена от съответното лице. В този смисъл уредбата в КСО
сочи, че неправилно изплатените суми подлежат на връщане от субекта, който ги е
получил, като поставя условието те да са получени недобросъвестно, което
означава лицето да е знаело според обстоятелствата, че този разход не му се
полага или е извършило определени действия или пък е бездействало в нарушение
на конкретно правило за поведение. Затова и настоящият спор е относно
приложението на материалния закон – разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от КСО. От
съвкупния анализ на цитираните разпоредби следва извода, че за да има адекватна
реализация на правото на защита на заинтересованата страна, предпоставка за
това е да се посочи при какви конкретни обстоятелства се е проявила
недобросъвестността на лицето при получаването на съответните суми. Събраните
доказателства в конкретния случай сочат именно на такива обективни и субективни
елементи на проявена от жалбоподателя недобросъвестност. За да са налице
елементите от фактическия състав на този състав, при който възниква правото на
административния орган да постанови възстановяване на изплатени суми за
осигурителни плащания, недобросъвестността не се предполага, а следва да е
обективно доказана и мотивирана. Добросъвестността винаги се предполага до
доказване на противното, а недобросъвестността на жалбоподателя е необходимо да
бъде безспорно установена, като тежестта за доказването й лежи върху
административния орган. Независимо, че КСО не се съдържа легална дефиниция за
понятието добросъвестност /респ. недобросъвестност/ при получаване на
осигурителни плащания, с оглед общите принципи на правото, за добросъвестно
получени осигурителни плащания следва да се считат тези, за които осигуреното
лице е имало съзнанието и субективното убеждение, че му се дължат.
Недобросъвестно ще е лицето, което е знаело или предполагало, че няма право да
получи съответното плащане. В процесният
административен акт е дадено описание на съществени елементи от предпоставката
„недобросъвестност”, която административният орган е свързал с прояви от
обективно и субективно естество – настъпили правопроменящи
или правоизключващи факти, които съзнателно не са
били предоставени от жалбоподателя, с
оглед постигане на неправомерна резултатна цел. В този смисъл административният
акт е в достатъчна степен мотивиран и съответен на константната практика на ВАС,
изразена последователно в Решение №13853/17.12.2015г. по адм. д. № 12124/2015г.на ВАС-VI о., Решение №12271/18.11.2015г.
по адм. д. № 4410/2015г. на ВАС - VI о. Решение №6631/05.06.2015г.
по адм. д. № 2722/2015г. на ВАС VI о. и др.. Първата
предпоставка, за да бъде едно действие или бездействие недобросъвестно, е то да
е осъществено съзнателно, което е синоним на умишлено, волево, насочено към
постигането на неправомерна цел - в хипотезата на чл. 114, ал.
1 от КСО тази цел несъмнено е да бъдат получени осигурителни
плащания, на които лицето няма право. В този смисъл е и решение
№14656/07.11.2013г. по адм. д. №
10270/2013г. на ВАС-VI отд. в което се сочи, че
добросъвестността като представно съзнание във всички
случаи се обективира в действията на лицето и когато
органът се позовава на нея, следва да обсъди всички факти. Ето защо преценката
на административният орган е изградена на анализ на обективно случили се факти,
доказани по своето основание и съобразно процесните
съдебни решения. По делото не се установи решение
то на ответника да е издадено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Не са налице противоречия с материалноправни разпоредби, както и
несъответствие с целта на закона.
Изложеното дотук води до извода за законосъобразността на обжалваното мотивирано решение на директора
на ТП на НОИ – Пловдив. Поради това жалбата ще следва да
бъде отхвърлена като неоснователна.
По
отношение на възражението на жалбоподателя, че вземанията за лихви се погасяват
с тригодишен давностен срок съгласно чл.110 ал.1 от ЗЗД, същото е напълно
неоснователно. Размерът на законната
лихва върху публично вземане е функция не само от размера на главницата, във
връзка със забавата на която се дължи лихвата, но и от законоустановения начин
на изчисляването й, който може да бъде различен в зависимост от вида на
главното вземане. Правилото на чл. 113 КСО
е отклонение от общия режим на формиране на размера на лихвата при публичните
вземания по чл. 1 от
ЗЛДТДПДВ. Материалноправната норма на чл. 113 от КСО е установена в публичен интерес. Съгласно нормата на чл.115 ал.1
от КСО вземанията на НОИ за неправилно извършвани осигурителни плащания,
неоснователно изплатени парични обезщетения и надвзети пенсии и лихвите върху
тях се погасяват с изтичане на петгодишен давностен срок, считано от 1 януари
на годината, следваща годината, за която се отнасят. С изтичане на десетгодишен
давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която се
отнасят, се погасяват всички вземания, независимо от спирането или прекъсването
на давността, освен в случаите, когато задължението е разсрочено или
изпълнението е спряно по искане на длъжника. Неоснователни са и възраженията,
че административният орган се е произнесъл извън процесуалните срокове.
Сроковете по чл.10 ал.7 от НПОС са инструктивни, а не преклузивни.
Съгласно разпоредбата на чл.117 ал.3 КСО ръководителят на съответното
териториално поделение се произнася в едномесечен срок. Ето защо така
направеното възражение е неоснователно, като същото е в противоречие с установените
законови положения. При
така изложеното издаденият административен акт се
явява законосъобразен, а подадената жалбата следва да бъде
отхвърлена.
При този изход
на делото е основателно искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение което съдът определя на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ в размер на 100
лева за настоящата инстанция.
Воден
от горното, на основание чл. 172, ал. 2, предл.
последно от АПК, във връзка с чл. 118, ал. 3 от КСО, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на З.Д.М., с адрес ***, ЕГН **********
против РЕШЕНИЕ № 2153-15-44/07.02.2019г., издадено от Директора на ТП на НОИ-гр.Пловдив, с което е оставено в сила Разпореждане №**********
/протокол №3045-15-143/17.12.2018г./ на Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ-Пловдив
за събиране на сумата от 22196.65 лева.
ОСЪЖДА З.Д.М., с адрес ***, ЕГН**********
***
разноски, представляващи юрисконсултско
възнаграждение, в размер на 100.00 /сто/ лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето
му пред Върховния административен съд на Република България.
СЪДИЯ:/п/