Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………………………
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-22 състав, в публично заседание на петнадесети март две хиляди
и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Таня Димчева, като разгледа докладваното
от съдията т. дело N 7773 по описа за
2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
С решение № 366 от 23.02.2015 г. на САС,
ТО-6 състав, по т.д. № 3437/14 г. е обезсилено решение от 03.10.2012 г. на СГС,
ТО-18 състав, по т.д. № 5442/2011 г. и делото е върнато на СГС за ново
разглеждане от друг състав.
Съгласно задължителните указания, дадени
с горепосоченото решение на САС, Съдът е сезиран с иск по чл. 646, ал. 2, т. 2
от ТЗ.
Ищецът „Е.Е.Б.” ООД поддържа, че е
кредитор на „К.Р. И.” ЕООД, за който е
открито производство по несъстоятелност, като с решение на СГС по т.д.№
2125/2010г. от 27.12.2010г. е обявена неплатежоспособността на длъжника с
начална дата – 10.08.2010г. Ищецът твърди, че е кредитор с прието вземане, като
списъкът е одобрен от съда с определение от 17.09.2011г. Твърди, че ответникът
„М.И.Л.”, Н., К., също е кредитор с приети вземания на несъстоятелния длъжник по
три договора за заем, сключени съответно на 25.06.2007г., 12.07.2007г. и
08.02.2008г., като на 21.04.2010г. е сключено споразумение за преструктуриране
на задълженията, като към този момент вземанията си били необезпечени. На
04.05.2010г. с нотариален акт № 10, т.І, рег.№ 390, дело № 10/2010г. е учредена
договорна ипотека върху единствения недвижим имот на длъжника като обезпечение
на вземанията на този кредитор, поради което счита, че е налице хипотезата на
чл. 647, т.5 от ТЗ /стара редакция, сега чл. 646, ал. 2, т. 2 от ТЗ/ и тази
ипотека е недействителна по отношение кредиторите на несъстоятелността. Твърди,
че с договор за цесия от 27.09.2010г. и втори такъв от 01.10.2010г. „М.И.Л.” е
прехвърлил вземането си към длъжника в несъстоятелност на „Д.И.Б.” АД, ведно с
обезпечението - ипотеката. Предвид горното ищецът претендира постановяване на
решение, с което да се обяви за недействителна на основание чл. 646, ал. 2, т.
2 от ТЗ гореописаната договорна ипотека, учредена на 04.05.2010г. върху имота,
подробно описан в нотариалния акт. Претендира направените по делото разноски.
При настоящето разглеждане на делото
ищецът поддържа заявените доводи при първоначалното разглеждане на делото.
Коституираният в изпълнение указанията,
дадени с решение № 366 от 23.02.2015 г.
на САС, ТО-6 състав, по т.д. № 3437/14 г., като съищец по делото синдик на „К.Р.Й.”
ЕООД – Р.Т. не оспорва събраните при първоначалното разглеждане на делото
доказателства и не иска събирането на нови такива. Иска от съда да постанови
решение, като съобрази безспорния факт, че учредяването на ипотеката е
извършено в 1-годишен срок преди подаване на молбата по чл. 625 от ТЗ
/10.08.2010 г./ и след началната дата на
неплатежоспособността /21.08.2009 г./.
Ответникът „К.Р.и.” ЕООД /н/ оспорва иска
по съображения, изложени в писмения отговор от 02.02.2012г. и допълнителния
писмен отговор от 21.03.2012 г. Твърди, че синдикът не е бездействал, тъй като
с молба от 12.09.2011г. е посочил по делото какви разноски са необходими за
завеждане на иска и че е в невъзможност да го предяви поради липса на средства,
т.е. поддържа, че не е налице бездействие на синдика.
При настоящето разглеждане на делото
ответникът „К.Р.и.” ЕООД /н/ поддържа заявените доводи за неоснователност
на исковете при първоначалното разглеждане на делото. Намира, че не се
установява наличието на хипотезата на чл. 646, ал. 2, т. 2 от ТЗ, поради
което моли съда да отхвърли иска.
Ответникът „М.И.Л.”, Н., К. оспорва
исковата молба по съображения, изложени в писмен отговор от 06.02.2012г. и
допълнителният писмен отговор от 18.05.2012 г. Възразява срещу допустимостта на
иска, като счита, че ищецът –кредитор не е доказал бездействието на синдика.
Поддържа и че учредената в негова полза ипотека няма увреждащ кредиторите
ефект, като поддържа, че ипотеката ползва кредитори с повече от 50% от
вземанията.
При настоящето разглеждане на делото
ответникът „М.И.Л.” поддържа, че процесната ипотека е наложена за обезпечаване
на заем, предоставен от него на длъжника,
с цел закупуване на И.те. Моли
съда да отхвърли иска.
Ответникът „Д.и.Б.” АД оспорва исковете
по съображенията, изложени в писмения отговор от 18.01.2012г. и допълнителния
писмен отговор от 22.03.2012 г.
При
настоящето разглеждане на делото ответникът „Д.и.Б.” АД не изразява становище.
Съдът, след като взе предвид доводите на
страните и прецени събраните по делото доказателства, съобразно чл. 12 и чл.
235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното:
По отношение на ответника „К.Р.Й.” ЕООД е
открито производство по несъстоятелност - с решение на СГС, ТО, VІ-1 състав от
27.12.2010г. по т.д.№ 2125/2010 г. С решението е определяна за начална дата на неплатежоспособността
на „К.Р.и.” ЕООД датата 10.08.2010 г. Това
решение е обжалвано в частта относно определената начална дата на неплатежоспособността,
като видно от обявеното по партидата на дружеството в ТР решение №
1146/11.06.2013 г. на САС, ТО, 6 състав, решението на СГС в частта, с която за
начална дата на неплатежоспособността на „К.Р.и.” ЕООД е определената датата
10.08.2010 г. е отменено и е определена датата 21.08.2009 г. като начална дата
на неплатежоспособността. От обявения в Търговския регистър и представен по
делото списък на приети вземания, както и от постановеното определение по чл.
692, ал. 3 от ТЗ от 17.09.2011г. на СГС, VІ-10 състав, по т.д. № 2125/2010 г. е
видно, че ищецът „Е.Е.Б.” ООД е кредитор на „К.Р.и.” ЕООД с описаните по т. 4 и
т.5 вземания, като с определението са включени допълнително като приети
вземания и тези за неустойка и обезщетения за забава. В списъка на приети
вземания е включено и вземането на ответника –„М.И.Л.”, Н., К. по споразумение
от 21.04.2010 г. като такова по чл. 722 ал. 1, т. 1 от ТЗ поради обезпечение с
договорна ипотека върху УПИ ХІІІ за имот 301, кв. 10А по плана на гр. София,
в.з.”Косанин дол”. В т. 3 от списъка са включени приети вземания на „Д.и.Б.”
АД, които са описани по размер и основание и е посочено също, че са по чл. 722,
ал. 1, т. 1 от ТЗ поради обезпечение с договорна ипотека върху УПИ ХІІІ за имот
301, кв. 10А по плана на гр. София, в.з.”Косанин дол”.
По делото е представено споразумение от
21.04.2010г., съгласно което „К.Р.и.” ЕООД и
„М.И.Л.” са се споразумели, че първият е получил като заеми описаните
суми, а именно на 25 юни 2007г. – 1400 000 евро, на 12.07.2007г. – 145 000 евро
и на 08.02.2008г. – 200 000 евро, като заемите от 2007г. са със срок за връщане
3 години и 8% годишна лихва, а този от 2008г. също за 3 години, но при лихва
10,5%., като са посочили, че не са намалели главниците, а към 31.12.2009 г. са
дължими и лихви в размер на 655 593,86 лв., като са преструктурирали заема в
един общ в размер на 1 745 000 евро, като е уговорен три годишен срок на
връщане на главницата, при лихва 8% и са посочени срокове за вноски за връщане
на лихвата по т. 4. По т.7 страните са се споразумели да се учреди ипотека
върху описания имот. Представен е нотариален акт № 10, т. І, рег. № 390, дело №
10/2010г. за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот, съгласно
който „К.Р.и.” ЕООД като заемополучател и ипотекарен длъжник е учредил ипотека
върху описания имот в полза на „М.И.Л.” за вземане в размер общо на 2 080
199,82 евро, дължими по горецитираното споразумение.
Представен е договор за цесия от
27.09.2010г., съгласно който „М.И.Л.” е прехвърлил на „Д.И.Б.” АД вземането си
от „К.Р.и.” ЕООД в размер на 335 199,82 евро, представляващо изтекли лихви по
споразумението от 21.04.2010г., обезпечено с гореописаната договорна ипотека.
За цесията е представено уведомление, връчено на длъжника на 27.09.2010г. срещу
подпис на управителя. На 01.10.2010г. е сключен и втори договор за цесия между
същите горепосочени страни, по който е прехвърлено вземане в размер на 512 000
евро, представляващо част от главница по споразумението, отново с обезпечението
– договорна ипотека, като е представено и уведомление до длъжника.
По отношение основателността на заявените
при първоначалното разглеждане доводи за недопустимост на иска, се е произнесъл
въззивния съд с решението от 23.02.2015 г. на САС, ТО-6 състав, по т.д. №
3437/14 г. /което решение не е допуснато до касация/, съответно изложените от САС
мотиви за неоснователност на тези доводи и допустимост на предявения иск имат
характер на задължителни указания към настоящия състав, поради което настоящият
състав не дължи произнасяне по заявените при първоначалното разглеждане на
делото доводи за недопустимост.
Хипотезата, установена в старата редакция
на чл. 647, т. 5 ТЗ понастоящем е уредена в разпоредбата чл. 646, ал. 2, т. 2 ТЗ, доколкото видът на процесното атакувано действие и моментът на извършването
му сочат, че то попада в приложното поле на сега действащата норма. Това е
така, тъй като атакуваната ипотека от 04.05.2010
г. е учредена за обезпечаване на необезпечено от длъжника дотогава вземане
срещу него, като тя е извършена в 1-годишен срок преди подаване на молбата по
чл. 625 ТЗ /10.08.2010 г./ и то след началната дата на неплатежоспособността
/21.08.2009 г./. Съгласно посочената разпоредба, могат да бъдат обявени за
недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността сделките, с
които се учредява ипотека или залог за обезпечаване на необезпечено от длъжника
дотогава вземане срещу него, извършено от длъжника след началната дата на
неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, в едногодишен срок преди
подаване на молбата по чл. 625 ТЗ.
Видно от събраните по делото
доказателства и служебно извършената справка по партидата на „К.Р.и.” ЕООД /н/
в ТР-АВ, се установява, че ищецът има качество на кредитор, съответно
попада в кръга на лицата по чл. 649, ал.
1 от ТЗ активно легитимирани да предявят иска по чл. 646, ал. 2, т. 2 от ТЗ. За
да бъде уважен иска по чл. 646, ал. 2, т. 2 от ТЗ следва да се установи
наличието на следните предпоставки: откриване на производство по
несъстоятелност за ответника-длъжник, учредяване на ипотека в полза на
необезпечено дотогава вземане, което учредяване да е извършено от длъжника след
началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, в
едногодишен срок преди подаване на молбата по чл. 625 ТЗ. В случая от събраните
по делото доказателства се установи налието на тези предпоставки - с решението на СГС, ТО, VІ-1 състав от
27.12.2010 г., по т.д.№ 2125/2010г. е открито производство по несъстоятелност
на „К.Р.и.” ЕООД, а видно от представения нотариален акт № 10, т.І, рег.№ 390, дело № 10/2010г. на
04.05.2010 г. длъжникът „К.Р.и.” ЕООД е учредил ипотека върху описания в
нотариалния акт имот в полза на „М.И.Л.” за вземане в размер общо на 2 080
199,82 евро, което преди учредяване на ипотеката е било необезпечено. Предвид
специалната уредба и въвеждането на изчерпателно изброени хипотези на действия
и сделки, вредите за масата на несъстоятелността и знанието за уреждане на
длъжника се презюмират, а намерението за увреждане у третото лице е ирелевантно
за тези хипотези. Знанието на кредитора, че длъжникът е неплатежоспособен или
свръхзадължен е обстоятелство, което увеличава подозрителния срок на две
години, съгласно ал. 3 на чл. 646 от ТЗ, но в настоящия случай ищецът не твърди
наличието на такова знание. Законът не изисква ищецът да установи настъпване на
реално увреждане на масата, тъй като самото сключване на сделките при
условията, визирани в разпоредбата е основание за тяхната недействителност.
Законът не изисква да е налице интерес за всички кредитори от обявяване на
недействителността на конкретната сделка, в случая обезпечение, поради което
изложените от ответниците доводи, че уважаването на иска не е в интерес на
преимуществената част от кредиторите на несъстоятелността и ще постави ищецът в
привилигировано положение по отношение на останалите кредитори, са ирелевантни.
Специфичната цел на иска е да отпадне привилегията, която биха ползвали ответниците
„М.И.Л.” и „Д.И.Б.” АД въз основа на
учредената три месеца преди подаване на молбата по чл. 625 от ТЗ за откриване
на производството по несъстоятелност на длъжника, ипотека, която обезпечава необезпеченото
им преди това вземане и това ползва всички останали кредитори, освен тях
двамата. След обявяване на недействителността на ипотеката всички кредитори ще
бъдат равнопоставени, а именно със вземания по един ред, а не част от тях
привилигировани.
С оглед на гореизложеното, Съдът приема,
че предявеният иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен.
При настоящето разглеждане на делото
ищецът не е претендирал разноски, а при първоначалното разглеждане на делото не
е представил доказателства за реално извършени такива. Ето защо на ищеца не се
следват разноски.
Предвид изхода на делото и разпоредбата на чл. 649, ал. 6 от ТЗ, следващата се държавна такса следва да бъде събрана от осъдената страна,
т.е. от ответниците, поради което ответниците следва да бъдат осъдени да
заплатят държавна такса по производството в размер на сумата от 162 740.68 лв.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА, на основание
чл. 646, ал. 2, т. 2 от ТЗ, за
недействителна учредената от длъжника в откритото с решение от 27.12.2010 г.,
по т.д. № 2125/2010 г. производство по
несъстоятелност на „К.Р.и.” ЕООД, с
нотариален акт № 10/04.05.2010 г., т. І, рег.№ 390, дело № 10/2010г. ипотека в
полза на „М.И.Л.”, К., Н. за обезпечаване на вземане в размер общо на 2 080 199.82
евро, върху следния недвижим имот: УПИ ХІІІ-3011, в кв. 10А по плана на гр.
София, район „Панчарево”, вилна зона „Косанин дол” с площ от 8 585 кв.м., който
имот е образуван от поземлени И.№ 044005 и № 044006, при съседи по скица: УПИ
ХІ-2837,2838, поземлен имот 2193, УПИ Х-2845,2847,2592, 2593 и 2846 и улица,
подробно описан в нотариалния акт, по иска, предявен от „Е.Е.Б.” ООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес *** и синдикът на „К.Р.и.” ЕООД /н/, срещу „К.Р.Й.” ЕООД
/н/, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, „М.И.Л.”,
К., Н., със съдебен адрес – адв. К.Д.,*** и „Д.И.Б.” АД, ***.
ОСЪЖДА, на основание чл. 649, ал. 6 от ТЗ, ответниците „К.Р.Й.” ЕООД /н/, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление ***, „М.И.Л.”, К., Н., със съдебен
адрес – адв. К.Д.,*** и „Д.И. Б.” АД, ***, да заплатят по сметка на Софийски
градски съд, сумата от 162 740.68 лв. / сто шестдесет и две хиляди седемстотин
и четиридесет лева и 68 стотинки/, представляваща дължимата държавна такса по иска.
Решението може да бъде обжалвано пред
Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия: