Р Е Ш Е Н И Е
№ 261473 14.05.2021г., гр.Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд,
гражданско отделение, в открито заседание на четиринадесети април две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НАДЕЖДА СЛАВЧЕВА
при секретаря Марина
Кондарева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 2973 по описа на
съда за 2020 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
В исковата молба
от К.Т.Т. против Е.К.М. и уточнителна
молба от *** се твърди, че страните имали сключен граждански брак, прекратен по
взаимно съгласие на ***. По време на брака – на *** закупили недвижим имот –
апартамент – СОС с идентификатор *** с площ от 54.02 кв.м., гараж с площ 18.64
кв.м., както и прилежащите 2,5 % ид.ч. от недвижим имот ***. Имотът, след
прекратяване на брака, останал в режим на обикновена съсобственост между
страните. Този имот закупили за цена от 90 000 лв., 39 000 лв. от
които платил ищецът от негова банкова сметка ***г. със заемни средства по два
предходни сключени между ищеца и трето лице договори /за сумите съответно от
27 367 лв. и 9 000 лв./, а остатъкът от продажната цена от
51 000 лв. били платени от страните по банков път на продавача на ***,
чрез получен от страните ипотечен кредит от банката по силата на сключен от
двамата договор за жилищен кредит с „***“ ЕАД с падеж до ***г. Твърди, че този
жилищен кредит изплаща само той от падежа на първата му вноска през *** до
момента, като от прекратяване на брака между страните до *** ищецът заплатил
пълния размер на 10 бр. месечни вноски за този период, всяка в размер на 258.65
лв., за които следвало с ответницата да отговарят солидарно.
По време на
брака страните изтеглили и потребителски кредит на ***, в размер на 40 924
лв., със срок на връщане ***, като след прекратяване на брака само ищецът
погасявал кредита с лични средства и за периода *** – *** заплатил пълния
размер на дължимите за този период вноски в размер от 610.34 лв. всяка, за
които следвало да отговарят солидарно, в общ размер от 6104.30 лв.
След датата
на прекратяване на брака – на *** ищецът с лични средства погасил по банков път
сума от 29 000 лв. от общото задължение на страните по предходно
сключените два договора за целеви заем за закупуване на семейно жилище, с
получените пари от които те закупили жилището. Съдържа се позоваване на
разпоредбата на чл.127, ал.1 и ал.2 ЗЗД, като претендира ответницата да му
заплати половината от посочените суми, тъй като е изпълнил повече от дължимата
от него част от дълга. Направено е искане за постановяване на решение, с което
да се осъди ответницата да му заплати сумите от 3081.90 лв. – ½ от
задължението платено от ищеца за периода *** – ***, по договор за потребителски
кредит; 1318 лв. – ½ от задължението
платено от ищеца за периода *** – ***, по договор за ипотечен кредит;
14 500 лв. – ½ от задължението, изплатено с лични средства на ищеца
по договори за целеви заем за закупуване на жилище, ведно със законната лихва
върху посочените суми от датата на подаване на исковата молба до окончателното
им изплащане.
В срока по чл. 131 ГПК, ответницата е подала отговор на исковата молба, в
който е изразено становище за основателност на иска за сумата от 1 276.85
лв. – половината от 2 553.70 лв., платена за периода от *** до ***. След
тази дата цялата вноска се плащала от ответницата, поради което е направено
възражение за прихващане със сумата от 1149.50 лв. – платени за периода *** – ***.
Неоснователна била претенцията за сумата от
24.75 лв. банкова такса за обслужване, тъй като ищецът бил титуляр на
банковата сметка. Изцяло неоснователна била претенцията за сумата от 3081.90
лв. по потребителски кредит, тъй като получените суми не послужили за
удовлетворяване на нужди на семейството, а сумата била преведена като заем от
ищеца към неговия брат. После тези средства се ползвали за бизнес от двамата
братя. Неоснователна била претенцията за сумата от 24.75 лв. банкова такса за
обслужване, тъй като ищецът бил титуляр на банковата сметка. Основателна била
претенцията за 14 500 лв. – половината от 29 000 лв., но ответницата
била платила другата част от дълга по договор от ***, поради което е направено
възражение за прихващане със сумата от 14 500 лв. – половината от платени
от Е.М. погашения по кредита за покупка на жилището.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
По делото е представен договор за потребителски кредит № *** от ***, сключен между „***“ ЕАД, К.Т.Т. – кредитополучател и Е.К. Т. – съдлъжник, по силата на който банката е отпуснала кредит в размер на 40924 лв. за потребителски нужди. Представено е извлечение по сметка на К.Т.Т., видно от което сумата е постъпила по банковата сметка на кредитополучателя.
Представен е договор за жилищен кредит от ***, сключен между „*** “ ЕАД, К.Т.Т. – кредитополучател и Е.К. Т. – съдлъжник, по силата на който е предоставен кредит в общ размер от 51 000 лв., с цел финансиране покупката на недвижим имот – апартамент и гараж. Представено е извлечение по сметка на К.Т.Т., видно от което сумата е постъпила по банковата сметка на кредитополучателя.
Представен е договор за паричен заем от ***, сключен между А. Т. М. и К.Т.Т., в качеството им съответно на заемодател и заемател, по силата на който е предоставен целеви паричен заем за закупуване на семейно жилище в размер на 27 367 лв., както и извлечение по сметка. Представен е и договор за паричен заем от *** между същите страни, с предмет сумата от 9 000 лв.
Представен е нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от ***, по силата на който Е.К. Т. и К.Т.Т. са закупили недвижим имот в гр.П..
С решение от *** по гр.дело № ***по описа на ПРС за ***г. е прекратен сключеният между страните брак, като решението е влязло в законна сила на същата дата – ***.
Представени са извлечения по сметка на К.Т.Т. в „***“ ЕАД за периода от *** до ***.
Представени са вносни бележки от Е.К.М. за платени в полза на „***“ ЕАД суми от дати ***, ***г., ***г., ***г., ***, ***, ***. Представено е преводно нареждане с наредител К.Т.Т. в полза на „***“ за сумата в размер на 32 000 лв. от дата ***, както и справка за движенията с потребител П. Т.Т. за период от *** до ***г.
Постъпило е извлечение от банкова сметка *** К.Т.Т. за периода *** – ***.
Събрани са гласни доказателства чрез разпит на св.К., която разяснява, че с К. и К. в периода ***-***г. поддържали контакти през цялото време. Братът на К. – П. имал разсадник за лавандула, като заедно със съпруга на свидетелката гледали разсади. През ***г. участвали в земеделска програма, купили нова кола, изтеглили кредит, на името на фирмата на П.. К. изтеглил кредита, защото П.се върнал малко преди това от *** и нямал средства, а К. работел по трудов договор в *** имал възможност да изтегли кредит. К. изтеглил кредита през ***г. Средствата от ДФ „Земеделие“ отишли в разсадника, който имали, защото там имало страшно много разходи.
После закупили земя, П. я закупил на негово име. Закупила се с текущите средства от разсадника и получените от фонда. През ***г. я продал. Разбрали се К. да не си взима дяловете, за да си купи П. апартамент. В периода ***-***г. не й е известно страните да са купували скъпи вещи, нито да са ходили по почивки. Имало моменти, в които майката и бащата на ответницата купували маратонки за децата на страните, ползвала помощ от родителите си. Разсадите изисквали много средства, за да се произведат, после закупили и земята. К. работел в ***, а К. и досега работила в ***. Той имал и консултантска дейност. Имали кредити за апартамента и колата. Кредитът за апартамента и в момента се връщал. Е. споменавала, че връща кредита за апартамента.
По делото са приети основно и допълнително заключение на изготвената съдебно-съдебно счетоводна експертиза.
При
така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
По
делото не се спори, установява се и от представените писмени доказателства, че
страните по делото са бивши съпрузи, чиито брак е прекратен с решение по
гр.дело № *** по описа на ПРС за ***г., в сила от ***г.
Не се спори, че е сключен договор за потребителски кредит № *** от ***г. между „***“ ЕАД, К.Т.Т. – кредитополучател и Е.К. Т. – съдлъжник, по силата на който банката е отпуснала кредит в размер на 40924 лв. за потребителски нужди; договор за жилищен кредит от ***г. между „***“ ЕАД, К.Т.Т. – кредитополучател и Е.К. Т. – съдлъжник, по силата на който е предоставен кредит в общ размер от 51 000 лв., с цел финансиране покупката на недвижим имот – апартамент и гараж; договори за парични заеми от *** между А. Т. М. и К.Т.Т., в качеството им съответно на заемодател и заемател, по силата на който са предоставени парични заеми в размер на 27 367 лв. и 9 000 лв.
Искът за заплащане на сумата от 1 318 лв. по договор за жилищен кредит съдът намира за установен по основание – кредитът е усвоен по време на брака, а видно от представените банкови извлечения, както и от приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът възприема изцяло като компетентно и обективно дадено, ищецът е заплащал в периода след прекратяване на брака общото задължение на съпрузите – солидарни длъжници в периода *** – ***г. Тъй като страните по договора са солидарно отговорни и съобразно разпоредбата на чл.127, ал.2 ЗЗД следва да се приеме, че ответницата дължи припадащата й се част от това, което е заплатено. Искът се и признава с отговора на исковата молба по отношение на част от претендираната сума. От страна на ответницата е формулирано възражение за прихващане със сумата от 1149.50 лв. – половината от платените от Е.М. погашения по същия кредит за периода *** до ***г. Не се спори от ищеца, че за посочения период дължимите по кредита вноски са погасявани от ответницата, но ищецът счита, че не е налице право на прихващане, тъй като вземането й не е ликвидно и изискуемо. Възражението за прихващане, надлежно заявено в хода на висящ съдебен процес като процесуален способ на защита срещу заявения основен иск, е допустимо и когато заявеното с него вземане не е ликвидно, нито изискуемо. В тези хипотези на съдебното прихващане погасителният ефект настъпва, след като влезе в сила решението, с което се установява съществуването на вземането и неговата изискуемост. Именно от този момент същото е и ликвидно, установено по размера, в който се реализира от съда. При направено възражение за прихващане съдът е длъжен да го приеме съобразно правилата на чл. 131 – 133 ГПК, и да се произнесе дори и ако вземането по направеното възражение не е ликвидно към този момент. С влизане в сила на решението спорното неликвидно насрещно вземане става ликвидно и изискуемо. От гледна точка на процесуалното право евентуалното възражение за прихващане е процесуално действие за защита срещу иска, при което за разлика от материалноправното възражение, съдебната компенсация погасява насрещните вземания занапред. Поради това без значение за допустимостта му е дали компенсационното правоотношение е настъпило преди или след предявяването на иска, тъй като ефектът на прихващането ще се прояви след установяване с влязло в сила решение на съществуването на насрещните вземания и на тяхната изискуемост – чл. 298, ал. 4 ГПК. Ето защо съдът намира, че осъдителният иск за заплащане на сумата от 1318 лв. платени от ищеца суми по договора за ипотечен кредит в периода *** –*** ***г. е основателен, но следва да бъде отхвърлен, като погасен чрез прихващане.
С втория осъдителен иск ищецът претендира осъждане на ответницата да му заплати сумата от 3081.90 лв. по договор за потребителски кредит. Съгласно чл.32, ал.2 СК съпрузите отговарят солидарно за задължения, поети за задоволяване нужди на семейството. С писмения отговор ответницата е формулирала възражение, че сумата по потребителския кредит в размер на 40 924 лв. не е ползвана за нуждите на семейството, както и е уточнено, че този кредит е ползван само от ищеца и неговия брат във връзка с дейността му на земеделски производител. От представените писмени доказателства – справка за движението по сметка на ищеца, както и от приетото по делото заключение на изготвената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че на *** е извършен превод в полза на „***“ ЕООД, с потребител на разплащателната сметка на посоченото дружество П. Т.Т., за кое лице не се спори, че е брат на ищеца, в размер на 32 000 лв. с основание за плащане „Договор за заем“. Сумата е била върната на части в периода ***г. – ***г., постъпила по банковата сметка на ищеца. Според показанията на св.К., които съдът намира за обективно дадени, със сумите по заема от ***г. първоначално е закупен лек автомобил на името на брата на ищеца, а впоследствие и земя, като парите са използвани за закупуване на земя, обработка и др. Кредитът е бил изтеглен от К., понеже П.малко преди това се бил върнал от *** и не разполагал със средства, а К. имал възможност да изтегли кредит. При тези данни и с оглед разпределената с доклада доказателствена тежест съдът намира, че по делото се установи, че средствата по потребителския кредит не са използвани за задоволяване на семейни нужди. Поради това съдът намира, че искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Третият осъдителен иск е за заплащане от ответницата на сумата от 14 500 лв., погасена от ищеца на дата *** по два целеви заема от ***, изтеглени през време на брака между страните, за закупуване на жилище. Преводът е направен след прекратяване на брака, като според заключението на съдебно-счетоводната експертиза, преводът на тази сума е направен от същата разплащателна сметка, по която са постъпвали всички заеми и др.суми. С отговора на исковата молба е изразено становище за основателност на предявения иск, но е формулирано възражение за прихващане със сумата от 14 500 лв. – половината от платени от Е.М. погашения по кредита. Поради изложеното съдът намира, че искът е установен по основание. Неоснователно е според настоящия съдебен състав възражението за прихващане на ответницата против ищеца, тъй като от една страна няма ангажирани доказателства дали са погасявани по сключените на *** суми от ответницата и в какъв размер. Според настоящия състав не са и дължими от ищеца към ответницата суми, платени от нея като стойност за прехвърляне на вземанията по тези договори – 4750 лв. /както се поддържа в писмената защита на ответната страна/, както и половината от дължима неустойка по договорите за периода *** – ***г., в размер на 17363.42 лв., за плащането на които суми от ответната страна изобщо не са ангажирани доказателства. Поради това предявеният осъдителен иск съдът намира за доказан по основание и размер.
При този изход на делото на страните следва да се присъдят разноски съразмерно на уважената и отхвърлената част от исковите претенции. Поради това на ищеца от претендираните по списъка по чл.80 ГПК разноски в общ размер от 2 905 лв. следва да се присъди сумата от 2 228.72 лв., а на ответницата – от претендираните по списъка по чл.80 ГПК разноски в общ размер от 1930 лв. следва да се присъди сумата от 449.30 лв.
По изложените съображения съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от К.Т.Т., ЕГН ********** *** против Е.К.М., ЕГН ********** *** иск за осъждане за заплащане на сумата от 1 318 лв. /хиляда триста и осемнадесет лева/ - половината от платените от К.Т.Т. погасителни вноски и банкови такси по договор за жилищен кредит от *** за периода месец ***г. – месец ***г., КАТО
ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПРИХВАЩАНЕ със
сумата от 1149.50 лв. – половината от платените от Е.М. погашения по същия
кредит за периода ** до ***г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от К.Т.Т., ЕГН **********
*** против Е.К.М., ЕГН ********** *** иск за осъждане за заплащане на сумата от
3081.90 лв. /три хиляди осемдесет и един лева и 90 ст./ - половината от
платените от К.Т.Т. погасителни вноски и банкови такси по договор за
потребителски кредит от *** за периода месец *** – месец ***г.
ОСЪЖДА Е.К.М., ЕГН ********** *** да
заплати на К.Т.Т., ЕГН ********** *** сумата от 14 500 лв. /четиринадесет
хиляди и петстотин лева/, погасена от К.Т.Т. на дата *** по договори за
заем от *** за закупуване на жилище, ведно със законната лихва върху посочената
сума от датата на подаване на исковата молба – *** до изплащането й.
ОСЪЖДА Е.К.М., ЕГН ********** *** да заплати на К.Т.Т., ЕГН ********** *** сумата от 2 228.72 лв. /две хиляди двеста двадесет и осем лева и 72 ст./ направени по делото разноски.
ОСЪЖДА К.Т.Т., ЕГН ********** *** да
заплати на Е.К.М., ЕГН ********** *** сумата от 449.30 лв. /четиристотин
четиридесет и девет лева и 30 ст./ направени по делото разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п/Н.Славчева
Вярно с
оригинала.
М.К.