11.11.2019г. гр.Хасково
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд
Хасково в
публичното заседание
на единадесети
октомври две хиляди и деветнадесета година в следния състав:
СЪДИЯ : ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА
Секретар
Йорданка Попова
Прокурор
Елеонора Иванова
като разгледа
докладваното от съдията
адм.д.№894 по
описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.203 и сл. от
Административнопроцесуалeн кодекс във
връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за
вреди.
Образувано е по искова молба от Д.Г.Т. *** - чрез
представляващия адв.К.Р., и е с правно основание чл.1, ал.2 от ЗОДОВ във вр. с
чл.203 от АПК. Твърди се, че обжалвал Наказателно постановление
№15-1253-001819/21.01.2016г., издадено от Началник сектор към ОД МВР Хасково, Сектор Пътна полиция Хасково и
с Решение №212 от 24.06.2019г., постановено по АНД №526/2019г. по описа на
Районен съд Хасково, влязло в законна сила, наказателното постановление било
отменено. В производството пред РС - Хасково, ищецът бил представляван от
адвокат, чийто хонорар бил 400,00 лева. Налице били предпоставките за
ангажиране отговорността на ответника на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за
обезщетяване на претърпените от ищеца имуществени вреди в размер на 400,00
лева, представляващи платената сума за адвокатско възнаграждение. Иска от съда
да постанови решение, с което да осъди ОД МВР Хасково да заплати обезщетение за
имуществени вреди от 400,00 лева, ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба до окончателно заплащане, както и направените в настоящото
производство разноски.
Ответникът - Областна дирекция на МВР Хасково, чрез
процесуален представител депозира писмен отговор и взема становище в съдебно
заседание по предявения иск. Излага съображения, че предявеният иск в размер на
400,00 лева е неоснователен. Прави възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за
прекомерност на платения адвокатски хонорар по АНД №526/2019г. на РС Хасково,
като ако искът бъде приет за основателен, то счита, че размерът следва да бъде
намален до 300,00 лева, както и съразмерно по отношение размера на
претендираните лихви. Относно търсените в настоящото производство разноски - прави
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Изразява становище, че ако
искът бъде отхвърлен, то ответната страна претендира разноските, представляващи
юрк.възнаграждение.
Окръжна прокуратура Хасково дава становище, че
исковата претенция е доказана по основание и размер, поради което предлага да
бъде уважена.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
– поотделно и в тяхната общност, приема за установено от фактическа страна
следното:
С Решение №212/24.06.2019г., постановено по АНД №526/2019г.
по описа на Районен съд - Хасково, влязло в сила на 15.07.2019г., е отменено
Наказателно постановление №15-1253-001819/21.01.2016г., издадено от Началник
сектор към ОДМВР - Хасково, Сектор Пътна полиция Хасково, с което, за извършено
нарушение по чл.167, ал.1 от Закон за движението по пътищата и на основание чл.178,
ал.1, т.7 от ЗДвП, на Д.Г.Т. е наложено административно наказание Глоба в размер
на 2000 лева. Видно от приложеното административнонаказателно дело, в съдебното
производство ищецът е бил представляван от адвокат, упълномощен с пълномощно –
л.5 от делото. За процесуалното представителство по делото ищецът е платил
договорен хонорар в размер на 400,00 лева, която сума е получена от адвоката в
брой на 09.05.2019г., видно от отразеното в представения договор, съставен на
същата дата.
При така установената фактическа обстановка и
събраните по делото доказателства, съдът направи следните правни изводи:
Претенцията е насочена против ответник с надлежна
пасивна процесуална легитимация и е предявен за разглеждане пред компетентния
съд съгласно приетото в т.1 от Тълкувателно постановление №2/19.05.2015г. на ВКС
по тълк.д. №2/2014г., ОСГК и Първа и Втора колегия на Върховния административен
съд, поради което съдът приема, че искът
е процесуално допустим.
Разгледан по същество, искът е основателен.
Разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ изисква
претърпените вреди да са пряко следствие от действието на незаконосъобразния
акт. Съгласно чл.4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното
лице. Приложимите правни норми
обосновават извод, че за основателността на иск с правна квалификация чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ следва установяване кумулативното наличие на следните
предпоставки: незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие
на административен орган или длъжностно лице на държавата, постановени, респ.
осъществени при или по повод изпълнение на административна дейност и отменени
по съответния ред; вреда от този административен акт; пряка причинна връзка
между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия
вредоносен резултат. Вината не е елемент от фактическия състав на
отговорността, тъй като имуществената отговорност по ЗОДОВ е обективна,
безвиновна. При недоказване на което и да е от изброените условия, искът за
обезщетение на вреди следва да се отхвърли като неоснователен.
В конкретния случай претенцията на ищеца се основава
на отменено наказателно постановление като незаконосъобразно и претърпени
имуществени вреди от отмененото наказателно постановление, представляващи
платено адвокатско възнаграждение.
Съдът приема, че отмененият административен акт е в
изпълнение на административна дейност. Установи се, че издаденият от
администрацията акт, чийто адресат е ищецът, а именно – Наказателно
постановление №15-1253-001819/21.01.2016г., издадено от Началник сектор към
ОДМВР Хасково, Сектор Пътна полиция Хасково, е отменено като незаконосъобразно,
като съобразно мотивите на ТП №2/19.05.2015г. на ВКС по тълк.д. №2/2014г., ОСГК
и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, съдът приема, че
издаването на отмененото наказателно постановление е последица от изпълнение на
нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна
компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната
им правосубектност. Изпълнението на тези задължения по своето съдържание
представлява административна дейност и в този смисъл наказателното
постановление представлява властнически акт, издаден от административен орган и
е резултат от санкционираща административна дейност. Установи се още, че ищецът
е ползвал правна защита и съдействие, съгласно сключен договор на 09.05.2019г.,
както и процесуалното представителство е осъществено срещу адвокатско
възнаграждение е в размер на 400,00 лева, заплатено в брой на 09.05.2019г. при
подписване на договора. Провеждането на производство по обжалване пред съд на
издадено наказателно постановление е необходима предпоставка за отмяната на същото
и единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че
неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. Ако в
производството по съдебно обжалване наказаният гражданин е ползвал адвокатска
защита, което е негово нормативно установено право, заплатеното възнаграждение
за осъществяване на тази защита съставлява увреждане на имуществената сфера на
адресата на незаконосъобразното наказателно постановление. Така претърпяната
загуба е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен акт на
администрацията, доколкото ищецът не би заплатил адвокатското възнаграждение,
ако не бе издадено наказателно постановление, за обжалването на което е
ангажирал квалифициран защитник. По изложените съображения и като съобрази
задължителните указания, дадени в ТР №1/15.03.2017г. на ОСС от I и II колегия
на ВАС по т.д. №2/2016г., настоящият състав намира предявеният иск за
имуществени вреди за доказан по основание.
Размерът на тази претенция обаче се явява прекомерен и
искът следва да бъде уважен до размера от 300,00 лева. Съгласно цитираното вече
ТР №1/15.03.2017 г., постановено по т.д.№2/2016г. на ВАС, институтът на
обезщетението от непозволено увреждане не е и не може да се превърне в средство
за неоснователно обогатяване, поради което и съдът, спазвайки принципа на
справедливостта и съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв
размер на обезщетението, който да отговаря на критериите на чл.36, ал.2 от
Закона за адвокатурата – да е обоснован и справедлив, като е съразмерен на
извършената правна защита и съдействие, а също и да обезщети страната за
действително понесените от нея вреди от причиненото ѝ от държавния орган
непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на
която и да е от страните в производството. Предвид това и с оглед фактическа и
правна сложност на делото, справедливият размер на обезщетението за претърпени
имуществени вреди е в размер на 400,00 лева. Следва
да се има предвид, че минималният размер за процесуално представителство,
защита и съдействие съгласно чл.18, ал.2 във вр. с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения е 370,00 лева, а
действително заплатеният хонорар е малко над тази сума, поради което в
настоящия случай това възнаграждение не е с прекомерен размер. Обезщетението е
дължимо ведно със законната лихва, считано от 23.07.2019 г. – датата на
предявяване на иска, до окончателното изплащане.
С оглед изхода на делото и на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ искането на ищеца за присъждане на направените съдебни разноски следва да
се уважи, но следва да бъде съобразено и възражението на ответната страна за
прекомерност, поради което ответникът следва да заплати 300,00 лева – възнаграждение за адвокат, и 10.00 лева – държавна такса.
Мотивиран така и на основание чл.204, ал.1 от АПК във
вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи – Хасково, бул.Б. №.., да заплати
на Д.Г.Т. ЕГН **********,***, сумата от 400,00 лева, представляващи обезщетение
за причинени имуществени вреди /заплатено адвокатско възнаграждение/ в резултат
от незаконосъобразно Наказателно постановление №15-1253-001819/21.01.2016г., издадено
от Началник сектор към ОД на МВР - Хасково, Сектор Пътна полиция Хасково, отменено
с Решение №212/24.06.2019г., постановено по АНД №526/2019г. по описа на Районен
съд Хасково, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване
на иска – 23.07.2019г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните
работи – Хасково, бул.Б. №.., да заплати на Д.Г.Т., ЕГН **********,***, направените
разноски в настоящото производство за държавна такса и адвокатско
възнаграждение – общо 310,00 лева.
Решението може да бъде обжалвано пред ВАС на РБ в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: