Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 13.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI
– „Г“ въззивен състав,
в публично съдебно заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
СОНЯ НАЙДЕНОВА
КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ
при
участието на секретаря Алина Тодорова, като разгледа докладваното от мл. съдия
Трендафилов въззивно гражданско дело № 10579 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
Решение № 143765 от 17.06.2019 г., постановено по гр. дело № 49247/2018 г. по
описа на СРС, ГО, 164 с-в, са отхвърлени предявените от В.К.Е. срещу Държавно
предприятие „Т.с.и в.“, преобразувано в „т.С.и в.“ ЕАД, обективно кумулативно
съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ
– за отмяна на Заповед № РД-09-15 от 31.05.2018 г. на главния директор на Държавно
предприятие „Т.с.и в.“, с която, на основание чл 328,
ал. 2 КТ, е прекратено трудовото правоотношение на ищеца; иск с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ – за в. на заеманата преди уволнението
длъжност – „заместник-директор в Дирекция „Безопасност и управление на
качеството“; иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр.
чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 15 091.56 лв., представляваща
обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа вследствие на
незаконното уволнение за срок от 6 месеца, следващи датата на уволнението; иск
с правно основание чл. 128, т. 2 КТ – за заплащане на непогасени трудови
възнаграждения в размер от 3180.40 лв.; иск с правно основание чл. 220 КТ – за
заплащане на обезщетение за неспазено предизвестие от работодателя в размер на
2442 лв. и иск с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ – за заплащане на
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. С решението е уважен предявеният
от ищеца срещу ответника иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане
на „т.С.и в.“ ЕАД да заплати на В.К.Е. сумата от общо 232.70 лв.,
представляваща обезщетение за забава при плащането на дължимите по прекратеното
трудово правоотношение възнаграждения и обезщетения, в размер на законната
лихва за периода от 28.02.2018 г. до 24.07.2018 г.
Срещу
решението, в частта, с която са отхвърлени предявените искове с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, е подадена в законоустановения срок въззивна
жалба от ищеца В.К.Е.. В жалбата са развити оплаквания за неправилност на
постановеното решение в обжалваната част, поради необоснованост на формираните
от първоинстанционния съд изводи, нарушение на
материалния закон и на съдопроизводствените правила. Жалбоподателят
поддържа, че ответникът не успял да докаже законността на уволнението, т.е.
наличието на договор за управление, изпълнението по който де е започнало на
посочената в договора дата, уволнението да е извършено от новоназначения
директор в срок от девет месеца от започване на изпълнението на договора за
управление по чл. 328, ал. 2 КТ, както и ищецът де е заемал и изпълнявал
ръководна длъжност, която да обуславя правото на уволнение. По делото не били
представени доказателства за узнаване от работниците и служителите за
възникналата представителна власт на главния директор на ответното дружество
към датата на сключването на договора за управление, преди той да бъде вписан
по предвидения ред в Търговския регистър. В чл. 2 от договора за управление, с
рег. № ВД-12/16.05.2018 г. и ВД-13/16.05.2018 г., ясно било указано, че същият
поражда действие между страните от датата, определена в заповедта на министъра
за назначаване на главния директор. Такава заповед от страна на ответника по
делото не била представена, за да се установи безспорно моментът, от който
договорът поражда своето действие, с цел обосноваване законосъобразността на
заповедта, както и че работниците и служителите узнали за извършеното
назначаване. Предвид гореизложеното, не можело да се приеме, че датата на
възникване на договорното правоотношение е 16.05.2018 г., тъй като встъпването
в длъжност на главния директор, с оглед вписването в ТР по партидата на
дружеството, е било осъществено на 01.06.2018 г., респ. заповедта, издадена с
предхождаща встъпването в длъжност дата, била незаконосъобразна. Ответникът не
доказал по безспорен начин и че назначеният главен директор приел съществуващия
бизнес-план за 2018 г. Нарочната декларация с вх. № 1436/21.05.2018 г.
безспорно била антидатирана и създадена за целите на
настоящото производство. Същата била подписана преди датата на одобряване на
бизнес – плана със заповедта на заместник министъра на транспорта от 28.05.2018
г., като в нея било декларирано едно ненастъпило обстоятелство, а именно
приемане на бизнес-план, който в действителност трябвало да бъде одобрен 7 дни
по – късно. Според съдебната практика, можело да се ползва бизнес-план на предходен
управител, когато този бизнес-план бил изрично приет от новия управител.
Когато, обаче, такова изрично приемане не било налице, каквото по делото се
установявало безспорно, тогава това следвало да се тълкува като отсъствие на
бизнес-план на новия управител. Ето защо, моли първоинстанционното
решение да бъде отменено в обжалваната част, а исковете - уважени. Претендира
присъждането на направените разноски пред въззивната инстанция.
Ответникът
по жалбата - „т.С.и в.“ ЕАД, поддържа, че решението на СРС е правилно и
обосновано. Твърди, че не отговаряло на истината твърдението на жалбоподателя,
че не било доказано извършването на уволнението в рамките на законоустановения девет месечен срок, считано от започване
на изпълнението по договора за управление, както и че ответникът не бил
представил заповедите за назначаването на главния директор и не можел да се
определи безспорно моментът, от който договорът пораждал своето действие. От
събраните по делото доказателства било видно, че ищецът още с исковата си молба
представил Договор рег. № ВД-12/16.05.2018 г. за управление на главния
директор, заедно с приложението към него, Договор рег. № ВД №-13/16.05.2018 г.,
както и Заповед № ПД-112/16.05.2018 г. и Заповед № ПД-113/16.05.2018 г. на
Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, поради което
не се налагало ответникът по делото да ги представя повторно. Неоснователно
било и възражението на жалбоподателя, че уволнението било извършено преди
започването на деветмесечния срок, тъй като съгласно съдебната практика
вписването на главния директор в Търговския регистър имало единствено оповестително действие, като началото на изпълнение на
договора за управление не било датата на неговото вписване в ТР, а датата, от
която новият главен директор, по волята на Министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията, започнал да изпълява
задълженията си по договора. Съгласно т. 3 от Заповед № ПД-112/16.05.2018
г. и Заповед № ПД-113/16.05.2018 г. назначаването на Б.Д.за главен директор
било считано от датите на двете заповеди – 16.05.2018 г. С това изрично
волеизявление на Министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията категорично се доказвала датата, от която започвало изпълнението на
договора за управление и която била преди датата на уволнението. На следващо
място, от длъжностната характеристика на жалбоподателя било видно, че същият
изпълнявал недвусмислено ръководни, управленски и контролни функции по
отношение на трудовия процес не само в Дирекция „Безопасност и управление на
качеството“, а и по отношение на трудовия процес в цялото предприятие и
поделенията на ответното дружество. Ето защо, моли първоинстанционното
решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Софийски градски съд, след като
прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на другата страна, намира за установено следното:
Първоинстанционният
съд е бил сезиран от В.К.Е. с искова молба, уточнена с молба от 17.08.2018 г.,
с която срещу Държавно предприятие „Т.с.и в.“ /ДП „ТСВ“/, преобразувано в „т.С.и
в.“ ЕАД, са били предявени обективно кумулативно съединени искове, както
следва: иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ – за отмяна на Заповед №
РД-09-15 от 31.05.2018 г. на главния директор на Държавно предприятие „Т.с.и в.“,
с която, на основание чл 328, ал. 2 КТ, е прекратено
трудовото правоотношение на ищеца; иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ – за в. на заеманата преди уволнението длъжност – „заместник-директор в
Дирекция „Безопасност и управление на качеството“; иск с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ за
заплащане на сумата от 15 091.56 лв. /изменен по размер в с.з. на 18.03.2019
г./, представляваща обезщетение за времето, през което ищецът е останал без
работа вследствие на незаконното уволнение за срок от 6 месеца, следващи датата
на уволнението; иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ – за заплащане на
непогасени трудови възнаграждения в размер от 3180.40 лв.; иск с правно
основание чл. 220 КТ – за заплащане на обезщетение за неспазено предизвестие от
работодателя в размер на 2442 лв.; иск с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ –
за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск и иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД /изменен по размер в с.з. на 18.03.2019 г./ - за заплащане
на сумата от общо 232.70 лв., представляваща обезщетение за забава при
плащането на дължимите по прекратеното трудово правоотношение възнаграждения и
обезщетения, в размер на законната лихва за периода от 28.02.2018 г. до
24.07.2018 г.
В
исковата молба се поддържа, че не бил осъществен фактическият състав на чл.
328, ал. 2 КТ, тъй като от една страна за периода от сключването на договора за
управление – 16.05.2018 г., до датата на връчване на заповедта за уволнение –
31.05.2018 г., не бил изработен, приет и представен по надлежния ред
„бизнес-план“ с конкретно поставени цели, задачи и програми, а пт друга - ищецът не заемал ръководна длъжност по смисъла
на параграф 1, т. 3 от ДР на КТ.
Ответникът
„т.С.и в.“ ЕАД оспорва предявените искове и моли съда да ги отхвърли.
За
да постанови обжалваното решение, първоинстанционният
съд е приел, че: между страните било налице трудово правоотношение по силата на
което ищецът заемал при ответника длъжността „заместник – директор дирекция
„Безопасност и управление на качеството“; с договор, обективиран
в документи с рег. № ВД-12/16.05.2018 г. и рег. № ВД-13/16.05.2018 г., министърът
на транспорта, информационните технологии и съобщенията възложил на Б.Н.Д.управлението
на ответното дружество; с декларация от 21.05.2018 г. Б.Д.приел да изпълнява
съществуващия бизнес план за 2018 г. на ДПТСВ, приет с решение по протокол №
254 от 18.12.2017 г.; правоотношението между ищеца и ответника било прекратено
със заповед от 31.05.2018 г. на главния директор Б.Д., считано от деня, следващ
връчването на заповедта на ищеца, което било осъществено на същата дата -
31.05.2018 г.; уволнението било извършено в 9 месечен срок, след започване на
изпълнението по договора за управление. Съдът е приел, че законосъобразността
на извършеното уволнение по чл. 328, ал. 2 КТ е обусловено от наличието на
следните правнорелевантни факти – работодателят да е
възложил управлението чрез сключване на договор за възлагане на управлението;
от започване изпълнението на договора до момента на прекратяване на трудовото
правоотношение да не са изтекли повече от 9 месеца и заеманата от служителя
длъжност да има характер на ръководна. Съдът е счел, че посочените предпоставки
са налице, поради което е отхвърлил предявените искове.
По отношение на фактическата
обстановка:
Не
се спори по делото, че между страните е съществувало безсрочно трудово
правоотношение, по силата на което ищeцът е
изпълнявал длъжността „Заместник – директор дирекция „Безопасност и управление
на качеството“ в Държавно предприятие „Т.с.и в.“,
преобразувано в „т.С.и в.“ ЕАД, а и това се установява от трудов договор № 3153
от 05.11.2014 г.
Установено
е, че с Решение по Протокол № 254 от 18.12.2017 г. /л.132 от делото на СРС/
Управителният съвет на ответното дружество е одобрил бизнес – плана на ДП „Т.с.и в.“ за 2018 г.
Посоченият бизнес-план е бил изпратен от ответника с писмо изх. №
266/24.01.2018 г. /л.133 от делото на СРС/ за одобрение на министерството на транспорта,
информационните технологии и съобщенията. Бизнес-планът за 2018 г. на ответника
е бил одобрен със Заповед № ПД-123 от 28.05.2018 г. /л.134 от делото на СРС/ на
зам.-министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Между
страните не се спори, а и от представената Заповед № ПД-112 от 16.05.2018 г. /л.20-21
от делото на СРС/ на министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията, се установява, че считано от 16.05.2018 г. за главен директор на ответното
дружество е бил избран Б.Н.Д..
Безспорно
е по делото, а и от представената Заповед № ПД-113 от 16.05.2018 г. /л.22-23 от
делото на СРС/ на министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията, се установява, че считано от 16.05.2018 г. Б.Н.Д.е бил избран за
нов член на Управителния съвет на ДП „ТСВ“.
Установява
се от доказателствата по делото, че на 16.05.2018 г. между министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията и Б.Н.Д., в качеството му
на главен директор и на член на УС на ДП „ТСВ“, са били сключени договори за
възлагане на управлението /л.24 –
30 от делото на СРС/ на ДП „Т.с.и в.“ със срок на действие от 3 години, считано
от датата, определена в заповедите на министъра за назначаването на Д.за главния
директор и член на Управителния съвет на ДП „ТСВ“, т.е. считано от 16.05.2018
г.
На
21.05.2018 г. Б.Н.Д.е декларирал с декларация вх. № 143621 по описа на ДП „ТСВ“
/л.135 от делото на СРС/, че в качеството си на главен директор на ответното
дружество и член на управителния съвет на същото приема съществуващия бизнес –
план за 2018 г. на ДП „Т.с.и в.“, приет с Решение по Протокол № 254 от
18.12.2017 г. на УС на ДП „ТСВ“ и одобрен със Заповед № ПД-123 от 28.05.2018 г.
на
зам.-министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, като е
заявил, че ще се придържа към показателите, залегнали в цитирания бизнес-план.
Със
Заповед № РД-08-64 от 29.05.2018 г. /л.233 от делото на СРС/ главният директор
на ДП „ТСВ“ Б.Д.е разпоредил на директорите на дирекции и ръководителите на
отдели или посочени от тях лица да му докладват за изпълнението от тях и
техните звена на бизнес-плана от началото на 2018 г., както и за предстоящите
пред тях задачи във връзка с изпълнението на бизнес – плана.
Установено
е, че със Заповед № РД-09-15 от 31.05.2018 г. /л.14 от делото на СРС/, издадена
от главния директор на ответното дружество на основание чл.
328, ал. 2 КТ, поради сключване на договор за възлагане на управлението,
трудовият договор на ищеца бил прекратен, считано от деня, следващ връчването
на заповедта на ищеца, което било осъществено на същата дата - 31.05.2018 г. На
31.05.2018 г. на ищеца било връчено и предизвестие за прекратяване на трудовото
правоотношеие на горното основание.
От
заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в първоинстанционното
производство съдебно-техническа експертиза, което при преценката му по реда на
чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано като обективно и компетентно дадено, се
установява, че входящият номер на оспорената от ищеца и издадена от главния
директор на ответното дружество декларация от 21.05.2018 г. е създаден чрез
автоматично генериран номер от електронната деловодна система на ответника на
дата 21.05.2018 г. в 11:21 ч.
Не
се спори между страните, а и от заключението на вещото лице по допуснатата и
изслушана в първоинстанционното производство съдебно-счетоводна
експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде
кредитирано като обективно и компетентно дадено, се установява, че последното
получено от ищеца брутно трудово възнаграждение за пълен отработен месец преди
уволнението е в размер на 2515.26 лв.
В
съдебното заседание, проведено на 14.12.2018 г., СРС е направил констатация по
оригинала на трудовата книжка на ищеца, от която се установява, че след процесното уволнение няма друго записване за започване на
работа по трудово правоотношение.
По отношение на правните изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение
е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални
норми.
Решението
на СРС е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният
състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка
с доводите във въззивната жалба е необходимо да се
добави и следното:
Основанията
за прекратяване на трудовия договор по инициатива на работодателя са посочени в
чл. 328, ал. 1, т. 1 - 12 и ал. 2 КТ. Те представляват определени от закона
юридически факти, при наличието на които уволнението може да бъде извършено.
Съгласно
разпоредбата на чл. 328, ал. 2 КТ, освен в случаите по ал. 1 служителите от
ръководството на предприятието могат да бъдат уволнени с предизвестие в
сроковете по чл. 326, ал. 2 и поради сключването на договор за управление на
предприятието, като уволнението може да бъде извършено след започване на
изпълнението по договора за управление, но не по-късно от 9 месеца.
Следователно, законността на едностранното прекратяване на трудовото
правоотношение на основание чл. 328, ал. 2 КТ се предпоставя
от проявлението на следните юридически факти: 1. компетентен орган на работодателска
власт да е прекратил трудовото правоотношение; 2. ищецът да е бил измежду
лицата, които представляват "ръководство на предприятието" по смисъла
на § 1, т. 3 КТ; 3. преди прекратяването на трудовото правоотношение да е бил
сключен договор за управление на предприятието и 4. да е започнало изпълнението
на договора за управление, като уволнението да е извършено в 9-месечен срок от
този момент.
В
настоящия случай, с оглед наведените от въззивника
доводи, спорът се концентрира върху следните правнорелевантни
обстоятелства: дали главният директор на ответното
дружество е прекратил трудовия договор на ищеца в законоустановения
деветмесечен срок от започване на изпълнението на договора за управление; заемал
ли е ищецът ръководна длъжност по смисъла на § 1, т. 3 ДР на КТ и дали назначеният
главен директор е приел съществуващия бизнес – план за 2018 г., приет с Решение
№ 254 от 18.12.2017 г. на УС на ДП „ТСВ“.
Както
се изясни, на 16.05.2018 г. за главен директор на дружеството – ответник, е бил
избран Б.Н.Д., като на същата дата между министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията и Б.Н.Д.е бил сключен договор за
възлагане на управлението на ДП „Т.с.и в.“ със срок на действие от 3 години,
считано от датата, определена в заповедта на министъра за назначаване на
главния директор, т.е. считано от 16.05.2018 г. Установи се, а и това е
безспорно между страните, че със заповед от 31.05.2018 г., издадена от главния
директор на ответното дружество, на основание чл. 328, ал. 2 КТ, трудовият договор на ищеца е бил прекратен,
считано от деня, следващ връчването на заповедта на ищеца, което е било
осъществено на същата дата - 31.05.2018 г., т. е. считано от 01.06.2018 г. Ето
защо следва да се приеме, че главният директор на ответното дружество е
прекратил трудовия договор на ищеца в законоустановения
деветмесечен срок по чл. 328, ал. 2 КТ.
Неоснователно
е възражението на жалбоподателя, че моментът на започване на изпълнението на
договора за управление е свързан задължително с вписването на името на
съответния управител в търговския регистър както спрямо работниците и
служителите, така и спрямо трети лица. В хипотезата на чл. 328, ал. 2 КТ
правото на работодателя на едностранно прекратяване на трудовите договори със
служителите от ръководството на предприятието следва да бъде упражнено в 9 –
месечен срок от започване на изпълнението по договора за управление. Договорът
е предпоставка за изпълнение на възложените функции от страна на новия главен директор
на дружеството. Напълно възможно е това изпълнение фактически да започне преди
датата на вписване на подлежащото на вписване обстоятелство в ТР /относно
новоизбрания представляващ дружеството/. Дейността на стопанския субект, чийто
законен представител е променен, продължава да се осъществява и не се прекъсва
поради факта, че липсва вписване на промяната в това обстоятелство по надлежния
ред в регистъра. Процесът на извършване на предмета на дейност от търговеца не
е обусловен от вписванията по партидата му в ТР. Той изисква вземането
постоянно на управленски решения в оперативен порядък и налага реално
осъществяване на функции по ръководство на дружеството непрекъснато във
времето. Затова няма пречка изпълнителят по договора да встъпи в длъжност като
започне да извършва управление преди вписването на промяната в
представителството в ТР /в този смисъл е Решение № 86 от 23.02.2012 г. на ВКС
по гр. д. № 1561/2011 г., IV г. о., постановено по въпроса дали спрямо
работниците и служителите на предприятието – работодател започване на
изпълнението по договора за управление в хипотезата на чл. 328, ал. 2 от КТ е
възможно да предхожда календарно вписването на изпълнителя /управителя, изп. директор/ по партидата на търговеца в Търговския регистър.
В тази връзка, в разглеждания случай от доказателствата по делото се
установява, че още на 21.05.2018 г. /т.е. преди прекратяването на трудовия
договор на ищеца/ Б.Н.Д.фактически е започнал изпълнението по договора за
управление, като е декларирал че в качеството си на главен директор
на ответното дружество и член на управителния съвет на същото приема
съществуващия бизнес – план за 2018 г. на ДП „Т.с.и в.“ и е заявил, че ще се
придържа към показателите, залегнали в цитирания бизнес-план. Това
обстоятелство се установява и от издадената от главния директор Д.Заповед №
РД-08-64 от 29.05.2018 г., с която е разпоредил на директорите на дирекции и
ръководителите на отдели или посочени от тях лица да му докладват за
изпълнението от тях и техните звена на бизнес-плана от началото на 2018 г.,
както и за предстоящите пред тях задачи във връзка с изпълнението на бизнес –
плана.
В
обобщение на гореизложеното следва да се приеме, че компетентен орган,
притежаващ надлежна работодателска власт и в законоустановения
преклузивен срок, е прекратил процесното
трудово правоотношение с ищеца.
По
отношение на следващия спорен въпрос и след анализа на всички събрани по делото
доказателства настоящият съдебен състав приема, че ищецът е бил измежду лицата,
които представляват "ръководство на предприятието" по смисъла на § 1,
т. 3 КТ. Съгласно тази дефинитивна правна норма "Ръководство на
предприятието" е ръководителят на предприятието, неговите заместници и други лица, на които е възложено ръководството
на трудовия процес, включително и в поделение на предприятието. Следователно,
тази разпоредба разширява приложното поле на
чл. 328, ал. 2 КТ, като освен ръководителят на предприятието и неговите заместници са включени и лицата, които съобразно своите
трудови задължения ръководят трудовия процес, без значение на кое управленско
равнище се намират. В този смисъл в "ръководството на предприятието"
са включени всички лица, които притежават ръководни, организаторски и контролни
функции по отношение на определени лица или по отношение на производствената и
служебната дейност. Тези служители са от управленския екип на работодателя и за
да се облекчи управлението на предприятието ръководителят, комуто е възложено
управлението на дружеството или поделението – работодател, по силата на договор
за възлагане на управление, може да промени в 9-месечен срок от сключването на
този договор членствения състав на своя управленски
екип. В това се изразява нормативната цел на разпоредбата на чл. 328, ал. 2 КТ. Тази преценка на
ръководителя е автономна, субективна, поради което не подлежи на съдебен
контрол.
В
конкретния случай, видно от чл. 25 от Правилника за дейността и структурата на ДП
„ТСВ“ /Правилника/, главното управление на дружеството – ответник е
организирано в пет дирекции, между които е и дирекцията, спрямо която ищецът е
упражнявал длъжността „Заместник – директор“, а именно – дирекция
"Безопасност и управление на качеството“. Съгласно чл.
29, ал. 1 от Правилника, Дирекция "Безопасност и
управление на качеството" изпълнява функции по организирането и
провеждането на контролната дейност и за осигуряване практическото реализиране
на правомощията на главния директор относно: 1. спазването
на нормативната уредба, регламентираща безопасното движение на влаковете и
маневрената дейност при извършване на строителни и възстановителни работи от
предприятието; 2. осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд; 3.
контрол на противопожарната безопасност; 4. осъществяване на технически надзор
на съоръженията с повишена опасност; 5. организиране методическо ръководство на
строителните лаборатории; 6. контрол на качеството и конкурентоспособността,
внедряването и поддържането на системи съгласно стандартите от серията ISO и
други; 7. изготвя нормативната уредба за изработване на система на безопасност
в предприятието; 8. дирекцията изпълнява и други функции, възложени от главния
директор на предприятието. Дирекцията по ал. 1 се ръководи от директор, който
съгласно чл. 29, ал. 2 от Правилника изпълнява следните задачи: 1. планира,
организира, ръководи, контролира и отчита изпълнението на задачите, възложени
на дирекцията; 2. подпомага главния директор на предприятието при осъществяване
на неговите правомощия в ръководството на цялостната дейност на предприятието и
осъществяването на контрола по осигуряване безопасно движение на работните
влакове, безопасни и здравословни условия на труд и техническия надзор; 3. се
отчита за своята дейност пред главния директор на предприятието; 4. предлага за
назначаване, преназначаване и освобождаване от длъжност на служителите от
дирекцията; 5. предлага за награждаване и за налагане на наказания на
служителите от дирекцията; 6. изпълнява и други функции, възложени му от
главния директор.
Видно
от представеното по делото длъжностно разписание /л. 77 – 82 от първоинстанционното дело/ на персонала и заплатите в главно
управление на ДП „ТСВ“, в дирекция "Безопасност и управление на
качеството“ има следните осем длъжности: „Директор дирекция /“Безопасност и
управление на качеството“/; „Заместник – директор дирекция /“Безопасност и
управление на качеството“/“; „Ръководител, отдел безопасни условия на труд
/главен ревизор по БДВ/“; „Главен експерт /безопасност на превозите и БДВ/“;
„Главен експерт /технически надзор/“; „Главен експерт, здраве и безопасност при
работа“; „Ръководител отдел /“Управление на качеството“/“; „Главен експерт
/производствена ефективност/“ и „Специалист /управление на качеството/“. Както
се изясни, ищецът е заемал при ответника длъжността „Заместник – директор
дирекция “Безопасност и управление на качеството“, като функциите на длъжността
му, съгласно представената длъжностна характеристика /л.12-12 от делото на СРС/
включват: планиране, организиране, ръководство, контролиране и отчитане
изпълнението на задачите, възложени на дирекцията; подпомагане на директора на
дирекцията при осъществяване на неговите правомощия в ръководството на
цялостната дейност на дирекцията и осъществяването на контрола по осигуряване
безопасно движение на работните влакове, безопасни и здравословни условия на
труд и технически надзор; предлагане за награждаване и за налагане на наказания
на служителите от дирекцията; участие при осъществяване на контролната дейност в
поделенията на ДП „ТСВ“; контролиране спазването на нормите и изискванията на
законодателството и изпълнение задълженията на работниците и служителите по
БДВ, ЗБУТ, техническия надзор, околна среда, управление на отпадъци и сигурност
на информацията и т.н. Изброените функции са ръководни, тъй като са свързани с
планиране, ръководство и контрол на процесите в цитираната дирекция на
работодателя и мотивират настоящия състав да приеме, че ищецът е бил част от
управленския екип на ответното дружеството и е лице, което попада в приложното
поле на § 1, т. 3 КТ, във вр. с чл. 328, ал. 2 КТ, т. е. бил е част от
"ръководството на предприятието". Извод в обратен смисъл не следва от
обстоятелството, че ищецът не е бил пряко подчинен на главния директор на
дружеството, а на Директора на дирекцията “Безопасност и управление на
качеството“, тъй като в конкретния случай водещо при преценката за наличието на
ръководна длъжност са изпълняваните функции, а не само заеманата позиция в
йерархичната структура на предприятието.
По
отношение на следващия спорен въпрос - дали назначеният главен директор е приел
съществуващия бизнес – план за 2018 г., приет с Решение № 254 от 18.12.2017 г.
на УС на ДП „ТСВ“, съдът намира следното:
Съгласно
константната съдебна практика на ВКС, няма пречка да се ползва бизнес план на
предходния управител, както и да бъдат поставени същите или изцяло нови задачи
в сравнение с тези на досегашния управител, които да се изпълняват в бъдеще.
Тази стопанска цел и конкретните бизнес задачи могат да бъдат възложени както с
новия договор за управление на предприятието, така и с други документи, стоящи
извън него и съставени преди или след сключването на самия договор.
Същественото е при възлагане на управлението да се преследва определена
стопанска цел, за чието изпълнение е предоставена възможност на управителя да
сформира нов управленски екип в деветмесечен срок. В този смисъл, за да бъдат
упражнени правата по чл. 328, ал. 2 КТ, при сключването на нов договор за
управление е достатъчно да има икономически /бизнес/ план в предприятието,
независимо дали преди или след възлагане на управлението са поставени за
изпълнение същите или изцяло нови задачи, в сравнение с тези на предходния
управител /в този смисъл са Решение № 76/27.03.2012 г. по гр. д. № 937/2011 г.,
на ВКС, III г.о., Решение № 481/13.12.2011 г. по гр. д. № 168/2011 г., на ВКС,
III г.о. и Решение № 261 от 30.10.2017 г. на ВКС по гр. д. № 593/2017 г., IV г.
о./.
Не
е налице пречка да се ползва бизнес план на предходен управител, когато този
бизнес план изрично бъде приет от новия управител /в този смисъл са Решение №
249/04.07.2013 г. по гр. д. № 1358/2012 г. по описа на ВКС, IV г. о., Решение №
230 от 8.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 346/2015 г., IV г. о. и др./.
В
разглеждания случай от доказателствата по делото несъмнено се установява, че
новият главен директор Б.Н.Д.изрично е приел съществуващия бизнес – план за
2018 г. на ДП „ТСВ“, приет с Решение по Протокол № 254 от 18.12.2017 г. на УС
на ДП „ТСВ“ и одобрен със Заповед № ПД-123 от 28.05.2018 г. на зам.-министъра
на транспорта, информационните технологии и съобщенията, като е заявил, че ще
се придържа към показателите, залегнали в цитирания бизнес-план. В подкрепа на
този извод е и издадената от Б.Д.Заповед № РД-08-64 от 29.05.2018 г., с която е
разпоредил на директорите на дирекции и ръководителите на отдели или посочени
от тях лица да му докладват за изпълнението от тях и техните звена на
бизнес-плана от началото на 2018 г., както и за предстоящите пред тях задачи
във връзка с изпълнението на бизнес – плана.
Неоснователни
са доводите на жалбоподателя, че подписаната от главния директор на ответното
дружество декларация от 21.05.2018 г. е била съставена за целите на настоящото
производство, като същата е била антидатирана, без
достоверна дата. Тези твърдения на въззивника се
опровергават от заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в първоинстанционното производство съдебно-техническа
експертиза, от което се установява, че входящият номер на оспорената от ищеца
декларация от 21.05.2018 г. е създаден чрез автоматично генериран номер от
електронната деловодна система на ответника на дата 21.05.2018 г. в 11:21 ч.
Предвид
наличието на всички елементи от фактическия състав на чл. 328, ал. 2 КТ,
настоящата съдебна инстанция приема, че извършеното уволнение на ищеца е
законосъобразно, а искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ следва да се отхвърли като
неоснователен.
Предвид
неоснователността на главния иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, неоснователни се
явяват и акцесорните искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 и
т. 3 КТ за в. на предишната длъжност и за обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за
исковия период.
С
оглед на обстоятелството, че правните изводи, до които въззивната
инстанция е достигнала, съответства на крайните правни съждения на първоинстанционния съд, решението на СРС, като
правилно, следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
Решението
в частта, с която исковете по чл. 128, т. 2 КТ, чл. 220 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ
са отхвърлени, респ. в частта, с която искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е уважен, не
е обжалвано от ищеца, респ. ответника, поради което в тази част то е влязло в
сила и въззивният съд не дължи произнасяне по него.
По разноските:
При
този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски. Въпреки направеното
искане за присъждане на разноски, такива не следва да бъдат присъдени и на въззиваемата страна - ответник, поради следното:
Разноските
са направените от страните разходи по водене на делото, които съгласно
разпоредбата на чл. 71, ал. 1 ГПК са държавни такси и разходи за
производството. Разноските за правна защита са разходи за производството и
включват възнаграждението за един адвокат - чл. 78, ал. 1 ГПК. Договорът за
адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат, като писмената форма е за
доказване. С него се удостоверява, както че разноските са заплатени, така и че
само са договорени.
Само,
когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се
присъдят по правилата на чл. 78 от ГПК. Ето защо, в договора за правна помощ
следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата на нормативен акт
е задължително заплащането да се осъществи по определен начин - например по
банков път. Тогава, както и в случаите, при които е договорено такова
заплащане, то следва да бъде документално установено със съответните банкови
документи, удостоверяващи плащането. Когато възнаграждението е заплатено в
брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият
договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с
която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила
адвокатското възнаграждение /т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/. В настоящия слчуай по делото пред въззивния
съд не са представени никакви доказателства от въззиваемата
страна за извършването на разноски в производството пред СГС, поради което
такива не следва да бъдат присъждани.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 143765 от 17.06.2019 г., постановено по гр. дело № 49247/2018 г. по
описа на СРС, ГО, 164 състав, в обжалваната част.
РЕШЕНИЕТО
в останалата необжалвана част е влязло в сила.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния касационен съд при
условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.