№ 1618
гр. Пазарджик, 20.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, ХIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Ангел Ташев
при участието на секретаря Наталия Димитрова
като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №
20245220100717 по описа за 2024 година
Производството е образувано по постъпила искова молба от „Трейс БГ-2020“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Христо Смирненски“
№ 28, представлявано от управителя Б. Р., чрез процесуалния си представител – адвокат И.
И. Г. от САК, против „РАДАННИ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пазарджик ул. „Климент Охридски“ № 5, представлявано от управителя: Р.
Г. В., с която се иска от съда да постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да
заплати на ищеца сума в размер на 6111 лева по договор за къща от 02.10.2023 г., както и
сумата в размер на 6 111 лева, предявен като частичен от общия размер от 34 267,68 лева по
договор от 31.08.2023 г., ведно със законна лихва за забава, считано от предявяване на иска.
В исковата си молба ищецът твърди, че се занимава професионално със строителство
и с извършването на строително-монтажни работи върху недвижими обекти. През месец
август 2023 г. с управителя на дружеството се свързал Р. Г. В., който направил предложение
да работи с дружеството ищец, като му възложи изграждането на няколко еднотипни къщи в
с. „Войняговци“, гр. Нови Искър. Така на дата 02.10.2023 г. страните сключили договор за
СМР, по силата на който ответникът „Раданни“ ООД в качеството му на възложител възлага,
а „Трейс БГ-2000“ ЕООД, в качеството му на изпълнител, се задължава да изпълни
възмездно със свои ресурси, качествено и в срок „Жилищна сграда с изгребна яма р-п Пови
Искър, с. Войняговпи:, представляваща Къща 1, CMP-та подробно описани в предоставена
оферта, която била неразделна част от сключения договор. Съгласно офертата, изпълнителят
е направил предложение за вграждане до степен на груб строеж на жилищни сгради /къщи/,
като са уговорени следните стойности за изграждане: Направа на кофраж - на колони и греди
- по 32 лева на кв.м.; на стени и плочи – 28,50 лева на кв.м.; демонтаж /сваляне на кофраж/ -
1
3 лева на кв.м.. изграждане на стълбищна клетка /стъпала/ = 68 лева на кв.м., което
включвало /кофраж, армировка и бетон/. Армиране на греди, колони, плочи и степи 0.80
лева на кг. ОтлИ.е на бетон - 20 лева на кв.м.. Полагане на хидроизолация на бетонови
повърхности па един пласт, включително грундиране - 9 лева на кв.м.. Шлайфане на плочи
/бетон/ - 18 лева на кв.м.
Твърди се, че тъй като къщите, които е трябвало да бъдат изградени са еднотипни,
така и офертата за построяването на всяка една къща била една и съща. Отношенията между
страните са били такива, че на всеки етап от строителството изпълнителят е издавал
проформа фактура и протокол в табличен вид, в който са описани извършените CMP-та по
количество, цена и обща стойност на извършеното. Посочва, кога и за какво са били
издавани фактури, във връзка със СМР и установява на трайни търговски отношения
помежду им.
Посочва, че в процеса на строителството на къща № 1, изпълнителят издал Протокол
№ 2 за извършени CMP-та в обекта, както следва: колони и бордове: кофраж, количество 82
кв.м.. цена 28,50 лева, на обща стойност от 2337 лева без ДДС; армировка: количество 350
кг., цена 0,80 лева, на обща стойност без ДДС 280 лева; бетон: количество 10 м3, на цена от
20 лева, на обща стойност от 200 лева без ДДС; кофраж на плоча и бордове: количество 63
кв.м., на цена от 28,50 лева, на обща стойност 1795,50 лева без ДДС; армировка: количество
350 м2, цена 0.80 лева, на обща стойност от 280 лева без ДДС и бетон: количество 10 м3,
цена 20 лева, на обща стойност 200 лева без ДДС. Общо дължимата сума по тях била в
размер на 6111 лева с ДДС.
Твърди, че изпълнителят е издал проформа фактура за посочената сума, но останала
неизплатена. Сочи, че липсвали възражения на възложителя относно тяхното приемане или
неприемане. Управителят на дружеството-възложител се оправдал с липсата на плащане,
поради това, че на него не са му били платили и понастоящем нямал средства да заплати
извършените СМР-та.
По отношение на къща № 2, която била еднотипна с къща № 1, на дата 31.08.2023 г.
страните са сключили друг договор за строително-монтажни работи, по силата на който
ответникът, в качеството му на възложител възлага, а ищецът в качеството му па
изпълнител, се задължава да изпълни възмездно със свои ресурси, качествено и в срок
„Жилищна сграда с изгребна яма р-н Нови Искър, с. Войняговци:, представляваща Къща 2.
Посочва, че СМР-та подробно описани в предоставена оферта, която била неразделна част от
сключения договор. Като стойностите са идентични с посочените по-горе, касаещи първия
договор.
Посочва, че в процеса на строителството на къща № 2, изпълнителят издал Протокол
№ 4 за извършени CMP-та в обекта, както следва: колони и бордове: кофраж, количество 82
кв.м.. цена 28,50 лева, на обща стойност от 2337 лева без ДДС; армировка: количество 350
кг., цена 0,80 лева, на обща стойност без ДДС 280 лева; бетон: количество 10 м3, на цена от
20 лева, на обща стойност от 200 лева без ДДС; кофраж на плоча и бордове: количество 63
кв.м., на цена от 28,50 лева, на обща стойност 1795,50 лева без ДДС; армировка: количество
2
350 м2, цена 0.80 лева, на обща стойност от 280 лева без ДДС и бетон: количество 10 м3,
цена 20 лева, на обща стойност 200 лева без ДДС. Общо дължимата сума по тях била в
размер на 6111 лева с ДДС.
Твърди, че изпълнителят е издал проформа фактура за посочено сума, но останала
неизплатена. Сочи, че липсвали възражения на възложителя относно тяхното приемане или
неприемане. Управителят на дружеството-възложител се оправдал с липсата на плащане,
поради това, че на него не са му били платили и понастоящем нямал средства да заплати
извършените СМР-та.
Посочва, че по договора за строителство на къща 2, останала незаплатена и сума в
размер на 28156,68 лева с ДДС, за която също имало издаден протокол, но поради
финансовото си състояния, породено от бездействието на ответника, заявява, че предявява
исковете си частично, тъй като не може да заплати дължимите държавни такси.
Счита, че в настоящия случай, работата е извършена съгласно уговорената и с
отлично качество. До края на 2023 г. и началото на 2024 г., възложителят заплащал всички
извършените CMP-та, като не е имал възражения относно изпълненията му. Вместо обаче да
продължи да работи заедно с изпълнителя и да изпълни сключените договори, възложителят
избрал да спре плащането въпреки продължаващата работа по обектите.
Претендират се разноски. Сочи доказателства.
В проведеното съдебно заседание ищцовото дружество се представлява от адвокат И.
Г. от САК, който моли съда да уважи исковата претенция в цялост. Депозира писмени
бележки.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът „РАДАННИ“ ООД е депозирал отговор на
исковата молба, чрез пълномощника си – адвокат Н. Б., в който излага доводи за
допустимост и неоснователност на исковата претенция.
Твърди, че ответното дружество е новосъздадено /вписано в търговския регистър на
04.08.2023 г./, без съответната строителна експертиза и опит. Първата издадена от това
дружество фактура № 1/18.08.2023 г. била именно към ответното дружество. Впоследствие
се оказало, че не притежава и необходимия кадрови ресурс за извършване на договорените
СМР, въпреки че преди сключване на договорите управителя на дружеството твърдял, че
има необходимия капацитет - работници, за извършване на строително-ремонтите дейности.
Смята, че съответния договор не предвиждал издаване на проформа фактури. В
самата искова молба се цитирали издадените данъчни, а не „проформа“ фактури № 5, 20, 25
и 26 - къща № 1; № 2, 9, 15, 22 - къща № 2. Същевременно, всички издадени от ищеца
първични документи са платени по банков път. Касаело се за общо 27 броя. данъчни фактури
на обща стойност 85 377,43 лева, платени изцяло.
Твърди, че по същество не са налице претендираните вземания - 6111 лева по
издадени впоследствие проформа фактура № 10/06.02.2024 г. и 6111 лева по проформа
фактура № 12/06.02.2024 г. Същите се основавали на протоколи № 2 и № 4, без дати и без
3
подпис на възложителя. Касаело се за частни свидетелстващи документи, които оспорва и
които не могат да служат като доказателства в полза на издателя им. Показателно било, че са
издадени след получаване на поканата от 02.02.2024 г. от тяхна страна със срок за
довършване и предизвестие за едностранно прекратяване. Описаните протоколи били
изпратени на ел. поща — **********@***.** едва на 06.02.2024 г., 09:10 ч. от поща
***********@***.**. Същите дружеството отказало да подпише, защото не отразявали
действително извършени от ищеца СМР. Смята, че отделно, сама по себе си фактурата не
била основание за плащане. Цената се дължала, не защото била издадена фактура, а защото
била извършена доставка /възникнало данъчно събитие/ към описания в нея получател. След
като в случая не било така, сама по себе си фактурата не можела да замести ненастъпил
юридически факт. Още повече, проформа фактурата била предварителна, а не последваща
сметка и нямало правнообвързващо за страните значение. Тя имала характер на оферта,
преди да е извършена действителната услуга и не вменявала задължение на плащане.
Твърди, че се касаело за общо 4 бр. къщи. За обекти № 1, 2 и 4 били сключени
договори за СМР на обект съответно от 02.10; 31.08 и 15.08.2023 г.. За къща № 3 такъв
договор не е подписан от ищеца, но издал фактури, които са платени. Така за къща № 1 са
фактурирани и съответно платени от ответника общо 23 141,97 лева, а за къща № 2 -
26 739,98 лева. Тези плащания били извършени надлежно и по банков път, като уточнява, че
срокът за изпълнение предвиден в чл.4 от договорите бил 60 работни дни. Посочва, че
всички договорни срокове изтекли. Въпреки това, към посочените дати, определените СМР
не са били извършени в цялост. Налице било забавено и непълно изпълнение от страна на
ищеца по всички обекти. Това наложило изпращането на покана от 02.02.2024 г. с описани
значителните периоди на закъснение и даден седмичен срок за завършване на строителните
работи - без резултат. Дори изпълнителят се укривал и отказвал да получи на пратката на
вписания си търговски адрес в гр. София. Същата покана била изпратена и на ел. поща на
управителя и счетоводството на „Трейс БГ-2020" ЕООД - ***********@***.** и
****@**********.***. Вместо да направи опити за изпълнение на договореното, макар и със
закъснение, Изпълнителят напуснал самоволно обекта на 05.02.2024 г. без никакво
уведомление за това. Съобразно изразеното в поканата, на основание чл.262, ал.2 от ЗЗД
договорите следва да се считат едностранно развалени от „РАДАННИ“ ООД. Ищецът бил
неизправната страна, но предявявал несъществуващи претенции.
Твърди, че останалите и неизпълнение от ищцовото дружество СМР се извършвали от
допълнителен персонал, назначен от ответното дружество.
Прави възражение за прихващане с дължимите му се неустойки, предвидени в чл.39
от договорите.
Твърди, че не е приел изработеното.
Оспорва приложените към ИМ протоколи № 2, 3 и 4 за извършване на СМР и
проформа фактури № 10, 11 и 12, и трите от 06.02.2024 г., тъй като същите не били
подписани от негов представител, нямало отбелязана дата на съставяне, съдържанието им не
отговаряло на истината. Изготвени били впоследствие и приложени към ИМ за целите на
4
съдебното производство. Съдържанието им не отговаряло на действителността и ползвала
единствено страната, която ги е съставила.
В проведеното съдебно заседание ответното дружество се представлява от адвокат Н.
Б. от АК Пазарджик, който моли съда да отхвърли исковата претенция в цялост. Депозира
писмени бележки.
Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа страна:
От приетите по делото договори за строително-монтажни работи на обект от
31.08.2023 г. и 02.10.2023 г. се установява, че между страните е възникнало облигационно
правоотношение по силата, на което „Раданни” ООД възлага на „Трейс БГ-2020“ ЕООД да
изпълни възмездно, със свои ресурси, качествено и в срок „Жилищни сгради с изгребна яма
р-н Нови Искър, с.Войнигонци“ Къща 2 и Къща 1, включващи изпълнение на строително -
монтажни работи, подробно описани в предоставените оферти - неразделни части от
договорите. В чл.2 е посочено, как и кога ще бъде разплащането по договора. Изпълнителят
се задължил да изпълни в уговорения срок всички СМР, качествено без дефекти, съгласно
техническите проекти. Срокът на изпълнение на СМР бил 60 работни дни и започва да тече
от датата на авансовото плащане – чл.4 от договорите. В чл.5 са уговорени хипотези, при
които срокът може да бъде увеличен на база подписан двустранен протокол. В чл.6 е
посочено, че контролът по изпълнение и приемането на строителството се осъществява от
строителен надзор, а в чл.7, че възложителят се задължава да прегледа и подпише акт обр. 19
в срок до 5 календарни дни, считано от предаването му от изпълнителя. Уговорено е в чл.8,
че разпорежданията на възложителя трябва да бъдат в писмена форма и в тази си форма те
задължават изпълнителя. В раздел V и VII от договорите са уговорени правата и
задълженията на страните. В чл.13 е уговорено, че изпълнителят е длъжен, съгласно
условията на договора и с необходимите грижи и усърдие, да изпълни работите и да осигури
цялата работна ръка, включително и ръководството на същата, с необходимите инструменти
и всичко друго, независимо дали от временно или постоянно естество, които са необходими
за това изпълнение. В раздел VII е уговорено, че възложителят се задължава да заплаща на
изпълнителя изпълнените и приети видове СМР; да осигури за своя сметка свои
упълномощени представители за приемане и документиране извършените СМР, както и
всички плащания от негова страна да се извършват по банков път по сметка с титуляр
ищцовото дружество. В чл.39 е уговорено, че ако изпълнителят виновно не спази крайния
срок за изпълнение, определен в договора той дължи неустойка на възложителя в размер на
0,2% /нула цяло и два процента/ от стойността на забавените СМР за всеки календарен ден
от закъснението, но не повече от 10 % /десет процента/ от стойността на обекта. В чл.40 е
уговорено, че ако възложителят не спази сроковете за плащане, определени в договора, той
дължи неустойка на изпълнителя в размер на 0,2 % /нула цяло и два процента/ от стойността
на неплатената сума за всеки календарен ден от закъснението, но не повече от 10 % /десет
процента/ от стойността на обекта. Уговорени са и случаите на прекратяване на договорите
5
От приложените оферти се установява стойността на следните дейности по
изграждане: направа на кофраж - на колони и греди - по 32 лева на кв.м.; на стени и плочи –
28,50 лева на кв.м.; демонтаж /сваляне на кофраж/ - 3 лева на кв.м.. изграждане на
стълбищна клетка /стъпала/ = 68 лева на кв.м., което включвало /кофраж, армировка и
бетон/. Армиране на греди, колони, плочи и степи 0.80 лева на кг. ОтлИ.е на бетон - 20 лева
на кв.м.. Полагане на хидроизолация на бетонови повърхности па един пласт, включително
грундиране - 9 лева на кв.м.. Шлайфане на плочи /бетон/ - 18 лева на кв.м.. Посочено е, че
цените се отнасят само за труд и са без вкл. ДДС.
Представено е споразумение, сключено между страните за съвместно осигуряване на
Здравословни и безопасни условия на труд и Пожарна безопасност при едновременна работа
на обект „Жилищна сграда с изгребна яма р-н Нови Искър, с. Войняговци къща 1 и къща 2.
По делото са представени протокол № 2, за извършени СМР на обект къща 1 и
протоколи № 3 и № 4 за извършване на СМР на обект къща 2, в които е посочено какви СМР
са извършени по вид и цена. Общо стойността на извършените СМР по протокол № 2 е 6111
лева, по протокол № 4 е 6111 лева и по протокол № 3 е 28156,68 лева. Протоколите нямат
дата на издаване, както и не носят подписа на представител на ответното дружество.
Горепосочените суми са обективирани и в проформа фактури с № **********/06.02.2024 г.,
№ **********/06.02.2024 г. и № **********/06.02.2024 г.. фактурите са издаден в полза на
ответното дружество, като не носят подпис на негов представител.
Представени са и фактури в полза на ответното дружество, с посочени извършени по
вид и цена СМР и разпечатка от банковата сметка на ищцовото дружество.
Ответната страна е представила покана, адресирана до ищцовото дружество с изх. №
2/02.02.2024 г., в която е посочено, че не са спазени сроковете уговорени в договор от
02.10.2023 г., като било налице забавяне в размер на 31 работни дни, поради което дължат
неустойка. Посочено е също и че имало и проблем с качеството на работата. По отношение
на договора от 31.08.2023 г. са посочили, че забавянето е в размер на 45 работни дни, както и
че отново имало проблем с качеството на работата. Ответното дружество е предоставило
едноседмичен срок от получаване на поканата, в който да представят график за изпълнение
на СМР, в срок до 09.02.2024 г.. в случай, че не изпълнят СМР в този срок, договорите се
считали за едностранно развалени. Установява се от приложените разписки от „Еконт“, че
поканата не е получена от ищцовото дружество, като е изпратена на седалището и адреса му
на управление, при многократни опити от страна на куриерската фирма за връчване /писмо
от „Еконт Експрес“ до ответното дружество./.
Горепосочената покана е изпратена и до ел. адрес ****@**********.*** и
***********@***.**, като посочените адреси не са оспорени от ищцовата страна, както и че
не е получавала на тях процесната покана.
Приложен е хронологичен регистър на ответното дружество в периода от 01.01.2023
г. до 31.12.2024 г., в който са отразени видове услуги, СМР по протоколи, аванс, размер и
т.н., касаещи отношенията с ищцовото дружество.
6
Представени са и фактури за дължими плащания по договорите за СМР между
страните, извършени от ищцовото дружество в полза на ответното дружество, респективно
платежни нареждания с сумите, посочени по тях.
От ответната страна са представени и заповеди от 19.02.2024 г. на ищцовото
дружество, за извършване на конкретно посочени СМР за процесните къщи, както и
протоколи № 1 от 26.02.2024 г. за изпълнен обем СМР към тази дата в къща 1 и протокол №
2 от 29.02.2024 г. за изпълнен обем СМР към тази дата в къща 2. СМР по вид и стойности са,
както следва: сваляне и складиране на кофража; декофриране на строителен обект:
„Жилищни сгради с изгребни ями р-н Нови Искър, с. Войнеговци /жилищна сграда 1 и 2/, на
кота + 6,25 м., сваляне и складиране на кофража; изрязване на излишните железа на целия
обект /жилищна сграда 1 и 2/; почистване на строителен обект /жилищна сграда 1 и 2/ и
терена около сградата. Стойността на СМР по първия протокол 2053,74 лева, а по втория
протокол 1784,76 лева.
По делото е постъпило писмо от НИМХ, с което дават информация за средната
дневна температура на въздуха през периода от 01.09.2023 г. до 01.02.20224 г. за района на с.
Войнеговци, общ. Нови Искър, изготвена от Централната метеорологична станция на
НИМХ гр. София.
Представена е информация от ТД на НАП гр. София, офис „Изток“, от която се
установява, че за ответното дружество има данни за подадени уведомления по чл.62, ал.3
КТ; данни за подадени справки-декларации по ЗДДС, ведно с дневници покупки и
продажби. Към писмото са приложени и заверени разпечатки на справки и дневници
покупки и продажби за периода 01.08.2023 г. от 29.02.2024 г..
За изясняване фактическата страна по спора в качеството на свидетелите са
разпитани Н. В. С. и С. С. П..
От показанията на свидетеля Н. С. се установява, че работи като кофражист в „Трейс
БГ-2020“ ЕООД от средата на месец септември 2023 г.. Сочи, че е трябвало да се изградят
четири броя къщи до груб строеж, но били изградени само две /процесните/ и третата само
до фундамента. Посочва подробно какви СМР са изпълнили. Твърди, че изкопът не е правен
от тяхната бригада, а се правил от Г. /баща на управителя на ответното дружество/, който
бил като собственик на друга фирма. Г. правил и доставка на материали. Посочва, че
покривът не е правен от тяхната фирма, а само плочата над барбекюто и борд. Споделя, че Г.
е този, който е смятал колко желязо е необходимо. Сочи, че имало забавяне в доставките на
материали, имало също и дъждовни дни в „късна есен“ и не се работило. По отношение на
втората къща твърди, че материалите не били стигали. Изяснява, че имало техническо време
за махане на кофража – 25-30 дни, като се случвало да го махат и по-рано, тъй като нямала
кофражи за всички четири къщи, а само за една. Сочи, че Г. им е казвал кога да махат
кофража, тъй като бил по цял ден на строежа. Б., техният работодател също идвал на обекта.
Посочва, че когато изкопали фундамента на къща № 2, трябвало да се изчака да изсъхне
пръста, тъй като имало дъждовни дни и багера не можел да влезне, след което не могли да
извършват обратния насип. След като изсъхнало и направили обратния насип посочва, че
7
той замръзнал и се наложило да изчакат да се размрази, след което решили да не вкарват
валяк да трамбова насипа и продължили със строителството. Не може да посочи колко дни
са почивали. Сочи, че имало и объркване с арматура, доставена от Г. или сина му. Според
свидетеля технически ръководител на обекта бил Г., защото той казвал какво да се прави.
Заплатите били плащани от Б.. Посочва, че не е чувал да има комуникация между Б. и Г., че
времето е лошо и не следва да се работи. Твърди, че служители на Г. са правили
хидроизолацията на къщите. Посочва причината, поради която са напуснали обекта, като
изяснява, че Б. им казал, че спират работа, защото Г. не му превежда пари. Споделя, че са си
изчистили сметките с Б. и започнали да работя за Г., за да довършат фундамента на третата
къща.
Съдът кредитира показанията на свидетеля като логични, последователни и
кореспондиращи с останалите доказателства по делото, с изключение на частта, в която
заявява, че е имало дълги периоди от време, в които не са извършвали СМР поради
обективни причини. В тази част останаха неподкрепени от останалия доказателствен
материал. При анализа им съдът съобрази и че свидетеля е служител на ответното
дружество.
От показанията на свидетеля С. П. се установява, че работи в ответното дружество от
лятото на 2023 г., като строителен работник. Сочи,че в с. Войняговци ходил веднага след
назначението си, като в последствие уточнява че това било след месец август 2023 г., като
ходили по 9, 10 човека, с две коли. Свидетелства, че бил бригадир на групата. Твърди, че
извършвали ремонтни дейности, декофриране, почистване, сваляне, изнасяне и подреждане.
Работили хидроизолацията на основите и грундирали една ръка на хидроизолацията. Сочи,
че тези дейности трябвало да бъдат извършени от ищцовото дружество. Причината, поради
която ги извършвали те били сроковете, които имала тяхната фирма. След това уточнява, че
им помагали. Не си спомня да е имало спиране на работата поради лоши метеорологични
условия. Спомня си, че един път много силно валяло, отишли и се върнали, както и че не си
спомня да е имало голям студ, чак кофата на багера да била замръзнала. Посочва, че
строителните материали и механизацията били на ответното дружество. Имало случай
арматурата на обекта да се разтоваряла на ръка, тъй като кранът бил счупен. Свидетелства,
че когато отишли на обекта първата и втората къща /процесните/ били направени /само
отлети бетони без зидария/, като те започнали да декофрират /втората къща/, рязали всички
арматури, правили хидроизолацията и започнали да зидат. Сочи, че неговата бригада
извършвала и СМР, а другата бригада останала на обекта до около края на месец февруари
2024 г..
Съдът кредитира показанията на свидетеля като логични, последователни и
кореспондиращи с останалите доказателства по делото. При анализа им съдът съобрази и че
свидетеля е служител на ответното дружество, но независимо от това ъой възпроизвежда
непосредствени впечатления.
По делото са назначени и изготвени съдено-счетоводна и допълнителна експертизи,
неоспорени от страните, които съдът кредитира като компетентно и безпристрастно
8
изготвени, даващи отговор на всички поставени въпроси. От заключението им се установява
какви фактури е издавало ищцовото дружество във връзка със строителството на процесните
къщи, както и че същите са заплатени в размер на 85 377,43 лева. Вещото лице е посочило,
че първото извършено авансово плащане от „Раданни“ ООД за къща № 2 на сумата 6 480
лева е станало на 08.09.2023 г., като според договора крайният срок за изпълнение на
договора е 01.12.2023 г.. Сочи, че размерът на неустойката е 1049,58 лева за периода от
02.12.2023 г. до 20.09.2024 г., момента на изготвяне на заключението. За къща № 1 посочва,
че първото авансово плащане е на 05.10.2023 г., т.е. срокът за изпълнени е 02.01.2024 г.. От
тази дата до 20.09.2024 г. размерът на неустойката бил 1080,93 лева. В допълнителното
заключение посочва и какви разходи е осчетоводило ответното дружество за вложени
материали, във връзка с строителството на процесните къщи – 12812,90 лева за къща № 1 и
12737,60 лева за къща № 2.
В проведеното съдебно заседание вещото лице поддържа заключението и допълва
същото. Посочва, че само фактурите са осчетоводено, като проформа фактурите не са.
От заключението на вещото лице по назначената и изготвена съдебно-техническа
експертиза, която съдът кредитира като компетентно изготвена, даваща отговор на
поставените въпроси и неоспорена от страните се установява, че съгласно представените
протоколи за извършени СМР от ищеца, в процесиите къщи са описани за извършени видове
СМР в размер до 16 % от обема им. В допълнението си посочва, че съдържанието на
протоколите към ИМ на офертата, неразделна част от двата договора, отговаряло по видове
строителни работи само за описаните, като в с.з. уточнява, че всички СМР посочени в
протоколи приложени към ИМ били извършени на място. В заключението е отразено, че
документираните с протоколи Акт, образец 19 от 26 и 29.02.2024 г. работи по количество и
стойност са извършени на място. Посочва, че последната и достигната кота, до която се
извършва техническото състояние на груб строеж, което води до издаване на Акт Образец 14
за къща № 1 и № 2 е котата на корниза - най-горната строителна височина от 6,93м.л.
В проведеното съдебно заседание поддържа заключението и допълва същото.
Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира за установено следното от правна страна:
Районен съд Пазарджик, XIX състав е сезиран кумулативно обективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл.266, ал.1, т.1 ЗЗД.
По делото няма спор, че между страните е възникнало валидно облигационно
правоотношение по силата на сключени договори от 31.08.2023 г. и 02.10.2023 г., имащи
характеристиките на договори за изработка, тъй като съдържат насрещни волеизявления на
двете страни – възложител и изпълнител досежно предмета, цената и поети права и
задължения за всяка от тях.
Правното действие на процесните договори попада под приложното поле на ТЗ, тъй
като учредените от тях договорни правоотношение са възникнало между търговци и за тях
9
следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ТЗ – арг. чл. 286, ал. 1 ТЗ.
Следователно, проявените юридически факти по повод сключването и изпълнението на
процесните договори следва да се субсумират под правните норми, уреждащи търговските
сделки.
Договорът за изработка по своята правна същност представлява неформален,
консенсуален, двустранен, комутативен, възмезден договор, като при учреденото от него
материално правоотношение за ищеца са породени две основни облигаторни задължения –
да изготви съобразно поръчката в срок и без отклонение от нея и недостатъци „жилищни
сгради с изгребна яма р-н Нови Искър, с. Войняговци„ Къща 1 и къща 2 и да предаде
работата на възложителя, а за ответника – да приеме (одобри) извършената работа и да
заплати уговореното възнаграждение на изпълнителя - аргумент чл.258 ЗЗД и чл.266, ал.1,
изр.1 ЗЗД, във връзка с чл.288 ТЗ.
Не е спорно между страните, че са били обвързани от валидно сключени договори за
СМР от дати 02.10.2023 г. и 31.08.2023 г.. Доказателство за сключването на процесните
договор за изработка и поетите от страните правни задължения представлява и частичното
изпълнение от ответника на неговите договорни задължения за заплащане на уговореното
възнаграждение, който е погасил част от своето задължение, като е извършил плащане по
издадени от ищцовото дружество фактури, съгласно заключението на вещото по приетата
ССчЕ.
Не е спорно, че ответникът е изпратил покани за едностранно прекратяване на
процесните договори поради неизпълнение в срок и лошо изпълнение на възложената
работа. С поканите уведомява ответника и че дължи неустойка за неспазен срок.
Получаването на поканите не е оспорено от ищцовото дружество.
За пълнота следва да се посочи и следното. В съдебната практика на ВКС /Решение №
148 от 02.12.2016 г. по т.д. № 2072/2015 г. на ВКС, ТК, I т.о., Решение № 180 от 23.11.2016 г.
по т.д. № 2400/2015 г. на ВКС, ТК, I т.о. и Решение №41 от 29.05.2017 г. по т.д. № 60106/2016
г. на ВКС, ГКII г.о./ е прието, че законодателят не е предписал конкретен способ за връчване
на писмени съобщения между страните по договорните правоотношения. Начинът на
удостоверяване на връчването на документа е поставен в зависимост от избрания от
кредитора способ за уведомяване, какъвто би могъл да бъде уговорен и в договора между
страните. В случай, че кредиторът е избрал да връчи уведомление на длъжника чрез
пощенска пратка, то съгласно разпоредбата на чл.36, ал.2 от Закона за пощенските услуги,
условията за доставянето на пощенските пратки се определят според Общите правила,
приети с решение № 68/09.03.2023 г. на Комисията за регулиране на съобщенията. В чл.39.1
от Общите правила е посочено, че доставянето на писма и пратки се извършва -
непрепоръчаните писма - в пощенските кутии на получателите, поставени на адреса за
получаване или лично на получател на адреса, ако писмото е препоръчано. В чл.41 е
предвидено, че писма и пощенски пратки, които не могат да бъдат доставени поради това, че
не са потърсени в срок от 7 работни дни, получателите отказват да ги получат /предходните
две хипотези са относими в настоящия случай/ и т.н…….. се връщат на подателя, като
10
стойността на всички незаплатени услуги по съответните пратки са за негова сметка…..В
настоящия случай, избраният метод е лично връчване на получателя. От представеното
писмо от „Еконт Експрес“ ООД се установява, че адресатът е търсен многократно, както на
адреса, така и по телефона. Установява се, че има и проведен разговор с него /последното не
се оспорва/, като е завил пратката да остане в офис. В последващ разговор на 12.02.2024 г. е
отказал да получи пратката, поради която е върната същия ден на подателя. С оглед горната
фактология за съда е напълно достатъчно да приеме, че ответното дружество е положило
„дължимата грижа“ да връчи поканата за прекратяване на процесните договори. Самото
бездействие на ответника не може да влече негативи за една от страните по договорите, в
настоящия случай ответника, поради което следва да се приеме, че е надлежно уведомен за
тяхното прекратяване, считано от 12.02.2024 г.. Не на последно място следва да се посочи, че
ищцовото дружество не е оспорило и получаването на поканата н ел. адреси посочени в
ОИМ.
Следва да се отбележи също така, че по своята правна природа писмото от „Еконт
Експрес“ ООД за извършените действия по доставянето на пощенската пратка представлява
частен свидетелстващ документ, по смисъла на чл.180 ГПК. Такъв документ не се ползва с
обвързваща съда материална доказателствена сила относно удостоверените в документа
факти и обстоятелства, както е при официалния свидетелстващ документ. По силата на
чл.180 ГПК, обаче частните документи, които са подписани от лицата, посочени като техни
издатели, представляват доказателство за удостоверените в документа факти и
обстоятелства и за техните издатели писмото от куриерската фирма е подписано от издателя
му, поради което следва да се приеме ,че удостоверените в документа фактите и
обстоятелствата действително са настъпили така, както е посочено в документа. В
съдебното производство не е оборена доказателствената сила на частния свидетелстващ
документ.
На следващо място договорното правоотношение обвързва страните и има сила на
закон в техните отношения - чл. 20а ЗЗД. Според чл.87, ал.1 ЗЗД, когато длъжникът по един
двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря,
кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение
с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален.
Налице е трайна съдебна практика приемаща, че прилагането на чл.87, ал.4 ЗЗД
налага преценката за съотношението между изпълнената и неизпълнената част от
задължението, като се има предвид вида на договора и характера на задължението и поради
това не се допуска разваляне, респективно прекратяване на договора, ако неизпълнената
част от задължението е незначителна с оглед интереса на кредитора, изтъква се значението
на изричното приемане на изработената част, причината, довела до незавършване на
изработката и ползата за възложителя от вече реализираното. Съобразява се дали
съответната част от поръчката може са бъде полезна на поръчващия, както и това дали
съответната част е била приета от последния, който факт подлежи на доказване, ако е
спорен. Приема се, че право на частично възнаграждение изпълнителят ще има дори
11
когато в последствие договорът е развален поради негово неизпълнение, щом
възложителят е приел една част от изработеното и тази част отговаря на условието да
му бъде полезна, като липсата на възражения при фактическото приемане се
приравнява на одобрение - признание, че изработеното съответства на договора -
чл.264, ал.3 ЗЗД. /В този смисъл Решение № 196/05.03.2010 г. по гр.д. № 747/2009 г. на
ВКС./,
В настоящия случай, с оглед събраните по делото доказателства, включително и от
заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза, прието като
неоспорено от страните, което настоящият състав кредитира изцяло, като компетентно и
обективно изготвено, съдът приема за безспорно установено обстоятелството, че
ответникът, в качеството му на изпълнител не е изпълнил в срок възложените му работи.
Установи се, че извършените от него СМР са едва 16 % от говорените от страните. Това
представлява съществено неизпълнение на СМР, уговорени от страните, поради което за
ответника е настъпило правото да иска тяхното разваляне, както и е сторил.
Основния спорен по делото въпрос е дали ответното дружество е приело изпълнената
от ищцовото дружество работа, обективирана в протоколи № 2, № 3 и № 4 от 06.02.2024 г..
Според Решение № 231/13.07.11г. по т.д.№ 1056/09г. на ВКС, ІІ т.о. в същината си
приемането на извършената работа обхваща както едно фактическо действие - разместване
на фактическата власт върху изработеното, чрез реалното му получаване от възложителя,
така и правно действие - признание, че то напълно съответства на възложеното с договора,
което всъщност е израз на одобряването му. В този смисъл релевантно за приемането по
чл.264, ал.1 ЗЗД е или онова изрично изявление на възложителя, придружаващо реалното
предаване на готовия трудов резултат, че счита същия за съобразен с договора, или онези
конклудентни действия, придружаващи фактическото получаване на изработеното, от които
недвусмислено следва, че е налице мълчаливо изразено съгласие от последния за такова
одобрение.
В настоящия случай сме изправени пред последната хипотеза, а именно приемане на
работата чрез конклудентни действия от страна на възложителя. От събраните по делото
доказателства и в частност показанията на разпитания по искане на ответника свидетел – П.
се установи по категоричен начин, че не са извършвали никакви СМР, по отношение на
извършеното от ищцовото дружество и обективирано в горепосочените протоколи. Това
води и до извода, че извършените СМР от ищеца са полезни и се ползват от ответника.
Горното се подкрепя и от приложените към ОИМ протоколи и заповеди на ответното
дружество, където са посочени по вид и обем СРМ извършени от ответното дружество, след
преустановяване на работата. Също и вещото лице е категорично, че СМР извършени от
ищцовото дружество и тези извършени от ответното дружество не се припокриват.
От гореизложеното следва и извода, че СМР извършени от ищцовото дружество не са
некачествени, каквито твърдения има в ОИМ. След като ответното дружество се ползва от
тези СМР при продължаването на строителството на процесните къщи, то се налага извода,
че същите са качествени и че са полезни за възложителя. Не бяха въведени твърдения от
12
ответника, че е предприел действия по поправката им или че ги е изпълнил наново.
От събраните по делото доказателства и в частност от приложените по делото
протоколи № 2, № 3 и № 4 от ищеца, както и заключенията на вещите лица и разпита на
допуснатите свидетели се установи, че ответното дружество е извършило частично
задълженията си по процесните договори, като претендира заплащането на СМР
обективирани в горепосочените протоколи. Съдът счита, че тези СМР са реално извършени
от ответното дружество поради следните съображения. От показанията и на двамата
свидетели се установи, какви по вид и обем СМР са извършвали бригадите на двете
дружества. Установи се, че процесните къщи били построени /само отлети бетони без
зидария/, когато служителите на ответното дружества са започнали да свалят кофража и да
правят хидроизолацията. Установи се и че описаните в процесните протоколи СМР не са
извършвани от служители на ищеца, т.е. следва извода, че са извършени именно от
ответното дружество. Твърдения, че СМР са извършени от трети за спора лица не са
въведени от ответника.
По изложеното следва да се приеме и за неоснователно оспорването на ответника,
досежно приложените към ИМ протоколи № 2, № 3 и № 4.
Съдът не споделя и довода на ищеца, заявен едва за първи път с писмената защита, че
е изплатил задължението по процесния договор от 02.10.2023 г.. Видно е от приложената
фактура № 26/02.01.2024 г., издадена от ищеца, че като основание за плащането е посочено
„СМР по протокол 2 акт обр. 19 за къща 1“. Установи се от материалите по делото, че
протоколът, в който са обективирани процесните СМР, касаещи къща 1 е с друго
наименование, т.е. не може да се приеме, че претенцията е погасена от ответника.
Твърдението на ответника, че ищецът не е притежавал необходимия кадрови ресурс е
ирелевантно, тъй като дори и да не е разполагал с такъв ресурс, това води до ангажиране на
неговата отговорност за забавено изпълнение, както е сторил ответника, чрез направеното
възражение за прихващане, а не до неоснователност на претенциите.
Неоснователно се явява и заявеното в ОИМ, че ищцовото дружество е било без
съответната строителна експертиза и опит, тъй като от обсъдените доказателства се
установи, че извършените СМР са качествени.
С оглед на горното съдът счита, че са налице всички изискуеми предпоставки от
закона за уважаване на предявените искови претенции.
С оглед на горното следва да се разгледа наведеното възражение за прихващане от
страна на ответника, с дължимите му се неустойки, предвидени в чл.39 от договорите.
По своето правно естество възражението за прихващане на две насрещни еднородни
и заместими престации представлява упражняване на потестативно компенсаторно право.
Когато това компенсаторно изявление е направено извънсъдебно, за да породи
погасителният ефект, към което е насочено едностранното волеизявление на носителя на
активното вземане, с което упражнява потестативно право за погасяване на две насрещни и
еднородни парични задължения, следва да са били налице всички материални предпоставки,
13
уредени в разпоредбите на чл. 103 ЗЗД и чл. 104 ЗЗД. Материалното изявление за
прихващане по своята правна същност е способ за погасяване на две насрещни задължения
до размера на по-малкото от тях, когато длъжникът има към своя кредитор насрещно
вземане. За извършване на прихващане по чл.103 ЗЗД се изисква кумулативното наличие на
следните предпоставки: съществуване на две задължения; идентичност на субектите;
насрещните вземания да имат еднороден и заместим предмет; изискуемост на вземането на
страната, която извършва прихващането, за задължението й е достатъчно да е изпълняемо;
ликвидност на вземанията. Тези предпоставки са необходими както когато се прихваща
извънсъдебно, така и когато изявлението за прихващане се прави в рамките на съдебното
производство, както е в случая.
В настоящия случай по категоричен начин се установи, че ищцовото дружество не е
изпълнило в срок възложените му с процесните договори СМР. По отношение на договора
от 31.08.2023 г. срокът за изпълнение е изтекъл на 01.12.2023 г., а за втория договор от
02.10.2023 г. срокът за изпълнение е изтекъл на 02.01.2024 г.. От заключението на вещото
лице по приетата ССчЕ се установява, че неустойка по първия договор на ден е в размер на
3,57 лева, а по втория договор в размер на 4,11 лева. По отношение на първия договор
неизпълнението е 80 дни, т.е. 285,60 лева, а по втория договор неизпълнението е 48 дни, т.е.
197,28 лева. Крайният срок, до който се дължи неустойка е 19.02.2024 г. – прекратяването на
договорите. След тази дата не се дължи неустойка.
Във връзка с горното възражението за прихващане следва да се уважи до
горепосочените размери. По този начин предявения осъдителен иск, касеащ договора от
31.08.2023 г. следва да се уважи до сумата в размер на 5825,40 лева, а предявения
осъдителен иск, касаещ договора от 02.10.2023 г. следва да се уважи до сумата в размер на
5913,72 лева.
Недоказани останаха твърденията на ищеца, че забавата се дължала на обективни
причини – спиране на плащането от страна на ответника, както и поради лоши
метеорологични условия. Установи се, че процесните плащания са заявени от ответното
дружество едва на 06.02.2024 г., след като ответното дружество е изпратило поканата за
прекратяване на правоотношенията между страни, т.е. забавеното плащане не е в причина
връзка със забавеното изпълнение на СМР по договорите. На следващо място не се доказа
метеорологичната обстановка да е била неподходяща за осъществяване на СМР. Единствено
от събраните по делото доказателства се установи, че е имало един ден, в който не са се
изпълнявали СМР, поради влошено време – показанията на свидетеля П.. Показанията на
свидетеля С. остана неподкрепени от останалите доказателства.
Като законова последица следва да се уважи и искането за присъждане на законна
лихва от депозиране на исковата молба в съда – 21.02.2024 г. до окончателното изплащане на
вземането.
По отношение на разноските.
С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза ищцовото дружество
14
следва да се присъдят и сторените от него разноски, съразмерно на уважената част от
исковата претенция. Поради тази причина ответникът следва да заплати на ищеца сумата в
размер на 2731,83 лева.
По искането на ищеца за присъждане на разноските в размер на 115,60 лева, сторени
от него в изпълнителното производство образувано въз основана на допуснатото
обезпечение съдът намира същото за неоснователно. Съгласно разясненията, дадени в т.5 от
ТР № 6/2013, отговорността за разноски при обезпечаване на иска се реализира при
постановяване на решението (по обезпечения иск), с което се разглежда спора по същество и
съобразно неговия изход, тъй като привременно осъществената мярка е постановена с оглед
този изход и в защита на правните последици от решението. Следователно, разноските в
обезпечителното производство по обезпечаване на бъдещ иск или в хода на висящ исков
процес подлежат на възмездяване само в съответното исково производство, чийто предмет
са обезпечените искове и съобразно тяхното уважаване или отхвърляне. Цитираното
тълкувателно решение разглежда въпроса единствено по отношение на направените в хода
на съдебното производство разноски по обезпечението на иска. Съгласно формираната
съдебна практика на ВКС разноски, понесени в обезпечително производство, са тези по
обезпечаване на бъдещи искове или в хода на висящо исково производство, докато в
останалата част /по налагане на допуснатите обезпечителни мерки/ това са разноски по
изпълнителното дело, които следва да се съберат чрез съдебния изпълнител. /В този смисъл
определение № 845 от 05.12.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 648/2011 г., I т. о., ТК,., определение
№ 876 от 02.12.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 3490/2014 г., I т. о., ТК и др, както и Определение
№ 336 от 21.07.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 874/2016 г., I т. о., ТК/.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът също има право на разноски, съразмерно
отхвърлената част от исковата претенция. Поради тази причина ищецът следва да заплати на
ответника сумата в размер на 82,74 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „РАДАННИ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Пазарджик ул. „Климент Охридски“ № 5, представлявано от управителя: Р. Г. В., ДА
ЗАПЛАТИ на „Трейс БГ-2020“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул. „Христо Смирненски“ № 28, представлявано от управителя Б. Р.,
сумата в 5913,72 лева по договор за строително-монтажни работи от 02.10.2023 г., както и
сумата в размер на 5825,40 лева, предявен като частичен от общия размер от 34 267,68 лева
по договор за строително-монтажни работи от 31.08.2023 г., ведно със законна лихва за
забава, считано от предявяване на иска – 21.02.2024 г. до окончателното изплащане на
вземането, като ОТХВЪРЛЯ исковете за сумата над 5913,72 лева по договор за строително-
монтажни работи от 02.10.2023 г. и за сумата над 5825,40 лева по договор за строително-
монтажни работи от 31.08.2023 г.до първоначално предявения размер от 6111 лева, като
15
погасени чрез извършено прихващане със сумата в размер на 197,28 лева по договор от
02.10.2023 г. и сумата в размер на 285,60 лева по договор от 31.08.2023 г..
ОСЪЖДА „РАДАННИ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Пазарджик ул. „Климент Охридски“ № 5, представлявано от управителя: Р. Г. В., ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл.78, ал.1 ГПК на „Трейс БГ-2020“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Христо Смирненски“ № 28, представлявано
от управителя Б. Р., сумата в размер на 2731,83 лева, сторените от ищеца съдебно-деловодни
разноски, съразмерно на уважената част от исковата претенция.
ОСЪЖДА Трейс БГ-2020“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул. „Христо Смирненски“ № 28, представлявано от управителя Б. Р.,
ДА ЗАПЛАТИ на основание чл.78, ал.3 ГПК на „РАДАННИ“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик ул. „Климент Охридски“ № 5,
представлявано от управителя: Р. Г. В., сумата в размер на 82,74 лева, сторените разноски,
съразмерно на уважената част от отхвърлена част от претенция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Пазарджик съд в
двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
16