Р Е Ш Е Н И Е
№ 17.06.2021
година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на четиринадесети юни две хиляди двадесет и първа година
, в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Л. ИЛИЕВ В.
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА
АНАСТАСОВА
Мл.съдия ИВАН КИРИМОВ
при секретар Д.Шулева
като разгледа докладваното от съдия В. въззивно гражданско дело №4345 по описа на
2021 година ,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството
е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №4345/2021 г по
описа на СГС е образувано по въззивна жалба на Л.Л.В. ЕГН **********
от гр.София срещу решение №75431 от 23.04.2020 г по гр.д.№41099/19 г на СРС ,
35 състав в частта, с която е отхвърлен иска на въззивника да се осъди В.К.М.
***-СО да му заплати на основание чл.45 ЗЗД сумата от 1000 лева обезщетение за неимуществени вреди /болки ,
страдания, притеснения, стрес/ от подадена от М. жалба за дискриминация
/сексуален тормоз/ , която жалба е отхвърлена с решение №356 от 04.06.2019 на
КЗД по пр.№331/14 г ; ведно със законната лихва от 17.07.2019 г до
окончателното заплащане на сумата . Решението на СРС се обжалва и в частта за
разноските .
Въззивникът излага доводи за
неправилност на решението на СРС /в обжалваната част/ , тъй като е доказано ,
че ответницата е подала с пряк умисъл неоснователна жалба до КЗД и не е имало
дискриминация /сексуален тормоз/ .
Въззиваемата страна не е подала писмен
отговор на въззивната жалба . В о.с.з оспорва същата .
Въззивната
жалба е допустима.
Решението на СРС е връчено на въззивника на 10.06.2020 г и е обжалвано в срок на 24.06.2020 г .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване
на посочената част от решението
на СРС .
След преценка на доводите в
жалбата и доказателствата
по делото, въззивният съд приема за установено следното от
фактическа и правна страна :
Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на съдебното решение в обжалваната част , като такива основания в
случая не се констатират . Относно доводите за
неправилност съдът /принципно/ е ограничен до изложените във въззивната жалба
изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1
от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на
ВКС .
За да отхвърли процесния иск СРС е приел следното . С влязло в сила решение №356 от 04.06.2019 на КЗД по пр.№331/14 г е установено , че
ищецът не е извършил сексуален тормоз спрямо В.К.М. . Възможността за подаване
и поддържане на жалба /включително до КЗД/ е признато от закона право и само по
себе си не е противоправно деяние , дори жалбата да бъде отхвърлена . В случая
не е доказана злоупотреба с правото на жалба .По делото е разпитан свидетел
само за претърпените неимуществени вреди и не са ангажирани други доказателства
за злоупотреба .
Решението на СРС е правилно в обжалваната част , като мотивите му се споделят напълно и от настоящия съд . Законосъобразно
първоинстанционният съд е констатирал , че по делото липсват доказателства за
злоупотреба с правото на жалба до КЗД . Ангажирани са свидетелски показания
само на св.С.Д.и то само за претърпените болки и страдания . Правилно СРС е
цитирал и съобразил трайната практика на ВКС , че сам по себе си фактът , че е
подадена неоснователна жалба не е достатъчен да обоснове деликтна отговорност
на жалбоподателя , а трябва да се докаже по убедителен начин и злоупотреба с
право /напр.че жалбоподателят е знаел , че жалбата съдържа неверни данни , но
въпреки това я е подал / - решение №245 от 05.11.2014 г по гр.д. № 1734/2014 г, ГК , III ГО на ВКС , решение №1347 от 18.12.2008 г
по гр. д. № 5006/2007 г. на ІІ ГО , решение №758 от 11.02.2011 г по гр.д. №
1243/2009 г на ІV ГО на ВКС , решение
№189 от 20.06.2014 г по гр.д.№5193/13 г на ВКС , IV ГО. Свидетелят П.С.не
е разпитан в настоящото производство и не могат да се зачетат като писмено
доказателство показанията му пред АССГ или пред КЗД , нито са обвързващи за
настоящия съд мотивите на КЗД .
Налага се
изводът , че решението на СРС трябва да се потвърди в обжалваната част . С
оглед изхода на делото в тежест на въззивника са разноски на въззиваемата
страна за адвокатско възнаграждение от 320 лева , до който размер същото е
намалено поради прекомерност .
Водим
от горното , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №75431 от 23.04.2020 г по гр.д.№41099/19 г на СРС , 35
състав в частта, с която е отхвърлен иска на Л.Л.В. ЕГН ********** от
гр.София да се осъди В.К.М. ***-СО да му заплати на основание чл.45 ЗЗД сумата
от 1000 лева обезщетение за
неимуществени вреди /болки , страдания, притеснения, стрес/ от подадена от М.
жалба за дискриминация /сексуален тормоз/ , която жалба е отхвърлена с решение
№356 от 04.06.2019 на КЗД по пр.№331/14 г ; ведно със законната лихва от
17.07.2019 г до окончателното заплащане на сумата ; както и в частта за
разноските .
ОСЪЖДА Л.Л.В. ЕГН **********
от гр.София да заплати на В.К.М. ***-СО сумата от 320 лева разноски пред
СГС .
Решението не подлежи
на обжалване /чл.280 ал.3 т.1 ГПК/ .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.