№ 67
гр. София, 27.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО I ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Петя Г. Крънчева Тропчева
Членове:Николай Николов
Бетина Б. Бошнакова
при участието на секретаря Ваня Хр. Гаджева
в присъствието на прокурора К. Д. Д.
като разгледа докладваното от Петя Г. Крънчева Тропчева Въззивно частно
наказателно дело № 20221100602304 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.
С протоколно определение № 7631 от 12.05.2022 г., постановено по НОХД №
10352/2021 г. по описа на Софийския районен съд (СРС), Наказателно отделение (НО), 19-
ти състав, на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК, на осъдената Ж. И. К. е
определено едно общо, най-тежко наказание измежду наложените й с присъди по НОХД
№ 10352/2021 г. и по НОХД № 4698/2021 г. – и двете по описа на СРС, а именно – ЕДНА
ГОДИНА И ДВА МЕСЕЦА „Лишаване от свобода“, което, на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б.
„б“ от ЗИНЗС, да бъде изтърпяно при първоначален „Строг“ режим.
Със същото определение и на основание чл. 25, ал. 3 от НК, от така определеното на
осъдената едно общо и най-тежко наказание „Лишаване от свобода“, е приспаднато
времето, през което осъдената Ж. И. К. е търпяла наказание по присъдите, включени в
групата, а на основание чл. 59, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 от НК – и времето, при което е била
задържана по цитираните в акта наказателни производства.
Срещу така постановения съдебен акт е депозиран въззивен протест от прокурор при
СРП. С така депозирания протест се претендира неправилност и незаконосъобразност на
атакувания съдебен акт. Излага се, че решаващият първоинстанционен съд неправилно е
групирал наказанията на лицето, без да съобрази това, че в периода от време от 11.08.2021 г.
до 28.03.2022 г., осъдената К. е търпяла наказание „Пробация“, като съвкупност от следните
пробационни мерки: „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от
две години и „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ с периодичност два пъти
седмично, за срок от две години, наложени й с влязло в сила на 07.06.2021 г. определение за
одобряване на споразумение по НОХД № 4698/2021 г. по описа на СРС. Сочи се, че с
1
определение № 497/25.11.2021 г. по описа на Окръжен съд – Плевен, постановено по ЧНД
№ 711/2021 г., потвърдено с решение от 16.03.2022 г., постановено по ВНЧД № 397/2021 г.
по описа на Апелативен съд – Велико Търново, наложеното на осъдената наказание
„Пробация“ е било заменено с „Лишаване от свобода“ за срок от десет месеца и двадесет и
три дни, на основание чл. 43а, т. 2 от НК. Прави се извод, че следва да бъдат групирани
наказанията, наложени на осъдената по ЧНД № 711/2021 г. по описа на Окръжен съд –
Плевен и по НОХД № 10352/2021 г. по описа на СРС, НО, 19-ти състав, като се определи
едно общо най-тежко наказание измежду наложените на лицето, а именно – 1 (една) година
и 2 (два) месеца „Лишаване от свобода“, което да бъде изтърпяно при първоначален „Строг“
режим, със зачитане на задържането на лицето по всяко от делата в групата, както и
времето, през което е изтърпявало наказание по всяко от тях.
Отправя се искане за отмяна на атакувания съдебен акт и за определяне спрямо
осъдената К. на друго общо най-тежко наказание „Лишаване от свобода“ измежду
наложените й по ЧНД № 711/21 г. по описа на ОС – Плевен и по НОХД № 10352/2021 г. по
описа на СРС, НО, 19-ти състав, тъй като кумулацията по тези осъждания е съобразена със
закона и е в интерес на осъденото лице.
Срещу така депозирания протест е подадено възражение от адв. К. К. – от САК, в
качеството му на назначен служебен защитник на осъдената Ж. И. К., в което се излагат
съображения за частично уважаване на протеста и за изменение на атакуваното
първоинстанционно определение.
Защитникът се съгласява с доводите на прокурора, депозирал протеста, че следва да
бъде зачетено търпяното до момента от осъдената наказание „Пробация“, на основание чл.
59, ал. 1 и чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК, както и че Съдът в определението си не е
съобразил факта, че то вече е изтърпяно в периода 11.08.2021 г. – 28.03.2022 г., като
неправилно не е бил приспаднат срокът, в който осъдената е търпяла това наказание.
Същевременно сочи, че кумулацията би била извършена правилно, в случай че се кумулират
наказанията и по трите акта: по споразумението, одобрено с протоколно определение от
07.06.2021 г. по НОХД № 4698/2021 г. по описа на СРС, НО, 110-ти състав, по определение
№ 497/25.11.2021 г., постановено по ЧНД № 711/21 г. по описа на ОС – Плевен и по
споразумението, одобрено с протоколно определение от 12.05.2022 г. по НОХД №
10352/2021 г. по описа на СРС, НО, 19-ти състав, по съображения, че за да се приспадне
изтърпяното от осъдената наказание „Пробация“ от определеното й едно общо и най-тежко
наказание, то следва да бъде включено в кумулационната група.
Отправя искане за изменение на първоинстанционния съдебен акт, като на основание
чл. 25, ал. 1 от НК бъдат групирани наказанията, наложени на осъдената по споразумението,
одобрено с протоколно определение от 07.06.2021 г. по НОХД № 4698/2021 г. по описа на
СРС, НО, 110-ти състав, по определение № 497/25.11.2021 г., постановено по ЧНД № 711/21
г. по описа на ОС – Плевен и по споразумението, одобрено с протоколно определение от
12.05.2022 г. по НОХД № 10352/2021 г. по описа на СРС, НО, 19-ти състав, като й бъде
определено едно общо най-тежко наказание измежду наложените й с отделните присъди в
размер на Една година и Два месеца „Лишаване от свобода“, което, обаче, да бъде
изтърпяно при „Общ“ режим, предвид това, че осъдената не разкрива висока степен на
обществена опасност и е в напреднала бременност. Желае се от така определеното на
осъдената едно общо и най-тежко наказание, да бъде приспаднато изтърпяното наказание
„Пробация“, изтърпяното наказание „Лишаване от свобода“ и задържането под стража по
всяко от делата, включени в групата.
В съдебно заседание, представителят на СГП поддържа така депозирания въззивен
протест по съображенията, изложени в него. Намира, че именно групирането на наложените
2
на осъдената наказания, така, както е предложено в протеста, се явява съобразено със
закона.
Служебно назначеният защитник на осъдената К. – адв. К. – от САК, поддържа
депозираното възражение срещу протеста, по съображенията, изложени в него. Излага, че
правилно и законосъобразно би било да се кумулират и трите акта, посочени във
възражението, както и да се приспадне времето, през което подзащитната му е изтърпявала
наказанието „Пробация“.
Осъдената Ж. И. К., при упражняване правото си на лична защита, се присъединява
към становището на защитника си. В последната си дума моли наложените й наказания да се
групират така, както сочи защитата й.
ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, като прецени наведените от страните доводи и след като
провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, в съответствие с изискванията на
чл. 313 от НПК, намира за установено следното:
Наказателно – съдебното производство по НОХД № 10352/2021 г. по описа на СРС,
НО, 19-ти състав, е образувано въз основа на внесен в съда обвинителен акт срещу Ж. И. К.,
с предложение за предаването й на съд. С така внесения обвинителен акт срещу К. е
повдигнато обвинение за осъществен състав на престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл.
195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“, вр. чл. 18, ал. 1 от НК.
С определение № 7631/12.05.2022 г., първостепенният Съд е одобрил споразумение,
постигнато между В. Х. – прокурор при СРП, и адв. К. – от САК, в качеството му на
служебно назначен защитник на предаденото на съд лице, по силата на което подс. К. е
призната за виновна в това, че на 16.05.2021 г., в гр. София, бул. „Ситняково“ № 48,
сградата на „Мол Сердика“, магазин „Пийк Енд Клопенбург“, чрез използване на техническо
средство (клещи), което използвала за да отстрани аларми от стоките в магазина, е
направила опит да отнеме чужди движими вещи – 1 бр. дамска чантичка, марка „Tommy
Hilfiger“, на стойност 219,99 лева; 1 бр. мъжка тениска, марка „Review“, на стойност 32,99
лева; 1 бр. мъжки бермуди, марка „Esprit“, на стойност 79,99 лева; 1 бр. мъжко яке, марка
„Nike“, на стойност 159,99 лева; 2 бр. мъжки якета, марка „Tom Tailor“, всяко с единична
стойност 119,99 лева (общо 239,98 лева); 3 бр. опаковки мъжки чорапи, марка „Puma“, всяка
с единична стойност 14,99 (общо 44,97 лева), или всички вещи на обща стойност 777,91
(седемстотин седемдесет и седем лева и деветдесет и една стотинка) лева, от владението на
Н.С.-Р. – управител, без нейното съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като
деянието е извършено в условията на опасен рецидив – извършила е престъплението след
като е била осъдена на тежко умишлено престъпление на „Лишаване от свобода“ не по-
малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК, както следва: с
определение по ЧНД 20449/2017 г. на СРС, на К. е определено едно общо наказание между
присъди по НОХД № 8357/16 г. на СРС и по НОХД 12163/2017 г. на СРС, в размер на една
година и два месеца „Лишаване от свобода“ при първоначален „строг режим“, и деянието е
останало недовършено поради независещи от дееца причини – К. била спряна след
напускането си на магазина от охраната на търговския център – престъпление по чл. 196, ал.
1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл.194, ал. 1, вр. чл. 29, ал.1, б. „а“, вр. чл. 18, ал. 1 от НК,
като й е наложено наказание наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ЕДНА ГОДИНА и
ДВА МЕСЕЦА, при първоначален „Строг“ режим на изтърпяване, на основание чл. 57, ал. 1,
т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС.
На основание чл. 381, ал. 5, т. 6 от НПК, Съдът е постановил вещественото
3
доказателство по делото – 1 брой клещи, които се намират на съхранение в 05 РУ – СДВР,
като вещ послужила за извършване на умишленото престъпление, на основание чл. 53, ал. 1,
б. „а“ от НК, да бъде отнето в полза на държавата и при преценка от страна органите на
НАП, че е без стойност да бъде унищожено.
На основание чл. 381, ал. 5, т. 6 от НПК, Съдът е осъдил подс. К. да заплати
направените по делото разноски в размер на 299,70 лева, в ползва на СДВР, както и 5,00
лева държавна такса за издаване на изпълнителен лист.
Със същото определение № 7631/12.05.2022 г., на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23,
ал. 1 от НК, СРС, НО, 19-ти състав е определил на осъдената Ж. И. К. едно общо, най-тежко
наказание измежду наложените й с присъди по НОХД № 10352/2021 г. и по НОХД №
4698/2021 г. – и двете по описа на СРС, а именно – ЕДНА ГОДИНА и ДВА МЕСЕЦА
„Лишаване от свобода”, което, на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС, е постановил
да бъде изтърпяно при първоначален „Строг“ режим.
На основание чл. 25, ал. 3 от НК, от така определеното на осъдената едно общо и
най-тежко наказание „Лишаване от свобода“, Съдът е приспаднал времето, през което
осъдената К. е търпяла наказание по присъдите, включени в групата, а на основание чл. 59,
ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 от НК – и времето, при което е била задържана по цитираните в акта
наказателни производства.
За да се произнесе в посочения по-горе смисъл, решаващият първоинстанционен съд
е съобразил изисканите и приложени по делото справка за съдимост и бюлетини за съдимост
на осъдената К., актуални към 11.05.2022 г. и приетите, в качеството им на писмени
доказателствени средства актове на Окръжен съд – Плевен и Апелативен съд – Велико
Търново (л. 16 – 32, 102 – 111 и л. 153 – 165 от съдебното производство пред СРС), и въз
основа на същите е приел, че са налице предпоставките по чл. 383, ал. 2, вр. чл. 306, ал. 1, т.
1 от НПК, да се определи едно общо най-тежко наказание на осъдената К., по реда на чл. 25,
ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК. Приел е, че деянието, предмет на разглеждане по НОХД №
10352/2021 г., осъществено на 16.05.2021 г., и това, предмет на разглеждане по НОХД №
4698/2021 г., осъществено на 03.12.2020 г., за което има влязъл в сила на 07.06.2021 г.
съдебен акт, с който на подсъдимата е наложено наказание „Пробация“, заменено с влязло в
сила на 16.03.2022 г. определение на Окръжен съд – Плевен по ЧНД № 711/2021 г. с
„Лишаване от свобода“ за срок от десет месеца и двадесет и три дни, са извършени от
осъдената преди да има влязла в сила присъда за което и да е от тях. Предвид това е
преценил, че са налице предпоставките, визирани в чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК, за
определяне на едно общо най-тежко наказание на осъдената измежду наложените й с
присъди по НОХД № 10352/2021 г. и по НОХД № 4698/2021 г. – и двете по описа на СРС, а
именно – Една Година и Два Месеца „Лишаване от свобода“.
На основание чл. 25, ал. 4 от НК и чл. 39, ал. 3 от НПК, Съдът е определил така
наложеното общо и най-тежко наказание на осъдената – „Лишаване от свобода“ за срок от
Една Година и Два Месеца, да бъде изтърпяно при първоначален „Строг“ режим.
На основание чл. 25, ал. 3 от НК, от така определеното на осъдената едно общо най-
тежко наказание „Лишаване от свобода“, Съдът е приспаднал времето на изтърпяната част
от присъдите, включени в групата.
На основание чл. 59, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 от НК, от така определеното на осъдената
едно общо най-тежко наказание „Лишаване от свобода“, Съдът е приспаднал времето, при
което К. е била задържана по цитираните в акта наказателни производства.
Срещу така постановения съдебен акт е депозиран въззивен протест от прокурор при
СРП, за разглеждането на който е образувано настоящото производство по ВНЧД №
4
2304/2022 г. по описа на СГС, І-ви въззивен състав.
Настоящата съдебна инстанция, въз основа на собствен прочит на събраните по
делото доказателствени средства, изцяло споделя изводите на решаващия
първоинстанционен съд относно осъжданията на К..
Видно от събраните в хода на съдебното следствие пред СРС писмени
доказателствени средства – справка за съдимост и заверени преписи от бюлетини за
съдимост на К., определение № 497/25.11.2021 г., постановено по ЧНД № 711/2021 г. по
описа на Окръжен съд – Плевен и решение № 28/16.03.2022 г., постановено по ВЧНД №
397/2021 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново, се установява, че К. е осъждана,
включително и с влязло в сила на 07.06.2021 г. определение, постановено по НОХД №
4698/2021 г. по описа на СРС, НО, 110-ти състав, с което е одобрено споразумение, по
силата на което К. е призната за виновна в осъществен състав на престъпление по чл. 131,
ал. 2, т. 4, вр. чл. 130, ал. 2 от НК, извършено на 03.12.2020 г., за което й е наложено
наказание „Пробация“, като съвкупност от следните пробационни мерки: „Задължителна
регистрация по настоящ адрес“ за срок от две години, с периодичност два пъти седмично и
„Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от две години.
С определение № 497/25.11.2021 г., постановено по ЧНД № 711/2021 г. по описа на
Окръжен съд – Плевен, потвърдено с решение № 28/16.03.2022 г., постановено по ВЧНД №
397/2021 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново, влязло в сила на 26.03.2022 г., на
основание чл. 43а, т. 2 от НК, Съдът е заменил изцяло неизтърпяната част от наказанието
„Пробация“ – „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от една година, девет
месеца и шестнадесет дни, и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за
срок от една година, девет месеца и шестнадесет дни, наложено на осъдената К., с наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от Десет Месеца и Двадесет и Три Дни, което, на основание
чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС, да бъде изтърпяно при първоначален „Строг“ режим.
С определение № 7631/12.05.2022 г., постановено по НОХД № 10352/2021 г. по описа
на СРС, НО, 19-ти състав, е одобрено споразумение, по силата на което К. е призната за
виновна в осъществен състав на престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4,
вр. чл.194, ал. 1, вр. чл. 29, ал.1, б. „а“, вр. чл. 18, ал. 1 от НК, извършено на 16.05.2021 г., за
което й е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от Една Година и Два Месеца,
при първоначален „Строг“ режим на изтърпяване, на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от
ЗИНЗС.
При така установената фактическа обстановка, решаващият първоинстанционен съд е
направил правилни и обосновани изводи, че са налице предпоставки за групиране на
наказанията, наложени на осъдената по НОХД № 10352/2021 г. и по НОХД № 4698/2021 г. –
и двете по описа на СРС, тъй като деянието – предмет на разглеждане по НОХД №
4698/2021 г. по описа на СРС е извършено на 03.12.2020 г., а това – предмет на разглеждане
по НОХД № 10352/2021 г. по описа на СРС, е извършено на 16.05.2021 г., а съдебните
актове, с които К. е осъдена за престъпленията с посочената по-горе правна квалификация,
са влезли в сила съответно на 07.06.2021 г. (по НОХД № 4698/2021 г. по описа на СРС) и на
12.05.2022 г. (по НОХД № 10352/2021 г. по описа на СРС). Деянията, предмет на
образуваните и приключили наказателни производства, са извършени от осъдената при
условията на реална разнородна съвкупност, преди да е влязла в сила присъда срещу нея за
което и да било от тях.
Налице са следователно, предпоставките, визирани в императивната законова
разпоредба на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК, за определяне на едно общо най-тежко
наказание на осъдената К., измежду така наложените й за престъпленията, за които е
осъдена по НОХД № 10352/2021 г. и по НОХД № 4698/2021 г. – и двете по описа на СРС.
Произнасянето на решаващия първоинстанционен съд в този смисъл е съобразено
5
изцяло с указанията, съдържащи се в т. 3 от ТРОСНК № 3/16.11.2009 г. на ВКС, съгласно
която „Допустимо е след ново осъждане за престъпление, което не попада в отношение на
съвкупност с нито едно от деянията по предходни влезли в сила присъди, Съдът,
постановил последната присъда, да извърши ново групиране на наказанията с присъдата
или по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК, като приложи по отношение на предходните
осъждания правилата на чл. 23 – 25 от НК, включително и принципа за най-
благоприятното за осъдения съчетание, установен с Постановление № 4/1965 г. на
Пленума на ВС и Решение № 11/1987 г. на ОСНК на ВС“.
Правилно и законосъобразно първият Съд е преценил, че не са налице предпоставки
за групиране на наказанията на осъдената, наложени й по НОХД № 10352/2021 г. и по
НОХД № 4698/2021 г. – и двете по описа на СРС, с наказанията, наложени й по НОХД №
10087/2015 г., по НОХД № 8357/2016 г. и по НОХД № 12163/2017 г. – и трите по описа на
СРС, доколкото деянията – предмет на разглеждане по тези производства, се намират
при условията на рецидив с тези, визирани в кумулационната група.
Решаващият първоинстанционен съд правилно е приел и, че с оглед така наложените
на осъдената К. наказания, а именно – „Лишаване от свобода“ за срок от Десет Месеца и
Двадесет и Три Дни по НОХД № 4698/2021 г. и „Лишаване от свобода“ за срок от Една
Година и Два Месеца по НОХД № 10352/2021 г. – и двете по описа на СРС, общото най-
тежко наказание, което следва да се определи на осъдената К. измежду наложените й за
съвкупността от присъди, е „Лишаване от свобода“ за срок от ЕДНА ГОДИНА и ДВА
МЕСЕЦА.
Въпреки липсата на съответен протест, настоящата инстанция намира за необходимо
да отбележи, че изцяло споделя доводите на Районния Съд в насока, че не са налице
предпоставки за увеличаване на определеното й общо и най-тежко наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от една година и два месеца, по реда на чл. 24 от НК.
Не е основателно залегналото в протеста, а и във възражението на защитата,
виждане, че групиране е следвало да бъде извършено между ЧНД № 711/2021 г. по описа на
Окръжен съд – Плевен и НОХД № 10352/2021 г. по описа на СРС. Действително, с
определението си, постановено по ЧНД № 711/2021 г., Окръжният съд – Плевен е заменил
изцяло неизтърпяната част от наказанието „Пробация“ – „Задължителна регистрация по
настоящ адрес“ за срок от една година, девет месеца и шестнадесет дни, и „Задължителни
периодични срещи с пробационен служител“ за срок от една година, девет месеца и
шестнадесет дни, наложено на осъдената К., с наказание „Лишаване от свобода“ за срок от
Десет Месеца и Двадесет и Три Дни. С посочения съдебен акт, Съдът се е произнесъл по
вида и размера на наказанието, което следва да бъде изтърпяно от осъдената, по реда на чл.
43а, т. 2 от НК, но осъждането й за извършеното престъпление е именно с акта,
постановен от СРС по НОХД № 4689/2021 г. по описа на СРС.
Преценката, налице ли са предпоставките по чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК, се
прави с оглед извършените от дееца престъпления, установени с влязъл в сила съдебен акт,
а не с оглед наложените му наказания за отделните престъпления, а последните са
основание за преценка на размера на най-тежкото наказание, което следва да бъде
изтърпяно от осъдения престъпен деец. Поради това, правилно и законосъобразно
първостепенният Съд е съобразил осъжданията на К. по НОХД № 10352/2021 г. и по
НОХД № 4698/2021 г. – и двете по описа на СРС, доколкото именно с тези съдебни
актове е установено извършването на престъпления, които се намират в реална
разнородна съвкупност едно спрямо друго. Правилно и законосъобразно Съдът е
определил най-тежкото измежду определените на осъдената наказания по двете присъди,
съобразявайки и замяната на наказанието „Пробация“ с „Лишаване от свобода“ с
определението на Окръжен съд – Плевен от 07.06.2021 г.
6
Не е допустимо и кумулирането на наказанията, наложени на осъдената по НОХД
№ 10352/2021 г., по НОХД № 4698/2021 г. – и двете по описа на СРС, и по ЧНД № 711/2021
г. по описа на Окръжен съд – Плевен, в каквато насока е искането на защитата, доколкото,
от една страна, произнасянето по ЧНД № 711/2021 г. по описа на Окръжен съд – Плевен
няма за предмет извършено престъпление, а единствено замяна на наказание „Пробация“ с
„Лишаване от свобода“, а от друга – след произнасянето на Окръжния съд, наложеното
наказание по НОХД № 4698/2021 г. е изгубило самостоятелното си значение и не може да
бъде групирано с друго такова.
Не е налице и основание да бъде уважено залегналото във възражението на
защитата искане за приспадане от така определеното на осъдената К. едно общо най-тежко
наказание „Лишаване от свобода“ – на времето, през която същата е търпяла наказание
„Пробация“.
Действително, видно от събраните по делото доказателства, в периода от време от
11.08.2021 г. до 06.10.2021 г. или в продължение на два месеца и четиринадесет дни,
осъдената К. е изпълнявала наложеното й наказание „Пробация“ по настоящия й адрес в гр.
Плевен, ж.к. „****“, бл. ****, вх. Д, като считано от 07.10.2021 г. е преустановила
изпълнението на наложените й пробационни мерки „Задължителна регистрация по настоящ
адрес“ и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“, което е дало
основание на Съда да приложи института по чл. 43а, т. 2 от НК.
Правилно защитата сочи, че са налице предпоставките, визирани в чл. 25, ал. 2 и 3 от
НК, от така определеното с атакувания съдебен акт общо най-тежко наказание на осъдената
К., а именно – Една Година и Два Месеца „Лишаване от свобода“, да бъде приспаднато
времето, през което осъдената е търпяла наказание „Пробация“ по НОХД № 4698/2021 г. по
описа на СРС, считано от 11.08.2021 г. до 06.10.2021 г., като два дни „Пробация“ се зачитат
за един ден „Лишаване от свобода“. Такова приспадане, обаче, е било извършено от
решаващия първоинстанционен съд, макар да не е било посочено изрично, че се приспада
изтърпяното наказание „Пробация“, а само, че се приспада „времето на изтърпяната част
от присъдите, включени в групата“. До този извод настоящата инстанция достигна, като
съобрази, че първият съд се е позовал изрично на разпоредбата на чл. 25, ал. 3 от НК, която
регламентира приспадането на изтърпяното наказание „Пробация“ от „Лишаването от
свобода“. Ето защо и не са налице предпоставки за повторно прилагане на института от
въззивния съд.
Настоящата инстанция няма основание да ревизира изводите на решаващия
първоинстанционен съд в насока, че са налице предпоставките, визирани в чл. 57, ал. 1, т. 2,
б. „б“ от ЗИНЗС, за определяне на първоначален „Строг“ режим за изтърпяване на
определеното общо и най-тежко наказание на осъдената измежду наложените й по НОХД №
10352/2021 г. и по НОХД № 4698/2021 г. – и двете по описа на СРС, а именно „Лишаване от
свобода“ за срок от Една Година и Два Месеца.
Съгласно чл. 57, ал. 1 от ЗИНЗС, Съдът определя първоначалния режим за
изтърпяване на наказанието, както следва: 1. специален режим – на осъдените на
„доживотен затвор“ и на „доживотен затвор без замяна“; 2. строг режим на осъдените на
„лишаване от свобода“: а) за повече от 5 години за умишлени престъпления; б) за умишлени
престъпления, когато не са изтекли повече от 5 години от изтърпяване на предходно
наложено наказание „лишаване от свобода“, което не е било отложено на основание чл. 66
от Наказателния кодекс, независимо от реабилитацията; в) за умишлени престъпления,
извършени в изпитателния срок на условно осъждане, за което е постановено отложеното
наказание да се изтърпи отделно, ако сборът от двете наказания надвишава две години; 3.
общ режим – във всички останали случаи.
В конкретния по делото случай са налице предпоставките, визирани в чл. 57, ал. 1, т.
7
2, б. „б“ от ЗИНЗС за определяне на първоначален „Строг“ режим за изтърпяване на
определеното общо най-тежко наказание на осъдената К., тъй като, от една страна, същата е
осъдена за умишлени престъпления, а от друга – не са изминали пет години от изтърпяване
на предходно наложено наказание „Лишаване от свобода“ – наложеното й общо най-тежко
наказание измежду определените й по НОХД № 8357/2016 г. и по НОХД № 12163/2017 г. –
и двете по описа на СРС, в размер на една година „Лишаване от свобода“, изтърпяно на
08.11.2018 г. (видно от справка от ГД „ИН“ – л. 36 от съдебното производство пред СРС).
Законът не предпоставя преценка от страна на Съда на степента на обществена
опасност или други обстоятелства, свързани с личността на осъдения, при съобразяване на
първоначалния режим на изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“, поради което
и възраженията на защитата в противен смисъл, Въззивният Съд намира за неоснователни.
По-конкретно бременността на осъдената би могло да се яви основание за отлагане
изпълнението на наказанията „Лишаване от свобода“, по реда на чл. 415 от НПК, но не и за
определяне на по-лек режим за изтърпяването му.
Правилно и законосъобразно, на основание чл. 25, ал. 2 от НК, първият съд е
приспаднал при изтърпяване на определеното общо най-тежко наказание на осъдената К.,
измежду наложените й по НОХД № 10352/2021 г. и по НОХД № 4698/2021 г. – и двете по
описа на СРС, времето, през което същата е търпяла наказание „Лишаване от свобода“ по
присъдите, включени в групата. Въззивният съд не намира основание да ревизира изводите
на СРС в този смисъл.
Въззивният съд изцяло споделя и изводите на решаващия първоинстанционен съд, че
са налице предпоставките, визирани в чл. 59, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 от НК за зачитане и
приспадане от така определеното на осъдената К. едно общо най-тежко наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от Една Година и Два Месеца, на времето, през което К. е
била задържана по цитираните в акта наказателни производства.
Тъй като при цялостната служебна проверка на присъдата, въззивният съд не
констатира допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила,
неправилно приложение на материалния закон, необоснованост или непълнота на
доказателствата, които да налагат цялостна отмяна или изменение на атакувания съдебен
акт, то съдът счете, че същият следва да бъде потвърден.
Така мотивиран и на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 от НПК, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 7631 от 12.05.2022 г., постановено по
НОХД № 10352/2021 г. по описа на Софийския районен съд, Наказателно отделение, 19-ти
състав, с което, на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК, на осъдената Ж. И. К. е
определено едно общо, най-тежко наказание измежду наложените й с присъди по НОХД
№ 10352/2021 г. и по НОХД № 4698/2021 г. – и двете по описа на СРС, а именно – Една
Година и Два Месеца „Лишаване от свобода“, което, на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от
ЗИНЗС, да бъде изтърпяно при първоначален „Строг“ режим;
на основание чл. 25, ал. 3 от НК, от така определеното на осъдената К. едно общо и
най-тежко наказание „Лишаване от свобода“, е приспаднато времето, през което осъдената
8
е търпяла наказание по присъдите, включени в групата,
а на основание чл. 59, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 от НК – и времето, при което е била
задържана по цитираните в акта наказателни производства.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9