№ 27275
гр. София, 03.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20221110167591 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 171082/15.06.2023 г., подадена от ищеца, чрез
адв. Б. С. З., за изменение на решението от 05.06.2023 г. по гр. д. № 67591/2022 г. по
описа на СРС, ГО, 36 състав, в частта му за разноските.
С цитираното решение от 05.06.2023 г. съдът е споделил практиката на ВКС,
съгласно която, когато с една искова молба са предявени от един ищец срещу
определен ответник в обективно кумулативно съединение оценяеми искове, интересът,
върху който следва да се определи минималният размер на адвокатското
възнаграждение, е сборът от цената на всички искове. В конкретния случай сборът от
цената на всички искове е в размер под 1000 лв., поради което минималното
адвокатско възнаграждение, изчислено съобразно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г., възлиза в размер на 400 лв.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ответникът „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД,
чрез юрк. К. е депозирал отговор на молбата за изменение на решението в частта му за
разноските, в който е изложил твърдения за неоснователност на същата.
Постъпила е и молба от 28.06.2023 г., към която ответното дружество е
приложило доказателства за заплатена в полза на бюджета на съда ДТ в размер на 100
лева на осн. чл. 77 ГПК.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I Гражданско отделение, 36 състав, след като
обсъди възраженията на страните и доказателствата по делото, намира за установено
следното:
Молбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна, имаща
право да иска изменение на решението в частта за разноските, поради което се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
Съдът е изложил подробни мотиви относно разноските в производството и след
съобразяване на възраженията в молбата по чл. 248 ГПК, не намира основания да
ревизира възприетото в цитираното решение от 05.06.2023 г., че в случая интересът,
върху който следва да се определи минималният размер на адвокатското
възнаграждение, е сборът от цената на всички искове – в този смисъл е Определение №
29 от 20.01.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 2982/2019 г., II т. о., ТК.
Отделно от гореизложеното следва да се отбележи, че в цитираните от
процесуалния представител на ищеца определения на ВКС от 2022 г. и 2023 г. са
разгледани спорове с правна и фактическа сложност, и цена на исковете, както следва:
34 000 лв. относно иск за обезщетение за неимуществени вреди и 1711.05 лв. относно
иск за обезщетение за имуществени вреди; четири иска с размер на цената им от по 120
1
000 лв.; два обективно съединени иска за 254 246,54 лв., както и иск за 75 073,42 лв.
Допълнителен аргумент, че в полза на ищеца не следва да бъдат присъждани
разноски за адвокатско възнаграждение в претендирания размер е обстоятелството, че
от служебна справка в деловодната система на съда се установява, че ищецът Н. Н. И. е
предявил над 10 (десет) на брой идентични претенции – напр. по гр.д. № 67623/2022 г.
по описа на СРС, ГО, 36 състав, по гр.д. № 67576/2022 г. по описа на СРС, ГО, по гр.д.
№ 67574/2022 г. по описа на СРС и др. Предвид цената на исковете по всяко едно от
образуваните дела би се достигнало до присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение многократно надвишаващи размера на исковата сума, поради което и
съобразно практиката на ВКС, обективирана в Определение № 174 от 26.04.2021 г. по
ч.гр.д. № 560/2021 г. на III г.о., може да се приеме, че представлява злоупотреба с право
по смисъла на чл. 3 от ГПК, с която злоупотреба се нарушават установените граници
за упражняване на субективните права и основните принципи на гражданския процес.
С цитираното определение на ВКС е прието още, че съдът не е длъжен да съдейства, а
е длъжен да осуети такава злоупотреба, поради което разноските не биха се дължали
дори да се приеме, че са извършени в самостоятелно производство. В този смисъл е и
Определение № 5356 от 28.04.2023 г. по в.ч.гр.д. № 4277/2023 г. по описа на СГС
ЧЖ-I-Д състав и Определение № 8441 от 11.07.23 г., постановно по в.ч.г.д.№ 7344-23
СГС, ЧЖ, 1-К. С оглед изложеното молбата за изменение в тази част следва да бъде
оставена без уважение.
Изискана е повторно служебна справка от счетоводството на СРС, от която се
установява, че на 01.02.2023 г. в бюджетната сметка на съда е постъпила сума в размер
на 130 лева от задължено лице Б. З. с осн. „ДТ по гр. дело № 67591/2022 г.“ Дължимата
в настоящото производство ДТ е в размер на 100 лева, ето защо молбата за изменение
на решението в частта за разноските в тази част е основателна. Решението следва да
бъде изменено в частта за разноските като в полза на ищеца се следват още 100 лева
разноски за ДТ или разноските са общ размер от от 900 лева (400 лева-адв.
възнаграждение, 400 лева – депозит ССче и 100 лв. ДТ). Решението следва да бъде
отменено в частта, в която ответникът е осъден да заплати по сметка на СРС 100 лева.
Сумата подлежи на възстановяване след влизане в сила на настоящ акт и нарочна
молба на ответника.
С оглед изложеното, Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ Решение № 9498/05.06.2023 г., постановено по гр.д. № 67591/2022 г.
по описа на СРС, 36 граждански състав, в частта му за съдебно-деловодните разноски,
като го ДОПЪЛВА в следния смисъл:
ОСЪЖДА „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД , ЕИК ........., със седалище и
адрес на управление: гр. София, ..........., „Силвър център“, ет. 2, офис 40-60, да заплати
на Н. Н. И., ЕГН **********, с адрес: гр. София, .........., още 100 лева – разноски за ДТ
в производство пред СРС.
ИЗМЕНЯ Решение № 9498/05.06.2023 г., постановено по гр.д. № 67591/2022 г.
по описа на СРС, 36 граждански състав, в частта му за съдебно-деловодните разноски,
като ОТМЕНЯ същото в частта му, с която на основание чл.77 ГПК, е осъден
„ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД , ЕИК ........., със седалище и адрес на
управление: гр. София, ..........., „Силвър център“, ет. 2, офис 40-60, да заплати в полза
на бюджета на Софийски районен съд сумата от 100 лева държавна такса.
2
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл. 248 ГПК на ищеца, чрез адв. Б. С.
З., за изменение на решението от 05.062023 г. по гр. д. № 67623/2022 г. по описа на
СРС, ГО, 36 състав, в частта му за разноските в останалата част.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от съобщаването му на ищеца и ответника.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3