О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
Номер 737
Година, 2018 Град Бургас
Бургаският
окръжен съд…..…….……… граждански състав ……………………….............
На
осемнадесети април ……..…...................…..… Година две хиляди и осемнадесета
в
закрито заседание в следния състав:
Председател: Радостина Калиманова
Членове: …………………………………..
Съдебни заседатели:
………………………..………..
Секретар
……………………………………………………………………………..………...........
Прокурор
……………………………………………………………………….……………............
като
разгледа докладваното от ……...…… Р. Калиманова
…………………………..........
гражданско
дело № ….… 567 ....…. по описа за ………. 2017…………. година.
Производството по
настоящото дело е образувано по повод исковата претенция на Е.Ц.П.-Наумова, ЕГН
**********,***, против Л.С.Ч. - нотариус вписан под № 600 на Нотариалната
камара на Република България, с административен адрес на нотариалната кантора
град Несебър, к.к. „Слънчев Бряг“, административна сграда „Сапфир“, ет.2, офис
5 за осъждане на ответната по делото страна да заплати на ищцата сумата от
74000 лева, представляваща обезщетение за причинените и имуществени вреди,
произтекли от виновното неизпълнение от ответната страна на задължението и по
чл.578 ал.4 от ГПК в размер на ½ идеална част от данъчната оценка на
имота, предмет на сделката по нотариален акт №36, том ІІ, рег.№1271, дело №233
от 19.04.2012 година, която сделка е била изповядана от нея като нотариус.
Претендира се от ищцовата страна и заплащането на сторените от нея съдебно-деловодни
разноски. В подкрепа на отправените искания представя и ангажира доказателства.
Твърди се от ищцата в
исковата молба, по повод на която е образувано настоящото производство, че по
време на брака и със Сотир Янков Наумов, сключен на 09.10.1998 година,
прекратен през 2016 година с решение по гражданско дело № 53838/2014 година по
описа на СГС придобили в режим на съпружеска имуществена общност с договор за
покупко-продажба, сключен на 16.11.2005 година, обективиран в нотариален акт №
160, том XXVIII, дело № 6372/2005 година, с вх. рег. № 7420 от 16.11.2005 година
на Служба по вписванията - град Несебър
следните недвижими имоти, а именно: самостоятелен обект с идентификатор №
51500.506.454.1.1, находящ се в град Несебър, к.к. „Слънчев бряг - запад” ет.0,
с предназначение на самостоятелния обект: за обществено хранене, с площ 110.00
кв.м., прилежащи части: тераса на площ от 130.00 кв.м., ведно със съответния
процент идеални части от общите части на сградата, ведно с прилежащите към
самостоятелния обект 240/510 кв.м. в идеални части от поземлен имот с
идентификатор № 51500.506.454, с адрес на имота: град Несебър, к.к. „Слънчев
бряг - запад”, целият на площ от 510.00 кв.м.
На 14.03.2012 година, с
пълномощно с нотариална заверка на подписа с рег. № 1938 от 14.03.2012 година и
нотариална заверка на съдържанието с рег. № 1939, том 1, акт 82, и двете на
Стоян Ангелов - нотариус с район на действие Районен съд-Несебър, с рег. № 208
на НК ищцата упълномощила бившия си съпруг Сотир Наумов да извършва действия на
разпореждане с горепосочените недвижими имоти. Отношенията между нея и съпругът
й се влошили, след като тя разбрала за негова извънбрачна връзка. Това я
мотивирало на 28.03.2012 година да извърши оттегляне на горепосоченото
пълномощно.
Оттеглянето на пълномощното
направила с писмен акт - оттегляне на пълномощно с нотариална заверка на
подписа с рег. № 2502 от 28.03.2012 година и нотариална заверка на съдържанието
с рег. № 2503, том 1, акт 110, и двете на Стоян Ангелов - нотариус с район на
действие Районен съд-Несебър, с рег. № 208 на НК. Нотариус Стоян Ангелов въвел
и изпратил в информационната система на нотариалната камара оттеглянето на
пълномощното, съгласно разпоредбата на чл. 9а, т.2 от Наредба №32 от 19.01.1997
година за служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори.
На 19.04.2012 година бившият
съпруг на ищцата Сотир Наумов в качеството на неин пълномощник използвал
горепосоченото оттеглено пълномощно, като от нейно и негово име дарил на майка
си Калина Митева Наумова с договор за дарение, обективиран в нотариален акт №
36, том II, рег.№ 1271, дело № 233 от 19.04.2012 година на нотариус Л.Ч. -
ответника по делото гореописаните недвижими имоти.
Нотариус Л.Ч. при
извършване процесната сделка не била изпълнила задължението си по чл.578 ал.4
от ГПК да провери представителната власт на лицето Сотир Янков Наумов, явил се пред
нея като пълномощник на ищцата. Тя не била проверила и валидността на
пълномощното в единния електронен регистър на нотариалната камара. Ако била
сторила това, тя щяла да установи, че същото е било оттеглено по начина,
посочен по-горе. С така извършената сделка - дарение ищцата била лишена от
имотите си без да придобие адекватна насрещна престация, с което й била причинена
имуществена вреда.
Съгласно разпоредбата на
чл.73 от ЗННД във връзка с чл.45 ал.2 от ЗЗД при извършено непозволено
увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното. Предпоставка,
пораждаща деликтната отговорност на ответника е осъществяване от последния на
противоправно поведение /действие или бездействие/. За такова ищцата сочи
бездействието на ответника -нотариус и по-специално, че не бил изпълнил
задължението си по чл.578 ал.4 от ГПК да провери представителната власт на
пълномощника Сотир Янков Наумов, както и не направил проверка в електронния
регистър на нотариалната камара, където било вписано направеното оттегляне на
пълномощното.
Наред с други регистри,
публичен характер имала и информационната система към нотариалната камара,
съдържаща база данни - част от служебния архив на нотариуса. Справки по
електронен път от информационната система се извършвали чрез нотариалната
камара или чрез нотариус, съгласно чл.2а от Наредба №32 от 29.01.1997 година за
служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори. Съгласно чл.9а от същата,
нотариусът бил задължен да въвежда и изпраща незабавно в информационната
система на нотариалната камара извлечения от пълномощни и документи, с които са
оттеглени пълномощни. Смисълът на създаването, съществуването и въвеждането на
информация в подобна система бил при сключването на сделки нотариусът да може
да направи проверка относно представителна власт на пълномощника. Задължение на
нотариуса, съгласно чл.578 ал.4 от ГПК, било да провери представителната власт
на лицата, които се явяват пред него като пълномощници на някоя от страните.
Тази проверка включвала както представяне на документа, от който пълномощникът
черпел представителната си власт, така и проверка в информационната система.
Смисълът от
съществуването на информационна система, в която да се отбелязват всички
пълномощни, както и тяхното оттегляне бил да се извършват проверки в нея. При
наличие на такава система, в която са отбелязани всички пълномощни и тяхното
оттегляне, задължението на нотариуса да извърши проверка служебно произтичало
от разпоредбата на чл.578 ал.4 ГПК, която му вменявала да провери
представителната власт на пълномощниците на страните. Тази проверка следвало да
бъде извършена по всички възможни и достъпни за нотариуса начини, включително и
чрез проверка в създадената за целта информационна система.
Към момента на сключване
на сделката направеното оттегляне на пълномощното било вписано, поради което Сотир
Янков Наумов нямал представителна власт. Нотариусът Л.Ч. могла и била длъжна да
направи служебно проверка в информационната система на нотариалната камара,
каквато тя не направила. При извършване на тази проверка тя можела да установи,
че пълномощникът няма представителна власт поради оттегляне на дадените му
пълномощия. В този смисъл било налице противоправно поведение на ответника,
изразяващо се в бездействие и поради това и първата предпоставка за ангажиране
на деликтната му отговорност. В резултат на това противоправно поведение на
ответника на ищцата била причинена имуществена вреда в размер на припадащата и
се ½ част от средната продажна пазарна цена на дарените имоти, която тя би
получила при продажбата им и която е определена от нея на претендираната в
настоящото производство сума като ½ от данъчната оценка на процесните
имоти към момента на извършване на сделката.
Ответната по делото
страна, на която съдът е изпратил препис от исковата молба и доказателствата
към нея в срока по чл.367 от ГПК е депозирала писмен отговор, с който е изразила
становище по така предявената против нея искова претенция. Със същия тя е
оспорена изцяло по основание и размер по следните доводи и съображения, а
именно:
Изискуемите от закона
действия при изповядване на процесната сделка са били извършени от нея. Съгласно
чл.578 ал.4 от ГПК, нотариусът е длъжен да провери представителната власт на
лицата, което е било сторено - тя снела самоличността на явилите се лица,
проверила съдържанието на представеното пълномощно, както и обстоятелството, че
последното е вписано в електронния регистър на нотариусите „Единство“. Към онзи
момент ответницата не си спомня дали е имало информация за оттегляне на
процесното пълномощно.
Твърди, че дори такава
информация да е била вписана в базата данни на електронния регистър, нотариусът
нямал законово задължение да прави справка за оттеглянето на пълномощни в
регистър „Единство“. Съгласно чл.25 ал.3 от Закона за нотариусите и
нотариалната дейност, при всички нотариални удостоверявания във връзка с
учредяване, промяна или прекратяване на права върху имот нотариусът бил длъжен
да направи справка в базата данни и фондовете по чл.19 ал.2. Касаело се за
националната база данни „Население“, поддържана от Министерство на регионалното
развитие и благоустройството, както и до Националния автоматизиран
информационен фонд за българските лични документи - „Национален регистър на
българските лични документи“. Ответницата счита, че няма императивна законова
разпоредба, която да задължава нотариуса да прави справки в електронната база
данни, която съдържала частична информация от служебните архиви на нотариусите
и била за вътрешно ползване. Въпросният регистър нямал публичен характер, а ако
се приеме, че има - следвало да е налице основанието по чл.41 ал.2 от ЗЗД и
вписването на оттеглянето в регистъра да е противопоставимо на страните по
сделката.
Изтъква на следващо
място, че съгласно чл.41 ал.1 от ЗЗД, пълномощието се прекратявало с
оттеглянето му или с отказването от него, със смъртта на упълномощителя или на
пълномощника, или с поставянето им под запрещение, а когато упълномощител или
пълномощник са юридически лица - с прекратяването им. Трайната и
непротиворечива съдебна практика, както и правната доктрина приемали, че
оттеглянето като форма за прекратяване на упълномощаването имало сложен
фактически състав, който завършвал с връчването на изявлението за оттегляне на
пълномощника. С оглед на това, счита, че не следва да бъде ангажирана
отговорността на нотариуса в случай, че страната, която претендира вреди не била
уведомила лицето, на което е предоставила пълномощие. Ищцата била предявила
други искове срещу страните по сделката, като с влезли в сила решения различни
съдилища били установили, че сделката е редовна и извършена при валидно
учредена представителна власт. В този смисъл, настъпилите вреди били резултат
от бездействието на ищцата и неуведомяването на пълномощника й за оттегленото
пълномощно. В най-добрия случай било налице съпричиняване или алтернативно
претендираните вреди не били пряка и непосредствена последица от съставянето и
вписването на нотариалния акт за дарение, а резултат от бездействието на
ищцата.
Направено е на следващо
място от ответната страна възражение за изтекла погасителна давност на всички
вземания, претендирани от ищцата.
Сочи се също така, че ищцата
през 2017 година родила дете, чиито баща бил Сотир Наумов /с оглед бащиното и
фамилното име/. Това означавало, че ищцата и бившия й съпруг продължавали да
имат връзка помежду си. В този случай твърденията на ищцата за претърпени вреди
се явявали неоснователни, тъй като очевидно последните, макар и неофициално имали
съвместно съжителство и общият им имот се ползвал от тях, независимо, че
формално бил притежание на трето лице.
При съобразяване на
изложеното, съдът счита, че така предявената искова претенция е допустима и не
съществува пречка да бъде разгледана по същество. Правното основание на същата е
чл.45 от ЗЗД във връзка с чл.73 ал.1 от ЗННД. Спорът, по който е образувано
настоящото производство е родово и местно подсъден на настоящия съд. Представените
с исковата молба от ищцовата страна писмени доказателства, които са допустими и
относими към правния спор следва да бъдат приети като такива по делото. Съдът
намира за основателни и останалите направени от ищцата доказателствени искания,
а именно да бъде задължена ответната по делото страна да представи в заверен
препис нотариално дело №233, акт №36, том ІІ, рег.№ 1271 от 19.04.2012 година
по нейния опис, да и бъдат издадени три съдебни удостоверения, които да и
послужат за снабдяване с посочената от нея в три отделни пункта информация след
внасянето на държавна такса в размер на 15 лева по сметка на Бургаския окръжен
съд и представяне на документа за това по делото, както и да бъде допусната и
извършена съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която да даде отговор
на поставените от нея с исковата молба въпроси. По приемането на представените
с отговора на исковата молба от ответната страна писмени доказателства и
направените със същия от нея доказателствени искания съдът ще се произнесе в
рамките на откритото съдебно заседание след изслушване на ищцата, на която в
този смисъл и насока следва да бъде предоставена възможност за това. Също в
рамките на откритото съдебно заседание съдът ще се произнесе по направеното от
ищцата с депозираното от нея уточнение на исковата молба доказателствено искане
да бъдат изискани и приложени като доказателства по настоящото гражданско дело
№838/2013 година и гражданско дело №749/2016 година, и двете по описа на
Бургаския окръжен съд с оглед даване от нейна страна на допълнителни пояснения
относно тяхната относимост към настоящия правен спор.
Основателно съдът намира
направеното от ответната страна искане да бъде конституирано в процеса като
трето лице-помагач на нейна страна ЗАД „Армеец“, ЕИК *********, със седалище
град София и адрес на управление район „Средец“, ул. “Стефан Караджа“№2. Съобразно
разпоредбата на чл.219 ал.1 от ГПК, в първото заседание за разглеждане на
делото ищецът, а с отговора на исковата молба - ответникът може да привлече
трето лице, когато това лице има право да встъпи, за да помага. В конкретния
случай искането за привличане на посоченото по-горе лице е направено от ответника
с отговора на исковата молба, по повод на която е образувано настоящото
производство, от което се налага извода, че едно от изискванията на цитираната
правна норма е спазено. Освен това, при привличането привличащата страна трябва
да има правен интерес. Последният следва да бъде обоснован от страната, при
това към момента на предприемане на процесуалното действие, за да може съдът да
направи преценка дали такъв изобщо е налице, за да допусне конституирането на
лицето в процеса именно като трето-лице помагач. В конкретния случай ответникът,
при съобразяване на изразеното и поддържано в депозирания отговор на исковата
молба, изложените факти и направените пояснения в него е обосновал интереса си
от исканото от него привличане и в този смисъл следва да се приеме, че
същият е спазил изискването на закона,
като е обосновал наличието на такъв за предприетото процесуално действие.
При съобразяване на
иска, с който е сезиран, съдът счита, че привличането на трето лице-помагач в
настоящото производство е допустимо. Съобразно цитираната по-горе правна норма,
в един висящ исков процес може да бъде привлечено това лице, което има право да
встъпи по делото като подпомагаща страна, поради което и същите
материалноправни отношения, даващи повод за встъпване, са и основание за
привличане. Правото за участие на встъпващия произтича от интереса му да бъде
постановено решение в полза на подпомаганата страна и именно той обуславя
допустимостта на допълнителното встъпване. Такъв интерес е налице тогава,
когато решението по висящия процес може да окаже въздействие върху правното
положение на третото лице. В конкретния случай от представените към отговора
доказателства се установява, че между ответника и исканото да бъде привлечено
като трето лице-помагач търговско дружество е сключен застрахователен договор с
предмет професионалната отговорност на застрахования, а именно ответната страна
в качеството и на нотариус съгласно Общите условия по застраховка
„Професионална отговорност на нотариуси“ на ЗАД „Армеец“. При това положение,
след като отговорността на ответника като нотариус е застрахована при
посоченото от него трето лице, то в рамките на покрития риск и при едно
евентуално положително за ищцата съдебно решение той може да търси платеното от
него на основание съществуващото между тях облигационно правоотношение по
договор за застраховка. Всичко това определя и изискуемия от нормата правен
правен от исканото привличане.
С настоящото си определение,
освен това, съдът следва на основание чл.154 от ГПК да укаже на страните, че
всяка от тях е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или
възражения. При така дадената от съда правна квалификация, ищцовата страна е
длъжна да установи противоправност на деянието, като действие или бездействие,
и причинната връзка между него и настъпилата вреда, настъпването на сочените от
нея вреди, съответно техния размер. В тежест на ответника е да докаже, че е
положил дължимата грижа при изпълнение на задълженията си, както и въведеното
от него правоизключващо възражение, съответно тези за наличие на съпричиняване
на твърдения за настъпил вредоносен резултат. Всички изложени по-горе от съда и
подлежащи на доказване факти следва да бъдат установени от страните при
условията на пълно и главно доказване от тяхна страна.
Ето защо и по горните
съображения и на основание чл.374 от ГПК, Бургаският окръжен съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПРИЕМА за разглеждане предявената
от Е.Ц.П.-Наумова, ЕГН **********,***, против Л.С.Ч. - нотариус вписан под №
600 на Нотариалната камара на Република България, с административен адрес на
нотариалната кантора град Несебър, к.к.„Слънчев Бряг“, административна сграда
„Сапфир“, ет.2, офис 5 за искова претенция осъждане на ответната по делото
страна да заплати на ищцата сумата от 74000 лева, представляваща обезщетение за
причинените и имуществени вреди, произтекли от виновното неизпълнение от
ответната страна на задължението и по чл.578 ал.4 от ГПК в размер на ½
идеална част от данъчната оценка на имота, предмет на сделката по нотариален
акт №36, том ІІ, рег.№1271, дело №233 от 19.04.2012 година, която сделка е била
изповядана от нея като нотариус, както сторените от нея съдебно-деловодни
разноски.
КОНСТИТУИРА ЗАД
„Армеец“, ЕИК *********, със седалище град София и адрес на управление район
„Средец“, ул.“Стефан Караджа“№2 като трето лице-помагач на страна на ответника,
на когото след служебното им изготвяне да бъдат изпратени препис от исковата
молба и доказателствата към нея, последващото постъпило нейно уточнение, както
и от отговора на исковата молба и доказателствата към него с указание за възможността
да депозира писмено становище да датата на съдебното заседание.
ЗАДЪЛЖАВА ответната
страна Л.С.Ч. - нотариус вписан под № 600 на Нотариалната камара на Република
България, с административен адрес на нотариалната кантора град Несебър, к.к. „Слънчев
Бряг“, административна сграда „Сапфир“, ет.2, офис 5 да представи в заверен
препис по делото нотариално дело №233, акт №36, том ІІ, рег.№ 1271 от
19.04.2012 година по нейния опис.
ДА СЕ ИЗДАДАТ на ищцата
поисканите три съдебни удостоверения, които да и послужат за снабдяване с
посочената от нея в три отделни пункта в исковата молба информация след
внасянето на държавна такса в размер на 15 лева по сметка на Бургаския окръжен
съд и представяне на документа за това по делото.
ДОПУСКА извършването на съдебно-техническа
експертиза, вещото лице по която да даде отговор на поставените от ищцата с
исковата молба въпроси след депозит от 300 лева, вносим в едноседмичен срок от
получаване на съобщението за това по сметка на Бургаския окръжен съд от ищцата.
НАЗНАЧАВА за вещо лице
по допуснатата съдебно-техническа експертиза С.С.Р., на която да бъде съобщено
за възложената и задача, както и за датата и часа на съдебното заседание.
ОБЯВЯВА, че по приемането
на представените с отговора на исковата молба от ответната страна писмени
доказателства, направените със същия от нея доказателствени искания, както и по
направеното от ищцата с депозираното от нея уточнение на исковата молба
доказателствено искане да бъдат изискани и приложени като доказателства по
настоящото гражданско дело №838/2013 година и гражданско дело №749/2016 година,
и двете по описа на Бургаския окръжен съд ще се произнесе в рамките на
откритото съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за
разглеждане в открито съдебно заседание на 16.05.2018 година - 15.00 часа, за
която дата и час да призоват страните.
Препис от настоящото
определение да се връчи на страните по делото; препис от постъпилия от ответника
отговор на исковата молба и приложенията към него да се изпратят на ищцата по
делото чрез процесуалния и представител.
Настоящото определение е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: