РЕШЕНИЕ
№570/07.07.2023г., гр. Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на седми юли, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Съдия: Ива Байнова
при секретаря Дорета Атанасова ……………………………………и в присъствието на прокурор…………………………………………………………………...........като разгледа докладваното от съдия Байнова Адм. дело №1138 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.156 и сл. от ДОПК.
Образувано е по жалба от Д.Т.К. ***, с посочен съдебен адрес:***, подадена чрез пълномощник, против Ревизионен акт (РА) № Р-16001620004549-091-001/02.03.2021г. , потвърден с Решение №536/12.10.2021г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) – гр.Пловдив, относно допълнително установени задължения по ЗДДФЛ , КСО и ЗЗО в общ размер 2 240,56 лв, ведно с лихви за просрочие в общ размер 602,88 лв.
Жалбоподателят счита РА за незаконосъобразен и неправилен. Счита, че доколкото доходът, за който в РД се предлага да бъдат установени данъчни задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2017г. и 2018г. е получен от извършване на транспортни услуги, а тази услуга е подвид на договора за изработка, който е вид граждански договор по смисъла на ЗДДФЛ, то неправилно е предложено данъчните задължения да бъдат установени като на ЕТ. Излага съображения, че не е регистриран като ЕТ, поради което за него не е приложим редът за определяне на данъчната основа по чл.26 от ЗДДФЛ. Твърди, че същата следва да се определи по реда на чл.29 от ЗДДФЛ, респ. че е приложима хипотезата на чл.29, ал.1, т.3 от ЗДДФЛ, при което при определяне на данъчната основа за облагане с данък върху доходите на физическите лица следва да се приспадната предвидените в тази норма 25% разходи, свързани с дейността, което в случая не е сторено и само на това основание РА следва да се отмени изцяло като незаконосъобразен.
Наред с
горното, дори и да се приеме, че се касае за дейност на ЕТ, счита, че
установените данъчни задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за
2017г. и 2018г са неправилно определени по размер. Твърди, че неправилно за
двете ревизирани години при изчисляване на разходите за дейността, за
притежавания от ревизираното лице товарен автомобил „ЗИЛ 157“ е определена
разходната норма за гориво – 43,20 л/100 км.
Не било отчетено, че автомобилът е с три, а не с две оси, при което
разходната норма за горива била по-висока, както и че по-голямата част от
разстоянията автомобилът е изминавал по горски пътища, движейки се на първа или
втора предавка, или на бавни обороти . Жалбоподателят се позовава на
разпоредбите на чл.3, ал.2 и чл.18, т.1 от Наредба №3/25.09.1998г. на
Министерство на транспорта / Наредба №3/25.09.1998г. / като твърди, че към
основната разходна норма за товарен автомобил „ЗИЛ 157“, изчислена по
Приложение №2 към посочената наредба, следва да се прибавят и 40 % за движение
по пътища по планински терен, съгласно Приложение №4 към същата. Следвало да се
извърши корекция на основната разходна
норма и съгласно чл.18, т.4, б“а“ от Наредба №3/25.09.1998г. – съобразно
степента на натоварване, като се вземат предвид превозваните количества дървен
материал и товароподемността на товарния автомобил. Към получените след
съответните корекции суми следвало да се прибавят и разходите за задължителната
застраховка „Гражданска отговорност“ , както и за винетка. Жалбоподателят
счита, че определените в РД разходи за
винетки са неправилно изчислени, тъй като автомобилът „ЗИЛ 157“ е с три, а не с две оси, при което годишната
винетка е 1200,00 лв, а не 808,00 лв, както било прието в РД. Неправилно били
изчислени и разходите за гориво. Същите били пресмятани за разстояние от 50 км.,
а при приетото от ревизиращия екип, че разстоянието е от 50 км до 70 км, следвало
да се вземе предвид средното разстояние от 60 км. Неправилно към разходите на
жалбоподателя не били взети предвид тези за ремонт и техническо обслужване на
товарния автомобил „ЗИЛ 157“ , вкл. за смазочни материали. Предвид така
изложеното, жалбоподателят счита, че следва да се преизчислят разходите му за
двете ревизирани години и същите да се извадят от приходите, за да се изчислят
данъчните основи за облагане с годишен авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ, в резултат на което ще се
променят и размерите на останалите установени задължения за задължителни
осигурителни вноски за самоосигуряващи се,
за здравно осигуряване за самоосигуряващи се и за УПФ за самоосигуряващи
се.
По изложените в жалбата и в писмени бележки от процесуален представител съображения, жалбоподателят моли да се отмени изцяло РА. Претендира разноски.
Ответникът - Директор на Дирекция ОДОП – гр.Пловдив, чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли да бъде отхвърлена по съображенията, изложени в потвърждаващото РА решение на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив. Претендира юрисконсултско възнаграждение. В случай на отмяна на РА, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът, като взе предвид събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) №Р-16001620004549-020-001/29.07.2020г. , издадена от Г.П.Й. на длъжност Началник сектор при ТД на НАП Пловдив, е възложено да се извърши ревизия на Д.Т.К., с адрес ***, с обхват на задълженията: 1. Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ; 2. ДОО за самоосигуряващи се; 3. Здравно осигуряване – за самоосигуряващи се и 4. Универсален пенсионен фонд /УПФ/ - за самоосигуряващи се - за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2018г.
Със ЗВР е определен ревизиращият екип, ръководителят на ревизията, както и срокът за извършването ѝ – три месеца от връчване на ЗВР. За ръководител на ревизията е определена С.М.И. – гл.инспектор по приходите. ЗВР е връчена на пълномощник на ревизираното лице на 20.08.2020г. , видно от приложената разписка.
Във връзка с извършваната ревизия до ревизираното лице е изпратено Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице /ИПДПОЗЛ№ Р-16001620004549-040-001/04.08.2020г. , връчено на негов пълномощник на 20.08.2020г. , видно от приложената разписка. В отговор Д. К. е представил писмени обяснения с вх.№16156/21.08.2020г. , към които не е приложил документи.
Със Заповед за изменение на ЗВР (ЗИЗВР) №Р-16001620004549-020-002/20.11.2020г. е определен нов срок за завършването на ревизията - до 18.12.2020г. ЗИЗВР е връчена на ревизираното лице по електронен път на 14.12.2020г., видно от приложеното удостоверение. Издадена е и последваща ЗИЗВР №Р-16001620004549-020-002/18.12.2020г., връчена на ревизираното лице по електронен път на 23.12.2020г., с която срокът за завършване на ревизията е удължен до 20.01.2021г.
В хода на ревизионното производство е отправено Искане за представяне на документи, сведения и писмени обяснения № Р -16001620004549 -041-001/10.09.2020г. до „ЗАД ДаллБогг:Живот и здраве“АД – София, относно сключени застраховки „Гражданска отговорност“ и КАСКО за автомобил ЗИЛ 157 с рег.№******* за периода 01.01.2017г. – 31.12.2018г. Поискано е представяне на копия от застрахователни полици, както и информация, съотв. документи за изплатени на Д.К. застрахователни щети. Исканата информация е представена с писмо вх.№19053/07.10.2020г.
Отправено е и Искане за извършване на действия от други контролни органи № Р -16001620004549 -032-001/25.09.202г. до Агенция „Пътна инфраструктура“ – София, за предоставяне на информация относно закупени винетни стикери за товарен автомобил ЗИЛ 157 с рег.№******* за периода 01.01.2017г. – 31.12.2018г., съотв. за номер и цена на закупените винетки. В отговор е постъпило писмо вх.№18791/05.10.2020г. , видно от което за визирания период няма данни за издавани електронни винетки за посоченото ППС, а за периода преди 01.01.2019г., когато е въведена Електронната система за събиране на пътни такси на база време и изминато разстояние, с възможност за закупуване на електронни винетки от декември 2018г., АПИ няма задължение да поддържа регистър на продадени хартиени винетки.
С Протокол №Р-16001620004549-ППД-001/26.10.2020г. са присъединени доказателствата, събрани в хода на извършена проверка на Д.Т.К., приключила с Протокол № П -16002618222854 -073-001/27.08.2019г. , а именно: Искане за извършване на действия от други контролни органи № П -16002618222854 -032-001/31.01.2019г. , адресирано до „Югоизточно държавно предприятие“ ДП –Сливен , ДГС-Ивайловград и изпратеното в отговор писмо вх.№ ВхР-1286#1/10.06.2019г., ведно с приложени към същото заверени копия от превозни билети на Д.Т.К. за периода 01.01.2017г. – 31.12.2018г.
С Протокол №Р-16001620004549-ППД-002/26.10.2020г. към ревизионното производство са присъединени доказателства, събрани в хода на извършена предходна ревизия на Д.К., касаещи изискана и предоставена от ДГС – Ивайловград информация относно фирми, извършващи превози на дървесина от горскостопански обекти на ТП ДГС-Ивайловград за периода 01.01.2017г. – 31.12.2018г. , както и изискана и предоставена информация от две дружества, извършващи такива превози, относно цената на превозите / на дърва от временен склад – временен горски път до физически лица, получатели на дървесина/ за същия период и начина на формирането й.
До ревизираното лице е изпратено Уведомление № Р-16001620004549-113-001/09.11.2020г., с което на основание чл.124, ал.1 от ДОПК е уведомен, че са установени данни за укрити приходи – недекларирани приходи от извършване на търговска дейност – превоз на дървесина, представляващи обстоятелства по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК, поради което основата за облагане с годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за период 01.01.2017г. – 31.12.2018г. и осигурителният доход за установяване на задълженията за задължителни осигурителни вноски /ЗОВ/ за: здравно осигуряване за самоосигуряващи се, ДОО за самоосигуряващи се и УПФ за самоосигуряващи се за периода 01.01.2017г. – 31.12.2018г. , ще бъде определена по реда на чл.122-124а от ДОПК. С уведомлението е предоставен 14-дневен срок от връчването му за представяне на доказателства и за вземане на становище. Уведомлението е връчено на ревизираното лице на 14.12.2020г. като в указания срок от ревизираното лице не са представени доказателства. На същата дата е връчено и уведомление по чл.17, ал.1 т.2 от ДОПК.
До ревизираното лице е изпратено ИПДПОЗЛ № Р-16001620004549-040-002/09.11.2020г., ведно с образец на Декларация по чл.124, ал.3 от ДОПК, връчено електронно на 14.12.2020г.
Изготвен е Ревизионен доклад (РД) № Р-16001620004549-092-001/03.02.2021г. , връчен електронно на лицето на 04.02.2021г.
Констатирано е, че като местно физическо
лице по смисъла на чл.4, ал.1, т.1 от ЗДДФЛ Д.Т.К. е задължено по закона лице на основание
чл.3 и чл.6 от ЗДДФЛ за доходите, получени през периодите, попадащи в обхвата
на ревизията. Установено е, че последният не е регистриран като ЕТ или като
лице, упражняващо свободна професия, занаятчийска или земеделска дейност, няма
регистрация по ЗДДС, че
е едноличен собственик на капитала и представляващ дружеството „ДК-08“ ЕООД, че
за периода м.01.2017г. - м.05.2017г. има подадени декларации обр.1 с код на
осигуряване „12“ - като самоосигураващо
се лице чрез ЕИК на посоченото дружество, за периода 01.06.2017г. – 31.12.2018г. са декларирани данни за дължими осигурителни
вноски по ЗЗО на основание чл.40, ал.5 от ЗЗО /вноски за лица , неосигурени на
друго основание/ , считано от 01.06.2027г. – до 15.10.2019г.
В РД, въз основа на събраните в хода на
ревизионното производство доказателства е прието, че от ревизираното лице за периода 01.01.2017г.
– 31.12.2018г. е извършвана
търговска дейност – продажба на транспортни услуги по превоз на дървесина по
превозни билети на ДГС – ТП Ивайловград, изискваща водене на счетоводна отчетност,
съобразно ЗСч, каквато лицето не е водило.
В РД са изложени обстоятелствата, довели до облагане по реда на чл.122 от ДОПК. Прието е, че са налице данни по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК - за укрити доходи или приходи от извършени от Д. К. транспортни услуги на физически лица на територията на гр.Ивайловград и населени места в община Ивайловград, представляващи превоз на дървесина със собствено превозно средство – товарен автомобил „ЗИЛ 157“ с рег.№*******, за което не е отчел приходи/доходи по регламентирания законов ред и не е декларирал същите пред приходната администрация, което обстоятелство е възприето като основание основата за облагане с годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода 01.01.2017г. – 31.12.2018г. да се определи по реда на чл. 122 от ДОПК, съотв. като основание за определяне основата за облагане с дължимите задължителни осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице по КСО и ЗЗО за периода 01.01.2017г. – 31.12.2018г. по реда на чл. 124а от ДОПК.
Извършен е анализ на относимите към РЛ обстоятелства по чл.122, ал.2 от ДОПК. При съобразяване вида и характера на извършваната дейност, е прието, че за ревизирания период лицето дължи авансови вноски по фонд на ДОО, ДЗПО – УПФ и ЗЗО и окончателни такива при годишното изравняване. Изследвани са присъединените документи, събрани в хода на извършена ПУФО и в хода на предходно ревизионно производство, представената информация и документи от други контролни органи, както и от трети лица. Съобразено е търговското значение на мястото на извършване на дейността, събрана е информация за продажните цени и себестойността на транспортните услуги по превоз на дървесина от фирми с аналогична дейност в региона - общ.Ивайловград. За определяне на брутните приходи/доходи на РЛ за ревизирания период е възприета средна продажна цена на транспортната услуга от 12,00 лв на доставен кубичен метър дървен материал. Въз основа на представените превозни билети е установено, че брутните приходи/доходи на РЛ за ревизирания период възлизат на 600,00 лв - за 2017г. и на 10 518,00 лв - за 2018г. Предвид липсата на водена счетоводна отчетност, извършените разходи за гориво са определени на основание Наредба №3/25.09.1989г. за нормите за разход на горива и смазочни материали на автомобилите и мотоциклетите на Министерство на транспорта / Наредба №3/25.09.1989г. / като е приета основна разходна норма от 43,20 л/100 км за гориво Бензин. Съобразно публикуваните в конкретно посочен сайт данни за средноседмични цени на гориво Бензин, от ревизиращия екип е определена средна покупна цена на гориво – Бензин от 2,08 лв за 2017г. и 2,20 лв – за 2018г. Съобразени са експлоатационните разходи, свързани с реализиране на превоза при автомобилен транспорт – разходи въз основа на реализиран пробег в зависимост от условията, при които се осъществява превоза, както и постоянни разходи, свързани с регистрацията на автомобил в зависимост от вида и характеристиките на конкретното ППС – винетни такси и разходи за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ и/или „Каско“. В тази връзка са взети предвид публикуваните на интернетстраницата на АПИ цени на винетки за 2017г. , а именно : 808,00 лв - годишна винетка и 21,00 лв - дневна винетка, съотв. за 2018г. : 808,00 лв - годишна винетка и 23,00 лв - дневна винетка, както и предоставената информация от ЗАД „ДаллБогг:Живот и здраве“АД – София за дължими суми по сключени застраховки за ПС с рег.№******* , а именно: застрахователна сума за 2017г. – 112,83 лв и застрахователна сума за 2018г. – 127,60 лв. Изчислени са и разходите за вложеното за извършване на коментираните транспортни услуги гориво при съобразяване на: превозените тонове дървесина по издадените превозни билети в зависимост от характеристиките и спецификацията на конкретното превозно средство: товароносимост 10 170т. – максимална допустима маса на товар; средно изминато разстояние в км – 50 км; изминатите км за година, определената разходна норма на гориво за товарния автомобил , изразходваното гориво и средната покупна цена на гориво Бензин за съответния ревизиран период. В резултат, присъщите разходи за дейността /гориво, застраховка „ГО“, винетки/ за ревизирания период са определени в размер на 508,40 лв за 2017г. и в размер на 5 687,60 лв за 2018г.
Въз основа на събраните в хода на ревизията доказателства и установеното, че извършваната от РЛ за ревизирания период дейност, свързана с реализиран автомобилен транспорт на стоки /дървен материал/ е осъществявана редовно, по занятие, а не еднокрано и инцидентно, и доколкото РЛ не е регистрирано като ЕТ, е прието, че на основание чл.26, ал.7 от ЗДДФЛ доходите от стопанската му дейност следва да се обложат по реда на гл. пета, раздел II от закона т.е. смятат се за доходи от стопанска дейност като ЕТ и следва да се облагат съгласно чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ, и в тази връзка облагаемият доход следва да се формира по реда на чл.26, ал.1 от ЗДДФЛ. Прието е, че облагаемият доход на РЛ от извършваната дейност като търговец е равен на стойността на укритите приходи, а именно : 600,00 лв - за 2017г. и на 10 518,00 лв - за 2018г. При липса на представени от РЛ документи за извършени разходи е прието, че същите за ревизирания период са равни на експлоатационните разходи за формиране себестойността на транспортната услуга – реализацията на превоза и възлизат на 508,40 лв за 2017г. и в размер на 5 687,60 лв за 2018г. , при което данъчната основа за доходи от стопанска дейност като ЕТ определена в размер на 91.60 лв – за 2017г. и в размер на 4830,40 лв – за 2018г. След намаляването й със сумите за задължителни осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице по КСО и ЗЗО/определени по реда на чл.124а от ДОПК/, годишната данъчна основа от стопанска дейност като ЕТ за облагане с данък върху доходите е определена в размер на 0,00 лв за 2017г. и в размер на 3129,04 лв – за 2018г., при което е прието, че РЛ не дължи данък по чл.48 от ЗДДФЛ за 2017г., а дължимият такъв за 2018г. е в размер на 469,36 лв. На основание чл.67, ал.4 от ЗДДФЛ вр. чл.1 от ЗЛДТДПДВ, за дължимия за 2018г. данък е начислена лихва за просрочие, за периода от 02.05.2019г. до 03.02.2021г. в размер на 83,97 лв.
Във връзка с
установеното, че РЛ се е осигурявало за
периода от 01.08. 2008г. до 31.05.2017г. като едноличен собственик на „ДК-08“
ЕООД при деклариран осигурителен доход -
минималния такъв за съответната година /за 2017г. – 460,00 лв/ , като е внесло
част от дължимите авансови осигурителни вноски за фонд „Пенсии“ на ДОО, декларирани
за периода м. 01.2017г. – м.05.2017г. , в размер на 317,40 лв върху минималния
годишен осигурителен доход / 5520,00 лв. за 2017г./ и въз основа на установения по реда на
чл.122-124а от ДОПК годишен осигурителен доход за 2017г. от 91,60 лв, е прието,
че РЛ дължи авансово осигурителни вноски за м.09.2017г, м.11.2017г. и
м.12.2017г. Доколкото установеният годишен осигурителен
доход на РЛ за 2017г. е под минималния такъв за същата година, е прието, че не
е дължима окончателна осигурителна вноска за
фонд ДОО. За установените като дължими авансови осигурителни вноски за
м.09.2017г, м.11.2017г. и м.12.2017г. / 13,08% върху минимален месечен
осигурителен доход от 460,00 лв - 63,48
лв/ , са начислени съгласно чл.113 от КСО лихви за просрочие в размер на 60,63
лв .
При
съобразяване на минималния месечен осигурителен доход за самоосигуряващи се
лица за 2018г. – 510,00 лв, осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ за 2018г. –
14,08% , установеният годишен
осигурителен доход на РЛ за същата година - 4830,40 лв, размерът на
дължимите авансово осигурителни
вноски за периода м.01.2018г. – м.12.2018г. е изчислен на 905, 76 лв., върху
който размер на основание чл.113 от КСО
са начислени лихви за просрочие в размер на 228,39 лв. Доколкото установеният
годишен осигурителен доход на РЛ за 2018г. е под минималния такъв за същата
година, е прието, че не е дължима окончателна осигурителна вноска за фонд ДОО.
Прието е също, че за м.09.2017г, м.11.2017г. и м.12.2017г. се дължат и авансови вноски за фонд ДЗПО – УПФ в общ размер 69,00 лв, а за периода м.01.2018г. – м.12.2018г. се дължат такива в размер 306,00 лв като на основание чл.175 от ДОПК вр. чл.113, ал.1 от КСО вр. чл.158 отКСО са начислени и лихви за просрочие в размер на 21,97 лв , съотв. в размер на 77,19 лв. Доколкото установеният годишен осигурителен доход на РЛ за 2017г. , както и за 2018г. е под минималния такъв за съответните години, е прието, че за ревизираните периоди не са дължими окончателни осигурителни вноски за фонд ДЗПО – УПФ.
В частта по ЗЗО е прието, че за м.09.2017г, м.11.2017г. и м.12.2017г. се дължат авансови осигурителни вноски за здравно осигуряване /ЗО/ като самоосигуряващо се лице в общ размер 110,40 лв, ведно с лихва в размер на 35,15 лв, дължима на основание чл.107 от ЗЗО, а за периода 01.01.2018г. – 31.12.2018г. се дължат такива в общ размер 489,60 лв, ведно с лихва в размер на 123,46 лв съгласно чл.107 от ЗЗО. Доколкото не е установен годишен осигурителен доход, по-висок от минималния за 2017г. , както и за 2018г., е прието, че РЛ не дължи окончателни осигурителни вноски за двете ревизирани години.
С РД в резултат на извършените
процесуални действия, приетите за установени факти и обстоятелства и
направените изводи, ревизиращият екип е предложил по отношение на ревизираното
лице за ревизирания период 01.01.2017г. – 31.12.2018г. да бъдат установени размери на
задължения и лихвите за просрочие към тях, изчислени към 03.02.2021г. както
следва: Годишен и авансов данък по
ЗДДФЛ на ЕТ за 2017г. – 0,00 лв,
съотв. лихва – 0,00лв; Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2018г. – 469,36 лв , ведно
с лихва – 83,97 лв; за ДОО за
самоосигуряващи се за 2017г. – 507,84
лв, ведно с лихва 76,57 лв; вноски за ДОО за самоосигуряващи се за 2018г. – 905,76 лв, ведно с лихва 228,39 лв; за
Здравно осигуряване за самоосигуряващи
се за 2017г. – 368,00 лв, ведно с лихва
65,97 лв ; за Здравно осигуряване за
самоосигуряващи се за 2018г. – 489,60
лв, ведно с лихва 148,52 лв ; за УПФ за самоосигуряващи се за 2017г. – 184,00 лв, ведно с лихва 26,23 лв; за УПФ за самоосигуряващи се за 2018г. – 306,00 лв, ведно с лихва 77,19 лв. След
приспадане на внесени от лицето суми за ДОО, здравно осигуряване и УПФ, както и за лихви върху тях, общият
размер на задълженията /главница плюс лихви/ възлиза на 2871,32 лв.
РД е връчен на ревизираното лице електронно на 04.02.2021г.
От РЛ чрез пълномощник , извън сока по чл.117, ал.5 от ДОПК е депозирано възражение с вх.№94-00-1679/04.03.2021г. срещу РД. Не са приложени доказателства.
При
възприемане на констатациите и изводите в РД, е издаден е Ревизионен акт /РА/ №
Р-16001620004549-091-001/02.03.2021г. , с който са установени данъчните
задължения на ревизираното лице във вида посочен в Приложението към РА , ведно
с лихви към 02.03.2021г. След приспадане на внесени от лицето суми
за ДОО, здравно осигуряване и УПФ, както
и за лихви върху тях, общият
размер на задълженията по ЗДДФЛ и на задълженията по КСО и ЗЗО за довнасяне
/главница плюс лихви/ е определен на 2843,44 лв, от които:
Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2018г. – 469,36 лв , ведно с
лихва – 87,49лв; вноски за ДОО за самоосигуряващи се за 2017г. – 190,44 лв, ведно с лихва 62,05 лв; вноски
за ДОО за самоосигуряващи се за 2018г. –
905,76 лв, ведно с лихва 235,20 лв; за Здравно осигуряване за самоосигуряващи се за 2017г. – 55,20 лв, ведно с лихва 27,30 лв
; за Здравно осигуряване за
самоосигуряващи се за 2018г. – 244,80
лв, ведно с лихва 88,88 лв ; за УПФ за самоосигуряващи се за 2017г. – 69,00 лв, ведно с лихва 22,48 лв; за УПФ за самоосигуряващи се за 2018г. – 306,00 лв, ведно с лихва 79,48 лв. След
приспадане на внесени от лицето суми за ДОО, здравно осигуряване и УПФ, както и за лихви върху тях, общият
размер на задълженията за довнасяне /главница плюс лихви/ възлиза на 2843,44
лв.
РА е връчен електронно на РЛ на 08.03.2021г. на електронния му адрес.
На 15.04.2021г. от Д. К. чрез пълномощник е подадена жалба срещу РА, депозирана чрез ТД на НАП- Пловдив, офис Пазарджик . С писмо от 21.04.2021г., жалбата е изпратена на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив, където е постъпила на 23.04.2020г. /вх.№20-33-24/.
Видно от приложеното Определение №48/20.08.2021г., постановено по ч.адм.д.№701/2021г. по описа на Административен съд – Хасково, жалбата срещу РА е била оставена без разглеждане като просрочена и производството е било прекратено, което е било сторено с Решение №247/19.05.2021г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив. С посоченото определение съдът е приел, че не е осъществено надлежно връчване на РА по смисъла на чл.30, ал.6 вр. чл.28, ал.2 от ДОПК и предвид липсата на доказателства, че актът е връчен по някой от другите законоустановени способи, е отменил Решение №247/19.05.2021г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив като е върнал на последния жалбата срещу РА за продължаване на административнопроизводствените действия по разглеждането й. Определение №48/20.08.2021г., постановено по ч.адм.д.№701/2021г. по описа на Административен съд – Хасково е постъпило в Дирекция „ОДОП“ – Пловдив на 26.08.2021г.
Издадено е Решение №536/12.10.20202г. , с което Директорът на Дирекция ОДОП – Пловдив е потвърдил РА.
Решението е връчено на Д. К. чрез пълномощник на 26.10.2021г. , видно то приложената разписка.
Жалбата срещу потвърдения РА е подадена на 01.11.2021г. , видно от входящия номер на Дирекция ОУИ – Пловдив.
По делото е назначена и съдебно-счетоводна експертиза.
Във връзка с отговора по задача №1 вещото посочва, че по данни на НСИ средните цени на бензина за 2017г. и за 2018г. са съответно – 2,03 лв и 2,20 лв. Доколкото тези цени са по-ниски от използваните в РД, при изчисленията си вещото лице използва цените от РД.
Във връзка с изчисляването на разходите за горива и смазочни материали /ГСМ/ вещото лице уточнява , че всички модификации на ЗИЛ 157 са с три оси, а в Наредба №3/25.09.1998г. е посочен еднакъв разход за тях – 43,2%. При позоваване на чл.14, ал.1, т.4 от Наредба №3/25.09.1998г., вещото лице посочва, че разход за смазочни материали се полага на пробег от всеки 8000 км. , като с оглед установения общ пробег за двете ревизирани години – 5300 км , не се полага смяна на масла и филтри. На основание чл.15 от Наредба №3/25.09.1998г., вещото лице посочва, че се полага разход за моторно масло за доливане. При липса на статистически данни за моторните масла, вещото лице при изчисленията си ползва цените на моторни масла от ниския ценови диапазон, /предвид марката и модела на МПС/, от конкретно посочен интернетсайт - 7 лв за 1 литър.
Изхождайки о така посочените цени на бензина и моторното масло, от горевизираните разпоредби и от средно изминатото разстояние в км, определено в РД, вещото лице определя какви биха били разходите за ГСМ за процесния товарен автомобил, а именно: 277,73 лв – за 2017г. и 4888,08 – за 2018г. като онагледява изчисленията в табличен вид.
Предвид горното, в отговор на задача №1 вещото лице посочва, че средните цени на бензина за 2017г. и за 2018г. са неправилно изчислени в РД, ако се изхожда от данните на НСИ, според които цените са по-ниски спрямо използваните от данъчните органи. Същевременно в разхода на РЛ не са включени полагащите му се разходи за смазочни материали в размер на 8,16 лв за 2017г. и в размер на 136,08 лв – за 2018г.
В отговор на задача №2, при изчисляване на разходите за ГСМ на база средно разстояние от 60 км за курс, вещото лице посочва, че изминатото разстояние съобразно броя на осъществените курсове е 360 км за 2017г. и 6000 км за 2018г. При това положение преизчислява разходите за ГСМ , а именно: 333,28 лв – за 2017г. и 5865, 70 – за 2018г. Онагледява изчисленията в табличен вид.
Отговорът на задача №3, вещото лица дава в пет варианта, при приемане на хипотезите, че изминатото от процесния автомобил разстояние за всеки от извършените курсове е било съответно 90%, 80%, 70%, 60% и 50 % за движение по планински терен, съобразно регламентацията по Приложение №4 към Наредба №3/25.09.1998г., и при прибавяне за двете ревизирани години на увеличение от 40% от разходната норма от 43,20% за среден разход на гориво по планински терени, съгласно Приложение №2 от същата наредба. Изчисленията онагледява в таблици.
Отговорът на задача №4, вещото лица дава в пет варианта в табличен вид, изхождайки от изчислените в отговора на задача №3 разходи за гориво /в пет варианта/. Изчисленията на разходите за гориво по планински терени , вещото лице, съобразно поставената задача, прави като увеличава средния разход за гориво с 20% от определената разходната норма 43,20%, както и на база отчитане, че 65% от половината от изминатото от автомобила разстояние за всеки от курсовете, е било изминато с товар.
При отговор на задача №5 , вещото лице след посочване цените на дневна и годишна винетка за ЗИЛ 157 с три оси, разработва два варианта. При цена на дневна винетка от 21 лв за 2017г., съотв. от 23 лв за 2108г. и съобразно броя на извършените курсове, вещото лице посочва, че разходите за винетки за 2017г. са в размер на 126,00 лв, а за 2018г. – 2300,00 лв. При цена на годишна винетка о т 1743 лв за 2017г. и за 2108г. , вещото лице посочва, че разходите за винетки за съответните месеци, в които е извършвана дейност са в размер на 435,75 лв за 2017г., а за 2018г. – в размер на 1743,00 лв.
По задача №6 вещото лице препраща към отговора по задача №1, в частта му относно разходите за смазочни материали.
В отговор на задача №7, вещото лице посочва, че за 2017г. не се дължи данък върху доходите, тъй като е реализирана данъчна загуба.
Според вещото лице, при пренасяне на основание чл.70, ал.1 от ЗКПО, на данъчната загуба от 2017г. към данъчната печалба за 2018г. , облагаемият доход, е в размер на 1143,40 лв. При намаляването му с дължимите осигурителни вноски от 1701,36 лв, не остава доход за облагане, съотвев. Не се дължи данък върху доходите и за 2018г.
В отговор на задача №8, вещото изчислява размера на дължимите осигурителни вноски за фонд „Пенсии, за ДЗПО и за здравно осигуряване за двете ревизирани години, изцяло съвпадащи с изчислените такива в РД. В тази връзка вещото лице потвърждава и установения от приходните органи размер на дължимите лихви за закъснение за времето от възникване на съответните задължения до 03.02.2021г.
В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си като прави уточнения и дава допълнителни разяснения относно възприетите констатации по заключението.
Заключението е прието при оспорване от страна на ответника на отговорите по задачи №,№ 3,4,5 и 7.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е допустима.
Същата изхожда от лице с правен интерес, насочена е срещу РА, потвърден от решаващия орган, който от своя страна се е произнесъл в срока по чл.155 ал.1 от ДОПК, а с оглед окончателното Определение №48/20.08.2021г., постановено по ч.адм.д.№701/2021г. по описа на Административен съд – Хасково, следва да се приеме , че е своевременно подадена.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
При извършване на служебната проверка по чл.160, ал.2 от ДОПК съдът констатира, че ревизията е възложена от компетентен орган , видно от Приложение №1, т.11 към Заповед №РД-09-2433/16.12.2019г. на Директора на ТД на НАП-Пловдив. РА изхожда от компетентни органи по чл.119, ал.2 от ДОПК – Г.П. Й. на длъжност Началник сектор при ТД на НАП Пловдив - възложител на ревизията и С.М.И. – гл.инспектор по приходите, ръководител на екип, съгласно Приложение №1 /в частта му относно ИРМ-Пазарджик/ към Заповед №РД-09-2428/13.12.2019г. на Директора на ТД на НАП-Пловдив, определена за ръководител на ревизията съгласно ЗВР №Р-16001620004549-020-001/29.07.2020г.
РА е обективиран в писмена форма при спазване на изискванията по чл.120 ал.1 от ДОПК и е подписан от издателите си с квалифицирани електронни подписи /видно от приложения СD/. Неразделна част от същия е РД, издаден в срока по чл.117 ал.1 от ДОПК , подписан от издателите си с квалифицирани електронни подписи /видно от приложения СD/ като ревизията е завършила в рамките на максималния 5 – месечен срок по чл.114 ал.1 и ал.2 от ДОПК.
Предвид гореизложеното не се установява да е допуснато нарушение на процесуалните правила по възлагане и продължаване на ревизията.
Съдът счита, че потвърденият от решаващия орган РА, е издаден в съответствие с материалния закон.
В случая ревизионното производство е проведено по реда на чл. 122 – 124 ДОПК. Задължително условие за провеждане на ревизията по особения ред е наличието на една или повече от изчерпателно изброените предпоставки в чл. 122, ал. 1, т. 1 - 8 ДОПК. Само при това положение съгласно чл. 122, ал. 1 ДОПК органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определената от него по реда на ал. 2 данъчна основа. Чл. 124, ал. 2 ДОПК изрично регламентира, че в производството по обжалване на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл. 122 фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, но именно заради предвиденото в разпоредбата разместване на доказателствената тежест относно установяването на релевантните за данъчното задължение факти, според нормата, оборимата доказателствена сила на констатациите е налице само, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК е подкрепено със събраните доказателства.
В случая от събраните в хода на ревизионното производство писмени доказателства, а именно приобщените с Протокол №Р-16001620004549-ППД-001/26.10.2020г., /представляващи събраните такива в хода на извършена ПУФО, приключила с Протокол № П -16002618222854 -073-001/27.08.2019г. /, както и с Протокол №Р-16001620004549-ППД-002/26.10.2020г., представляващи, събрани в хода на извършена предходна ревизия на лицето/, се установява , че Д.К. е извършвал транспортни услуги на физически лица на територията на гр.Ивайловград и населени места в община Ивайловград, а именно превоз на дървесина със собствено превозно средство – товарен автомобил „ЗИЛ 157“ с рег.№*******, за която дейност не е отчел приходи/доходи по регламентирания законов ред , съотв. не е декларирал същите пред приходната администрация т.е. установява се да е налице основанието по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК - данни за укрити приходи или доходи. Последното е достатъчно да се приеме, че за ревизиращите органи са били налице предпоставките да проведат производството по ревизията по реда на чл. 122 - чл. 124а от ДОПК като в тази насока липсват възражения от жалбоподателя.
При наличие на основанието по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК, правилно е прието, че основата за облагане с годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода 01.01.2017г. – 31.12.2018г. , следва да се определи по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. съотв. осигурителният доход, като такъв от трудова дейност, върху който се дължат задължителни осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице по КСО и ЗЗО, следва да се определи по реда на чл. 124а от ДОПК.
Съдът счита, че правилно са установени задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода 01.01.2018 г. -31.12.2018г.
Според чл. 6, ал. 1 от ЗДДФЛ, местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина.
В чл.
12, ал. 1 от ЗДДФЛ са изброени подлежащите на облагане доходи –
"Облагаеми по този
закон са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото
лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по
силата на закон".
В конкретния случай правилно органите по приходите са приели, че се касае за доходи от стопанска дейност като едноличен търговец и са приложими разпоредбите на гл. V раздел ІІ от ЗДДФЛ. Този извод се подкрепя от приложените към писмо вх.№ ВхР-1286#1/10.06.2019г. изпратено от „Югоизточно държавно предприятие“ ДП –Сливен , ДГС-Ивайловград, заверени копия от превозни билети. От същите безспорно се установява, че от Д.Т.К. за периода 01.01.2017г. – 31.12.2018г. са извършени множество превози на дървесина т.е. дейността е осъществявана редовно и системно, а не еднократно и инцидентно. Броят и системността на предоставените за ревизирания период транспортни услуги изключват възможността те да са извършени за обезпечаване на собствени нужди, а по-скоро сочат, че дейността е осъществявана по занятие с цел реализиране на печалба. Дейността по повод извършването на превоза на дървесина със собствено МПС, попада в обхвата на чл. 1, ал. 1, т. 5 от ТЗ, т. е. касае се за осъществена от лицето търговска дейност. В тази връзка, независимо от обстоятелството, че жалбоподателят не е регистриран като ЕТ, то на основание чл.26, ал.7 от ЗДДФЛ подлежащият на облагане доход правилно е бил определен по реда на чл.26 и сл. от ЗДДФЛ, съотв. при определяне на данъчната основа правилно е приложена разпоредбата на чл.28, ал.1 от ЗДДФЛ като установеният облагаем доход е намален със сумите за ЗОВ.
Предвид горното, оплакването на жалбоподателя, че данъчната основа е следвало да се определи в хипотезата на чл.29, ал.1, т.3 от ЗДДФЛ, съотв. че неправилно данъчните задължения по ЗДДФЛ са установени като на ЕТ, е неоснователно.
За неоснователно съдът намира и оплакването, че
задълженията за годишен и авансов
данък по ЗДДФЛ на ЕТ са неправилно определени по размер. В тази насока се
излагат доводи за неправилно определен размер на годишната данъчна основа. Твърди се, че при определяне на разходите за
ревизираните периоди неправилно е определена разходната норма за гориво като не
е взето предвид, че автомобилът е с три оси, че по-голямата част от
разстоянията автомобилът е изминавал по горски пътища, че не е отчетена степента на натоварване,
съобразно изминатия пробег с товар.
Твърди се също, че годишната винетка за процесния автомобил за 2018г. е
в размер на 1200 лв, а не както е прието в РД – 808,00 лв . Навеждат се и
доводи, че е следвало разходите за гориво да се пресмятат за средно разстояние
от 60 км, а не за 50 км, както и че не са били взети предвид разходите за
ремонт и техническо обслужване на автомобила, вкл. за смазочни материали.
Гореизложените твърдения съдът не споделя. Следва да се отчете, че както в хода на ревизионното производство, така и в съдебното производство, жалбоподателят не е представил каквито и да било доказателства за извършени от него разходи във връзка с осъществената от него за ревизираните периоди дейност. При липса на такива, съдът счита , че за разходна норма за гориво – бензин, правилно е възприета основната такава по раздел V, т.3 от Приложение №2 към чл.4 от Наредба №3/25.09.1998г. , съобразно, марката и модела на процесния автомобил - ЗИЛ 157, а именно 43,2 л/100км.
Не се споделя твърдението на жалбоподателя, че възприетата разходна норма за гориво е следвало да бъде коригирана с увеличение на основание чл.18, ал.1, т.1 и т.4, б. „а“ от Наредба №3/25.09.1998г. Визираните в чл.18 от наредбата корекции не са задължителни , а са предвидени като възможност. В случая жалбоподателят претендира да е извършвал превозите при характерни пътни условия, а именно движение по планински терен, при което основната разходна норма следвало да се увеличи с 40 %. Действително, подобна корекция е предвидена в Приложение №4 към чл. чл.18, ал.1 от коментираната наредба, като следва да се съобрази забележката по т.3 от приложението. В случая жалбоподателят не посочва колко е изминатото разстояние по планински пътища, а най-общо сочи, че по-голямата част от разстоянията автомобилът е изминавал по горски пътища, движейки се на първа или втора предавка или на бавни обороти. При това неконкретизирано твърдение, няма как да се съобрази условието по горепосочената забележка, за да се приложи претендираното корекционно увеличение чл.18, ал.1, т.1 от Наредба №3/25.09.1998г. В тази насока съдът не кредитира заключението по СИЕ в частта му по т.3, доколкото изчисленията са направени при хипотетични варианти и то при прилагане на максималната корекция от 40 % .
Съдът счита, че в случая не са налице и основания за корекционно увеличение на възприетата разходна норма за гориво по смисъла на чл.18, ал.1, т.4, б. „а“ от Наредба №3/25.09.1998г. Разпоредбата предвижда увеличение до 20% на основната разходна норма, съобразно степента на натоварването, а именно за товарни автомобили с товароносимост над 1,5 т (вкл. и тези с повишена проходимост) и автовлекачи, когато изминават над 65 на сто от пробега си с претеглен товар, с маса над 85 на сто от пълната товароносимост на автомобила. Жалбоподателят не ангажира доказателства, че са изпълнени условията на посочената разпоредба. Изчисленията, дадени в т.4 от заключението по допуснатата СИЕ, касаещи увеличаването на основната разходна норма за гориво /колона 4 от таблиците/ се базират на разработени хипотетични варианти като е взет предвид общ пробег, пресметнат при средно разстояние за курс от 60 км. , поради което не се кредитират от съда. В тази връзка следва да се отчете, че в хода на ревизионното производство, жалбоподателят не е представил пълна информация относно изминатото при превозите разстояние, за да бъде възприето твърдението му, че разходите за гориво следва да се пресмятат за средно разстояние от 60 км на курс. Видно от разясненията, дадени от последния с писмо вх.№ 16156#1/20.11.2020г., такава информация е предоставена само за три обекта , а според превозните билети превозите са реализирани до много повече населени места /обекти/. При това положение, правилно от ревизиращия орган е било възприето средно изминато разстояние от 50 км, а изчислената от вещото лице увеличителна корекция от 20% няма как да бъде възприета.
Съдът не кредитира заключението по СИЕ и в частта по т.1, подзадача четвърта. Макар правилно вещото лице да е изчислявало разходите за гориво при възприетите в РД изминати разстояния и по-висока средна цена на бензина за двете ревизирани години, съдът счита, че към тез разходи не следва да се прибавя и разход за моторно масло за доливане, доколкото както се посочи по-горе, жалбоподателят не е представил каквито и да било разходни документи, вкл. и такива за смазочни материали.
Независимо от гореизложеното, съдът счита, че от страна на жалбоподателя е оборена въведената с нормата на чл.124 от ДОПК презумпция за истинност на фактическите констатации на органите по приходите, и по-конкретно, че е оборен, възприетият от приходните органи размер на облагаемия доход, получен от ревизираното лице за 2018г. Този извод съдът прави с оглед обстоятелството, че неправилно от приходните органи при изчисляване по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК на годишната данъчна основа за 2018г. е възприета цена на годишна винетка от 808.00 лв. В действителност, видно от чл.25 от действащата през 2018г. Тарифа за таксите, които се събират от АПИ /отм./ , годишната винетка за ППС от Категория 1, непритежаващи еко категория /т.е. Евро 0/, сред които попада и процесния товарен автомобил , за 2018г. е в размер на 1734 лв. Последното се потвърждава и от заключението по допусната СИЕ /т.5/, като вещото лице е съобразило, че процесният автомобил е без категория за въглеродни емисии и първата му регистрация е преди 01.07.1992г. /съгласно посоченото в РД , автомобилът е с първа регистрация 01.01.1961г. / . При това положение размерът на възприетите в РД присъщи разходи за дейността за 2018г. /гориво, застраховка „ГО“, винетки/ е различен от определения такъв за този ревизиран период. При цена на годишна винетка от 808 лв, коментираните разходи са определени в РД в размер на 5687,60 лв за 2018г. При цена на годишна винетка от 1734,00 лв, тези разходи /гориво +застраховка „ГО“ + винетка / за 2018г. възлизат в размер на 6613,60 лв. /4752,00 лв +127,60 лв + 1734,00 лв /, при което счетоводната печалба , съотв. облагаемият доход е в размер 3904,40 лв . При намаляването на същия с размера на ЗОВ за 2108г. , годишната данъчна основа по чл.28, ал.1 от ЗДДФЛ, е в размер на 2 203, 04 лв. Предвид последното, различен от установения се явява и размерът на дължимият данък по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ, а именно 330,46 лв /вместо установения 469,36 лв. / .
По
изложените съображения, в частта му относно определените задължения за годишен
данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2018г. РА като несъответстващ на материалния закон, следва
да се измени като размерът на данъка следва да се определи на 330, 46 лв, съотв. следва да се измени
и размера на начислените лихви за просрочие от 87,49 лв на 61,60 лв.
Относно констатациите по КСО и ЗЗО, съдът намира, че РА в тази му част е правилен и законосъобразен. Последното се потвърждава и от заключението по СИЕ /т.8/, което в тази му част съдът кредитира изцяло. Т. е. съдът приема, че по отношение на допълнително установените задължения за внасяне на задължителни осигурителни вноски жалбоподателят не е опровергал нормативно установената материална доказателствена сила на ревизионния акт, придадена му от разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК. Обратно, в случая от органите на приходната администрация е установено по безсъмнен начин проявлението на фактите и обстоятелствата, от който черпят правомощието си да определят допълнителни задължения за осигурителни вноски по реда на чл. 124а от ДОПК, и констатациите им са обосновани със събраните в хода на ревизионното производство доказателства, а направените въз основа на тях правни изводи са съответни на материалния закон.
На основание чл. 113 от КСО и чл. 107 от ЗЗО за дължимите и невнесени в законоустановените срокове осигурителни вноски е изчислена лихва, която съдът намира за правилно определена, което се потвърждава и от СИЕ.
За пълнота следва да се посочи, че Решение № 2/2022 г. по ТД №
8/2020 г. на ВАС, на което се позовава жалбоподателят, в случая не намира
приложение. Въпросите, предмет на тълкуване по посоченото
тълкувателно дело касаят провеждане на ревизия по чл. 122 и сл. от ДОПК при
доказани от ревизиращите органи укрити доходи и/или превишение на разходите над
доходи само на физически лица за обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 ДОПК. В случая ревизията, вкл. и в
частта относно облагането за задължителни осигурителни вноски по чл. 124а ДОПК,
е проведена при наличие на обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, но
по отношение на физическо лице, осъществявало търговска дейност без да е
регистрирано. Установената в хода на
ревизията данъчна основа, вследствие на укрит доход, е свързана с търговската
му дейност, която е и трудова, и за която освен данък, се дължат и задължителни
осигурителни вноски съгласно чл. 124а ДОПК.
Предвид изложеното, в частта му по КСО и ЗЗО , РА следва да се потвърди.
При този изход на производството, съдът намира, че в полза на жалбоподателя се дължат разноски, съобразно уважената част от оспорването, а на ответника, съобразно отхвърлената част от оспорването, се дължи юрисконсултско възнаграждение. На жалбоподателя следва да се присъдят разноски за ДТ от 10.00 лв и за възнаграждение на вещо лице – 940.00 лв. Разноски за адвокатски хонорар не следва да му се присъждат, поради липса на доказателства за направени такива / по делото е приложено единствено пълномощно от 01.03.2021г./. Предвид последното, не следва да се обсъжда направеното от ответната страна възражение за прекомерност на същия.
Съобразно уважената част от оспорването и доказания претендиран размер на разноските, на жалбоподателя следва да се присъдят такива в общ размер на 161.50 лева, а на ответника съобразно отхвърлената част от оспорването и на основание чл. 161, ал. 1 изр. трето от ДОПК, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 567,86 лева, определено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното и на основание чл. 160 и 161, ал. 1 от ДОПК, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Ревизионен акт № Р-16001620004549-091-001/02.03.2021г. , потвърден с Решение №536/12.10.2021г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр.Пловдив, в частта, в която са установени задължения по ЗДДФЛ, както намалява задълженията за годишен данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2018г. от главница 469,36 лв и лихва 87,49 лв, на главница 330,46 лв и лихва 61,60 лв.
ПОТВЪРЖДАВА Ревизионен акт № Р-16001620004549-091-001/02.03.2021г. , потвърден с Решение №536/12.10.2021г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр.Пловдив, в частта на допълнително установени задължения по КСО и ЗЗО за самоосигуряващи се за 2017г. и 2018 г., ведно с лихви, в общ размер от 2 286, 59 лв, от които: вноски за ДОО за 2017г. – 190,44 лв, ведно с лихва 62,05 лв; вноски за ДОО за 2018г. – 905,76 лв, ведно с лихва 235,20 лв; вноски за здравно осигуряване за 2017г. – 55,20 лв, ведно с лихва 27,30 лв ; вноски за здравно осигуряване за 2018г. – 244,80 лв, ведно с лихва 88,88 лв ; вноски за ДЗПО - УПФ за 2017г. – 69,00 лв, ведно с лихва 22,48 лв; вноски за ЗДПО - УПФ за 2018г. – 306,00 лв, ведно с лихва 79,48 лв.
ОСЪЖДА Д.Т.К., ЕГН **********, да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер от 567,86 лева /петстотин шестдесет и седем лева и 86 ст. / лева.
ОСЪЖДА Дирекция "ОДОП" гр. Пловдив при ЦУ на НАП да заплати на Д.Т.К. ***, с посочен съдебен адрес ***, направените по делото разноски в размер 161.50 /сто шестдесет и един лв и 50 ст/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: