О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 161 02.03.2023г. град Стара Загора
Старозагорският
административен съд, II състав, в закрито
заседание на втори март през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА
при секретар
и с участието на
прокурора
като разгледа докладваното
от съдия Г.ДИНКОВА
административно дело № 661 по
описа за 2021г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 78, ал.7 от Гражданския процесуален кодекс
/ГПК/ във вр. с чл.144 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/.
Образувано
е по искане на Председателя на Националното бюро за правна помощ, за присъждане
на разноски на основание чл.189 от НПК и чл.81 във вр. с чл.78, ал.7 от ГПК във
вр. с чл.27а от Закона за правната помощ, за възнаграждението на адвоката,
предоставил правна помощ чрез осъществено процесуално представителство на С.А.Ч.
в производството по адм. дело № 661/ 2021г. по описа на Административен съд –
Стара Загора.
Производството по
административно дело № 661/ 2021г. по описа на Административен съд – Стара
Загора е образувано по искова молба на С.А.Ч.,
изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора – Стара Загора, с която на основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, в условията на обективно
съединяване, са предявени два иска срещу Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ гр.София за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени
вреди.
С Определение от 30.11.2021г., на основание чл.95 от ГПК във вр. с чл. 21, т.3, чл.23,
ал.2 и ал.3 и чл.25, ал.1 и ал.4 от Закона за правната помощ, е предоставена правна помощ на ищеца
С.А.Ч., за осъществяване на процесуално представителство по делото. С Определение от 07.12.2021г.
определеният от АК – Стара Загора адвокат К.В. - Д., е назначен за процесуален
представител за осъществяване на правна помощ на ищеца С.А.Ч. по адм. дело № 661/
2021г. по описа на Административен съд – Стара Загора.
С
Решение № 319 от 15.07.2022г. по посоченото дело, са отхвърлени като недоказани
и неоснователни предявените от С.А.Ч. срещу ГДИН искове с правно основание
чл.284, ал.1 от ЗИНЗС за присъждане на обезщетение в размер на 40 000лв.
за претърпени от С.Ч. неимуществени
вреди поради „умишленото му заразяване“ с COVID-19, дължащо се на бездействието
на ответника по отношение прилагане на установените в страната
противоепидемични мерки и липсата на здравен контрол в Затвора гр.Стара Загора, и за присъждане на обезщетение в размер на 5 000лв. за
неимуществени вреди, претърпени от С.Ч. в резултат на лошите битови условия, в
които е бил поставен по време на изолацията му за периода 20.10.2021г. до
03.11.2021г. Решението е
оставено в сила с Решение № 20/ 25.01.2023г., постановено по касационно адм.
дело № 649/ 2022г. по описа на Административен съд Стара Загора.
В
съдебните производства по адм. дело № 661/ 2021г. на АС – Стара, ищецът С.Ч. е
бил представляван от назначения за процесуален представител за осъществяване на
правна помощ адвокат – адв.К.В. - Д. ***.
Към искането, във връзка с което е образувано настоящото
производство, е представено Решение № СЗ-1583-19230/
2022г. от 26.09.2022г. на Председателя на НБПП, с
което на основание чл.24, изр. второ във вр. с чл.9, ал.4 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, на адв. К.В. - Д. е определено да бъде изплатено
възнаграждение в общ размер на 360 лева за предоставена правна помощ по адм.
дело № 661/ 2021г. на АС – Стара Загора.
Искането на Националното
бюро за правна помощ за присъждане на възнаграждението на адвоката, предоставил
правна помощ в производствата по адм. дело № 661/ 2021г. на АС – Стара Загора е
процесуално допустимо, но разгледано по същество се явява неоснователно.
Административнопроцесуалния
кодекс не съдържа разпоредба, която да урежда дължимостта на разноските за
предоставена правна помощ, поради което, по силата на препращащата норма на чл. 144 АПК
приложение следва да намерят разпоредбите на ГПК. Съгласно чл.78, ал.7 от ГПК, когато делото е
решено в полза на лице, на което е предоставена правна помощ, изплатеното
адвокатско възнаграждение се присъжда в полза на Националното бюро за правна
помощ съразмерно с уважената или отхвърлената част от иска, а когато делото не
е решено в негова полза, лицето, на което е предоставена правна помощ по чл. 23, ал. 2 от ЗПП, дължи разноски съразмерно с уважената или отхвърлената
част от иска, с изключение на разноските за предоставената му правна помощ.
В настоящия случай
претенцията на лицето, получило правна помощ, е отхвърлена като неоснователна –
т.е липсва основание изплатеното адвокатско възнаграждение да се присъжда в
полза на НБПП при прилагането на първата хипотеза на чл.78, ал.7 от ГПК. Няма
основание и за присъждане на разноски на НБПП за възнаграждение на адвоката,
предоставил правна помощ, чрез възстановяването им от лицето, на което е
предоставена правната помощ. Втората хипотеза на чл.78, ал.7 от ГПК има предвид
разноските, които е направила по делото ответната страна, като участник в
съдебното производство. Отношенията между НБПП /което не е страна в
производството по делото, а само осигурява безплатна адвокатска защита/ и
ищецът, на който е предоставена правна помощ, стоят извън проведеното съдебно
производство и спрямо тези отношения общите разпоредби на ГПК относно
разноските, са неприложими. С изменението на чл.78, ал.7, изр. второ от ГПК,
съотв. на чл. 23, ал.2, изр. второ от ЗПП (ДВ бр. 109/2022г.), вече изрично е
регламентирано, че в тези случаи лицето, получило правна помощ, не дължи
възстановяване на разноските за предоставената правна помощ в полза на НБПП.
В посочените случаи разходите за заплатеното от НБПП възнаграждение на
адвоката, следва да останат за сметка на НБПП. Съгласно чл.2 от ЗПП правната
помощ се осъществява от адвокати и се финансира
от държавата, а според чл.4 от същия закон, средствата за правна помощ се
осигуряват от държавния бюджет.
Не е налице и соченото в
искането на Председателя на НБПП основание по чл.27а от ЗПП, която разпоредба
предвижда, че в определени със закон случаи лицата, на които е предоставена
правна помощ, възстановяват на НБПП направените разноски. Заплащане на
определеното възнаграждение на назначения служебен адвокат, от лицето, на което
е предоставена правна помощ, е предвидено само в хипотезата на чл. 97, ал. 1 ГПК,
когато съдът е лишил страната от правна помощ, тъй като условията за нейното
предоставяне не са съществували изобщо или отчасти. Очевидно случаят не е
такъв. Разпоредбите на НПК и в частност тази на чл. 189, също посочена като
правно основание в искането от Председателя на НБПП, не намират субсидиарно
приложение в съдебните административни производства.
По тези съображения съдът намира, че искането на
Председателя на Националното бюро за правна помощ за присъждане на разноски за
възнаграждение на адвоката, предоставил правна помощ чрез осъществено
процесуално представителство на С.А.Ч. в производството по адм. дело № 661/ 2021г.
по описа на Административен съд – Стара1 е неоснователно и като такова следва
да бъде оставено без уважение.
Водим от горните мотиви Старозагорският административен
съд
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Председателя на
Националното бюро за правна помощ, за присъждане на разноски за възнаграждение
на адвоката за предоставена правна помощ чрез осъществено процесуално
представителство на С.А.Ч. в
производството по адм. дело № 661/ 2021г. по описа на Административен съд –
Стара Загора, като неоснователно.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7
дневен срок от неговото съобщаване.
СЪДИЯ: