РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р Е Ш Е Н
И Е
№ 1645
гр. Пловдив, 25 юли
2019 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр.
ПЛОВДИВ, І отд., ХІV състав, в открито заседание на двадесет и пети юни
през две хиляди и деветнадесетата година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря МАРИЯНА
ГЕОРГИЕВА, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 370 по описа за 2019 год. на Административен съд – гр. Пловдив, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по чл. 65, ал.4, изр. първо от Закона за общинската
собственост във вр. с чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалбата на „Дабъл Ентри - 2014“ ЕООД, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя П.В.П., чрез
адв. А.А.Й., против заповед № 18ОА2778/ 23.11.2018 г.
на кмета на община Пловдив, с която е разпоредено на основание чл.65, ал.1 от ЗОС във връзка с чл.80 от Наредбата за реда за придобиване, управление и
разпореждане с общинско имущество, приета с решение № 172, взето с протокол №
15 от 27.05.2010 г., посл.изм. с решение № 450, взето с протокол № 22 от
18.12.2017 г. на Общински съвет Пловдив, за изземване на имот, находящ се в ***, представляващ етаж 1 от сграда с
идентификатор 56784.518.457.6 по КК и КР на гр. Пловдив, брой етажи: 2,
попадаща в ПИ с идентификатор 56784.518.457 по КК и КР на гр. Пловдив, одобрени
със заповеди № РД-18-48/03.06.2009 на изп. директор на АГКК (номер по предходен
план 512, кв. 176, парцел I - образование и здравеопазване), с площ 5693 кв.м.,
с трайно предназначени на територията: урбанизирана и с начин на трайно
ползване: за друг обществен обект, комплекс, за който ПИ е отреден УПИ I -
518.457, за образование и здравеопазване, кв. 176 по плана на Втора градска
част – Пловдив.
В жалбата подробно са развити съображения за незаконосъобразността на
издадения акт, а в съдебно заседание адв. А.Й., в качеството си на пълномощник
на оспорващия, моли да бъде постановено решение, с което да бъде отменена
обжалваната заповед. Твърди се, че обжалваната заповед е незаконосъобразна и
необоснована, тъй като не са налице сочените законови предпоставки на чл.65 от
ЗОс за изземване на имота, предмет на заповедта. Не се доказва, според
жалбоподателя, имотът да е безспорна общинска собственост и да се владее и
ползва без правно основание. Развива подробни съображения в тази връзка. Претендира
отмяна на заповедта и присъждане на направените по делото разноски в размер на
950 лв.
Ответният административен орган - кмет на Община Пловдив, чрез
процесуалните си представители М.С.и М. Д., изразяват становище за
неоснователност на жалбата. Молят издадената заповед да бъде оставена в сила. Посочват,
че фактическата обстановка подробно е описана в акта, а от събраните по делото
доказателства се установява безспорно, че в случая е налице държане на имот,
общинска собственост, без правно основание от страна на жалбоподателя. Представят
писмени бележки. Претендират за присъждане на разноски в размер на 200 лв.,
съгласно представен списък.
Окръжна прокуратура – Пловдив, редовно уведомена по реда на чл.16, ал.1,
т.3 от АПК, не изпраща представител.
Административен съд – Пловдив, четиринадесети състав след преценка на
становищата на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срок на от дружество, адресат
на заповедта, против административен акт по смисъла на чл.21 АПК.
Посочено е в заповедта за изземване, че в изпълнение на решение № 291,
взето с протокол № 12/01.08.2013г., изм. с решение № 388, взето с протокол №
17/17.10.2013г. на Общински съвет - Пловдив от 01.01.2014г. и на заповед №
РД01-182/11.02.2014г. на изп. директор на АСП, е издадена заповед №
140А366/17.02.2014г. от кмета на община Пловдив, с която е определена комисия,
която да приеме цялата налична счетоводна, правна, деловодна документация,
както и специализираната документация по предоставяне на услугите от ДДЛРГ
„Рада Киркович" от създаването му до 28.02.2014г. и е разпоредено на
в.и.д. директор на ДДЛРГ „Рада Киркович" - Пловдив предприемане на
действия за закриване на учреждението, като второстепенен ръководител с
бюджетни кредити в срок до 28.02.2014г.
В изпълнение на заповед № 140А3661/17.02.2014г. е извършено
приемо-предаване на наличната документация на сградите и имотите, ползвани от
ДДЛРГ „Рада Киркович". С опис от 27.02.2014г. същите са предадени на
дирекция „Общинска собственост" при община Пловдив. Част от приетата от
Община Пловдив документация са и следните писмени документи, засягащи недвижим
имот - частна общинска собственост, находящ се в ***,
представляващ сграда с идентификатор 56784.518.457.6 по КК и КР на гр. Пловдив,
брой етажи: 2, попадаща в ПИ с идентификатор 56784.518.457 по КК и КР на гр.
Пловдив, одобрени със заповеди № РД-18-48/03.06.2009 на изп. директор на АГКК
(номер по предходен план 512, кв. 176, парцел I - образование и
здравеопазване), с площ 5693 кв.м., с трайно предназначени на територията:
урбанизирана и с начин на трайно ползване: за друг обществен обект, комплекс,
за който ПИ е отреден УПИI - 518.457, за образование и здравеопазване, кв. 176
по плана на Втора градска част - Пловдив, одобрен със заповеди №
ОА-1381/16.07.1993г. и№ 150А-2158/11.08.2015г.; протокол №19/07.04.1992г. на
Съвет по териториално-селищно устройство и архитектура при община Пловдив; договор
за наем от 05.02.1992г.; писмо с № 94-01-П-15/11.03.1992г.; скица-виза
№301/20.05.1992г.; писмо с № 1219/12.08.1993г. от МК, Национален институт за
паметниците на културата; одобрен проект от 01.09.1993г.; разрешение за строеж
№ 84/30.09.1993г.; протокол № 48/16.11.1993г., Община Пловдив - IV-то Кметство,
служба „ТСУ и С" за определяне на строителна линия; писмо с вх.№
92-00-18/20.08.1998г. от ДДЮ „Роза Д.'' - Пловдив до Четвърто кметство-
Пловдив; копие от скица виза, издадена от гл.архитект на Община Пловдив -
м.01.2011г.
Съгласно писмо с изх. №2500 6134(11)/30.07.2018г. от гл.архитект при
община Пловдив и писмо с вх. № 17РЦ785(5)/06.12.2017г. в община Пловдив от
гл.архитект на район „Централен", сграда с идентификатор 56784.518.457.6
не елемент на застрояването по ЗРП на Втора градска част, одобрен със заповед №
1381/16.07.1993г., няма постоянен градоустройствен статут и не попада в
приложното поле на § 16 от ПР на ЗУТ и § 127 от ПЗР към ЗИДЗУТ, тъй като
търпими строежи са тези, за които липсват строителни книжа, но са били
допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени,
или по действащите разпоредби, съгласно ЗУТ.
За поземлен имот с идентификатор 56784.518.457 по КК и КР, одобрени със
заповеди № РД-18-48/03.06.2009 на изп. директор на АГКК на гр. Пловдив, находящ се в ***, номер по предходен план 512, кв. 176,
парцел I - образование и здравеопазване, с площ 5693 кв.м., с трайно
предназначени на територията: урбанизирана и с начин на трайно ползване: за
друг обществен обект, комплекс, за който ПИ е отреден УПИI - 518.457, за
образование и здравеопазване, кв. 176 по плана на Втора градска част - Пловдив,
одобрен със заповеди № ОА-1381/16.07.1993г. и № 15ОА-2158/11.08.2015г. е
съставен Акт за частна общинска собственост № 1852/31.05.2018г. на район „Централен",
община Пловдив. Сграда с идентификатор 56784.518.457.6 по КК и КР на гр.
Пловдив и нейният статут са описани подробно в Графа 11 на акта за общинска
собственост.
При извършена проверка на 12.01.2018г. и съставен в тази връзка
протокол, се констатира от служители на община Пловдив, че на ет. 1 от сграда с
идентификатор 56784.518.457.6 , се помещава „ДАБЪЛ - ЕНТРИ - 2014" ЕООД,
ЕИК *** с управител П.П.(присъствал на проверката), която
се ползва като счетоводна кантора.
За да издаде процесната заповед, административният орган се е позовал на
събраните по към преписката доказателства и на съставения констативен акт № 2
от 25.01.2018г., по реда на чл. 80, ал. 2 от НРПУРОИ, приета с Решение № 172,
взето с протокол № 15/27.05.2010г., последно изм. и доп. с Решение № 450, взето
с протокол № 22/18.12.2017г. на Общински съвет - Пловдив, видно от който имот -
общинска собственост, находящ се в ***, представляващ
етаж 1 от сграда с идентификатор 56784.518.457.6 по КК и КР на гр. Пловдив, се
държи без правно основание от „ДАБЪЛ - ЕНТРИ - 2014" ЕООД, ЕИК *** с
управител П.П., със седалище и адрес на управление:
адрес: ***.
След съставяне на констативния акт са предприети действия по реда на чл.
26 от АПК за съобщаване на адресата за започване на административно
производство по реда на чл. 65 от ЗОС - с писмо с изх. № 18 Ф936/31.01.2018г.,
което, след отказ от управителя на „ДАБЪЛ - ЕНТРИ - 2014" ЕООД да го
получи лично, е залепено на входната врата на сграда с идентификатор
56784.518.457.6 по КК и КР на 23.02.2018г.
На 08.03.2018г. в община Пловдив е постъпило възражение с вх. № 18
Ф936/1 от „ДАБЪЛ - ЕНТРИ - 2014" ЕООД, против констативен акт № 2 от
25.01.2018г., в което е коментирано уведомлението по чл.26 от АПК и са изложени
доводи, че ползването на сграда с идентификатор 56784.518.457.6 по КК и КР от
страна на търговското дружество е на валидно правно основание. Относно това
възражение административният орган е приел, че изхожда от ненадлежен
представител на дружеството, като е взел предвид положения подпис върху
възражение с вх. № 18 Ф936/1/08.03.2018г. (сверен с данни от TP към Агенция по
вписванията и от административната преписка), както и че видно от справка в
Търговския регистър към Агенция по вписванията „ДАБЪЛ - ЕНТРИ - 2014" ЕООД
не е в каквито и да е правоотношения с посочените във възражението еднолични
търговци. Аргумент в тази насока е и липсата на релевантни факти и
доказателства към възражение с вх. № 18 Ф936/1/08.03.2018г., които да обуславят
правно основание за държане на общинския недвижим имот; не са представени
никакви доказателства за изложените в същото твърдения.
Предвид посоченото административният орган е приел, че посоченият
общинския имот се държи от „ДАБЪЛ - ЕНТРИ - 2014" ЕООД без правно
основание, поради което е издал и процесната заповед.
По делото се изслуша съдебно-техническа експертиза, която от посещение
на място в общината и преглед на доказателствата по делото установява, че
сградата представлява строеж по см. на §5, т.38 от ДР на ЗУТ, като е била
разрешена като временен строеж по реда на чл.120, ал.4 от ППЗТСУ. На масто
обаче се установява, че процесната сграда е изпълнена като монолитна със
стоманобетонови елементи, поради което не попада в категорията на строежите,
обектите и съоръженията по чл.54, чл.55, чл.56, ал.1 и чл.57, ал.1 от ЗУТ и
съответно строежите, обектите и съоръженията, които се имат предвид в § 182 от
ПЗР на ЗИДЗУТ. Установява се, че на мястото на процесната сграда няма
предвидено основно и допълващо застрояване по действащия застроителен план,
одобрен със заповед от 1993 г. на Втора градска част, гр.Пловдив, както и няма
предвидено застрояване под сградата. Пространството представлява двор на имота,
отреден за училище.
Представени са писмени доказателства от страна на ответника, описани в
молба та л.70 по делото, част от които са били представени вече на съда в
нечетлив вид. Представят се и доказателства от жалбоподателя, подробно описани
в молбата му на л.93 по делото.
От представените по делото доказателства, съдът приема, че при
издаването на оспорения акт не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствени правила. Спазено е изискването за уведомяване на адресата
за започване на административно производство по реда на чл. 65 от ЗОС – с писмо
с изх. № 18 Ф936/31.01.2018г., връчено на управителя на дружеството чрез отказ
и залепено на
Жалбоподателят е уведомен за започналото административно производство, в
съответствие с изискванията на чл. 26, ал.1 от АПК и му е предоставена
възможност да участва в производството, като изложи факти и обстоятелства от
значение за случая, вкл. и да сочи доказателства за наличието на правно
основание да владее/държи общинския имот. Заповедта е мотивирана, като в нея са
посочени фактическите и правните основания за издаването й. Следва извод, че не
е налице отменително основание по чл. 146, т.3 от АПК.
Материалноправното основание за издаване на оспорваната заповед е
разпоредбата на чл. 65, ал.1 от Закона за общинската собственост. Съгласно тази
норма, общински имот, който се владее или държи без основание, не се използва
по предназначение или необходимостта от него е отпаднала, се изземва въз основа
на заповед на кмета на общината. Т.е. заповедите за изземване се издават при
наличие на следните кумулативно изискуеми предпоставки: 1) имотът да е общинска
собственост, 2) същият да се владее или държи без основание от различен от собственика
субект, 3) да не се използва по предназначение или необходимостта от него да е
отпаднала.
Кои имоти са общински сочи разпоредбата на чл. 2 от ЗОС. Наличието или
не на тези материалноправни предпоставки за принадлежността на правото на
собственост, не могат да бъдат обсъждани в административното производство и в
съдебния административен процес, а в случай, че е налице спор за собственост,
то същият следва да се разреши по общия исков ред. Поради недопустимостта за
подлагане на преценка на правото на собственост в рамките на административното
производство е приложима разпоредбата на чл. 5 от ЗОбС. Съгласно чл. 5, ал.1 от
същия закон Общината установява възникването, изменението и погасяването на
правото си на собственост върху недвижими имоти с акт за общинска собственост,
а съгласно ал.2 акта за общинска собственост е официален документ и съответно
обстоятелствата, констатирани в акт за общинска собственост, съставен по
надлежния ред, имат доказателствена сила до доказване на противното. Съгласно
чл. 64, ал.1 от ЗОС, имотите, неправилно актувани като общински, се отписват от
актовите книги със заповед на кмета. В случай на отказ за отписване, е налице
спор за собственост, който се разрешава по общия исков ред съобразно правилото
на чл. 64, ал.2 от ЗОС.
Посочените разпоредби характеризират актът за общинска собственост, не
като административен акт, а като официален свидетелстващ документ. В качеството
му на официален удостоверителен документ, същият се ползва с обвързваща
материална доказателствена сила и съдът е длъжен да се съобрази с нея, докато
тя не бъде опровергана, чрез доказване на неверността му.
Поради изложеното, дали описаният актът за общинска собственост имот, в
частност процесната сграда, е действително общинска собственост, т.е. дали отразеното
в него е съответно на действителното фактическо и правно положение, подлежи на
установяване по общия исков ред.
В настоящия случай, безспорно е установено, че се касае за имот, който е
частна общинска собственост. Този извод се извежда от АОС № 1852 от 31.05.2018
година на Община Пловдив, ползващ се с обвързваща съда материална
доказателствена сила за отразените в него обстоятелства (в изпълнение нормата
на чл. 179, ал.1 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК, вр. с чл. 5, ал.2 от ЗОбС), т.е.
изпълнена е първата предпоставка за материалната законосъобразност на оспорения
административен акт по чл. 65, ал.1 от ЗОС - имотът е общинска собственост.
Сградата с идентификатор 56784.518.457.6 е описана в Продължение на графа 11 в
посочения АОС /л.40 по делото/, именно поради обстоятебството, че същата не е
елемент от застрояването по ЗРП на Втора градска част на гр. Пловдив, няма
постоянен градоустройствен статут и не попада в приложното поле на § 16 от ПР
на ЗУТ и § 127 ПЗР към ЗИДЗУТ, изградена като временна постройка, което
обстоятелство безспорно се установи и от изготвената съдебно-техническа
експертиза по делото.
За общинските имоти се съставят актове за общинска собственост, с които
актове на основание чл. 5 от ЗОбС общината удостоверява възникването, изменението
или погасяването на правото си върху имотите - общинска собственост, и който
акт няма правопораждащо действие (чл. 5, ал.3 от ЗОС). С акта за общинска
собственост общината удостоверява по отношение на всички останали правни
субекти възникването на правото си на собственост. Актът за общинска
собственост е официален документ с удостоверителен характер, чиято материална
доказателствена сила може да бъде оборена само в спорно производство за
материално право (по исков ред с предявен установителен или ревандикационен иск
за собственост) пред общите граждански съдилища, които са компетентни да
разглеждат споровете за материални права.
По отношение на другите материалноправни предпоставки - имотът да се
ползва без правно основание и да не се използва по предназначение или
необходимостта от него да е отпаднала, съдът намира следното:
От представените по делото доказателства не се установява жалбоподателят
да ползва имота на правно основание. Съгласно ЗОС, вещни права и/или наем за
имоти общинска собственост могат да възникнат само по установения в закона ред
- чрез провеждане на търг или конкурс. От събраните по делото доказателствата
се установява следното.
На 16.01.1995 г. е сключен договор за гражданско дружество между ДДЛРГ
„Рада Киркович“ гр. Пловдив и ЕТ „Фур-30“. В договора се предвижда търговецът
ЕТ да построи магазин за промишлени стоки на терена, предоставен от дома по
одобрени строителни книжа и строителни разрешения. По-късно с анекс от
04.07.1997 г. този договор е преобразуван в договор за наем. На 01.01.2002 г. е
сключен нов договор за наем за срок от 3
години, с условие, че ако наемателят продължи да ползва обекта и след изтичане
на срока, наемодателят не се противопостави на това, то се счита, че срокът на
договора се продължава с 3 години. /чл.7 от представения договор на л.103 по
делото/. От представения договор за заем за послужване от 01.09.2016 г. между В.М.Ф.
и П.М.Ф., имотът се преотдава под наем за срок от три години, а на 01.07.2017
г. между последния и дружеството
жалбоподател е сключен договор за препреотдаване на същия имот.
По делото безспорно се установява, че теренът е общенски, поради което
включването на терена в договора за гражданско дружество и отдаването/
преотдаването му под наем не е било съобразено с разпоредбата на чл.21, ал.1,
т.8 от ЗМСМА / в редакцията й и към 1999 г., а и понастоящем/ , според който
Общинският съвет приема решения за придобиване, стопанисване и разпореждане с
общинско имущество. Не е съобразено и с нормата на чл. 14, ал.1 и ал.2 от ЗОС,
който предвижда за имоти частна общинска собственост провеждане от кмета на
общината на търг или конкурс. Към 1999 г. действа и разпореддата на чл.12, ал.3
от ЗОС, според която имотите и вещите - публична общинска собственост, не могат
да се отдават под наем, да се преотстъпват за ползване, да се ползват съвместно
по договор с трети лица, както и да се използват не по предназначение.
При това положение, описаният имот не е предоставен на жалбоподателя по
силата на валидно облигационно основание, поради което направените от
жалбоподателя възражения, че го държи на правно основание са недоказани и неоснователни,
от което следва единствения законосъобразен извод, че дружеството владее
общинския имот без правно основание. Няма въведени твърдения, че жалбоподателят
владее или държи описания в заповедта общински имот на друго правно основание.
По отношение на оспорената заповед не е налице и отменителното основание
по чл. 146, т.5 от АПК, тъй като тя не противоречи на целта на закона. Кмета на
общината се явява административния орган, който следи за законосъобразното
ползване на общинските имоти и при правилно установеното наличие на държане на
имот частна общинска собственост, след изпълнение на законоустановената
процедура, той е издал заповедта по чл. 65 от ЗОбС в съответствие с целите на
закона, а именно да не се допуска владение или държане без правно основание на
общински имоти.
Изложеното до тук налага да се приеме, че при постановяване на процесния
административен акт не се констатират нарушения на материалния и процесуалния
закон, като е спазена и формата, в която същия е следвало да бъде обективиран.
Властническото волеизавление е направено от материално компетентния за това
орган и е съобразена с целта, която преследва закона.
Предвид изложените правни изводи настоящият състав на Административен
съд – Пловдив намира, че направеното оспорване с жалбата е неоснователно и
недоказано, и следва да се отхвърли. В настоящото производство от страните се
претендираха разноски, а предвид изхода от спора, същите следва да се присъдят
на ответника по делото. Констатираха се такива в размер на 200 /двеста/ лева.
Ето защо и на основание чл.172,
ал.2, предл.второ АПК съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Дабъл Ентри -2014“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от управителя П.В.П., против заповед № 18ОА2778/
23.11.2018 г. на кмета на община Пловдив, с която е разпоредено да се изземе
недвижим имот - частна общинска собственост, находящ
се в ***, представляващ етаж 1 от сграда с идентификатор 56784.518.457.6 по КК
и КР на гр. Пловдив, брой етажи 2, попадаща в ПИ с идентификатор 56784.518.457
по КК и КР на гр. Пловдив, одобрени със заповеди № РД-18-48/03.06.2009 на изп.
директор на АГКК (номер по предходен план 512, кв. 176, парцел I - образование
и здравеопазване), с площ 5693 кв.м., с трайно предназначени на територията:
урбанизирана и с начин на трайно ползване: за друг обществен обект, комплекс,
за който ПИ е отреден УПИ I - 518.457, за образование и здравеопазване, кв. 176
по плана на Втора градска част - Пловдив, актуван с АОС № 1852/31.05.2018г. на
район „Централен", Община Пловдив, от „ДАБЪЛ - ЕНТРИ - 2014" ЕООД,
ЕИК *** с управител П.П., със седалище и адрес на
управление: адрес: ***.
ОСЪЖДА „Дабъл Ентри -2014“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от управителя П.В.П., да заплати на Община Пловдив, сумата от 200/двеста/
лева, представляващо възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
четиринадесетдневен срок от получаването на съобщение за това с препис за
страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /П/