Р Е Ш Е Н И Е
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
№………………..…гр.София, 04.01.2018г.
Софийски
градски съд, Гражданско отделение, ІV-В състав в
закрито заседание на четвърти януари, две
хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена
Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева
мл.съдия Мария Богданова
като разгледа
докладваното от съдия Зл.Чолева гр.дело № 11708 по описа за 2017 година и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.435, ал.1
ГПК.
Образувано е по частна жалба на Г.Е.Ш.-взискател
по изпълнително дело № 126/2017г.
по описа на ДСИ при СРС, 4 отд., 22 уч., срещу разпореждане от 15.06.2017г. на
съдебния изпълнител, с което е отказано извършване на изпълнителни действия за
събиране на сумата от 50 лв., представляваща направени от взискателя разноски
за адвокатско възнаграждение в производството по издаване на изпълнителния
лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело, чрез налагане на
запор върху вземане по банкова сметка *** ,,С.Е.” ЕАД.
Частният
жалбоподател твърди, че обжалваното разпореждане е
немотивирано и необосновано, поради което следва да бъде отменено на това
основание. Поддържа, че съдебният изпълнител има право да откаже да уважи
искания на взискателя в ясно и точно определени хипотези, посочени в ГПК, като
искането на взискателя за събиране на направени от него разноски за държавна
такса и разноски за правна помощ в производството по издаване на изпълнителен
лист, не попада сред тях. Счита, че ако молбата му за извършване на
изпълнителни действия отговаря на
изискванията на чл.426, ал.2 и ал.3 ГПК, съдебният изпълнител е длъжен да
пристъпи към изпълнение, а единствено на длъжника законът предоставя правната възможността да обжалва постановлението за
разноските по изпълнителното дело по реда на чл.435, ал.2 ГПК. С изложените
доводи жалбоподателят мотивира искането си за отмяна на обжалваното
разпореждане и връщане на делото на ДСИ
с указания за извършване на исканите изпълнителни действия.
Насрещната
страна по частната жалба- длъжник в изпълнението , „С.Е.“
ЕАД – не заявява становище.
По делото са депозирани мотиви от ДСИ, с
които е заявено становище за неоснователност на жалбата.
Софийски
градски съд, като взе предвид становищата и
доводите на жалбоподателя , прецени процесуалното поведение на насрещната
страна по жалбата и обсъди доказателствата по изпълнителното дело,
приема за установено следното:
Изпълнително дело № 126/2017г.
по описа на ДСИ при СРС е образувано по молба от 17.02.2017г. на взискателя Г.Е.Ш.,
действащ чрез пълномощника адвокат С.И., срещу длъжника ,,С.Е.”ЕАД– за принудително събиране на
сумите по изпълнителен лист от 02.02.2017г., издаден от СРС, ГО, 118 състав по
гр.д.№ 65238/2014г.,
както следва: сума в размер на 360лв.-разноски в исковото производство и сума в
размер на 265 лв.-разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№ 2644/2013г. по описа на СРС, ГО, 118 състав.
С
молбата по чл.426, ал.1 ГПК взискателят Г.Ш. е направил искане към вземанията
му по изпълнителния лист да бъдат включени като част от разноските по
изпълнението и изпълнителното дело и съответно- да бъдат събрани и направените
от него разноски за държавна такса, за банкова комисионна и за правна помощ и
съдействие от адвокат в производството по чл.404 и чл.405 ГПК за издаване на
изпълнителен лист, както следва:
за
държавна такса за издаване на изпълнителен лист -5 лв., за банкови разноски за
превода на държавната такса за издаване на изпълнителен лист-1 лв. и за
ползваната правна помощ и съдействие от адвокат в производството по издаване на
изпълнителен лист-50 лв., съгласно договор за правна помощ, съдействие и представителство
от 14.01.2017г. и адвокатско пълномощно от същата дата.
Към молбата за образуване на изпълнителното
дело са приложени: изпълнителен
лист от 02.02.2017г., издаден от СРС, ГО, 118 състав по гр.д.№ 65238/2014г., вносна бележка от 17.02.2017г.
за внесена по сметка на СИС при СРС държавна такса в размер на 30лв., адвокатско пълномощно от 16.02.2017г.,
с което адвокат С.И. е овластен да представлява взискателя по изпълнителното
дело, приложен към пълномощното договор
за правна защита и съдействие от 16.02.2017г., с който е договорено и заплатено
в брой адвокатско възнаграждение в размер на 350 лв., молба на Г.Ш. до Софийски
районен съд, ГО, 118 състав за издаване на изпълнителен лист въз основа на
влязло в сила решение по гр.д.№ 65238/2014г., платежно нареждане от 16.01.2017г. за внесена по
сметка на СРС държавна такса за издаване на изпълнителен лист в размер на 5 лв., адвокатско пълномощно от
14.01.2017г., с което адвокат С.И. е овластен да изготви и подаде молба за
издаване на изпълнителен лист по влязло в сила решение по гр.д.№ 64238/2014г. и приложен към пълномощното договор за правна
защита и съдействие от 14.01.2017г., с който е договорено и заплатено в брой
адвокатско възнаграждение в размер на 50 лв.
На 23.02.2017г. на основание чл.428 от ГПК на длъжника ,,С.Е.”
ЕАД е изпратена покана за доброволно изпълнение за сумите по изпълнителния лист
в общ размер на 625 лв., за сумата от 382,30 лв.- разноски по
изпълнителното дело, включващи държавна такса в размер на 32,30 лв. и
адвокатско възнаграждение в размер на 350 лв., и за сумата от 75 лв.-такса по
чл.53 от Тарифата за държавните такси по ГПК в полза на Районен съд-София.
Поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 06.03.2017г.
Видно от представеното по делото платежно нареждане от 14.03.2017г.
– в срока за доброволно изпълнение от длъжника ,,С.Е.”ЕАД е преведена сума в размер на 1007,30
лв. по сметка на ДСИ за погасяване на задълженията по изпълнителното дело.
С молба от 05.04.2017г. взискателят Г.Ш.
е поискал от съдебния изпълнител да изпрати на длъжника покана за доброволно
изпълнение за задължение в размер на сумата от 56 лв.-направени от него /взискателя/
разноски в производството по издаване на
изпълнителен лист. Във връзка с депозирано от длъжника ,,С.Е.”ЕАД становище от 28.04.2017г. взискателят с молба от 13.06.2017г., е поискал
от съдебния изпълнител да наложи запор върху вземане по банкова сметка ***6
лв.-разноски, направени в производството по чл.405 ГПК за издаване на
изпълнителен лист.
С обжалваното разпореждане от
15.06.2017г. ДСИ е отказал да изпрати на длъжника покана за доброволно изпълнение
за сумата от 50 лв., и да наложи запор върху негова банкова сметка ***,
представляваща направени от взискателя разноски за адвокатско възнаграждение в
производството по издаване на изпълнителен лист.
При
така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Жалбата е подадена от
легитимирано лице, в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, срещу действия на съдебния
изпълнител, чието обжалване е изрично предвидено в разпоредбата на чл. 435, ал.
1 ГПК, поради което същата е процесуално допустима.
Взискателят Г.Ш. обжалва постановен от
съдебния изпълнител отказ да извърши поискани от него изпълнителни действия за събиране
на сумата от 50 лв., представляваща направени от взискателя разноски за адвокатско
възнаграждение в производството по издаване на изпълнителен лист. Този отказ е неправилен
и незаконосъобразен и следва да бъде отменен по следните съображения:
Отговорността за разноските по делото е
уредена в чл.78 ГПК – заплатените от ищеца такси и разноски за производството,
както и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, при уважаване на иска
се заплащат от ответника, съответно ответникът има право на разноски при
отхвърляне на иска или прекратяване на делото. Съгласно чл.81 ГПК разноските се
присъждат с акта на съда, с който завършва производството пред съответната
инстанция, следователно те се дължат за воденето на делото до момента на
постановяване на крайния съдебен акт.
Разноските
за изпълнението се дължат по реда на чл.79, ал.1 ГПК.
Изпълнителният
лист възпроизвежда изпълнителния титул и не може да предвижда друго извън
съдебния акт, въз основа на който се издава – чл.405, ал.1 ГПК. Производството
по издаване на изпълнителния лист се развива пред съда и предхожда самото
изпълнително дело, като изпълнителният лист е абсолютна процесуална
предпоставка за започване на изпълнителния процес, защото той, а не
изпълнителното основание, овластява изпълнителния орган да започне принудително
изпълнение, ако е сезиран с такова искане. От друга страна, производството по
издаване на изпълнителен лист- следва постановения от съда съдебен акт
/изпълнителното основание/, с който съдът се произнася по съществото на правния
спор. От систематичното място на разпоредбите за издаване на изпълнителния лист,
които се намират в общите разпоредби, регламентиращи изпълнителното
производство се налага извода, че разноските за издаване на изпълнителния лист
се включват в разноските за изпълнението по смисъла на чл.79 ал.1 ГПК и следва
да се съберат от съдебния изпълнител извън сумите по изпълнителния лист. В този
смисъл е постановеното по реда на чл.274, ал.2 ГПК определение № 617 от
16.12.2013г. на ВКС, І ГО по ч.гр.д.№ 6154/2013г. В настоящия случай взискателят Г.Ш. е упражнил надлежно правото
си за поиска събиране на разноските по
изпълнението с отправено до съдебния изпълнител искане за събиране на
разноските за адвокатско възнаграждение, направени в производството по издаване
на изпълнителен лист, съгласно приложено
пълномощно за учредена в полза на адвокат С.И. представителна власт . От
представеният договор за правна защита и съдействие от 14.01.2017г. се
установява, че тези разноски са и действително направени от взискателя,
доколкото с оглед съдържащото се в него отбелязване за извършено плащане в
брой, договорът имат характер на разписка, удостоверяваща заплащането на
уговореното възнаграждение. Поради това
и на основание чл.
79, ал. 1 ГПК тези разноски, включващи се в разноските по изпълнението,
следва да бъдат възложени в тежест на длъжника и събрани от съдебния изпълнител
в изпълнителното производство извън сумите по изпълнителния лист.
С оглед гореизложените съображения, настоящият съдебен
състав приема, че постановеният от
съдебният изпълнител отказ да извърши поисканите от взискателя изпълнителни
действия по събиране на вземането на взискателя за разноски, направени в
производството по издаването на изпълнителния лист в размер на 50 лв.- адв.възнаграждение, е незаконосъобразен и като такъв следва да
бъде отменен и делото – да бъде върнато на ДСИ за извършване на поисканите от
взискателя изпълнителни действия по събиране на това вземане.
Воден от горните
мотиви, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
по жалба на Г.Е.Ш.-взискател по изпълнително дело № 126/2017г. по описа на ДСИ при СРС, 4 отд.,
22 уч., - разпореждането от 15.06.2017г. на съдебния изпълнител, с което е
отказано извършване на изпълнителни действия за събиране на сумата от 50 лв., представляваща
направени от взискателя разноски за адвокатско възнаграждение в производството
по издаване на изпълнителния лист, въз основа на който е образувано
изпълнителното дело, чрез налагане на запор върху вземане по банкова сметка ***
,,С.Е.”
ЕАД.
ВРЪЩА делото на ДСИ при СРС,
4 отд., 22 уч. - за извършване на изпълнителни действия за събиране на сумата
от 50 лв., представляваща направени от взискателя разноски за адвокатско
възнаграждение в производството по издаване на изпълнителния лист, въз основа
на който е образувано изпълнителното дело.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.