Р Е Ш Е Н И Е
№............ , град Шумен, 20.01.2021 г.
Шуменският административен съд, в публичното заседание на единадесети януари две хиляди и двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Кремена Борисова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита Стергиовска
при секретаря Ив.Велчева
и с участие на прокурор П.Вълчев от Окръжна прокуратура - гр.Шумен, като разгледа докладваното от Председателя Кр.Борисова КАНД №243 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.63 ал.1 изр.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), образувано въз основа на касационна жалба на БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕС С.А., КЛОН БЪЛГАРИЯ КЧТ със седалище и адрес на управление ***, Бизнес парк София, сгр.14, с ЕИК *********, представлявано от Д.Т., чрез юрисконсулт Д. В.-В., срещу Решение №260034/29.09.2020 г. постановено по ВНАХД №1187/2020 г. по описа на Шуменския районен съд.
В жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушаване на материалния закон. Твърди се, че неправилно както административният орган, така и съдът, е приел, че такса „ангажимент“, която потребителят дължи на банката е такса, свързана с усвояването и управлението на кредита. Жалбоподателят твърди, че срещу тази такса дружеството-кредитор е поело ангажимент да фиксира лихвения процент по договора за целия срок на договор, което не е нито действие по управление, нито действие по усвояване на кредита. Според касатора, законът допуска кредиторът да събира такси и комисионни за допълнителни услуги. Въз основа на това неправилно тълкуване е прието и от решаващия съд, че е налице нарушение на чл.10а ал.2 от ЗПК, който забранява плащането на такси свързани с усвояването и управлението на кредита.Касаторът изразява и несъгласието си с решението на съда досежно направеното възражение ,че административно наказващият орган е нарушил нормата на чл.17 от ЗАНН,налагайки в условията на една и съща проверка,за едно и също нарушение на чл.10а ал.2 от ЗПК два АУАН и съответно на две НП. По тези съображения касаторът отправя искане за отмяна на атакувания съдебен акт и на потвърденото с него Наказателно постановление №В-0050585/22.06.2020 г. на Директора на РД за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград и Силистра при КЗП.
Ответната страна КЗП - РД гр.Варна, редовно призована, не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Шуменска окръжна прокуратура изразява становище за законосъобразност на обжалваното решение и за неоснователност на депозираната касационна жалба, поради което предлага Решението на РС град Шумен да бъде оставено в сила.
Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211 ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210 ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна по следните съображения:
С атакуваното решение съдът е потвърдил Наказателно постановление №В-0050585/22.06.2020 г. на Директора на РД за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград и Силистра със седалище - гр. Варна към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 3000.00 лева на основание чл.45 от ЗПК, за извършено нарушение по чл.10а ал.2 от ЗПК.
За да постанови решението си въззивният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:
„Б.П.П.Ф.С. клон Б.“ К. извършва търговска-банкова дейност в обект – Банка „БНП Париба“, находящ се в гр.Шумен, бул.“Славянски“ №36, като предоставя потребителски кредити. По повод постъпила потребителска жалба с вх.№В-03-2382/17.12.2019 год. на 17.12.2019 год. била извършена проверка от служители при КЗП – РД – Варна, гр.Шумен в офиса на дружеството. По време на проверката длъжностни лица от КЗП – РД – Варна, гр.Шумен, представяйки се за потребители, пожелали да получат информация за предоставяне на потребителски кредит за срок от 1 година. Служителят от офиса им издал и предоставил Стандартен европейски формуляр за потребителски кредит в размер на 1000 лева за срок от една година, като чрез издадения формуляр била изискана такса „ангажимент“ в размер на 35 лева, представляваща 3.5 % от стойността на кредита, което било описано в част III, т.4 от СЕФ. Резултатите от проверката били отразени в Констативен протокол №К-2669607/06.01.2020 год., с който представител на дружеството е бил поканен да се яви на 14.01.2020 год. за даване на становище по посочената по-горе потребителска жалба и за представяне на екземпляр от сключен потребителски кредит през месец декември 2019 год. и месец януари 2020 год. по избор на кредитора. На 15.01.2020 год. представител на дружеството е представил становище по жалбата, Договор за потребителски кредит №CARU-16294725/07.08.2018 год., ведно с принадлежащите към него документи. Тъй като, въпреки изпратена до дружеството покана представител не се е явил на посочената дата 29.01.2020 год. на дружеството-жалбоподател бил съставен акт за установяване на административно нарушение №К-0050585/29.01.2020 год., като актосъставителят е посочил, че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК. Актът е бил връчен на упълномощено от дружеството лице, което е подписало акта, без да изложи възражения.
В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН дружеството депозирало писмени възражения, но същите били приети за неоснователни и въз основа на съставения АУАН и на материалните по преписката било издадено и процесното Наказателно постановление.
При така установената фактическа обстановка районният съд приел, че дружеството е извършило нарушение на чл.10а ал.2 от ЗПК. За да достигне до този извод, мотивирал го да потвърди обжалваното наказателно постановление, районният съд е подложил на съвкупен анализ приобщените писмени и гласни доказателства, както и относимата правна уредба, заключавайки, че посочената такса „ еднократна такса ангажимент“ е във връзка с разглеждане на кредита и по съществото си представлява прикрита такса за управлението или усвояването на кредита, тъй като се начислява само и единствено при отпуснат кредит и е процент от сумата на отпуснатия кредит. Посочил е, че законът допуска събиране на такси и комисионни, които касаят само допълнителни услуги по договора, но не и такива, които касаят действия по разглеждане и сключване на договора, риск и други, поради което безспорно посочената такса е във връзка с усвояването и управлението на кредита. Съдът е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, опорочаващи изначално санкционната процедура и налагащи отмяната на процесното постановление.Изложил е и доводи защо не кредитира изложеното в жалбата твърдение за допуснато от административно наказващия орган на нарушение по чл.17 от ЗАНН,обосновавайки се с това,че двете нарушения,за които са издадени двете наказателни постановления са различни,касаят различни договори за кредит,извършени са на различни дати и при различна обстановка,с оглед на което за всяко от тях дружеството следвало да понесе отделна санкция,съобразно нормата на чл.17 от ЗАНН. Изложил е и аргументи, че процесният случай на може да бъде квалифициран като маловажен и е потвърдил наказателното постановление като правилно и законосъобразно.
Настоящият касационен съдебен състав споделя установената от районния съд фактическа обстановка, както и направените въз основа на нея правни изводи. Не са налице сочените от страна на касатора отменителни основания. Административнонаказателното производство е протекло при стриктното спазване на процедурните правила, регламентирани в ЗАНН, в хода на което по категоричен начин е установена вменената на дружеството деятелност. Съгласно чл.10а ал.2 от ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В случая се касае до такса, наименувана като такса „ангажимент“ при отпускане на кредита в стандартния европейски формуляр и в договора и е такса за разглеждане на кредита. Административният орган е установил, а това не се оспорва от дружеството, че процесната такса се изисква само от потребители, които са одобрени и на които е предоставен кредит,едва след разрешаването на кредита и неговото отпускане и се включва в сключения между страните Договор за потребителски кредит. След като тази такса не се изисква от всички потребители, а само от тези, на които е отпуснат кредит, правилно е прието, че тази такса е свързана с усвояването и управлението на кредита, а не е такса за отделна, допълнителна услуга. Още повече, че ако таксата не е във връзка с усвояването и управлението на кредита, то тя трябва да се събира еднократно, от всички кандидатстващи за кредит потребители и не би следвало да е в зависимост от размера на искания кредит. При тези данни, направеният от въззивния съд извод за безспорната установеност на извършено от дружеството нарушение на чл.10а ал.2 от ЗПК се споделя напълно и от касационната инстанция. След като дружеството е изискало от потребителите такса, свързана с управлението и усвояването на кредита, е очевидно, че е осъществен състава на нарушение по чл.10а ал.2 от ЗПК, поради което правилно е ангажирана отговорността на дружеството по чл.45 от ЗПК.Съдът в настоящия касационен състав споделя напълно подробно изложените от районния съд доводи и съображения досежно липсата на извършено от административнонаказващия орган нарушение на нормата на чл.17 от ЗАНН,като за процесуална икономия и на осн.чл.221 ал.2 от АПК се позовава на изложените от първоинстанционния съд мотиви.
С оглед гореизложеното касационната инстанция намира, че районният съд е постановил валиден и допустим акт, съобразен изцяло с материалния закон и производствените правила, поради което не са налице сочените в депозираната жалба отменителни основания и същият следва да бъде оставен в сила.
Водим от горното, Шуменският административен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №260034/29.09.2020 г., постановено по ВНАХД №1187/2020 г. по
описа на Шуменския районен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в
сила на 20.01.2021 г.